Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 18.06.2018г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на първи март, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                                                         

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Нина Светославова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 13220 по описа на състава за 2016г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/ и чл. 86 от ЗЗД.

Тримата ищци Т.Ц.Т., В.Р.С. и Ц.Ц.Т. поддържат твърдение, че понесли значителни неимуществени вреди, които настъпили като резултат от неправомерното поведение на неправоспособния водач Д.Г., който управлявал лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. № ********, със застрахована от ответното дружество гражданска отговорност, и поради нарушение на правилата за движение - причинил ПТП на 22.07.2016г. с. *******. В резултат на удара на автомобила в стълб от уличното електрическо осветление, водачът починал, а всеки от тримата ищци - Т.Ц.Т., В.Р.С. и Ц.Ц.Т. получил различни по вид и степен травматични контузии по главата и тялото, които са подробно описани в исковата молба. Споменатите обстоятелства, при които настъпило процесното ПТП, били установени в рамките на ДП № ЗМ 187/2016г.  по описа на 187/2016г. ОД на МВР – Видин, съответно на пр. преписка № 14242016г. по описа на ОП Винид. Гражданската отговорност на причинилият вредата водач била застрахована от ответното дружество, поради което всеки от ищците твърди, че е лично легитимиран да получи плащане на застрахователно обезщетение за претърпените от него и подробно описани в исковата молба неимуществени вреди. При изложените фактически твърдения ищецът Т.Ц.Т. претендира за осъждане на ответника, да й заплати сумата от 80 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, заедно със законната лихва върху споменатите суми, считано от 22.07.2016г. до деня на окончателното плащане на обезщетението; ищцата В.Р.С. претендира за осъждане на ответника, да й заплати сумата от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, заедно със законната лихва върху споменатите суми, считано от 22.07.2016г. до деня на окончателното плащане на обезщетението и ищецът Ц.Ц.Т. претендира за осъждане на ответника, да му заплати сумата от 120 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, заедно със законната лихва върху споменатите суми, считано от 22.07.2016г. до деня на окончателното плащане на обезщетението. Всеки един от ищците претендира да получи от ответника и направените съдебни разноски, доколкото очаква благоприятен изход от настоящия процес.

   Предявените от ищците претенции са оспорени от ответника - З.К. „Л.И.“ АД, по съображения, подробно изложени в подадения отговор на исковата молба. Ответникът релевира довод, че не би могъл да даде повод за предявяването на исковете, нито да изпадне в забава, тъй като не е бил уведомяван за настъпилия пътен инцидент преди да получи връчения от съда препис от искова молба. Ответникът признава наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” за посочения от ищцата причинител на вредите, но оспорва останалите предпоставки за възникване на задължението му да заплати застрахователно обезщетение. На първо място, ответникът оспорва твърдението, че единствено виновното противоправно поведение на водача на лекия  автомобил, чиято гражданска отговорност е застрахована от него, станал причина за настъпване на пътния инцидент от който са произтекли вредите. Поддържа твърдение, че вредите са настъпили и поради виновното противоправно поведение на самите пострадали, които съзнавайки, че водачът на автомобила, в който са приели доброволно да бъдат превозени е неправоспособен са се доверили на уменията му, но именно неумелото боравене с уредите за управление при превишена скорост е довело до инцидента. Независимо от изложеното, ответникът поддържа становище за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите, поради това, че при настъпване на ПТП те не са използвали обезопасителни средства – предпазен колан, с каквито автомобилът е бил оборудван. Ответникът оспорва изрично наличието на причинно- следствена връзка между настъпването на процесното ПТП и релевирания от ищците вредоносен резултат, за който се претендира съответното обезщетение. Релевира също доводи за прекомерност на претендирания размер на застрахователно обезщетение, с оглед действителния, размер на вредите. Моли за отхвърляне на исковете, респ. за определяне на обезщетение, съобразено с действителния характер и обем на вредите и съпричиняването на вредоносния резултат. Претендира да му бъдат присъдени съдебни разноски по всеки от исковете. 

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Приетият като доказателство Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 212/2016г. на дежурен при Сектор ПП на ОД на МВР - Видин и Протокол за оглед на местопроизшествие на ОД МВР- Видин съдържат данни, сочещи че в ранните часове на 22.07.2016г., на пътен участък от ул. „Архитект *******“ в с. *******, обл. Видин е настъпило пътно- транспортно произшествие при което лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“с рег. №  ********, управляван от Д.Г. удря стълб от уличното осветление. Водачът е загинал, а пътуващите в лекия автомобил Т.Ц.Т., В.Р.С. и Ц.Ц.Т. са получили различни по вид и степен травми. В същия документ са описани обективни находки на разследващите органи относно времето, мястото и начина по който настъпил пътния инцидент, намерените следи и извършените действия при огледа. Посочва се че по случая е образувано досъдебно производство ДП № ЗМ 187/2016г.  по описа на ОД на МВР – Видин. Установените в протокола факти, както и официалните удостоверителни документи, които са приложени в ДП № ЗМ 187/2016г. по описа на 187/2016г. ОД на МВР – Видин са обект на анализ от допуснатата съдебна- авто-техническа експертиза.

Заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза, което е изготвено от вещо лице Х.И., предоставя следните мотивирани изводи - за механизма на настъпване на произшествието и за причинно- следствената връзка между сблъсъка между двете МПС и поведението на водача.

