РЕШЕНИЕ
№ 165
гр. Благоевград, 29.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Георги Янев
при участието на секретаря Лозена Димитрова
като разгледа докладваното от Георги Янев Въззивно гражданско дело №
20221200501083 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във вр. с чл. 317 от ГПК.
Депозирана е въззивна жалба от Д. А., като пълномощник на „****“ЕООД,
ЕИК ***, адрес за призоваване гр. С., ул.“***“ № *, срещу Решение №
401/11.07.22г., по гр.дело №3090/21г., по описа на РС – Благоевград, с което
ОТХВЪРЛЯ исковете на ищеца "****” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от
управителя В.С., със седалище и адрес на управление в гр. П., ул. ’’***” №**,
против ответника А. Я. Г., ЕГН **********, от гр.Б., ул. "***" № *, ет. *, с
които се претендира заплащането на следните суми: - 2500 лв. /две хиляди и
петстотин лева/ - на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение
за периода от 14.08.2018 г. до 31.01.2019 г., дължимо поради лишаване от
ползването на лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № Е 67 47 КТ, с
рама № KL1CD26RJ8B196302, цвят – бежов металик, ведно със законната
лихва върху тази сума , считано от 14.12.2021 г. до погасяването. - 1500 лв.
/хиляда и петстотин лева/ - на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща
обезщетение за периода от 06.12.2019 г. до 06.03.2020 г., дължимо поради
лишаване от ползването на лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № Е 67
1
47 КТ, с рама № KL1CD26RJ8B196302, цвят – бежов металик, ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от 14.12.2021 г. до погасяването.
С жалбата се иска от въззивният съд да отмените обжалваното
решение, с което е отхвърлен иск на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане
от ответника на обезщетение за ползата, от която е лишил ищцовото
дружество, лишавайки го от възможността да ползва собственото си МПС лек
автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ КАПТИВА“, с per. № Е6747 КТ, рама №
KL1CD26RJ8B196302, цвят бежов металик в периодите от 14.08.2018 г. до
31.01.2019 г. и от 06.12.2019 г. до 06.03.2020 г. в размер на пазарния наем за
ползването на процесното МПС, а именно сумата от 2500/две хиляди и
петстотин/ лв. за периода от 14.08.2018 г. до
2019. г. и 1500 лв. /хиляда и петстотин/ лв. за периода от ((.12.2019 г. до
06.03.2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на
завеждане н а иска до окончателното й плащане, като
незаконосъобразно, неправилно и недопустимо и да постановите друго
такова, с което да уважите така предявеният иск.
Въззивникът твърди, че с атакуваното решение първоинстанционния
съд с отхвърля предявеният от доверителя ми иск на основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД за заплащане от ответника на обезщетение за ползата, от която е лишил
ищцовото дружество, лиша зайки го от възможността да ползва собственото
си МПС лек автомо) зл марка „ШЕВРОЛЕТ КАПТИВА“, с per. № Е 6747 КТ,
рама № KL1CD26RJ8B1963 )2, цвят бежов металик в периодите от 14.08.2018
г. до 31.01.2019 г. и от 06.12.2019 г де 06.03.2020 г. в размер на пазарния наем
за ползването на процесното МПС, а именно сумата от 2500/две хиляди и
петстотин/ лв. за периода от 14.08.2018 г. до 31.01.2019 г. и 1500 лв. /хиляда и
петстотин/ лв. за периода от 06.12.2019 г. до 06.03.2020 г., ведно със
законната лихва върху нея от датата на завеждане на иска до окончателното й
плащане, като незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на матерния
закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
необоснованост.
Аргументира се със следното: На първо място, в обжалваното решение
първоинстанционният съд неправилно интерпретира събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства и установената с тях
фактическа обстановка, не обсъжда всички доказателства и по този начин
2
стига до неправилни правни изводи за неоснователност на предявения иск.
Неправилно в обжалваното решение се приема, че е налице правно
основание за ползване на процесната вещ.
Счита, че неправилно първоинстанционният съд приема, че ответникът
е бил добросъвестен и се е ползвал с правната възможност по чл. 71 пред. 1 от
ЗС.
Твърди, че съдът неоснователно и в разрез със събраните в хода на
първоинстанционното производство доказателства приема, че не е установено
по безспорен начин ответника да е ползвал процесната вещ без правно
основание, доверителят му да е установил трайна фактическа власт в сочения
период, довела до придобиване по давност.
Сочи, че от представеното с исковата молба по настоящото гр.д.
решение № 92705/25.03.2021 г. на РС-Благоевград на VIII гр.с-в по гр.д.
ЗТЦ/2021 г. същият състав (съдия Д. Р. Беровски, който е постановил и
обжалваното решение) се е произнесъл по същия казус между същите страни
с диспозитив за уважаване па иска по чл. 59 ЗЗД, само че за друг период. Като
от посоченото решение се установява, че на 06.12.2019 г. доверителят му е
предявил срещу ответника по настоящото дело обективно съединени искове с
правно основание чл.108 ЗС и чл. 59 ал.1 ЗЗД и е поискал да се постанови
решение на основание чл. 108 ЗС във връзка с чл. 55, ал. 1 ЗЗД, с което да се
признае за установено по отношение на купувача А. Я. Г., че '****” ЕООД е
собственик на лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ КАПТИВА“, с per. № Е
6747 КТ, рама № KL1CD26RJ8B196302, цвят бежов металик и да бъде осъден
ответникът да предаде владението на описаното МПС на ищеца и на
основание чл. 59, ал.1 ЗЗД ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение
за ползата, от която е лишил ищцовото дружество, лишавайки го от
възможността да ползва собственото си МПС за периода от 01.02.2019 г.до
завеждането на иска в размер на пазарния наем за ползването на процесното
МПС, а именно сумата от 50/петдесет/ лв., ведно със законната лихва върху
нея от датата на завеждане на иска до окончателното й плащане.
Заявява, че от горецитираното решение по отношение на ответника и
по настоящото дело е признато за установено на основание чл. 108 ЗС, че
доверителят му е собственик на лек автомобил марка „ШЕВРОЛЕТ
КАПТИВА“, с per. № Е 6747 КТ, рама № KL1CD26RJ8B196302 цвят бежов
3
металик и А. Г. е осъден да заплати обезщетение по чл. 59 ЗЗД за период от
01.02.2019 г. до 05.12.2019 г.
По същото дело е представена и справка от ЧСИ Шукри Дервиш, от
която е видно, че от 04.12.2019 г. има и наложен запор върху процесния
автомобил на основание издадена обезпечителна заповед от 20.11.2019 г. на
СРС, 64 с-в по гр.д. № 63943/2019 г.
Излага, че дори да се възприеме заключението на решаващият състав,
че спрямо ответника не е била налице СПН на решението по гр.д. №
1344/2017 г. на РС-Петрич, първоинстанционният съд в атакуваното
неправилно приема, че искът е неоснователен и за втория период - след
предявяване на ревандикационния иск по чл. 108 ЗС срещу същия ответник
по гр.д. № 3274/2021 г. на РС-Благоевград.
Твърди, че съдът неправилно не е обсъдил следните обстоятелствата:
-че доверителят му е предявил ревандикационен иск по чл. 108 ЗС
срещу ответника и по настоящото гр.д. А. Г.,
-че този иск е уважен в установителната му част, тъй като в хода на
производството по гр.д. № 3274/2021 г. на PC-Благоевград, ответникът
доброволно е предал процесният автомобил на доверителя му.
- както и че решението за частично уважаване на ревандикационния иск
е потвърдено с решение № 10/06.01.2022 г. от ОС- Благоевград, по в.гр.д. №
648/2021 г., с което решението по гр.д. № 3274/2021 г. на PC-Благоевград е
влязло в законна сила.
Счита, че предявяването на този иск по цитираното гражданско дело, по
което са приложени доказателства по настоящото гр.д., със сигурност прави
ответника недобросъвестен и от този момент същият, съгласно чл. 71 от ЗС
дължи добивите от веща. Излага, че съдът не е съобразил собственото си
решение по гр.д. № 3274/2021 г. на PC-Благоевград, VIII гр. с-в и отразените в
него фактически и правни обстоятелства от значение за изхода на делото,
поради което е приложил неправилно нормите на чл. 70, 71, 72, 73 от ЗС, а
именно, че доверителят му е предявил ревандикационен иск по чл. 108 ЗС
срещу ответника и по настоящото производство, с което е поискал
предаването на процесното МПС.
Твърди, че по този начин съдът не е обсъдил и съобразил представените
4
по делото доказателства от значение за крайния изход на делото, като с това е
допуснал и процесуални нарушения, предвид обстоятелството, че в доклада
по чл. 140 и чл. 146 от ГПК не е обсъдил обстоятелството за
недобросъвестността на ответника по чл. 73 от ЗС и неправилно е
разпределил доказателствената тежест, като не указал на страните кои
обстоятелства и с какви доказателствени средства следва да докажат. В
проекто-доклада и доклада по чл.146 ГПК липсват указания относно
обстоятелствата по чл. 70-73 ЗС и доказателствени средства, с които следва
да се докажат. В нарушение на разпоредбата на чл. 146 ал.2 от ГПК
първоинстнционният съд не е указал на страните за кои от твърдените от тях
факти не сочат доказателства. В проекто-доклада по чл. 146 ГПК не фигурира
разпределение на доказателствената тежест по отношение на презумпцията
на чл.70, ал.2 ЗС и указания на страната, която следва да я обори, какви
обстоятелства следва да установи в тази връзка и с какви доказателствени
средства.
Прави доказателствени искания да се приемат:
Искова молба по гр.д. № 3274/2021 г. на PC-Благоевград, VIII гр. състав,
Обезпечителна заповед, Справка ЧСИ, Решение № 10/06.01.2022 г. на ОС-
Благоевград, 2 по в.гр.д. № 648/2021 г.
И да се изискат за справка: гр.д. № 3274/2021 г. на PC-Благоевград и в.гр.д. №
648/2021 г. на ОС- Благоевград.
Претендира и присъжда направените разноски.
В предвидения по чл. 263 ал.1 от ГПК двуседмичен срок по делото е
постъпил писмен отговор от А. Я. Г., ЕГН **********, Б., ул.“***“ № *, ет*,
чрез пълномощника си адв. П.П., със служебен адрес Благоевград,
ул.“Т.Александров“ № 43Б, ет.2. С отговора оспорват въззивната жалба като
неоснователна в нейната цялост. Считат обжалваното с нея Решение
№401/11.07.2022г„ постановено по гр.д. №3090/2021 г., по описа на Районен
съд- Благоевград,
за правилно поставено, отговарящо на материалноправните и
процесуалноправните изисквания, както и на утвърдената съдебна практика.
С отговора моли съда да съобрази следното:
Въззивникът твърди, че в обжалваното решение, първоинстанционният съд
5
неправилно е интерпретирал събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и установената с тях фактическа обстановка, като
не е обсъдил всички доказателства и по този начин е стигнал до неправилни
правни изводи.
Счита това твърдение за неоснователно и неправилно, тъй като в
обжалваното решение, Районен съд- Благоевград подробно е изложил
фактическата обстановка, коментирал е всички събрани по делото
доказателства и е съобразил своето решение с правната доктрина и трайната
съдебна практика. В тази връзка, същото следва да бъде изцяло потвърдено.
Във въззивната жалба е посочено също, че неправилно Районен съд-
Благоевград е приел, че е налице правно основание за ползване, от страна на
А. Г. на процесния лек автомобил, както и че същият е бил добросъвестен и се
е ползвал с правната възможност по чл.71, предл.1 от ЗС.
На първо място, следва да се съобрази, че А. Г. не упражнява
фактическа власт върху процесният лек автомобил от 16.01.2019г.
Излага, че на 16.01.2019г., между А. Г. и лицето С.В.Я. /свидетел в
първоинстанционното производство/ е сключен предварителен договор за
покупко-продажба на процесния автомобил, по силата на който ответникът е
предал владението върху същия, в деня на подписването на Договора. Фактът
на предаване на владението е удостоверен с подписването на Приемо-
предавателен протокол. В изпълнение на задълженията му като продавач по
предварителния договор, на 08.05.2020г. между г-н Г. и г-н Я. е сключен и
окончателен Договор за покупко-продажба, с нотариална заверка на
подписите, по силата на който собствеността върху автомобила се прехвърля
на въпросното трето лице.
Обсъжда събраните по делото доказателства, като счита, че от
16.01.2019г. автомобилът се ползва, експлоатира и владее от С.В.Я., а считано
от 08.05.2020г., същият дори не е собственост на А. Г. и не следва последният
да отговаря по иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Ако се приеме все пак, че А. Г. отговаря по предявения иск, то следва
да се съобрази, че правилно първоинстанционният съд е приел, че
доверителят му не дължи претендираното обезщетение, с правно основание
чл. 59 от ЗЗД, тъй като е владял процесното МПС добросъвестно.
6
Позовава се на разпоредбата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с
което се е обогатил, до размера на обедняването. Следователно, за да се
уважи предявения иск с правно основание чл.59 ЗЗД, следва да са налице
следните предпоставки: ищецът да е собственик на вещта; вещта да се ползва
от ответника; липса на основание за това; да е налице обогатяване на
ответника по делото, чрез увеличаване на неговия актив, намаляне на неговия
пасив или спестяване на необходими разходи; обедняване на друго лице -
ищеца; връзка между обогатяването и обедняването; както и липса на друг
път на защита (така и Решение № 111 от 07.06.2019 г. по гр. д. № 2629/2018 г.
на Върховен касационен съд, 3-то гр. отд.; Решение № 98 от 26.05.2015 г. по
гр. д. № 6186/2014 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр. отд.).
В настоящия случай, липсват предпоставките за уважаване на иска, тъй
като ползването на автомобила от А. Г. за претендирания период, не е без
основание.
Твърди, че с оглед събраните по делото доказателства, се установява, че
ползването на процесното МПС, от страна на доверителя ми, е на основание
сключен Договор за покупко- продажба на МПС, при спазване на
законоустановената в чл. 144, ал.2 от Закона за движението по пътищата,
форма- за нотариална заверка на подписите, макар и от несобственик.
Предвид факта, че г-н Г. е закупил автомобила от В. З.Я., който от своя страна
го е закупил от А. А., както и че не познава г-жа А. и никога не е имал
договорни отношения със същата, А. Г. е владял лекият автомобил
добросъвестно.
Разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от ЗС съдържа определението за
добросъвестно владение, съгласно което, когато владелецът владее вещта на
правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или, че предписаната от закона форма е била
опорочена, т.е. наред със субективната добросъвестност следва да е налице и
юридическото основание, като обективен елемент, представляващ акт с
вещноправни последици. Субективната добросъвестност представлява
незнание на владелеца на пороците на юридическото основание, като законът
в чл. 70, ал. 2 ЗС въвежда презумпцията за предположение на
добросъвестността до доказване на противното, като доказването е в тежест
7
на страната, която иска да отхвърли последиците на добросъвестното
владение (така и Решение № 35 от 25.02.2013 г. по гу. д. № 669/2012 г. на
Върховен касационен съд). В своята практика, ВКС последователно приема,
че владелецът е добросъвестен, по смисъла на чл. 70, ал.1 ЗС, когато владее
вещта на основание, годно да го направи собственик, без да знае, че
праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е
опорочена, както и че е достатъчно добросъвестността да е съществувала при
възникване на правното основание. С оглед посочения в закона момент,
релевантен за преценката за субективната добросъвестност, последващото
узнаване от владелеца на пороците на придобивното основание, не превръща
владението в обикновено. Добросъвестността се свежда само до незнание на
определени обстоятелства. Без значение е извинителността или
неизвинителността на незнанието, а съответно и небрежността на владелеца
при това незнание, поради което възможността за узнаване на определено
обстоятелство, вкл. и относно извършено предходно разпореждане с правата
от страна на продавача не води до опровергаване презумпцията по чл. 70 ЗС, а
за целта знанието на купувача следва да се докаже по несъмнен начин. В този
смисъл е и константната съдебна практика, обективирана в Решение № 210 от
27.01.2017 г. по гр. д. № 2309/2016 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр.
отд. и Решение № 86 от 30.10.2020 г. по гр. д. № 3076/2019 г. на Върховен
касационен съд, 2-уо гу. отд. Следователно, добросъвестността липсва, ако на
приобретателя е известно или вследствие на груба небрежност е неизвестно,
че вещта не принадлежи на продавача.
Излага, че при придобиване на МПС се счита, че приобретателят
действа грубо небрежно, ако не се увери чрез представяне на талона за
регистрация- част 2 /паспорта на мпс/, че продавачът има правомощие да се
разпорежда с вещта, като съображението за това е, че ако продавачът не може
да предостави талона за регистрация-част 2 или въз основа на същия се
окаже, че държателят на превозното средство е друго лице, различно от
продавача, това следва да събуди съмнение и да стане повод приобретателят
да извърши допълнително проучване (така и Решение № 260550 от 16.12.2020
г. по гр. д. № 1568/2018 г. на XXIIсъстав на Окуъжен съд - Пловдив).
Счита, че в процесния случай, индикации за проблеми със
собствеността на този автомобил, спрямо г-н Г. - няма, защото той го
8
придобива не от г-жа А. А., а от друго лице- В. Я.. Доверителят му дори и да е
проявил максимална бдителност и така да е положил всички възможни
усилия, той няма как да е узнал, че спрямо процесния автомобил има водено
съдебно производство в Районен съд- Петрич, по което дори неговият
продавач не е страна.
В заключение на всичко изложено по-горе, твърди, че А. Г. се явява
добросъвестен приобретател на процесното МПС, на основание сключения
Договор за покупко-продажба от 14.08. 2018г. Същият не е познавал А. А.,
нито е имал договорни отношения с нея, още повече, че г-н Г. е закупил
процесното МПС от последващ приобретател- В. Я., а не- от г-жа А.
Следователно, дори и да се приеме, че автомобилът е бил ползван именно от
доверителя ми, то същият не следва да отговаря по иска за заплащане на
парично обезщетение, тъй като тези му действия почиват на легитимно
правно основание- Договорът за покупко-продажба, в съответната
законоустановена форма за действителност и последвала регистрация на
собствено име в сектор КАТ „Пътна полиция“, без каквито и да било
проблеми. Фактът, че ответникът по делото е добросъвестен владелец на
вещта и е придобил същата по законоустановения ред, категорично сочи, че
предявения срещу него иск е изцяло неоснователен.
В твърдение на това посочва, че след получаване на запорното
съобщение на 20.01,2020г., А. Г. и С. Я. лично предават процесния лек
автомобил на представител на ищеца- С. С., което се установи по безспорен
начин по делото, включително и чрез разпита на свидетеля С., т.е. г-н Г. е
сторил доброволно всичко необходимо, в защита на законността.
На следващо място, отбелязва, че настоящата искова претенция на
дружеството- „****“ ЕООД се явява втора по ред, като въз основа на искова
молба на същия ищец, депозирана пред Районен съд- Благоевград, е
образувано гр.д. №3274/2019г. Предмет на един от исковете по това
производство бе заплащане на обезщетение, на основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД,
в размер на 50,00 /петдесет/ лева, дължимо /според ищеца/ за друг период- от
01.02.2019г. до 05.12.2019г. С влязло в законна сила, Решение
№10/06.01.2022г. по в.гр.д. №648/2021г., по описа на Окръжен съд-
Благоевград, искът на „****“ ЕООД беше отхвърлен изцяло, като
неоснователен, именно поради това, че доверителят ми, в качеството си на
9
добросъвестен владелец, придобил вещта на валидно правно основание, не
дължи обезщетение. Мотивите на съдебния акт имат обвързващо действие, по
отношение на установените факти и обстоятелства, като в настоящото
производство, макар и за друг период да е претендирано обезщетение, считам
че същите са меродавни
В тази връзка заявява, че неоснователни и неправилни са твърденията
на въззивника, че първоинстанционният съд не е съобразил своето решение с
Решение №92705/25.03.2021г., постановено по гр.д. №3274/2021г„ по описа на
Районен съд- Благоевград, доколкото във въззивната жалба удобно е
пропуснато да се отбележи, че същото решение е отменено с Решение
№10/06.01.2022г. по в.гр.д. №648/2021 г., по описа на Окръжен съд-
Благоевград, в частта, с която е уважен предявеният от „****“ ЕООД против
А. Г. иск по чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването на процесния лек автомобил.
Освен това, съдът разпределил, в тежест на ищеца, да докаже съгласно
окончателния доклад по делото, размера на претендираното обезщетение, т.е.
ищцовото дружество следващо с помощта на всички доказателствени
средства, да докаже, че претендираното обезщетение в размер на 4 000,00
/четири хиляди/ лева за процесиите периоди, е действително това, което се
дължи.
В тази връзка, ищецът поискал и съдът- допуснал, съдебно- техническа
експертиза, която е изслушана и приета в открито съдебно заседание,
проведено на 13.06.2022г„ обективирано в Протокол №692 от 13.06.2022г. Но
по тази съдебна експертиза, по така поставения въпрос от ищеца, вещото лице
е изчислило пазарния наем, респективно стойността на обезщетението, за
период „от 10.10.2017г. до 14.08.2018г.“, т.е. експертизата касае период извън
процесния, дори период, в който доверителят ми изобщо не е бил собственик
на процесното МПС /както посочихме по-горе, той го е придобил на
14.08.2018г., на основание сключения Договор за покупко-продажба/. Ищецът
не е представил абсолютно никакви други доказателства, от които да се
установява размерът на претендираното обезщетение, за процесния период.
Дори и да се приеме, че експертизата е меродавна, то тя касае
изчисляване на размера за период, който е преди процесния.
Претендира сторени по делото разноски.
10
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, чрез процесуалния си
представител подържа жалбата по съображенията изложени в нея.
Претендира разноски пред въззивната инстанция.
Ответникът, чрез адв. П. оспорва жалбата. Потвърждава изложеното в
отговора на въззивната жалба. Претендира разноски.
БлОС счита жалбата за допустима, като за преценка основателността на
доводите в същата, въз основа на закона, тезите на страните и събраните
доказателства, приема за установено следното:
Установи се по делото, че за периодите на обезщетението по чл. 59 ЗЗД (от
14.08.2018 г. до 31.01.2019 г. и от 06.12.2019 г. до 06.03.2020 г.) спорният лек
автомобил е бил във владение на ответника А. Г.. Oтветникът и св. С. Я. на
06.03.2020г. в гр. Благоевград са били предали фактическата власт върху
автомобила на ищеца чрез неговия представител св. С. С.. Въпреки че предал
автомобила на ищеца, на 08.05.2020г. ответникът продал на св. С.В.Я.
процесния лек автомобил, като договорът за покупко-продажба е бил с
нотариална заверка на подписите с рег. № 241 от 08.05.2020 г., извършена от
нотариус Искра Кутева, с район на действие – районът на РС – гр.
Благоевград. За осъществяваното от ответника владение е видно от
придобиването му на 14.08.2018 г. с договор за покупко- продажба от
несобственика В. Я., като В. Я. също го е придобил с такъв договор на
04.10.2017 г. също от несобственик - от А. А. Договорите, които са с
нотариална заверка на подписите, съобразно изискването на чл. 144, ал. 2 от
ЗДвП, както и справка от АИС „Регистрация на МПС и собственици“ са
изпратени от Сектор „Пътна полиция“, Благоевград, и от тях е видно, че е
извършена регистрация на промяната на собствениците в деня на сключване
на съответния договор. За придобиване от ответника Г. на автомобила от
несобственик, съдът съобрази, влязлото в сила на 24.01.2019 г. решение
между ищеца „****“, ЕООД и А. А., постановено по гр.д. № 1344/2017 г. на
PC-Петрич, с което е прогласен за нищожен договорът от 17.08.2016 г., с
който „****“ ЕООД е продал на А. С. А. лекия автомобил; като със същото
решение „****“ ЕООД е признат за собственик на автомобила на основание
договор за продажба от 04.01.2016 г. и А. А. е осъдена да предаде владението
на собственика му. Посоченото решение по чл. 108 ЗС, с което Алексиева е
осъдена да върне лекия автомобил на ищеца „****“ ЕООД е влязло в сила на
11
24.01.2019 г. Няма доказателства, че по време на висящия съдебен процес А. е
прехвърлила лекия автомобил на В. Я., предвид че продажбата помежду им е
от 04.10.2017 г., а първоинстанцинното производство по чл. 108 ЗС пред РС-
Петрич е по описа за 2017 г., като няма данни дали е образувано преди или
след датата на продажбата, за да се приложи чл. 226, ал. 3 във вр. с ал. 1 ГПК
- СПН да има действие и спрямо приобретателя на МПС-то, ако е станало в
течение на процеса. Такива данни не може да се извлекат или по-скоро те са в
полза на обратния извод предвид датата на присъдената от PC с
постановеното решение законна лихва - 09.10.2017 г. върху присъденото
обезщетение, която дата е след датата на продажбата - 04.10.2017 г. /ако се
приеме, че законна лихва е претендирана, както обикновено от завеждане на
исковата молба/. Следователно СПН спрямо последващи приобретатели в
настоящия случай няма. Ищецът също не се позовава на такъв факт.
Последващият приобретател на автомобила е В. Я., който го е прехвърлил на
ответника по настоящото дело А. Г., който от своя страна е сключил
предварителен договор за покупко-продажба със св. С. Я., очевидно не са
могли да придобият собствеността му, поради първоначалното му
прехвърляне от несобственик - от А. на В. Я. По отношение
доказателствената сила на представените от ответника А. Г. предварителен
договор за прехвърляне на автомобила и протокола за предаване на
владението от 16.01.2019 г., подписани от него А. Г. и св. С. Я., съдът счита
следното: Видно е, че пълномощникът на ищеца е изразил становище за
антидатирането на същите и изготвени с цел защита от исковете. Съгласно чл.
180 ГПК частни документи, подписани от лицата, които са ги издали,
съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са
направени от тези лица. Когато изявленията обхващат датата на документа,
при възражение за антидатиране, не е нужно откриване на производство по
чл. 193 ГПК. Спорът за датата, посочена в документа не включва твърдение
за неавтентичност на частния документ, а за неговата вярност, поради което
за него не са приложими правилата, разписани в чл. 193 ГПК. За
установяване действителната дата съдът може да се позове на всякакви
доказателствени средства, включително и свидетелски показания на лицата,
които са издатели на частния документ, стига те да не са страни по делото.
Ако са страни, следва да се спазва ограничението за свидетелски показания
по чл. 164 ГПК. Поради изложеното, след като ответникът е участвал при
12
подписване на частните документи — предварителния договор за продажба
на МПС и протокола за предаване на владението му - то за установяване
датата на същите, не могат да се ползват свидетелските показания поради
забраната на чл. 164, ал. 1, т. 5 ГПК — за установяване със свидетели на
писмени съглашения, в които страната в случая ответника, която иска
свидетелите, е участвала. По делото няма други обективни данни, които да
сочат, че подписването на тези документи между А. Г. и св. С. Я. е станало на
16.01.2019 г. Затова се налага изводът, че същите са андитатирани. Дори да се
приеме, че такъв предварителен договор е сключен и предаването на
фактическата власт на автомобила е осъществена от ответника на св. С. Я.,
това не означава, че ответникът Г. не следва да отговаря по иска по чл. 59
ЗЗД. Като собственик, макар и да го е придобил от несобственик, той може
както лично да упражнява фактическа власт върху вещта, така и да я
предоставя на трето лице като дали третото лице я упражнява с намерение за
своене въз основа на предварителния договор със собственика е от значение в
отношенията помежду им. Следователно, като собственик на автомобила по
време на претендираните за обезщетение периоди ответникът е отговорен по
исковете по чл. 59, ал. 1 ЗЗД. Според чл. 59, ал. 1 от ЗЗД всеки който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне основа с
което се е обогатил до размера на обедняването. Уважаването на иск а за
заплащане на обезщетение за ползването на определена вещ предпоставя
кумулативното наличие на няколко предпоставки: ищецът да е собственик на
вещта; вещта да се ползва от ответника; д а липсва правно основание за
ползването й от ответника; в резултат на ползването да е настъпило
обедняване на ищеца и обогатяване на ответника. В случая предпоставките от
фактическия състав на цитираната норма - обедняване на ищеца, обогатяване
на ответника, като обогатяването и обедняването следва да произтичат от
общ/и факт/и – ползването на автомобила без основание - не са налице. С
ползването на автомобила и осъществяване на фактическата власт върху него,
ответникът Г. е лишил ищеца от извличане на ползите от него, като
същевременно се е обогатил, тъй като е спестил разходи за наемане на
автомобил от подобен тип. Обогатяването на ответника и обедняването на
ищеца, произтичат от общ юридически факт – ползване на автомобила. Но в
настоящия случай се установява, че ползването на автомобила за
претендирания период, който е за период до образуване на настоящото дело
13
по предявените искове по чл. 108 ЗСоб. и по чл. 59 от ЗЗД - е осъществявано
ползване на правно основание - закупуване от Г. на автомобила, при спазване
на формата визирана от чл. 144, ал. 2 от ЗДвП за нотариална заверка на
подписите, макар и от несобственик, при съобразяване от съда при правното
квалифициране на претенцията за обезщетение, че ищецът не се е позовал на
факти за знание на ответника като купувач, че купува от несобственик.
Ищецът е посочил, че А. А. е прехвърлила процесния автомобил през трети
лица на нейн познат – А. Г. и че последният го е придобил по силата на
договор за покупко-продажба, сключен с несобственик и го владее без правно
основание. Според чл. 70, ал. 1, изр. 1 от ЗСоб Владелецът е добросъвестен,
когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик,
без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от
закона форма е била опорочена. Затова БлОС счита, че доказателствата
опровергават ползването от ответника на автомобила за претендирания
период, който е с крайна дата преди образуване на настоящото дело да е без
основание, което възпрепятства уважаването на иска по чл. 59 ЗЗД. Съдът
съобрази чл. 70, ал. 1, изр. 2 ЗСоб., според който достатъчно е
добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание,
като според ал. 2 на същата разпоредба добросъвестността се предполага до
доказване на противното, както и чл.71 ЗСоб., според който добросъвестния
владелец се ползва от вещта до момента на предявяване иска за връщането й.
В тази вр. съдът съобрази и Р. № 124/6.6.2017 г. на ВКС по гр.д. 4048/2016 г.,
в което се сочи, че до предявяването на ревандикационния иск,
добросъвестният владелец е владял на имота на основание, годно да го
направи собственик и не дължи обезщетение на действителния собственик за
пропуснатите от него ползи. По изложените съображения, решението на РС с
което е отхвърлен иска по чл. 59, ал.1 ЗЗД, с които се претендира
заплащането на следните суми: - 2500 лв. /две хиляди и петстотин лева/ - на
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща обезщетение за периода от
14.08.2018 г. до 31.01.2019 г., дължимо поради лишаване от ползването на лек
автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № Е 67 47 КТ, с рама №
KL1CD26RJ8B196302, цвят – бежов металик, ведно със законната лихва
върху тази сума , считано от 14.12.2021 г. до погасяването. - 1500 лв. /хиляда
и петстотин лева/ - на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, представляваща
обезщетение за периода от 06.12.2019 г. до 06.03.2020 г., дължимо поради
14
лишаване от ползването на лек автомобил „Шевролет Каптива“, с рег. № Е 67
47 КТ, с рама № KL1CD26RJ8B196302, цвят – бежов металик, ведно със
законната лихва върху тази сума , считано от 14.12.2021 г. до погасяването,
следва да се потвърди.
Отделно от това ищцовото дружество е следвало да докаже размера на
претендираното обезщетение за процесните периоди посочени в исковата
молба. В тази връзка е допусната и приета СТЕ, като вещото лице е изчислило
стойността на обезщетението за период 10.10.17г. до 14.08.18г., който е извън
посочения в исковата молба. При това положение съдът приема, че липсват
доказателства за размера на претендираното обезщетение за посочените в
исковата молба периоди.
Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78
ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемият сума в
размер на 980,00лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 401/11.07.2022 г., постановено по гр.д.№
3090/2021 г. по описа та РС - Благоевград.
ОСЪЖДА, "****” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от управителя В.С., със
седалище и адрес на управление в гр. П., ул. ’’***” № **, да плати на А. Я. Г.,
ЕГН **********, гр.Б., ул. "***" № *, ет. *, сумата от 980/деветстотин и
осемдесет лева/ лв. представляващи адвокатско вързнаграждение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15