№ 1010
гр. Пловдив, 19.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Атанаска Ан. Анастасова
при участието на секретаря Диана Н. Дичева
като разгледа докладваното от Атанаска Ан. Анастасова Административно
наказателно дело № 20215330207336 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №
593547-F600773/13.08.2021г. на Заместник директор на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив /ТД на НАП –
Пловдив/, с което на „М. М. *“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: ......, представлявано от Н. Т., ЛНЧ *********, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ вр. § 33 от
Преходните и заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по
време на извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание
от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от
2020г., в сила от 14.05.2020г./, на основание чл.74 ал.1 пр.2 от ЗСч.
В депозирано чрез наказващия орган възражение, управителят на
санкционираното дружество формулира до съда искане за преразглеждане на
наложената санкция, като излага доводи за това.
Въззиваемата страна ТД на НАП – Пловдив, редовно призована, в
съдебно заседание се представлява от юрк. Ив. Ат., който моли съда да
1
потвърди обжалваното НП като правилно. Претендира присъждане на
разноски за осъществена юрисконсултска защита.
Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е било
санкционирано, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 14.12.2020г. в НАП било получено писмо с вх. № 12-00-
353/14.12.2020г., с което Агенцията по вписванията уведомила приходната
агенция за незаявени за публикуване годишни финансови отчети. От стоя
страна с писмо с вх. № 04-01-208/05.02.2021г. НАП уведомила ТД на НАП -
Пловдив. В тази връзка било установено, че дружеството-жалбоподател „М.
М. *“ ЕООД – предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на
Търговския закон /ТЗ/, като е било задължено не е публикувало годишния си
финансов отчет /ГФО/ за 2019г. в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, като го заяви за вписване и представи за обявяване в
законоустановения срок до 30 септември на следващата година, т.е. до
30.09.2020г. така, както указва §33 от Преходните и заключителни разпоредби
на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. и за
преодоляване на последиците.
От подадената в ТД на НАП - Пловдив годишна данъчна декларация по
чл.92 от ЗКПО с вх. № 1600И0855331/27.01.2020г. и от приложения към нея
годишен отчет за дейността на дружеството, било установено, че търговското
предприятие е извършвало дейност през отчетния период 2019г., чийто нетни
приходи от продажби за 2019г. били в размер на 43 632,59 лв.
Въз основа на така установеното контролните органи приели, че с
бездействието си жалбоподателят е нарушил разпоредбите на чл.38 ал.1 т.1
от ЗСч вр. § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците
/загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от 14.05.2020г./. Нарушението било
извършено на 01.10.2020г. в гр. Пловдив, като същото било установено на
2
14.12.2020г. – датата, на която НАП била уведомена от Агенцията по
вписванията.
С оглед направените констатации на 10.03.2021г. св. М. Ст. Б., на
длъжност „старши инспектор по приходите“ в НАП при ТД -Пловдив,
съставила срещу жалбоподателя „М. М. *“ ЕООД Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ № F600773/10.03.2021г. за извършено
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч вр. § 33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закон за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от
14.05.2020г./.
Към датата на съставяне на акта ГФО на дружеството за 2019г. не бил
заявен за вписване и представен за обявяване в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията.
ГФО на дружеството за 2019г.
ГФО на дружеството за 2019г. бил заявен в Търговския регистър към
Агенцията по вписванията за вписване и представен за обявяване на
06.06.2021г.
Въз основа на съставения АУАН било издадено и атакуваното НП, с
което на „М. М. *“ ЕООД, на основание чл.74 ал.1 пр.2 от ЗСч, е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 200 лв. за
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 вр. § 33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закон за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г., в сила от
14.05.2020г./.
Тази фактическа обстановка се установява от гласните доказателства -
показанията на актосъставителя М. Ст. Б., които съдът кредитира като
обективни и последователни, съответни на приетите и приложените по делото
писмени доказателства - АУАН № F600773/10.03.2021г., актуално състояние
на „М. М. *“ ЕООД, Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на Министъра н
финансите, два броя пощенски плика, съдържащи изпратена на 16.04.2021г. и
на 18.05.2021г. до „М. М. *“ ЕООД покана за връчване на АУАН изх. № 94-
00-2803-683/12.04.2021г. с обратна разписка, два броя обратни разписки от
3
10.03.2021г. и от 15.03.2021г. във връзка с изпратена на „М. М. *“ ЕООД
покана изх. № 70-00-2064-355/16.02.2021г. за съставяне на АУАН за
необявяване в срок на ГФО за 2019г. в Търговския регистър съгласно чл.38
ал.1 т.1 от ЗСч, писмо рег. № 70-00-11201/08.03.2022г. на Директор на ТД на
НАП – Пловдив, покана изх. № 70-00-2064-355/16.02.2021г. за съставяне на
АУАН. Фактическата обстановка не се оспорва и от жалбоподателя.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното
от правна страна:
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита и
представляващи основания за отмяна на обжалвания акт. Актът е съставен в
отсъствие на нарушителя, доколкото същият не е могъл да бъде намерен на
известните адреси, на които с обратна разписка на 10.03.2021г. и 15.03.2021г.
е била изпратена покана изх. № 70-00-2064-355/16.02.2021г. за съставяне на
АУАН. Както акта, така и постановлението, са издадени от материално и
териториално компетентни органи. Компетентността на актосъставителя
произтича пряко от разпоредбата на чл.78 ал.1 от ЗСч, съответно наказващият
орган е надлежно оправомощен със Заповед № ЗМФ-644/28.08.2020г. на
Министъра на финансите. Както АУАН, така и НП съдържат необходимото
по закон императивно съдържание съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Нарушението е описано в достатъчна степен на конкретика и яснота с
посочване на всички елементи от визирания състав на нарушената
административна разпоредба. Налице е съответствие между фактическата
установеност и дадената й правна квалификация в АУАН и НП. Спазени са
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
С оглед събрания по делото доказателствен материал и установената
фактическа обстановка, съдът приема за доказано по категоричен начин
нарушение на чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч вр. § 33 от Преходните и заключителни
разпоредби на Закон за мерките и действията по време на извънредно
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020г. и за
преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г. в сила от
14.05.2020г./, извършено от „М. М. *“ ЕООД. Разпоредбата на чл.38 ал.1 т.1
от ЗСч задължава всички търговци по смисъла на ТЗ да публикуват ГФО,
приет от ОС на съдружниците или акционерите, или от съответния орган,
4
чрез заявяване за вписване и представяне за обявяване в търговския регистър,
в срок до 30 септември на следващата година. Дружеството представлява
предприятие по смисъла на ЗСч и търговец по смисъла на ТЗ и въпреки че е
било задължено, не е публикувало ГФО на дружеството за 2019г. в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, като го заяви за
вписване и го представи за обявяване в законоустановения срок до 30
септември на следващата година, т.е. до 30.09.2020г. Изпълнителното деяние
на нарушението е осъществено чрез бездействие и представлява
незаявяването за вписване и непредставянето за обявяване в Търговския
регистър на ГФО за 2019г. на дружеството. Деянието е съставомерно от
обективна страна, тъй като бездействието е продължило до изтичането на
срока за изпълнение на задължението за публикуване на ГФО.
Правилно наказващият орган е определил за дата на нарушението
датата 01.10.2020г., съобразявайки удължените с § 33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закон за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г. и за преодоляване на последиците, срокове по чл.38 ал.1 т.1, 2 и 3 от
ЗСч до 30 септември 2020г. Датата на нарушението в случая се явява първият
ден, следващ 30 септември 2020г., който от своя страна е бил последният ден,
в който жалбоподателят е могъл да изпълни задължението си, което е сторил
едва на 06.06.2021г.
Неспазването на законоустановения срок е довело до съставомерността
на нарушението, поради което за административнонаказващия орган е
възникнало задължението да санкционира противоправното деяние на
основание на чл.74 ал.1 пр.2 от ЗСч, като на дружеството-жалбоподател е
наложено административно наказание имуществена санкция в минимално
предвидения в закона размер 200 лв., който не подлежи на редуциране от
страна на съда.
Настоящият съдебен състав не намери основания за приложението на
чл.28 от ЗАНН, доколкото процесното нарушение не се характеризира с по-
ниска степен на обществена опасност от други нарушения от същия вид.
Задължението за своевременно публикуване на ГФО е вменено от
законодателя с оглед гарантиране интересите на останалите лица и търговци,
доколкото публикуването на отчетите дава възможност за информиране за
5
финансовото състояние на търговеца, като е предвиден достатъчно дълъг срок
за неговото изпълнение. В своите възражения жалбоподателят излага като
причини за неизпълнение на вмененото му от закона задължение, че е
чужденец, извършена е смяна на счетоводството, влошената обстановка в
страна във връзка с въведеното извънредно положение, като посочва, че
нарушението е първо за него. В случая вмененото на дружеството задължение
е изпълнено със закъснение от почти девет месеца след законоустановения
срок, т.е. дружеството е бездействало в един значителен период от време след
предвидения в закона срок. Забава с такава продължителност не може да се
приеме за разкриваща по-ниска степен на обществена опасност спрямо
обикновените случаи на такъв вид нарушения. В случая интензитетът на
засягане на охраняваните обществени отношения се явява типичен за този
вид. Не без значение е и трайната съдебна практика приела, че забава със
значително по-кратка продължителност – два, три месеца, също не е
предпоставка за квалифициране на деянието като маловажно.
Обстоятелството, че нарушението е за пръв път, не може да доведе до
извод за маловажност на деянието, доколкото еднократността на
нарушението изрично е отчетено при налагане на съответната санкционна
разпоредба от ЗСч. Фактът, че е представляващият дружеството е чужденец и
в процесния период е извършвал смяна на счетоводството /за които твърдения
липсват доказателства по делото/ не представляват смекчаващи отговорността
обстоятелства, доколкото всеки трябва да спазва законите на страната, в която
осъществява търговска дейност, а смяната на счетоводството е въпрос на
вътрешна организация, която не би трябвало да оказва влияние върху
своевременното изпълнение на вменените по закон задължения.
Действително по време на инкриминирания период в страна беше въведено
извънредно положение, но това според съда не би следвало да бъде
оправдание за бездействието на дружеството, доколкото от една страна
законодателят е предоставил достатъчно дълъг срок за изпълнение на
задължението по чл.38 ал.1 т.1 от ЗСч, а от друга страна този срок е бил
удължен с § 33 от Преходните и заключителни разпоредби на Закон за
мерките и действията по време на извънредно положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците.
Наред с това задължението не е било изпълнено от страна на жалбоподателя
към момента на съставяне на АУАН.
6
Извод за липсата на обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен
на обществена опасност на деянието се извеждат и от отразеното в АУАН и
НП, че дружеството е извършвало дейност през отчетната година, т.е.
обществените отношения, свързани с отчетността на оборота, реално са били
засегнати.
По тези съображения и предвид обективния характер на отговорността,
завишеният период на забавата преди отстраняване на нарушението и
обстоятелството, че то е осъществено чрез бездействие, съдът приема, че
обществената опасност на извършеното деяние не е пренебрежимо ниска,
нито интензитетът му е по-нисък спрямо обикновените случаи на нарушения
от този вид, поради което не приема случая за маловажен.
При извършената служебна проверка, съдът не констатира
допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат
отмяна на НП, поради което същото следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
Предвид изхода на делото и при направено своевременно искане от
страна на въззиваемата страна, на основание чл.63д от ЗАНН в тежест на
жалбоподателя следва да бъдат присъдени и сторените по делото разноски за
юрисконсултско възнаграждение. С оглед на това, че конкретният размер на
възнаграждението за юрисконсулт законът предоставя да се определи от съда,
то съобразно с разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, който
предвижда съобразяване на възнаграждението с вида и количеството на
извършената дейност, както и на основание чл.27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ, съдът намери, че следва да определи
възнаграждение за ползваната юрисконсултска защита в минималния размер
от 80 лв. предвид фактическата и правна сложност на казуса, както и
извършените в хода на настоящото производство процесуални действия.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
593547-F600773/13.08.2021г. на Заместник директор на Териториална
дирекция на Национална агенция за приходите – Пловдив, с което на „М. М.
7
*“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ......,
представлявано от Н. Т., ЛНЧ *********, е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 200 лв. за нарушение на чл.38
ал.1 т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч/ вр. § 33 от Преходните и
заключителни разпоредби на Закона за мерките и действията по време на
извънредно положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март
2020г. и за преодоляване на последиците /загл. доп. – ДВ бр. 44 от 2020г., в
сила от 14.05.2020г./, на основание чл.74 ал.1 пр.2 от ЗСч.
ОСЪЖДА „М. М. *“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ......, представлявано от Н. Т., ЛНЧ *********, ДА ЗАПЛАТИ на
Национална агенция по приходите сумата в размер на 80 /осемдесет/ лв.,
представляваща разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на
съобщението за изготвянето му пред Административен съд - Пловдив по реда
на АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
8