·         Механизмът на настъпване на пътно- транспортното произшествие е следния: На 22.07.2016г., около 01,30 часа, водачът Д.С.Г.управлява лек автомобил „Фолксваген" „Голф" с Рег. № ******** в гр. *******, обл. Видин, по ул. „Архитект *******" с посока на движение от гр. Видин към с. Връв. (към центъра на с. *******). В участък от пътя след десен завой, приближавайки до дом № 53 на същата улица, автомобилът навлиза в завоя със скорост, не по-ниска от 115 км/ч, а водачът губи контрол над автомобила, привежда автомобила в режим на аварийно спиране, задействайки едновременно всички спирачни системи. Автомобилът започва да се влачи по асфалта, отлагайки спирачна следа с дължина 22 метра, напуска платното за движение, продължава движението си върху левия тротоар, където отлага спирачна следа с дължина 6,90м. и реализира сблъсък в стълб.

·         Причините за настъпване на процесното ПТП от техническа гледна точка са управлението на автомобила с превишена и несъобразена с конкретните пътни условия скорост, както и загубата на контрол върху управлението на автомобила от водача на автомобила /субективна причина/.

·         При приемане на заключението в открито съдебно заседание, вещото лице уточнява, че огледът на местопроизшествието, извършен от органите на досъдебното производство описва техническото състояние на автомобила в момента на удара и мотивира категоричен извод за едновременно използване от водача на всички спирачни системи на автомобила при настъпването на удара - включително педал и ръчната спирачка, което поведение се оценява като нетипично и без съмнение е повлияло механизма на произшествието.

Като доказателства по делото са приети медицински документи, съдържащи обективни данни за резултати от медицински прегледи, изследвания, данни за здравословното състояние на ищците, извършените медицински процедури, в периода след настъпването на процесното ПТП и в по- късния период на лечение/стр. 47 до 218 от делото/.  Посочените документи са обект на анализ от допуснатата специализирана съдебно–медицинска експертиза /ортопедия и травматология/, изготвена от вещо лице д-р Б.Б., която предлага следните изводи:

·         В следствие на процесното пътно- транспортно произшествие, ищцата Т.Ц.Т. е получила следните телесни увреждания: контузия на челната област главата, тежко мозъчно сътресение, контузия на дясната мишница, оток и увреждане на десния брахиален плексус, две разкъсно-контузни рани на челото и на брадата, счупване на 1-ти зъб горе-дясно, разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица. Получената черепно-мозъчна травма ( контузия главата и мозъчна контузия) - са довели на пострадалата                    „разстройство на здравето с временна опасност за живота“. Получената контузия на десния брахиален плексус е причинила на пострадалата                               „******* неопасно за живота).Получените мекотъканни увреждания (рани на челото, брадата и лявата подбедрица) са причинили - „ разстройство на здравето неопасно за живота). Раните на главата са зараснали за срок до 10 дни. Раната на подбедрицата е зараснала за около 2 седмици. ******* е отзвучала след медикаментозно лечение задълъг период от време. Общо лечебният и възстановителен период при ищцата е приключил за срок до 3 месеца. Процесиите увреждания са довели на ищцата Т.Т.- болки и страдания за срок от 3 месеца, като през първите около 30 дни непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици по време на раздвижването - болките са били с интензивен характер. Извън тези периоди болките са били само периодично явяващи се - предимно главоболие и световъртеж при обща преумора и при рязка промяна на времето. Към края на съдебното дирене пред настоящия съд, когато е прегледана от вещото лице, Ищцата е контактна, адекватна със запазени рефлекси. На челната област на главата има остатъчен белег от рана с дължина 5 см. Втори белег от 7 см. ищцата има останал от раната на лявата подбедрица. Дясната зеница на ищцата е трайно стеснена по диаметър спрямо лявата, а очният клепач стои полузатворен /т.нар. „птоза“/. Дясната ръка е с хипотрофична мускулатура, на дясната ръка се забелязва оформена „табакера“ ,което говори за трайно нарушена функция на десния улнарен нерв. Намалена е силата на дясната ръка при захват ,както и намалена сетивност на 4-ти и 5-ти пръсти на същата ръка. Счупеният 11-ти зъб горе -дясно е подменен с имплант и протезен зъб. Общото здравословно състояние на пострадалата е вече стабилзирано. Тя се предвижва самостоятелно ,без помощни средства и с нормална походка. Останали са трайни негативни последици от уврежданията на левия лаъктен нерв и върху клепача на дясното око, за които ищцата трябва да проведе допълнително лечение .

·     В следствие на процесното пътно- транспортно произшествие, ищецът Ц.Ц.Т. е получил следните медицински диагностицирани травматични увреждания: контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гърдите, контузия на лявото рамо, контузия на корема, руптура (разкъсване) на слезката (далака), обилен вътрекоремен кръвоизлив.  Получената контузия и мозъчно стресение са причинили на ищеца -„временно разстройство на здравето -не опасно за живота “. Получената контузия на корема и разкъсването на далака са причинили на пострадалия - „ невъзвратима загуба на орган - слезката. Претърпяния обилен вътрекоремен кръвоизлив е причинил на ищеца разстройство на здравето с реална опасност за живота Останалите контузии в различните области на тялото са причиили -болки. Общо лечебният и възстановителен период при ищеца е продължил 4 месеца. През посоченият период, ищецът е търпял – болки и страдания , като най -интензивни те са били през първите 2 месеца след инцидента и това е налагало постоянно да ползва седативни и обезболяващи средства. След този период болките са били само периодично явяващи се- най вече при студено и влажно време. По време на лечението, особено през първите 30 дни след изписванто от болницата ищецът е провеждал лечението си на строг постелен режим, имал е затруднения при обслужването си. През този период напълно възможно е той да е ползвала чужда помощ при извършване на ежедневните и нужди. Към момента на приключване на съдебното дирене, ищецът е контактен , адекватен, без нарушени рефлекси. Установява се дефект от извършената коремна операция с дължина 26 см. на 0,5 см. Слезката е оперативно премахната. Ищецът не съобщава да има чести възпалителни заболявания, както и да са окнстатирани някакви нарушения на кръвния ред. Придвижването на ищеца е самостоятелно без помощни средства. Липсват данни за негативни последствия или усложнения от процесиите травми, понесени от ищеца. Налице са хипотетични, бъдещи рискове от инфекциозни заболявания, поради загубата на слезката /далака/, но данни за настъпването на такива няма.

