Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 14.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, I-6 състав
в публичното заседание на шестнадесети
май
две хиляди и седемнадесета година
в състав:
Председател : П. АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 16986 по описа
за 2015 г. и за
да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Г.С.Б., починал в хода
на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от
правоприемника си по закона Г. Г.И.срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени
обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 от КЗ
/отм./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45
от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът твърди, че на 19.08.2015
г. са му причинени телесни повреди, като по случая е образувано ДП № 215/2015
г. на РУП Котел. Поддържа се, че на 19.08.2015 г. около 15,30 часа по пътя от
с. Тича към гр. Котел, при слаб дъжд и мокра пътна настилка водачът на микробус
„Форд Транзит“ с рег. № *******, И.И.М. нарушил правилата за движение, като не
съобразил скоростта си с конкретните пътни условия и радиуса на завоя, губи
контрол над управляваното МПС, завърта се в посока на часовниковата стрелка,
напуснал платното за движение, завъртял се на 180 градуса и се преобърнал на
лявата си страна в крайпътната канавка. В резултат на това е пострадал возещия
се в микробуса зад водача ищец. Поддържа се, че в резултат на пътния инцидент
ищецът е получил множество охлузвания, натъртвания и наранявания по цялото
тяло, крайници и глава, фрактура на лявата мишнична кост. Твърди се, че и към
момента ищецът не е възстановен. Твърди се, че вследствие на причинените
телесни увреждания ищецът търпи изключително много болки и страдания, предстои
процес по раЗ.вижване и рехабилитация свързан с допълнителни болки, усилия и
средства. Търпи много физически болки. Поддържа се, че за лечение ищецът е
заплатил 16,50 лв., предстоят разходи по рехабилитация в размер на около 600
лв. Поддържа се, че същите представляват имуществени вреди и следва да бъдат
възстановени. Поддържа се, че към момента на настъпване на произшествието,
отговорността на деликвента е била застрахована при ответното дружество със
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ полица № 02114002754927,
валидна от 10.11.2014 г. до 10.11.2015 г.
Моли Съда да постанови решение, с
което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 50 000 лв., застрахователно
обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди, сума в размер на
16,50 лв., частично предявена от общо претендираната сума от 616,50 лв.-
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди, претърпяни в
причинно-следствена връзка от ПТП, настъпило на 19.08.2015 г. по пътя от с.Тича
към гр.Котел, виновно причинени от водача И.И.М. управлявал микробус „Форд
Транзит“ с рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с полица №
02114002754927, валидна от 10.11.2014 г. до 10.11.2015 г., ведно със законната
лихва върху главниците, считано от датата на увреждането-19.08.2015 г. до
окончателното изплащане. Претендират се
разноските по делото.
В срока по
чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника чрез процесуалния му
представител адвокат И.преупълномощен от адвокат Г.и двамата надлежно
упълномощени с пълномощни приложени към отговора.
Ответникът оспорва предявените
искове по основание и размер. Оспорва да е причинен деликт от И.М.. Заявява
възражение за съпричиняване на вредата с твърдението, че ищецът е бил без
поставен предпазен колан. Оспорва иска по размер като завишен. Поддържа се, че
предвид на представените медицИ.ки документи и разсъждения направени по тях,
ответникът счита, че исканата сума е завишена, като дружеството би предложило
сума от около 10 000 лв., ако искът се докаже по основание.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК
ищецът е депозирал допълнителна искова молба чрез процесуалния си представител,
с която изцяло оспорва отговора на ответника. Оспорва всички възражения като
незаконосъобразни, неоснователни и недоказани. Представя писмени доказателства,
заявява доказателствени искания.
В срока
по чл.373 ГПК ответникът не депозира допълнителен отговор.
В съдебно
заседание ищецът поддържа исковете чрез своя процесуален представител. Подробни
съображения излага в депозираната по делото писмена защита. Адвокат К.
претендира адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за
адвокатурата. Заявява възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Ответникът,
в съдебно заседание чрез своя процесуален представител оспорва предявения иск.
Претендира разноски съобразно представен списък по чл.80 от ГПК.
Софийски градски съд, I-6
състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото
писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност,
намира за установено следното от фактическа
страна:
От констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 215 от 19.08.2015 г., протокол за оглед на ПТП от 19.08.2015
г., фотоалбум, скица, от разпита на свидетеля И.И.М.-очевидец на произшествието,
както и от неоспореното от страните заключение на САТЕ, прието по делото се
установява, че на 19.08.2015 г. около 15,30 часа микробус „Форд Транзит“ с рег.
№ ******* се движи от с.Тича към гр.Котел. Времето било облачно, превалявал
слаб дъжд, което правело асфалтовата застилка хлъзгава. Пътното платно в района
на км 31+400 е с наклон на изкачване с редица остри завои. При навлизане в
пореден завой с радиус на кривата 65 м и при ускорително движение, при скорост
над 60 км/ч, микробусът, който е със задно задвижване е започнал поднасяне,
като задният мост се е завъртял в посока на часовата стрелка. Завъртането е
продължило, както изместването на автомобила към вътрешния край на платното за
движение, при което е напуснал очертанията на платното за движение оставяйки
следи от странично плъзгане. Направил е завъртане на 180 градуса и се е обърнал
в крайпътната канавка заставайки на лявата си страна. Причината за настъпване
на гореописаното ПТП е навлизане на автомобила в десен за него завой с
неподходяща скорост: по-висока от критичната на завоя, при мокър и хлъзгав път.
Установява се от разпита на свидетеля М., че ищецът е бил пътник в микробуса на
задната седалка зад водача /втори ред седалки/, като при обръщането на
микробуса всички хора били паднали върху ищеца, което означава, че същият е бил
на лявата седалка. Вещото лице Е. установява, че на този ред седалки коланите
са двуточкови. При преобръщането на автомобила на лявата си страна,
двуточковият предпазен колан не би допринесъл за намаляване на уврежданията на
пострадалия от ляво.
От приетото по делото заключение
на комплексната САТЕ и СМЕ се установява, че с оглед механизма на ПТП е без
значение дали ищецът е бил с поставен или не предпазен колан.
С влязло в сила на 29.03.2016 г.
Наказателно постановление № 16-0287-000011 от 12.02.2016 г. водачът И.И.М. е
наказан по административен ред за извършено нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП.
От представената справка от
Гаранционен фонд, не оспорена от ответника се установява, че отговорността на
деликвента е била застрахована при ответното дружество със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с полица № 02114002754927, валидна от 10.11.2014 г. до
10.11.2015 г.
От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се
установява, че при процесното ПТП ищецът е получил следните увреждания: счупване
на лявата мишнична кост-раздробено /полифрагментоза/. Поставена му е гипсова
лонгета тип „Дезо“ за един месец, след което се е нуждаел от мека имобилизация
на лявата ръка за още 30 дни. След този период е имал нужда от рехабилитация.
Оздравителният процес на ищеца е приключил за около шест месеца. Няма медицИ.ка
документация за усложнения от травмите. Ищецът се е нуждаел от чужда помощ за
период от два месеца. В следващите 3-4 месеца е било необходимо да провежда
рехабилитация. Лекарствата, съобразно представените по делото фактури са били
необходими за проведеното лечение на ищеца.
От фактура № 1105/21.08.2015 г. и
фискален бон към нея от същата дата се установява, че ищецът е заплатил сума в
размер на 16,50 лв. за лекарство изписано му с рецепта, приложена на л.22 от
делото. Съобразно заключението на СМЕ това лекарство е било необходимо за
проведеното лечение на ищеца.
От разпита на свидетеля З.И.П.се
установява, че видял ищеца след инцидента в спешното отделение в гр. Котел.
Ищецът се оплаквал от болки в рамото, левия крак и главата леко замаяна. От
Котел ищецът трябвало да бъде транспортиран спешно до гр. Сливен, защото нямало
рентген. Свидетелят лично го транспортирал в спешното в Сливен, там му
поставили гипс. Впоследствие 3-4 пъти ходил с ищеца на контролни прегледи.
Приблизително два месеца бил с гипс. Седем-осем месеца се възстановявал и не
можел да работи. Преди инцидента ищецът работел в гората, с горска техника. Ищецът
живеел с жена си и със сина си и те го гледали. Основно жена му го гледала. Ищецът
починал на 20.02.2017 г. Към датата на смъртта не се е бил възстановил изцяло,
все се оплаквал, че нещо го боли.
Съдът кредитира показанията на
разпитаните свидетели. Същите са дадени добросъвестно, логични са и
последователни.
При така установената по-горе фактическа обстановка настоящият съдебен
състав приема следното от правна
страна:
От
правна страна предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени
имуществени вреди, съдът квалифицира по чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД.
Отговорността на застрахователя
е функционално обусловена и по правило тъждествена по обем с отговорността на
деликвента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 226, ал. 1
от КЗ /отм./ е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор за
застраховка "Гражданска отговорност", между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички кумулативни
предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди.
Безспорно делото се
установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към 19.08.2015
г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
Безспорно с
обсъдените по-горе писмени и гласни доказателства, както и с неоспорените от
страните заключения на САТЕ и СМЕ, се установяват елементите на непозволеното увреждане, а именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена
вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца.
Установява се, че с поведението си водачът М. е нарушил нормата на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, движейки се със скорост несъобразена с конкретните
атмосферни условия /облачно със слабо преваляване на дъжд, хлъзгава пътна
настилка/ и с релефа на местността /пътно платно с наклон на изкачване с редица
остри завои/, поради което загубил контрол върху управлявания от него автомобил
и самокатастрофирла.
По силата на сключения договор,
застрахователят се задължава да покрие в границите на застрахователната сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на
предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от принципите на
справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди, макар да
имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл.
52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт
болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните
вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът,
степента, продължителността на болките и страданията, дали същите продължават
или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и общественото
възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от
развитие на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити
по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Икономическата конюнктура е в
основата на непрекъснатото осъвременяване на нивата на застрахователно покритие
за неимуществени вреди, причинени от застрахования на трети лица. Съгласно
действащите през различните периоди Наредби за задължителното застраховане
лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди са увеличавани почти
ежегодно, като от 25000 лв. за всяко събитие
са достигнали до 700 000 лева за всяко събитие при едно пострадало лице и до 1
000 000 лева - при две и повече пострадали лица. Последните посочени минимални
размери са приложими до 01.01.2010 г. като след тази дата са определени
значително по-високи размери на застрахователните суми по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно § 27 ПЗР КЗ и
чл. 266 КЗ,
съответно тези суми са 1 000 000 лв. и 5 000 000 лв., а след 11.06.2012 г. тези суми са съответно
2 000 000 лв. и 10 000 000 лв. и са приложими в настоящия
случай, предвид датата на настъпване на застрахователното събитие. Конкретните икономически условия и
съответните нива на застрахователно покритие към релевантния за определяне на
обезщетението момент следва да се отчитат като ориентир за определяне на
размера на дължимото застрахователно обезщетение, независимо от функционално
обусловената отговорност на застрахователя от отговорността на прекия
причинител на застрахователното събитие. В този смисъл е даденото разрешение в
задължителната практика на ВКС, формирана в решения, постановени по реда на чл.
290 ГПК - решение № 83/06.07.2009 г. по т. дело № 795/2008 г. на ВКС, ТК, II о,
решение № 1/26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение
№ 189/04.07.2012 г. по т. д. № 634/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение №
95/24.10.2012 г. по т. д. № 916/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение №
121/09.07.2012 г. по т. д. № 60/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и други съдебни
актове.
Претърпените от ищеца
неимуществени вреди Съдът определя в размер на сумата от 30 000 лв., поради което
и предявения иск за разликата над 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 50
000 лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен.
При определяне на този размер
съдът съобразява обстоятелството,
че в следствие на претърпяното ПТП ищецът е претърпял телесни увреждания, които са причинили
болки и страдания. ОЗ.равителният процес на ищеца е приключил за около шест
месеца, няма усложнения от травмите. Ищецът се е нуждаел от чужда помощ за
период от два месеца. В следващите 3-4 месеца е било необходимо да провежда
рехабилитация.
Като изхожда от установените по делото
факти, относно действително претърпените болки и страдания от ищеца, вследствие търпените от него болки и страдания, изведени както от доказателствата
по делото, така и на база съществуващите житейски морално-етични принципи,
настоящият състав намира, че определеното по-горе обезщетение не е завишено по
своя размер, спрямо действително установените по делото факти и не противоречи
на принципа на справедливостта.
Неоснователно е възражението на
ответника за съпричиняване от страна на ищеца на вредоносния резултат. Съпричиняване е налице, когато със своето
поведение на пътя, пострадалият, като участник в движението по пътищата и в
нарушение на правилата за това движение, е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, т.е за произшествието, при което е пострадал, а съобразно с въведеното с т.7 ППВС 17/1963 г. правило съпричиняване,
по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, е налице когато с действието или беЗ.ействието
си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния резултат
или за увеличаване размера на вредоносните последици, т. е. когато приносът му
в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като
цяло е било противоправно, в частност - в нарушение на Закона за движение по
пътищата и виновно.
Безспорно от доказателствата по
делото се установява, че с оглед конкретния механизъм на ПТП е без значение
дали ищецът е бил или не с поставен предпазен колан.
Основателен и доказан е искът за
имуществени вреди по съображения изложени по горе.
Предвид основателността и
доказаността на главната претенция, основателен и доказан е акцесорния иск с
правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗ. за заплащане на законна лихва, считано от
датата на увреждането, като искът за законна лихва върху главницата за
имуществени вреди ще следва да бъде уважен от датата на извършения разход, а
именно 21.08.2015 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, застрахователят изплаща и обезщетение за лихви за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред третото лице. На
основание чл. 45 ЗЗ. виновният застрахован водач носи отговорност и за
обезщетение за забава, считано от датата на увреждането. На това основание
функционалната отговорност на застрахователя покрива и задължението за лихви
към увредения от датата на деликта. Разпоредбата на чл. 223, ал. 2, изр. второ КЗ /отм./ е неприложима, тъй като тя регламентира
отговорността за лихви за забава, присъдени в тежест на застрахования, какъвто
не е настоящият случай. Разпоредбата на чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./ е приложима само в хипотезата на доброволно уреждане
на претенциите между застраховател и увредено лице, какъвто не е настоящият
случай - увреденият е потърсил застрахователното обезщетение по съдебен ред-
чл. 273, ал. 1, предл. второ КЗ /отм./.
С оглед на горното Съдът присъжда
лихва върху главницата от 30 000 лв., считано от датата на увреждане-19.08.2015
г. до окончателно изплащане на сумата, а върху главницата от 16,50 лв. считано
от 21.08.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски
се дължат на двете страни съобразно уважената и отхвърлената част от исковете.
Ищецът е освободен от внасяне на
държавна такса в производството, както и от разноски.
С договор за правна защита и
съдействие от 21.08.2015 г. се установява, че адвокат К. е осъществявала
безплатна правна помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.
При материален интерес от 50 016,50
лв. и на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения,
минималното адвокатско възнаграждение възлиза на сумата от 2030,50 лв.
Адвокатското възнаграждение
следва да бъде определено не на база размера на уважената искова претенция, а
като съответно на уважената искова претенция /30 016,50 лв./, т.е. 1218,37 лв.,
респ. 1462,04 лв. с начислено ДДС, предвид обстоятелството, че адвокат К. е
регистрирана по З.ДС /2030,50/50 016,50=0,04059; 0,04059х30016,50=1218,37/
При това положение и на основание
чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответникът ще следва да бъде осъден да
заплати на адвокат К. адвокатско възнаграждение в размер на 1462,04 лв. с ДДС.
Ответникът е направил разноски в
размер на 460 лв. за депозит вещи лица и свидетел. До приключване на устните
състезания по делото ответникът не е ангажирал доказателства за уговорено и
заплатено адвокатско възнаграждение, поради което не му се присъждат разноски
за един адвокат, съответно съдът не дължи произнасяне по заявеното от ищеца
възражение по чл.78, ал.5 от ГПК.
От горната сума и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски в размер на 183,80 лв., съобразно отхвърлената част от иска /20 000
лв./
На основание чл.78, ал.6 от ГПК
ответникът ще следва да бъде осъден да заплати по сметка на Софийски градски
съд държавна такса в размер на 1200,66 лв., съобразно уважената част от иска и
сума в размер на 239,83 лв. – възнаграждение за вещи лица заплатени от бюджета
на съда.
Водим от горното, Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, I-6
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.226, ал.1 от КЗ /Обн., ДВ, бр. 103 от 23.12.2005
г., отм., считано от 01.01.2016 г./ във връзка с §22 от ПЗР на КЗ, в сила от
01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД на Г.С.Б., ЕГН **********, починал в
хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК от Г. Г.И.,
ЕГН **********,*** сумата от 30 000 лв.
/тридесет хиляди лв./, застрахователно обезщетение за претърпените от Г.С.Б.
неимуществени вреди, представляващи претърпени болки и страдания, причинени от травматични
увреждания и сумата от 16,50 лв.
/шестнадесет и 0,50 лв./ частично предявена от общо претендираната сума от
616,50 лв.-имуществени вреди, настъпили в пряка причинна връзка от ПТП, осъществено на 19.08.2015 г. по
пътя с.Тича-гр.Котел, виновно причинени от водача микробус „Форд Транзит“ с
рег. № *******, чиято отговорност е била застрахована по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” при ЗД „Б.И.” АД с полица № 02114002754927,
валидна от 10.11.2014 г. до 10.11.2015 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 30 000 лв., считано от датата на увреждането-19.08.2015 г.
до окончателното изплащане, а върху главницата от 16,50 лв., считано от
21.08.2015 г. до окончателното изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
предявения иск за неимуществени вреди за разликата над сумата от 30 000
лв. до пълния претендиран размер от 50 000 лв. и иска за законна лихва
върху главницата от 16,50 лв. за 19 и 20.08.2015 г.
ОСЪЖДА ЗД „Б.И.” АД, дружество
вписано в Търговския регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление *** да
заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на адвокат П.К.,***,
БУЛСТАТ BG *******адвокатско възнаграждение
в размер на 1 462,04 лв. с ДДС /хиляда четиристотин шестдесет и два и 0,04
лв./
ОСЪЖДА Г.С.Б., ЕГН **********,
починал в хода на настоящото производство и заместен на основание чл.227 от ГПК
от Г. Г.И., ЕГН **********,*** да заплати
на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес
на управление *** сумата от 183,80 лв. /сто осемдесет и три и 0,70 лв./
разноски направени от ответника, съобазно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6
от ГПК ЗД „Б.И.” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление *** да
заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса върху уважения размер
на иска в размер на 1200,66 лв. /хиляда
и двеста и 0,66 лв./, както и сумата от 239,83 лв. /двеста тридесет и девет и 0,83
лв./ възнаграждения на вещи лица, заплатени от бюджета на съда.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис
от същото на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: