№ 35620
гр. София, 04.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20241110140992 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на А. Г. А. срещу „фирма“ АД.
Ищецът твърди, че с ответника сключили договор за паричен заем № ***г., съгласно
който на ищеца следвало да бъде отпусната сумата от 500лв., без да бъде посочен лихвения
процент. В чл. 4 от договора било предвидено, че договорът трябва да бъде обезпечен с
гарант – две физически лица, поръчители или банкова гаранция. На същата дата, между
страните по делото и „фирма“ ЕООД бил сключен договор за предоставяне на гаранция №
***, по силата н който последното дружество поело задължението да обезпечи вземанията
на кредитора по договора за кредит, за което ищецът дължал възнаграждение от 158,64лв.,
която била платима на „фирма“ АД. Посочва, че погасил изцяло задълженията по кредита.
Ищецът твърди, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22
ЗПК, тъй като липсвал съществен елемент от съдържанието му. Двете сделки трябвало да се
разглеждат съвместно, тъй като били свързани. Изтъква, че възнаграждението по договора за
предоставяне на гаранция трябвало да бъде включено в ГПР по договора за кредит, което
обаче не било сторено в нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. По този начин ищецът бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на ГПР и не могъл да направи
информиран избор дали да сключи договор за кредит.
С оглед изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът да бъде
осъден да му заплати сумата от 1лв. като част от вземане в общ размер от 100лв.,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за кредит № ***, ведно със
законната лихва.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който
твърди, че исковата молба е нередовна, а исковата претенция неоснователна. Излага
съображения, че договорът за кредит е действителен, като съдържа всички необходими
реквизити, включително точно посочване на ГПР. Поддържа, че възнаграждението по
договора за поръчителство не следва да бъде включвано в ГПР, тъй като не представлява
разход по кредита.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази твърденията, доводите и възраженията на страните,
намира следното:
Исковата молба отговаря на изискванията за редовност, за което съдът следи
служебно. Представени са пълномощно за учредена представителна власт на процесуалния
представител на ищеца, както и документ за платена държавна такса за производството.
1
Обстоятелствата дали направените доказателствени искания са конкретизирани и
обосновани и дали са ангажирани писмени доказателства в подкрепа на изложените
твърдения не са свързани с редовността на исковата молба.
Предявен е за разглеждане осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1
ЗЗД.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване
плащане на суми в полза на ответника.
В тежест на ответника е да докаже наличието на годно правно основание за
получаване на сумите, включително наличието на действителен договор за потребителски
кредит.
С оглед становищата на страните, съдът отделя за безспорно, че между тях е сключен
договор за потребителски кредит от дата 08.06.2022г. с посоченото съдържание, както и че
на същата дата е сключен договор за предоставяне на гаранция с третото за спора лице –
„фирма“ ЕООД.
Представените от ищеца писмени доказателства са допустими и относими, поради
което следва да бъдат приети.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането за допускане на съдебно-
счетоводна експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи, тъй като
същите са необходими за изясняване на релевантни за спора обстоятелства и изискват
специални знания.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да се призоват страните. Ето защо, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 31.10.2024г. от
09:45ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ОБЯВЯВА на страните проекто-доклада съобразно мотивната част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства документите, приложени към исковата молба.
ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба задачи.
НАЗНАЧАВА за вещо лице П. Д..
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение за вещото лице в размер на 300лв., вносими от ищеца в
1-седмичен срок от уведомяването.
ЗАДЪЛЖАВА страните да окажат пълно съдействие на вещото лице за изготвяне на
заключението, включително да му предоставят всяка изискана от него информация и
документация. При неизпълнение, съдът ще приложи последиците на чл. 161 ГПК, а именно
ще приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на
допуснати доказателства.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2