РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 529
26.02.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ХV състав, в открито съдебно заседание, проведено
на тридесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:
Административен съдия: Любомира Несторова
при секретаря М.Г., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 3615 по описа на съда за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Десета
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 167, ал. 2, т. 2
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Г.И.Я., с ЕГН **********,
с адрес: ***, депозирана чрез адвокат Г., против принудителна административна
мярка, обективирана в Констативен протокол за принудително блокиране серия № 0048707
от 11.11.2019г., издадена от П.Й.Ж.– блокиращ водач при Общинско предприятие
„Паркиране и репатриране“ /ОП „ПР“/ при община Пловдив, и от Д.И.Д.– блокиращ оператор при ОП „ПР“ при Община Пловдив, в който е отразено, че на основание чл.
26, ал. 1 от Наредбата за реда за спиране, престой и паркиране на пътни
превозни средства на територията на град Пловдив, е извършено принудително
блокиране със скоба №58 на автомобил „Пежо“, цвят – сив, с рег. № ***.
Жалбоподателят навежда оплаквания,
обосноваващи нищожност, алтернативно незаконосъобразност на атакуваната
принудителна административна мярка.
Претендира се отмяната на ПАМ, респективно
прогласяване на нищожността на същата и разноските по делото: 10лв.-внесена
държавна такса от жалбоподателя и адвокатско възнаграждение в размер на 500лв., съгласно чл.8, ал.3 от
Наредба № 1от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за оказаната безплатна правна помощ на близък приятел, на
основание чл. 38, ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата.
Ответниците по жалбата – П.Й.Ж.– блокиращ водач при ОП „ПР“ при община Пловдив, и от Д.И.Д.– блокиращ оператор при ОП „ПР“ при Община Пловдив, намират жалбата за неоснователна.
Пловдивският административен съд, в настоящия
състав, намира жалбата за процесуално
допустима и подадена от имащо право и интерес от обжалването лице.
Съдът, като разгледа становищата и
възраженията на страните и въз основа на приложената административна преписка и
събраните по делото доказателства, намери за установено следното: между
страните по делото не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че на 11.11.2019г в 14.14
часа, в гр. Пловдив по отношение на МПС, марка „Пежо“, цвят – сив, с рег. № ***, е приложена мярка
„принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо средство, по
отношение на която е съставен Констативен протокол за принудително блокиране
Серия № 0048707 от 11.11.2019г. Приложен е фискален бон от 11.11.2019г. с
отразен час: 14:21 часа.
С Разпореждане от 25.11.2019г. съдът е
задължил ответника да представи пълната административна преписка /снимки,
отразяващи нарушението, схема, длъжностни характеристики и др./
Представени
по делото са 5 броя снимки; Заповед № 19ОА-1646 от 09.07.2019г на Кмета на
Община Пловдив, с която са определени служителите на ОП, които да използват
техническо средство за принудително задържане и блокиране /посочените длъжности
са скобар и инкасатор-плащания/;Длъжностната характеристика на длъжността
„скобар“, подписана от П.Ж.; длъжностна характеристика за длъжността „скобар“,
подписана от Д.Д.; Допълнително споразумение към трудов договор съответно за П.Ж.и
за Д.Д.; Приложение № 1- списък на булеварди, улици и
площади с разрешено краткотрайно платено паркиране (Синя Зона) към Наредба за
реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията
на град Пловдив, приета с Решение № 14, взето с Протокол № 1 от 19.01.2012г.,
последно изм. и доп. с Решение № 369, взето с Протокол № 19 от 26.10.2017г.
/посочвана по-долу за краткост само Наредбата/; схема на наличната вертикална и
хоризонтална пътна сигнализация по ул. „Антим I“.Представена е
и Заповед № 12ОА680 от 23.03.2012г. на ИД Кмет на Община Пловдив, с която е
определено ОП „ПР“ за звено на Община Пловдив да осъществява принудителни
мерки.
При
така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съобразно чл. 168, ал. 1 и ал. 2 от АПК, съдът формира
следните правни изводи:
Съгласно чл. 27 от Наредбата, принудителното
задържане на МПС чрез използване на техническо средство тип „скоба“ се извършва
само от звеното на общината, определено със Заповед на кмета на общината на
основание чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП.
Съгласно чл. 99, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, в
населените места собственикът или администрацията, управляваща пътя, може да
определи райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно
паркиране в определени часове на денонощието, като местата за паркиране по ал.
1 се обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на
водача се указват условията за паркиране.
Според чл. 99, ал. 3 от ЗДвП Общинският съвет определя цената за паркиране
на местата по ал. 1, както и условията и реда за плащането й от водачите на
специализираното звено на общината или на юридическото лице по чл. 13, ал. 1,
т. 13 от Закона за обществените поръчки, на което е предоставено управлението
на тези места, включително приема годишния инвестиционен план.
Съгласно чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП,
службите за контрол, определени от кметовете на общините използват техническо
средство за принудително задържане на пътното превозно средство, за което не е
заплатена дължимата цена за паркиране по чл. 99, ал. 3, до заплащане на цената
и на разходите по прилагане на техническото средство.
В чл. 26, ал.1 от Наредбата е определено, че
ППС, което е паркирано в нарушение на правилата за паркиране в „Синя зона“ може
да бъде принудително задържано чрез използване на техническо средство тип
„скоба“. Правилата за т.нар. „Синя зона“ са определени в Раздел втори на Глава
Втора „Зони за платено и безплатно паркиране“ от Наредбата. В чл. 11, ал. 1 от
Наредбата са определени правилата относно заплащането за паркиране в „Синя
зона“. А съгласно чл. 13 от Наредбата, дейностите по продажба на билетите,
талоните за паркиране, предоставянето на SMS-услугата и паркинг автомати, както
и всички други дейности по обслужване на зоната, заедно или поотделно, могат да
се извършват от общинската администрация чрез нейно звено или чрез възлагане на
външен изпълнител.
Със Заповед № 12 ОА 680 от
23.03.2012г. на ИД Кмет на община Пловдив, е определено ОП „Паркиране и
репатриране“ да осъществява принудителни мерки при неправилно паркиране
„блокиране на колелото на неправилно паркирано ППС“, по реда на чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП. