№ 253
гр. Пазарджик, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Николинка Попова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500281 по описа за 2022 година
Производството е образувано по жалбата на С. АЛ. К. ЕГН ********** с адрес : гр. С., общ.
С. , ул. „С. „ № 72 против Решение № 56/15.03.2022 г. постановено по гр.д.№
20215210100620/2021 г. на РС- Велинград, , с което е оттхвърлен предявения от
жалбоподателя С. АЛ. К. против ответниците М. АХМ. Ф. и ИСМ. Р. К. – отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено , че
ответниците не са собственици на едноетажна постройка от 74 кв.м. построена в ПИ № 240
в кв. 15 по плана на гр. С. , целият с площ от 488,00 кв.м. , за който е отреден УПИ ХХVІІІ
в същия квартал. В жалбата се излагат доводи , че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като съдържа много неточности – правни и други. Поддържа се , че
ответниците неправомерно са придобили нотариалните си актове, тъй като М.Ф. , като
главен специалист в техническата служба на Община С. , изкарва скици без проблем и
подписва. Твърди се , че в представеното по делото разрешение за монтаж на павилион ,
била допусната техническа грешна относно годината на съставянето , а и имало
несъвпадение на посочените в този документ имена с имената на праводателите на
ответниците. Твърди се , че процесната сграда била построена през 1999 г. без никакви
строителни книжа , като се поддържа , че нот. Акт № 60 /05.06.200 г. бил издаден без правно
основание и на различни имена. Твърди се , че събраните по делото свидетелски показания
били недостоверни, тъй като двамата свидетели били близки родственици на ответниците и
поради това били заинтересовани от изхода на делото. Поддържа се още, че ищецът –
жалбоподател до 2015 г. е плащал данък сгради на процесната постройка , но тъй като не
1
била нанесена в картата спрели да плащат. Твърди , че той разполагал със скици от 2015 г. и
от 2013 г., в които постройката не била нанесена , а пък ответникът М.Ф. представил скица
от 2014 г. , в която сградата била нанесена , тъй като за него като специалист в общината ,
не представлявало проблем да нанесе сгради и да подписва документи. Изложени са
подробни съображения в този смисъл. Моли се съда да отмени решението и да се постанови
друго , с което да се уважи предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците , които чрез
своят процесуален представител оспорват жалбата и молят съда да потвърди решението на
ВРС. Считат жалбата за неоснователна и необоснована с подробни аргументи в тази насока
в защитата по същество.
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по
вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа
необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.
В изпълнение на задълженията, вменени му с разпоредбата на чл.269 и чл. 270 ГПК,
въззивният съд счита, че решението на ВРС е валидно и допустимо. То съдържа реквизитите
по чл.236 от ГПК и е постановено от родово компетентен съд.
Настоящото производство е въззивно, поради което съдът следва да направи свои
фактически констатации и правни изводи. След съвкупна преценка на всички събрани по
делото доказателства, с оглед разпоредбата на чл. 235 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд
приема за установено следното:
В исковата молба се твърди, че ищецът С.К. на основание наследяване от
покойните му родители - А.А.К /А.А.М./, починал на 29.03.2000 г. и Ф.А.К.,
починала на 06.11.2004г., и делба, е единствен собственик, съгласно Нотариален акт №
110/1980г., Решение от 18.12.2003г. по гр.дело №18/2003г. по описа на Районен съд
Велинград, както и Нот.акт №168/2021г. на поземлен имот № 240, в кв.15 по плана на гр.С.
/пълен номер 5010240 и пл.№ 240 от кадастрален район 501, урбанизирана територия/,
целият с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII в същия квартал, с площ от 414
кв.м., като регулацията за имота не е приложена. Въпреки че този имот от 1980 г., по силата
на Нотариален акт № 110/1980г. бил собственост на баща му А.А.М., ПК"Родопи"
неправомерно го завладели през 1991 г. и се снабдили с нот.акт за него,но през 2000 г.,
всички наследници, защитили правото си на собственост като през 2003 г. предявили против
ПК"Родопи" иск за собственост. Със съдебно Решение от 18.12.2003 г., влязло в сила на
08.07.2005 г. по гр.дело №18/2003 г., Велинградският районен съд приел за установено по
отношение на ПК „Родопи”, че ищците са собственици на дворното място от този
незастроен имот с пл.№240-ти и отменил Нот.акт № 24/1991 г. на ПК „Родопи”.Твърди се ,
че към 2005 г., когато получили владението от РПК „Родопи" имотът бил незастроен.
2
Ищецът поддържа още, че по силата на делба получил в дял този имот, декларирал го през
2005 г. и от тогава насам плаща данъците си за него. Твърди, че в имота има незаконната
едноетажна постройка, с площ от 74 кв.м., построена някога от неизвестен строител, без
строителни книжа, по време, когато той се е ползвал от РПК"Родопи”. Излага, че от
издадената му преди от около три месеца скица С-0054 /10.03.2021 г., за пръв път установил,
че в имота му вече е попълнена тази незаконна постройка от 74 кв.м. От отбелязаното в
същата скица разбрал, че двамата ответници се легитимират за собственици на по 37 кв.м.
ид. части, т.е, на по 1/2 идеална част от цялата едноетажна постройка от 74 кв.м., съответно
с Нот.актове №12 и 13 - и двата от 18.01.2017г. на Велинградския нотариус Г.Х.. Поддържа,
че попълването на сградата в кадастралната карта би следвало да се извърши в
административно производство по ЗУТ за съставяне на Акт за непълноти и грешки
действащия кадастрален план, каквото не е провеждано, тъй като никога на него или
останалите наследниците не е съобщавано за отпочването му. Счита, че вместо това е било
извършено противозаконно попълване на въпросната сграда по време, през което е
общоизвестно, че първият ответник М.Ф. е работил и продължава да работи в техническата
служба на общината и в качеството му на длъжностно лице неправомерно е действал в свой,
както и на втория ответник, интерес. Твърди, че са били издадени неправомерно от
общината документи, необходими за нотариалните производства и по двата нот.акта - № 12
и №13 от 18.01.2017г. Счита, че ако тази постройка е била законно построена и представлява
„търпим строеж“, който не подлежи на премахване по административен ред, тя би била
негова собственост, като приращение върху собствената му земя, на основание чл.92 от ЗС.
Твърди, че е поканил с две нотариални покани двамата ответници да премахнат тази
незаконна постройка от имота му, която му пречи да го ползва, но същите отказали да се
съобразят. Предвид изложеното поддържа, че е налице правен интерес от предявения иск,
съгласно ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, като последица от уважаването на иска му против
ответниците, моли да бъдат отмени нотариални акта №№ 12 и 13 от 18.01.2017г. Сочи
доказателства и претендира съдебно- деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците чрез своят процесуален
представител са подали писмен отговор, в който оспорват изцяло предявения иск, като
неоснователен. Излагат, че по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижи имот
срещу задължение за гледане и издръжка №13, том I, н.д.№13/2017Г., вписван под №29,том
I. дело №24/2017г.. вх.рег. №48/18.01.2017г.. на СВ- Велинград ответникът М. АХМ. Ф. се
явява собственик на югоизточния самостоятелен обект от процесната сградасключено
застрояване, представляваща работилница за тестени изделия, със застроена площ от 37
кв.м., построена в дворно място представляващо ПИ 240, в кв.15 по плана на гр.С., а
ответникът И.Р. К. се явява собственик на северозападния самостоятелен обект от
процесната сграда сключено застрояване, представляваща работилница за тестени изделия,
със застроена площ от 37 кв.м., по силата на нотариален акт за прехвърляне на недвижим
имот срещу задължение за гледане и издръжка №12, том 1, н.д.№ 12/2017 г.. Твърдят, че
тази сграда имат от своите родители, съответно: А. М.Ф. и Р.С. К., които я изградили още
през 1990 г., съгласно одобрен проект и издадено им разрешение за строеж
3
№20/19.06.1989г., след изразено изрично съгласие от собственика на имот № 240
РПК“Комуна“, обективирано в писмо №231/02.06.1989 г.. Процесната сграда родителите им
изградили със собствени средства и материали, като още от построяването си през 1990г.
владели и стопанисвали, като работилница за производство на тестени изделия до 2017г., за
която са им издадени нужните разрешителни. Тази работилница като обект, била въведена в
експлоатация още през 1990 г., а впоследствие праводателите им когато прехвърлили
сградата, предали владението на ответниците. През всичките тези години единствено
праводателите на ответниците, а впоследствие и ответниците са владеели процесната сграда,
непрекъснато, явно и несъмнено без някой да оспорва това тяхно право, в продължение на
давностния срок по чл.79 ал.1 от ЗС. В тази връзка се поддържа, че макар да са изградили
сградата на законно основание, праводателите им се позовали на изтекла в тяхна полза
придобивна давност, като се снабдили с Нотариален акт за собственост по обстоятелствена
проверка №60, том 1, дело № 235/2000г., с Акт на вписване № 61, том I от 05.06.2000 г., на
СВ-Велинград. Оспорват обстоятелствата изложени в Решение на PC-Велинград от 18.
12.2003 г., постановено по гр.д.№ 18/2003г., в което не са участвали и няма обвързваща сила
за тях. Оспорват обстоятелството, че ПК"Родопи" е правоприемник на РПК"Комуна".
Твърдят, че процесното място е заплатено от РПК"Комуна" на наследодателя на ищеца
А.А.М., който освен това е предал доброволно владението на имота съгласно определените
от плана граници. Твърдят, че РПК"Комуна" се е сдобила с Нотариален акт за собственост
върху недвижим имот, придобит чрез давностно владение №24, том II, нот.дело
№495/1991г.. на PC-Велинград и собственик на имота е РПК" Комуна". Оспорват
изложеното в исковата молба обстоятелство, че към 2005 г.. имотът не е бил застроен, тъй
като освен монтирания от РПК „Комуна" павилион, имотът е бил застроен и с процесната
сграда още през 1990 г. Оспорват и обстоятелството, че по действащия план имотът е със
статут на незастроен,в каквато връзка има множество издадени документи. Сочат, че
издаденото им Удостоверение за търпимост №38 от 18.11.2016 г. касае извършени
преустройства в самата страда,за което има произнасяне от страна РДНСК-Пазарджик,
обективирано в писмо изх.№СР-690-00-2 78 от 16.08.2002г., по жалба на ищеца. При
условията на евентуалност правят възражение, че са собственици на процесната сграда, по
силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност, посредством присъединяване
владението си към това на праводателите си. Сочат се доказателства и се претендират
съдебно- деловодни разноски.
Настоящият въззивен състав, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно убеждение, изцяло възприема
установената от ВРС фактическа обстановка, както и възприема изцяло правните изводи на
ВРС ,поради което и на основание чл.272 от ГПК препраща към правните изводи на ВРС.
Поради съвпадащите изцяло изводи на настоящата инстанция с изводите на
ВРС,обжалваното решение следва да се потвърди.
За пълнота на изложението и в отговор на поставените във въззивната жалба
въпроси следва да се има предвид също така и следното :
4
Възраженията на въззивника пред настоящата инстанция не се подкрепят от
събраните по делото доказателства.
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от
ГПК - да се признае за установено по отношение на ответниците , че те не са собственици на
едноетажната постройка от 74 кв.м., построена в поземлен
имот №240 в кв.15 по плана на гр.С. /пълен номер 5010240 и пл.№ 240 от кадастрален район
501, урбанизирана територия/, целият с площ от 488 кв.м., за който е отреден УПИ XXVIII в
същия квартал с площ от 414 кв.м., като регулацията за имота не е приложена. Съгласно
разясненията на Тълкувателно решение 8 от 27.11.2013 г. по тълкувателно дело № 8/2012 г.
на ОСГТК на ВКС, в производството по предявения отрицателен установителен иск ищецът
е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на
ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за съществуване правото на иск.В конкретния случай, ищецът обосновава
правния интерес от предявяването на иска, чрез отричането на собственическите права на
ответниците върху процесната сграда , като твърди, че е собственик на недвижимия имот
върху който тя е построена и в случай ,че не подлежи на премахване като незаконна, то тя
би била негова собственост на основание чл. 92 ЗС. Ответната страна оспорва правото на
собственост на ищеца върху недвижимия имот, а също така се позовава на валидни
прехвърлителни сделки и изтекла полезна придобивна давност върху процесната сграда.
Тези твърдения са достатъчни, за да се приеме, че искът е процесуално допустим, а
действителната принадлежност на спорното материално право върху постройката подлежи
на проверка при разглеждане на спора по същество.
От представените по делото писмени доказателства , съдът приема за безспорно
установено, че ищецът е собственик на поземления имот, върху който е построена процесна
сграда. В случая ищецът се легитимира със съдебно решение от 18.12.2003 г. на Районен съд
Велинград, влязло в сила на 08.07.2005г. и Нотариален акт за доброволна делба на
съсобствен недвижим имот №168/2021г., том I рег.№1821, дело 165/2021 г. Съгласно чл. 297
ГПК , влязлото в сила съдебно решение е задължително за съда , който го е постановил и за
всички съдилища, учреждения и общини в РБългария.
Като писмено доказателство по делото е приет протокол за въвод във владение от
28.11.2005 г., от които се установява , че след влизане в сила на посоченото по-горе съдебно
решение , ищецът К. в качеството му на взискател е поискал извършване на въвод във
владение върху недвижим имот – УПИ 240 , като е посочено , че масивната едноетажна
сграда / извън монтирания в същия имот метален павилион / е без строителни книжа , но
взискателят К. е съгласен същата да остане в имота му. Протоколът е подписан от
присъстващите лица, включително и от взискателя, като към този документ е приложена и
изготвената от вещото лице скица , видно от която процесната масивна постройка е
фигурирала като съществуващ обект към този момент.
От ответната страна са представени писмени доказателства- писмено съгласие от
02.06.1989г. на РПК“Комуна“ за изграждане в имота на работилница за производство на
5
тестени изделия - закуски, скица №78 от 02.06.1989 г., разрешение за строеж №20 от
19.06.1989 г. на община С., съгласно което на лицата В.С.М. и Д.А.Б. е разрешено
изграждане на временно съоръжение – работилница за тестени изделия в имот пл.№240
кв.15 по плана на гр.С., разрешително № 68 и № 69 от 14.06.1989г. на Общински народен
съвет, видно от които на последните е разрешено упражняване от тях на търговска дейност в
обекта, санитарно разрешение № 2 от 08.02.1990 г. Съдът констатира , че в тези документи
фигурират лица с различни имена от посочените в нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка – давностно владение - №60, том I, рег.
№2077,н.дело № 235/05.06.2000г., на нотариус Г.Х., според който на 06.06.2020 г. за
собственици на процесната сграда построена в дворно място имот пл. № 240 по плана на гр.
С. са посочени : М. , Р. Ф. ЕГН **********, А. М. Ф. ЕГН **********, Р. С.К ЕГН
********** и А.И.К. ЕГН **********. Установява се обаче идентичност на ЕГН на лицето
В.С.М. с ЕГН ********** с лице със същото ЕГН фигуриращо в НА 60/ 2000 г. с имената
Р. С.К.. Събрани са гласни доказателства , които установяват наличието на родствени връзки
между другото лице , получило разрешение за строителство / Д.Б. – Р. А./ и праводателите
на другия ответник А. Ф. и М. Ф. /. Така също от представения по делото одобрен за проект
за преустройство на съществуваща сграда в имот пл. № 240 , се установява , че именно
праводателите на ответниците през 2002 г. са предприели действия за извършване на
преустройство на тази сграда и обособяването в нея на самостоятелни обекти. Съпоставката
на всички посочени писмени доказателства, представените удостоверения за идентичност на
лице с различни имена, както и данните съдържащи се в събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетелите С.А. О. Ф. и Д.И.К, дават основания на съда да приеме за
безспорно установено , че праводателите на ответниците са построили процесната сграда,
която е започнала да функционира най- късно към датата на издаване на санитарното
разрешение-08.02.1990 г. В тази връзка е представено и друго писмено доказателство-
стойностна сметка на обект „ Работилница за тестени изделия „ – бърза закуска с.
С.,съставена м. март 1992 г., в който документ освен датата на строителството – 1990 г. е
удостоверена и стойността на извършените в сградата подобрения и подвижно обзавеждане.
В този смисъл , съдът намира за неоснователни твърденията развити в исковата молба и
поддържани от жалбоподателя в настоящото производство , че в издаденото разрешение за
строеж от 1989 г. е допусната техническа грешка и се касае до дата на строителството от
1999 г. Тези твърдения не само , че не се подкрепят , но и напълно се опровергават от
анализа на посочените по-горе писмени доказателства , които изцяло съответстват на
събраните гласни такива.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото е прието заключение на
вещо лице , по допусната съдебно- техническа експертиза, което съдът кредитира изцяло
като компетентно изготвено и неоспорено от страните. Вещото лице установява, че
процесният имот е изграден в северозападната част на имот, за който е отреден УПИ XXVIII
- 240 в кв.15 по ПУП на гр.С. и представлява масивна сграда на един редовен етаж и
обитаем таван с площ от 74 кв. метра и същият не се засяга от предвижданията и
реализирането на прилежащата улица по действащия кадастрален и регулационен план на
6
гр.С., одобрен със Заповед № 856 от 21.07.1983г. Установява се също, че през 2002 г. за
процесната сграда, към издадено разрешение за преустройство на съществуващ обект, са
изготвени строителни книжа и документи за масивна сграда и през 2016г. е издадено
удостоверение за търпимост на сградата. Според вещото лице
процесният имот е изграден съобразно издадени строителни книжа и документи, одобрени
от архитект на 31.07.2002 г., като първоначално издадените през 1989 г. са за временна
постройка, а през 2002г. строителните книжа и документи са за масивно строителство.
Вещото лице уточнява, че по сега действащия кадастрален и регулационен план на гр.С.
имот пл. №240 кв.метра е с площ 450 кв.метра, както и че във връзка със Заповед №791 от
25.10.2016г. на кмета на община С. е одобрено частично изменение на влязъл в сила ПУП –
план за регулация, засягащ улица „Петелци“ и е одобрено изместването на улицата по
съществуващите на място огради и същата остава с ширина от 10 м.л , а дворищната
регулация е изменена. Образуван е нов УПИ XXVIII -240 в кв.15 с площ от 414 кв.метра.
Заповедта е била обявена на 25.10.2016 г. с обявление в сградата на общината и
публикувано на интернет страницата й и не е била оспорена по административен ред. След
тази промяна от 2016 г. процесният имот изцяло попада в имот 240 и не се засяга от
първоначалните предвиждания.
По делото са събрани гласни доказателства , като от показанията на св. Ф. и К.
безспорно се установява , че сградата се е ползвала само от праводателите на ответниците -
явно и необезпокоявано, като това е продължило до 2017г., когато те са извършили
разпоредителните сделки в полза на ответниците.Съдът преценява и кредитира тези гласни
доказателства на основание чл. 172 ГПК , имайки предвид евентуалната заинтересованост на
тези свидетели от изхода на делото , но и като взема предвид, че тези показания не се
опровергават от други събрани в настоящото производство доказателства.Не са събрани
доказателства ответниците или техните праводатели,в който и да е период от време да са
губили владението върху процесната сграда.Този извод на съда не се опровергава , а
напротив – се подкрепя от представеното от жалбоподателя в настоящото производство
удостоверение, изх. № 3836/23.12.2013 г. издадено от Кмета на гр. С., според което в имот
пл. № 240 в кв.15 на гр. С. е изградена масивна едноетажна жилищна сграда със ЗП 77 кв. м.
собственост на М. Р. Ф. , А. М.Ф. , Р. С. К. и А. И.К.. В удостоверението е посочено , че
сградата не се използва за търговски цели и не е нанесена в кадастралния план,но първо тази
констатация няма обвързваща за съда доказателствена сила, а следва да се преценява с оглед
на всички доказателства по делото. Неползването на сградата за търговски цели не изключва
и не погасява правото на собственост или установеното от собствениците владение върху
нея, а от друга страна отразяванията в кадастралния план , сами по себе си нито създават ,
нито погасяват права, те могат само да ги направят публично известни.
Съгласно чл.79, ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот
се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години. Съдът намира, че
ангажираните от страна на ответниците доказателства безспорно установяват спокойно и
непрекъснато владение от страна на праводателите на ответниците им в продължение на 10
7
години, а именно те са установили фактическа власт върху имота с намерение да го своят
още през 1990 г. с извършването на строителството, което макар и разрешено като временна
постройка , безспорно е реализирано като масивна едноетажна сграда. Това владение е
продължило явно и необезпокоявано в законово необходимия срок, съгласно разпоредбата
на чл. 79 ЗС, доколкото по делото не се установява владението върху вещта да е на правно
основание, годно да ги направи собственици. Не са събрани по делото каквито и да било
доказателства жалбоподателят – ищец или трети лица да са се противопоставили на
установената от праводателите на ответниците фактическа власт върху построената от
последните сграда, до датата на издаване на нотариален акт за собственост на недвижим
имот по обстоятелствена проверка – давностно владение - №60, том I, рег.№2077,н.дело №
235/05.06.2000г., а и впоследствие до 2017 г.Така е изминал необходимия период от време за
придобиването й по давност. Не са събрани по делото доказателства, които да разколебават
доказателствената сила на издадения констативен акт- нотариален акт за собственост на
недвижим имот по обстоятелствена проверка - №60, том I, рег.№2077, н.дело №
235/05.06.2000г., на нотариус Г.Х.. Затова тези лица /М. Р. Ф. , А. М.Ф. , Р. С. К. и А. И.К./,
като собственици на сградата валидно са прехвърлили нейната собственост в полза на
ответниците М. АХМ. Ф. и ИСМ. Р. К. /на реални обекти от сградата , съгласно одобрен
архитектурен проект / по силата на разпоредителни сделки , обективирани в нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка№12 том I, рег.
№222, нот.дело №12 от 18.01.2017г., на нотариус С.Д. и нотариален акт №13 том I, рег.
№226, нот.дело №13 от 18.01.2017г., на нотариус С.Д..
Фактът , че преди промяната в ПУП малка част от процесната сграда е попадала в
улица/ при неприложена регулация и изграждане на улицата по съществуващите на място
огради / , не е обстоятелство , които може да създаде или да погаси право на собственост
върху нея, а евентуално би могло само да постави въпроса за законността на такова
строителство. След промяната на ПУП с влязъл в сила административен акт и съгласно
удостоверението за търпимост , сградата обаче вече е с такъв статут и по делото липсват
доказателства за да се приеме противното. От заключението на вещото лице безспорно се
установява,че към 2016 г.,когато е издадено удостоверение за търпимост на процесната
сграда,тя е съществувала във вид, съобразно издадени строителни книжа и документи,
одобрен архитектурен проект за преустройството й от 31.07.2002 г. и се състояла от две
самостоятелни помещения за търговска дейност с два външни самостоятелни входа.
По изложените съображения въззивният съд счита, че от страна на ответниците
безспорно е установено правото им на собственост върху процесния недвижим имот.
Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен. С оглед събраните
доказателства, въззивната жалба срещу отхвърления в обжалваното решение иск по чл.124
ГПК също е неоснователна. Решението на ВРС , следва да бъде изцяло потвърдено.
На въззиваемите с оглед на изхода от спора следва да се присъдят направените
разноски в размер на по 700, 00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение от всеки един
от тях / общо 1400,00 лв. съгласно представените своевременно : списък по чл. 80 ГПК и
8
договори за правна защита и съдействие/.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД :
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 56/15.03.2022 г. постановено по гр.д.№
20215210100620/2021 г. на РС- Велинград.
ОСЪЖДА С. АЛ. К. ЕГН ********** с адрес : гр. С., общ. С.,ул.„С.„ №72 да
заплати на М. АХМ. Ф. с ЕГН-**********, с постоянен адрес: гр.С., ул.„Родопи"№22 и на
ИСМ. Р. К., с ЕГН- **********, с постоянен адрес:гр.С.,ул. „Д.” № 6, сумите от по 700,00
лв. на всеки един от тях / или общо 1400,00 лв. / , представляващи реализирани съдебно-
деловодни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9