№ 82
гр. Д., 12.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на първи юли през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100034 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявена искова молба, с правно
основание чл.415, ал.1, във вр. с чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 410, ал.1, т.1
Кодекс за застраховането, във вр. с чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, предявена от „ЗАД
А.“ АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С.
К. № *, представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и
изпълнителния директор К. С. В., чрез процесуалния представител
юрисконсулт М. Ж. да се установи по отношение на „Агенция Пътна
Инфраструктура“ (АПИ), с ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. М. № *, представлявано от Председател на УС – И. И.,
чрез пълномощника си С. Б. М. – гл. юрисконсулт в ОПУ – Смолян, със
съдебен адрес: гр. С., бул. Б. № **, съществуване на вземане на ЗАД „А.“ в
размер 1 223.33 лева – главница за дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция, както и мораторна лихва, в размер на 372.45 лева от
31.03.2020г. до 31.03.2023г. - датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва от депозиране
на заявлението по чл.410 ГПК до датата на окончателното изплащане на
вземането, както и направените съдебно - деловодни разноски, включително и
възнаграждение за процесуално представителство.
В исковата молба ищецът поддържа твърдения, че на 19.04.2023г.
по ч.гр.д. № 17334/23г. по описа на Софийски районен съд е уважено
заявлението на дружеството, депозирано на 31.03.2023г. с издадена Заповед №
11088 за изпълнение на парично задлъжение по чл.410 ГПК срещу длъжника.
На основание чл.415, ал.1 със съобщение, получено на 22.08.2023г., съдията -
докладчик по делото им е указал, че е постъпило възражение от страна на
длъжника АПИ, поради което е налице правен интерес от установяване на
1
вземането по издадената заповед срещу Агенция Пътна Инфраструктура
(АПИ), с ЕИК **********, за сума в размер на 1 223.33 лева - главница, за
изплатено от ЗАД „А.“ обезщетение по имуществена застраховка „Каско на
МПС и злополуки“ за увреден от ПТП лек автомобил марка „Мерцедес“,
модел „ЦЛС“, с peг. № ****, ведно със сумата 372.45 лева - мораторна лихва
за забава, като претендира и законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане на вземането, направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение в заповедно и исково производство.
Основанията, от които произтича вземането са следните:
С комбинирана застрахователна полица №
0306X0342218/16.11.2017г. ЗАД “А.” е сключил договор за застраховки „Каско
и злополуки“ на автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, е peг. № ****
със срок на действие от 17.11.2017г. до 16.11.2018 г.
На 20.07.2018 г., на главен път III - 866 +500 м. посока от с. М. към
гр. К. и преди хотел „Ч.“ е настъпило пътнотранспортно произшествие (ПТП)
с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, с peг. №****, който попада
в не обезопасено, необозначено и несигнализирано препятствие - дълбока
дупка. Попадайки в пътната неравност се пука предна лява гума.
В резултат на описаното ПТП, на 20.07.2018г. водачът на лекия
автомобил И. А. Б. депозира Уведомление - декларация по щета пред ЗАД
“А.“ по имуществена застраховка „Каско на МПС и Злополука“, с искане за
обезщетяване на нанесените вреди на застрахования автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ЦЛС“, с peг. № ****. В дружеството е заведена преписка
по щета под № 26018030103426.
Причинените имуществени вреди на собственика на лек
автомобил са описани от експерти на ЗАД „А.” в хода на извършване на
ликвидационната дейност по преписката.
Съгласно издадена фактура №5673/2018г., издадена от ЕТ „П. – 9*
- Г. Н.“ вложените части и материали, както и калкулирания труд е в размер от
1213.33 лв. и включват: подмяна на части, ремонт на автомобила, заедно с
калкулирана цена на труд.
Видно от Платежно нареждане № П13020001/10.10.2018г., ЗАД
„А.“ изплаща, в полза на собственика на увредения автомобил,
застрахователно обезщетение сума в размер на 1213.33 лв., като са извършени
и ликвидационни разноски, в размер на 10.00 лв. общо 1223.33 лв.
С плащането на дължимите суми ЗАД „А.“ е изпълнило
задължението си в качеството му на застраховател по застраховка „Каско и
„Злополука“ на МПС да покрие щетите, причинени на пострадалото МПС. На
основание чл. 410, ал. 1 КЗ, във връзка е чл. 49, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл.86 ЗЗД,
има право да получи обезщетение до размера на изплатената сума.
По силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от
Закона за пътищата, републиканските пътища са изключителна държавна
2
собственост. Съгласно чл. 30, ал. 1, във връзка е чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските пътища се
осъществяват лицето, което управлява процесният пътен участък, т.е. Агенция
“Пътна инфраструктура” е длъжна да вземе необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни процесната
дупка и положи асфалт върху нея, както и до извършването на ремонтните
дейности - да постави предупредителни знаци, указания за отбиване на
движението и други. Ответникът не е изпълнил законовите си задължения по
осъществяване на поддръжка на републиканските пътища, съгласно §1, т. 14
от ДР на ЗП. Наличието на несигнализирани и необезопасени дупки на
пътното платно, представлява неизпълнение на посочените задължения и носи
отговорност за причинените от бездействието й вреди на трети лица.
Непосредствено задължение на служителите на Агенцията е да следят за
изправността на пътната настилка, която не трябва да създава опасност за
движението. ЗАД „А.”, в качеството си на застраховател, встъпва в правата на
увредения по силата на факта, че е изплатило застрахователно обезщетение за
причинените от деликта вреди и за него възниква регресно право срещу
възложителя на лицата, които чрез своето бездействие (неизпълнение на
своите задължения) са причинили имуществени вреди на собственика на
автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, с peг. № ****.
Ответникът е бил поканен с изх. № Л-7662/25.10.2018г., получено
на 31.10.2018г., придружено с цялата ликвидационна преписка по щета, техен
№ 26018030103426 да възстанови изплатеното от застрахователя обезщетение,
но тъй като не е последвало доброволно изпълнение е предявен настоящия
установителен иск за установяване на вземането по издадената от съда
Заповед № 11088/19.04.2023г. по ч. гр.д. №17334/2023г. спрямо Агенция
„Пътна инфраструктура“ за сумата от 1223.33 лева (хиляда двеста двадесет и
три лева и тридесет и три стотинки) - главница за дължимо застрахователно
обезщетение по регресна претенция, както и мораторна лихва, в размер на
372.45 лева от 31.03.2020г. до 31.03.2023г. - датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, ведно със съдебни разноски
в размер 81,92 лева и законната лихва върху главницата 1223,33 лева от
31.03.2023г. от депозиране на Заявлението по чл.410 ГПК до датата на
окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски в
настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК от ответника е представен отговор, с
който оспорва иска като неоснователен, поради липса на причинна връзка
между противоправното бездействие на служителите на Агенция „Пътна
инфраструктура“ и настъпилият вредоносен резултат за ищеца, както се
твърди в исковата молба.
От представените от ищеца доказателства за настъпилото на
13.05.2021г. ПТП, не става ясно точното място на пътнотранспортното
произшествие, астрономическото часово време, метеорологичните условия,
скоростта, с която се е движел автомобила по време на произшествието, както
3
и поведението на насрещно движещия се автомобил, относно възможността
да бъде избегнато произшествието, както и други съществени фактори,
определящи движението на автомобила като безопасно по смисъла на чл.20
ЗДвП.
Посочените с исковата молба твърдения, в частта си относно
механизма на причиняване на съставомерната вреда, доколкото в тази си част
е съставена по данни на водача на увреденото МПС, не се ползва с обвързваща
сила досежно обстоятелствата на причиняване на вредите, които в рамките на
ангажиране на имуществена отговорност следва да бъдат доказани по
правилата на доказването с пълно и главно доказване от страната, която черпи
права от тези обстоятелства - ищеца по главния иск. Всички обстоятелства,
около възникването на пътно-транспортното произшествие, в иска на ищеца се
основават единствено на твърденията на водача на увредения автомобил,
който е заинтересувано лице съгласно чл.172 ГПК и в случая е нормално да
твърди обстоятелства, които изключват неговото виновно поведение.
В случая, водача е проявил небрежност при управлението на
автомобила, нарушил е разпоредбата на чл. 20, ал.2 ЗДвП, като при избиране
на скоростта на движение не се е съобразил с атмосферните условия, с релефа
на местността, със състоянието на пътя, с конкретните условия на видимост, за
да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Оспорва иска по основание и размер, тъй като имуществената
вреда на автомобила, може да е в сочената от ищеца причинна връзка, но от
представените с исковата молба доказателства, не се доказва по безспорен
начин, че сумата реално е постъпила по сметката или в касата на
застрахованото лице.
Ответникът оспорва иска, като твърди, че АПИ, респ. ОПУ
Смолян (Областно пътно управление) по никакъв начин не е допринесла за
възникването на вредата, нито нейни длъжностни лица имат вина за
настъпването им. Ако има настъпили вреди, те са само и единствено по вина
на водача, тъй като не е спазил задълженията си по чл.20 ЗДвП, да се движи с
безопасна скорост и да е в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Поради това моли съда да отхвърли иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът не изпраща представител.
Ответникът не изпраща представител.
Съдът прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложеното ч.гр.д. № 17334/2023г. по
описа за 2023г. на Районен съд София се установи, че на 31.03.2023г. е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
Застрахователно Акционерно Дружество „А.“ АД, с което е предявил
вземането си по отношение на ответника „Агенция Пътна Инфраструктура“
(АПИ), с ЕИК **********, което е уважено с издадена Заповед №
11088/19.04.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за
4
сумите: 1 223.33 лева – главница за дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция, както и мораторна лихва, в размер на 372.45 лева от
31.03.2020г. до 31.03.2023г. - датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва, считано от
31.03.2023г. до датата окончателното изплащане на вземането, както и
направените съдебно - деловодни разноски 81.92 лева, от които 31.92 лева -
държавна такса и 50.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
На 22.08.2023г. на ищеца е връчено Разпореждане №
98166/09.08.2023г., поради постъпило възражение срещу издадената заповед,
че следва да предяви иск по чл.415 ГПК за установяване на вземането срещу
длъжника.
На 21.09.2023г. е предявен иск, на основание чл.422 ГПК за
установяване съществуване на вземане по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 ГПК по ЧГД № 17334/2023г. по описа на
Софийски Районен съд.
Искът е предявен в едномесечния срок от получаване на
съобщението по чл.415 ГПК, поради което е процесуално допустим.
По същество е основателен.
Няма спор по делото, а и от приложена Комбинирана
застрахователна полица № 0306X0342218/16.11.2017г. се установи, че е
сключена от ЗАД “А.” за застраховки „Каско и злополуки“ на автомобил марка
„Мерцедес“, модел „ЦЛС“, с peг. № **** със срок на действие от 00:00:00 часа
на 17.11.2017г. до 23:59:59 часа на 16.11.2018 г.
На 20.07.2018г. в ЗАД „А.“ е депозирано уведомление -
декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ за лек автомобил
мерцедес CLS 350, рег.№****, настъпило на 20.07.2018г., на път посока от с.
М. към гр. К., на 10км. от М. водача св. И. Б. попада в дупка и реже предна
лява гума, със схема на ПТП.
От Удостоверение за техническа изправност на ППС рег. № ****,
марка Мерцедес ЦЛС 350 се установява, че автомобилът е преминал годишен
преглед за техническа изправност и се допуска да движи по пътищата
отворени за обществено ползване с протокол № 14989097 на МТИТС,
извършен на 07.12.2017г., валиден до 05.12.2018г.
От ЗАД „А.“ по претенция № 26018030103426/20.07.2018г. по
„Каско на МПС“, полица № 0306Х0342218 за автомобил с рег. № ****, е
описана щета предна лява гума подмяна, предна лява джанта ремонт от
събитие 20.07.2018г.
На 23.07.2018г. е изготвен опис заключение по щета №
26018030103426.
На 26.07.2018г. от експерт ликвидационен център към
застрахователя по щета 26018030103426/20.07.2018г. е извършена проверка на
път III- 866, в района на 86 км. + 500 метра по посока от с. М., преди хотел
5
„Ч.“. На платното се виждат дупки с различни размери. Паднали камъни в
асфалтовото покритие. Експертно заключение, с приложен снимков материал,
според което уврежданията по автомобила могат да се получат на посоченото
място и по описания начин.
На 07.08.2018г. св. Б. като водач на автомобила е предал на
застрахователя с приемателен протокол фактура № **********/07.08.2018г. в
оригинал, на стойност 1 233.00 лева, с ДДС за стойността на щетите джанта и
гума.
На 13.08.2018г. ищецът е изготвил по номер на щета
26018030103426/20.07.2018г. стойност 1 213.33 лева на автомобила с рег. №
****, Мерцедес ЦЛС.
С платежно нареждане от 10.10.2018г. ищецът е превел на
собственика на автомобила сумата от 1213.33 лева.
На 31.10.2018г. ищецът е изпратил покана № Л7662/25.10.2018г. на
ответника да възстанови сумата, която е изплатена като обезщетение по
застраховка „Каско“ на лек автомобила Мерцедес ЦЛС 350, ДК № ****, вреди
в резултат на настъпило ПТП на 20.07.2018г. на път III - 866, в района на 86
км. + 500 метра по посока от с. М., преди хотел „Ч.“, при преминавана през
необезопасена дупка на пътното платно на основание чл.410, ал.1 КЗ, във
връзка с чл.49 ЗЗД.
От показанията на св. Б. се установи, че е работил като шофьор
строителна фирма „С. С.“ ЕООД и е управлявал автомобил рег. № ****.
Спомня си, че пътят бил мокър и влезнал в дупка, в резултат на навлизането в
дупката възникнало произшествието на пътя между М. и К. на 10 км. от
стената на А. И., движейки се в посока П.. За инцидента не е подаден сигнал
до органите на МВР. Автомобилът бил със спукана гума.
От заключението по изслушаната АТЕ, изготвена от вещото
лице Г. Т. се установи, описаният начин и механизъм на настъпване на ПТП,
на републикански път III – 866, на километър 83 плюс 500 метра от гр. Д. – М.
– К. на 20.07.2018г. попада на необезопасено и несигнализирано препятствие –
дълбока дупка, от което са били нанесени имуществени вреди на
застрахования лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, с рег. № ****
са в причинно - следствена връзка, с начина и механизма на произшествието
описан от ищеца. Средно пазарната цена на извършения ремонт, съгласно
представената оферта - фактура с ДДС, към 20.07.2018г., възлизат на 1 341.60
лева. Описаните цени във фактура № **********/07.08.2018г. в размер на
1 233.00 лева са реални и са в границите на изследваните търговски обекта.
Ликвидационни разноски в размер на 10.00 лева са в нормалните граници.
В самото заключение са приложени снимки на мястото на ПТП –
хоризонтален път с две ленти за движение със ширина 7,40 метра, на който се
вижда необезопасено и несигнализирано препятствие - дълбока дупка, което
от техническа гледна точка и механизъм на настъпване на щетите е в
6
причинно следствена връзка.
От заключението на вещото лице К. Г. по изслушаната съдебно
икономическа експертиза се установи, че застрахования е заплатил на
застрахователя общо начислената застрахователна премия 2 808.00 лева, плюс
56.16 лева ЗПЗП (задължителен данък застрахователна премия), която е
разсрочена за плащане на четири вноски по 702.00 лева всяка, плюс 14.04 лева
ЗДЗП (задължителен данък застрахователна премия). Вноските са платени,
както следва: Първа вноска - падеж на 16.11.2017 г. - платена на 16.11.2017 г.,
включена в отчет № 26017-1993/16.11.2017. Общата сума по отчета е внесена в
касата на агенция П..; Втора вноска - падеж на 16.02.2018 г. - платена на
06.02.2018 г., включена в отчет № 260-18341/26.02.2018 г. Общата сума по
отчета е внесена в касата на агенция П..; Трета вноска - падеж на 18.05.2018 г. -
платена на 18.05.2018 г., включена в отчет № 260-18900/18.05.2018 г. Общата
сума по отчета е внесена в касата на агенция П..; Четвърта вноска - падеж на
17.08.2018 г. - платена на 17.08.2018г., включена в отчет № 26018-1515 /
17.08.2018 г. На основание, издадена фактура № 5673/2018г. от ИТ „П. - 9* - Г.
Н.“, вложените части и материали, както и калкулирания труд е в размер на
1 213.33 лв. и включват подмяната на части, ремонт на автомобила, заедно с
калкулирана цена на труд, като тази сума е изплатена с платежно нареждане
УНР № П13020001/10.10.2018г. от ЗАД „А.“, в полза на собственика на
увредения автомобил — Н. С. С..
При така установената фактическа обстановка, от правна страна
съдът намира следното: Ищецът е предявил регресен иск, на основание
чл.410, ал.1, т.2 КЗ - с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
В практиката на ВКС, изложена в Решение № 147 от 19.06.2012 г.
на ВКС по гр. д. № 582/2011 г., IV г. о., ГК е прието, когато ищецът основава
своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на виновно,
противоправно действие или бездействие на ответника, той следва да
установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага до доказване на противното и това доказване е в тежест на
ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Ищецът, с всички доказателствени
средства, следва да установи увреждащото деяние, вредите и причинно-
следствената връзка между тях така, че от анализа на доказателствата съдът да
може да изведе еднозначен извод за наличието им. Чрез пълно и главно
доказване ищецът следва да установи истинността на твърденията си за
релевантните факти. Не е в тежест на ищеца обаче и без въведено от ответника
оспорване, чрез пълно и главно доказване да изключва последователно всички
7
хипотетични възможности за настъпване на вредите по начин, различен от
твърдения.
Съгласно чл.154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът
основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва
да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите.
В настоящото производство, съдът прие за доказани твърденията
на ищеца, че на 20.07.2018 г., на главен път III - 866 +500 м. посока от с. М.
към гр. К. при движение с лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „ЦЛС“, с
peг. №**** от водач св. Б. е настъпило ПТП, по което застрахователя е
изплатил щета на стойност 1 233.00 лева, с ДДС за стойността на щетите
джанта и гума.
На 13.08.2018г. ищецът е изготвил по номер на щета
26018030103426/20.07.2018г. стойност 1 213.33 лева на автомобила с рег. №
****, Мерцедес ЦЛС.
С платежно нареждане от 10.10.2018г. ищецът е превел на
собственика на автомобила сумата от 1213.33 лева.
От заключението на в. л. Г. Т. по изслушаната САТЕ се установи,
че щетата е в причинна връзка с бездействието на ответника по поддържане
пътя в изправно състояние, че вредата е настъпила в резултат на
преминаването на автомобила през необезопасена и несигнализирана
неравност на пътя – дупка, като тези предпоставки са от значение за
ангажиране на отговорността на ответника на основание чл.49 ЗЗД.
Застрахователят е бил уведомен, съгласно чл.58.2 от застрахования
с писмена декларация - уведомление от 20.07.2018 за настъпване на
застрахователно събитие, в деня на настъпването му.
В конкретната хипотеза, съгласно чл.6, т.4 от Наредба № Iз-41 от
12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни
произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните
работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм. – ДВ,
бр. 19 от 2017 г.), издадена от министъра на вътрешните работи и
председателя на Комисията за финансов надзор, съставяне на протокол за
ПТП не е задължителен, тъй като съгласно нормата не се посещават от
органите на МВР - "Пътна полиция" и не се съставят документи за: 4. (доп. –
ДВ, бр. 19 от 2017 г.) повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС,
освен когато повредите са причинени в резултат на пътнотранспортно
произшествие с един участник и МПС не е в състояние да се придвижи на
собствен ход. Повредите по МПС не са причинени от друго ППС, поради
което не необходимо посещение на органите на МВР на мястото на
8
произшествието, както и не е необходимо съставяне на протокол за ПТП.
В конкретния случай застрахования е уведомил застрахователя,
съгласно чл.58, т.2 от ОУ в деня на събитието, което се установи от
приложената декларация - уведомление за щета от 20.07.2018г. за настъпилото
застрахователно събитие.
Механизмът на ПТП може да бъде установен от съда, посредством
всички допустими от ГПК доказателствени средства, прието в практиката,
изложена в Решение № 110 от 04.09.2013 г. по т. д. № 194/2012 г., на ВКС, ТК,
ІІ т.о., Решение № 98 от 25.06.2012г на ВКС по т.д. 750/2011г, ІІ т.о, според
която обвързващата формална доказателствена сила на протокола за пътно-
транспортно произшествие не освобождава съда от задължението му да
изследва механизма на същото с други доказателства, включително чрез
назначаване на авто-техническа експертиза.
Съдът прие от събраните гласни и писмени доказателства,
експертизи, че настъпилото ПТП е в причинна връзка с вредата, а
отговорността на ответника е на основание чл.49 ЗЗД, поради допуснато
бездействие, съгласно чл.19, ал.1, т.1 и чл.30 Закон за пътищата.
Съгласно чл. 30, ал.1 ЗП АПИ осъществява дейностите по
изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В §1, 13
ДР на ЗП е дадена легална дефиниция на „ремонт на пътищата", като дейност
по възстановяването или подобряването на транспортно-експлоатационните
качества на пътищата и привеждането им в съответствие с изискванията на
движението. Съгласно § 6, т. 37 от ЗДвП определя като „препятствие на пътя"
- нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или
други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението
Съгласно чл.19, ал.1, т.1 ЗП републиканските пътища се
управляват от Агенция "Пътна инфраструктура.
Съгласно чл. 167, ал.1 ЗДвП АПИ има задълженията, в качеството
на лице, стопанисващо пътя да го поддържа в изправно състояние и да
сигнализира незабавно препятствията по него, съответно да ги отстранява във
възможно най-кратък срок.
Съдът прие, от съвкупният анализ на събраните по делото
доказателства, че е налице бездействие от страна на ответника във връзка с
изпълнението на задълженията му по чл. 30, ал. 1 ЗП и чл.13 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените
при процесното ПТП вреди. Причинно-следствената връзка между
установеното неизпълнение на вменено нормативно задължение и
претърпените вреди, се установява от приетото заключение на САТЕ. Налице е
бездействие във връзка със законово вменените задължения на ответника да
сигнализират препятствията по пътя и да ги отстраняват, с което да
обезпечават безопасността на движението, поради което и на основание чл. 49
ЗЗД, ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП
9
вреди.
Съставът на отговорността от непозволено увреждане изисква
наличие на вина, която се презумира, но в хипотезата на чл.49 ЗЗД този
елемент не се обсъжда, тъй като отговорността на ответника е обективна, без
вина, за действие или бездействие на свои работници, на които е възложил
работата, но от чужди виновни действия или бездействия са в пряка причинна
връзка с настъпилите вреди и тяхна пряка и непосредствена последица.
Основателна е и предявената претенция с правно основание чл. 86
ЗЗД за вреди за забава в размер на законните лихви, които за периода от
31.03.2020г. до датата на заявлението по чл.410 ГПК по ч. гр.д. № 17334/2023г.
по описа на СРС -31.03.2023г. следва да се присъдят с оглед предявения
петитум в размер на 372.45 лева.
В тежест на ответника се възлагат и разноските в заповедното
производство, които са последица от уважаването на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и с оглед изхода на исковото
производство, следва да заплати на ищцовата страна сумата 81,92 лева,
представляваща разноски в производството по ч. гр. дело № 17334/2023 г. по
описа на СРС, от които 31,92 лева държавна такса и 50.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно т. 10 от Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422
респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода
на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.
При този изход в производството в полза на ищеца-заявител следва
да бъдат присъдени разноски при уважен иск по чл. 415 ГПК, във връзка с
чл.78, ал.1 ГПК за ДТ 50.00 лева; 460.11 лева за експертиза и явяване на
свидетел; за възнаграждение за юрисконсулт в размер 100.00 лева, на
основание чл.25 Наредба за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск от „ЗАД А.“ АД,
вписано в Търговския регистър на Агенция по вписвания с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. К. № *, представлявано
съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и изпълнителния директор К.
С. В., чрез процесуалния представител юрисконсулт М. Ж. съществуване на
вземане по отношение на „Агенция Пътна Инфраструктура“ (АПИ), с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. М. № *,
представлявано от Председател на УС – И. И., чрез пълномощника си С. Б. М.
10
– гл. юрисконсулт в ОПУ – Смолян, със съдебен адрес: гр. С., бул. Б. № **, в
размер: 1 223.33 лева – главница за дължимо застрахователно обезщетение по
регресна претенция по щета №26018030103426, в качеството на застраховател
по застраховка „Каско“ МПС, ведно с мораторна лихва, в размер на 372.45
лева от 31.03.2020г. до 31.03.2023г. - датата на депозирането на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, ведно със законната лихва върху
главницата 1 223.33 лева, считано от 31.03.2023г. до датата окончателното
изплащане на вземането, както и направените съдебно - деловодни разноски
81.92 лева, от които 31.92 лева - държавна такса и 50.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение, № 11088/19.04.2024г. по ЧГД № 17334/2023г. по описа на
Софийски Районен Съд, по реда на чл.410 ГПК.
Да се издаде изпълнителен лист въз основа на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, № 11088/19.04.2024г. по
ЧГД № 17334/23г. по описа на Софийски Районен съд и съобразно размера на
установеното вземане в настоящото производство, след влизане в сила на
настоящото решение, на основание чл.416 ГПК.
ОСЪЖДА „Агенция Пътна Инфраструктура“ (АПИ), с ЕИК
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. М. № *,
представлявано от Председател на УС – И. И. да заплати на „ЗАД А.“ АД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. С. К. № *,
представлявано съвместно от изпълнителния директор М. П. И. и
изпълнителния директор К. С. В. разноски по делото в настоящото
производство, в размер 610.11 лева (шестстотин и десет.11), от които за ДТ
50.00 лева; 460.11 лева за експертиза и явяване на свидетел; за
възнаграждение за юрисконсулт в размер 100.00 лева, на основание чл.25
Наредба за заплащане на правната помощ, на основание чл.78 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
11