РЕШЕНИЕ
№ 147
гр. Стара Загора, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова-Янчева
Членове:Пламен Ст. Златев
Мариана М. Мавродиева
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно гражданско дело
№ 20235500500238 по описа за 2023 година
Производството по делото е на осн. чл.258- 267 от ГПК във вр. с чл.344,
ал.1, т.1, 2 и 3 във вр. с чл.325, ал.1, т.1 от КТ.
В законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК е постъпила
Въззивна жалба вх.№ 1953/15.02.2021г. от ищеца- цивилен служител Г. В. Г.
от гр.К., *** против изцяло негативното за него първоинстанционно Решение
№ 64/06.02.2023г., постановено по гр.д.№ 2480/2022г. по описа на РС-
гр.Казанлък, обл.Старозагорска, с което са били отхвърлени предявените му
искове за признаване уволнението за незаконосъобразно, за неговата отмяна,
за възстановяване на предишната работа, за присъждане на обезщетение по
чл.344, ал.1,т.1, 2 и 3 и чл.225 от КТ за времето, през което е останал без
работа за 6 месеца, със законните последици от това. Счита, че така
постановеното Решение се явява незаконосъобразно и неправилно, като
излага подробни фактически и правни съображения в тази насока. На
основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.2 от ГПК, моли настоящия въззивен съд да
постанови Решение, с което да отмените в атакуваното от него Решение на
РС- Казанлък, и вместо него да постановите друго изцяло позитивно за него,
ведно със законните последици от това. Няма свои нови доказателствени
искания пред въззивния съд. Претендира разноските си пред двете съдебни
инстанции. В този смисъл е пледоарията на процесуалния му представител-
адвокат по делото, както и писмената му Защита в дадения му от съда 1-
1
седмичен срок.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен
Отговор на въззивната жалба вх.№ 2623/02.03.2023г. от ответника-
работодател военно формирование/ВФ/ № ***- гр.К., ***, който счита
атакуваното първоинстанционно Решение за напълно мотивирано,
законосъобразно и правилно, и заявява, че посочените във въззивната жалба
оплаквания били неоснователни и недоказани. Поради което моли настоящия
въззивен съд да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение,
със законните последици. Претендира разноските си пред настоящата
въззивна съдебна инстанция за юрисконсултско възнаграждение. В този
смисъл е пледоарията на процесуалния му представител- юрисконсулт по
делото, както и писмената му Защита в дадения му от съда 1- седмичен срок.
Настоящият въззивен съд, като обсъди доводите на всяка от страните по
делото, мотивите на атакуваното първоинстанционно съдебно Решение,
събраните по делото пред РС писмени и гласни доказателства, както и
заключението на приетата без оспорване от никоя от страните съдебно-
икономическа експертиза/СИЕ/, липсата на нови доказателства пред
въззивния ОС- Ст.Загора, поотделно и в тяхната съвкупност, и приложимите
по казуса материалноправни и процесуални норми, намери за установено и
доказано по несъмнен и безспорен начин следното :
Видно от мотивите на атакуваното изцяло негативно за въззивника-
работник Решение на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска,
първоинстанционният съд при цялостната преценка на събраните от него
писмени и гласни доказателства, и от приетото без възражения от която и да е
от страните Заключение на съдебно- икономическата експертиза по делото е
приел за безспорно, че страните са се намирали в трудово
правоотношение/ТПО/, тъй като на 01.12.2017г. е бил сключен писмен Трудов
договор № 1338 между Военно формирование ***- гр.К., ***/като
работодател/ и въззивника- ищец/като служител/Г. В. Г. от гр.К., *** на осн.
чл.67, ал.1, т.1 и чл.70, ал.1, ал.2 от КТ, като впоследствие са били сключвани
поредица от допълнителни споразумения към трудов договор №
1338/01.12.2017г., № 1367/09.02.2018г., № 1506/03.07.2018г., №
1505/09.02.2018г., № 1544/18.01.2019г., № 1691/17.01.2020г. и №
1864/19.01.2021г. Същевременно видно от приетата от РС Длъжностна
характеристика рег. № ЗДХ- 13/04.07.2022г., едно от изискванията за заемане
на длъжността „Финансов контрольор“ е служителят да има висше
образование с образователно- квалификационна степен „Магистър“ по
специалност „Счетоводство и контрол“. От предходната Длъжностна
характеристика рег.№ ЗДХ- 391/10.06.2019г. е видно, че изискването за
образование е било за висше икономическо с образователно-
квалификационна степен не по-ниска от „бакалавър“. Страните не спорят, че
с официално писмо Рег.№ 1564/24.06.2022г. до председателя на синдикалната
организация на ФНСО-БА към КНСБ, същият е бил уведомен, че се променят
изискванията за заемане длъжността „Финансов контрольор“ във Военно
2
формирование ***-К., като е изпратен и проект на новата длъжностна
характеристика за горепосочената длъжност. Впоследствие със Заповед №
3РД-320 на командира на 2 механизиран батальон е назначена работна група
за изготвяне на длъжностни характеристики на длъжностите във 2
механизиран батальон по длъжностно разписание № СВ- 648. По- късно с
Писмо Рег.№ 3-1783/18.07.2022г. от Сухопътни войски 2 механизиран
батальон, от служителя- въззивник Г. е изискано във връзка с промяна на
изискванията за изпълнение на длъжността „Финансов контрольор във военно
формирование 22810-К.“ да представи копие на диплома за висше
образование на образователно-квалификационна степен „Магистър“ по
специалност „Счетоводство и контрол“. В изпълнение на това със свое
официално писмо рег.№ 3-1866/22.07.2022г. служителят е представил пред
работодателя си притежаваните от него дипломи за завършено висше
образование- съответно Диплома № 008787, серия ПУ-2003 от Пловдивски
университет „Паисий Хилендарски" с образователно- квалификационна
степен „Магистър" по специалност „Макроикономика, със специализация
„Организация и технология на счетоводството"; Диплома № 025295 серия, СА
- 2000 от Стопанска академия „Димитър Ценов" – гр.Свищов,
обл.Великотърновска с образователно-квалификационна степен „Бакалавър"
по специалност „Счетоводство и контрол", със специализация - „Икономист
счетоводител"; Свидетелство за професионална квалификация № 017620,
серия С- 00 от Стопанска академия „Димитър Ценов"- гр.Свищов,
обл.Великотърновска, за допълнителна професионална подготовка по
специалност „Финансово-ревизионен контрол“.
След което с Предизвестие Рег.№ 3-1889/26.07.2022г. от командира на
Военно формирование ***, гр.К., ***, служителят Г. е предизвестен, че на
осн. чл.328, ал.1, т.6 от КТ, след изтичане на законния 30- дневен срок, ТПО
ще бъде прекратено, което е станало с атакуваната Заповед № ЗЛС-
63/25.08.2022г., на осн. чл.291, ал.1 от Закона за отбраната и въоръжените
сили/ЗОВС/ на Република България и чл.328, ал.1, т.6 от Кодекса на
труда/КТ/.
Не се спори между страните по делото, че съгласно приетото без
никакви възражения от която и да е от страните по делото писмено
заключение на съдебно - счетоводната експертиза/ССчЕ/, размерът на
полученият от служителя брутен доход , за пълен месец предхождащ месеца
на уволнението/м.06.2022г./, последния получен от него брутен доход е в
размер на 1 575, 42 лв., съставено от основно месечно възнаграждение в
размер на 1 023, 00 лв., Допълнително възнаграждение за продължителна
служба от 22% - в размер на 225, 06 лв. и Други допълнителни
възнаграждения за работа в МО- в размер на 327,40 лв. Така размерът на
обезщетението за законния 6- месечен периода на оставането му без работа от
26.08.2022г. до 26.02.2023г. е в размер на общо 9 568, 97 лв., за които е
допуснато увеличение размера на тази искова претенция с постановено
Определение от РС- Казанлък в о.с.з. на 10.01.2023г.
3
В проведеното по въззивното дело едно открито съдебно заседание на
11.04.2023г. ОС- Ст.Загора също като РС- Казанлък е констатирал от
представената в оригинал Трудова книжка на служителя Г., че същият не е
полагал труд от момента на прекратяване на трудовия му
договор/26.08.2022г./ до онзи момент/11.04.2023г./, като за законния 6-
месечен срок по КТ, то се равнява точно на 9 568, 97 лв. съгласно
заключението на приетата без оспорване ССчЕ, при първоначална искова
претенция за това в размер на 9 452, 52 лв., чиито размер е бил надлежно
увеличен от РС по искане на ищеца/въззивник/- служителя до приключване
на делото пред първата съдебна инстанция.
Така изяснената пред РС фактическа и правна обстановка по делото не е
променяна по никакъв начин пред настоящата въззивна инстанция, и не са
приемани от ОС- Ст.Загора никакви нови доказателства по спора.
Същевременно единствените спорни въпроси по делото се отнасят до това
дали законосъобразно е било повишено изискването за образователна степен
от „бакалавър“ на „магистър“ и дали служителят е притежавал степен
„магистър“ по съответната специалност.
При анализа на събраните и неоспорени от никоя от страните по делото
писмени доказателства и заключението на ССчЕ пред РС се установи от
въззивния съд, че цялото производство по прекратяване ТПО на служителя е
започнало с една заповед на министъра на отбраната/МО/ № ОХ-
031/18.04.2022 г., за която била налична при работодателя, именно с нея е
утвърдена промяна в длъжностните разписания и тя е послужила като
основание за изменение длъжностната характеристика на служителя. Същата
не е представена в цялост по делото, защото била с ниво на класификация
„Поверително“, като гриф за сигурност на информацията, но това съгласно
законовите изисквания по ЗЗКИ, не е основание за непредставянето й като
доказателство пред РС, понеже абсолютно всички съдилища разполагат със
свои секретни деловодства. В тази връзка РС е приел безусловно и
безконтролно правото на работодателя да изменя длъжностните
характеристики на цивилните си служители, като в конкретния случай още
пред РС е било установено, че той е бил назначен и до уволнението си е
изпълнявал длъжността „Финансов контрольор”, с основни образователни и
квалификационни изисквания за заемане на длъжността: Образование - висше
икономическо, с образователно-квалификационна степен, не по-ниска от
„бакалавър“ и квалификация по специалност „Счетоводство и контрол“ или
„Планиране, отчет и управление на материалните средства". В изпълнение на
писмо peг.№ 3-1783/18.07.22г. служителят е бил уведомен, че от 01.07.2022г.
влиза в сила ново длъжностно разписание във военното формирование, с
което са били променени изискванията за заеманата от него длъжност и в
дадения му 7- дневен срок трябвало да представи на работодателя си копие от
диплома за висше образование за образователно-квалификационна степен
„Магистър“ по специалност „Счетоводство и контрол“, като със свое писмо
peг.№ 3-1866/22.07.2022г. служителят е представил притежаваните от него
4
дипломи- Диплома № 008787, серия ПУ-2003 от ПУ„Паисий Хилендарски“-
гр.Пловдив с образователно-квалификационна степен „Магистър“ по
специалност „Макроикономика“, със специализация „Организация и
технология на счетоводството“, Диплома № 025295 серия, СА - 2000 от
СА„Димитър Ценов“- гр.Свищов, обл.Великотърновска с образователно-
квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност „Счетоводство и
контрол“, със специализация „Икономист счетоводител“ и Свидетелство за
професионална квалификация № 017620, серия С-00 от СА„Димитър Ценов“-
гр.Свищов, обл.Старозагорска, за допълнителна професионална подготовка
по специалност „Финансово-ревизионен контрол“.
Наред с това- видно от приетия по първоинстанционното дело Списък
на цивилните служители, членуващи към 01.07.2022г. в синдикалната
организация на в.ф. ***- гр.К., *** към Федерацията на независимите
синдикати от отбраната „Българска армия“ /ФНСО БА/, служителят е член на
тази синдикална организация и съгласно чл.2 от КТД в МО, се ползва от
разпоредбите му. Следователно съгласно изричната норма на чл.28, ал.6 от
КТД в МО, изискванията за заемане на длъжността определени в
длъжностната характеристика на цивилния служител, могат да бъдат
променяни само при утвърдена промяна в длъжностните разписания, а
синдикатите се запознават с изменените длъжностни характеристики преди
утвърждаването им от работодателя. Във връзка с това при съпоставянето на
приетите по делото извлечения от двете длъжностни разписания/старото и
новото/ за длъжността на служителя се вижда, че безспорно в новото
разписание няма никаква промяна в изискванията за заемането на длъжността
му. Следователно при уволнението му е нарушена от работодателя
императивната разпоредба на чл.28, ал.6 от КГД в МО, тъй като с
длъжностната характеристика не могат да бъдат изменени изискванията за
образователно-квалификационна степен, когато такова не е предвидено в
новото длъжностно разписание. А в случая работодателят/командирът на в.ф./
при липса на материална компетентност, е изменил длъжностната
характеристика на служителя, като е въвел нови изисквания в нея.
Следователно промените в заеманата от служителя длъжност не са в резултат
на въведени с новото длъжностно разписание нови изисквания за заемането
й. По принцип длъжностите в НКПД се означават с 8- значен цифров код, в
който първите четири знака указват единичната група, към коя го се
класифицира длъжността, петият знак указва образователното и
квалификационно ниво за длъжността, а последните три цифри са поредния
номер на длъжността в единичната група. За нуждите на НКПД са
определени 10 образователни и квалификационни нива, като образователно и
квалификационно ниво 6, съответства на образователно-квалификационна
степен „бакалавър“. Нещо повече- в раздел „Код на длъжността по НКПД“ и в
двете разписания/старото и новото/, длъжността му е с един и същ код 2411
6012, като в конкретния случай, код 2411 съответства на група „Одитори и
счетоводители", 6012 „Финансов контрольор", а първата цифра от тази група
5
е 6 /петата цифра в кода/, която определя образователно-квалификационна
степен "бакалавър“, и същевременно липсва изменение на изискванията за
заемане на длъжността.
Разпоредбата на чл.8, ал.1 от КТД в МО предвижда, че всички актове на
работодателя, отнасящи се до трудовите и осигурителните отношения, както
и сключените индивидуални трудови договори, които противоречат на закона
и на КТД, или ги заобикалят, са недействителни, което налага фактическия и
правен извод за незаконосъобразност на процесната уволнителна заповед,
поради пълното отсъствие на основанието по чл.328, ал.1, т.6 от КТ.
Несъстоятелна е защитната теза на работодателя пред
първоинстанционния РС и пред настоящия въззивен ОС, че промяната на
разписанието задължавала командира на в.ф. да изготви нови длъжностни
характеристики, по силата на Наредба №10/31.03.2010г. за изготвяне,
утвърждаване, изменение и съхраняване на длъжностните разписания и
длъжностните характеристики в МО, структурите на пряко подчинение на
МО и БА, защото още в чл.1 от същата изрично е указано, че с нея се
определят условията и редът за изготвяне, утвърждаване и съхраняване на
длъжностните разписания и длъжностните характеристики на длъжностите за
военнослужещите в МО, структурите на пряко подчинение на МО и БА,
докато служителят е цивилно лице, като за цивилните служители се прилагат
разпоредбите на КТ и КТД в МО. Действително в законовите правомощия на
работодателя е да изменя длъжностните характеристики, но смисълът на
предпазната клауза по чл.28, ал.6 от КТД в МО е именно да го постави в
условията на обвързана компетентност, с цел защита на служителите от
работодателски произвол и да премахване възможността по всяко време и по
„целесъобразност“, те да бъдат отстранявани от работа. Въпреки наведените
от ищеца- въззивник/служителя/ фактически и правни доводи, че изменението
е било извършено в нарушение на изискването за добросъвестност, РС е бил
длъжен да извърши проверка дали това изменение в изискванията за заемане
на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата. В тази връзка РС
правилно е приел, че той дължи произнасяне по въпроса за злоупотреба с
право от страна на работодателя, когато при спор за законност на
уволнението, служителят е навел такива твърдения и е посочил факти, от
които могат да бъдат направени изводи в тази насока. Но в конкретния
случай, въпреки че в Исковата молба на служителя ясно и недвусмислено са
били наведени твърдения за злоупотреба от страна на работодателя при
упражняване правото му на уволнение и са били ангажирани доказателства в
тази насока, РС само формално е цитирал мотиви от относимо решение на
ВКС и не е обсъдил конкретно събраните доказателства по настоящото дело.
Пред РС от събраните в хода на съдебното дирене доказателства, по
несъмнен и безспорен начин се установява твърдяната от служителя
злоупотреба от страна на работодателя с правото му на уволнение, тъй като
съгласно представеното в изпълнение на чл.28, ал.6 от КТД в МО
уведомление peг.№ 3-1564/24.06.2022г. до Председателя на синдикалната
6
организация на в.ф.- *** към ФНСО БА се установява и доказва, че
работодателят е „изменил“ единствено и само изискванията за заемане на
длъжността от служителя. Видно от представените по делото длъжностни
характеристики/стара и нова/ доказват твърдението на служителя, че новата
длъжностна характеристика е напълно еднаква със старата във всичките им
раздели и обеми, като единствената им разлика е в раздела „Образователно-
квалификационни изисквания“, като изменението засяга единствено
изискването за образование само по образователно- квалификационна степен
от „бакалавър“ на „магистър“ по същата специалност „Счетоводство и
контрол“. Но не са въведени никакви нови изисквания, като вид на
образование или допълнителна квалификация и без да са изменени по
никакъв начин отговорностите и задълженията при изпълнение на
длъжността. До онзи момент служителят е имал абсолютно същите
задължения и същите отговорности, изпълнявал ги е добре и без да е
„магистър“ по специалността, като самото основание по чл.328, ал.1, т 6 от
КТ се базира на връзката между изискванията за образование и/или
професионална квалификация и изпълняваната работа. В конкретния случай
очевидно въведеното ново изискване не е свързано с трудовата функция и с
изпълнението на трудовите задължения в обхвата на длъжността. Поради
което направеното по този начин изменение, без абсолютно никаква друга
промяна в длъжностната характеристика, няма значение за изпълнението на
трудовите задължения и по никакъв начин не е необходимо и не е в интерес
на самата конкретна работата. Следователно това изискване е било въведено
избирателно и много внимателно е съобразено с притежаваните от ищеца две
дипломи за висше икономическо образование и една за допълнителна
професионална подготовка така, че все пак той формално да не отговаря на
новите изисквания за заемане на длъжността. Очевидно процесното
изменение на посочените изисквания, без това да е необходимо за самата
работа и без да има каквото н да е изменение на задълженията и
отговорностите в обхвата на същата длъжност, доказва по несъмнен и
безспорен начин цялостното нарушаване на принципа на добросъвестността
по чл.8, ал.1 от КТ.
Още повече, че фактически приетите по делото 2 бр. дипломи за
завършено висше образование и 1 бр. свидетелство, като цяло на практика
представляват достатъчно годни официални писмени доказателства, че
служителят притежава необходимия и по новата длъжностна характеристика
образователна степен „магистър“ с квалификация по специалност
„Счетоводство и контрол“ и „Планиране, отчет и управление на материалните
средства", въз основа на Диплома № 008787, серия ПУ-2003 от ПУ„Паисий
Хилендарски“- гр.Пловдив с образователно-квалификационна степен
„Магистър“ по специалност „Макроикономика“, със специализация
„Организация и технология на счетоводството“, Диплома № 025295 серия, СА
- 2000 от СА„Димитър Ценов“- гр.Свищов, обл.Великотърновска с
образователно-квалификационна степен „Бакалавър“ по специалност
7
„Счетоводство и контрол“, със специализация „Икономист счетоводител“ и
Свидетелство за професионална квалификация № 017620, серия С-00 от
СА„Димитър Ценов“- гр.Свищов, обл.Старозагорска, за допълнителна
професионална подготовка по специалност „Финансово-ревизионен контрол“.
Поради което въззивният съд счита, че атакуваното първоинстанционно
Решение се явява напълно немотивирано, незаконосъобразно и неправилно, и
следва да бъде изцяло отменено, ведно с всички законни последици, като се
уважат напълно предявените от служителя искове против работодателя му по
реда на чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 във вр. с чл.225, ал.1 и ал.2 от КТ, ведно с
всички законни последици от това.
Съгласно разпоредбата на чл.344, ал.1, т.2 от КТ предявеният иск се
явява акцесорен по отношение на основния иск за признаване на уволнението
за незаконно и неговата отмяна, поради което при уважаването на главния
иск от въззивния съд и възстановяване на прекратеното ТПО, този иска не
явява основателен и доказан, и следва да бъде уважен в съответните размери.
Същевременно за да бъде уважен иска с правно основание чл.344, ал.1,
т.3 във вр. с чл.225, ал.1 от КТ, задължително трябва да са налице следните
три законови предпоставки- уволнението на работника или служителя трябва
да е признато за незаконно, трябва да е налице имуществена вреда,
подлежаща на обезщетяване, която да се съизмерява с пропуснатото брутно
трудово възнаграждение за работника или служителя за времето след
уволнението, през което е останал без работа, но за не повече от шест месеца,
и да е налице причинно- следствена връзка между незаконното уволнение и
оставането без работа. В конкретния случай прекратяването на ТПО е
признато от въззивния съд за незаконосъобразно, поради което са налице и
трите законови предпоставки, поради което той следва да бъде уважен
изцяло, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на
увреждането до датата на окончателното изплащане на сумите.
Съгласно разпоредбите на чл.83, ал.1, т.1 от ГПК и на чл.359 от КТ
ищците/работници и служители/ са освободени по закон и не заплащат такси
и разноски по трудови дела, каквото се явява настоящото, и които се
заплащат от бюджета на съответния съд, и които впоследствие се дължат към
бюджета на този съд. Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК, при
уважаване на исковете по КТ, другата страна/работодателя/ на общо
основание дължи заплащането на всички разноски, направени от насрещната
страна по делото/служителя/, включително за дължими държавни такси и
възнаграждения на вещи лица от бюджета на съда по делото.
В тази връзка следва да се отмени изцяло атакуваното
първоинстанционно Решение, да се възстанови служителя на по- рано
заеманата преди уволнението длъжност, да се осъди работодателя да му
заплати изцяло претендираното парично обезщетение за оставане без работа
за максималните законови 6 месеца в размер на общо увеличените съгласно
ССчЕ 9 568, 97 лв., ведно със законната лихва върху тях от датата на
подаване на Исковата молба в РС/24.10.2023г./ до окончателното изплащане
8
на сумите, както и работодателя да му заплати направените разноски по
делото за двете съдебни инстанции съгласно представените 2 бр. Списъци с
разноските по чл.80 от ГПК в размер на общо 1 490 лв., от които 710 лв. пред
РС- Казанлък и 780 лв. за адв. хонорар пред ОС- Ст.Загора.
Следва на осн. чл.78, ал.6 от ГПК работодателят да бъде осъден да
заплати дължимата ДТ- 383 лв., представляваща 4 % от общата цена на
исковата претенция от 9 568, 97 лв., по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в
обслужващата го банка, както и сумата 240 лв. за възнаграждение на вещото
лице по ССчЕ по приходната сметка на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска в
обслужващата го банка, в приходи на органите на съдебната власт.
На основание чл.280, ал.2, т.3, пр.2 от ГПК във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2
и т.3 от КТ, това въззивно съдебно Решение може да се обжалва в общия
законен 1- месечен срок от датата на връчването му на всяка от страните, чрез
настоящия въззивен ОС- Ст.Загора, пред ВКС на РБ- гр.София.
Ето защо, воден от горните мотиви и на основание чл.258- 273 от ГПК
във вр. с чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 и чл.225 от КТ, и във вр. с чл.82- 86 от ЗЗД,
въззивният ОС- Ст.Загора
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 64/06.02.2023г., постановено по гр.д.№
2480/2022г. по описа на РС- гр.Казанлък, обл.Старозагорска, като вместо това
ПОСТАНОВЯВА :
ОТМЕНЯ изцяло Заповед № ЗЛС-63/25.08.2022г. на Командира на в.ф.
***- гр.К., ***, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА служителя Г. В. Г.- ЕГН ********** от гр.К., ***,
*** на по- рано заеманата цивилна длъжност „Финансов контрольор“ във
в.ф.- К., ЕИК ***, гр.К., ***, ***.
ОСЪЖДА в.ф.- К., ЕИК ***, гр.К., ***, *** да заплати на Г. В. Г.- ЕГН
********** от гр.К., ***, *** :
1. Сумата 9 568, 97 лв./девет хиляди петстотин шестдесет и осем лева и
деветдесет и седем стотинки/, представляваща парично обезщетение за
оставане без работа за 6 месеца за времето от 26.08.2022г. до 26.02.2023г.
включително, ведно със законната лихва върху 9 568, 97 лв. от 24.10.2023г. до
окончателното изплащане на сумите.
2. Сумата 1 490 лв./хиляда четиристотин и деветдесет лева/,
представляваща разноски по делото пред двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА в.ф.- К., ЕИК ***, гр.К., ***, *** да заплати в приходи на
органите на съдебната власт в полза на ВСС- гр.София :
1. Сумата 383 лв./триста осемдесет и три лева/ за Държавна такса 4 % от
9
общата цена на исковата претенция, по приходната сметка на ОС- Ст.Загора в
обслужващата го „ЦКБ- АД“, клон Ст.Загора.
2. Сумата 240 лв./двеста и четиридесет лева/ за възнаграждение на
вещото лице по ССчЕ по приходната сметка на РС- гр.Казанлък,
обл.Старозагорска в обслужващата го банка.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по касационен ред в 1- месечен
срок от връчването му на всяка от страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС-
София.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10