Решение по дело №4133/2019 на Софийски градски съд

Номер на акта: 7705
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 15 юни 2021 г.)
Съдия: Невена Борисова Чеуз
Дело: 20191100104133
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

 

 

Р       Е      Ш      Е      Н       И       Е

гр. София, 14.11.2019 г.

В     И  М  Е  Т  О     Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав в публичното заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                                     СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ

при секретаря Радослава Манолова и в присъствието на прокурора Стоев, като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело №  4 133/19 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

           Предявени искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 пр.1 във  вр. с чл.4 от ЗОДОВ за сумата от 31 600 лв.

           Ищецът В.Н.Д. твърди в исковата си молба, че с постановление от 19.10.2016 г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 21 ал.1 пр.1 от НК по досъдебно производство 15087/2015 г. по описа на 09 РУ - СДВР. Твърди се, че на 14.04.2017 г. бил внесен обвинителен акт и в СРС било образувано нохд 6552/2017 г. по описа на 22 състав, НК. Твърди се, че с присъда от 13.07.2017 г. бил признат за виновен по повдигнатото обвинение. С присъда от 12.12.2018 г., постановена по внохд 4377/2018 г. на СГС, 14 въззивен състав първоинстанционната присъда била отменена и бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата влязла в законна сила на 28.12.2018 г.

Твърди се, че на ищеца му били причинени неимуществени вреди, настъпили като пряка и непосредствена последица от образуваното и водено срещу него наказателно производство. Изпитвал изключителен страх, променила се психиката му и се затворил в себе си, засилило се чувството му на несигурност и безпокойство. Сторил и имуществени разходи за заплатени адвокатски възнаграждения в размер на 1 600 лв.

Предвид тези твърдения е обоснован правен интерес от предявеният иск и от съда се претендира да осъди ответника да му заплати сумата от 30 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в незаконосъобразно воденото срещу него наказателно производство, както и сумата от 1 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, ведно със законната лихва върху сумите, както и сторените по делото разноски.

           Ответникът – П.на Р България, чрез своя представител оспорва иска по основание и размер в писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК.

           Съдът след като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.235 ал.2 и ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 пр.1 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда от обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано. С оглед така очертания фактически състав по делото, следва да бъде доказано от ищеца, че е налице съдебен акт, с който по отношение на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди от визираните по-горе органи е налице влязла в сила присъда, с която същият е оправдан като от тези действия на правозащитните органи като пряка и непосредствена последица да са били причинени вреди на ищеца. Отговорността на държавата е пряка, увреденият се обезщетява директно от съответния правозащитен орган, към което принадлежи съответното длъжностното лице. Тя е обективна т.е. носи се независимо дали вредите са причинени виновно или не.

         Ищецът релевира в исковата си молба, като вредоносно поведение от страна на П.на РБ, състоящо се в повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за които е бил привлечен като обвиняем. Видно от доказателствата по делото е, че ищецът е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 21 ал.1 пр.1 от НК. От ангажираните по делото доказателства е видно, че с присъда № 270/12.12.2018 г., постановена по внохд 4377/2018 г на ХІV въззивен състав на СГС, НО е отменена присъда от 13.07.2017 г. на СРС, 33 състав по нохд 6552/2017 г. и ищецът е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата е влязла в законна сила на 28.12.2018 г., видно от стореното отбелязване върху присъдата.

С оглед на което настоящият съдебен състав намира, че е налице първата предпоставка от фактическия състав.

В следствие на воденото срещу ищеца наказателно производство той е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания. Фактът на незаконното обвинение е достатъчен да индицира, че подсъдимият е претърпял вреди, рефлектиращи върху честта и достойнството му и е имал отрицателни изживявания за периода на наказателно преследване / в този смисъл са решение 427/16.06.2010 г. по гр.д. 273/2009 г. на Трето ГО на ВКС, решение № 480/23.04.2013 г. по гр.д. 85/2012 г. На Четвърто ГО на ВКС/. Разпитаният  по делото свидетел М.Н.Ж.в съдебно заседание от 28.10.2019 г.  установява, че ищецът е претърпял неблагоприятни в психологически и емоционален аспект преживявания. Съобразно правилото на чл.52 от ЗЗД размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта като понятие няма абстрактен характер, а следва да бъдат съобразени редица обстоятелства и факти при определяне размера на обезщетението. Настоящият съдебен състав намира, че в случая следва да се вземе предвид възрастта, интензитета на страданието на ищеца, периодът от време, през който е продължило воденото наказателно производство – около 2 години и 2месеца /в досъдебна и съдебна фаза/, тежестта на повдигнатите обвинения – за извършване на престъпление, притежаващо белезите на „тежко престъпление“ по смисъла на чл. 93 т.7 от НК/ в този смисъл решение 673/15.11.2010 г. на ВКС, по гр.д. 1916/2009 г., Четвърто ГО/, обстоятелството, че вече е бил осъждан с оглед представеното по делото свидетелство за съдимост.

С оглед критериите, визирани по-горе от настоящия съдебен състав и ангажираните по делото от страните писмени и гласни доказателства същият намира, че справедливо би било да се присъди сумата от 2 000 лв., която би репарирала душевния дискомфорт на ищеца от воденото срещу него наказателно производство.

Предвид което съдът намира, че заявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и доказан за сумата от 2 000 лв., като за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв. следва да се отхвърли.

С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на влизане в сила на оправдателната присъда т.е. 28.12.2018 г.

  Ищецът е заявил и искане за присъждане на сумата от 1 600 лв. – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение. Последователна и непротиворечива е практиката на ВКС, която настоящият съдебен състав следва да съобрази е, че липсата на процесуална възможност да се упражни претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от него в хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение с оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на ВКС,  решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./. С оглед представените по делото писмени доказателства тази претенция като основателна и доказана следва да се уважи изцяло.

  Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ и 800 лв. – възнаграждение за адвокат като на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК. Заявеното възражение по чл. 78 ал.5 от ГПК в писмения отговор на ответника с оглед извършените процесуални действия по делото, неговата фактическа и правна сложност, цената на заявения иск, съпоставени с размерите на минималните адвокатски възнаграждения, посочени в Наредба 1/2004 г. настоящият съдебен състав намира за неоснователно доколкото минималното адвокатско възнаграждение, посочено в цитираната наредба възлиза на 1 730 лв. т.е. заплатеното от ищеца е под минималния размер, посочен в наредбата. Припадащата се част от адвокатското възнаграждение, съобразно уважената част от иска възлиза на сумата от 91, 14 лв. т.е. на същия се следва и сумата от 101, 14 лв. – разноски.

 

              Водим от горното, съдът

 

                                         Р        Е       Ш        И   :

 

             ОСЪЖДА П.на Р България – с адрес: гр. София, бул. “Витоша” № 2 на основание чл.2 ал.1 т.3 пр. 1 във вр. с чл.4 от ЗОДОВ да заплати на В.Н.Д., ЕГН **********,*** – адв. В.П. сумата от 2 000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по нохд 6552/2017 г. по описа на СРС, НО, 22 състав като отхвърля искът за горницата до пълния предявен размер от 30 000 лв., както и сумата от 1 600 /хиляда и шестстотин/ лв. – обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на воденото срещу него наказателно производство по нохд 6552/2017 г. на СРС, 22 състав за заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 28.12.2018 год. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78 ал.1 от ГПК сумата от 101, 14 /сто и един лева и четиринадесет стотинки/ лв. – сторени разноски.

РЕШЕНИЕТО  подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

СЪДИЯ :