О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……….11.2020 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на 24.11.2020 г., в състав:
СЪДИЯ: ДИАНА МИТЕВА
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1552 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 248 ГПК.
Разглеждането на спора е приключено с решение № 260265/05.10.2020г.
като съдът разгледал и уважил
отчасти осъдителен иск на кредитор, чието заявление за издаване на заповед по
чл. 417 ГПК не е било уважено. Постъпила
е молба вх. № 269010/3.11.20г., с която адв. М., назначена за особен
представител е поискал изменение на частта от това решение, с която на
представлявания от нея осъден ответник К.В. са
били възложени разноски, направени от ищеца за заповедното производство
и непоискано юрисконсултско възнаграждение. Молителят сочи, че правото на
компенсация включва само разноските, направени в исков процес, тъй като заповед
не е била издавана, а съдът неправилно е отчел и разход, който не е бил включен
в списъка на страната и не е претендиран в последно заседание. Моли да бъде
изменено произнасянето, като съдът намали определените разноски до внесената
такса за разглеждане на исковата молба.
Насрещната страна „Банка ДСК“АД, чрез юрк. П. оспорва искането, като се
позовава на специалното правило на чл. 415 ал. 3 вр. чл. 415 ал.1 т.3 ГПК
задължаващо съдът сезиран своевременно след отхвърляне на заявление за издаване
на заповед да зачита и такса, внесена за разглеждана на отхвърлено заявление.
Сочи, че както в искова молба, така и в представен прес съда списък е поискал
определяне и на юрисконсултско възнаграждение. Счита, че искането за изменение
е неоснователно.
Молбата е допустима, подадена е по пощата с удостоверена дата на
приемане в срока по чл.248, ал.1 ГПК( съвпадащ със срок за обжалване, изтичащ
на 30.10.20г). Особеният представител е овластен с всички процесуални права на
заинтересованата страна, осъдена да понесе разходи по водене на процеса.
Доколкото предмет на молбата не е присъждане на разноски в полза на страната,
списъкът по чл. 80 ГПК няма значение за разглеждане на искането.
При извършената проверка на произнасянето си по разноските съдът намира
молбата за неоснователна.
Настоящото производство е продължение на сезиране на заповедния съд,
който е отказал да признае за убедително безспорни вземанията на кредитора.
Като е спазил срока за пренасяне на спора в исковия процес (чл. 415 ал.1 т.3 ГПК) ищецът е съхранил ползите от подаденото заявление по чл. 415 ал. 4 ГПК,
като е трансформирал заплатената такса за разглеждане на заявление в авансово
внесена част от такса за разглеждане на осъдителния иск. Тази трансформация е
била отчетена от исковия съд, като изрично зачитане на внесената по сметка на
ВРС сума в размер от 687.88лв за част от дължимата на разглеждане на искова
молба такса в определение № 3583/07.10.2019г.
Затова и доводът за липса на такъв разход на ищеца не е основателен.
Неоснователно е и твърдението за определяне на непоискано юрисконсултско
възнаграждение. Още в искова молба ищецът е поискал изрично от съда да определи такова възнаграждение и
това искане е потвърдено и като част от депозиран списък по чл. 80 ГПК на л.
175. За разлика от адвокатския хонорар, който се заплаща при извършване на
услугата и съответно доказателства за заплащането му следва да налични при
приключване на устни състезания, юрисконсултското възнаграждение не се изплаща
пряко на пълномощника. Напротив, сумата се начислява на работодателя (страната
–заявител) по силата на самата законова норма на чл. 78 ал. 8 ГПК( като
компенсация на предприятието за вложените разходи по заплащане на текущо възнаграждение на специалист – правен
консултант и по време, когато не се разглеждат правни спорове). В този смисъл
определянето му при поискване се извършва служебно в законово нормиран размер и
затова предварителното му посочване като
разход не е необходимо.
В заключение съдът намира, че няма основание за корекция на определените
в решението разноски.
По тези съображения и на осн. чл.248 ал. 3 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ на осн. чл. 248 ал.1 ГПК молба вх.№ 269010/3.11.20г.на особения представител на ответника К.В. за
изменение на решение № 260265/05.10.2020г.
в частта за разноските, присъдени в полза на ищеца „Банка ДСК“АД.
Определението
подлежи на обжалване, на осн. чл. 248 ал.3 ГПК, с частна жалба пред
Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчването на препис от него на
страните, чрез пълномощниците им със
съобщение образец № 9 от Наредба №.7 на МП.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: