№ 188
гр. Велико Търново, 12.10. 2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, касационен
състав в открито съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНКА ДАБКОВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСЕН БУЮКЛИЕВ
КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф.и
прокурора от Окръжна прокуратура – НЕВЕНА ОРМАНДЖИЕВА
разгледа докладваното от съдия Дабкова касационно АНД № 10 134/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 70-73 от Закона за
административните нарушения и наказания, във връзка с чл.84 от ЗАНН/в ред. на
ДВ бр.63 от 2017г./.
Образувано е по Предложение на прокурор на
служба в Районна прокуратура Велико Търново. Със същото се цели възобновяване
на административнонаказателно производство, приключило с влязло в сила Наказателно
постановление НП № 21-1275-000067/19.01.2021 г. Последното, издадено от началника
на Сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР-Велико Търново срещу П.И.И. с ЕГН **********.
Прокуратурата твърди наличието на основание за възобновяване като се позовава
на разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 70
б"д" от ЗАНН.
Вносителят напредложението сочи, че са
постъпили данни, че деянието за което лицето е наказано с посоченото НП
всъщност разкрива признаците на престъпление. Конкретно, състав по смисъла на чл.343,
ал.3, пр. последно, б.”а”, пр.1, алт-2, във връзка с ал.1, б”б”, пр.2
вр.чл.342, ал.1, пр.3 от НК. За причинена по непредпазливост средна телесна
повреда на пешеходец при реализирано ПТП на пешеходна пътека – тип „Зебра” –
М.8.1. Но при извършената проверка по чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ е установено, че
съществува пречка за образуване на ДП, а именно: влязлото в сила на
16.02.2021г. горепосочено НП. В тази връзка наблюдаващият прокурор по пр. пр. №
364/2021г. на РП-В.Търново като отчел, че завършилото с влязъл в сила акт
административно наказателно производство е пречка за образуване на наказателно
производство, предвидена в чл.24, ал.1, т.8а от НПК, отказал да образува
досъдебно производство по случая. Но изпълнявайки функции по общ надзор за
законност, в защита на обществения интерес, поради налично нарушение на чл.33,
ал.2 от ЗАНН и с цел да не се допусне нарушение на принципа Non bis in idem,
наблюдаващият прокурор отделил материалите в отделна преписка под № 2848/2021г.
и инициирал настоящото съдебно производство. В тази връзка предлага на
настоящия съдебен състав да възобнови административнонаказателното производство
като отмени НП № 21-1275-000067/19.01.2021г. и прекрати образуваното
АНПроизводство.
В съдебно заседание наблюдаващия прокурор
се явява лично. Поддържа направеното предложение за възобновяване и моли да
бъде уважено.
Ответникът Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР- В. Търново не взема становище по предложението.
Ответникът – П.И.И., чрез упълномощения
адвокат оспорва исканото възобновяване и пледира да бъде оставено без уважение
предложението за това. ПП смята, че няма нито едно доказателство, което да
обоснове обвинение срещу подзащитния му. Прокуратурата не била събрала никакви
доказателства, а само въз основа на история на заболяването на пострадалото
лице взела решение да възобнови производството. Настоява, че няма безспорни
данни за престъпление и вина.
Представителят на Окръжна прокуратура –
Велико Търново намира предложението на РП-Велико Търново за основателно. Смята,
че деянието разкрива признаците на престъпление от общ характер и са налице
основания за възобновяване на административнонаказателното производство. Защото
приключилото АНПроизводство е процесуална пречка за образуване на ДП, а са
налице достатъчно данни за това, т.к. се касае за причинена средна телесна
повреда.
След преценка на доказателствата съдът
прие за установено следното:
Материалите по преписката сочат, че срещу П.И.И. е издадено НП № 21-1275-000067/19.01.2021г.
за това, че на 11.01.2021г. около
18:50ч. в гр. Велико Търново на конкретно посочено кръстовище като водач на лек
автомобил нарушил чл.119, ал.1 от ЗДвП. Не пропуснал преминаващия по
пешеходната пътека М 1.8, сигнализирана и с пътен знак Д-17, пешеходец С.П.С..
В резултат на което го блъснал в рамките
на пешеходната пътека и му причинил по непредпазливост телесна повреда в областта на
главата, придружена с веменна загуба на съзнание, изразена като зашеметяване. При
липса към този момент на медицински данни за настъпил по-тежък резултат, ПТП е
обработено от органитена МВР като е издадено посоченото НП. Същото не е
обжалвано и е влязло в законна сила на 16.02.2021г., т.к. е връчено на
нарушителя на 08.02.2021г. Наложеното наказание „глоба в размер на 200,00лв.” е
изпълнено като глобата е заплатена. Така посочените обстоятелства не са спорни
между страните и се подкрепят от приложените доказателства.
Впоследствие по постъпила на 19.01.2021г.
жалба от съпругата на пострадалото лице е образувана пр.пр. № 364/2021г. в
РП-В.Търново/л.46/, в която се сочи, че престоят на съпруга й в невро-хирургично
отделение на болницата във В. Търново е показал по-сериозно засягане на
здравето му, за което прилага медицинска
епикриза/л.47/. Наблюдаващият по преписката прокурор е разпоредил извършване на
проверка по случая, при което е изискана и медицинската документация от ЦСМП и
болничното лечение в МОБАЛ „д-р Стефан Черкезов”АД-В. Търново. От получените документи прокурорът установил,
че травмите на пострадалия С., получени при ПТП, са му причинили трайно затруднение на
дъвченето и говореното за повече от 30 дни. Поради счупване на лява скулната
кост и лявата половина на горната челюст. Останалите травми причинили
разстройство на здравето неопасно за живота
с интензивни болки и страдания. Причинено е и мозъчно сътресение,
протекло като зашеметяване. След анализа на тези материали наблюдаващият
прокурор направил заключение, че са налице законен повод и достатъчно данни за
наличие на престъпление – причинена по непредпазливост средна телесна повреда при реализираното ПТП/чл.207 НПК/. За правна
квалификация на същото прокуратурата сочи състав по смисъла на чл.343, ал.3,
пр. последно, б.”а”, пр.1, алт-2, във връзка с ал.1, б”б”, пр.2 вр.чл.342,
ал.1, пр.3 от НК.
Паралелно с това заключение обаче, от Сектор ПП на ОД на МВР В. Търново е постъпила информация, че за същото деяние е
завършило АНПроизводство с влязло в сила
на 16.02.2021г. НП № 21-1275-000067/19.01.2021г., издадено от началник
Сектор „ПП” при същата дирекция. Това обстоятелство наблюдаващият прокурор
преценил като процесуална пречка за образуване на наказателно производство,
която квалифицирал по чл.24, ал.1, т.8а от НПК. Поради това с Постановление от
07.05.2021г. по пр. пр. № 364/2021г. на РП-В. Търново отказва да образува
досъдебно производство по матеиалите по преписка вх. № 364/2021г. в РП-В.
Търново. С Постановление от 10.05.2021г. отделя същите в ново производство по
пр. пр. № 2848/2021г. и сезира настоящия съд с искане за възобновявавне на
АНПроизводство като твърди наличие на основание по чл.70 б”д” от ЗАНН.
При тези констатации по фактите съдът
формира следните изводи по правото:
Предложението за възобновяване е направено
от наблюдаващия преписката прокурор, който се явява надлежният орган в
хипотезата на чл.70, б”д” от ЗАНН. Пред съда са представени доказателства, че
съобразно правилата за случайно разперделение пр. пр. № 364/2021г. по описа на РП –В. Търново е разпределена на
доклад на прокурор В. Годжова/вж. л.48/. По същата е издадено Постановление от
07.05.2021г. за отказ да се образува досъдебно производство, поради наличие на
процесуална пречка по см. на чл. 24, ал.1, т.8а от НПК. Наличието на последната
не се оспорва. По пр. пр. № 364/2021г. се следва произнасяне по същество дали е
налице основание за образуване на наказателно производство. След произнасяне с
посоченото Постановление за отказ, в изпълнение на функциите си по надзора за
законност, наблюдаващият прокурор е
отделила материалите за възобновяване в пр. пр. № 2848/2021г. Последната
по вътрешните правила на Прокуратурата се възлага на същия наблюдаващ
прокурор/вж. л.83/. Именно материалите от проверката по чл.145, ал.1, т.3 от ЗСВ съставляват тази преписка, която е представена на съда ведно с
предложението за възобновяване.
Поради наличие на правомощие именно у
наблюдаващия прокурор да иска възобновяване/в претендираната хипотеза на чл.70
б”д” от ЗАНН/ и при липсата на преклузивен срок по чл.71 от ЗАНН, предложението
е допустимо. Разгледано по същество предложението за възобновяване на
АНПроизводство е ОСНОВАТЕЛНО, поради следното:
Възобновяването на приключило с влязло в
сила НП административнонаказателно производство изисква наличието на едно от
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 70 от ЗАНН.
Същите са изчерпателно посочени и следва да се тълкуват стриктно, т.к. са проява
на изключение от принципа на правната сигурност. Общото между тях е това, че
целят да преодолеят законната сила на окончателен акт по административното
наказване, за който впоследствие е установено, че не съответства на обективната
истина за фактите по повод нарушението.
Правният институт на възобновяване на
АНПроизводство служи и като национално
правно средство за констатиране и компенсиране на нарушения на принципа ne bis
in idem, когато на практика се стига до конкуренция между наказателна и
административно наказателна отговорност. Въпреки, че съгласно чл.33 от ЗАНН
националното право дава приоритет на наказателната отговорност. Този въпрос е разгледан
систематично в Тълкувателно решение № 3 от 22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС по
тълк. д. № 3/2015 г. Същото на основание чл.130, ал.2 от ЗСВ е задължително за
настоящия съд. Последващото ТР № 4/06.02.2018г. ОСНК на ВКС изясни, че даденото
с ТР №3/2015г. тълкуване не се конфронтира с последвалите законодателни промени
в ЗАНН и НПК. Поради това следва да се прилага доколкото разпоредбите предмет
на тълкуване на са отменени или съществено изменени с последващи закони. Върховните
магистрати дават тълкувание на националните правни норми, съобразено с
утвърдената практиката на ЕСПЧ по приложението на чл. 4, § 1 от Протокол №
7 към КЗПЧОС, която е задължителна за националната юрисдикция,
предвид следното:
Република България е страна по Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи/КЗПЧОС/. Последната е Ратифицирана със
закон, приет от НС на 31 юли 1992 г. - ДВ, бр. 66 от 14.08.1992 г., обн., ДВ,
бр. 80 от 2.10.1992 г., в сила от 7.09.1992 г. Поради това на основание чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Република България този международен договор,
ратифициран по конституционен ред, обнародван и влязъл в сила за Република
България, е част от вътрешното право на страната. При това нормите на
Конвенцията имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство,
които им противоречат. Като договаряща държава България е приела да прилага
Конвенцията на своя територия, съгласно чл. 1 от същата и да се подчини на
юрисдикцията на Европейския съд по правата на човека/ЕСПЧ/, съгласно чл. 32 от
Конвенцията, върху всички въпроси, засягащи тълкуването и прилагането на
конвенцията и на протоколите към нея. Протокол № 7 към Конвенцията е подписан
от Република България на 3 ноември 1993 г., ратифициран е със закон, приет от
ХХХVIII Народно събрание на 12 октомври 2000 г. - ДВ, бр. 87 от 2000 г., в сила
е за Република България от 1 февруари 2001 г., обнародван е в ДВ, бр. 76 от 30
септември 2011 г. Следователно и Протоколът е част от вътрешното право на
страната.
Ne bis in idem е класически принцип на
наказателнопроцесуалното право и по същността си е забрана за повторно съдене и
наказване на едно и също лице за същото деяние. Прилага се в националната ни
правна система. Съдържанието на разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т.
6 от НПК и чл. 17 от ЗАНН
е гаранция, че едно и също лице за едно и също деяние не може да понесе два
пъти наказателна или съответно административно наказателна отговорност.
Всъщност нормата на чл. 4, § 1 от Протокол № 7 към Конвенцията закрепва същия
принцип "ne bis in idem", като дава по-широка защита на субекта на
отговорността. Обусловена от преценката дали производството е с характер на
наказателно по автономния смисъл на чл. 6, § 1 от Конвенцията, т. е. независимо
от правната квалификацията на деянието по националното право.
Нормата чл. 4, § 1 от Протокол № 7 гласи,
че никой не може да бъде съден или наказан от съда на една и съща държава за
престъпление, за което вече е бил оправдан или окончателно осъден съгласно
закона и наказателната процедура на тази държава. Според утвърдената практика на ЕСПЧ, нормата се прилагат единствено на национално ниво,
като се приема, че правилото ne bis in idem забранява окончателно осъденото или
оправдано лице не само да бъде наказвано повторно за същото деяние, но и да
бъде съдено и да подлежи на риск от наказателно преследване въобще. Изяснено е,
че дублирането на наказателни процедури е недопустимо, когато някоя от тях
започва или продължава развоя си, след като другата е приключила с влязъл в
сила акт. Посоченият принципът се активира при идентичност на субекта в двата
наказателни процеса
Във връзка с горното в действащото
национално законодателство възобновяването на АНПроизводство е процесуално
средство, за да бъде предотвратено нарушение на принципа ne bis in idem в
случая. Защото е налице влязло в сила НП, т.е. АНП е приключило с влязъл в сила
акт. При това обаче, са налице новооткрити обстоятелства по см. на чл.4, §2 от
Протокол №7 към Конвенцията. В случая
вече са налице доказателства за настъпил след приключване на АНП по-тежък резултат от деянието, който
дава основание за квалифицирането му като престъпление съставлява ново
обстоятелство, неизвестно на административнонаказващия орган или на съда във
фазата по обжалване. Това е в съответствие с приетото в мотивите на посоченото
ТР№3/2015г. Пак там се изтъква, че отмяна по реда на възобновяването се налага
всякога, щом новооткритите факти поставят под съмнение компетентността на съответния държавен орган, т.к. обективната
истина може да бъде разкрита, само ако процесуалната дейност по решаване на
делото се осъществява от компетентен орган, по реда и със средствата предвидени
в закона, в случая НПК щом иде реч за престъпление.
От приетото за установено по фактите
по-горе е видно, че в случая е налице отказ за образуване на наказателно
производство срещу лице, по отношение на което за същото деяние е било
проведено и приключило с влязъл в сила акт административнонаказателно
производство. Последното е с характер на наказателно по смисъла на чл. 6, § 1 от
КЗПЧОС. Налице е идентичност на субекта и деянието, за което не се
спори.
Поради това, прокурорът основателно е отказал да образува ДП. Ако към този
момент във времето не бе отчел наличието на процесуална пречка по см. на чл.24,
ал.1, т.8а от НПК той би допуснал да се стигне да нарушение на принципа ne bis in idem. Поради
това, процесуално правилно е поискано първо възобновяване на АНП. Самото
постановление за отказ да се образува НП не се ползва със стабилитет. Същото е
процесуален акт, който може да се обжалва и проверява без срок и не е пречка за
образуване впоследствие на наказателно производство по см. на чл.24, ал.1, т.6
от НПК/вж. в този смисъл Решение №2 от 09.02.2016г. на ВКС по н.д.№
1579/2015г./.
Дублиране на процедури е обусловено от
нарушаване на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Деянието е следвало да бъде квалифицирано
като престъпление, поради което АНО не е разполагал с правомощие да издаде
процесното НП. Грешката при квалификацията на деянието като административно
нарушение вместо престъпление има за следствие неправилно определяне на
компетентността на оправомощения орган и вида и характера на производството. Факт
е незаконосъобразно проведено, в нарушение на чл. 33 от ЗАНН, от некомпетентен
орган, с оглед характера на правонарушението, производство за налагане на
административно наказание за деяние, което и към онзи момент е разкривало
признаците на престъпление. Поради това, в случая съдът установи, че е налице
материалноправната предпоставка на чл. 70, б.
"д" от ЗАНН. Нормата предвижда възобновяване на
административно наказателното производство, когато деянието, за което е
приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление.
Следва да се посочи, че не е в
компетентността на настоящата инстанция да се произнесе по въпроса дали в
действителност е извършено престъпление, който въпрос може да бъде решен
единствено в рамките на наказателното производство. В тази връзка настоящата
инстанция не е такава по фактите и не
следва да обсъжда въпроса какъв е характерът на телесната повреда. Образуването
на НП и събирането на доказателства в рамките на същото е последващ етап, който
тепърва предстои. Настоящото
производство е единствено с цел проверка налице ли са основанията за
възобновяване на АНП, предвид посоченото от прокурора. Същевременно
разпоредбата на чл. 70, б.
"д" от ЗАНН, при съпоставката й с б. "г" на
нормата, очевидно има предвид случаите, когато са налице данни, от които може
да се направи извод за наличието на извършено престъпление. В случая фактите на
инкриминираното поведение са едни и същи, а самото отделяне на материалите по
препската за възобновяване сочи, че прокурорът е приел наличието на основателно
предположение за извършено престъпление.
В заключение по изложените мотиви
настоящият състав на съда прие, че двете наказателни процедури касаят едно и
също по фактическия си състав деяние, поради което са налице предпоставките на чл. 70, б.
"д" от ЗАНН за възобновяване на
административнонаказателното производство. При идентичност на фактите,
обусловили привличането към административнонаказателна и наказателна
отговорност на едно лице, приоритет има наказателната му отговорност по
аргумент от разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от ЗАНН. Последиците от неспазването на това правило може и следва да
бъдат отстранени чрез възобновяване на административнонаказателното
производство по реда на чл. 72, ал. 1 от ЗАНН, при което да се отмени издаденото по него НП. С цел спазване
на принципа "non bis in idem", а оттам и безпрепятствено продължаване
на наказателно производство, поради посочения приоритет на наказателната
отговорност спрямо административнонаказателната.
При тези обстоятелства, по изложените
мотиви, административният съд счита, че предложението за възобновяване на
административнонаказателното производство е основателно и следва да бъде
уважено.
Воден от горните мотиви, на основание чл. 425, ал. 1, т.
2 от НПК, във вр. чл. 84
от ЗАНН и чл. 70, б.
"д" от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен
съд Велико Търново
Р Е Ш И:
ВЪЗОБНОВЯВА административнонаказателно
производство, приключило с влязло в сила НП № 21-1275-000067 от 19.01.2021 г.,
издадено от началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Велико Търново.
ОТМЕНЯ НП № 21-1275-000067 от 19.01.2021
г., издадено от началник Сектор „Пътна полиция” към ОД на МВР Велико Търново, с
което на П.И.И., с ЕГН **********, на основание чл. 179, ал. 2,
вр. с ал. 1, т. 5, пр. 4
от ЗДвП е наложена глоба в размер на 200 лева.
ПРЕКРАТЯВА административнонаказателното
производство, образувано със съставяне на АУАН № GА341826/11.01.2021 г.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: