№ 26763
гр. София, 19.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20231110138114 по описа за 2023 година
Във връзка с молба вх. № 365832/13.11.2024 г. и молба вх. № 377643/22.11.2024
г., подадени от И. С. Р., съдът намира следното:
Искането на молителя за изпращане на посочения от него адрес в молба вх. №
327852/16.10.2024 г. на копия на всички документи намиращи се в кориците на делото
следва да бъде уважена след представяне на доказателства за платена от страна на
молителя, по сметката на Софийския районен съд, на държавна такса в размер на 32,63
лв., на основание чл. 23, т. 3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК.
Искането на молителя за възстановяване на платената от него държавна такса в
размер на 169,26 лв. за разглеждане на исковата молба следва да бъде оставено без
уважение. В практиката на ВКС се приема, че заплатени държавни такси подлежат на
връщане единствено в хипотезата на чл. 4б ЗДТ, когато са недължимо платени, напр.:
когато исково или охранително производство не е било образувано; таксите са били
събрани, въпреки че ищецът е бил освободен от заплащането им; при надвнасяне на
такси. По аргумент от чл. 3 ЗДТ, държавната такса се заплаща при предявяване на
искането за извършване на действието и/или при издаването на документа, за който се
внася, а основанието е самото отправяне на искане до съдилищата за защита на лични
или имуществени права, без да е обвързано с очакван от вносителя правен резултат.
Понятието „услуга“ следва да се разбира като изпълнение на задължението на съда по
чл. 2 от ГПК по предвидения в този процесуален закон ред, т. е. чрез образуване на
исково производство, в което да бъде извършена преценка за допустимостта и
основателността на заявеното от страна на ищеца искане. В случая съдът е образувал
исково производство, по което страната е внесла държавна в размер на 169,26 лв.,
което производство е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, поради
неотстраняване на нередовностите на исковата молба. Претендираната за връщане
такса не е била надвнесена, нито ищецът е бил освободен от внасянето й. При
1
прекратяване на производството по чл. 129, ал. 3 ГПК не е налице хипотеза на
недължимо платена такса по смисъла на чл. 4б ЗДТ и същата не подлежи на връщане,
по аргумент от чл. 74, изр. 1 ГПК и чл. 3, ал. 1 ЗДТ. В други случаи, освен тези на
недължимо плащане, законът не допуска връщане на внесените такси. В този смисъл
са определение № 289 от 28.10.2013 г. по гр. д. № 6512/2013 г. на ВКС, IV г. о.,
определение № 126 от 15.03.2013 г. по ч. гр. д. № 1193/2013 г. на ВКС, II г. о. и др.
С оглед на изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
I. ДА СЕ ИЗПРАТЯТ на И. С. Р., на посочения от него адрес в молба вх. №
327852/16.10.2024 г., копия на всички документи, намиращи се в кориците на делото,
след представяне на доказателства за платена от страна на молителя, по сметката на
Софийския районен съд, държавна такса в размер на 32,63 лв., на основание чл. 23, т.
3 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
В тази част определението има характер на разпореждане и не подлежи на
обжалване.
II. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. С. Р. за възстановяване на
платената от него държавна такса за разглеждане на исковата молба в размер на 169,26
лв.
В тази част определението подлежи на обжалване от молителя с частна жалба
пред Софийския градски съд, в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2