№ 1018
гр. София, 15.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на осми
юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20241100900243 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 694 ТЗ.
Ищецът твърди, че предявява иск за установяване поредност на удовлетворяване по
чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ на публични вземания в общ размер на 614 561,87 лева, от които
главница 334 605,82 лева и лихви – 279 956,05 лева, включени в списък на приети вземания
на кредитори на ЕТ „Е. – М.М.“, предявени като обезпечени с постановления за налагане на
предварителни обезпечителни мерки за продължаване действието им, съответно по чл. 121,
ал. 1 и ал. 6 ДОПК, вписани в Централния регистър на особените залози. Твърди, че с
решение от 11.10.2023 г. по т.д. № 1446/2023 г. на СГС е обявена неплатежоспособността на
ЕТ „Е. – М.М.“ и е открито и спряно производство по несъстоятелност срещу търговеца.
Счита, че вземането му е обезпечено със запор, вписан в Централния регистър на особените
залози и има право на предпочтително удовлетворяване при разпределение на суми,
получени от реализация на обезпеченото имущество. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се установи поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т.
1 ТЗ на гореописаните вземания, включени в одобрен от съда по несъстоятелността списък
на приети вземания на кредитори на ЕТ „Е. – М.М.“, като обезпечени със запори, наложени
с Постановление за налагане на предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121,
ал. 1 ДОПК изх. № С180022-023-0000844/09.03.2018 г. и Постановление за продължаване
действието на наложени предварителни обезпечителни мерки на основание чл. 121, ал. 6
ДОПК изх. № С180022-139-0001501/02.07.2018 г. на публичен изпълнител, вписани в
Централния регистър на особените залози под номера № 2018061335711 и №
2018101156559.
Ответникът ЕТ „Е. – М.М.“ счита искът за неоснователен. Посочва, че съдът по
несъстоятелността с влязло в сила определение е определил поредността на списъка на
приети вземания. Предвид изложеното иска да се отхвърли иска. Претендира разноски.
Синдикът на ЕТ „Е. – М.М.“ Е. Т. изразява становище, че искът е допустим, но
1
неоснователен. Посочва, че запорът и възбраната не осигуряват привилегия, а само
относителна недействителност на извършените от длъжника разпореждания с имуществото
след тяхното налагане – чл. 452 ГПК, чл. 206 ДОПК. Нито в ЗЗД – чл. 136, нито в ДОПК –
чл. 194, законодателят не урежда вземания, обезпечени със запор или възбрана като
привилегировани. Счита, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува
корективно и във връзка с разпоредбите на чл. 638, ал. 4 и чл. 724 ТЗ, което тълкуване води
до единствения извод, че вписването на запор по реда на ЗОЗ не учредява никаква
привилегия на кредитора в производството по несъстоятелност. Предвид изложеното иска
да се отхвърли иска като неоснователен.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Не се спори, а същото се установява и от извършената от съда служебна справка по
партидата на ответника, че с решение от 11.10.2023 г. по т.д. № 1446/2023 г. на Софийски
градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав е открито производство по несъстоятелност
на ЕТ „ Е. – М.М.“ и е определена начална дата на неплатежоспособност 31.08.2017 г.
От приетите писмени доказателства е видно, че с молба изх. № 24-28-1960/22#21 от
30.10.2023 г. ищецът Националната агенция за приходите е предявил на основание чл. 685,
ал. 1 и чл. чл. 687, ал. 2 ТЗ публични вземания. Към молбата са представени доказателства в
подкрепа на заявеното искане.
Установява се, че публичните вземания, претендирани от НАП с горепосочената
молба са включени изцяло от синдика в списък на приети вземания на кредиторите на
дружеството, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 690 ТЗ ищецът е подал възражение срещу определената в списъка
поредност на вземанията им при твърдения, че вписаните запори в ЦРОЗ въз основа на
постановления на публичния изпълнител създават привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
С определение от 22.01.2024 г. по т.д. № 1446/2023 г. на Софийски градски съд,
Търговско отделение, VІ-10 състав е оставено без уважение възражението на кредитора
Национална агенция за приходите срещу списъка на приети вземания, съставен в срока по
чл. 685 ТЗ, обявен на 22.11.2023 г. в търговския регистър по партидата на ЕТ „ Е. – М.М.“.
Искът по чл. 694 ТЗ е специален установителен иск, който може да бъде предявен от
кредиторите и от длъжника, за защита на правото им да искат включване или изключване на
вземане от списъка, одобрен от съда по несъстоятелността.
В разглеждания случай искът е предявен от кредитор Националната агенция за
приходите, който възразява срещу предвидената поредност на включените в списъка
публични вземания в общ размер на 614 561,87 лева, от които главница 334 605,82 лева и
лихви – 279 956,05 лева, представляващи публични задължения за данъчи и счита, че
привилегията, която следва да бъде определена е по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Страните не спорят, че задълженията в общ размер на 614 561,87 лева, от които
главница 334 605,82 лева и лихви – 279 956,05 лева са с основание и размери така, както са
индивидуализирани в исковата молба.
Ищецът твърди, че процесните вземания са обезпечени с издадени постановления за
налагане на обезпечителни мерки и че запорите са вписани в Централния регистър на
особените залози.
На първо място, съдът намира, че не са представени доказателства, че
претендираните от Национална агенция за приходите в настоящото производство вземания
са именно тези, които са обезпечени с процесните постановления. Страните не спорят, че
кредиторът има вземания срещу длъжника в размерите, посочени в исковата молба, но по
делото не са представени като доказателства самите постановления, а и обикновено същите
2
съдържат само номер на изпълнително дело и размер на публичното вземане. Ето защо не
може да се направи категоричен извод, че именно процесните вземания са обезпечени по
реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
На второ място, съдът намира, че дори да се приеме, че са налице вписвания за
процесните вземания в Централния регистър на особените залози от Национална агенция по
приходите, които са извършени преди датата на откриване на производство по
несъстоятелност на ЕТ „ Е. – М.М.“ и са наложени запори по реда на Данъчно-
осигурителния процесуален кодекс, същите не създават привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Това е така, тъй като вписваните по реда на Закона за особените залози запори
представляват по своя характер обезпечителни мерки, а не обезпечения, каквито са залогът
и ипотеката. При съобразяване приложимите разпоредби на ДОПК /чл. 195 и сл./ може да се
направи извод, че с наложените обезпечителни мерки се забранява на длъжника да извършва
разпоредителни действия с определено имущество, като тези действия са
непротивопоставими на другите кредитори /чл. 451 ГПК/. Целта на обезпечителните мерки е
да обезпечат събирането на публичните задължения по реда на ДОПК, но от тях не възниква
право на предпочително удовлетворяване на кредитора при осребряване на имуществото.
В практиката на ВКС се приема, че запорът, вписан по реда на ЗОЗ, не поражда по
смисъла на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ в полза на обезпечения кредитор привилегия за
предпочително удовлетворяване преди останалите кредитори, а урежда въпроса за
предимството при конкуренция между различните способи за принудително изпълнение
върху същото имущество, като вписването на насочването на изпълнение по реда на ГПК и
ДОПК има за последица да осуети пристъпването към изпълнение от страна на заложния
кредитор /чл. 32а ЗОЗ/. В този смисъл е определение № 519 от 15.11.2019 г. по т.д. №
515/2019 г. на ВКС, I Т.О., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от
22.11.2018 г. по т.д. № 516/2018 г. на Апелативен съд Пловдив; определение № 252 от
19.04.2021 г. по т.д. № 552/2020 г. на ВКС, I Т.О., с което не е допуснато касационно
обжалване на решение от 08.01.2020 г. по т.д. № 4548/2019 г. на Апелативен съд София;
определение № 295 от 21.05.2021 г. по т.д. № 1585/2020 г. на ВКС, II Т.О., с което не е
допуснато касационно обжалване на решение от 09.03.2020 г. по т.д. № 809/2019 г. на
Апелативен съд Пловдив; определение № 60399 от 01.07.2021 г. по т.д. № 2171/2020 г. на
ВКС, II Т.О., с което не е допуснато касационно обжалване на решение от 03.08.2020 г. по
т.д. № 227/2020 г. на АпЕ.тивен съд Пловдив; влязло в сила решение № 189 от 01.04.2021 г.
по т.д. № 157/2021 г. на Апелативен съд София и др.
В определение № 50038/18.01.2023 г. по т.д. № 418/2022 г. на ВКС, I Т.О., с което не е
допуснато до касационно обжалване решение № 148 от 17.11.2021 г. по т.д. № 323/2021 г. на
Варненски апелативен съд; определение № 50041/02.02.2023 г. по т.д. № 309/2022 г. на ВКС,
II Т.О., с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 190 от 18.11.2021 г. по
т.д. № 484/2021 г. на Пловдивски апелативен съд, определение № 31/09.01.2024 г. по т.д. №
356/2023 г. на ВКС, II Т.О., с което не е допуснато до касационно обжалване решение № 780
от 06.12.2022 г. по в.т.д. № 600/2022 г. на САС, се застъпва аналогично становище, че в
случаи като процесният и при съобразяване нормите на чл. 459, ал. 1 във вр. чл. 457, ал. 1 и
чл. 460 ГПК, чл. 217, ал. 1 и ал. 3 и чл. 194, ал. 5 ДОПК, чл. 638, ал. 4 ТЗ и т. 7 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, не се
поражда привилегия за предпочтително удовлетворяване пред останалите кредитори.
С решение № 50112 от 15.03.2024 г. по т.д. № 1602/2022 г. на ВКС, II Т.О.,
постановено по реда на чл. 290 ГПК, което напълно се споделя от настоящия съдебен състав,
изрично се прие, че разпоредбата на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ следва да се тълкува корективно,
като вземания, за които е наложена обезпечителна мярка „запор“, който е вписан в ЦРОЗ, не
се ползват с право на предпочтително удовлетворяване върху предмета на запора.
Предвид изложеното съдът намира за неоснователно искането на ищеца
3
претендираните в настоящото производство вземания на Националната агенция за
приходите, които са предявени и приети в производството по несъстоятелност на ЕТ „Е. –
М.М.“ да са с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, поради което
предявеният иск се явява неоснователен и подлежи на отхвърляне.
По отношение на разноските: Съгласно чл. 694, ал. 2 ТЗ държавна такса не е внесена
предварително. С оглед изхода от спора ищецът следва да заплати държавна такса.
Доколкото обаче предмет на иска е установяване привилегия на публични вземания, то по
аргумент от чл. 84, т. 1 ГПК ищецът Националната агенция за приходите е освободен от
заплащане на държавна такса.
Ответникът ЕТ „Е. – М.М.“ претендира разноски, но по делото не са ангажирани
доказателства за извършени такива, поради което не следва да му се присъждат.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Националната агенция за приходите, с адрес: гр.
София, бул. „******* срещу ЕТ „Е. – М.М.“, с ЕИК: **********, с адрес: гр. София, бул.
„Сливница“ № *******, при участието на синдика Е. Т., иск с правно основание чл. 694 ТЗ,
с който ищецът иска да се признае поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ,
вместо по чл. 722, ал. 1, т. 6 ТЗ, на публични вземания в общ размер на 614 561,87 лева, от
които главница 334 605,82 лева и лихви – 279 956,05 лева, представляващи публични
задължения за данъци, приети в производството по несъстоятелност на ЕТ „Е. – М.М.“ по
т.д. № 1446/2023 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-10 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4