Решение по дело №604/2024 на Административен съд - Бургас

Производството е образувано по жалба на "Маюко" ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в [населено място], Слънчев бряг – Изток , х-л Карлово, ап.57, представлявано от управителя М. В. С., подадена чрез адв. Б. срещу Решение № 8/18.01.2024г., постановено по НАХД №751 по описа за 2023г. на Районен съд Несебър, с което е било потвърденои НП № 0041169/06.10.2023г.на директора на РД за Областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД Контрол на пазара при Комисия за защита на потребителите, с което за извършено нарушение на чл.114, т.1 от Закона за Туризма на нарушителя е било наложенои наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева.

В касационната жалба се излагат доводи, че оспореното решение е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че неправилен е направения от въззивната инстанция извод, че пропускането на срока по чл.133, ал.4 ЗТ е довело автоматично до дерегистрация на туристическия обект, което според касатора бива оборено от отговор на самата администрация на АНО.

Н. следващо място се приема, че мотивите на самото решение са противоречиви, тъй като от една страна се приема, че жалбоподателят е инициирал производство по категоризация пред Министерството на туризма със своето заявление от 23.06.2023г. и че във връзка с това заявление е било извършено служебно посещение намясто, а от друга съдът е приел, че липсват доказателства за наличие на висяща процедура по чл.133, ал.6 и по чл.129 и чл.130ЗТ.

Н. следващо място се сочи и това, че материалната норма на чл.114, ал.1 ЗТ предвижда повече от една хипотези, като от описанието на нарушението в АУАН и НП не ставало ясно коя от тях е била нарушена, тъй като не ставало ясно в коя от двете процедури се е намирал нарушителят при проверката, което водело и до съществено процесуално нарушение, ограничило правото на защита на дружеството и по-точно на правото му да разбре какво нарушение е извършило.

Ответникът – Директор на Регионална дирекция за областите Бургас, Сливен и Ямбол към Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисията за защита на потребителите - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас изразява становище, че жалбата е основателна и следва да се отмени първоинстанционното решение и оспореното наказателно постановление.

След като прецени твърденията в жалбата, становището на прокурора, и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и в изискуемата от закона форма, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Предмет на касационна проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на Районен съд – Несебър само на посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционния акт с материалния закон съдът следи служебно.

Производството пред Районен съд – Несебър е образувано по жалба на "Маюко" ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в [населено място], Слънчев бряг – Изток , х-л Карлово, ап.57, представлявано от управителя М. В. С., подадена чрез адв. Б. срещу НП № 0041169/06.10.2023г.на директора на РД за Областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище Бургас към ГД Контрол на пазара при Комисия за защита на потребителите, с което за извършено нарушение на чл.114, т.1 от Закона за Туризма на нарушителя е било наложенои наказание имуществена санкция в размер на 1000,00 лева. До налагане на санкцията се е стигнало, след като било установено, че при проверка на 08.08.2023г., в к.к. Слънчев бряг лицето, осъществяващо туристическа дейност - ресторантьорство, предоставяло туристически услуги – предлагало напитки и храни с изтекло удостоверение за катргоризация – на 09.07.2023г., т.е. в некатегоризиран търговски обект.

За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 004169/08.08.20123г., въз основа на който е издадено и обжалваното пред РС - Несебър процесно наказателно постановление, в което е пресъздадено съдържанието на акта.

За да постанови оспореното решение, първоинстанционният съд е приел, че от страна на дружеството е нарушило изиускването на чл.114, т.1 ресторантски услуги да се предоиставят само в категоризирано по Закона за Туризма заведение за обществено хранене, което нарушение обосновавало налагането на санкция на основание чл. 232, ал.2 от ЗТ. Извел е доводи, че нарушението е доказано, АУАН и НП са издадени от компетентни органи в законовите срокове, поради което е потвърдил наказателното постановление.

Така постановеното решение е правилно.

Неоснователни са възраженията на касатора и те не се подкрепят от събраните доказателства. Правните изводи на първостепенния съд относно тях, са подробно и ясно изложени в оспорения съдебен акт, поради което настоящата инстанция не следва да ги преповтаря.

Съгласно разпоредбата на чл.114, т.2 от ЗТ лицата, извършващи хотелиерство и/или ресторантьорство в туристически обекти по чл.3, ал.2, т.1, 2 и 3, са длъжни да предоставят туристически услуги в категоризиран или регистриран туристически обект или в обект, на който е издадено временно удостоверение за открита процедура по категоризиране;

При проверката е установено, че стопанисвания от дружеството ресторант е разполагал с категоризация, като е разполагал и с валидно удостоверение за това № РК -19-11923/09.07.2018г., чийто срок е 5г. - до 09.07.2023г. При проверката не е констатирано и наличие на временно удостоверение за открита процедура по категоризация. Материалната норма изисква от туристическите обекти определено правнорегламентирано действие, осъществяване на туристическа дейност при притежанието на два вида удостоверителни документа. Липсата на кой да е от тях представлява бездействие, допуснато от страна на ресторантьора, като в изпълнителното деяние на допуснатото административно нарушение липсва елемент, изискващ посочване на процедурата, в която се е намирал нарушителят, поради което индивидуализирането й не е необходимо. От съществено значение е това, че съгласно чл. 133, ал. 2 ЗТ срокът на издаденото удостоверение за определена категория на местата за настаняване е 5 години, като съгласно ал. 3 в срок до три месеца преди изтичането на [възраст] срок лицето следва да подаде заявление-декларация за потвърждаване на категорията на обекта или да получи категория, различна от определената му до момента. Изрично е регламентирано, че категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока. Съгласно ал. 6, при констатирано съответствие на обекта в тримесечния срок по ал. 3 се продължава срокът на досегашната категория на обекта или се определя нова категория за нов [възраст] срок, като за определената категория на обекта по ал. 6 се издава ново удостоверение, което се получава от лицето след връщане на предходно издаденото – ал. 7. А според чл. 137, ал. 1, т. 1 ЗТ категорията на местата за настаняване се прекратява с изтичането на срока на определената категория.

От анализа на посочената нормативна регламентация на процедурата по подновяване на срока на категоризация на обектите е видно, че при неиздаване на ново удостоверение за категоризация в предвидения тримесечен срок и след изтичане на валидността на определената категория, същата се прекратява. От събраните по делото доказателства се констатира, че обектът е имал категоризация, съгласно удостоверение № РК-19-11923 от 09.07.2018 г., валидно до 09.07.2023г. Както към датата на извършената проверка, така и към датата на издаване на процесната заповед и датата на връчването й, дружеството е предоставяло туристически услуги в некатегоризиран туристически обект, за който няма издадено удостоверение за категоризация или удостоверение за открита процедура по категоризиране на обекта. Не е спорно между страните, че към датата на проверката - 08.08.2023 г. в ресторанта са предоставяни туристически услуги, че срокът на валидност на предходно издадено удостоверение за категоризация е изтекъл още през 2022 г. и не е представено и удостоверение за открита процедура по категоризиране.

Действително от жалбоподателя са представени доказателства за инициирана процедура по чл. 133, ал. 3 от ЗТ от 23.06.2023г. Въпросната процедура, нейното забавяне и извършваните действия от страна на министерството на туризма, обаче, не рефлектират върху законосъобразността на оспорвания акт, по начина, твърдян от жалбоподателя.

Смисълът на този срок по чл.133, ал.3 ЗТ е органът да разполага с достатъчно време за проверка и потвърждаване на категоризацията преди изтичане на срока на действие на предходното удостоверение. Пропускът на срока, макар да не е преклузивен, води до липсата на гаранции за довършване на процедурата преди изтичане срока на действие на предходното удостоверение, като изр. второ на чл.133, ал.3 ЗТ е достатъчно ясно - Категорията на обектите се прекратява с изтичането на срока. Осъществяване на ресторантьорска дейност след този момент е противоправно. По тази причина правилно в акта и в наказателното постановление изрично е посочено предоставянето на туристически услуги в некатегоризиран обект към момента на проверката. Поради това, отговорността на дружеството по чл.114, т.1 от ЗТ е ангажирана законосъобразно. Санкционната норма на чл.206, ал.1 от ЗТ предвижда наказание за това, че предоставяната услуга е в некатегоризиран туристически обект и така е описано самото констатирано и санкционирано нарушение.

По изложените съображения, решението е правилно и трябва да се остави в сила.

Настоящият състав намира, че осъщественото в конкретния казус нарушение категорично не може да бъде квалифицирано като маловажен случай предвид липсата на многобройни или едно, но изключително смекчаващо обективната отговорност обстоятелства. Единственото такова - извършването на нарушението за първи път, е съобразено от наказващия орган при определяне размера на санкцията в специалния минимум на чл. 206, ал. от ЗТ. Независимо от това, определеният с НП минимален размер на санкцията според настоящия съдебен състав е справедливо отражение на тежестта на нарушението и поради това е изцяло адекватен да изпълни целите по чл. 12 ЗАНН.

По изложените съображения и при липса на отменителни основания, настоящият касационен съдебен състав приема, че обжалваното решение е постановено в съответствие с действащите правни норми, поради което следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора следва да бъде уважено и искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100,00 лева.

Поради изложеното, на основание чл. 221 и чл. 222 от АПК във вр. чл. 63, ал. 1, изр.2 от ЗАНН, А. съд гр. Бургас,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В С. Решение № 8 от 18.01.2024г., постановено по НАХД № 751/2023г. по описа на Районен съд – Несебър.

ОСЪЖДА "Маюко" ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в [населено място], Слънчев бряг – Изток , х-л Карлово, ап.57, представлявано от управителя М. В. С. да заплати на Главна дирекция „Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция в размер на 80,00 лева.

Решението не подлежи на обжалване и протест.