Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 14.11.2019 г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стоев, като
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 4 133/19 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 31 600 лв.
Ищецът В.Н.Д. твърди в
исковата си молба, че с постановление от 19.10.2016 г. бил привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 21 ал.1 пр.1 от НК по досъдебно производство 15087/2015
г. по описа на 09 РУ - СДВР. Твърди се, че на 14.04.2017 г. бил внесен
обвинителен акт и в СРС било образувано нохд 6552/2017 г. по описа на 22 състав,
НК. Твърди се, че с присъда от 13.07.2017 г. бил признат за виновен по
повдигнатото обвинение. С присъда от 12.12.2018 г., постановена по внохд
4377/2018 г. на СГС, 14 въззивен състав първоинстанционната присъда била
отменена и бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата
влязла в законна сила на 28.12.2018 г.
Твърди се, че на ищеца му били причинени неимуществени
вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от образуваното и водено
срещу него наказателно производство. Изпитвал изключителен страх, променила се
психиката му и се затворил в себе си, засилило се чувството му на несигурност и
безпокойство. Сторил и имуществени разходи за заплатени адвокатски
възнаграждения в размер на 1 600 лв.
Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от
предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата
от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно
воденото срещу него наказателно производство, както и сумата от 1 600 лв.
– обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско
възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху
сумите, както и сторените по делото разноски.
Ответникът – П.на Р
България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен
отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.
Съдът след като обсъди становищата и доводите
на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235
ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.2
ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, П.и съда от обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде
доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето,
което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е налице
влязла в сила присъда, с която същият е оправдан като от тези действия на
правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да са били
причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка, увреденият се
обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното
длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са
причинени виновно или не.
Ищецът релевира в исковата
си молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в
повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за които е
бил привлечен като обвиняем. Видно от доказателствата
по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 21 ал.1
пр.1 от НК. От ангажираните по делото доказателства е видно, че с присъда №
270/12.12.2018 г., постановена по внохд 4377/2018 г на ХІV въззивен състав на
СГС, НО е отменена присъда от 13.07.2017 г. на СРС, 33 състав по нохд 6552/2017
г. и ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата е
влязла в законна сила на 28.12.2018 г., видно от стореното отбелязване върху
присъдата.
С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е
налице първата предпоставка от фактическия състав.
В следствие на воденото срещу ищеца наказателно
производство той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни преживявания. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да
индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и
достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателно
преследване / в този смисъл са решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г.
на Трето ГО на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. На Четвърто
ГО на ВКС/. Разпитаният по делото свидетел
М.Н.Ж.в съдебно заседание от 28.10.2019 г. установява, че ищецът е претърпял неблагоприятни
в психологически и емоционален аспект преживявания. Съобразно правилото на
чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва
да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на
обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе
предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през
който е продължило воденото наказателно производство – около 2 години и 2месеца
/в досъдебна и съдебна фаза/, тежестта на повдигнатите обвинения – за
извършване на престъпление, притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по
смисъла на чл. 93 т.7 от НК/ в този смисъл решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по
гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО/, обстоятелството, че вече е бил осъждан с
оглед представеното по делото свидетелство за съдимост.
С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен
състав и ангажираните по делото от страните писмени и гласни доказателства
същият намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 2 000 лв., която
би репарирала душевния дискомфорт на ищеца от воденото срещу него наказателно
производство.
Предвид което съдът намира, че заявеният иск за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за
сумата от 2 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 30 000
лв. следва да се отхвърли.
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на
влизане в сила на оправдателната присъда т.е. 28.12.2018 г.
Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от 1 600 лв. – обезщетение
за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение.
Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, която настоящият съдебен
състав следва да съобрази е, че липсата на
процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния
процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя
извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване,
приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която
държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл.
4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр.
д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по
гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. С оглед
представените по делото писмени доказателства тази претенция като основателна и
доказана следва да се уважи изцяло.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен
изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по
производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца
и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част
от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ и 800 лв. – възнаграждение
за адвокат като на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Заявеното възражение по чл.
78 ал.5 от ГПК в писмения отговор на ответника с оглед извършените процесуални
действия по делото, неговата фактическа и правна сложност, цената на заявения
иск, съпоставени с размерите на минималните адвокатски възнаграждения, посочени
в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира за неоснователно доколкото
минималното адвокатско възнаграждение, посочено в цитираната наредба възлиза на
1 730 лв. т.е. заплатеното от ищеца е под минималния размер, посочен в
наредбата. Припадащата се част от адвокатското възнаграждение, съобразно
уважената част от иска възлиза на сумата от 91, 14 лв. т.е. на същия се следва
и сумата от 101, 14 лв. – разноски.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА П.на Р България
– с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 във
вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на В.Н.Д.,
ЕГН **********,*** – адв. В.П. сумата от 2 000
/две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
в резултат на воденото срещу него наказателно производство по нохд 6552/2017 г.
по описа на СРС, НО, 22 състав като отхвърля искът за горницата до пълния
предявен размер от 30 000 лв., както и сумата от 1 600 /хиляда и шестстотин/ лв. – обезщетение за имуществени
вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по
нохд 6552/2017 г. на СРС, 22 състав за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно
със законната лихва върху сумите, считано от 28.12.2018 год. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 101, 14 /сто и един лева и четиринадесет
стотинки/ лв. – сторени разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ :