РЕШЕНИЕ
№ 295
гр. Благоевград, 13.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210102160 по
описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
I. Обстоятелства по производството.
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: град ******, представлявано от **** - управител против
М. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****.
Ищецът твърди, че между „Банка ДСК“ АД, действащ в качеството му на заемодател, и
ответника М. Н. Н., като кредитополучател, е бил сключен Договор за стоков кредит №
936388 на 28.12.2022г., като по силата на посочения договор заемодателят е предал на
кредитополучателя сумата от 2796,19 лв. Сочи, че кредитополучателят следвало да погаси
задълженията си по кредита на 36 месечни погасителни вноски, с краен падеж на целия
заем - 28.12.2025г. Заявява, че след усвояване на кредита кредитополучателят е правел
вноски, след което е преустановил изпълнение на поетите си договорни задължения, като
били останали непогасени главница, договорна лихва и мораторна лихва. Поддържа, че
съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.02.2024г. „Банка
ДСК“ АД (цедент) е прехвърлило на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (цесионер) вземанията си към
ответника, произтичащи от горепосочения договор за потребителски кредит. Излага, че
ответникът е бил уведомен за така извършената цесия чрез изпращането на уведомително
писмо от 08.04.2024г. Навежда, че за процесните вземания на 03.06.2024г. по ч. гр. д. №
1445/2024г. по описа на РС- Благоевград е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, срещу която ответникът подал възражение по чл. 414 ГПК.
Ответникът изразява становище за неоснователност на ищцовите претенции. В тази
връзка заявява, че не била настъпила предсрочна изискуемост на кредита. Излага и
подробни доводи за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор за
потребителски кредит.
По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са
следните установителни искови претенции:
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с
чл. 99, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9 ЗПК - относно вземането за сумата от 730,77 лв. /седемстотин
и тридесет лева и седемдесет и седем стотинки/ - представляваща дължима главница за
вноски с настъпил падеж за периода от 15.06.2023 година до 15.05.2024 година,
1
включително, по Договор за стоков кредит № 936388, сключен на 28.12.2022 година между
„Банка ДСК“ АД и М. Н. Н., като впоследствие вземането по договора е прехвърлено на
22.02.2024 година по силата на сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК в съда – 30.05.2024 година до
окончателното изплащане на дължимото;
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 430, ал. 2 ТЗ - относно
вземането за сумата от 622,42 лв. /шестстотин двадесет и два лева и четиридесет и две
стотинки/ - договорна лихва за периода 15.06.2023 година /начална дата на забава/ до
15.05.2024 година;
- чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. с чл. 86, изр. 1 ЗЗД- относно
вземането за сумата от 62,85 лв. /шестдесет и два лева и осемдесет и пет стотинки/ - лихва за
забава, за периода от 15.06.2023 година /начална дата на забава/ до датата на подаване на
заявлението в съда /30.05.2024 година/;
За вземанията по така предявените установителни искове е била издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК с № 672 от 03.06.2024г. по ч. гр. д. №
1445/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград.
Срещу цитираната заповед, в рамките на едномесечния срок по чл. 414 ГПК, е постъпило
възражение от страна на настоящия ответник, имащ качеството на длъжник в заповедното
производство.
II. Фактически и правни изводи.
1. Относно допустимостта на предявените установителни искове:
Предявените установителни искове са процесуално допустими. Същите изхождат от
легитимирано лице, депозирани са пред компетентния съд и в законоустановения
едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 ГПК.
2. Относно основателността на предявените установителни искове:
За доказване сключването на процесната сделка между "БАНКА ДСК" АД (като
заемодател) и М. Н. Н. (като кредитополучател) ищецът представи с исковата молба копия
от Договор за стоков кредит № 936388 от 28.12.2022г., Декларация за гражданско и
имуществено състояние и за свързани лица към искане за кредит № 936388/28.12.2022г.,
Погасителен план и ГПР от 28.12.2022г., Общи условия по договори за стокови кредити,
Уведомително писмо от "БАНКА ДСК" АД до „Технополис България“ ЕАД, и фактура №
**********/28.12.2022г.
От горепосочените писмени доказателства се установява се установява наличието на
облигационно правоотношение, създадено между ответника и „Банка ДСК“ АД по силата на
процесния договор за кредит. Става ясно, че заемодателят е предал на ответника сумата от
2796,19 лв., която сума представлява чистата стойност на заема. Получаването на заемната
сума се установява и от заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Получената от кредитополучателя сума е бил използвана от него за закупуване на следната
стока от „Технополис България“ ЕАД, а именно мобилен телефон IPHONE, 1 брой.
Ответникът по силата т. 2 от договора се задължил да погаси задълженията си по кредита
за срок от 36 месеца, считано от датата на неговото усвояване – т.е. от 28.12.2022г. В
Погасителния план била посочена дата на първо плащане – 15.01.2023г. и краен падеж на
целия кредит – 28.12.2025г. В т. 7 от договора бил уговорен Годишният процент на
разходите /ГПР/ в размер на 32,82 %. В т. 6 от договора бил предвиден и фиксиран лихвен
процент в размер на 28,76 % годишно или 0,0799 % на ден. Уговорено било, че общата сума,
която кредитополучателят следвало да заплати била в размер на 4139,23 лв., от която
2796,19 лв. главница и 1343,04 лв. договорна лихва.
Съгласно Общите Условия по договори за стокови кредити за физически лица, които
съгласно т. 14 от процесния договор са неразделна негова част, е предвидена и наказателна
2
лихва, както следва: в т. 12 - при забава на плащането на месечната вноска, от деня следващ
падежната дата, определена в Договора, частта от вноската, представляваща главница се
олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 %.
Ако кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след падежната
дата, надбавката за забава не се прилага; в т. 12.1 - при допусната забава в плащанията на
главница и/или лихва над 90 дни, целият непогасен остатък от главницата става предсрочно
изискуем. Последицата по предходното изречение настъпва автоматично, а ако законът го
изисква - след уведомление до кредитополучателя, изпратено до последния посочен от него
адрес за кореспонденция. До предявяване на молбата за събирането му по съдебен ред,
остатъкът от кредита се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за
забава в размер на 10 %.
С оглед така установеното съдържание на процесното заемно правоотношение не могат да
се споделят доводите на ответника за противоречие на процесния договор с чл. 11, ал. 1, т. 7-
12 и т. 20 ЗПК. В тази връзка следва да се има предвид следното:
Съгласно действащата към момента на сключване на процесната кредитна сделка редакция
на чл. 10, ал. 1 ЗПК /Обн., ДВ, бр. 18 от 5.03.2010 г., в сила от 12.05.2010 г.). договорът за
потребителски кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител по
ясен и разбираем начин, в два екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Това изискване е спазено. Договорът е сключен в писмена форма и е в два екземпляра.
Следва да се посочи, че правата и задълженията на страните са изложени по ясен и
разбираем начин, както изисква разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК, като по своето
съдържание договорът отговоря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10. Изрично е отразен и Годишният процент на разходите по кредита, който е в размер
от 32,82 %. Към процесния договор за потребителски кредит е изготвен погасителен план,
като същият е подписан от кредитополучателя, като в същия са посочени по разбираем за
кредитополучателя начин броят на вноските, размерът на всяка вноска, включваща
главницата и договорната лихва по договора за кредит. В условията по договора са описани
по ясен и достъпен начин задълженията на кредитополучателя. Следователно законовите
изисквания са спазени и не е налице твърдяната недействителност на целия договор на
посоченото от ответника основание – чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК.
От представените по делото Рамков договор за покупко-продажба на вземания (цесия) от
21.03.2023г., Допълнително споразумение за цедиране на вземания от 22.02.2024г. към този
рамков договор и от Приложение № 1 към това допълнително споразумение, се установява,
че "БАНКА ДСК" АД (цедент) е прехвърлила на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД (цесионер)
вземанията си към ответника М. Н. Н., произтичащи от процесния договор за потребителски
кредит.
Ответникът е бил уведомен за извършената цесия в рамките на настоящото исково
производство. Това се е случило с получаване на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея, включващи договора за цесия, писменото потвърждение по чл. 99,
ал. 3, предл. последно ЗЗД и самото уведомление. Следователно ответникът М. Н. Н. е бил
известен за прехвърлянето на процесните вземания в хода на сегашното исково дело, поради
което и на основание чл. 235, ал. 3 ГПК посоченото фактическо обстоятелство няма как да
не бъде отчетено от съда (вж. Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009 г., ІІ т. о. на
ВКС, Решение № 3 от 16.04.2014 г. по т. д. № 1711/2013 г., I т. о. на ВКС и Решение № 78 от
09.07.2014 г. по т. д. № 2352/2013 г., II т. о. на ВКС). Възможността уведомяването на
длъжника за цесията да се случи посредством депозирането на искова молба от цесионера,
придружена с документите, които обективират прехвърляне на вземането, се допуска и в
облигационноправната доктрина (вж. **** „Облигационно право. Общо учение за
облигационното отношение“, нова редакция и допълнение от П. ***, София, 2002 г., стр.
487). Извън гореизложеното, е необходимо да се отчете, че поначало длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомление за цесията, само ако едновременно с това
3
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от него лице. В случая
липсват както възражения, така и доказателства от такъв порядък.
С оглед изложените съображения са изпълнени изискванията на чл. 99, ал. 4 ЗЗД, като е
настъпил уведомителният ефект на цесията.
От заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, се изясняват всички
плащания, осъществени по процесния договор за стоков кредит. Установява се от
заключението на вещото лице, че от страна на ответника, във връзка с вземанията по
процесния договор, са били извършени плащания в общ размер на 1178,81 лв. Последното
плащане по кредита е извършено на 15.07.2023г. След 15.07.2023г. кредитополучателят не е
бил заплащал вноски по процесния договор за стоков кредит. Крайният срок на кредита
изтича на 28.12.2025г. Според вещото лице, непогасената главница за вноски с настъпил
падеж за периода от 15.06.2023 година до 15.05.2024 година се равнява на 722,48 лв.;
размерът на договорната лихва за периода от 15.06.2023 година /начална дата на забава/ до
15.05.2024 година е 562,06 лв. и размерът на лихвата за забава за периода от 15.06.2023
година /начална дата на забава/ до датата на подаване на заявлението в съда /30.05.2024
година/ е 44,49 лв. Съдът изцяло приема заключението на вещото лице, като при определяне
на дължимите от ответника суми се ръководи от изчисленията на вещото лице.
За пълнота трябва да се отбележи, че релевираното от ответника възражение, че липсвало
уведомяване за предсрочната изисуемост на кредита, е неоснователно. В настоящия случай
ищецът основава исковата си претенция на основание изтекъл срок на падежирали вноски
по процесния договор за кредит за периода от 15.06.2023 година до 15.05.2024 година,
вземанията, по които са му били цедирани. В самата искова молба ищецът не се е позовавал
на настъпила предсрочна изискуемост на процесния договор за кредит. Тъкмо обратното,
ищецът се позовава на настъпил падеж на месечни вноски за главницата и договорната
лихва за периода от 15.06.2023 година до 15.05.2024 година.
С оглед изложеното се налагат следните крайни изводи:
Налице е валидно облигационно отношение, породено от процесния договор за
потребителски кредит, по силата на който цедентът "БАНКА ДСК" АД има качеството на
кредитодател, а ответникът на кредитополучател.
Цедентът "БАНКА ДСК" АД е изпълнил основното си задължение по кредитната сделка, а
именно реално е предоставил на ответника главницата по договора в размер на 2796,19 лв.
Процесният договор за потребителски кредит не е сключен в нарушение на чл. 10, ал. 1
ЗПК, като клаузите на същия не са и неравноправни по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20
ЗПК.
Прехвърлянето на вземанията по процесния кредитен договор е произвело действие
спрямо длъжника по смисъла на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Общият размер на плащанията, сторени от ответника (1178,81 лв.) погасява следните
негови задължения по кредитната сделка: 349,94 лв. от падежирила главница за периода от
15.06.2023 година до 15.05.2024 година, 351,29 лв. от възнаградителната лихва и 477,58 лв.
от лихвата за забава.
Налага се изводът на съда за частична основателност на предявените искове, за чиито
размери съдът съобрази заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза.
При това положение ответникът дължи непогасената част от главницата за периода от
15.06.2023 година до 15.05.2024 година в размер на 722,48 лв., като за остатъка от 722,48 лв.
до пълния претендиран размер от 730,77 лв. искът за главница трябва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответникът дължи договорната лихва за периода 15.06.2023 година /начална дата на
забава/ до 15.05.2024 година в размер на 562,06 лв., като за остатъка от 562,06 лв. до пълния
претендиран размер от 622,42 лв. искът за договорна лихва трябва да се отхвърли като
неоснователен.
Ответната страна дължи лихва за забава за периода 15.06.2023 година /начална дата на
4
забава/ до датата на подаване на заявлението в съда /30.05.2024 година/, която е в размер на
44,49 лв., като за остатъка от 44,49 лв. до пълния претендиран размер от 62,85 лв. искът за
лихва за забава трябва да се отхвърли като неоснователен.
Относно разноските:
При този изход от делото и двете страни имат право на разноски. Искане за присъждане на
разноски е направено както от ищеца, така и от ответника. Следва да се има предвид, че
съобразно възприетото в т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело №
4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС е необходимо да бъде извършено диференцирано произнасяне
както по отношение на разноските в заповедното производство, така и досежно тези,
касаещи настоящото исково дело. На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца съразмерно с
уважената част на предявените искове, се дължат разноски в заповедното производство в
общ размер на 232,50 лв. и в исковото производство в общ размер на 452,04 лв. На
ответника следва на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да се присъдят разноски в размер на 53,39
лв. (съобразно отхвърлената част от исковете).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско
отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че М. Н. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. ****, дължи на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя ****, следните
суми, които са били предмет на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с № 672 от
03.06.2024г., издадена по ч. гр. д. № 1445/2024г. на Районен съд – гр. Благоевград, а именно:
- 722,48 лв. /седемстотин двадесет и два лева и четиридесет и осем стотинки/ –
представляваща дължима главница за вноски с настъпил падеж за периода от 15.06.2023
година до 15.05.2024 година, включително, по Договор за стоков кредит № 936388, сключен
на 28.12.2022 година между „Банка ДСК“ АД и М. Н. Н., като впоследствие вземането по
договора е прехвърлено на 22.02.2024 година по силата на сключен Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ между „Банка ДСК“ АД и „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК в съда – 30.05.2024г., до окончателното погасяване, като ОТХВЪРЛЯ този иск за
разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 730,77 лв. /седемстотин и
тридесет лева и седемдесет и седем стотинки/.
- 562,06 лв. /петстотин шестдесет и два лева и шест стотинки/ – договорна лихва за
периода 15.06.2023 година /начална дата на забава/ до 15.05.2024 година, като ОТХВЪРЛЯ
този иск за разликата над уважената част до пълния претендиран размер от 622,42 лв.
/шестстотин двадесет и два лева и четиридесет и две стотинки/.
- 44,49 лв. /четиридесет и четири лева и четиридесет и девет стотинки/ – лихва за забава,
за периода от 15.06.2023 година /начална дата на забава/ до датата на подаване на
заявлението в съда /30.05.2024 година/, като ОТХВЪРЛЯ този иск за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 62,85 лв. /шестдесет и два лева и
осемдесет и пет стотинки/.
ОСЪЖДА, М. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. **** да заплати на „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от
управителя ****, следните суми:
- сумата от 232,50 лв. /двеста тридесет и два лева и петдесет стотинки/ – представляваща
общ размер на разноските, дължими за заповедното производство (ч. гр. д. № 1445/2024г. на
РС – гр. Благоевград) съобразно уважената част от исковете и
- сумата от 452,04 лв. /четиристотин петдесет и два лева и четири стотинки/ –
представляваща общ размер на разноските, дължими за исковото производство (гр. д. №
5
2160/2024г. на РС – гр. Благоевград) съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. ******, представлявано от управителя ****, да заплати
на М. Н. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. ****, сумата от 53,39 лв. /петдесет и три лева и
тридесет и девет стотинки/ – представляваща общ размер на дължимите разноски,
съобразно отхвърлената част на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен
срок, считано от връчването на препис на страните по делото. Като въззивната жалба се
подава чрез Районен съд – гр. Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6