·                     В следствие на процесното пътно- транспортно произшествие, ищцата В.Р.С. е получила следните телесни увреждания: мозъчно стресение, контузия на корема и таза, счупване на горното рамо на лявата срамна кост на таза, кръвонасядане на лявата мишница, кръвонасядания и охлузвания на долните крайници. Получената контузия на главата и претърпяното мозъчно сътресение (без неврологична симптоматика) са довели на пострадалата- „разстройство на здравето неопасно за живота. Претърпяната лицево-челюстна травма с избит зъб и изкълчване на 3 от тях - са довели на ищцата „ трайно затруднение при дъвчене и говорене“.Получената коремна и тазова травма със счупване на срамната ост на таза - е причинила трайно затруднение на движенията на долните крайници “ за срок по-дълъг от 30 дни „ (в случая до 3 месеца). Останалите контузии в различните области на тялото са причиили -болки. Без лицево- челюстната травма, общо лечебният и възстановителен период при ищцата е продължил 4 месеца. През посоченият период ищцата е търпяла – болки и страдания, като през първите около 2 месеца непосредствено след злополуката и около 2-3 седмици по време на раздвижването - болките са били с интензивен характер. Извън тези периоди болките са били само периодично явяващи се -при обща преумора на долните крайници и при рязка промяна на времето. Наред с претърпените болки, през първите 2 месеца, ищцата е провеждала лечението си при условията на постелен режим. Тя не е можела да се грижи за себе си: да се храни, да се предвижва, сама да извършва тоалета си, да посещава сама контролни прегледи и провежданите амбулаторни изследвания и прегледи. През този период ищцата е била принудена да ползва чужда помощ при обслужването си в ежедневието. На прегледа, проведен от вещото лице преди приключване на съдебното дирене -  ищцата е контактна , адекватна за време и място. Счупеният 2-ри горен десен зъб е възстановен с имплант и протезен зъб. Останалите изкълчени зъби след проведеното лечение са се стабилизирали. Счупената лява срамна кост на таза е зараснала окончателно. Ищцата се предвижва самостоятелно, без помощни средства и с нормална походка. От получените охлузвания по долните крайници не са останали трайни белези. Към настоящия момент ищцата е в стабилизирано общо състояние, без останали негативни последици и усложнения, с изключение на тези от претърпяната лицево-челюстна травма ,която оказва негативно влияние върху дъвченето на храната.

Заключението на изслушаната комплексна съдебна авто- техническа и съдебно- медицинска експертиза, което е изготвено от вещи лица д-р Б. и И., предоставя следните мотивирани изводи:

·        Към момента на удара ищцата Т.Ц.Т. е пътувала на задната лява седалка. При удара, под въздействието на породилите се инерционни сили , тялото й внезапно се е изместило наляво и напред, като главата на ищцата е получила удар в лявата част на купето. Този първи удар е довел на пострадалата черепно-мозъчната и лицевата травма. Вследствие на първия удар на МПС, тялото на ищцата се е ротирало в посока обратна на часовниковата стрелка, като дясната раменна става е получила удар в облегалката на предна лява седалка (на водача). От този удар са уврежданията на десния раменен сплит, увреждането на десния лакътен нерв и дясната ръка. Получените от ищцата телесни увреждания дават сведения, че към момента на ПТП, тялото на ищцата е било „свободно подвижно“ и е получавало удари в твърди, тъпи предмети от които е оборудвано автомобилното купе. Като се имат в предвид механизмът и интензивността на процесното ПТП, местоположението на тялото на ищцата и получените от нея травматични увреди, с пълна увереност може да се счита, че към момента на ПТП  Т.Т. е пътувала без поставен обезопасителен колан.

·        Към момента на удара ищецът Ц.Ц.Т. е пътувал на предната дясна седалка - до водача на автомобила. След нанесения удар на автомобила в крайпътното дърво и железобетонния стълб, тялото на ищеца се е придвижило рязко наред и наляво, а главата, гърдите и корема са получили удар в предно стъкло и арматурно табло на автомобила. Именно на този удар се дължат уврежданията на ищеца. Естеството на уврежданията мотивира категоричен извод, че към момента на удара на автомобила в твърда среда в ляво от пътя тялото на Ц.Ц.Т. е било свободно подвижно, а не фиксирано за предната дясна седалка. По тази причина следва да бъде направен категоричен извод, че при настъпване на удара Ц.Ц.Т. е пътувал без поставен обезопасителен колан.

·        Към момента на процесното ПТП ищцата В.Р.С. е пътувала на дясната задна седалка. Като се имат в предвид механизма на ПТП, интензивността на удара, местоположението на тялото на С. в купето и получените от нея множествени травматични увреди пръснати в различни анатомични области, категорично може да се счита че към момента на злополуката ищцата В.С. е пътувала без поставен обезопасителен колан.

В  дадените пред съда показания, свидетелката Т.Щ.С.  заявява, че има преки и непосредствени впечатления за здравословното състояние на дъщеря си В.С., след настъпване на пътния инцидент. На втория ден след настъпването на ПТП, свидетелката успяла да видя дъщеря си – при посещение в болницата в гр. Видин. В. била на легло, почти неподвижна, имала видими наранявания по лицето и най-вече около устата, зъбите й били повредени, имала наранявания по тялото, а когато видяла майка си (свидетелката), В. се разплакала. В болницата тя престояла общо 4 дни, а след това била изписана и с личен автомобили я настанили в дома на свидетелката в София. Тъй като В.  се оплаквала от силни болки – след пристигането си в София тя потърсила консултация и била прегледана от специалист в МБАЛСМ „Пирогов“ Предложили прием в тази болница, но свидетелката разубедила дъщеря си, тъй като считали, че ще се лекува по- добре в домашни условия. Преди В. да започне да става и да се придвижва сама вътре в жилището, минали около два месеца. До тогава, тя се хранела с пасирана храна, заради наранявания в устата. Около три месеца след ПТП  В.  започнала да излиза за малко извън жилището, макар и с патерици. В момента В. била значително по-добре, но се оплаквала от болки в контузените части от тялото както и че се чувства некомфортно с имплантите в зъбите. Докато се лекувала, В. не посещавала учебни занятия.

В  дадените пред съда показания, свидетелката Е. Н. Т.  заявява, че има преки и непосредствени впечатления за здравословното състояние на дъщеря си Т.Т. и на сина си Ц.Т., датиращи почти веднага след настъпване на пътния инцидент. В същия ден след настъпването на ПТП, около 5 ч. сутринта, свидетелката успяла да видя дъщеря си – при посещение в болницата в гр. Видин. Свидетелката помни, че дъщеря й Т., стенела от силните болки, имала видими травми на главата и на крака, била в неадекватно състояние, не могла да води разговор, буйствала. Синът й Ц. бил в друга стая. Той нямаше следи от външни наранявания, но го боляла главата. По- късно, той колабирал и по този повод, лекарите го преместили в реанимация. Ц. престоял в болницата във Видин една седмица, а Т. била изписана веднага и потърсила консултация и помощ в „Токуда болница“ в гр. София. Състоянието на Ц. се възстановило по- бързо, докато състоянието на Т. се възстановило по- бавно, след около три- четири месеца. Сега и двамата били добре.

В дадените по реда на чл. 176 от ГПК отговори, всеки от тримата ищци отрича да е знаел, че водачът на автомобила Д.Г. не е правоспособен водач. Т.Т. твърди, че според нея, Г. е имал акт за установено нарушение на ЗДвП, но е бил правоспособен, докато В.С. и Ц.Т., заявяват, че въпросът за правоспособността на водача Г., никога не е бил поставян в разговорите, независимо от близкото приятелство помежду им.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда достигна до следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове, всеки от които се основава на твърдението, че при наличие на предпоставките по чл. 226, ал.1 КЗ /отм/, ответникът, в качество на застраховател  по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” е задължен чрез плащане на застрахователно обезщетение да покрие имуществената (деликтна) отговорност на прекия причинител на вредите, чиято отговорност е застраховал.

Допустимостта на предявените искове не може да бъде поставена под съмнение, въпреки възраженията на ответника за неспазена процедура по чл. 380 от КЗ /действащ/ - доколкото застрахователната полица, покриваща гражданската отговорност на водача на лекия автомобил е била сключена в края на 2015г. т.е. за преценка на допустимостта на иска, според §22 от ПЗР на КЗ следва да се прилагат разпоредбите на вече отменения КЗ, а последният не съдържа аналогична на чл. 380 от КЗ разпоредба.

Основателността на предявените искови претенции за изплащане на застрахователно обезщетение е предпоставена от установяване на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане (деяние, противоправност на деянието, вреда, причинно - следствена връзка). По наличието на застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, с покритие предоставено от ответника към деня на настъпването на произшествието не се спори – поради което съдът няма да обсъжда подробно този въпрос, който счита за установен и безспорен.

Съдържанието на приетите писмени доказателства, както и заключението на изслушаната съдебна авто- техническа експертиза мотивират категоричния извод, че по субективни причини, именно водача на лекият автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“с рег. № ******** е станал причина за настъпването на произшествието, тъй като е допуснал грубо нарушение на правилата за движение - чл. 20, ал.1 и 2 от ЗДвП. Споменатите разпоредби изискват, от водача на всяко МПС да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което управлява, както и при избиране скоростта на движение, да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, когато възникне опасност за движението.

Съдът кредитира изводите на експертното заключение на авто-техническата експертиза, доколкото го намира за обективно и компетентно в аналитичната част и изводите. Становището на вещото лице Х.И. не бе оспорено от страните при приемане на заключението и позволява да бъдат направени категорични и конкретни мотивирани изводи относно причините, механизма на настъпването на процесното пътно- транспортно произшествие и поведението на водача на автомобила, в който са пътували ищците.

Данни в тази насока се съдържат и в преписката по ДП № ЗМ 187/2016г. по описа на ОД на МВР – Видин, които обосновават извода, че загиналия при ПТП водач на автомобила - Д.Г. е предприел управлението на МПС без да е бил правоспособен водач. В този случай, по силата на изрична нормативна разпоредба, застрахователят носи риска от настъпването на вреди, но в контекста на релевираното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите лица, които са знаели и доброволно са приели да бъдат превозвани от неправоспособен водач.

Основателността на предявените искове е предпоставена също от установяване на наличието и правното действие на застрахователно покритие по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на собственика/ водача на МПС, с което е било причинено увреждането, но в конкретния случай, по този въпрос не е налице спор и са събрани необходимите писмени доказателства – препис от З.полица и справка - извлечение от базата с данни на Информационния център при Гаранционен фонд (с доказателствена сила по чл. 295, ал.7 от КЗ (отм.).

Относно естеството на уврежданията, които всеки от ищците е претърпял, съдът кредитира напълно изводите на изслушаните съдебно- медицинска експертиза /за неимуществените вреди/ тъй като счита изводите на вещото лице за компетентни, обективни и логически обосновани. Характерът, медико- биологичните характеристики на всяко едно телесното увреждане и последиците от него за здравето на всеки от тримата пострадали, както и причинно- следствената връзка помежду им - съдът приема за установени чрез заключението на вещото лице д-р Б. (основно).

Кредитирайки експертното заключение на съдебно- медицинската експертиза, както и заключението на комплексната съдебно- медицинска и авто- техническа експертизи, съдът намира за неоснователни релевираните от ответника доводи за оспорване на характера и обема на вредите, както и доводите за липсата на пряка причинно- следствена връзка между конкретните вредоносни последици, които всеки ищец е посочил като основание за изплащане на обезщетение и настъпването на процесното ПТП.

С оглед всички направени по- горе, в мотивите на решението правни и фактически изводи, относно наличието на разгледаните предпоставки за изплащане на застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” – настоящият състав на съда приема за установена надлежната пасивна материална легитимация на ищците в процеса. Така, съдът счита, че ищците са надлежно легитимирани да претендират от ответника изплащане на обезщетение за претърпените лични неимуществени вреди – болки и страдания - настъпили в резултат на причинените при ПТП  телесни увреждания, за всеки един от тях.

Съдът намира за основателно възражението на ответника с правно основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД -  за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалите лица, доколкото в хода на съдебното дирене се установи по категоричен начин нарушение на нормативно установеното от ЗДвП задължение на пътниците да използват предпазен колан, с какъвто автомобилът е бил оборудван. Предоставените от вещите лица Б. и И. изводи в тази насока са еднозначни и категорични: Естеството и обема на понесените от ищците травми, които са разположени предимно по лицевата част на главата, в торса, таза и челюстите, мотивират категоричен извод, че телата на тримата пострадали не са били фиксирани с предпазен колан към седалките. Ако такива предпазни колани биха били поставени – то конкретните вреди или не биха настъпили или пък биха настъпили, но значително по- малобройни, както  и по- леки. В този смисъл, обемът на съпричиняването е сравнително висок и се налага да бъде оценен на 30%, като се отчита пряката причинно следствена връзка между естеството на конкретните травми, които са източник на вредите и начина, по който те са настъпили – удари в твърди тъпи предмети от интериора на купето.

При това, съдът намира за основателно и възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на всеки от пострадалите, тъй като те са се съгласили да бъдат превозвани от неправоспособен водач. Дадените от ищците отговори по реда на чл. 176 от ГПК никак не могат да бъдат кредитирани, тъй като очевидно са дадени с цел да бъде подкрепена тезата на ищците. Съвсем неправдоподобно от житейска гледна точка е твърдението на ищците, че те не знаели за неправоспособността на водача, понеже преди да седнат в автомобила, изобщо не се били интересували от факта, дали водача Г. в действителност притежава СУМПС т.е. дали техният близък приятел (приживе) е правоспособен водач. Именно като се има предвид близките приятелски отношения между водача и пътниците, фактът, че се пътува през нощта и ситуацията, в която са били поставени – да бъдат превозвани извън населено място, сочи че ищците не казват истината, защото нямат интерес да споделят действителните факти или най- малкото са проявили пълна незаинтересованост за своята безопасност, изразена в изключително груба небрежност. Дори да не са се интересували никога от това, дали водачът е правоспособен, то ако биха проявили дори и малък интерес - биха могли да получат необходимата информация - непосредствено на място, като поискат да видят нарочния легитимационен документ за правоспособност. На това самостоятелно основание, обемът на съпричиняването е непренебрежимо малък и трябва да бъде оценен на 20%, като се отчита пряката причинно - следствена връзка между субективните преценки и действия на водача, които са довели до загуба на контрол върху движението на автомобила и настъпването на ПТП, а от друга страна - нетипичните за един правоспособен и опитен водач действия на конкретния водач в конкретната ситуация, което очевидно е довело до настъпването на ПТП.

За дължимото застрахователно обезщетение на ищцата Т.Т., съдът приема следното становище:

Пострадалата е жена на млада възраст, която е претърпяла контузия на челната област главата, тежко мозъчно сътресение, контузия на дясната мишница, оток и увреждане на десния брахиален плексус, две разкъсно-контузни рани на челото и на брадата, счупване на 1-ти зъб горе-дясно, разкъсно-контузна рана на лявата подбедрица.  Травмите съществено са повлияли върху здравословното състояние на ищцата, през непродължителен период от време – общо 3 - 4 месеца. съдът приема, че вредите са със средна по степен тежест и са типични за пътни инциденти. Важно е да се отбележи, че лечебният и възстановителен период на основните е приключил без усложнения (освен изчерпателно описаните по- горе). Свидетелските показания на майката на пострадалата също сочат, че независимо от претърпените болки и страдания, състоянието на ищцата е възстановено към момента. Констатирани са обаче и трайни негативни последици, изразяващи се в т.нар. „птоза“ на клепача на дясното око, увреждане на левия лакетен нерв и два сравнително незабележими (поради мястото на което се намират и съответно размера им),  козметични белези.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).                   В конкретния случай, за да прецени справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази преди всичко характера на преживените от увреденото лице негативни емоции, болки и страдания от съпровождащите лечението медицински интервенции и манипулации, за времето от причиняването на вредоносния резултат, до приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция.

С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт - съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички установени негативни последици от причинените травми, при максимално справедливо отчитане на тяхната тежест е оценимо, към периода на настъпване на вредите през 2016г.  - общо на сумата от  80 000 лева т.е. колкото се претендира от тази ищца. В споменатата насока, съдът приема за неоснователно възражението на ответната страна, относно прекомерността на претендираното застрахователно обезщетение, като отчита константната съдебна практика на съдилищата и на ВКС по подобен тип дела.  

Така определеният размер на обезщетението обаче, следва да бъде редуциран с 50 %, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради възприетите изводи за значителен приност на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат – първо, поради нарушението на задължението да използва предпазен колан и второ- поради проявената груба небрежност, изразяваща се в пренебрегването на факта, дали водачът на автомобила, който я превозва е правоспособен /обстоятелство, което лесно би могла да провери и да установи, ако прояви елементарна грижа/. В резултат от редукцията, размерът на обезщетението, което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата следва да бъда определен в краен размер на 40 000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер – искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, за периода - считано от посочената в исковата молба дата 22.07.2016г. до деня на окончателното изплащане.

За дължимото застрахователно обезщетение на В.С., съдът приема следното становище:

Пострадалата е жена на млада възраст, която е претърпяла ******, *****и таза, ***** на ******, кръвонасядане на лявата ********. Получената контузия на главата и претърпяното мозъчно сътресение (без неврологична симптоматика) са довели на пострадалата- „разстройство на здравето неопасно за живота. Претърпяната лицево-челюстна травма с избит зъб и изкълчване на 3 от тях - са довели на ищцата „ трайно затруднение при дъвчене и говора“.  Травмите съществено са повлияли върху здравословното състояние на ищцата, през един непродължителен период от време – общо 3 до 4 месеца. съдът приема, че вредите са със средна по степен тежест и са типични за пътни инциденти. Констатирани са обаче и трайни негативни последици за здравето на пострадалата, главно поради настъпилата лицево- челюстна травма.  Важно е при това, да се отбележи, че лечебният и възстановителен период на основните травми е приключил без усложнения, а свидетелските показания на майката на пострадалата също сочат, че независимо от претърпените болки и страдания, състоянието на ищцата е възстановено към момента.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).                   В конкретния случай, за да прецени справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази преди всичко характера на преживените от увреденото лице негативни емоции, болки и страдания от съпровождащите лечението медицински интервенции и манипулации, за времето от причиняването на вредоносния резултат, до приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция.

С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт - съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички установени негативни последици от причинените травми, при максимално справедливо отчитане на тяхната тежест е оценимо, към периода на настъпване на вредите през 2016г.  - общо на сумата от  80 000 лева. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има не само разгледаните по-горе субективни (свързани с негативните преживявания на пострадалото лице), но и обективни икономически измерения, които следва да са съобразени със средния жизнен стандарт в страната. В споменатата насока, съдът приема за основателно възражението на ответната страна, относно прекомерността на претендираното застрахователно обезщетение над сумата от 80 000 лева и до пълния претендиран размер от 100 000 лева, като отчита обективните икономически данни за жизнения стандарт в страната, за обема на вредите и константната съдебна практика на съдилищата и на ВКС по подобен тип дела.  Тук е уместно да се отбележи, че и съдът възприе лично и непосредствено обективното състояние на ищцата към момента на приключване на устните състезания, която се яви, с оглед изпълнението на задълженията си по чл. 176 от ГПК преди приключване на съдебното дирене пред първата инстанция.

Така определеният размер на обезщетението следва да бъде редуциран с 50 %, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради възприетите изводи за значителен приност на пострадалата за настъпване на вредоносния резултат – първо, поради нарушението на задължението да използва предпазен колан и второ- поради проявената груба небрежност, изразяваща се в пренебрегването на факта, дали водачът на автомобила, който я превозва е правоспособен /обстоятелство, което лесно би могла да провери и да установи, ако прояви елементарна грижа/. В резултат от редукцията, размерът на обезщетението, което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата следва да бъда определен в краен размер на 40 000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер – искът следва да бъде отхвърлен.

За дължимото застрахователно обезщетение на Ц.Т., съдът приема следното становище:

Пострадалият е мъж на млада възраст, който е претърпял контузия на главата, мозъчно сътресение, контузия на гърдите, контузия на лявото рамо, контузия на корема, руптура (разкъсване) на слезката (далака), обилен вътрекоремен кръвоизлив. Травмите съществено са повлияли върху здравословното състояние на ищеца, през непродължителен период от време – общо  4 месеца. Съдът приема, че вредите са със средна по степен тежест и по- голямата част от тях са типични за пътни инциденти. Констатирани са обаче и трайни негативни последици, главно поради загубата на слезката.  Важно е при това, да се отбележи, че лечебният и възстановителен период на основните травми е приключил без усложнения, а свидетелските показания на майката на пострадалия също сочат, че независимо от претърпените болки и страдания, състоянието на ищеца е възстановено към момента. За този ищец вещото лице отбелязва, че за момента липсват данни за негативни последствия или усложнения от процесиите травми, включително поради загубата на слезката (далака), макар само по себе си, това обстоятелство да го излага на повишен риск от развитие на инфекции.

По отношение размера на платимото застрахователно обезщетение, съдът съобрази, че обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).                   В конкретния случай, за да прецени справедливия размер на обезщетението, съдът съобрази преди всичко характера на преживените от увреденото лице негативни емоции, болки и страдания от съпровождащите лечението медицински интервенции и манипулации, за времето от причиняването на вредоносния резултат, до приключване на устните състезания в настоящата съдебна инстанция.

С оглед адекватно прилагане на принципа на справедливостта, като отчете изложените по- горе обстоятелства и съобрази социално - икономическите условия в страната, определящи критерия за жизнен стандарт - съдът приема, че компенсирането в пълен обем на всички установени негативни последици от причинените травми, при максимално справедливо отчитане на тяхната тежест е оценимо, към периода на настъпване на вредите през 2016г.  - общо на сумата от  90 000 лева. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че понятието за справедливост има не само разгледаните по-горе субективни (свързани с негативните преживявания на пострадалото лице), но и обективни икономически измерения, които следва да са съобразени със средния жизнен стандарт в страната. В споменатата насока, съдът приема за основателно възражението на ответната страна, относно прекомерността на претендираното застрахователно обезщетение в размер от 120 000 лева, като отчита обема на вредите, данните за икономическия стандарт и съдебна практика на съдилищата и на ВКС по подобен тип дела.   Тук е уместно да се отбележи, че и съдът възприе лично, непосредствено обективното състояние на ищеца, към момента на приключване на устните състезания, доколкото той се яви в открито съдебно заседание, с оглед изпълнението на задълженията си по чл. 176 от ГПК.

Така определеният размер на обезщетението следва да бъде редуциран с 50 %, на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, поради възприетите изводи за значителен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат – първо, поради нарушението на задължението да използва предпазен колан и второ- поради проявената груба небрежност, изразяваща се в пренебрегването на факта, дали водачът на автомобила, който го превозва е правоспособен /обстоятелство, което лесно би могла да провери и да установи, ако прояви елементарна грижа/. В резултат от редукцията, размерът на обезщетението, което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца следва да бъда определен в краен размер на 45 000 лева. За разликата над посочената сума и до пълния претендиран размер – искът следва да бъде отхвърлен.

На основание чл. 223, ал. 2 от КЗ, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата и и законната лихва върху присъдената сума на обезщетението за неимуществени вреди, за периода - считано от посочената в исковата молба дата 27.07.2016г. до окончателното изплащане.

По претенцията на страните за присъждане на съдебни разноски;

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК - всеки ищец има право да получи и сумата на направените от него съдебни разноски, съразмерно с уважената част от предявения от него иск.

Претенция за присъждане на разноски, както и претенция за присъждане на възнаграждение по чл. 38 от ЗА са направени от ищците, респ. техния процесуален представител, а при това е бил представен и списък по чл. 80 от ГПК.

Исковете обаче са предявени при условията на обективно съединяване от няколко ищци и са в различен размер, а представеният списък на разноските е един общ т.е. съдържанието на списъка не отчита споменатата специфика. Ето защо, съдът намира, че споменатият документ по същество не представлява прецизен списък на разноските, макар формално да е озаглавен именно по този начин и отделните разноски следва да бъдат изчислявани самостоятелно - за всеки един от ищците.

След извършване на изчисленията, съдът намира, че всеки от ищците е легитимиран да получи на основание чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от по 50 лева, представляващи внесена от него държавна такса за разглеждане на иска.

На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените от него разноски, съобразно с отхвърлената част от иска, които при представен от ответника списък на разноските по чл. 80 от ГПК възлиза общо на  202 лева за събиране на доказателства и независимо от това – на основание чл. 78, ал.8 от ГПК възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт  от по 350 лева по всеки един от трите иска. Следователно, споменатите разноски, следва да бъдат присъдени съразмерно с отхвърлената част от исковете, както следва – сумата от 402 лева (350 лева плюс 52 лева) да е в тежест на Т.Т., сумата от 415 лева (350 лева плюс 65 лева) да са в тежест на В.С. и сумата от 435 лева (350 лева плюс 85 лева) да са в тежест на Ц.Т..

На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметката на съда сумите на държавните такси, които се дължат за уважената част от исковете, в частта, в която ищците са били освободени да заплатят и сумата на първоначално понесените от съдебния бюджет разноски. Размерът на задължението на ответника, което той следва да заплати по сметка на съда, възлиза на 5750 лева – общо по трите иска.

На основание чл. 38 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат Н. Н. Д. от САК общо сумата от 5340 лева (вкл. 1730 лева за процесуално представителство на Т.Т., 1730 лева за процесуално представителство на В.С. и 1880 лева за процесуално представителство на Ц.Т.).

Настоящият състав на съда обаче, намира за неоснователно искането за присъждане на данък добавена стойност /ДДС/ върху възнаграждението, което е присъдил на основание чл. 38 от ЗА. Данъкът върху добавената стойност е косвен данък, с който се облага всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга /чл.2, т.1 от ЗДДС/. Данъчно задължено лице, което е длъжно да начисли данъка и да издаде данъчен документ е доставчикът, а не съдът.  Самият механизъм на данъчното облагане предполага данъкът да се начислява в момента на плащането и точно по тази причина, съдът не е оправомощен да изменя данъчния механизъм, осъждайки една от страните да заплати неначислен и неотчетен със съответен документ ДДС – това е очевидно, като се има предвид, че при постановяване на настоящото решение, възнаграждение по чл. 38 от ЗА не е начислено нито е отчетено и заплатено.  Съдът не би могъл да „присъди“ все още неначислен ДДС, мотивиран от хипотетично правно очакване, че този данък ще бъде заплатен и отчетен по предвидения в закона ред - с издаване на данъчна фактура или касов бон за облагане с ДДС. Вече издаден данъчен документ за начислен ДДС не е бил представен за сумата адвокатския хонорар. Съдът не възприема аргументите на адв. Д., с позоваване на §2а от ПЗР на НМРАВ, тъй като счита, че тази наредба е издадена от Висшия адвокатски съвет, в несъответствие с нормативен акт от по- висок ранг, а именно: специалния ЗДДС, който не предвижда изрично посочената в §2а от ПЗР на НМРАВ възможност да се „присъжда“ неначислен и незаплатен ДДС.    Съдът счита, че е длъжен да основава решенията си на закона, поради което  намира, че размерът на адвокатския хонорар трябва да бъде определен и присъден, но с изрично отбелязване, че записаната сума е без включен ДДС.

Така мотивиран, съдът                                                

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. София, бул. „********№ *** да заплати на Т.Ц.Т. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: – адвокат Н.Д.,***, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ – сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща определено при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. №  ********, за претърпени неимуществени вреди, в следствие на телесни увреди, причинени при ПТП от 22.07.2016г., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 22.07.2016г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер за 80 000 лева.

Задължението може да бъде платено по банкова сметка: ***:UNCRBGSF/ IBAN: ***.

 

ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. София, бул. „********№ **да заплати на В.Р.С. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: – адвокат Н.Д.,***, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ – сумата от 40 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща определено при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. №  ********, за претърпени неимуществени вреди, в следствие на телесни увреди, причинени при ПТП от 22.07.2016г., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 22.07.2016г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер за 100 000 лева.

Задължението може да бъде платено по банкова сметка: ***: UBBSBGSF/ IBAN: ***.

 

ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ АД с ЕИК********и адрес - гр. София, бул. „********№ **да заплати на Ц.Ц.Т. с ЕГН ********** и със съдебен адресат: – адвокат Н.Д.,***, на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ – сумата от 45 000 лева (четиридесет хиляди лева), представляваща определено при условията на чл. 51, ал.2 от ЗЗД застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на водача на лек автомобил „ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ“ с рег. №  ********, за претърпени неимуществени вреди, в следствие на телесни увреди, причинени при ПТП от 22.07.2016г., заедно със законната лихва върху присъдената сума, считано от 22.07.2016г. до деня на окончателното плащане, като отхвърля иска в частта за горницата над присъдената сума и до пълния претендиран размер за 120 000 лева.

Задължението може да бъде платено по банкова сметка: ***: UBBSBGSF/ IBAN: ***.

 

ОСЪЖДА „З.К. Л.И.“ АД, да заплати на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – на Т.Ц.Т. - сумата от 50 (петдесет) лева за съдебни разноски, направени за държавна такса пред Софийски градски съд, на В.Р.С. сумата от 50 (петдесет) лева за съдебни разноски, направени за държавна такса пред Софийски градски съд и на Ц.Ц.Т. сумата от 50 (петдесет) лева за съдебни разноски, направени за държавна такса пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Т.Ц.Т., да заплати на „З.К. Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК -  сумата от 402 (четиристотин и два) лева за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА В.Р.С., да заплати на „З.К. Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 и ал. 8 от ГПК -  сумата от 415 (четиристотин и петнадесет) лева за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА Ц.Ц.Т., да заплати на „З.К. Л.И.“ АД, на основание чл. 78, ал.3 и ал.8 от ГПК -  сумата от 435 (четиристотин тридесет и пет) лева за съдебни разноски, направени пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „З.К. „Л.И.“ АД да заплати на адвокат Н. Н. Д. от ШАК с ЕГН ********** и адрес-***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. с чл. 38 от ЗА - сумата от 5340 лева (пет хиляди триста и четиридесет лева), която е посочена без ДДС и представлява възнаграждение за процесуално представителство на тримата ищци в процеса пред Софийски градски съд.

 

ОСЪЖДА „З.К. „Л.И.“ АД, да заплати  по сметка на Софийски градски съд - на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК – общо сумата от 5750 лева (пет хиляди седемстотин и петдесет лева), представляваща държавна такса и направени за сметка на бюджета на съда разноски, от заплащането на които ищците са били освободени.

 

Решението подлежи на обжалване пред Софийски Апелативен съд, с въззивна жалба, която следва да бъде подадена в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                                                      

СЪДИЯ: