О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260006 04.01.2021 г.
гр.Стара
Загора
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, II-ри
състав,
на четвърти януари 2021 г.,
в закрито съдебно заседание,
в следния съдебен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар: Катерина Маджова
като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Пламен Златев
частно гражданско дело № 3411 по описа за 2020 г.,
за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е на осн. чл.274- 279 във вр. с чл.410 и чл.411 от ГПК.
Делото е образувано
по частна жалба, подадена от “П.К.Б.”- ЕООД със седалище и адрес на управление - ***против Определение, постановено по ч.гр.д.№ 1835/2020г. по описа на РС- Ст.Загора, с което е било отхвърлено заявлението му за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК против длъжника З.Г.С.
от ***за вземането за законна лихва от датата на предсрочната изискуемост до
датата на входиране на заявлението в РС. Ч.жалбоподател намира обжалвания
съдебен акт за неправилен, понеже той нямал законово задължение да се
конкретизира законната лихва по период и размер, тъй като окончателният размер
и период бил неопределяем. Сочи, че процесната законна лихва е претендирана,
като едно общо неделимо вземане, поради което същата не следвало да бъде
разделяна на отделни периоди и размери. Поддържа, че съгласно ТР № 8/2017г. от 02.04.2019 г. на ВКС, подобен тип индивидуализация
на задължението било относимо само към лихви, чийто период за издължаване е
вече настъпил и може да бъде определен, а в случая не било ясно кога
задължението ще бъде погасено в цялост. Позовава се и на друга съдебна практика
и оспорва констатацията на заповедния съд, че законна лихва не следва да
бъде присъдена за заявения период. Моли настоящия въззивен съд да отмени
обжалваното определение в частта, в която се отхвърля заявлението му за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, като вместо него бъде постановено
издаването на заповедта за законна лихва от датата на предсрочната изискуемост
на вземането до входиране на заявлението в съда. Претендира разноски за
държавна такса 15 лв. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
В съответствие с чл.413,ал.2 от ГПК не е осъществявана процедура по
връчване на препис от частната жалба на длъжника по делото от
първоинстанционния съд.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в
частната жалба, данните от първоинстанционното дело, и приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, намери за установено следното:
Първоинстанционното
производство е образувано по заявление от “П.К.Б.”- ЕООД, ***срещу З.Г.С. от ***за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК за парично вземане
на обща стойност 7 935.82 лева, от които: 2 723.08 лв.- главница; 1 683.94 лв.- договорно
възнаграждение, дължимо за периода от 26.08.2017 г. до 28.08.2019 г.; 3 194.16 лв.- възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги; 334.64 лв.-лихва за забава от
27.04.2017г. до 28.08.2019 г. и законна лихва от 28.08.2019 г. до изплащане на
вземането. В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за
потребителски кредит № **********/15.03.2017г., в който заемателката се е задължила да върне
кредита на 36 равни на брой месечни вноски според погасителния план и падежна
дата 26-то число на месеца. Страните са сключили споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги, по силата на който длъжникът дължи
възнаграждение, което става изискуемо още с подписването му. Длъжничката не е
изпълнила задължението си, направила е 4 погасителни вноски и е изпаднала в
забава. Кредитът е обявен за предсрочно изискуем от страна на кредитора на
28.08.2019г., за което същата е била редовно уведомена.
Районен съд-Стара Загора е уважил частично подаденото заявление като е
разпоредил издаването на заповед за изпълнение с № 810/11.06.2020г. в полза на
заявителя за всички вземания, с изключение на възнаграждението за закупен пакет
от допълнителни услуги и вместо да
присъди законна лихва върху главницата от датата на предсрочната изискуемост до
окончателното изплащане на вземането, той я уважил от датата на входиране на
заявлението в съда- 10.06.2020г. С молба от 02.07.2020г. заявителят “П.К.Б.”- ЕООД е поискал от заповедния РС
да бъде допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановения съдебен
акт, като в издадената заповед за изпълнение им бъде присъдена и законна лихва
от датата на предсрочната изискуемост на вземането/28.08.2019г./ до
окончателното погасяване на задължението. С определение № 260100/31.08.2020г. по ч.гр.д.№ 1835/2020г. по описа на РС-
Ст.Загора съдът е отхвърлил искането на заявителя, като е приел, че молбата е
неоснователнау, тъй като законната лихва е последица от подаването на
заявлението, като началната дата на присъждане е датата на сезиране с искането за
присъждане на главница, а присъждането на законна лихва за по- ранен период от
време би довело до неопределеност на съдебния акт по отношение на вземания, възникнали
преди подаване на искането, което е недопустимо.
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд приема от правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законния 1- седмичен срок, от легитимирано да
обжалва лице/заявител/, поради което тя е процесуално допустима и по нея въззивният съд следва
да се произнесе по същество на направеното искане.
Разгледана по същество жалбата се явява изцяло неоснователна, тъй като задължението
за лихва е граждански плод, който от една страна представлява цена при
ползването на парични средства, а от друга страна е възнаграждение за тяхното
ползване. Ето защо, когато задължението за лихва е уговорено между страните, по
своята същност то представлява възнаграждение за ползването на паричната сума
или за възстановяване на направени плащания по изпълнението на съответния
договор, но лихвите имат както акцесорен характер, така и относителна
самостоятелност. Следователно при наличието на задължение, произтичащо от
главница и договорни лихви на падежа, длъжникът следва да плати главницата и
съответната лихва, но и следва да се прави разграничение между възнаградителната
лихва/каквато се уговаря между страните в различни хипотези/ и законна лихва за
забава/каквато се начислява при неизпълнение на парично задължение по смисъла
на чл.89 от ЗЗД/. Възнаградителната лихва се заплаща независимо от
неизпълнението на главното задължение: тя се дължи когато заетата
сума е върната от длъжника на падежа и по своята същност представлява цената,
която заемополучателят плаща на заемодателя за предоставените му парични
средства, а мораторната лихва има обезщетителна функция за вредите на кредитора
от забавата при неизпълнение на парично задължение. С оглед на това, обезщетението
в размер на законна лихва по чл.86, ал.1 от ЗЗД не е дължимо на кредитора, ако
той не е упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата, в който
смисъл е и Решение № 211/26.01.2017г. по т.д.№ 958/2016г. на ГК на ВКС- София. Поради което законната лихва
по чл.86, ал.1 от ЗЗД има обезщетителна функция за вредите на кредитора от
забавата при неизпълнение на парично задължение. Обезщетителната, наричана също
и мораторна лихва не се дължи при нормалното развитие на облигационното отношение-
при срочно изпълнение на парично задължение. А това задължение възниква не от
договора или от закона предписание да се възнагради кредитора за извършената от
него работа, а само при поискване и следва да бъде заявена като самостоятелен
иск за обезщетение за вредите от забавата или като последица от уважаването на
иск за главницата, респ. като последица от уважаване на претендираното със
заявлението вземане. Законната лихва се дължи от датата на постъпване на
молбата в съда, респ. от датата на депозиране на заявлението и искане за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение в съда, като в
посочения смисъл са Определение № 235/17.04.2009г. по ч.т.д. № 233/2009г. и Решение № 111/27.10.2009г. по т.д.№ 296/2009г.- и двете на ВКС- София.
Обезщетението по чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи от момента на забавата и има
акцесорен характер, доколкото предпоставя валидно възникнал паричен дълг, който
не е бил погасен от длъжника в уговорения за това срок. Както всяко парично
вземане, така и вземането по чл.86, ал.1 от ЗЗД се индивидуализира чрез своето
основание и размер. Поради това при възникнал
съдебен спор, надлежното предявяване на иск, респ.подаване на заявление
с искане за издаване на заповед за изпълнение с предмет акцесорно вземане
предполага да са посочени размера на неизпълнения главен дълг, върху който се
претендира заплащане на законни лихви като форма на обезщетение-началният
момент, от който се дължи, крайният момент до който се претендира и размерът
му. Като размерът на вземането е от значение и за цената на иска, върху която
ищецът дължи заплащане на съответната държавна такса, като в този смисъл е Решение
№ 75/16.07.2015г. по т.д.№ 519/2014г. на ВКС- София.
В конкретния случай ч.жалбоподател счита, че претендираната от него лихва
за периода от 28.08.2019г./датата на предсрочната изискуемост/ до окончателното
изплащане на вземането представлява законна лихва, но така както е заявена от
кредитора, претенцията за лихва за периода от 28.08.2019г. до датата на
депозиране на заявлението в съда, представлява искане за присъждане на
обезщетителна(мораторна) лихва. На кредитора се дължи обезщетение, но в размер на законната лихва
или уговореното в договора мораторно обезщетение, освен ако в специален закон
не е предвидено друго. В тази връзка съгласно разпоредбата на чл.410, ал.2 от ГПК заявлението трябва да отговаря на
изискванията по чл.127, ал.1 и чл.128, т.2 от ГПК, поради което искането за
присъждане на законна лихва следва да бъде индивидуализирано в заявлението, чрез
посочване на размер и период като бъде внесена й дължимата държавна такса. Считано от
10.06.2020г./датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното
изплащане на вземането, заявителя може да поиска от съда да му бъде присъдена
законна лихва за забава, тъй като на същата дата, чрез депозиране на
заявлението в съда с искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е
упражнил по съдебен ред правата си, произтичащи от забавата и присъждането на
законна лихва е последица от упражненото от кредитора право. Поради това
правилно и законосъобразно заповедният РС е отказал издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение за законна лихва върху главницата, считано от
датата на обявяване на предсрочната изискуемост до датата датата на подаване на
заявлението в съда. Що се касае до законната лихва, каквато е поискана, като
последица от подаденото заявление, то същата му е присъдена с издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Предвид гореизложеното обжалваното
Определение е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено изцяло,
със законните последици от това.
С оглед изхода по настоящото дело, на частният жалбоподател не следва да
се присъждат разноски за това производство.
Настоящото въззивно съдебно Определение е окончателно и не подлежи на по- нататъшно обжалване пред по-
горен съд.
Ето защо водим от горе изложеното и на осн. Производството по делото е на
основание чл.274- 279 във вр. с чл.410 и чл.411 от ГПК, въззивният ОС- Ст.Загора
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
Определение
от 31.08.2020г. по ч.гр.д.№ 1835/2020г. по описа на Районен съд- Стара Загора.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :