Р Е Ш Е Н
И Е
№…………
гр. Варна, ………….2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, ХІV състав, в открито съдебно
заседание на първи март две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
ВАСИЛ ПЕЛОВСКИ
С участието на секретаря Наталия
Зирковска, като разгледа докладваното от съдията Васил Пеловски адм. дело № 2328
по описа за 2022 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 22
§ 7 и чл. 44 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета
от 9 октомври 2013г. за създаване на Митнически кодекс на Съюза /МК/.
Образувано е по жалба на „Е.Д.Л.Б.“
ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „***, представлявано от Д.Г.А., подадена чрез адв. С.Ж.
– ВАК, против Решение с рег. № 32-302265 от 08.09.2022 г. на Директора на
Териториална дирекция Митница - Варна при Агенция "Митници" към Митническа декларация /МД/: MRN 22BG002002073157R5/23.05.2022, с което на основание чл. 84, ал.1 т. 1 от ЗМ, във вр. с чл. 74, §2, буква
б) от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр.
чл. 77, §1, вр. чл. 85, §1, вр. чл. 101, § 1 , вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) №
952/2013, вр. с чл. 54 ал.1 и чл. 56 от ЗДДС, вр. чл. 59 от АПК, е отказано да се приеме декларирания
код по ТАРИК на стока № 20 /“Памучни трикотажни рокли:
детски и дамски“/ и е определен нов такъв – **********; отказано е да се
приеме митническата стойност на декларираната стока №44 /„Платове от памук и
полиестер: дължина 3520 м, ширина 2,2 м Поз.42, РС=16“/ и е определена нова
митническа стойност на същата стока в размер на 3781,43 лв. (943 кг х 4,01
лв./кг); наредено е в MRN 22BG002002073157R5/23.05.2022 г. да се извършат
следните изменения: за стока № 20 ЕД 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната
номенклатура да се чете 61044300, ЕД 6/15 „Код на стоката по ТАРИК“ да се чете
00; за стока № 44 ЕД 8/6 статистическа стойност да се чете 3781,43; ЕД
„Митническа стойност“ да се чете 3781,43; ЕД 4/14 „Цена на стоката“ при курс
1,95583 лв. за 1 EUR и следва да се чете 1933,41; ЕД 4/16 Метод за определяне на стойността да
се чете : 3 – Договорна стойност на сходни стоки (чл. 74, §2, буква б) от
Регламент (ЕС) № 952/2013. Предвид ставка 0% за стока № 44 не са установени
допълнителни задължения за мито (А00). Такива са установени по ЗДДС (В00) в
размер на 756,29 лв. Разпоредено е да се вземе под отчет начисленият с решението
размер на държавните вземания като са установени суми за ДДС в общ размер на
22071,14 лв., като е съобразено, че за ДДС вносителят е заплатил 21865,61 лв.,
които са приспаднати и е установена сума за досъбиране в размер на 205,53 лв.
ведно с лихва за забава върху държавните вземания на основание чл. 59, ал.2 от ЗДДС, вр. чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Решението на Директора на ТД
Митница - Варна при Агенция „Митници“ се оспорва с доводи за неговата
незаконосъобразност. Оспорва се неприемането на декларирания от носителя
тарифен номер на стока № 20 /“Памучни трикотажни рокли:
детски и дамски“/ и определянето на нов такъв. Сочи се, че извършената
промяна на тарифния номер на стоката не е обоснована с каквито и да било
аргументи от страна
на ответника. Основно спорът е относно неприемането на декларираната от
дружеството-вносител митническа стойност
на стока № 44 „Платове от памук и полиестер: дължина
3520 м, ширина 2,2 м Поз.42, РС=16“ и определянето на нова такава по
вторичния метод, съгласно буква б) на § 2 от чл.74 на Регламент (ЕС) №
952/2013. Възраженията са в две насоки – на първо място се оспорва наличието на
основателни съмнения у органа относно достоверността на декларираната от
вносителя митническа стойност на стока № 44, а на следващо място се твърди, че
е опорочена процедурата по увеличаване на митническата стойност на същата
стока. Според изложеното в жалбата, недоказано е останало твърдението на
органа, че декларираната стойност на тази стока е значително по-ниска от средностатистическата
митническа стойност на „сходни стоки“, тъй като в оспореното решение не се
съдържат данни за средностатистически митнически стойности на „сходни стоки“, а
на средни стойности на държави-членки за период от 3 години, поради което
същите не могат да бъдат вменени на отделния вносител, тъй като не попадат в
дефиницията на „митническа стойност“, дадена в чл. 70 и 74 от МК, а и липсват
доказателства, че касаят именно „сходни стоки“.
Твърди се, че митническите органи неправилно и неоснователно се позовават в
оспорения административен акт на Решение на СЕС по дело № С-291/2015 г.,
доколкото то не може да служи като аргумент за мотивиране на съмненията относно
верността на декларираната от вносителя стойност на стоката, тъй като в акта
няма данни за изчислени средностатистически покупни цени на „сходни стоки“, а е
посочено, че декларираната от вносителя стойност на стоката е по-ниска от
нейната средностатистическа митническа стойност, като се обръща внимание, че двете
понятия не са идентични. За неоснователни се намират твърденията на органа, че,
макар да не се оспорва достоверността на представената фактура към процесната
МД, договорната стойност на стока № 44 не може да се приеме за достоверна
поради факта, че представеният договор е рамков и към него няма представени
допълнителни анекси относно всяка конкретна поръчка с посочени индивидуализирани
количества и цени. Посочва се, че освен договора, в хода на административното
производство вносителят е представил платежно по търговската фактура, износна
декларация, фактура за извършените транспортни разходи, с което е доказал
достоверността на декларираната митническа стойност на стоката. Предвид това сочи
твърденията на ответника в обратен смисъл за необосновани, поради което същите
са в противоречие на разпоредбата на чл. 140, §1 от Регламента за прилагане на
МК, съответно – неправилно и необосновано е открита процедура по определяне на
нова митническа стойност на стока № 44 по вторичния метод на чл. 74, §2, буква
б) от Регламент (ЕС) № 952/2013.
Сочи се, че производството по чл.140 от Регламента за
прилагане на МК е специфично и цели преодоляване на съмненията относно
стойността на стоката, и, за да се гарантира в пълен обем правото на изслушване
на лицето, то следва да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се
основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на
договорната стойност, но това в случая не е сторено. В хода на
административното производство вносителят не е уведомен за конкретните мотиви
на органа, поради които у него са възникнали съмнения относно декларираната
стойност на стоката, което е довело до нарушаване правата на вносителя,
изразяващи се в лишаването му от възможност да се защити в производството пред
административния орган. Позовава се на практика на СЕС, според която
неизслушването на лицето в хода на производството пред органа е съществено
нарушение на административнопроизводствените правила, налагащо отмяна на акта
като незаконосъобразен.
Твърди се, че не са налице основания
да се направи обоснован извод, че
определената от митническите органи нова митническа стойност на стока №
44 отговаря на всички изисквания на закона, за да може да бъде приложена. В
допълнение към това е изразено становище, че липсват доказателства, от които да
е видно, че стоките, внесени от третите лица, на които митническите органи са
се ползвали при определяне на новата по-висока митническа стойност, отговарят
на изискването за „сходни стоки“ по смисъла на приложимата правна уредба. Не е
посочено какво включва и как е изчислена новата митническа стойност на стоката.
Липсва анализ относно търговското равнище, произхода на стоката, транспортните
разходи, застраховката, кой е производителя и др. данни, които са относими към стоките,
за които се твърди, че са сходни. На изложените основания се иска съдът да постанови решение, с което да отмени
оспореното решение на Директора на ТД Митница - Варна към Агенция „Митници“ и в
полза на оспорващото дружество „Е.Д.Л.Б.“ ООД да
бъдат присъдени сторените в съдебното производство разноски.
В съдебно заседание
дружеството-жалбоподател се представлява от адв. Св. Ж., която поддържа жалбата,
както и искането за присъждане на разноски.
Ответната страна – Директорът на
Териториална дирекция „Митница Варна“, чрез процесуалния си представител
оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна. Твърди, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, по административното
производство са обсъдени всички доказателства, условията на плащане не
отговарят на декларираните от вносителя, както и на клаузите по представения
договор, който е само на български език, което е необичайно с оглед на факта,
че търговският контрагент е от Турция. Изтъква, че плащането по представената
от вносителя фактура е извършено на 26.05.2022 г., тоест направено е един ден
след като с писмо изх. №32-167844/25.05.2022 г. той е уведомен за образуваното
административно производство. Изразява становище, че правилно и законосъобразно
е определен нов тарифен код на стока № 20, както правилно и законосъобразно
декларираната от вносителя митническа стойност на стока № 44 не е приета от
органа и вместо нея, при спазване на приложимото национално и общностно право, е
определена нова такава, въз основа на която са установени задължения за
досъбиране на ДДС. Позовава се на практика на ВАС по сходен казус, при който
актът на митническата администрация е потвърден. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на органа и едновременно с това прави
възражение за прекомерност на претендирания от оспорващото дружество адвокатски
хонорар.
Съдът, след като взе
предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
Предмет на съдебен
контрол в настоящото съдебно производство е Решение с рег. № 32-302265 от
08.09.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница - Варна при Агенция
"Митници" към Митническа декларация /МД/: MRN
22BG002002073157R5/23.05.2022, с което на посочените в акта правни основания органът
отказва да приеме декларирания от вносителя "Е.Д.Л.Б." ООД код по
ТАРИК на стока № 20 /“Памучни трикотажни рокли: детски и дамски“/ и вместо него
е определен нов такъв; отказва да приеме декларираната митническа стойност на
стока № 44 по същата митническа декларация - „Платове
от памук и полиестер: дължина 3520 м, ширина 2,2 м Поз.42, РС=16“;
определена е нова митническа стойност на същата стока; разпоредено е да се
коригира митническата декларация, като се вземе под отчет начисленият размер на
държавните вземания и е определено за доплащане ДДС /В00/- в размер на 205,53
лв., ведно с лихва за забава.
От събраните по
делото доказателства се установява, че на 23.05.2022 г. дружеството-жалбоподател
„Е.Д.Л.Б.“ ООД декларира на режим „Допускане за свободно обращение“ 47 стоки,
1108 колета, 24098,00 кг. бруто тегло, държава на износ Турция, деклариран
произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, с обща фактурна стойност 55
898,57 EUR, при курс за митнически цели 1,95583 лв. за 1 EUR.
Към митническата
декларация за допускане за свободно обращение са приложени: фактура №
VNT2022000000047/ 20.05.2022 г., сертификат за движение A.TR № D1733634/
20.05.2022 г., сертификат за непреференциален произход №V0349466/ 20.05.2022
г., международна товарителница CMR от 20.05.2022 г., турска транзитна
декларация №22TR34130001445297.
Извършена е
митническа проверка на декларираните стоки, за което е съставен протокол №
22BG2000M0023495/ 25.05.2022г., като от стоки №20 „Памучни
трикотажни рокли: детски - 44 БР.; дамски - 949 БР. поз. 19,47 РС=8“ и №44
„Платове от памук и полиестер: Дължина 3520 м, Ширина 2,2 м поз.42, РС=16“ е
взета по една мостра за определяне на тарифно класиране и митническа стойност.
Във връзка с
проверка, приемане и/или оспорване на декларираната митническа стойност на
внасяните стоки вносителя е уведомена с писмо №32-167844/25.05.2022 г., че за
целите на даване на разрешение за вдигане на стоките по смисъла на чл. 195 от
Регламент (ЕС) №952/2013 и на основание чл. 148 от Регламент за изпълнение (ЕС)
№2447/2015 в определен срок трябва да учреди обезпечение от 3 339,21 лв., като
едновременно с това изрично са указани последствията от неизпълнение на това
задължение.
С писмо № 32-167854/25.05.2022 г.
за нуждите на допълнителната проверка, съгласно нормата на чл. 140 от Регламент
за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от „Е.Д.Л.Б.“ ООД са изискани допълнителни
документи в подкрепа на декларираната митническа стойност на стоките.
В определения от митническите
органи срок с писмо №32-172858/27.05.2022 г. дружеството е представило отговор
на писмото на митническите органи и предоставя нови документи в подкрепа на
декларираната митническа стойност.
След запознаване с всички
документи, събрани в хода на административното производство и на основание чл.
22, § 6 от Регламент (ЕС) №952/2013, до вносителя „Е.Д.Л.Б.“ ООД е изпратено
писмо изх. №32- 203326/21.06.2022 г., с което същото е уведомено за мотивите, на
които ще се основава решението, с което ще приключи процедурата по чл. 84,
ал.1, т.1 от ЗМ вр. с чл. 74, §2, буква б)
от Регламент (ЕС) №952/2013, вр. чл. 140 и чл. 141 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2015/2447. Същото е получено от адресата на 24.06.2022 г.,
видно от известие за доставяне №PS9028004G7PG. В писмото изрично е указана
възможността дружеството да изрази становище по посочените мотиви в 30-дневен
срок, както и последствията от непредставяне на такива. В определения 30-
дневен срок, дружеството не се е възползвало от това свое процесуално право и
не е изразило становище.
На 08.09.2022 г. ответникът –
Директорът на ТД Митница – Варна, издал оспореното в настоящото съдебно
производство Решение с рег. № 32-302265. От съдържанието на акта е видно
следното:
По отношение на стока № 20
„Памучни трикотажни рокли: детски - 44 бр.; дамски - 949 бр. поз. 19,47 РС=8“
Тази стока е
декларирана от вносителя с код по ТАРИК **********, 126,00 кг. бруто, 116,00
кг. нето, държава на износ Турция, деклариран произход Турция, условие на
доставка СРТ Варна, декларирана митническа стойност в размер на 2.73 лв./бр. и
23,41 лв./кг.
При запознаване с представената
мостра от стока №20 е установесно, че същата представлява трикотажна рокля без
ръкави, в син цвят, която, според информацията от пришития на нея етикет, е
изработена от 100% полиамид, с посочена марка RUMERA, с презрамки, с дебелина
около 1,5 см.
Предвид горните
установявания и като съобразява разпоредбите на правила 1 и 6 от Общите правила
за тълкуване на Комбинираната номенклатура на ЕС (КН), Обяснителни бележки към
Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (ОБХС) за глава 61,
забележка 1 към глава 61, от органа е направен извод, че стока №20 следва да се
класира в код 61044300 на КН и код ********** на ТАРИК, различен от
декларирания /**********/. Аргументът е, че в декларирания код по ТАРИК се
класират трикотажни или плетени рокли от памук, а не от полиамид, както е
посочено на етикета на внесените рокли. Според
органа, посоченият на етикета материал – 100% полиамид, сочи, че стоката следва
да се класира в код по ТАРИК ********** - трикотажни или плетени рокли от синтетични
влакна. За новия код по ТАРИК ставката на мито в рамките на митнически съюз е също
0%, както и за декларирания код, с оглед на което не са начислени допълнителни
суми за мито.
По отношение на стока
№ 44 „Платове от памук и полиестер: дължина 3520 м, ширина 2,2 м Поз.42, РС=16“
Стоката е декларирана
от вносителя с код по ТАРИК **********; 969,00 кг. бруто, 943,00 кг. нето,
7744,00 m², държава на износ
Турция, деклариран произход Турция, условие на доставка СРТ Варна, декларирана
митническа стойност в размер на 0,36 лв./ m² и 2,92 лв./кг.
Представената мостра
от стока №44 представлява парче тъкан плат, различен от трикотажните или
плетените, със сплитка лито, печатан.
Във връзка с
процесната митническа декларация от вносителя е представена Електронна фактура
№ VTN2022000000047 от 20.05.2022година. Стойността на цялата стока по фактурата
е 55 898,57 EUR с условие на доставката СРТ Варна. Посочена е и стойността в
турски лири, банката и банковата сметка на продавача.
Констатирано е, че
разплащането по фактурата е извършено от вносителя към неговия турски партньор
на 26.05.2022 г., т.е. на следващия ден след уведомяване на вносителя за
образуваното митническа производство. Посочва се в мотивите към решението, че
направеното банково разплащане не кореспондира с начина на плащане, посочен от
продавача в представената фактура № VNT2022000000047/ 20.05.2022г., където е
отразено, че същото ще се извърши „срещу стоки“. Уточнява се, че посоченият във
фактурата начин на разплащане в търговската практика се използва в случаите на
разплащане чрез пари в брой срещу стоки докато в случаи на банково разплащане
на това място се отразява банков трансфер. Посочва се, че макар в договора да съществува
клауза № 9, че плащането може да се извърши в брой или по банков път, а в
клауза № 10 да е допълнено, че могат да се договорят и други начини на плащане
за всяка отделна доставка, това предполага между страните да е разменена
кореспонденция, а такава в случая не е представена по преписката. Прието е, че
договорът не се вписва в търговската практика, тъй като е изготвен на български език и не е посочено дали същият
е изготвен и на турски език с оглед на факта, че продавачът е юридическо лице
от Турция. Сочи се, че независимо от уговореното в чл. 6 и чл.8 от договора
единичните цени на договорените стоки да са в определени граници и в зависимост
от качеството да е възможно същите да бъдат променяни както е възможно и да се
договарят индивидуални отстъпки при закупуване на определени стоки,
доказателства в тази посока не са представени от оспорващото дружество
-вносител, поради което за митническите органи
остава неясно какви са договорените стоки, какви са ценовите граници и
какво е договореното качество стоки. Приема, че уговорената в чл. 9 от договора
клауза, че плащането може да се извърши в срок от 10 месеца от датата на
доставка, особено когато става дума за големи суми, какъвто е разглеждания
случай /стока на стойност 55 898,57 EUR/, не се вписва в
нормалната търговска практика при външнотърговски отношения, освен ако лицата
не са свързани помежду си.
Извършен е анализ на
митническата стойност на стоки с код по КН 52085990 (виж таблица 1 от Решението),
с произход Турция във всички държави членки за 2019 г., 2020 г. и 2021 г.
Данните са взети от сайта на Европейската комисия -
https://trade.ec.europa.eu/access-to-markets/en/statisties?includeUK:=true.
като посочените в колона „Import Supl Unit“ стойности представляват
митническата стойност на стоката за килограм в EUR, включваща цената на стоката
при условие на доставка FOB Турция, разходите за транспорт и застраховка, както
и всички останали разходи до въвеждането на стоката до митническата територия
на ЕС. От тези данни ответникът установява, че в рамките на посочения
тригодишен период средностатистическата стойност на тази стока за ЕС не се
променя драстично и е следната: 7,12 EUR/кг за 2019 г., 8,39 EUR/kg за 2020 г.
и 8,74 EUR/kg за 2021 година. За същия период в България стойностите на същата
стока варират в много малки граници и са едни от най-ниските в ЕС: 2019 г.- 5,58 EUR/kg (10,91лв./кг),
2020 г. - 5,38 EUR/kg (10,52 лв./кг) и 2021 г. - 5,46 EUR/kg (10,68 лв./кг).
Предвид това е установено от митническите органи, че стойността на декларираната
от „Е.Д.Л.Б.“ ООД стока №44 за 1 кг. е значително по-ниска от стойността на
сходни стоки в останалите държави членки за наблюдавания тригодишен период,
както и от средностатистическата стойност за ЕС за 1 кг. за същия период. Посочените
обстоятелства са приети за предпоставка за наличие на основателно съмнение дали
декларираната от вносителя митническа стойност на стока № 44 по конкретната
митническа декларация е реално заплатената, респективно – следва ли спрямо нея да
бъде приложен чл.70 от Регламент /ЕС/ №952/2013 или
следва да се приложи някой от предвидените в Регламента вторични методи. За
приблизително същия период не са установени декларирани митнически стойности по
реда на чл.70 от МК за идентични стоки, които да са еднакви във всяко отношение
със стока № 44 доколкото описанието на стоките в кл.31 на митническите
декларации, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно. Въз
основа на това е прието, че новата митническа стойност на стоката не може да се
определи по реда на първия вторичен метод, предвиден в чл. 74, §2, буква а) от
Регламент /ЕС/ №952/2013. Пристъпено е към установяване на тази стойност по
реда на следващия по ред вторичен метод – този по буква б) от същата
разпоредба.
За извършване на
анализа е извлечена справка от националната база данни за оформени митнически
декларации за допускане за свободно обращение на сходни стоки, класирани в код
по ТАРИК **********, страна на износ Турция, страна на произход Турция, за
периода от 23.02.2022 г. до 23.05.2022 година. В оспореното решение ответникът
се е позовал на намерени 3 резултата за декларирани и приети митнически
стойности, от други вносители, които се различават значително от декларираните:
- С МД MRN
22BG005803038543R5/02.05.2022 г. е допусната за свободно обращение стока с
описание „Плат памук с ширина 2.2 метра; -4850 метра“ с осреднена митническа
стойност 4,01 лв./кг.;
- С МД MRN
22BG005803038888R0/13.05.2022 г. е допусната за свободно обращение стока с описание „Плат памук синтетика с преобладаващо
съдържание на памук, с размери: 2 215 м/ 2,20м; - 4873 кв. метра“ с осреднена
митническа стойност 4,01 лв./кг.;
- С МД MRN
22BG005803039148R5/21.05.2022 г. е допусната за свободно обращение стока с описание „Плат памук синтетика с преобладаващо съдържание
на памук, с размери: 4950 м /2,20м; - 10890 кв. метра“ с осреднена митническа
стойност 8,86 лв./кг.
При постановяване на
оспореното решение ответникът приема, че митническата стойност на стока №44 от МД MRN 22BG002002073157R5/23.05.2022г. следва да бъде
определена на основание чл. 74, § 2, буква б) от Регламент (ЕС) №952/2013, като
се вземе предвид декларираната митническа стойност по МД
MRN 22BG005803038888R0/ 13.05.2022 г. - 4,01 лв./кг. Определена по този
начин, новата митническа стойност по MRN
22BG002002073157R5/ 23.05.2022г. на стока №44 е в размер на 3781,43 лева
(943 кг. х 4,01 лв./кг). Доколкото ставката за мито за тази стока е 0,00 са
установени задължения за досъбиране единствено за ДДС – (В00) 205,53 лв., ведно
с лихва за забава върху размера на държавните вземания на основание чл. 59 ал.
2 от ЗДДС, вр. чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013.
За нуждите на
настоящото съдебно производство от ответника е представена МД MRN 22BG005803038888R0/13.05.2022 г. (от л. 86 до
л. 124 от делото), послужила като основание за определяне на новата митническа
стойност на стока № 44 от МД MRN 22BG002002073157R5/23.05.2022 година. Видно от
съдържанието на същата, вносител на стоките е фирма „Гранд Набел“ от София, а
негов контрагент от Турция е HS
MIMARLIK INSAAT VE PEYZAJ LTD STI, при условие на доставката СРТ
превоз, платен до София.
Представена е и
справка от „Система за предоставяне на информация за управленски цели от
митнически и акцизни документи – МИС3А“ и THESEUS ( от л. 41 до л. 85 от делото) относно базата за определяне на нова
митническа стойност на стока № 44 по МД MRN 22BG002002073157R5/
23.05.2022г.
По искане на
оспорващото дружество и за изясняване на релевантните за изхода на спора факти
съдът е допуснал по делото да се изготви съдебно – счетоводна експертиза.
Депозираното заключение не е оспорено от страните и е прието от съда като
обективно, компетентно и кореспондиращо с останалите събрани по делото
доказателства. Вещото лице дава заключение, че платената от оспорващото
дружеството цена за процесните стоки е в размер на 55 898,57 EUR. Сумата е
отразена счетоводно в счетоводството на вносителя като разчета с доставчика е закрит. Тази сума
отговаря на сумата, обявена във фактура № VTN2022000000047 от 20.05.2022
година. В отговора на въпрос 2 вещото лице е описало механизма на заплащане на
дължимата сума по процесната MRN – чрез валутен превод в размер на 55 898,57 EUR по сметка на бенефициента в банка TURKIYE
IS BANKASI с титуляр VENTA TEKSTIL DIS TICARET LIMITED и основание за заплащане
„inv. VTN2022000000047/20.05.2022. Заключението
на експерта е, че има съответствие между платената цена за стоките и декларираната стойност по процесната митническа
декларация като тази цена е изплатена в пълен размер.
При така изложената фактическа обстановка и в обхвата на проверката по чл. 168 АПК, съдът приема от правна страна следното:
Оспорващото дружество „Е.Д.Л.Б.“ ООД е адресат на оспорения административен
акт, поради което за същия е налице правен интерес от оспорването му, по арг.
от чл. 147, ал. 1 от АПК. Оспореното решение рег. №
32-302265 от 08.09.2022 г. на Директора на Териториална дирекция Митница -
Варна при Агенция "Митници" е приложено към писмо изх. № 32-304925/12.09.2022
г./л.1 от преписката/ и е съобщено по пощата на 19.09.2022 г./л. 2 от преписката/.
Жалбата срещу него е подадена в деловодството на ответната страна на 04.10.2022
г., т.е. спазен е срока за обжалване по чл. 149, ал.1 от АПК. Кумулативното
наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за
допустимост на жалбата. Разгледана по същество, същата е основателна.
Оспореното решение е издадено от
компетентен административен орган съгласно чл. 101 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския
парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически
кодекс на Съюза (Регламент (ЕС) № 952/2013), вр. чл. 29 от същия Регламент и чл. 19, ал. 1 и ал. 7 от Закона
за митниците (ЗМ), вр. с чл.15, ал.2, т.8 от ЗМ, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент
(ЕС) № 952/2013.
Обжалваното решение е издадено по
предвидения от закона ред и отговаря на критериите за форма и съдържание на
индивидуалните административни актове, поради което не страда от пороци, водещи
до неговата нищожност по смисъла на чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.
С обжалваното решение ответникът:
1/ е отказал да приеме декларирания от вносителя код по ТАРИК на стока № 20
„Памучни трикотажни рокли: детски - 44 бр.; дамски - 949 бр. поз. 19,47 РС=8“
по МД MRN 22BG002002073157R5/ 23.05.2022г. и е
определил нов код на същата стока – **********; 2/ е отказал да приеме
декларираната от вносителя митническа стойност на стока № 44 „Платове от памук
и полиестер: дължина 3520 м, ширина 2,2 м Поз.42, РС=16“; определена е нова
митническа стойност на същата стока въз основа на митническата стойност на
сходна стока- по МД MRN 22BG005803038888R0/13.05.2022 г.; разпоредено е да се
коригира МД MRN 22BG002002073157R5/ 23.05.2022г., като се вземе под отчет
начисленият размер на държавните вземания и е определено за доплащане ДДС
/В00/- в размер на 205,53 лв., ведно с лихва за забава.
По отношение отказа да се приеме
декларирания от вносителя код по ТАРИК на стока № 20 от
МД MRN 22BG002002073157R5/ 23.05.2022г.
и определянето на нов такъв.
С
оглед характера на тази част от спора, приложимите общи правила за
тълкуване на Комбинираната номенклатура /КН/ са тези по т. 1 и по т. 6 от Част
първа „Уводни разпоредби“, Раздел I „Общи правила“ от Регламент /ЕС/ №
1006/2011 на Комисията от 27 септември 2011 година за изменение на приложение I
към Регламент /ЕИО/ № 2658/87 на Съвета относно тарифната и статистическа
номенклатура и Общата митническа тарифа. Съгласно правилото по т. 1, текстът на
заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна
стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите
и на забележките към разделите или към главите и съгласно следващите правила,
когато те не противоречат на посочените по-горе термини на позициите и на
забележките към разделите или към главите. Според правилото по т. 6,
класирането на стоките в подпозициите на една и съща позиция е нормативно
определено съгласно термините на тези подпозиции и забележките към
подпозициите, както и, mutatis mutandis, съгласно горните правила при условие,
че могат да се сравняват само подпозиции на еднакво ниво. Освен при разпоредби,
предвиждащи обратното, за прилагането на това правило, се вземат предвид и
забележките към разделите и главите.
От анализа на цитираните
разпоредби се налага извод, че във всеки случай, при който митническите органи
считат, че дадена стока следва да бъде класирана в различна от декларираната позиция
или подпозиция, съответно в различен от посочения в митническата декларация код
по ТАРИК, е необходимо мотивирано да обосноват принадлежността на стоката
именно към посочените от тях подпозиция и код по ТАРИК, а не към декларираните
от вносителя.
В т. 37 от Решение от 19 октомври
2017 г. по дело С-556/16, СЕС приема, че в интерес на правната сигурност и за
да се улеснят проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките
по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества,
определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или
главата.
В производства от рода на
процесното в тежест на органа е да докаже основателността на извършената
промяна в кода по ТАРИК. В обжалваното решение липсва мотивирано и обосновано
становище на митническия орган защо променя тарифния код на стока № 20 по
митническа декларация MRN 22BG002002073157R5/23.05.2022 година. Промяната в
тарифното класиране е обоснована със субективното описание на това какво
представлява взетата мостра и съдържанието на прикачения към нея хартиен етикет
относно характеристиките на материята, от която са направени роклите.
Единствено наличието на мостра и субективното възприятие на митническите органи
за нея, без да е извършен анализ на същата от специалист в съответната област,
не представлява основание за промяна на декларирания в митническата декларация
тарифен код на вносната стока. В случая по никакъв начин не е доказана връзката
на хартиения етикет с процесната стока, както и че отразеното в него отговаря
на действителния състав на стоката. Едва след доказването на тези обстоятелства
и категоричното установяване на материала, от който процесната стока е изработена,
както и след извършен анализ на нейните обективни характеристики и качества,
следва да се определи принадлежността им към една или друга позиция от КН,
съответно – да се промени кода по ТАРИК.
В разглеждания случай, въпреки обстоятелството, че
митническите органи са взели мостра от стока № 20, от тяхна страна не е извършен дължимият, съгласно цитираните
правила по т. 1 и т. 6 от КН сравнителен анализ, който да установи еднозначно,
че предвид свойствата и характеристиките на иззетата мостра процесната стока №
20 попада именно в посочения в обжалвания административен акт тарифен код по
ТАРИК. Посочването какво представлява мострата и посочването на кода, в който
според административния орган следва да бъде класирана стоката, без да са
изложени конкретни съображения и обосновка, според които е прието, че
въпросната стока попада именно в приложното поле на този код, не изпълнява
изискването за съдържание на административния акт по смисъла на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК. От ответната страна, чиято е доказателствената тежест, не са
ангажирани доказателства за наличието на основания за промяна на кода по ТАРИК
на процесната стока. Немотивирането на акта, с който е извършена промяна в
тарифното класиране на стоката/стоките, винаги влече незаконосъобразност на
същия, тъй като липсата на фактическите и правните съображения, въз основа на
които е коригирана митническата декларация, поставя съда в невъзможност да
извърши проверка относно неговата материална законосъобразност.
По отношение на отказа да се
приеме декларираната от вносителя митническа стойност на стока № 44 от МД MRN 22BG002002073157R5/ 23.05.2022г. и
определянето на нова такава на основание чл. 74, §2, буква б) от Регламент (ЕС)
№ 952/2013.
Съгласно чл.70, §1 и 2 от МКС
митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т.е.
действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата
им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при
необходимост /в съответствие с чл.71 и чл.72 от МК/. Митническата стойност
следва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да
отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение
от 16 ноември 2006г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т.
20.
Съгласно чл.74 §1 от МКС когато
митническата стойност не може да се определи съгласно чл.70, тя се определя,
като се прилагат последователно букви от а) до г) от § 2 на същата разпоредба,
докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи
митническата стойност на стоките. Когато стойността на стоката не може да се
определи по нито един от вторичните методи, предвидени в §2 на чл. 74 се
пристъпва към определянето ѝ по резервния вторичен метод по
§3. Съгласно 74 §3 МК, когато митническата стойност не може да се определи
съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на
митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи,
съответстващи на принципите и общите разпоредби на: Споразумението за прилагане
на член VІІ от Общото споразумение за митата и търговията; член VІІ от Общото
споразумение за митата и търговията и Глава 3 от Дял ІІ на МК. Предвидените
критерии се прилагат последователно и само когато митническата стойност не може
да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи
следващото правило в установената поредност. В тези случаи в тежест на
митническите органи е, при условията на приложимото общностно право, да докажат
основателността на съмненията и разликите в стойността, което да обоснове
извършеното увеличаване на стойността на процесните стоки.
Съгласно чл.141, §1 от Регламента
за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по
реда на чл.74, § 2, буква а) или б) от МК се използва договорната стойност на
идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и
по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя.
Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се
определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни
стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази
договорна стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите,
дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Съгласно §2 на чл.141 на
Регламента за прилагане прави се корекция, за да се вземат предвид значителните
разлики в разходите и таксите между внесените стоки и въпросните идентични или
сходни стоки, дължащи се на разликите в разстоянията и видовете транспорт.
Съгласно чл.141, § 3 от Регламента за прилагане, когато се установи повече от
една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на
митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези
стойности.
Идентични стоки, съгласно чл.1, §
2, т.4 от Регламента означава - в рамките на определянето на митническата
стойност - стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко
отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията
им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго
отношение отговарят на определението, от третирането им като идентични.
Съгласно чл.1, §2, т.14 „сходни стоки“ означава - в рамките на определянето на
митническата стойност- стоки, произведени в същата държава, които, въпреки че
не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни
съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да
бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение; сред факторите, които определят
дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и
съществуването на търговска марка.
При прилагане на методите за
определяне на митническа стойност митническите органи имат задължение да
положат необходимата грижа, за да установят справедливата стойност на внасяните
стоки, а не произволно определена или фиктивна такава, а лицето, което участва
пряко или косвено в извършването на митнически формалности или на митнически
контрол, предоставя на митническите органи, по тяхно искане и в определените
срокове, пълната изисквана документация и информация в подходяща форма и оказва
цялото необходимо съдействие за извършването на тези формалности или
контрол-чл.15, §1 от МК.
На това принципно положение е
основана и процедурата по чл.140 § 1 от Регламента за прилагане, като се има
предвид, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална,
съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са
надлежно мотивирани и изисканата от декларатора допълнителна информация да е
пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му – арг. от
Решение от 28 февруари 2008г., Carboni, С-263/06, т.52.
Зачитането на правото на защита е
основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки
случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ
лицето, към което е насочен – Решение от 18 декември 20018г., Sopropé,
C-349/07, т.36. Съгласно чл.22 §§ 6 и 7 МК, митническите органи са длъжни преди
да вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят
мотивите, на които ще се основа решението, съответно са длъжни да мотивират
всяко решение, което е неблагоприятно за него. Съответно в процедурата по
чл.140 вр. чл.141 от Регламента за прилагане, лицата, адресати на решения за
неприемане на декларираната договорна стойност, следва да имат възможност да
представят по надлежен и подходящ начин становището си относно елементите, на
които административният орган възнамерява да основе своето решение. За целта следва
да е надлежно уведомен за обстоятелствата, на които се основават съмненията на
органа и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност.
Нарушаването на правото на изслушване е особено съществено процесуално
нарушение и води до незаконосъобразност на постановеното решение – Решение от
13 март 2014г., Глобъл Транс Лоджистик, по обединени дела C-29/13 и C-30/13,
т.49.
В случая това изискване формално
е спазено, доколкото в съобщението по чл.22 §6 МК от 21.06.2022г. до
дружеството са посочени обстоятелствата, с които се обосновават съмненията в
достоверността на декларираната митническа стойност на стока № 44.
Дружеството е представило всички
изискани документи, обосноваващи декларираната митническа стойност – договор с
продавача VENTA TEKSTIL DIS TICARET LIMITED, фактура, документи за извършени
разплащания, с които митническият орган е обосновал издаването на решението.
Видно от представеният договор за
покупко-продажба на стоки плащането може да се извършва в брой или по банков
път, а съгласно клауза № 10 плащането може да се договаря за всяка една отделна
доставка. Неоснователни са изводите на митническия орган, че след като във
фактурата е записан начин на плащане „срещу стоки“, това означава единствено плащане
в брой и изрично изключва то да се направи по банков път. Във фактурата от
20.05.2022 г., приложена към процесната МД, представена към доказателствата по
делото на турски език и с легализиран превод на български език, е посочена банковата сметка на изпращача на стоката,
от което логично следва извод, че освен „срещу стока“, плащането може да се
извърши и по банков път. Това кореспондира и със заключението на приетата по
делото съдебно-счетоводната експертиза, според което реално платената от оспорващото
дружество цена за стоките по процесната митническа декларация е 55 898,57
EUR, чиято левова равностойност е 109 328,10 лева. От това е направен
извод, че е налице съответствие между фактурираните вид и количество стоки и
декларираните вид и количество стоки, а плащането е извършено чрез валутен
превод, като е отразено по дебита на сметка 400 „Доставчици“, партида „**********“
и по кредита на сметка 503 „Разплащателна сметка в евро“.
Обстоятелството, че договорът за
покупко-продажба е сключен на български език е ирелевантно към определянето на
митническата стойност и проверката за нейната достоверност. Представеният
договор е подписан от представител на турското дружество-продавач и е поставен
негов печат. Същият не е оспорен от ответната страна и следва да бъде
кредитиран в съвкупност с останалите събрани доказателства.
В случая митническите органи не
са извършили анализ, съобразно изискванията на чл.141 от Регламента за
прилагане и съответно не са обосновали приложената от тях договорна стойност по
внос от трето лице. Не е представен по преписката договорът на третото лице,
сключен с продавача на стоката по митническата декларация, използвана при
промяната на митническата стойност на стока № 44, за да може да се извърши
анализ на договорените от двете дружества срокове и начин на плащане,
количества, търговската марка и качеството на стоките, съгласно изискването на
чл.1, § 2, т.14 от Регламента за изпълнение. Не е извършен анализ и относно
различния производител на стоките по двата вноса, което обстоятелство е
релевантно по арг. от чл.141, §5 от Регламента за изпълнение. Не е ясно как
митническите органи са стигнали до извод, че е налице сходство в показателите
на стоките по процесния внос и по декларирания от фирма „Гранд Небел“.
Действително стоките са декларирани с един и същи код по ТАРИК, но това не е
достатъчно, за да се обоснове извод за сходство на стоките. Предвид
гореизложеното митническата стойност на процесните стоки не е определена
съобразно изискванията на чл.141 вр. чл.1, §2 т.14 от Регламента за прилагане
вр.чл.74, §2, буква б) от МК. За да се
обоснове такъв извод е следвало да се установи, че стоките се търгуват на
същото търговско равнище и по същество в същите количества, което в случая е
останало недоказано. Липсва анализ, че продажбите са на едно и също търговско
равнище.
От значение за определяне на
митническата стойност е не цената по последващите продажби – след реализацията
на вноса, а продажната цена на стоките при продажбата им за износ с
местоназначение митническата територия на Съюза, поради което ирелевантна за
определяне на митническата стойност на стоките е информацията за цената, на
която стоката се реализира на вътрешния пазар, каквито доказателства са
приложени към административната преписка.
При липсата на анализ за
изпълнението на условията по чл.141, §1 от Регламента за прилагане е следвало
митническата стойност да се определи по правилата на §2, като се извършат
корекции, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище
и/или количествата.
Неоснователно в оспореното
Решение митническите органи са се позовали на статистическите данни за
митническата стойност на стоки по код КН 52085990 от Турция от сайта на
Европейската комисия. Съгласно цитираното в оспорения акт Решение на СЕС
С-291/15, член 181а от Регламент /ЕИО/ № 2454/93 трябва да се тълкува в смисъл,
че допуска практика на митническите органи, съгласно която митническата
стойност на внесени стоки се определя въз основа на договорна стойност на
сходни стоки, когато бъде преценено, че декларираната договорна стойност е
необичайно ниска в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени
при вноса на сходни стоки. От посочените статистически данни за количества и
цени не може да се извърши преценка дали се касае за средностатистическите цени
именно за сходни стоки, тъй като липсват данни за търговската
марка/производител, качеството на стоките и търговското равнище. Тарифното
класиране на стоката и условията на доставка не са сред критериите, по които
може да се установи сходство на стоките, съгласно чл.1, §2, т.14 от Регламента
за прилагане. В допълнение следва да се отбележи, че данните за предходните
периоди са неотносими към разглеждания казус, т.к. не отговарят на изискването
на чл.74, § 2, буква б) от МК сходните стоки да са изнесени в същия или в
приблизително същия момент, като стоките, подлежащи на остойностяване. Данните
за стойността на внесените количества в други държави членки, без извършен
анализ на потреблението в съответната държава и търговското равнище, на което
се търгуват стоките, също не отговарят на изискването по чл.141, пар.1 от
Регламента за прилагане.
Правната уредба на Съюза относно
митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и
неутрална система, която изключва използването на произволно определени или
фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009г., Mitsui & Co.
Deutschland, C-256/07, т.20; Решение от 15 юли 2010г., Gaston Schul, С-354/09.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че митническите органи не са обосновали приложението на чл.140
вр.чл.141 от Регламента за прилагане, вр.чл.74, §2, б.“б“ от МК.
От представените към митническата
декларация доказателства, както и от допълнително представените от
жалбоподателя, се установява договорената цена на процесните стоки, както и
плащането на тази договорена цена. Счетоводните записвания на дружеството
относно доставката са проверени от вещото лице по назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение не е оспорено от страните.
С оглед гореизложеното, съдът
намира, че съмненията на органа относно достоверността на декларираната от
вносителя митническа стойност на процесната стока № 44 „Платове от памук и
полиестер: дължина 3520 м, ширина 2,2 м Поз. 42, РС=16“ са необосновани и неоснователни, поради което
като не я е приел и е определил нова такава по декларация на трето лице, без да
обоснове това, съобразно изискванията на МК и Регламента за прилагане,
началникът на Митница – Варна е постановил незаконосъобразен акт, който следва
да се отмени.
При този изход на спора и предвид
своевременно направеното искане, съдът намира, че на основание чл.143 АПК на оспорващото
дружество „Ай Ди Логистик България“ ООД следва да се присъдят направените
разноски в размер на 810 лв., от които 50лв. - ДТ, 400 лв. - депозит за вещо
лице и 360 лв. - адвокатско възнаграждение. Възражението на ответната страна за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение е неоснователно. В
настоящия случай материалният интерес е в размер на 205,53 лв., колкото е
определения за досъбиране ДДС по MRN 22BG002002073157R5/23.05.2022 година. От
това следва, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се
определи на основание чл. 7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. След последните изменения
на Наредбата, публикувани в ДВ, бр. 88 от 2022 г., размерът на адвокатския
хонорар за дела с материален интерес до 1000 лв. е 400 лв., т.е. претендираният
размер е дори под установения в Наредбата минимум.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал.
2, предл. второ АПК, Административен съд – Варна, XIV състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-302265/08.09.2022
г. на Директора на Териториална дирекция Митница – Варна при Агенция Митници към
Митническа декларация (МД): MRN 22BG002002073157R5/23.05.2022.
ОСЪЖДА Агенция Митници да заплати на „Е.Д.Л.Б.“
ООД, ЕИК ***, сторените по делото разноски в размер на 810 (осемстотин и десет)
лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд, в 14- дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: