РЕШЕНИЕ
№.........../........2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ВАРНА,
ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на дванадесети януари две
хиляди двадесет и втора година в състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря
ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1540/2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по подадена на основание чл. 68 ал. 1 ЗЗДискр жалба на „Медидор“ ООД,
ЕИК ****, срещу решение № 551/16.06.2021 г. по преписка № 116/2020 г. на
Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, с което е установено, че при
осъществяване на дейността си „Медидор“ ООД, представлявано от управителя В.С.М.,
е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа
на лица с увреждания до и в сградата на аптека „“, находяща се в гр. ******,
което на основание чл. 5 вр. чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр се смята за дискриминация по признак
„увреждане“ и представлява нарушение на закона. Със същото решение на „Медидор“
ООД е наложена, на основание чл. 47 т. 3 вр. чл. 80 ал. 2 ЗЗДискр имуществена
санкция в размер на 500 лв. и на основание чл. 47 т. 4 ЗЗДискр е предписано в
едномесечен срок от постановяването му дружеството да предприеме действия за
изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен,
самостоятелен и независим достъп на лицата с ограничена подвижност до и в сградата
на аптеката.
С твърдения за необоснованост на
решаващия извод на КЗД за липсата на осигурена и поддържана от „Медидор“ ООД достъпна
архитектурна среда до стопанисвания от дружеството обект: аптека „“ в гр. ******,
както и за наличието на съществени противоречия в мотивите на обжалваното
решение относно посочената в него дата на изготвения доклад от председателя на
КЗД, послужил като основание за образуване на преписката в КЗД, и датите на извършената
проверка в обекта от представител на КЗД и на съставения от нея констативен
протокол се иска решението да бъде отменено и на жалбоподателя да се присъдят
направените по делото съдебни разноски. Оплакването за необоснованост на извода
на решаващия преписката състав на КЗД относно липсата на осигурена и поддържана
от жалбоподателя достъпна архитектурна среда до аптека „“ в ****** е основано в
жалбата на твърдение, че още от месец май 2021 г. „Медидор“ ООД е във
фактическа невъзможност да ползва обекта поради разпоредената със заповед №
193/06.04.2021 г. на кмета на община Козлодуй забрана за ползването му и преустановеното
в тази връзка стопанисване и ползване, като до тогава ползването е било
основано на сключен договор за наем от 01.06.2012 г. и достъпът на хората с
увреждания е бил осигурен посредством преместваема рампа. В подкрепа на тези твърдения
жалбоподателят е представил сключен договор за наем от 01.06.2012 г. между
„Варнафарма холдинг“ ООД /като наемодател/ и „Медидор“ ООД /като наемател/;
заповед № 193/06.04.2021 г. на кмета на община Козлодуй; сключен на 17.05.2021
г. анекс към наемния договор, според който считано от 18.05.2021 г. действието му
се прекратява по взаимно съгласие на страните и Хигиенно заключение №
3/21.04.2012 г. на директора на РЗИ – Враца, според което помещенията на ******
имат създадени условия за достъп на инвалиди съгласно изискванията на Наредба №
28/09.12.2008 г. на МЗ.
В проведените по делото открити
съдебни заседания жалбоподателят „Медидор“ ООД, редовно призован, не се
представлява.
Ответната по делото страна –
Комисия за защита от дискриминация – се представлява от регионалния
представител на КЗД за област Варна /лице с юридическа правоспособност съгласно
удостоверение № 1556/20.11.2014 г. на МП/, който подържа становище за неоснователност
на оспорването.
Като съобрази процесуалната
допустимост на жалбата съдът прие за установено следното по нейната
основателност:
От доказателствата по
административната преписка се установява, че с внесен в КЗД Доклад вх. № 12-11-1365/12.03.2020
г. председателят на КЗД е предложил да се образува, на основание чл. 50 т. 2
ЗЗДискр, производство за защита от дискриминация по реда на глава ІV, раздел
Първи ЗЗДискр, в което да се установи налице ли е нарушение на чл. 5 предл.
последно ЗЗДискр по признак „увреждане“ вр. пар. 1 т. 7 и 8 ДР ЗЗДискр, да се
постанови преустановяване на нарушението до установяване на положение на равно
третиране и да се наложат предвидените в закона санкции. Предложението е
мотивирано в доклада със съставен за обект „Аптека “ в гр. ****** Констативен
протокол вх. № 12-11-3456/25.09.2019 г. по описа на КЗД.
Според цитирания Констативен
протокол вх. № 12-11-3456/25.09.2019 г. за извършена проверка в рамките на
кампания „Достъпна ******“ на посочената в протокола дата 20.09.2019 г.
представител на КЗД е извършил проверка на състоянието на архитектурна
достъпност на обект „Аптека “ в гр. ****** с управител В.Б.Ф., при която е установено,
че към входа на аптеката има три стъпала, след което се минава през тротоар и
на самия вход на обекта има още едно стъпало като няма изградена достъпна среда
за хора с увреждания. Под протокола са положени подписи на регионалния
представител на КЗД, извършил проверката, и на присъстващия при извършването й
касиер на обекта В.П.М.. Като доказателство към него е приложен 1 бр. снимков
материал, изрично описан в съдържанието му.
При съобразяване на взетото във
връзка с Доклад вх. № 12-11-1365/12.03.2020 г. Решение на КЗД от проведено
заседание на комисията от 23.04.2020 г. и приемайки, че докладът съставлява
годно основание по чл. 50 т. 2 ЗЗДискр за образуването на производство за
защита от дискриминация по реда на глава ІV, раздел Първи ЗЗДискр,
председателят на КЗД е издал Разпореждане № 334/07.05.2020 г. за образуването
на преписка № 116/2020 г. във връзка с констатираните обстоятелства за
осъществена по смисъла на чл. 5 предл. последно ЗЗДискр дискриминация по
признак „увреждане“ чрез изграждане и поддържане на недостъпна за хора с
увреждания архитектурна среда и на основание чл. 54 ЗЗДискр е разпределил
преписката на тричленен заседателен състав.
С писмо вх. №
12-11-2280/19.06.2020 г. членовете на състава са уведомили председателя на КЗД
за определения от тях председател на състава и докладчик по преписката.
На 20.07.2020 г. докладчикът по
преписката е изпратил до регионалния представител на КЗД за Враца Указание изх.
№ 12-11-2816/20.07.2020 г. за извършването на повторна проверка, при която след
повторен оглед на обект „Аптека “ в гр. ******
да се състави констативен протокол, в който да се посочат търговското дружество,
стопанисващо обекта, правно-организационната му форма, седалището и адреса му
на управление и трите имена на представляващото го лице.
В изпълнение на поставената
задача регионалният представител на КЗД за Враца е изпратил до докладчика по
преписка № 116/2020 г. Докладна вх. № 12-11-2949/27.07.2020 г., според която
процесният обект „Аптека “ в гр. ****** се стопанисва от „Медидор“ ООД на
основание договор за наем от 06.04.2012 г. със седалище и адрес на управление
на дружеството: гр. Варна, МЦ „Младост“, бул. „Република“ № 15. Към Докладната
е приложен и съставеният от проверката Констативен протокол от 23.07.2020 г.
С получено от адресата на
01.09.2020 г. Уведомление изх. № 16-20-1157/27.08.2020 г. докладчикът от КЗД е
информирал „Медидор“ ООД за образуваната преписка № 116/2020 г. и е указал на
дружеството, че в 7-дневен срок от получаването следва да представи писменото
си становище по констатациите в Доклад вх. № 12-11-1365/12.03.2020 г. за осъщественото
по-неблагоприятно третиране по признак „увреждане“ като същевременно му е
посочил, че на основание чл. 9 ЗЗДискр е негова доказателствената тежест да
докаже, че правото на равно третиране не е нарушено.
Тъй като от страна на адресата на
съобщението не са били предприети никакви насрещни действия по преписката
/посредством подаване на изисканото от него писмено становище и на
доказателства, оборващи констатацията за осъщественото по-неблагоприятно
третиране по признак „увреждане“/, с напомнително писмо изх. №
16-20-1625/21.10.2020 г., получено на 23.10.2020 г., докладчикът му е дал повторна
възможност за това, от която дружеството отново не се е възползвало.
Като последващо
административно-производствено действие докладчикът по преписката е изготвил на
основание чл. 60 ал. 1 ЗЗДискр и представил на председателя на състава
Доклад-заключение, в който в хронологичен ред е описал всички документи по
преписката и извършените до момента административно-производствени действия като
е предложил да се премине към насрочването на открито заседание с призоваване
на страните.
С Уведомление за призоваване изх.
№ 16-20-691/16.04.2021 г. на ответника по преписката „Медидор“ ООД е било
съобщено за насроченото открито заседание на 20.05.2021 г., в което не се е
явил негов представител, а след приобщаването на всички събрани в хода на
предварителното проучване документи съставът на КЗД е дал ход по същество.
Последвало е издаването на
обжалваното по делото решение № 551/16.06.2021 г., подписано без особено мнение
от всички членове на състава, с което след проследяване на хронологията по
случая и при позоваване в мотивите на чл. 4 т. 4 и чл. 5 ЗХУ, на чл. 2 и 9 от
Конвенцията за правата на хората с увреждания и на чл. 37 ЗЗДискр Комисията за
защита от дискриминация е установила в диспозитива на решението, че при
осъществяване на дейността си „Медидор“ ООД, представлявано от управителя В.С.М.,
е поддържало и продължава да поддържа архитектурна среда, затрудняваща достъпа
на лица с увреждания до и в сградата на аптека „“, находяща се в гр. ******,
което на основание чл. 5 вр. чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр се смята за дискриминация по
признак „увреждане“ и представлява нарушение на закона. Същевременно с
решението на „Медидор“ ООД е наложена, на основание чл. 47 т. 3 вр. чл. 80 ал.
2 ЗЗДискр, имуществена санкция в размер на 500 лв. и на основание чл. 47 т. 4
ЗЗДискр е предписано в едномесечен срок от постановяването му дружеството да
предприеме действия за изграждането на достъпна архитектурна среда, осигуряваща
свободен, самостоятелен и независим достъп на лицата, включително с ограничена
подвижност, до и в сградата на аптеката.
От приложените към жалбата и приобщени към доказателствения
материал по делото писмени доказателства се потвърждава изложеният в жалбата факт,
че „Медидор“ ООД е пренаемател на процесното помещение в гр. ****** на
основание сключен с „Варнафарма холдинг“ ООД договор за наем от 01.06.2012 г. със
срок на действие до 06.04.2017 г., който с анекс от 06.04.2017 г. е продължен
от страните до 07.04.2027 г.
От своя страна, според
приложените към жалбата писмени доказателства, наемодателят по договора
„Варнафарма холдинг“ ООД е наел процесното помещение от „Търговска лига –
Национален аптечен център“ АД на основание нотариално заверен петгодишен договор
за отдаване под наем от 06.04.2012 г., вписан в СВ-Козлодуй под № 257, т. ІІ,
партида № 18584, двойно входящ регистър 862/06.04.2012 г., като срокът на този договор
е удължен до 07.04.2027 г. с подписан от страните анекс от 02.11.2015 г.
Към жалбата е приложено писмо вх.
№ 2253/01.06.2021 г., адресирано до „Застрахователно акционерно дружество
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с което изпращачът на писмото „Варнафарма-М“ ООД е информирал адресата, че сключеният
на 06.04.2012 г. наемен договор със собственика на наетото помещение „Търговска
лига – Национален аптечен център“ АД /наемодател по договора/, правоприемник на
който според писмото на основание покупко-продажба е „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, е прекратен, считано от
01.06.2021 г. В писмото изпращачът се е позовал на твърдения за настъпилата на
основание заповед № 193/06.04.2021 г. на кмета на община Козлодуй обективна фактическа
невъзможност за ползване на помещението и на постигнато между страните по
договора взаимно съгласие за прекратяването му, което било в процес на оформяне
с анекс с нотариална заверка.
По делото не са приложени доказателства,
че адресатът на писмото „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и
Здраве“ АД действително е придобил чрез последваща покупко-продажба
собствеността върху помещението, предмет на нотариално заверения и вписан в СВ-Козлодуй
наемен договор от 06.04.2012 г., за да може оттук да се направи извод, че това дружество
има каквато и да било последваща обвързаност с договора, а оттук че с каквото и
да било правно значение е и изпратеното до него писмо от наемателя по договора
„Варнафарма-М“ ООД /явяващ се същевременно страна-наемодател по последващо
сключения с „Медидор“ ООД наемен договор от 01.06.2012 г./. Отделно от това
следва да се отбележи, че изпращачът на писмото, който е наемател по договора, сам
се е позовавал в съдържанието му на прекратяването на договора въз основа на
постигнато взаимно съгласие между страните, без обаче по делото да са налице
каквито и да било доказателства, че наемодателят действително е направил подобно
насрещно волеизявление. Не на последно място от съдържанието на приложената към
жалбата заповед № 193/06.04.2021 г. на кмета на община Козлодуй се установява,
че макар с нея да са забранени ползването и достъпът до определени обекти на
територията на община Козлодуй и в тази връзка да е наредено прекъсване на електро-
и водоснабдяването им, тя се отнася изцяло до самостоятелни обекти в сграда на
административен адрес ****, докато процесното помещение по сключения
договор за наем се намира на адрес гр. ******. Поради това тази заповед не е в
състояние да обоснове твърдяната в писмото обективна фактическа невъзможност за
ползване на наетото помещение, а оттук да послужи като доказателство за
настъпилото обстоятелство, обуславящо необходимостта от предсрочното
прекратяване на наемния договор.
Съвкупната преценка на тези
обстоятелства мотивира съда да приеме за недоказано по делото твърдението за
предсрочно прекратяване, считано от 01.06.2021 г., на сключения от „Варнафарма
холдинг“ ООД наемен договор за процесното помещение в гр. ******, поради
което не е съществува реална пречка в рамките на договорения между страните по
договора срок до 07.04.2027 г. наемателят „Варнафарма холдинг“ ООД да е продължил
да преотдава под наем помещението на пренаемателя „Медидор“ ООД съгласно
условията на сключения между тях договор от 01.06.2012 г., чието действие е
продължено също до датата 07.04.2027 г. с подписания на 06.04.2017 г. анекс.
Недоказано по делото остава
твърдението на жалбоподателя, че от месец май 2021 г. „Медидор“ ООД не
стопанисва процесния обект-аптека, поради което считано оттогава, след като го
е напуснало, дружеството обективно нямало как да поддържа в него твърдяната от
административния орган архитектурна среда, затрудняваща достъпа на хора с
увреждания. Приложеният във връзка с тази позиция на жалбоподателя анекс от
17.05.2021 г., възприет изолирано от останалия доказателствен материал, не е в
състояние да обоснове извод за предсрочното прекратяване на договора, считано
от посочената в него дата 18.05.2021 г. Касае се за частен диспозитивен
документ, от който страната, която се позовава на него, черпи изгодни правни
последици. По силата
на чл. 180 ГПК, приложим субсидиарно на основание чл. 144 АПК, частни
документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство,
че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. Следователно,
при отсъствието на направено по делото оспорване на авторството на документа
той е единствено в състояние да докаже, че е подписан за двете страни по
договора все от посоченото в него лице В.С.М. в качеството на управител и на
двете търговски дружества - „Варнафарма М“ ООД, наемодател, и „Медидор“ ООД,
наемател. Документът обаче е без достоверна дата по смисъла на чл. 181 ал. 1 ГПК, тъй като липсват каквито и да било факти, установяващи по безсъмнен начин
съставянето му преди произнасянето на КЗД с обжалваното по делото решение №
551/16.06.2021 г. Не така би стоял въпросът, ако анексът беше представен в
проведеното на 20.05.2021 г. заседание по преписката, при което фактът, че той
е изготвен преди таза дата би бил безсъмнен.
Недоказано остава и твърдението, че
„Медидор“ ООД, който е наемател на помещението в гр. ******, за което по делото
няма спор, че се ползва като аптека, е осигурил достъп до нея на хората с
увреждания посредством налична преместваема рампа за инвалидни колички.
Позоваването в тази връзка на изготвено още през 2012 г. Хигиенно заключение №
3/21.04.2012 г. на директора на РЗИ-Враца, в което фигурира изразът „има
създадени условия за достъп на инвалиди съгласно изискванията на наредбата“ не
е в състояние, възприето изолирано от целия останал доказателствен материал, да
обоснове извод, че и към момента на проверката на КЗД от 2019 г., съответно на образуването
на преписката в КЗД през 2020 г. и на постановяване на решението по нея през
месец юни 2021 г., такъв достъп е бил осигурен, още повече че жалбоподателят
сам се позовава на ползването на преместваема рампа, а не на извършени трайни
архитектурни промени по входа на помещението с цел осигуряването на
безпрепятствен достъп до него. Поради това, ако през месец април 2012 г. под създадени
условия за достъп на инвалиди се е имало предвид наличието на осигурена рампа
за подстъп към аптеката, няма основание единствено на база на Хигиенното
заключение да се приеме, че и към 2019/2021 г. това положение е било
съществуващо.
В изготвения Констативен протокол
вх. № 12-11-3456/25.09.2019 г. от извършената на 20.09.2019 г. от представител
на КЗД проверка в аптеката в рамките на кампания „Достъпна ******“ изрично е
отразено, че към входа на аптеката има три стъпала, след което се минава през
тротоар и на самия вход на обекта има още едно стъпало като няма изградена
достъпна среда за хора с увреждания. Като неразделна част към протокола е
приложен снимков материал, онагледяващ констатацията на проверяващия орган. Протоколът
представлява официален свидетелстващ документ, изготвен от длъжностно лице в
кръга на служебните му задължения, поради което се ползва с материална
доказателствена сила, оборването на която е изцяло в тежест на жалбоподателя по
делото. Това в случая не е направено от него, въпреки дадените от съда указания
по разпределяне на доказателствената тежест в с. з. на 20.10.2021 г., поради
което съдът приема за установено по делото, че при упражняване на дейността си
в аптеката на ****** „Медидор“ ООД действително не е осигурило както към датата
на проверката, така и след това изискуемия достъп до обекта на хората с
увреждания. С това е нарушен прокламираният с чл. 4 т. 4 ЗХУ основен принцип на
достъпност, проявление на който е регламентираното с чл. 53 ал. 1 ЗХУ правило,
че хората с увреждания имат право на равен достъп до физическата среда на
живеене, труд и отдих, лична мобилност, транспорт, информация и комуникации,
включително до информационни и комуникационни системи и технологии, както и до
всички останали удобства и услуги за обществено обслужване в урбанизираните
територии. Съгласно
чл. 53 ал. 2 ЗХУ достъпът се осъществява чрез идентифициране и премахване на
всякакви пречки и прегради пред достъпността, които по смисъла на т. 2 на
същата алинея се отнасят и към сгради и съоръжения за обществено обслужване в
областта на здравеопазването, към които безсъмнено се причисляват аптеките.
Чл. 5 ЗЗДискр изрично прогласява,
че изграждането и поддържането на архитектурна среда, затрудняваща достъпа на лица
с увреждания до публични места, се смятат за дискриминация. Същевременно чл. 4
ал. 1 ЗЗДискр забранява всяка пряка или непряка дискриминация, основана на
различни признаци, установени
в закон или в международен договор, по който Република ****** е страна, като
между неизчерпателно изброените такива изрично е посочен признакът „увреждане“.
Съотнесени към тези разпоредби, установените по делото факти сочат, че в случая
при упражняването на дейността си, с бездействието да осигури достъпна архитектурна
среда за хората с увреждания до аптеката в гр. ******, жалбоподателят е
осъществил дискриминация по признак „увреждане“, съгласно чл. 5 предл. последно
ЗЗДискр, с което е нарушил забраната на чл. 4 ал. 1 ЗЗДискр.
При съобразяване на това КЗД е
упражнила правомощията си по чл. 47 т. 1, 3 и 4 ЗЗДискр и с постановеното по
преписката решение определеният от председателя на КЗД заседателен състав единодушно
и в съответствие с чл. 65, т. 1, 2, 3 и 4 ЗЗДискр е установил извършеното нарушение
и нарушителя; определил е вида и размера на следващата му се по закон санкция /по
чл. 80 ал. 2 ЗЗДискр/ и му е издал задължително предписание за отстраняване на
нарушението чрез предприемане на необходимите действия за изграждането на
достъпна архитектурна среда, осигуряваща свободен, самостоятелен и независим
достъп на лицата с ограничена подвижност до и в сградата на аптеката.
Решението отговоря изцяло на
изискванията за форма по чл. 66 ЗЗДискр като в него, освен наименованието на
органа, който го е издал, и диспозитивната част, в която ясно са определени
нарушението и неговият извършител, видът и размерът на санкцията и даденото на
нарушителя предписание за отстраняване на нарушението, се съдържа и
изчерпателна мотивационна част, в която са посочени фактическите и правни
основания за издаването му. Мотиви са изложени и относно определения размер на наложената
с решението имуществена санкция на нарушителя, който макар и да е над
минималния по чл. 80 ал. 2 ЗЗДискр, е близък до него, а като се има предвид
фактът, че нито в административното, нито в съдебното производство са представени
доказателства за преустановяване на установеното от органите на КЗД нарушение,
съдът намира за правилно определен така възприетият от комисията размер на
наказанието.
Ирелевантно за
законосъобразността на решението е оплакването на жалбоподателя за допуснати
съществени противоречия и неясноти в мотивите на решението, от които се налагал
невъзможен фактически извод, че докладът на председателя на КЗД, на основание
на който е образувана преписката, в хронологично отношение предхождал цитираната
в него проверка в обекта от представителя на КЗД и съставения във връзка с нея
констативен протокол. Действително, в мотивите, при точно цитиране на доклада
на председателя на КЗД /вх. № 12-11-1365/12.03.2020 г./, при упоменаване на
описаната в него проверка в процесния обект и на съставения във връзка с нея
констативен протокол е сгрешена годината като наместо 2019 г., когато е
извършена проверката от КЗД /20.09.2019 г./, е изписана 2020 г. /20.09.2020 г./
и реципрочно на това, при точно изписване на входящия номер на съставения от
проверката констативен протокол /вх. № 12-11-3456/ отново е сгрешена годината като
наместо 2019 г. /25.09.2019 г./ е изписана 2020 г. /25.09.2020 г./. Подобна
фактическа грешка в мотивите на решението не може да послужи като основание за
отмяната му. Волята на административния орган е ясно изразена както в мотивите, така и в диспозитива на административния
акт, а фактът, че в обстоятелствената част на акта е допуснато погрешно
изписване на годината на проверката и на констативния протокол от нея е видим
при самата съпоставка с документите по преписката, поради което по никакъв
начин не може да повлияе на смисъла на написаното. Сочената от жалбоподателя неточност
в изписването на фирмата на дружеството нарушител, което наместо „Медидор“ ООД
е изписано „Медитор“ ООД, също не представлява порок, водещ до отмяната на
акта. Наличието на пълно и точно посочване на ЕИК на търговеца, на седалището и
адреса му на управление и на неговия управител /по данни от Търговския регистър/,
както и точното посочване на обекта, в който е извършено нарушението, са достатъчни
в случая, за да внесат нужната яснота в индивидуализацията на нарушителя.
Обжалваното решение е постановено
в административно производство, образувано по инициатива на КЗД, възможност за
което е изрично предвидена с чл. 50 т. 2 ЗЗДискр. Регламентираното в закона
самосезиране на комисията осигурява възможност за пълноценното осъществяване на
основните й цели на независим специализиран държавен орган за предотвратяване
на дискриминацията, защита от нея и осигуряване равенство на възможностите, за
постигането на които тя осъществява контрол по прилагането и спазването на Закона
за защита от дискриминация и на другите закони, уреждащи равенство в
третирането /чл. 40 ал. 1 и 2 ЗЗДискр/.
Нарушението е установено при
извършена проверка в обекта на 20.09.2019 г., за която е съставен констативен
протокол от 25.09.2019 г., поради което с образуваното на 07.05.2020 г. с
разпореждане № 334/07.05.2020 г. административно производство по преписка №
116/2020 г., финализирано с поставеното на 16.06.2021 г. решение на
заседателния състав на КЗД, е спазен и преклузивният срок по чл. 52 ал. 1
ЗЗДискр.
Спазено е изискването на чл. 54
ЗЗДискр след образуване на производството преписката да се разпредели от председателя
на комисията на състав, който да определи между членовете си докладчик.
Съответно на задължението по чл.
59 ал. 3 ЗЗдискр, след приключване на проучването по преписката заседателният
състав е дал възможност на ответника по нея да се запознае със събраните
материали и да вземе становище.
Съвкупно преценено, това води до
извод, че в хода на административното производство не са допуснати и съществени
административно-производствени нарушения.
В целостта си направените
фактически констатации и изложените във връзка с тях правни доводи сочат на
неоснователност на оспорването, поради което то следва да се отхвърли и на
ответника, предвид своевременно заявеното в с. з. на 12.01.2022 г. искане на пълномощника
му, следва да се присъди, на основание чл. 143 ал. 3 АПК, юрисконсултско
възнаграждение за осъщественото му процесуално представителство по делото от
юрисконсулт, което поради не особено високата фактическа и правна сложност на
делото следва да се определи в минималния размер от 100 лв. по чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ вр. чл. 37 ЗПП.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Медидор“
ООД, ЕИК ****, срещу решение № 551/16.06.2021 г. по преписка № 116/2020 г. на
Комисията за защита от дискриминация.
ОСЪЖДА „Медидор“ ООД, ЕИК ****,
да заплати на Комисия за защита от дискриминация юрисконсултско възнаграждение
в размер на 100 /сто/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред
ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: