Р Е Ш Е Н И Е
№
632
гр.
Б., 27.04.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Б., осемнадесети
състав, в открито съдебно заседание на осми април две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
Председател:
М. Николова
при секретар Г. С., като разгледа
докладваното от съдия Николова административно дело № 10/2021 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.172,
ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Ж.Б.Г.,
ЕГН: **********, с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, партер, офис 2,
чрез адв. С.К. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№ 20-0769-002073/21.09.2020 год., издадена
от
В.С.- полицейски инспектор към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б., с която на основание чл.171, т. 1,
б. „б” от Закона за движение по пътищата временно се отнема свидетелството за
управление на МПС на Ж.Б.Г.,
до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.
Жалбоподателят намира оспорения акт
за необоснован и незаконосъобразен. Твърди, че от две години е на метадонова
програма и не е знаел за това, че няма право да управлява МПС. Моли за отмяна
на оспорената заповед. Претендира разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят,
редовно и своевременно призован, се представлява от адв. К., който поддържа жалбата
и моли за уважаването й, поради факта, че лечението на лица по т.нар.
метадонова програма се
извършва с Metadone hydrochloride – Solution /метадон хидрохлорид солушън/,
както и че както в методическите указания на ГД „Национална полиция“, така и в инструкцията
за работа с техническото средство „Дрегер drug test“ изрично е посочено, че
положителната проба е само „индиция, която следва да бъде потвърдена по един
допълнителен тест“, което в случая не е направено. Поискано е и присъждане на
разноски.
Ответникът - В.С.- полицейски
инспектор към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б., редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не
изразява становище по жалбата.
По делото е постъпила
административната преписка, както и допълнително изискани писмени доказателства
- писмо-справка
от доктор Ж.П., ведно с копие от договор за лечение от 13.11.2018 г., писмо от
Районна прокуратура – Б., в което е
посочено, че по воденото срещу Ж.Б.Г. досъдебно производство за
престъпление по чл.343б, ал.3 от НК, предстои произнасяне на наблюдаващия
прокурор по реда на чл. 242 от НПК, методическо
указание и ръководство за работа с техническо средство „Дрегер drug test 5000“.
Въз основа на приетите по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На
20.09.2020 год. длъжностно лице от състава на сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР - Б. е съставило АУАН, серия АА, бл. № 895400/20.09.2020 г. за това, че на
20.09.2020 г. около 09.50 часа в гр. Б., по ул. Христо Ботев, пред № 79, в
посока на движение към бул. „Сан Стефано”, Ж.Б.Г. управлявал МПС л.а. „БМВ
128И”, с рег. № ****, собственост на Б. Б. Г., като тестван в 10.56ч. за
употреба на наркотични вещества и техни аналози с техническо средство дрегер
друг тест 5000 с фабр. № ARLB - 0021, проба № 154 отчела наличие на метадон и
метамфетамин. На Ж.Б.Г. е издаден талон за изследване № 0067351 и е иззето свидетелството му за управление
на МПС.
По
делото е представено копие на цитирания АУАН, подписан без възражение, талон и
протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи
вещества, ведно с протокол за медицинско изследване и протокол за доброволно
предаване на касетата за драг тест 5000 с пробата на жалбоподателя. Приложени
са също докладна записка от длъжностното лице, съставило АУАН и извършило
проверката, както и Справка за нарушител/водач. Приложени са и заповеди за
компетентност.
Предвид
установеното нарушение е била издадена процесната Заповед №
20-0769-002073/21.09.2020 год. за прилагане на принудителна административна
мярка по чл.171, т.1 б.
"б" от ЗДвП
- временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не
повече от 18 месеца.
Обжалваната
заповед е връчена на жалбоподателя на 22.12.2020 г., за което е направено
отбелязване на гърба на същата (л. 23 гръб) и е обжалвана с жалба вх.№ 769000-27288/29.12.2020
г. по описа на Сектор „ПП” ОДМВР - Б., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.
При
така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно
чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на ПАМ от вида на процесната, се извършва по
реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните
административни актове относно тяхната законосъобразност, както по
административен, така и по съдебен ред. Решението на административния съд не
подлежи на обжалване.
В случая, жалбоподателят е адресат
на оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея,
поради което за него е налице правен интерес от оспорването. Жалбата е подадена
и в преклузивния 14-дневен срок, като съдържа необходимите форма и реквизити.
По изложените съображения, съдът счита жалбата за процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Според разпоредбата на чл.172, ал.1
от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с
мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон
съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.
Заповедта за прилагане на
принудителна административна мярка № 20-0769-002073/21.09.2020 год., издадена от В.С.-
полицейски инспектор към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б., е издадена от компетентен орган, съобразно нормата на чл.
172, ал.1 от ЗДвП и заповед № 251з-209/18.01.2017 г. на директора на
ОД на МВР – Б..
При издаването на заповедта не са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Тя е
издадена въз основа на акт за установяване на административно нарушение,
съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по
съдържанието му. Актът е връчен на жалбоподателя и е подписан от него без
възражения. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното. Същите представляват и
официален документ по смисъла на чл.179 от ГПК, във вр. с чл.144 от АПК и имат
обвързваща доказателствена сила за извършеното пред длъжностното лице
изявления, както и за извършените от него и пред него действия, поради което на
основание чл.193, ал.1, изречение първо във вр. с чл.154, ал.1 от ГПК,
доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от
тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя.
Заповедта за прилагане на
принудителната административна мярка съдържа необходимите реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 171, т.1, б. „Б” от ЗДвП, във връзка с чл. 59, ал. 2, т. 4
от АПК. В заглавието и в текста на диспозитива изрично е посочено, че се отнася
до прилагане на ПАМ по чл.171 т.1, б. „б” от ЗДвП, като в заповедта се съдържа
фактическо описание на нарушението, както и препращане към съставения АУАН серия
АА, бл. № 895400/20.09.2020 г.
Заповедта е и материално
законосъобразна.
Видно от събраните писмени
доказателства по делото не се установи фактическа обстановка, различна от
посочената в АУАН. В хода на съдебното следствие жалбоподателят не ангажира пред
съда никакви доказателства, оборващи констатациите на органа за управление на
МПС и за отчетено с техническото средство наличие на
метадон и метамфетамин. По
делото, след изискване и получаване на писмо-справка от доктор Ж.П.,
ведно с копие от договор за лечение от 13.11.2018 г., се установи, че действително жалбоподателят Ж.Б.Г. е
на Метадоно-поддържаща програма към МЦ „А. – АИСМП” ЕООД, считано от 13.11.2018
год., като в писмото изрично се посочва, че лечението в програмата се извършва
с Metadone hydrochloride – Solution, като прилаганата доза е индивидуална и се
приема еднократно на 24 часа. Дали метадонът е
наркотично вещество е правен въпрос, който следва да бъде решен от съда въз
основа на законовата уредба, в случая тази на ЗКНВП и НРКРВН, която класифицира
метадонът именно като наркотично вещество. Използването на метадона в
медицината, не води до отпадане на класифицирането му като наркотично вещество,
доколкото и съгласно НРКРВН метадонът е наркотично вещество, което намира
приложение в хуманната и ветеринарната медицина. Нещо повече, освен наличие на
метадон, техническото средство е установило и наличие на метамфетамин.
Извършеното отчитане, според настоящия съдебен състав, е извършено в пълно
съответствие с представените по делото методическо указание и ръководство за работа с техническо средство
„Дрегер drug test 5000“, предвид което,
съдът намира за доказано, че Ж.Б.Г. е извършил нарушението, установено с коментирания АУАН, а
именно административно нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Съгласно цитираната норма на водача
на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Тази разпоредба съставлява и
материалноправното основание по чл.171, т.1., б.
"б" от ЗДвП
за прилагане спрямо него на преустановяващата ПАМ.
Съгласно чл.171, т.1, б.
"б" от ЗДвП
за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване
на административните нарушения се прилагат следните принудителни
административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство на водач: който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и
химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор,
или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта
чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични
вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично
лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с
техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да
даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не
повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с
доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 установените стойности са
определящи.
В случая, след като жалбоподателят
управлява МПС след употреба на наркотични вещества или техни аналози като
пробата, извършена с техническото средство дрегер друг тест
5000 с фабр. № ARLB – 0021 е
отчела положителна проба за метадон и метамфетамин, то административният орган не само
е имал право, но и задължение да издаде заповед за прилагане на предвидената в
чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП принудителна административна мярка,
доколкото нормата е императивна и административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, поради което възражението на процесуалния
представител на жалбоподателят, че административният орган е следвало да приеме
тази проба само като „индиция” се явява неоснователно. Следва
да се подчертае също така, че ПАМ се прилага без оглед на вина,
превантивно и с изчерпателно предвидени условия за прекратяването й, поради
което и възраженията на жалбоподателя, че не е знаел, че не следва да шофира
след употреба на метадон, са ирелевантни за конкретния правен
спор. Законодателят, чрез въвеждането на принудителни административни
мерки с нормата на чл.171 от ЗДвП не я обвързва с преценка за вина или други
фактори, а предотвратява и преустановява извършването на административното
нарушение.
Правилно е определен и срока на
наложената ПАМ.
Разпоредбата на чл.171,
т.1, б."б" от ЗДвП
предвижда, че свидетелството за правоуправление се отнема до решаване на
въпроса за отговорността, но за не повече от 18 месеца. Разпоредбата не
предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени
граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена
принудителната административна мярка, административният орган не действа при
условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и
в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя
такъв от органа.
Заповедта за прилагане на ПАМ е
съобразена и с целта на закона.
Наложената ПАМ има превантивен
характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни
нарушения, като действа възпиращо и на останалите водачи. Също така, с
прилагането на ПАМ се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на
движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от
водача, управлявал след употреба на наркотично вещество, тоест тя има и
преустановителен ефект. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на
евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на
субекта на нарушението, мярката се прилага под прекратително условие - до
решаване на въпроса за отговорността на водача на МПС, но за не повече от 18
месеца. При произнасянето на компетентния орган относно осъществяването на
административната или наказателна отговорност на водача или след изтичане на
нормативно определения максимален 18 - месечен срок, ако до този момент
въпросът за отговорността не е решен, ПАМ следва да се счита автоматично за
отпаднала с оглед настъпилото прекратително условие, с което е обвързано
нейното действие.
Съобразно всичко изложено по-горе,
съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган,
в рамките на правомощията му, при липса на съществени нарушения на
административно-производствените правила, в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което жалбата против него се явява
неоснователна и не следва да бъде уважавана.
Предвид изхода на делото, а именно
отхвърляне на оспорването и след като не е налице заявено искане за присъждане
на разноски от страна на административния орган - ответник по делото, чийто акт
се оспорва, разноски по делото не следва да бъдат присъждани.
Водим от горното и на осн. чл. 172,
ал. 2, пр. последно от АПК съдът,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ж.Б.Г., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: ***, съдебен адрес:***, партер, офис 2, чрез адв. С.К. срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 20-0769-002073/21.09.2020
год., издадена от В.С.-
полицейски инспектор към ОДМВР, сектор „Пътна полиция“ Б., с която на основание чл.171, т. 1, б. „б” от Закона за
движение по пътищата временно се отнема свидетелството за управление на МПС на Ж.Б.Г., до решаване на въпроса за
отговорността, но не повече от 18 месеца.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: