МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДАТА ПО НОХД №
556/13 по описа на ВОС
Наказателното
производство е водено и приключено с
обвинителен акт срещу
-
А.С.А. – за престъпление по чл.
257, ал. 1, пр. 1 /ред. ДВ бр. 62 от 1997 г./, вр.
чл. 255, ал. 1, пр. 3 /ред. ДВ бр. 62 от 1997 год./, вр.
чл.20 ал.2 вр.чл. 26, ал. 1 от НК, затова, че в периода 11.12.2002 г. до 14.07.2003 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, като собственик и управител на ТД " Казабланка 2002 " ЕООД- гр. Варна, сам и в съучастие
като съизвършител с М.Р.М., само за периода 13.03.2003 год. - 11.04.2003 год. и
13.06 - 14.07.2003 г, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи
размери 310 826, 08 лева, като потвърдил неистина в справки- декларации, подадени пред
ТДД-Варна- Данъчно подразделение- " Младост " за данъчни периоди
:месец Ноември 2002 г. , месец Декември 2002 г, месец Януари 2003 г, месец
Февруари 2003 г, месец Март 2003 г, месец Април 2003 г, месец Май 2003 г и
месец Юни 2003 г,
- и по
отношение на М.Р.М. - в периода 13.03.2003 год. -11.04.2003 год. и 13.06-
14.07.2003 год. в гр. Варна, при условията на продължавано престъпление, като
представляващ ТД " Казабланка 2002 " ЕООД
-гр. Варна, в съучастие като съизвършител с А.С.А. ЕГН **********, спомогнал за
избягване на плащането на данъчни задължения в особено големи размери 200 865,78
/двеста хиляди осемстотин шестдесет и пет лева и 78 ст./ лева, като подал справки -
декларации подадени пред ТДД- Варна-Данъчно подразделение " Младост”, за
данъчен период-месец Февруари, месец Март, месец Май и месец Юни 2003 г., в
които потвърдил неистина - престъпление по чл. 257, ал. 1,
пр. 1 /ред. ДВ бр. 62 от 1997 год./, вр. чл. 255, ал.
1, пр. 3 /ред. ДВ бр. 62 от 1997 год./, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимите, по реда на чл. 371
т.2 от НПК, след предварително изслушване, признават фактите по обвинителния
акт и желаят да не се разпитват
свидетелите и вещите лица и при постановяване на присъдата непосредствено да се
ползва съдържанието на съответните
протоколи и експертни заключения. Поради това и съдебното производство е
проведено при условията на чл. 371 т.2 от НПК. като с определение на съда е
обявено, че при постановяване на присъдата, ще се ползват самопризнанията на
подсъдимите без да се събират доказателства за фактите в обстоятелствената част
на обв. акт, като чрез процедурата по чл.283 от НПК
са прочетени и приобщени съответните протоколи.
Прокурорът поддържа обвинението, като предлага на съда
да ги признае за виновни и да им наложи
наказание от по една година и единадесет месеца, като за М. се отложи
наказанието с изпитателен срок, а за А.- при строг режим, поради предходно
осъждане. Защитата на подсъдимите молят съда да наложи наказание под минимума, предвид
направените самопризнания и изтеклия значителен период от време.
По делото са предявени и допуснати за
съвместно разглеждане граждански искове от процесуален представител на
Министъра на финансите, съответно срещу М. за сумата от 200 865,78 /двеста хиляди осемстотин шестдесет и пет
лева и 78 ст./ лева и срещу А. – за сумата от 310 826, 08 лева, като и по двата
се претендира и законната лихва от
датите на увреждането. Представител на ищеца не се явява, не се представлява.
Страните по делото считат, че исковете следва да се отхвърлят като
неоснователни, поради изтекла давност.
След като прецени доказателствата, събрани на
досъдебното производство, както и съобразно изложеното в обвинителния акт, съдът
прие за установено следното.
С решение на ВОС от 11.11.1996
година в Търговския регистър било вписано ООД „Игъл"
, управлявано и представлявано от св. Вяра Боева и съпругът и Ивелин Боев. През
2002 година било взето решение за продажба на дружеството, за което разбрал подс.М., който търгувал със зърно. Поради тази причина решил
да се сдобие с дружеството, което да бъде представлявано и управлявано от
подставено лице. Тъй като от продажбите, за продавача произтичат задължения към фиска поради дължим ДДС, то за да се избегне заплащането на
този данък, ако дружеството декларира за
съответния данъчен период и покупки на стоки за същите или приблизително същите
стойности като продажбите, то ще се приспадне дължимият ДДС, поради възникване
на право на данъчен кредит и при това положение за реалните продажби няма да се
дължи ДДС. В случай, че се декларират неосъществени сделки за покупка на стоки,
то тогава ще се избегне и плащането на
данъчните задължения по извършените продажби.
Подс. М. узнал, че подс. А. може
да стане лицето, което да придобие дяловете на „Игъл"
ООД. А. бил току що излязъл от затвора, където изтърпявал поредната си присъда
и на него му било обяснено, че по този начин може да изкара някакви пари, без
никаква опасност за него. А. приел предложението, като в изпълнение на
намисленото двамата с М. и св. В. Иванов
отишли при нотариус, където подс. А., след като
положил подписа си, станал собственик на дружествените дялове на " Игъл " ООД. С решение от 08.10.2002 год. на ВОС
промяната била вписана в търговския регистър, като наред с новия управител и
представляващ било променено и фирмата на компанията - от " Игъл " ООД в "Казабланка 2002 " ЕООД, с данъчен № **********, Булстат: *********.
Още с прехвърлянето на дяловете подс. А. упълномощил подс. М.М. да открива банкови сметки на дружеството и да
оперира с тях, както и да може да извършва търговски сделки. С друго изрично пълномощно била оправомощена св. Светослава
Янакиева да представя в ТД на НАП месечните СД по ЗДДС , както и ГДД.
Предметът
на дейност на дружеството " Казабланка 2002 " ЕООД била извършване в страната и
чужбина на търговия със зърнени храни. Така, за периода м. ноември 2002 година
- м. юни.2003 година дружеството реализирало, по представените в ТД на НАП
документи, множество покупки и продажби на стоки. Тези сделки били документално
оформяни в дневниците за покупки и продажби на дружеството. За някои от
данъчните периоди дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС били подписвани
от управляващият и представляващ – подс. А., видно от
заключителната част на назначената и приложена по делото СГЕ /л.84-92, том I/.
Това са следните СД по ЗДДС:
- справка-
декларация вх. № ДДС.03.06- 610301/ 11.12.2002 год. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за данъчен
период 01.11.2002-30.11.2002 г.
- справка-
декларация вх. № ДДС.03.06- 600513/ 13.01.2002 год. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100,
ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.12.2002-31.12.2002 г.
- справка-
декларация вх. № ДДС.03.06- 600513/ 13.02.2002 год. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период
01.01.2003-31.01.2003 г.
- справка-
декларация вх. № ДДС.03.06- 604763/ 13.05.2003 год. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период
01.04.2003-30.04.2003 г.
За
останалите данъчни периоди,_видно от заключителната част на назначената и приложена по делото СГЕ
/л.95-101, том I/, дневниците за
покупки и продажби и СД по ЗДДС били подписвани от пълномощника на управляващия
дружеството подсъдим А. – от подс. М.. Това били
следните СД по ЗДДС:
- справка-
декларация вх. № ДЦС.03.06- 602758/ 13.03.2003 год. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за данъчен период
01.02.2003-28.02.2003 г.
- справка-
декларация вх. № ДДС.03.06- 603591/ 11.04.2003 год. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100,
ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.03.2003-31.03.2003 г.
- справка-
декларация вх. № ДДС.03.06- 604763/ 13.06.2003 год. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за данъчен
период 01.05.2003-31.05.2003 г.
- справка-
декларация вх. № ДДС.03.06- 607306/ 14.07.2003 год. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за данъчен
период 01.06.2003-30.06.2003 г.
В
данъчната служба извлеченията от дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС
били доставяни от св. Янакиева, която била
упълномощавана от подсъдимите с изрични пълномощни. Пълномощните обикновено предхождали датата на подаване на
документите в ТД на НАП с ден или два. Самите документи за представяне в ТД на
НАП, Янакиева получавала както от А.,
така и от М., но тя самата не е водила счетоводството на дружеството.
По повод
търговската дейност на компанията въз основа Акт за възлагане на данъчна
ревизия № Р-228/ 14.05.2003 год. за периода 01.11.02-31.01.03 год. Данъчните
органи предприели ревизия, която обхващала
периода от 01.11.2002-14.10.2003 год. Последната дата била и датата на
данъчната дерегистрация по ЗДДС на " Казабланка 2002 " ЕООД, която била извършена служебно
от данъчните органи. В хода на ревизията подс. А. не
бил установен и открит от данъчните служители, не били предоставени и първични
счетоводни документи на ревизиращия орган, въпреки направеното искане от негова
страна. Бил изготвен АУАН № 0341634/
26.06.2003 год., който също не бил връчен представител на “Казабланка 2002 " ЕООД, тъй като не бил открит на
данъчния адрес. В хода на ревизията били направени насрещни проверки, които да удостоверят фигурира ли
" Казабланка
2002 "ЕООД в дневниците за продажби на доставчиците й. Проверката
установила, че доставчиците включени в
дневниците за покупки през ревизирания период не са сключвали сделки с “Казабланка 2002”. Поради това и ревизиращия орган приключил ревизията с ДРА № Р-228/ 30.06.2003 год. Констатациите на
данъчно- ревизиращия орган са, че
" Казабланка 2002 " ЕООД за периода 01.11.2002- 31.01.2003 г.
не декларира и в резултат на ревизията не е установена процедура по приспадане
и възстановяване на данък с резултат ДДС за възстановяване / т. 3 ДРА /. За
ревизирания период ревизиращия орган отказал признаването на данъчен кредит в
размер на 97 248,91 лева, ведно със законната лихва в размер на 5 841, 10 лева.
Доказателства за нереалност на посочените сделки били събрани и приложени в
издадения от данъчните органи към ДРА № Р- 228/ 30.06.2003 г. на ревизиращия
орган - св. Стилиян Димитров.
Във
връзка с констатациите на данъчните ,при които се установило, че е имало
декларирани, но нереализирани сделки, които дали незаконосъобразно основание за
ползване на данъчен кредит, било образувано и наст.
ДП.
По
отношение на декларираните, от страна на „Казабланка
2002" ЕООД, покупки от други търговски дружества за инкриминирания период
и фактурите, които би следвало да са издадени
от последните въз основа на това, се установява следното :
- „ Мега
агро „ ЕООД, Булстат- ********* с представител М. Райчев Христов не е издавало данъчни фактури с №
1102/20.01.2003 г., № 1114/23.01.2003
г. За същия период в дневниците им за продажби
не са отбелязани сделки с „ Казабланка 2002” ЕООД.
Поради това и не е налице право на
данъчен кредит по посочените покупки;
- "
Каплан " ООД, Булстат- ********* с представител
Ибрахим Пала не е издавала данъчна фактура №
100080/16.01.2003 год.. За същия
период в дневниците им за продажби не са отбелязани сделки с “Казабланка 2002”
ЕООД. Поради това и не е признато
правото на данъчен кредит по посочените покупки;
- “Клас " АД, Булстат- ********* с
представител Елена Господинова не е издавало данъчни фактури с №
3300/02.12.2002 г., 3306/03.12.2002 год.,
№ 3314/11.12.2002 г., № 3322/12.12.2002 г.,
№ 3323/12.12.2002 г., № 3328/13.12.2002 г., № 3329/13.12.2002 г., №
3331/16.12.2002 г. За същия период в дневниците
им за продажби не са отбелязани сделки с
“Казабланка 2002” ЕООД. Поради това и не е
признато правото на данъчен кредит по посочените покупки
- "
Хрони " ЕООД, Булстат- ********* не е издавало
фактури с № 300/16.12.2002 г., № 301/19.12.2002 год., № 314/26.12.2002 г., №
318/28.12.2002 г., което е видно от извършена в данъчната администрация
проверка. Фактурите не са издадени от „ Хрони „ ЕООД
на „ Казабланка 2002 „ ЕООД, а за данъчните периоди първите са подавали нулеви справки- декларации. Поради това и не е
налице основание за признаване на право на данъчен кредит по посочените
покупки.
- "
Кумазит транс " АД, Булстат- ********* с
представител Николай Тарчов не е издавало данъчни
фактури № 181/05.12.2002 г., №
190/20.12.2002 г. на „ Казабланка 2002 „ ЕООД. Същите
са издавали ДФ № 190/30.05.02 г. на „ Ексимпо “ ЕООД,
а 181/30.04.02 год. е ДКИ. За същия
период в дневниците им за продажби
не са отбелязани сделки с “Казабланка 2002” ЕООД. Поради
това и не е признато правото на данъчен кредит по посочените покупки
- ЕТ
" Йоана- Георги Петров ", Булстат- ********* с представител Георги
Петров не са издавани данъчни фактури № 150/09.01.2003 год., № 152/10.01.2003 год., № 155/16.01.2003 год., №
157/17.01.2003 год., № 169/23.01.2003
год., № 172/24.01.2003 год., № 188/29.01.2003
год., № 194/30.01.2003 год. на нито един контрахент. Същите са представени в цялост пред
данъчните органи. За същия период
в дневниците им за продажби не са отбелязани сделки с „ Казабланка 2002 „ ЕООД. Поради това и
не е признато правото на данъчен кредит по посочените покупки. - ТД " Агроекип " ООД, Булстат
- ********* с представител Пенка Арменчева не е
издавало данъчни фактури №
1000900/17.01.2003 г., № 1000903/18.01.2003 г.,
№ 1000908/19.01.2003 год., № 1000918/24.01.2003 г. За същия период в дневниците им за продажби не
са отбелязани сделки с „ Казабланка 2002” ЕООД. Поради това и не е признато правото
на данъчен кредит по посочените покупки;
- "
Вигеа” ООД, Булстат- ********* с представител Виктор Георгиев
не е издавало данъчни фактури № 1065/25.01.2003 год., № 1071/26.01.2003 г., №
1078/27.01.2003 г., № 1089/29.01.2003 г., №
101/30.01.2003 г., № 109/31.01.2003 г., 386/18.06.2003 г., № 390/19.06.2003 г.,
№ 391/19.06.2003 г., № 393/20.06.2003 г., № 395/23.06.2003 г., № 399/24.06.2003
г., № 402/25.06.2003 г., № 405/26.06.2003 г. на „ Казабланка
2002 „ ЕООД. Същите са издавали ДФ
№ 101/07.08.02 год. на „ Актиния- 3 „ ООД, а 109/19.09.02 год. е с получател ЕТ
„ Сипко”. Останалите фактури не са издавани изобщо.
За същия период в дневниците им за продажби не са отбелязани сделки с „ Казабланка 2002” ЕООД. Поради това и не е признато правото на данъчен кредит
по посочените покупки;
- "
Товарни превози " ЕООД, Булстат- ********* с представител Станислав
Станчев не е издавало данъчни фактури № 10000060/02.12.2002 год., №
10000062/03.12.2002 г., № 10000069/05.12.2002
г., № 10000072/05.12.2002 г., № 10000074/11.12.2002г.,№
10000075/11.12.2002 г., № 10000080/15.12.2002г.,
10000084/16.12.2002 год., № 10000088/17.12.2002, № 10000091/26.12.2002 г., №
10000093/27.12.2002, № 10000095/29.12.2002 г. За същия период в дневниците им
за продажби не са отбелязани сделки с „ Казабланка
2002” ЕООД. Поради това и не е признато правото на данъчен кредит по посочените
покупки;
- "
Джордан " ООД, Булстат-********* с представител
Даниел Милчев не е издавало данъчни фактури № 188/07.01.2003 г., №
190/10.01.2003 г., № 198/17.01.2003 г., № 214/24.01.2003 г., № 236/30.01.2003
г., № 258/31.01.2003 г. и за същия период в дневниците им за продажби не са
отбелязани сделки с „ Казабланка 2002”ЕООД. Поради това и не е признато
правото на данъчен кредит по посочените
покупки.
- " Златен клас " ЕООД, Булстат-
********* с представител Милен Василев не са издавали данъчни фактури № 76/
07.11.2002 г., № 77/09.11.2002 г., № 78/ 12.11.2002 г., № 80/18.11.2002.г., №
79/19.11.2002 год., № 84/24.11.2002 г., № 85/24.11.2002
г., № 87/26.11.2002 г., № 90/26.11.2002 г., № 91/26.11.2002
г., № 92/26.11.2002 г., № 95/27.11.2002 г., № 97/27.11.2002
г., № 99/27.11.2002 г., № 93/ 27.11.2002 г., № 100/28.11.2002
г. и № 101/28.11.2002 г. на „ Казабланка 2002” ЕООД, а същите са издадени на други съконтрахенти на „ Златен клас” ЕООД. Поради това и не е
признато правото на данъчен кредит по
посочените покупки
Не е
известно и не е установено от кого са били съставени фактурите- неистински документи, включени в
инкриминираните СД, подадени до ТД-НАП.
По
отношение на декларираните продажби от страна на „Казабланка
2002" ЕООД , за същия разследван период, логично се установява, че те са били реално осъществени.
Съобразно
заключението на приобщената по делото
счетоводна експертиза - л.77-83, том I
се установява, че общо дължимият данък по ЗДДС от „Казабланка 2002" ЕООД за
инкриминирания период м.11.2002- м.06.2003
година, възлиза на 310 826.08 лв.
За
отделните общо осем инкриминирани данъчни периоди неосъществени сделки са
декларирани в съответните справки декларации и са по следните фактури и
доставчици-
Месец ноември 2002 г - справка-
декларация вх. № ДДС.03.06-610301/ 11.12.2002 г. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100,
ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.11.2002 - 30.11.2002 г., декларирани
несъществуващи сделки с ЕТ " ГСЛ-
Георги Николов” Булстат- *********
с фактури № 2800143/ 04.11.2002 год., № 2800144/ 05.11.2002 г., № 2700794/ 15.11.2002 год., 2300035/
16.11.2002 г., 2900062/ 25.11.2002 год.; " Златен клас " ЕООД, Булстат-********* с фактури № 76/
07.11.2002 г., № 77/ 09.11.2002
год., № 78/12.11.2002 г., № 80/
18.11.2002 г., № 79/19.11.2002 г., № 84/24. 11.2002
г., № 85/24.11.2002 г., № 87/26.11.2002 г., № 90/26.11.2002 год., №
91/26.11.2002 г., № 92/26.11.2002 г., № 95/27.11.2002 год., № 97/27.11.2002 г.,
№ 99/27.11.2002 г., № 93/ 27.11.2002 год., № 100/28.11.2002 г. и №
101/28.11.2002 г., - укритият данък е в
размер на 24 143,22 лева.
Месец декември 2002 г. – СД вх. №
ДДС.03.06-600513/ 13.01.2002 г. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за
данъчен период 01.12.2002- 31.12.2002 г., и декларирани сделки с по несъществуващи
покупки от ТД " Клас " АД,
Булстат- ********* с фактури №
3300/02.12.2002 г., 3306/03.12.2002 г., № 3314/11.12.2002
г., № 3322/12.12.2002 г., № 3323/12.12.2002 г., № 3328/13.12.2002 г., № 3329/13.12.2002 г., № 3331/16.12.2002 г.; по несъществуващи покупки от ТД „ Товарни превози " ЕООД с
фактури № 2700797/02.12.2002 г., №
2900063/02.12.2002 г., № 2601001/02.12.2002 г, № 2620019/03.12.2002 г., №
2300037/04.12.2002 г, № 2700798/04.12.2002 год, № 2700799/05.12.2002 г., №
2300040/11.12.2002г.,№2900064/12.12.2002 г., № 2400266/13.12.2002
г., № 2300041/13.12.2002 г., № 2700803/18.12.2002
г., № 2620025/18.12.2002 г., № 2620026/27.12.2002
г.; по несъществуващи покупки от "Кумазит
транс” АД, Булстат- ********* с фактури № 181/05.12.2002 год, № 190/20.12.2002 г.; по неосъществени
покупки от "Хрони" ЕООД, Булстат-
********* с фактури № 300/16.12.2002 г, № 301/19.12.2002 г., № 314/26.12.2002
г, № 318/28.12.2002 г.; по неосъществени покупки от " Агро-ойл
2002 " ЕООД, Булстат- *********
с фактури № 201/10.12.2002 год. и по неосъществени покупки от ТД " Лео- гарант " ЕООД,
Булстат-*********, с фактури №**********/27.12.2002
г., № **********/27.12.2002г., №**********/31.12.2002 г., № **********/31.12.2002
г. Укритият данък е в размер на 55 733,61 лева.
За месец януари - справка- декларация вх. № ДДС.03.06- 601563/ 13.02.2003 год. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1
от ЗДДС за данъчен период 01.01.2003-
31.01.2003 г., като неосъществените декларирани сделки са с " Джордан
" ООД, Булстат- *********
с фактури № 188/07.01.2003 год, № 190/10.01.2003 г, № 198/17.01.2003 г., № 214/24.01.2003 г., № 236/30.01.2003 г.,
№ 258/31.01.2003 г.; по
несъществуващи покупки от ЕТ " ГСЛ-
Георги Николов ",
Булстат- ********* с фактури № 2900066/08.01.2003
год, № 2300044/15.01.2003 г., № 3000005/16.01.2003 г., № 2601004/16.01.2003 г.,
№ 2700806/24.01.2003 г., №
2900067/15.01.2003 г.; по несъществуващи
покупки от ЕТ " Иоана-Георги
Петров Булстат- ********* с
фактури № 150/09.01.2003 г., № 152/10.01.2003 г., № 155/16.01.2003 г., № 157/17.01.2003 г., № 169/23.01.2003 г.,
№ 172/24.01.2003 г., №
188/29.01.2003 г., № 194/30.01.2003 г.; по несъществуващи
покупки от ЕТ " Гери-Юлиян
Гергов ", Булстат- ********* с
фактури № 42/09.01.2003 г., № 43/10.01.2003 г., № 44/10.01.2003 г., № 46/17.01.2003 г.; по несъществуващи покупки от "
Каплан " ООД, Булстат-********* с фактури № 100080/16.01.2003 год.; по несъществуващи
покупки от " Агроекип
" ООД, Булстат- ********* с фактури № 1000900/17.01.2003
год, № 1000903/18.01.2003 г., № 1000908/19.01.2003
г., № 1000918/24.01.2003 г.; по несъществуващи покупки от ТД " Мега- агро
" ЕООД, Булстат- ********* с фактури
№ 1102/20.01.2003 г., № 1114/23.01.2003 г..; по несъществуващи покупки от " Вигеа
" ООД, Булстат- ********* с фактури
№ 1065/25.01.2003 г., № 1071/26.01.2003 г., № 1078/27.01.2003
г., № 1089/29.01.2003 г., № 101/30.01.2003 г., № 109/31.01.2003 г. , а
дължимият данък е 17 372,08 лева.
За м. февруари 2003 - справка- декларация вх. № ДДС.03.06-602758/13.03.2003 г, в която
заявил неосъществени сделки за данъчен период 01.02.2003- 28.02.2003 г. със
следните фирми- ЕТ " Агро комерс- Гален Манолов ",
Булстат- ********* с фактури № 142/04.02.2003 г., № 144/05.02.2003
г., №
151/10.02.2003 г., № 166/19.02.2003 г., № 167/20.02.2003 г., № 168/21.02.2003 г.,
№ 170/23.02.2003 г., № 171/24.02.2003 г., № 174/25.02.2003 г., № 176/26.02.2003
г., № 180/27.02.2003 г... № 184/28.02.2003 г..; по несъществуващи покупки от " Лаки 97
" ООД. Булстат-********* с фактури № 224/06.02.2003 г., №
225/07.02.2003 г. № 235/19.02.2003 г., № 236/20.02.2003 г., № 255/26.02.2003 г.
№ 258/27.02.2003 г., № 260/28.02.2003 г..; по несъществуващи покупки от “Петрол Драгичево”
ЕООД, Булстат- ********* с фактури № 10033866/08.02.2003 г.,
№ 10033970/10.02.2003 г., Агромид " ЕООД.
Булстат- ********* с фактури № 150/12.02.2003 г., № 151/13.02.2003 г., №
153/14.02.2003 г., № 154/17.02.2003 г.,
№ 158/18.02.2003 г., № 162/19.02.2003 г., № 164/20.02.2003 г., № 165/21.02.2003 г., № 170/24.02.2003 г.,
№ 183/27.02.2003 г.; по
несъществуващи покупки от ЕТ " ГСЛ-
Георги Николов ", Булстат- ********* с фактури № 3000006/12.02.2003 г.,
№ 2700808/24.02.2003 г., № 3000007/26.02.2003 год.; по несъществуващи покупки
от " Петрол импекс
" ООД, Булстат- ********* с фактури № 10803/14.02.2003 г., №
10811/17.02.2003 г.,№ 10815/18.02.2003 г.,
№ 10816/19.02.2003 г., № 10819/20.02.2003
г, № 10840/21.02.2003 г, № 10848/24.02.2003 г,
№ 10851/25.02.2003 г, № 10852/26.02.2003 г, № 10854/27.02.2003 г., №
10860/28.02.2003 г..; по несъществуващи покупки
от ТД " Петроелт
ООД Булстат- ********* с фактури № 2009/14.02.2003
год, № 2012/17.02.2003 г., № 2014/18.02.2003 г., № 2017/189.02.2003 год, № 2020/20.02.2003 г., № 2022/21.02.2003
г., № 20225/24.02.2003 г., № 2030/25.02.2003 г., № 2035/26.02.2003 г., № 2047/28.02.2003 г.; по несъществуващи покупки от ТД " Агротера " ООД, Булстат-
********* с фактури № 1091/25.02.2003,
№ 1092/26.02.2003 г., № 1094/27.02.2003 г, № 1095/28.02.2003 г. и по
несъществуващи покупки от ТД " Агротел 2000 "
ООД, дължимият данък 63 016,42 лева.
За месец март 2003 год. Чрез подаване на СД вх. № ДДС.03.06-603591/ 11.04.2003 г. по чл. 72,
ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за
данъчен период 01.03.2003-31.03.2003 г., били заявени неистински обстоятелства
- несъществуващо право на данъчен кредит, тъй като не били осъществени покупки
от ЕТ " Гери-
Юлиян Гергов ", Булстат-********* с фактури № 118/01.03.2003 г, №
119/04.03.2003 г, № 120/04.03.2003 г, № 121/04.03.2003 г.; по несъществуващи покупки от ТД " Лаки 97 " ООД, Булстат-
********* с фактури № 380/04.03.2003 год, № 384/06.03.2003 г., № 391/10.03.2003
г, № 397/13.03.2003 г, №
399/14.03.2003 г., № 402/17.03.2003 г, № 403/18.03.2003
г, № 405/31.03.2003 г.; по несъществуващи покупки
от ЕТ " Ани- транс- Георги Сичев ", Булстат- ********* с фактури № 1000099/11.03.2003 год, №
1000104/21.03.2003 г., № 100111/25.03.2003
г., № 100114/26.03.2003 г., № 100109/24.03.2003 г.; по несъществуващи покупки
от ЕТ " ГСЛ- Георги Николов ", Булстат-
********* с фактури № 2620033/14.03.2003 г., № 2700812/17.03.2003 г.; по
несъществуващи покупки от “ Агроконт " ООД, Булстат- ********* с фактури № 96/24.03.2003 год, № 98/25.03.2003 г, № 99/26.03.2003 г., № 100/28.03.2003 г., №
102/31.03.2003 г. и по несъществуваща покупка от ТД " Прима-м " ЕООД, Булстат- ********* с фактура № 346/31.03.2003 год. Дължимият данък е в
размер на 32 203,09 лева.
За месец април- чрез подаване на СД вх.
№ ДДС.03.06- 604763/ 13.05.2003 г. по чл.
72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за данъчен
период 01.04.2003- 30.04.2003 г, била потвърдена неистина- несъществуващо право
на данъчен кредит, тъй като не били осъщестевни
покупки със следните фирми - ЕТ " Гери-
Юлиян Гергов ", Булстат- *********
с фактура № 206/02.04.2003 г.; по несъществуващи покупки от ЕТ "
ГСЛ- Георги Николов ", Булстат- ********* с фактури № 2900073/07.04.2003 г, № 2300049/07.04.2003 г, №
2620043/08.04.2003 г, № 2700815/08.04.2003 г, № 2620044/21.04.2003 г. и по несъществуваща покупка от ЕТ " Ани- транс- Георги Сичев ",
Булстат-********* с фактура № 1000152/21.04.2003
г. Укритият данък е 12711,39 лева.
За месец май 2003 г – била подадена справка -
декларация вх. № ДДС.03.06-604763/ 13.06.2003 г. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100,
ал. 1 от ЗДДС за данъчен период 01.05.2003- 31.05.2003 г, със заявени покупки
от следните доставчици- ЕТ " ГСЛ-
Георги Николов ", Булстат- *********
с фактури № 2900076/07.05.2003 г, № 2700817/08.05.2003
г, № 2620045/10.05.2003 г, № 2601009/ 27.05.2003;
по несъществуваща покупка от ТД " Агроконт " ООД, Булстат-
********* с фактура № 206/16.05.2003 г.; по несъществуващи
покупки от ТД " Лаки
97 " ООД, Булстат- *********
с фактури № 446/16.05.2003 г, №
449/23.05.2003 год. като укритият данък е
14 276,67 лева.
За месец юни 2003 год. Била подадена СД вх. № ДДС.03.06-
607306/ 14.07.2003 г. по чл. 72, ал. 1 и чл. 100, ал. 1 от ЗДДС за
данъчен период 01.06.2003-30.06.2003 г, в която е потвърдено несъществуващо право на данъчен кредит по
несъществуващи покупки от ЕТ
" ГСЛ- Георги Николов ", Булстат-********* с фактури №
2400285/16.06.2003 год, № 2300056/16.06.2003 г, № 2900082/16.06.2003
год, № 2620048/17.06.2003 г, № 2601011/17.06.2003 г, №
2620049/26.06.2003 г, №
2400287/27.06.2003 г, №
2700821/27.06.2003 г.; по несъществуващи покупки от ТД
" Вигеа
" ООД, Булстат- ********* с фактури № 386/18.06.2003 г., №
390/19.06.2003 г., № 391/19.06.2003 г., № 393/20.06.2003 г., № 395/23.06.2003 г.,
№ 399/24.06.2003 год, № 402/25.06.2003 г, № 405/26.06.2003 г.; по
несъществуващи покупки от ТД "Агростар " ЕООД. Булстат- ********* с фактури №
98/20.06.2003 г., № 99/23.06.2003 г.; по несъществуващи покупки от ТД " Петрол импекс
" ООД, Булстат- ********* с фактури № 11306/20.06.2003 г, № 11310/23.06.2003 г.; №
11312/24.06.2003 г., № 11318/25.06.2003 г., № 11320/26.06.2003 г.; по
несъществуващи покупки от ЕТ " Ани- транс-Георги Сичев ", Булстат- ********* с фактури № 1000365/26.06.2003 г, №
1000367/30.06.2003 г.; по несъществуващи покупки от ТД " Петрол Драгичево " ЕООД, Булстат- ********* с фактури №
10042600/27.06.2003 г, № 10042604/27.06.2003
год, № 10042605/30.06.2003 г. и по несъществуващи
покупки от ТД " Лаки
97 " ООД, Булстат- 12802 6436 с
фактури № 614/30.06.2003 год, № 615/30.06.2003 г., като укритият данък е 91 369,60
лева.
Изброените дотук фактури са включени в СД за
общо осем данъчни периода, като инкриминирания период за подс. А., чрез
подаването на СД е от 11.12.2002 г. до
14.07.2003 г, а за М.- 13.03.2003 г-11-04.2003 г. , тъй като
съобразно СГЕ е установено, че подс. А. е подписал
част от СД – за данъчни периодите ноември, декември януари и април, в
качеството си на управител на дружеството, докато подс. М., в качеството си на пълномощник е подписал
СД за периоди февруари, март, май и юни.
Тези обстоятелства се установяват чрез приобщените от
съда доказателства от досъдебното производство, прочетени по силата на разпоредбата на чл. 373 ал. 2 от НПК, а именно- прочетените по реда на чл. 283 от НПК обяснения на обвиняеми,
свидетелски показания – В. Боева, Ст.Димитров, В.Иванов, Ст.Янакиева,
Г.Димитров, Св.Грозева, Н.Николов, Г.Милев, В.Тунев, МЛ.Милков, А.Милкова, К.Колев, П.Арменчева,
Н.Таргов, Г.Петров, М.Христов, И.Марков, Ст.Станчев,
В.Георгиев, Е.Георгиев, Т.ТодоровД.МилчевЮ.Йорданов, ССЕ, СГЕ, писмени документи- ДРА,
справки-декларации, фактури и др. Тези изброени доказателства са
непротиворечиви и наред със самопризнанието на подсъдимите водят до основния правен извод, а именно, че те са осъществили състави на престъпления, както
следва:
– за А. – по чл. 257, ал. 1, пр. 1 /ред. ДВ бр. 62 от 1997 г./,
вр. чл. 255, ал. 1, пр. 3 /ред. ДВ бр. 62 от 1997
год./, вр. чл.20 ал.2 вр.чл.
26, ал. 1 от НК, за периода 11.12.2002
г. до 14.07.2003 г.
, като инкриминираната сума, представляваща укритите данъци е 310 826, 08 лева. Това деяние той е
извършил сам и в съучастие като съизвършител с подс. М.,
чрез подаване на СД по чл. 100 от ЗДДС, подписани от него, в качеството му на
управител на дружеството, за данъчни периоди – ноември, декември 2002 г и
януари, и април, и в съучастие с М. и за данъчни периоди февруари, март, май и юни / като тези СД са
подписани от М./ .
-
за М. – по чл. 257, ал. 1,
пр. 1 /ред. ДВ бр. 62 от 1997 год./, вр. чл. 255, ал.
1, пр. 3 /ред. ДВ бр. 62 от 1997 год./, вр. чл. 20,
ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, с инкриминиран
период - 13.03.2003 год. до 14.07.2003 год. , като
укрития данък от него, като съизвършител
е 200 865,78 лева. Това
деяние той е извършил в съучастие като съизвършител с подс.
А., чрез подаване на СД, подписани от него, в качеството му на пълномощник на А. за данъчен период-месец Февруари, месец Март, месец Май и месец Юни
2003 г. .
Това деяние от субективна страна те са извършили умишлено, като са целяли
настъпването на престъпния резултат - получаване на облаги от действията
си по подаване в ТДД справки-декларации,
като са включвали фактурите в тези СД, изискуеми
по ЗДДС, по които фактури няма
реално извършени сделки. Подадените през
инкриминирания период от обвиняемия СД по ЗДДС се явяват документи, в които е
потвърдена неистина с цел да се избегне плащането на данъчни задължения, по
следния начин. Със сумите на начисленото ДДС по фактурите за
покупки по неосъществени сделки са намалявали общата сума на начисленото ДДС за извършени продажби и са формирали
разлика от ДДС за получаване, като неправомерно е използван като данъчен
кредит.
Субективната
и обективната връзка на отделните деяния не е била прекъсната, като подсъдимите
са действали през непродължителен период
от време при еднородна фактическа обстановка и еднородност на вината, поради
което и съдът ги призна за виновни в продължавано престъпление по см. на чл.
26, ал.1 от НК. В рамките на осем отделни данъчни периода – за А.
и четири периода за М., при изготвяне и
подаване на СД е бил налице баланс между
стойността на сделките, отразени в дневниците за покупките и дневниците за
продажби, довело до нулеви стойности на данъчния кредит за възстановяване.
Същевременно, с оглед декларираните приходи в СД от продажбите, търговецът е
следвало да плати на държавния бюджет ДДС, след като не са били налице
условията за признаването на данъчния кредит по нереално осъществените сделки. Квалификацията
на деянието по чл. 257 вр. чл. 26 от НК - данъци в
особено големи размери се определя от обстоятелството, че дължимата сума
надхвърля многократно критерия, регламентиран в
чл. 93 т.14 от НК от 12 000 лв.
За всеки един отделен данъчен период също
е налице този критерий. Поради това и престъпната дейност следва да се
квалифицира като продължавано
престъпление- през непродължителен период отделните деяния/ данъчни
периоди/ осъществяват състава на едно и
също престъпление.
Съдът
призна подсъдимите за виновни по отменената редакция на чл.257 и чл.255 от НК,
тъй като с оглед разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от НК тя се явява по-благоприятна
за дееца. До изменението на НК (ДВ., бр. 75/2006 г.), с което нормата на чл.
257 НК бе отменена, тя се явяваше квалифициран по-тежко наказуем състав на
престъпленията по чл. 255 от НК, когато предметът на престъплението е в
особено големи размери. В чл. 255, ал. 3 НК е предвиден по-висок минимум на
наказанието лишаване от свобода от три години, докато в чл. 257, ал. 1 (отм.) НК той е две години. Отделно от това, разпоредбата на чл. 255, ал. 3 НК
предвижда и конфискация на част или на цялото имущество на виновния, докато
кумулативното наказание в чл. 257 (отм.) е глоба от пет хиляди до двадесет
хиляди лева. Независимо от по-високия като размер максимум на предвиденото
наказание лишаване от свобода, който е десет години, нормата на чл. 257 НК
(отм.) е по-благоприятна за подсъдимите, защото определенето
на наказанията им са обвързани с
по-ниския минимум на наказанието лишаване от свобода, с по-леко по вид
кумулативно наказание.
Доколкото подс.
М. се явява пълномощник на управителя на дружеството - данъчно задължено лице,
то той също, както и А., последният - в качеството му на управител,
и субект на престъплението по чл. 257 от НК.. Сред тези лица може да е и
пълномощник на дружество, ако той е водил неговата дейност и е имал умисъл за
осъществяване на данъчно престъпление. В тази насока е освен TP №1/2009 г., така и Р № 15 от 24.01.2012 година на, ВКС по н.д. №2873/2011
г. II н.о.
Квалификацията
по чл.20 ал.2 от НК -за инкриминирания период 13.03.2003 г. -11.04.2003 г. и
13.06- 14.07.2003 г., се определя от обстоятелството, че е налице общност на
умисъла у двамата съизвършители.
Несъмнено е установено, че за тези периоди именно подс. М. като пълномощник на управителя - подс. А.-
последният отговорен за дейността на дружеството, вкл. за декларирането на
задължения към данъчните органи, е подписал подадените справки декларации и то
пози начин и двамата са осъществили от обективна и субективна страна състава на
данъчно престъпление за тези данъчни периода. За данъчните периоди, за които с подс.
А. сам, без участието на подс. М. е подписвал и
подавал СД, не е налице престъпно съучастие.
За да определи наказанието на подсъдимите, съдът взе
предвид следното.
С оглед на
използваната от подсъдимите възможност за предварително изслушване,
както и направеното от тях самопризнание, по реда на чл. 371 т.2 от НПК, съдът,
на основание чл. 373 ал.2 от НПК е задължен да приложи чл. 58 А от НК, но в
редакцията отпреди изменението от 2010 г., тъй като тя се явява
по-благоприятна. Чл.58 А от НК, в предходната редакция задължава съдът да
предели наказанието при условията на чл. 55 от НК и без да са налице
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Поради
това индивидуализира наказанията и за
двамата подсъдими при условията на чл.
55 ал.1 т.1 от НК и определи наказание под специалния двугодишен минимум –
лишаване от свобода за срок от по една година. Основният мотив за такъв размер
на лишаването от свобода е обстоятелството, че деянията са извършени преди десет
години и поради това следва да се отдаде необходимата тежест на продължителния
период на досъдебното производство, образувано през 2004 г. и внесено с
обвинителен акт в съда за първи път на 31.10.2012
г. – очевидно извън разумните срокове според критериите въведени с чл. 6, т. 1
ЕКПЧ. Подсъдимите като цяло не са допринесли за продължителността на процедурата
– след образуване на делото през 2004 г., поради неоткриване
на подс. А. делото е било спряно за десет дни и след
възобновяването му през 2005 г. е
приключено, след многократни продължавания на сроковете от прокуратурите през 2012 г. и липса на
активни действия на разследващите
органи.
При
индивидуализацията на наказанията – за подс. А.. Съдът, освен посоченото по-горе нарушанване
на правилото за разглеждане на делото в разумен срок, отчете и събраните данни
за него. Той е осъждан многократно, като последната присъда- за кражба при
опасен рециди от две години лишаване от свобода е
изтърпял ефективно през 2001г. Настоящата присъда, поради забраната за приложение на чл. 66 от НК, съдът определи да
изтърпи при строг режим.
За подс. М..
Съдът групира определеното наказание с това по присъда по НОХД 1982/2010-ОС-Варна, за
престъпление по чл. 257/отм./ от НК, при което му е било наложено наказание от
една година лишаване от свобода с три години изпитателен срок, тъй като и двете
деяния са извършени, преди да има влязла
в сила присъда за което и да е от тях. Определи за изтърпи най-тежкото- една година
лишаване от свобода, като счете, че не са налице пречки за отлагането му. При преценка за приложението на чл. 66 ал.1 от НК,
съдът прие, са налице обстоятелствата по този текст - подсъдимият не е осъждан/
към датата на деянията/, а отлагането на изпълнението на наказанието се явява общественооправдано и целесъобразно за действителното поправяне на подсъдимия, че
съответства на целите на чл. 36 от НК - както с оглед нуждите на специалната,
така и на генералната превенция. При приложението на чл. 66 ал.1 от НК превес има специалната над генералната
превенция, защото това е най-вече в интерес на осъдения. По отношение на
личността на М. не са налице отегчаващи отговорността обстоятелства или такива,
които да сочат на висока степен на обществена опасност на дееца. Съвкупно преценени изложените
обстоятелства и при определяне на
наказанието при условията на чл. 373, ал. 2 НПК, водят и до извода, че закъсняла наказателна
репресия под формата на ефективно търпяно наказание не би имала превъзпитателен
ефект. Поради това съдът отложи изпълнението на групираното наказание, като определи
изпитателен срок от три години.
Не наложи кумулативно
предвиденото наказание глоба, доколкото такова не е било определено от съда,
решавал за пръв път делото и постановил осъдителна присъда, а съответен
протест не е бил постъпил и като взе предвид правилото за забрана
за влошаване положението на подсъдимия.
По
отношение на гражданския иск.
Същият е предявен от
Министъра на финансите, представляващ Държавата, на основание чл. 45 от ЗЗД и е
допустим. По отношение на него е изтекъл петгодишният давностен срок за
реализиране на деликтната отговорност, а съдът при
направено възражение от страна на защитата, следва да прецени обстоятелствата
по чл. 110 от ЗЗД.
Давността за упражняване на правото на иск по чл.110
от ЗЗД за това вземане е петгодишна и започва да тече от момента на извършване на деянието.
В непротиворечивата си съдебна практика ВКС е приемал, че погасителната давност
за гражданскоправните претенции на пострадалите се определя от
началния момент, в който е възникнало вземането и това е денят на деликта - когато
извършителят е известен от самия момент на извършването му и от този момент той
е в забава, съгл. чл. 84 от ЗЗД, а крайният момент – изтичането на срок от пет
години от тази дата. В този смисъл Р.
412-2008-ІІІ , както и ТР. № 5/2006
г. на ОСГК и ОСТК на ВКС. Съобразно
последното не е необходимо авторството на деянието да се установява по
някакъв специален ред, като давността започва да тече не от момента на присъдата, с която се
установява престъпния му характер, а от
момента на извършването му. Веднъж възникнало, вземането следва да се предяви в
петгодишния давностен срок.
В конкретния случай
с факта на подаване на СД по ЗДДС за отделните данъчни периоди до
съответната данъчна служба е бил известен извършителя на деянието. Образуваното
наказателно производство не е основание за спиране на погасителната давност по
чл.115 ал.1 б”ж” от ЗЗД. / по този въпрос в същия смисъл е отново ТР №5/2006 г.
на ОСГК и ОСТК на ВКС - “ако не е предявен граждански иск висящият
наказателен процес, както в досъдебното, така и в съдебното производство,
вкл.и когато е завършил с влязла в сила присъда не е процес относно вземането
на пострадалия за вреди от престъплението и не е основание за
спиране на погасителната давност”/ В случая давността е изтичала в хода на
воденото срещу двамата подсъдими ДП и тъй като новият НПК / в сила от 2006 г./
не допуска предявяване на гр.иск на този етап от процеса – чл.84 от НПК , то
пострадалият е следвало да предяви иска пред гражданския съд по реда на ГПК, от
когато ще спре да тече погасителна давност за вземането.
По настоящото дело гражданският ищец не е предявил
претенциите си по реда на ГПК и те са се погасили по давност. Доколкото съдът
съобрази и т. 3 на ТР № 2/2012 на ОСНК на ВКС, според което въпросът за настъпване на давността е въпрос
по съществото на делото, то след като
разгледа претенциите на ищеца срещу подсъдимите, ги отхвърли с присъдата
в гражданскоосъдителната й част като неоснователни.
По
изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ ВЪВ ВОС: