№ 32
гр. Дупница, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря МИЛЕНА М. КЬОСЕВА
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20221510201093 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-5310-001181 от 13.09.2022 г.,
издадено началник група КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил, с което на Т. В. Т., с адрес: гр.
Г. ,ул."Д.Ж." № ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както
следва:
1. За нарушение на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 30,00 лева;
2. За нарушение на чл. 58, т. 3, от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок
от 3 месеца;
Недоволен от НП е останал санкционираният водач, който го обжалва в срок. В
жалбата си излага подробни съображения против законосъобразността и правилността на
атакувания акт. Твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения в АУАН и
НП. Иска отмяна на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, както и се представлява от
редовно упълномощен адв. Б.. Двамата поддържат жалбата и излагат допълнителни
аргументи в нейна подкрепа. Сочат и представят доказателства. Пледират за отмяна на НП
изцяло.
Въззиваемата страна е редовно уведомена, но не изпраща процесуален представител в
съдебно заседание, взема становище за неоснователност на жалбата в представеното
съпроводително писмо.
1
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
На 03.09.2022 г., около 12:59 ч., по АМ „Струма“, км. 85+128 м., при пътен възел
„Кочериново“ и в посока към гр. Благоевград жалбоподателят Т. пътувал заедно с
приятелката си – св. Д. К., като управлявал лек автомобил марка и модел „Ауди РС7
Спортбак“, с рег. №******. Поради наличието на много коли на пътя в тази посока, тъй като
денят бил почивен и поради невъзможността на жалбоподателя да изпревари колоната от
автомобили пътуваща пред него и в двете активни ленти за движение, веднага след като
подминал отбивката за ПВ „Кочериново“ и продължил движението си в посока към гр.
Благоевград, същият се изнесъл с автомобилът си изцяло в аварийната пътна лента,
започнал да се движи по нея и изпреварил отдясно движещите се пред него в колона МПС-
та.
В този момент на известно разстояние зад него линеен контрол на пътя по време на
движение в същата посока със служебен автомобил „Шкода Рапид“ с рег. № ******
осъществявали и свидетелите П. и К.. Същите забелязали неправомерното поведение на
пътя на автомобила на жалбоподателя, при което включили веднага светлинен и звуков
сигнал, като тръгнали след него с намерение да го спрат и осъществят проверка на водача.
След като забелязал движещия се зад него полицейски автомобил жалбоподателят увеличил
значително скоростта си и се отдалечил от същите, което принудило водача на полицейския
автомобил св. П. да достигне с патрулния автомобил до максимална скорост от 206 км/ч в
участъка от автомагистралата на 1,4 км. от с. Зелендол, обл. Благоевград.
След като достигнал до изхода за гр. Благоевград при ПВ „Зелен дол“ жалбоподателят
намалил сам скоростта си и на излизане от магистралата спрял, като в близост до него
спрели и полицейските служители. На същият била обяснена причината за преследването и
спирането му, като му били изискани необходимите документи за проверка, а св. К. му
съставил АУАН, за нарушенията на чл. 41, ал.1 и чл. 58, т. 3 от ЗДвП, извършени при
преминаването му в района на АМ „Струма“, км. 85+128 м., при пътен възел „Кочериново“.
Актът бил подписан от свидетелите К. и П., както и бил подписан и връчен без да са
отразени в него каквито и да е възражения от жалбоподателя.
Въз основа на АУАН е издадено и обжалваното НП № 22-5310-001181 от 13.09.2022 г.,
издадено началник група КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил, с което на Т. В. Т., с адрес: гр.
Г. ,ул."Д.Ж." № ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както
следва:
1. За нарушение на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 30,00 лева;
2. За нарушение на чл. 58, т. 3, от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок
от 3 месеца;
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на
2
разпитаните в съдебното заседание свидетели К. и П., както и въз основа на събраните по
делото множество писмени доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК, вкл.
служебно изисканите от съда и представени от АНО справки и информация записана от GPS
устройството на патрулния автомобил. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
полицейски служители, тъй като същите се подкрепят изцяло от приложените по делото
писмени документи, не съдържат абсолютно никакви противоречия и са логични,
последователни, достатъчно изчерпателни и ясни. И двамата добросъвестно отговарят на
поставените им от съда и страната въпроси, като добросъвестно отчитат и заявяват
обстоятелствата, за които нямат категорични и ясни спомени. С категоричност поддържат
изцяло отразеното в съставения от св. К. на място АУАН Описват последователно и
еднозначно мястото на нарушението, начинът на извършването му, както и времето и
условията при които е било установено и възприето непосредствено от тях. Няма данни за
каквато и да е предубеденост на същите спрямо жалбоподателя, доколкото лицата изобщо не
се познават.
Съдът се доверява само частично на изложеното в показанията на свидетелите Д. и Д.,
доколкото същите са в непосредствени близки, лични и семейни, и съответно за св. Д. -
професионални и колегиални отношения, включително същият е в служебна зависимост от
жалбоподателя като негов мениджър. Несъмнено св. К. е заинтересована от
административноправната съдба на мъжът, с който обективно живее на семейни начала и
който явно шофира когато пътуват заедно, а св. Д. работи във фирмата, която се управлява
от жалбоподателя като мениджър и явно е пътувал по негово разпореждане в посока към гр.
Благоевград на процесната дата за осъществяване на твърдяната от свидетеля инспекция в
склада на фирма „РОСИ“ ООД. Казаното от св. К. съдът приема за достоверно единствено в
частта относно това, че същата безспорно е пътувала с жалбоподателя в процесния лек
автомобил, в указаната посока, място и час, доколкото присъствието й се потвърждава
изцяло и от разказите на полицейските служители. Съдът не възприема за достоверно
заявеното от нея относно здравословното й състояние преди нарушението, доколкото такива
данни не се съдържат в останалите доказателства, с изключение на показанията на св. Д.,
който обаче неможе да конкретизира дали изложеното от него за отбиване на автомобила на
жалбоподателя в аварийната лента се е случило преди или след преминаването им през
тунела в близост до ПВ „Кочериново“. Показанията на св. Д., като цяло не засягат и пряко
предмета на доказване по делото, доколкото същият не твърди да се е движел зад и да е
възприел именно преминаването на автомобила на жалбоподателя през процесния пътен
възел, където се сочи, че са били реализирани нарушенията по ЗДвП, поради което и съдът
не изгражда изводите си за фактите върху неговите вторични и непреки, изцяло косвени
показания. Същият не е бил възприет, като автомобил придружаващ автомобила на
жалбоподателя и от полицейските служители, които обективно са се движили на известно
разстояние зад процесния лек автомобил „Ауди РС7 Спортбак“ в това време.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
3
Жалбата е подадена в срок и срещу акт подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради
което е допустима.
Разгледана по същество жалбата е изцяло неоснователна, поради следното:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд
винаги се явява инстанция по същество, с оглед на което дължи пълна проверка относно
правилното приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че
АУАН и оспорваното наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и съдържание - чл. 42 и 57 ЗАНН, при спазване на
установения за това ред и в преклузивните срокове, предвидени в разпоредбата на чл. 34 от
ЗАНН. Налице е редовна процедура по връчване на АУАН на жалбоподателя - лично на него
срещу подпис и без възражения. НП също е връчено редовно на 30.09.2022 г., видно от
изложеното в жалбата.
По нарушението на чл. 41, ал.1 от ЗДвП:
Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, „Пътните превозни средства се изпреварват от
лявата им страна..”. В случаите, в които е допуснато нарушение на посочената разпоредба,
в чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП е предвидено точно определено наказание за виновния водач –
„глоба” в размер на 30,00 лева, доколкото няма данни да е създадена и посочена конкретна
опасност за движението.
От обективна страна, съобразно събраните и приети с доверие от съда достатъчни по
обем писмени и гласни доказателства се установява безспорно, че са налице всички
признаци и елементи на визираното административно нарушение, изразяващо се в
извършена по време на движение /управление/ маневра изпреварване в нарушение на
правилото по чл. 41 ал. 1 от ЗДвП. Обективно изпреварените в случая според свидетелите К.
и П. няколко превозни средства са били задминати /изпреварени/ от жалбоподателя, от
дясната им страна, в случая през лентата за аварийно спиране на АМ „Струма“, в посочения
по-горе пътен участък. Не е спазено законовото задължение същите да бъдат изпреварени от
лявата им страна, както изисква цитираната разпоредба – чл. 41, ал.1 от ЗДвП.
От субективна страна административното нарушение е извършено умишлено от
жалбоподателя, доколкото същият обективно е нямал възможност в този момент да премине
през лявата изпреварваща пътна лента, която е била заета от други движещи се в нея
автомобили поради интензивния трафик на пътя в този ден и час и въпреки това съзнателно
и целенасочено е променил последователно пътната лента, в която се движи, като е
осъществил целеното от него изпреварване от дясната страна на движещите се пред него
няколко МПС-та.
Наложеното наказание е фиксирано по размер в закона и не подлежи на ревизия.
Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е
маловажен, а с типична за вида си степен на обществена опасност.
По нарушението на чл. 58, т.3 от ЗДвП:
4
Според текста на чл. 58, т. 3 от ЗДвП: „При движение по автомагистрала на водача е
забранено:“
т.3 „да се движи или спира в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача или
пътниците в превозното средство;“
От обективна страна се установява и доказва безспорно, че с поведението си
жалбоподателят е реализирал и нарушение на чл. 58, т. 3 от ЗДвП, доколкото по време на
управлението на горепосочената дата, на процесния лек автомобил „Ауди РС7 Спортбак“, с
рег. №****** по АМ „Струма“, км. 85+128 м., при пътен възел „Кочериново“ и в посока към
гр. Благоевград е навлязъл и се е движил в лентата за принудително спиране без да е имал
повреда в автомобила и без да са били налице здравословни проблеми за водача и пътниците
в процесното МПС. Не е реализирал ПТП, както погрешно е посочено допълнително в т.2,
но това допълнително описание „и реализира ПТП“ не се отразява по никакъв начин на
яснотата и точността на описанието на нарушението по чл. 58, т. 3 от ЗДвП, тъй като в
текста на чл. 58, т. 3 от ЗДвП цитиран дословно по-горе изобщо няма предвидена от
законодателя такава хипотеза или допълнителен съставомерен признак. Практически
правото на защита на жалбоподателя не е ограничено по никакъв начин, още по-малко пък
съществено, като е безспорно посочено за какво точно според текста на АУАН е бил
санкциониран той, вкл. по какъв ред. Както словом, така и цифром в текста на НП и АУАН
са налични всички елементи на това нарушение визирани в закона, сред които няма
предвиден такъв във връзка с реализиране или не на някакво ПТП. В тази насока
неоснователни са и възраженията на защитата за наличието на процесуално нарушение
относно описанието на деянието на водача.
От субективна страна нарушението е осъществено с пряк умисъл, доколкото
жалбоподателят, като всеки правоспособен водач е бил наясно и е следвало да се съобрази с
посочената в чл. 58, т. 3 от ЗДвП забрана, а не да се движи в лентата за принудително
спиране при липса на което и да е от изключенията позволяващи това. Въпреки това и с
намерение да продължи движението си по пътя по-бързо жалбоподателят противоправно е
навлязъл и се е движил в тази лента в района на ПВ „Кочериново“, след което отново по
собствено желание е навлязъл наляво и продължил движението си в активните пътни ленти,
където е бил последван от полицейския автопатрул.
За такова нарушение в л. 178ж, ал.1, пр. 1 от ЗДвП, законодателят е предвидил
следното:
„Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от
три месеца и глоба 1000 лв. водач, който се движи в лентата за принудително спиране по
автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58, т. 3 или в платното за
насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.“
Съобразно фиксирания в закона размер и на двете кумулативно предвидени наказания,
съдът приема, че същите не могат да бъдат редуцирани по размер.
5
Липсват предпоставки за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото случаят не е
маловажен. Движението в аварийната лента на автомагистрала е строго ограничено от
закона само по изключение в посочените в чл. 58, т. 3 ЗДвП хипотези. Неспазването на
забраната предпоставя наличието на сериозна обществена опасност за останалите участници
в движението, вкл. за тези, на които правомерно им се налага да ползват тази лента за
принудително спиране, поради някаква техническа повреда или реална медицинска причина.
По отношение на множеството възражения на защитата и на самия жалбоподател в
пледоарията им, съдът приема следното:
Напълно неоснователно и недоказано е възражението, че причината за движение и
изпреварване от дясно на движещите се МПС-та през лентата за принудително спиране от
процесното МПС управлявано от жалбоподателя в района на ПВ „Кочериново“ е било
здравословното състояние на свидетелката К.. Тези твърдения не са направени
непосредствено при проверката пред полицейските служители, които не споделят да са
установили здравословен проблем при спътницата на жалбоподателя. Последният е
подписал АУАН без каквито и да е възражения, като единствено е питал полицейските
служители, дали имат видеозапис, за да докажат нарушението му. Напротив такова
твърдение за здравословен проблем на св. К., съотнесено към заявеното безспорно в
показанията на полицейските служители и най-вече с оглед описаното ясно и еднопосочно
от тях последващо управление на жалбоподателя с изключително висока скорост е меко
казано житейски нелогично. Ако на спътницата на жалбоподателя наистина и е било лошо в
района на ПВ „Кочериново“, то логично би било същият да продължи управлението на
автомобила веднага след връщането му на пътя по-внимателно, с по-бавна и умерена
скорост, а не да развива изключително висока такава и да не се подчинява на светлинния и
звуков сигнал на полицейския автопатрул. Нещо повече според свидетелските показания в
процесния ден е имало изключително натоварен трафик в тази част от пътя, като
жалбоподателят е имал възможност да спре на много други по-удобни части от аварийната
пътна лента още преди, а и след пътния възел, но както недостоверно се твърди от него и
водената от него свидетелка, с която е в близки фактически отношения, същият заявява, че е
спрял именно в участъка от аварийната лента след входа за пътния възел и преди изхода от
същия пътен възел в посока към гр. Благоевград, т.е. в най-невралгичната и натоварена
точка от тази част на магистралата. Малко наивно и абсолютно невярно според съда,
съобразно останалия безспорен доказателствен материал е и твърдението на защитата, че
причината за движението в лентата за аварийно спиране било желанието на жалбоподателя
като водач да се движи с бавна скорост, докато пропусне движещите се в активната пътна
лента автомобили и се включи след тях, за да продължи движението си по пътя. Явно
процесуалният представител не отчита обстоятелството, че ако се е движил по този описан
от него начин същият неминуемо би пресякъл забранителна маркировка М-15 и би навлязъл,
респ. попаднал с автомобила си чисто обективно в уширението от пътя в същата посока към
гр. Благоевград, което представлява ускорителна пътна лента за включване на МПС-тата
слизащи от ПВ „Кочериново“ и продължаващи своето движение в посока към гр.
6
Благоевград по АМ „Струма“. Това уширение е видно на приложената справка /схема/ ОПУ-
Кюстендил при АПИ – л. 38-39 от делото и ако водачът е карал по него то не е имало смисъл
изобщо да изчаква никой, а е могъл да продължи спокойно движението си с умерена скорост
направо по тази ускорителна пътна лента, която да го отведе логично по протежението си до
включване в движението, както е проектирано при създаване на магистралата. Вместо това
и явно с много висока скорост същият е изпреварил отдясно колоната от автомобила, както
свидетелстват полицейските служители и след движението си вдясно в наличната в района
на пътния възел в тази посока лента за аварийно спиране е развил още по-висока скорост без
да се интересува повече от оплакванията на приятелката си и като един своеобразен „джигит
на пътя“ е тествал възможностите на скъпият си автомобил и явно на този на полицейските
служители в демонстрация на своите шофьорски възможности и без да се интересува от
реалната и непосредствена опасност, която би могъл да създаде с рисковото си управление и
маневри в нарушение на правилата по ЗДвП.
Ако изобщо в някой момент на спътницата на жалбоподателя – св. Д. К. обективно,
наистина и е станало лошо, докато пътува в процесния автомобил, то според съда това е бил
именно и единствено моментът, в който при изхода от АМ „Струма“ при с. Зелен дол,
жалбоподателят е спрял сам и е бил застигнат от полицейския автопатрул, който в
преследването на автомобила „Ауди“ е достигнал до максимална скорост от 206 км/ч., както
сочи приложената справка. Да в този момент съдът наистина приема, че на всеки нормален
пътник в МПС би му станало лошо от поведението на водача на пътя, което е било извън
всякакви граници.
Безспорно е установената достигнатата максимална скорост от полицейския автомобил
– 206 км/ч, като неоснователни са възраженията на защитата за несъответствие на времето
на установяване на нарушението с времето отбелязано в справката от GPS-а на полицейския
автомобил. Касае е се за разлика от няколко минути, която по никакъв начин не ограничава
и накърнява правото на защита на жалбоподателя, а явно се дължи на калибрирането и
сверяването на часовника на автомобила. Точната минута или секунда на нарушението не е
съставомерен факт, който да се отразява на доказаността и установеността на същото,
напротив явно към момента на проверката на водача, часът обективно вече е бил 12:59 часа
и правилно е посочен като час на нарушението в съставения на водача АУАН.
Неотносимо е и възражението, че ако се е движел с тази скорост автомобилът би
стигнал по-бързо до мястото на проверката за 5-6 минути. Това е отчетена максимална
скорост по време на движението, а не постоянна такава. Видно от справката същата е дадена
за период на движение от 09:36 минути и за пробег на служебния автомобил от 18,553 км,
тоест за движение, което автомобилът е имал, още преди да забележи поведението на
процесния лек автомобил и да тръгне да го преследва. Това не е някаква постоянна средна
скорост на полицейския автомобил, както се опитва да внуши в пледоарията си
процесуалния представител. Напротив по-долу на справката ясно се вижда какви са
нормалните максимални скорости на патрулния автомобил, когато се осъществява
наблюдение на пътя и не му се налага да преследва с максимална скорост нарушители по
7
пътя, документирани са достигнати преди и след нарушението максимални скорости в 12:00
часа и 13:30 часа, съответно от 93-116 км/ч.
Накрая съдът няма как да не посочи, че изобщо и по никакъв начин не разбира и не
симпатизира на изразеното огорчение на жалбоподателя от поведението на органите на
МВР, което той изключително миловидно заявява в пледоарията си пред съда. Напротив
съдебният състав приема, че поведението на полицейските служители е било абсолютно
професионално и законосъобразно, като същите с риск за собственото си здраве и живот са
изпълнили задълженията си като контролен орган по ЗДвП.
Водим от гореизложеното, съдът приема, че обжалваното НП следва да бъде
потвърдено изцяло, като правилно и законосъобразно.
Така мотивиран и на основание чл. 63 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-5310-001181 от 13.09.2022 г.,
издадено началник група КПДГПА, към ОДМВР-Кюстендил, с което на Т. В. Т., с адрес: гр.
Г. ,ул."Д.Ж." № ***, с ЕГН **********, са наложени административни наказания, както
следва:
1. За нарушение на чл. 41, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 183, ал. 3, т. 6 от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 30,00 лева;
2. За нарушение на чл. 58, т. 3, от ЗДвП, на основание чл. 178ж, ал. 1, пр. 1-во от ЗДвП -
„глоба”, в размер на 1000,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС“, за срок
от 3 месеца, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
8