РЕШЕНИЕ № 167
гр. Перник, 04.06.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишки
окръжен съд, гражданско отделение, в открито заседание на 03.05.2018г. при участие на секретаря Златка
Стоянова в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Людмила Пейчева
ЧЛЕНОВЕ: Радост Бошнакова
Димитър
Ковачев
като разгледа докладваното от съдията Д. Ковачев в.гр.д. № 2 по описа за
2018 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по Въззивна жалба от Л.Т.
чрез адвокат П. срещу Решение 19/31.10.2017г. по гр.д. 69/2017г. на Трънски
районен съд, с което е уважен, предявеният срещу жалбоподателя от Б. и М. С.
иск по чл. 124 от ГПК и чл. 537, ал. 2 от ГПК за установяване право на
собственост върху 90 кв.м. в южната част на недвижим имот: нерегулирано дворно място,
находящо се в село ***, общ. Трън, обл. Перник, цялото с площ около 450кв.м.
при граници – Р.М., река, шосе и Н.Н.
В
жалбата се твърди, че решението е необосновано, постановено при нарушение на
материалния закон и съществени процесуални нарушения.
Конкретни
оплаквания се излагат срещу изводите на първата инстанция, че имотът е придобит
по давност от ищеца. Твърди, че давност не е изтекла. Посочва, че има неяснота
колко е площта на имота на ищеца с оглед посочената в нотариалния акт (с който
ищеца се легитимира) площ от 450 кв.м. и заявеното от самия ищец по реда на чл.
176 ГПК, че наследодателите на ищеца и
ответника владели по 350 кв.м. от общ имот, което водело до нищожност на
нотариалният акт. Твърди се необсъждане на доказателства - представен от ищците
писмен договор от 1932 г., който не индивидуализирал изобщо имотите (негов предмет)
и не било ясно дали те са част от имота на ищеца по нотариалният му акт.
Позовава се на нищожност на този договор поради липса на форма и неспазване на
изискванията на валидизационни закони от 1942 и 1947 г. Липсвала обосновка в
решението защо не се кредитират част от свидетелските показания (на св. В. и Н.).
Твърди, че са кредитирани показания на свидетел, намиращ се в родствени връзки
с ищците (св. А.).
Постъпил
е отговор на жалбата с който се твърди преклузия на оплакванията в жалбата и се
иска потвърждаване на решението.
В
съдебно заседание страните поддържат изложените в жалбата и отговора твърдения.
В хода на проверка по чл. 269 ГПК
ПОС намира решението за валидно и допустимо като постановено от надлежен състав
и съдържащо изискуемите по чл. 236 ГПК реквизити и в рамките на заявените
искания. Относно правилността на решението ПОС е ограничен до оплакванията в
жалбата и императивните материални норми.
От
фактическа страна ПОС намира за установено по делото следното:
Страните
се легитимират като собственици на съседни нерегулирани дворни места в село ***,
община Трън. Това се установява от представените нотариални актове (л.7 и л. 31
от делото на ТРС) за придобиване по наследство и давност на недвижими имоти.
От
представените и от двете страни скици/схеми-проекти за попълване на строителен
полигон се установява, че и двете дворни места са в границите на строителния
полигон на селото.
Селото
няма одобрени кадастрален или регулационен планове, което се установява от
писмо изх. N. 302-244-12/05.08.2016г.
на Община Трън (л. 10 от делото на ТРС).
Съгласно
изготвена схема от геодезично заснемане и скица-проект за попълване на строителен
полигон (л.9 и л. 26 от делото на ТРС) имота на ищците е с номер 19 и е с
графична площ от 434 кв.м. (по нот.акт 450 кв.м.) и се застъпва в южната си
част с имот с пл. N. 12
(от предходен проект за попълване на полигона) - собственост на ответницата, като
застъпването е 90 кв.м.
Спорна
по делото е именно собствеността върху тези 90 кв.м., които ищците са
индивидуализирали на представената от тях схема от геодезично заснемане (л.9)
по точките АБВГ. Ищците твърдят, че са собственици на тази част на основание
наследяване и давностно владение продължило повече от 50г. като твърдят, че 90-те
кв.метра са част от целия им имот, като целия имот е заграден (включително и тези
90 кв.м.) от повече от 50 години и неправилно 90 кв.м. са били заснети като
част от имота на ответницата.
Ответницата
оспорва собствеността като твърди, че оградата между имотите била неправомерно
местена от ищеца Б.С. около 2010г. и така той е присъединил тези 90 кв.м.,
които били в повече от неговите 450 кв.м. по нотариален акт и които всъщност
били нейна собственост. Твърдяла е, че двата имота са били един общ имот
съсобствен между бащите на Б.С. и на самата ответница, които го били придобили
по наследство от А. и А. Т., които били наследници на Т.А.. А. и А. С. ползвали
общият имот от около 1000 кв.м. като всеки обработвал около 500 кв.м. като за
граница се приемал голям камък по средата на имота, който ищецът Б.С.
впоследствие премахнал. След смъртта на А. С. през *** г. 500 кв.м. в южната
част на общият имот били владяни от С.Т. до 30.10.1980г. и съпругата му Н. Т.
до *** когато починала, след което от самата ответница до издаването на нейния
нотариален акт от 2011г.
Във
връзка с тези твърдения на ответника ищците са твърдяли, че общият между
наследодателите на страните имот е бил 700 кв.м. и се владеел по равно по 350
кв.м. като наследодателят на ищеца С. (Н. А.) е закупил допълнително 100 кв.м.
през 1932 г. Пред настоящата инстанция в съдебно заседание е уточнено, че те са
в северната част на имота.
От
приетата пред първа инстанция СТЕ се установява, че общата площ на двата имота
измерена по външните огради е 903,00 кв.м. по т. АБИЙКДЕЖЗА. Площта на имот 19
(на ищците) по заснемане е 435 кв.м. като заснетата площ не е цялата, която е
оградена на място, а само частта, която попада в околовръстен полигон по т.
АБИЙВГА. На стр. 4 от СТЕ е пояснено, че е заснета само площта попадаща в
урбанизираната територия без да се включва пътя (имот 191 по КВС). Според
вещото лице застъпване между имотите на страните ще има (90 кв.м. по т.
АБВГА-стр. 5 от СТЕ) ако се приеме, че границата е по правата БВД на скицата на
стр. 5 от СТЕ, но на място при огледа вещото лице не е констатирало белези на ограда
по тази права (БВД).
Площта
на имота на ответника (имот 12) е 500 кв.м. по заснемане по т. БВДЕЖЗАБ, а
заградени са 397 кв.м. като по правата БВД няма ограда, а при заснемането
ответницата е посочила, че това е границата. Установено е от вещото лице, че
западната част на имот 12 попада при заснемането в общински имот (път III клас) имот 191 по КВС като площа с
която имот 12 се застъпва е отразена в заснемането тоест включена е в 500 кв.м.
по заснемане и нот. Акт.
В
съдебно заседание вещото лице посочва, че
до
фургона (на ответницата) на оградата (между имотите на страните) има бетонов
фундамент и част от дървен стълб, който е отрязан.
Експертизата
не е оспорена от страните.
Пред
РС са разпитани по двама свидетели на ищците и ответника.
От
показанията на св. на ищците М.М. се установява, че имотите на страните са
оградени и между тях също има ограда. Св. заявява, че ограда има от както „се
помня аз“. Св. установява, че родителите на ищеца С., а в последствие и той
обработват техния имот и че имота е 350-400 кв.м. Свидетелят не знае да е имало
спорове за имота. В имота на Л. има фургон до оградата между имотите. Посочва,
че между двата имота на междата имало дървен стълб, който е махнат, но са
останали бетоновите площадки. Свидетелят сочи, че познава бащите на ищеца С. и
ответницата (жалбоподател) Т., които са втори или трети братовчеди. Посочва, че
преди 15-16 години е правен водопровод покрай оградата в имота на ответницата.
Свидетелят
А. също посочва, че оградите на местата са правени много отдавна откакто тя има
спомени и не са местени. Родителите на ищеца С. се грижили за градината, а след
това той самия. Имота бил около 400 кв.м., а този на Л. (ответника) е съседен.
От едната страна е шосето.
Свидетелят
В. (сестра на ответницата) посочва, че ищеца поставил оградата до фургона през
2009г-2010г.. Имало дървена ограда, която била премахната. Посочва, че от
електрическия стълб са останали две неща (явно се имат предвид бетоновите
основи), които били в тяхното място (на свидетеля и ответницата). Водопровод
бил вкаран : “миналата година“ тоест 2016г. Свидетелката живяла в селото до
ноември 2010г. от 2007г. като преди това живяла в ***. Докато родителите на свидетелката
били живи нямало спорове за оградата.
Св.
Н. посочва, че между имотите имало дървени огради, а сега има мрежа през
средата. Мрежата била местена 2015-2016г. по към фургона (на ответницата). свидетелката
не е видяла самото преместване. В имота на Л. имало дървен стълб.
По
реда на чл. 176 ГПК Ищеца С. е заявил, че двете градини са били по 350 кв.м.
наследство от прадядовците на страните.
Във
въззивното производство по реда на чл. 159, ал. 2 ГПК е изслушан още един
свидетел на ответника-жалбоподател – Р.А., втора братовчедка на
жалбоподателката и първа братовчедка на ищеца. Св. А. установява, че границата между двата имота
била един камък. Свидетелката имала също имот, който бил съседен на ищеца от
север. Оградата между имотите на ищците и ответника била поставена през 2016г. като
преди това нямало ограда. Поставил я ищеца Б.С.. След поставяне на оградата тя
била местена два пъти от ищеца. Камъка, който бил границата, се намирал до един
електрически стълб и върба. Стълбът бил в мястото на Л. (ответницата), а след
поставяне на оградата бил в имота на ищеца Б.. Свидетелката посочва, че
първоначално нейния имот, е бил общ заедно с имотите на ищеца и на ответника и
после бил разделен на три, но нямало документи. Подялбата станала между
наследодателите на свидетеля и тези на ищеца С. и ответницата Т.. Не е
присъствала лично когато била слагана оградата между имотите на страните по
делото. Не е присъствала на местеното на оградата-чувала от хора от селото
затова. Не живее в селото от 15-20 години.
ПОС
е извършил и очна ставка между свидетелката А. и свидетеля М.-разпитан в първа
инстанция.
При
очната ставка и М. и А. посочват, че има ограда между имотите на страните по
делото. Според М. ограда има откакто той е бил на 10-15 годишна възраст. Според
А. ограда има откакто починали родителите на Б.С.. Не може да каже коя година е
била поставена оградата. Оградата била поставена от Б.С. и местена от него.
Според М. всяка от страните си обработва нейното място, а според А.С. не
обработва мястото си.
От
удостоверението за наследници на л. 127 от делото на ТРС се установява, че
бащата на ответницата С.Т. е починал на ***.
От
удостоверението за наследници на л. 142 от делото на ТРС се установява, че
бащата на ищеца Б.С.-Н. С. е починал през ***, а майката на Б.С. през ***.
При
така събраните доказателства и установени факти ПОС намира, че изводите на ТРС
относно правото на собственост върху процесните 90.кв. м са правилни.
Оплакванията
в жалбата са неоснователни. Предявеният иск е за собственост към настоящия
момент и се основава на давностно владение продължило по твърдения на ищците
повече от 50 години.
Релевантно
за уважаване на иска е да се установи, че ищците са владели описания в представения
нотариален акт (л. 7 от делото на ТРС) имот и че спорните 90 кв.м. са част от
този имот, както и че владението им е продължило повече 10 години и не е било
прекъсвано.
ПОС
намира горните обстоятелства за доказани по следните съображения.
Още
с отговора на исковата молба ответницата е признала, че ищците са собственици
на имота, описан в представения от ищците нотариален акт с площ от 450 кв.м.
като обаче е твърдяла, че ищците заградили повече площ и процесните 90 кв.м.
били именно вповече заградени и са част от нейния имот (стр. 3, абз. 3 и 4 от
отговора на исковата молба)
Тоест
владението на ищците по смисъла на ЗС върху имота, описан в нотариалния акт от
1985г. не е било оспорено от ответницата и ПОС намира направеното с въззивната
жалба оспорване на владението за преклудирано. От друга страна дори да се
приеме, че към 1985г. когато е съставен нотариалния акт на ищците не е изтекъл
10 годишен срок каквито са оплаквания в жалбата с оглед факта, че бащата на
ищеца е починал през ***., то релевантно за делото е да се установи, че към
датата на исковата молба този срок е изтекъл.
От
доказателствата по делото следва извод, че ищците са собственици на имота
описан в нотариалния акт от 1985г. и че процесните по делото 90 кв.м. са част
от имота по нотариалния акт.
Този
извод се налага при съвкупна преценка на всички гласни доказателства и
експертизата, а и на твърденията на ответницата, която изрично е заявила в отговора
на исковата молба, че не оспорва собствеността на ищците върху имота по
нотариалния акт от 1985г., а и в нейния собствен нотариален акт от 2011г. е
посочена като граница от север именно Б.Н. (единия ищец)
Същевременно
всички свидетели посочват, че на границата между имотите е имало електрически
стълб, който вече не съществува, но са останали неговите основи. Това е
потвърдено и от вещото лице. Така свидетелката Н. (св. на ответника)
установява, че дървеният стълб бил в имота на Л. и не бил местен. Вещото лице
пък е посочило, че до фургона на оградата са останките от основите на
стълба-тоест стълба е бил в мястото на ответницата и оградата се намира преди
стълба. М. също е посочил този стълб за граница, както и св. В. - сестра на
ответника, а също и св. А. (разпитана пред ПОС).
При
това положение се налага извод, че макар да не се установява кога точно е
поставена оградата, то това е станало много назад във времето с оглед показанията
на свидетелите М., А., а и от сведенията дадени от св. А. при очната ставка във
въззивното дело, когато тя е заявила, че оградата е поставена от Б.С. след
смъртта на родителите му, а майката на С. е починала ***.-видно от
удостоверението за наследници на неговия баща (починал *** г.), тоест най - късно
към тази дата (1992г.) може да се приеме, че е имало ограда. От свидетелските
показания на М., който е без родствени връзки със страните и е напълно
незаинтересован от делото се установява, че оградата не е местена. Този извод се
подкрепя от вещото лице, което е посочило, че по правата БВД на скицата няма
белези на ограда, а твърденията на ответницата са, че там е била границата
тоест оградата, а също и от останалите свидетелски показания доколкото всички свидетели
посочват, че стълба е в мястото на Л., което означава, че няма навлизане чрез
местене на оградата от страна ищеца С..
Свидетелите
на ответницата са заявили, че не са присъствали на местене на оградата и не
може да се кредитират показанията им в тази им част.
Установен
е от свидетелите и вещото лице траен физически белег (останките на ел. стълб)
по който е минавала границата между имотите, както и настоящото положение на
този белег – в имота на ответницата до оградата където е и нейния фургон, както
и е установено, че не е местена оградата. Следователно ищците владеят целия
описан в нотариалният им акт имот включително и спорните 90 кв.м. за период по-голям
от изискуемия от ЗС срок за придобиване по давност чрез недобросъвестно владение,
започнало най – късно 1992г. когато е най – късната дата на която е поставена
оградата с оглед изложеното от свидетеля А. при очната ставка, а вероятно много
преди това с оглед останалите свидетелски показания.
Изводите
за наличието на владение по смисъла на ЗС се основават на показанията на
свидетелите, които са заявили, че родителите на ищеца С. и впоследствие след
смъртта им той самият са обработвали имота като са го косили, засаждали са
селскостопанска продукция, които действия сочат на държане с намерение за
своене като своя. Обработването се потвърждава и от вещото лице при изслушването
му в съдебно заседание, когато вещото лице е посочило, че имотът на ищците е
засаден целия с картофи. Свидетелите на ответницата също установяват
обработването на имота от ищците- В. (сестра на ответника) посочва, че имотът
се коси, което е вид обработване на имота.
Мотивите
на ТРС, че е налице добросъвестно владение и имало правен акт който поставял
началото на такова са несъстоятелни-констативният нотариален акт не е от
категорията правни актове, обосноваващи добросъвестно владение.
Това
обаче не е довело до неправилни крайни изводи на ТСР.
Ирелевантно
е за делото дали договора от 1932 година представен от ищците е валиден.
Действително не са представени доказателства за осъществена валидизационна
процедура по отношение на този договор съгласно изискванията на чл. 25 и чл. 26
от Закона против спекулата с недвижими имоти и чл. 2 от Закона за уреждане на
правата на купувачи на недвижими имоти с частни писмени договори, обнародвани в
ДВ бр. 13/1942г. и бр. 171/1947г..
Това обаче не е от значение за делото, защото
искът е основан на давностно владение на имота описан в нотариалния акт от
1985г, включително по отношение на спорните 90 кв.м и за да бъде уважен е
достатъчно както се посочи по-горе да се докаже владението на имота в твърдените
граници, а това с оглед изложеното по-горе относно местоположението на
границата между имотите и относно владението на имота е доказано според ПОС и
дали продажбата на имотите, описани в този договор, е действителна или не е без
значение щом е доказано оригинерно придобивно основание каквото е придобивната
давност.
Предвид
гореизложеното ПОС намира, че изводите на ТРС относно спорния предмет са
правилни по същество.
Неправилно
обаче ТРС е индивидуализирал спорната част от имота в диспозитива на решението
като точно и ясно описание няма и в мотивите за да се приеме, че налице ЯФГ.
В
диспозитива правилно е посочено, че процесните 90 кв. м. са в южната част на
имота на ищците, но неправилно е посочено, че са заключени между буквите
А-Б-И-Й-В-Г-А на приложената по СТЕ скица.
Видно
от приподписаната от районния съдия скица на стр. 5 от СТЕ спорните 90 кв.м.
(защриховани в червено) са заключени между буквите А-Б-В-Г-А като границите им
са на изток река; на запад имот 000191 от КВС, на север самият имот 19 на
ищците (по скица проект) и на юг-имота на ответницата (имот 12 по скица проект).
С
приподписване на скицата от съдията тя става част от диспозитива на решението.
Като е отразил в словесната част на диспозитива си неправилно границите на
спорния предмет ТРС е допуснал вътрешно противоречие между словесната и
графичната част на диспозитива, което налага отмяна на решението в частта по
иска за собственост, за да се постанови коректен диспозитив.
Буквите А-Б-И-Й-В-Г-А всъщност очертават целия имот
на ищците по заснемането за попълване на строителния полигон (Скица проект на л.25
от делото) и нотариалния акт от 1985г. и макар от физична гледна точка спорните
90 кв.м. да са част от този имот и физически като част от имота те да се явяват
заключени в посочените букви, то от правна гледна точка в решението трябва да е
точно индивидуализиран спорния предмет на делото, а предмет на делото са 90
кв.м. между буквите А-Б-В-Г-А, което е възприето и от ТРС в графичната част на
диспозитива (приподписаната скица) и тя трябва да съответства на словесната му
част.
Тази
неточност при индивидуализирането на спорния предмет налага отмяна на решението
в частта иска за собственост на имота (спорните 90 кв.м.) предмет на делото и
постановяване на коректен диспозитив независимо от правилните по същество
изводи за собствеността като в останалата си част решението следва да се
потвърди. Аналогично е процедирал и ВКС в Решение 147/09.01.2018г. по к.гр.д.
615/2017г. на II Г.О.
При
този изход на делото на жалбоподателя не се следват разноски за въззивното
дело.
Ответниците
по жалбата имат право на разноски за адвокатски хонорар в размер на 250,00
лева- реално платени видно от договора за правна защита и съдействие с номер
647782/08.02.2018г.
Водим
от горното Пернишки окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение
19/31.10.2017г. по гр.д. 69/2017г. на Трънски районен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО по иска на Б.Н.С. с ЕГН ********** и М.Б.С. с ЕГН
********** е признато за установено по отношение на Л.С.Т. с ЕГН **********, че
Б. и М. С. са собственици в режим на СИО на 90 кв.м., попадащи в южната част на
имота им ПИ № 19, включени графично в ПИ с №. 12,
обозначен като собственост на Л.С.Т. съгласно Нотариален акт за собственост
върху имот по наследство и давностно владение №. 112,
том, I,
рег. №
545,
дело № 110 от 12.08.2011г. които 90 кв.м.
са заключени между буквите А-Б-И-Й-В-Г-А
на приложената по СТЕ скица КАТО ВМЕСТО
ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на Л.С.Т. с ЕГН ********** и адрес ***, че Б.Н.С. с ЕГН **********
и М.Б.С. с ЕГН ********** *** СА СОБСТВЕНИЦИ на основание давностно
владение в режим на СИО на следния
недвижим имот:
Площ
от 90 кв.м., защриховани в червено на приподписаната и от настоящия състав на
ПОС скица на страница 5 /пет/ от съдебно техническата експертиза на в.л. А. Ц.
(л. 161 от делото на ТРС), заключени на скицата между буквите А-Б-В-Г-А,
находящи се в южната част на недвижимият имот, описан в Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот придобит по наследство и давност с №
170, том I,
дело 222/1985г. на Б. М.- районен съдия в гр. Трън, съставляващ ПИ с пл. № 19
съгласно скица – проект от (м. 07.2016г.) за попълване на строителен полигон на
село ***, общ. Трън, обл. Перник на л. 25 от делото на ТРС, които 90 кв.м. неправилно са били включени
графично в имот: ПИ с пл. № 12 по
скица – проект от (м. 07.2010г.) за попълване на
строителен полигон на село ***, общ. Трън, обл. Перник на л. 88 от делото на
ТРС, съгласно Нотариален акт за собственост върху имот, придобит по давностно
владение и наследство с №
112, том I,
рег. №
545,
дело № 110/2011г. на В.М., изпълняващ
функциите на съдия по вписванията, изпълняващ функциите на нотариус по
заместване към Районен съд – гр. Трън.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА
Л.С.Т. с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ НА Б.Н.С. с ЕГН ********** и М.Б.С.
с ЕГН ********** *** сумата от 250,0
лева- разноски за адвокатски хонорар за въззивното производство.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕ.Л: Членове: 1. 2.