№ 2448
гр. София, 14.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на десети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Д. Алексиева
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Д. Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211100514264 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20195229 от 07.10.2021 г. по гр. д. № 1794/2021 г., СРС, II ГО, 75 с-в е
отхвърлен предявения от „С.В.“ АД, с ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. *******, ул. Бизнес Парк София 1, сгр. 2А против Р.** ООД, ЕИК *******, иск
с правно основание чл. 422 от ГПК с искане да бъде установено, че „Р.**“ ООД дължи да
заплати на „С.В.“ АД сумата от 1920,42 лева, представляваща неизплатена сума за
потребена вода през периода от 13.06.2017 год. до 21.06.2020 год., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по гр.д. № 43748/2020 г. по описа на СРС, 75 състав като
неоснователен. С решението „С.В.“ АД е осъдена да заплати на „Р.**“ ООД сумата от 550
лева, представляващи сторените по делото разноски.
Решението е обжалвано от „С.В.“ АД с мотиви, че неправилно първоинстанционният
съд е приел, че „Р.**“ ООД не е потребител на питейна вода. Справката от имотен регистър
доказвала качеството на собственик на ответника в процесния период. Последният не е
оспорил това обстоятелство в хода на производството. Отделно от това, извършвал е и
частични погашения. Необосновано първоинстанционният съд е приел, че с исковата молба
ищецът е посочил различен абонатен номер, доколкото същото се установява от събраните
по делото доказателства. Отправя искане за отмяна на първоинстанционното решение и
уважаване на исковете в цялост. Претендира присъждане на разноски.
Въззиваемото дружество "Р.**" ООД в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал писмен
отговор. Счита, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. Поддържа,
че не може да се направи извод, че за процесния имот с посочения от ищеца клиентски
номер е потребено твърдяното количество вода. Ищецът не е доказал пълно и главно иска
си. Отправя искане за потвърждаване на първоинстанционното решение и претенция за
разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл. 236, ал. 2 от ГПК събраните по делото
доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна
1
страна следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността
му.
Предявени са искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1
пр.1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ от "С.В." АД срещу „Р.**“ ООД за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК от 19.10.2020 г. по ч.гр. д. № 43748/2020 г. по описа на СРС, 75-
ти състав.
Със заявлението по чл. 410 ГПК "С.В." АД твърди, че е в облигационно отношение с
ответника „Р.**“ ООД, по силата на което му предоставя водоснабдителни услуги в имот с
открита договорна сметка № **********, като ответникът дължи заплащането на цената на
доставените водоснабдителни услуги в размер на 2480,57 лева за периода от 13.06.2017 г. до
21.06.2020 г. С исковата молба твърди, че след издаването на заповедта за изпълнение,
ответникът е погасил частично сумата в размер на 560,15 лева, поради което отправя искане
да бъде признато за установено, че Р.** ООД дължи на С.В. АД сумата от 1920,42 лева.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът е подал възражение срещу заповедта за
изпълнение, поради което съдът е дал указания за предявяване на искове по чл. 422 ГПК. В
изпълнение на дадените указания ищецът е предявил искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК от 19.10.2020 г. по ч.гр. д. № 43748/2020 г. по описа на СРС, 75-ти състав. Ответникът
оспорва исковете като неоснователни. Въвежда при условията на евентуалност възражение
за настъпила погасителна давност.
Като част от доказателствения материал, по делото е приобщена справка от Служба
по вписванията, гр. София, от която се установява, че „Р.**“ ООД е собственик на сграда,
находяща се в гр. София, ул. ******* по силата на договор за покупко-продажба от
28.01.2014 г.
Установява се от приемо-предавателен протокол № 171755 за клиентски № *******,
че на 17.06.2020 г. е сменен водомер със сериен номер *******, като показанието на стария
водомер е 1381 куб. м. Издадена е и фактура от 10.08.2020 г. за клиентски номер*******,
видно от която за периода 08.07.2020 г. до 10.08.2020 г. (извън процесния) общата дължима
сума „ – 125,20 лева“.
От приетата по делото заключение на СТЕ се установява, че вещото лице се е
запознало с представените по делото доказателства и е извършило запитване в „С.В.“ АД, от
където му предоставили справка за формирани задължения и извършени плащания по
партида с клиентски номер *******, проучил вида и местоположението на имота и
формирал изводите си. Според заключението, ищецът предоставя ВиК услуги във
водоснабден имот, за който е открита партида № *******, представляващ сграда на ул.
******* в кв. *******, р-н Подуяне, СО. Установява се, че в имота е монтиран един водомер
с номер *******. След извършени сборове по предоставената от „С.В.“ АД справка – колона
„консумация“, вещото лице установява, че по фактури обемът на доставените водни
количества до имот с клиентски номер ******* за периода от 13.06.2017 г. до 08.06.2020 г.
възлиза на 1148 куб.м.
От приетото като неоспорено от страните заключение на ССчЕ по поставени от
ищеца въпроси се установява, че за периода 13.06.2017 г. до 08.06.2020 г. предоставените
услуги са отчитани въз основа на проверка и изчисления по данни на един водомер, за което
са издавани месечни данъчни фактури на обща стойност 2776,59 лева и са постъпили
плащания в размер на 856,17 лева. За да отговори на поставените от ответника въпроси,
експертизата е работила по предоставени от „Р.**“ ООД счетоводни документи въз основа
на които е установила, че за периода 13.06.2017 г. до 08.06.2020 г., ответникът е осчетоводил
2
издадени данъчни фактури от 10.09.2018 г., 08.02.2019 г., 12.03.2019 г., 08.11.2019 г.,
09.12.2019 г. , 10.01.2020 г. и 10.02.2020 г. на обща стойност 476,72 лева и са извършени
плащания по осчетоводените фактури за същия размер преди подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. При преценката му по чл. 202 ГПК, настоящият състав
намира, че заключението е безпристрастно, обективно и компетентно изготвено, поради
което следва да бъде кредитирано.
От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства, се установява, че
ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги като собственик на процесния
недвижим имот, за който е открит клиентски № ******* и е монтиран водомер в процесния
период с № ******* , за който имот се установява, че е с адрес в гр. София, ул. *******,
както и че през исковия период между страните е съществувало облигационно
правоотношение по договор за доставка на ВиК услуги с включените в него права и
задължения на страните, съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги /Ви К/ услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /обн., ДВ, бр. 88 от 08.10.2004 г./, както и
Общите условия за предоставяне на Ви К услуги на потребителите от Ви К оператор "С.В."
АД.
Установените по делото плащания от ответното дружество преди подаването на
заповедта за изпълнение в размер на 476,72 лева на осчетоводени от същия фактури от
10.09.2018 г., 08.02.2019 г., 12.03.2019 г., 08.11.2019 г., 09.12.2019 г., 10.01.2020 г. и
10.02.2020 г. представляват извънсъдебно признание както за наличието на облигационно
отношение между страните, така и за доставеното количество питейна вода в посочените
месеци. Страните не спорят за плащането на посочената сума, поради което искът в тази
част се явява неоснователен.
По делото обаче не са представени доказателства от ищеца относно доставеното
количество питейна вода за останалата част от процесния период. По делото липсват
твърдения и доказателства въз основа на какви основания е начислена процесната сума –
дали на база реален отчет или служебно, като не са представени писмени доказателства, от
които да се установи потреблението в имота (например карнети, отчети и т.н.).
Заключението на СТЕ аритметически сборува начислените суми по фактури, но не
установява обема на доставено количество питейна вода. По делото не са били ангажирани
други доказателства от страна на въззивника/ищец за потребени В и К услуги през
процесния период, следователно същият не е доказал при условията на главно и пълно
доказване количеството на доставена питейна вода в имота на ответника за претендирания
период съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, поради
което и ответникът не дължи процесната сума. Доказателствената тежест е право и
задължение на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт
не е доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че недоказаното
не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж.Сталев/. Следователно предявеният иск за
останалата част от исковия период е недоказан, поради което неоснователен, а
първоинстанционното решение – правилно, макар и по различни мотиви, изложени по-горе,
поради което и на основание чл. 271, ал. 1, изр.1, първо пр. ГПК, същото следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Въззиваемата страна претендира разноски в размер на 400 лева – възнаграждение за
един адвокат във въззивната инстанция, платено съгласно приложен по делото договор за
правна защита и платежно нареждане за посочената сума. Въззивникът – ищец е направил
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Настоящият състав намира,
че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което и на осн. чл. 78, ал.
5 ГПК претендираното от въззиваемата страна адвокатско възнаграждение следва да бъде
намалено до размер от 365 лева съгласно чл. 7, ал.2, т. 2 от НМРАВ. Следователно,
сторените разноски в размер на 365 лева следва да бъдат възложени в тежест на въззивника
3
–ищец.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20195229 от 07.10.2021 г. по гр. д. № 1794/2021 г., СРС, II
ГО, 75 с-в.
ОСЪЖДА „С.В.“ АД, с ЕИК ******* да заплати на „Р.**“ ООД, ЕИК ******* сумата от
365 лева, възнаграждение за един адвокат за въззивна инстанция.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4