№ 20988
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110168499 по описа за 2022 година
Предявени са осъдителни искове от ........... ЕАД с правно основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1
вр. с чл. 149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД против Н. Г. С. за осъждането му да заплати сумата 1316,77
лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена топлинна енергия за
периода 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл. за имот находящ се в гр. ...... с абонатен №195020,
сумата 228,22 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху посочената
главница за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., и сумата 3,26 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово
разпределение за периода 01.10.2020 г. до 30.11.2022 г., ведно със законната лихва върху
главниците от датата на депозиране на исковата молба – 16.12.2022 г. до окончателното
изплащане на задълженията.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с отвтеника като
наследник на М. С. С., въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на
база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок от изтичане на периода за който се
дължат. Твърди, че ответниците са изпаднали в забава, поради което претендира заплащане
на обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът оспорва
исковете по основание и размер. Поддържа, че за периода м.07.2019 г. до м.07.2022 г. са
заплатени дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение, за което представя
доказателства. Позовава се на изтекла погасителна давност за вземанията до м.11.2019 г.
включително. Претендира присъждането на разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „........“ ООД счита исковете за основателни
и доказани.
1
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ
ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно доказване
възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответниците или техния наследодател, по силата на което в качеството му продавач се е
задължило да достави топлинна енергия, а получателят е поел задължение да я получи и да
заплати цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата
молба стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже,
че е погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
В случая от приетия като доказателство нотариален акт за собственост върху жилище,
дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот по ЗТСУ №24, том XIV, дело
2624/1980 г. от 08.10.1980 г. се установява, че М. С. С. е призната за собственик на недвижим
имот, представляващ апартамент №19, находящ се в жилищна сграда – .......... След смъртта
на М. С. С. ЕГН ********** на 07.11.2018 г. собствеността върху процесния имот е
преминала върху нейните наследници по закон, доколкото по делото няма данни
наследодателката да се е разпоредила с имота приживе. Видно от представеното
удостоверение за наследници на М. С. С., издадено от ........ същата е оставила за свой
единствен наследник по закон сина си – Н. Г. С.. Предвид това в качеството си на
собственик на процесния имот Н. Г. С. е бил потребител на топлинна енергия за битови
нужди по смисъла на параграф 1, т.42 от ДР на Закона за енергетиката в през исковия период
респ. между тях и топлофикационното дружество е съществувало облигационно отношение
с предмет продажба на топлинна енергия. Съдържанието на това облигационно отношение е
уредено от Общите условия /ОУ/ на топлопреносното предприятие, одобрени от КЕВР и
действащи през процесния период. Общите условия обвързват потребителите дори и без да
са ги приели изрично съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 2, изр. 2 ЗЕ, доколкото не се
твърди и не се установява изключението по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
За установяване количествата доставена от ищеца топлинна енергия по делото е
допусната и приета съдебно – техническа експертиза, от заключението на която се
установява, че в процесния имот е потребявана топлинна енергия за отопление на имот,
2
отдадена от 1 брой щранг лира в помещението баня, на която няма техническа възможност
за монтаж на измервателно устройство и чиято отдадена топлинна енергия се определя по
изчислителен начин. Сумите за топлинна енергия за топла вода са определяни на база
„реален отчет“ на показанията на 1 брой технически изправен и сертифициран водомер.
Сумите за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация, са изчислени в съответствие с
разпоредбите на Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. и Методиката към нея на база пълния
отопляемия обем на жилището към пълния отопляем обем на сградата – етажна собственост.
Според заключението на съдебно–техническата експертиза стойността на потребената
топлинна енергия за процесния период в имота е в размер на 1504,94 лева.
Действително се установиха възраженията на ответника, че общият топломер,
монтиран в абонатната станция, не е преминал последваща метрологична проверка през
2020 г., като такава е направена през 2021 г., в който смисъл е и заключението на вещото
лице. Независимо от това обаче, няма данни при последващата проверка през 2021 г.
топломерът да е бил свален или подменен с нов поради метрологична неточност.
Обстоятелството, че проверката е закъсняла не води до извода, че показанията на топломера
не са били съответни на доставката, поради което съдът приема, че същият е бил годен за
експлоатация. При липсата на данни топломерът да е бил свален през 2021 г., то той е бил
годно измервателно средство към този период. Посочено е и че отчетите са направени
редовно през всички отоплитени сезони, включени в процесния период, за което
свидетелстват и представените от третото лице – помагач талони за отчет на увредите за
дялово измерване.
Според заключението на съдебно – счетоводната експертиза ответникът е заплатил
сумата 188,14 лева, представляваща общ размер на задълженията за топлинна енергия по
прогнозни сметки за периода за периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г., а именно за м. 05, 06,
07 и 08. 2019 г. За реално консумираната през периода 01.05.2019 г. до 30.04.2020 г.,
топлинна енергия е издадена фактура №**********/31.08.2020 г. на стойност 891,94 лева,
която е намалена със заплатената по прогнозни данни сума 188,14 лева като е останала
дължима сумата 703,80 лева. През периода 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. вещото лице не е
констатирало заплатени суми по прогнозни данни като за реално консумираната топлинна
енергия е издадена фактура №**********/31.07.2021 г. на стойност 679,02 лева, която е
намалена със сумата 66,05 лева поради корекция на цената, при което е останала дължима
сумата 612,97 лева. Според заключението обезщетението за забава върху сумата за топлинна
енергия възлиза на сумата 232,84 лева за периода 16.10.2020 г. до 16.12.2022 г. , а върху
сумата за дялово разпределение, която е била заплатена на 11.08.2022 г., обезщетението за
забава е в размер на 3,56 лева за периода 16.05.2020 г. до 10.08.2022 г.
По делото са приети като доказателства копия на разписки за заплатени суми за
топлинна енергия и дялово разпределние в общ размер от 1181,23 лева полза на ищеца,
които съгласно заключението на съдебно счетоводната експертиза не касаят погасяване на
суми, претендирани в настоящото производство. Направените от ответника плащания преди
образуване на делото на сума в общ размер 188, 14 лева са били съобразени от ищеца и не са
включени в исковата му претенция за топлинна енергия. Предвид гореизложеното съдът
намира, че исковата претенция на ищеца за главница за топлинна енергия се явява
основателна в претендирания размер от 1316,77 лева, в който смисъл е и заключението на
съдебно – счетоводната експертиза.
При формирания извод за основателност на иска за главницата за доставена топлинна
енергия, следва да бъде разгледано възражението на ответната страна за погасяване по
давност на вземанията.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б.
„В“ ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време - месец,
еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени в общите условия интервали от време – така ТР №3 от 18.05.2012
г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. За приложението на
3
специалната погасителна давност съгласно цитираната разпоредба не е необходимо
плащанията да са еднакви по размер. Следователно и вземанията на ищеца към
потребителите се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок. Според действащите
общи условия на ищеца купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Съгласно разпоредбата на чл.114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения каквито са процесните за
главница, давността тече от деня на падежа. Падежът на всяко месечно задължение за
доставена топлинна енергия е определен от ОУ като не е спорно, че размерът на
задължението е обусловен от определената прогнозна консумация. Съгласно чл. 155, ал. 2 ЗЕ
топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира
консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление
най-малко веднъж годишно, но това не променя падежа на задълженията на абоната за
доставена топлинна енергия, които са месечни.
При липсата на твърдения и доказателства за спиране или прекъсване на давността,
освен законодателно приетото спиране на сроковете за периода 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г.
вкл. на основание чл. 3 т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване
на последиците (обн. ДВ 28/24.03.2020 изм с ДВ 34/09.04.2020 г.) вр. с §13 от ПЗР на Закона
за здравето, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение
по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават
да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в „Държавен вестник“
(изм. с ДВ бр. 44 от 13.05.2020 г. в сила от 14.05.2020 г.), съдът приема за погасени по
давност всички месечни вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три
години и 69 дни назад, считано от датата на подаване на исковата молба, а такива са
задълженията за заплащане на доставена топлинна енергия за периода от м.05.2018 г. –
м.07.2019 г., за които по делото се събраха доказателства, че са били заплатени от ответника
преди образуване на делото по прогнозна стойност. Съгласно издадената от ищеца за този
отоплителен сезон обща фактура , както и видно от документите на третото лице помагач,
стойността на реално потребената топлинната енергия възлиза на 891,94 лева, а начислената
топлинна енергия по прогнозни стойности е 759,42 лева, поради което е налице сума за
доплащане за периода. Предвид това размерът на погасените задължения за периода
м.05.2019 – м. 07.2019 г. следва да включва освен заплатените прогнозни стойности и сумата
175,95 лева, определена при съобразяване на дължимата цена от изравнителната сметка,
пропорционално на трите месеца, задълженията за които са погасени по давност. Предвид
това исковата претенция на ищеца следва да се уважи за сумата 1140,82 лева, като за
разликата 175,95 лева и за периода 01.05.2019 г. – до 31.07.2019 г. да се отхвърли като
погасена по давност.
Относно претенциите за присъждане на обезщетение за забава в размер на законната
лихва върху задълженията за топлинна енергия, следва да се съобрази, че според чл. 33, ал.4
на общите условия към договорите за продажба на топлинна енергия продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 от
ОУ, неплатени в 45–дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, и от този ден
ответникът е изпаднал в забава – арг. чл. 84, ал. 1 ЗЗД. Следва да се съобрази, че доколкото
част от месечни задължения са погасени по давност, то обезщетение за вредите от
забавеното изпълнение на задължението за заплащане на главницата следва да се изчисли
само върху останалите месечни задължения като на основание чл. 162 ГПК съдът с помощта
на calculator.bg определи, че дължимата лихва за забава е в размер на 189,51 лева като за
разликата до пълния претендиран размер от 228,22 искът подлежи на отхвърляне.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за
плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени доказателства за
4
отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща
подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция за сумата от 3,26 лева
също се явява неоснователна.
При този изход на спора разноски се следват и на двете страни в производството.
Ищецът претендира разноски за заплатена държавна такса – 61,93 лева, депозити за
вещи лица - 550,00 лева и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в размер на
100,00 лева, от които съразмерно с уважената част от исковите претенции следва да му се
присъди сумата 611,73 лева.
Ответникът претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 400,00
лева, от които съразмерно на отхвърлената част от исковете му се следва сумата 56,29 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. Г. С. ЕГН ********** с адрес: гр. .............. да заплати на ........... ЕАД,
ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ...... на основание чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл.
149 ЗЕ сумата 1140,82 лева – главница, представляваща обща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г. вкл. за имот находящ се в гр. ...... с
абонатен №195020, ведно със законната лихва върху сумата от датата на депозиране на
исковата молба – 16.12.2022 г. до окончателното изплащане на задълженията, на основание
чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 189,51 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху посочената главница за периода от 15.09.2020 г. до 30.11.2022 г., както и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 611,73 лева – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 79
ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ за заплащане на топлинна енергия за разликата над 1140,82 лева до
предявения размер 1316,77 лева и за периода м.05.2019г. – м.07.2019 г. вкл. като погасен по
давност, исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за обезщетение за забава за разликата над 189,51 лева
до предявения размер 228,22 лева и иска за сумата 3,26 лева – обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение
за периода 01.10.2020 г. до 30.11.2022 г., като неоснователни.
ОСЪЖДА ........... ЕАД, ЕИК ....... със седалище и адрес на управление: гр. ...... да
заплати на Н. Г. С. ЕГН ********** с адрес: гр. .............. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
сумата 56,29 лева – разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„........” ЕАД – „........“ ООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5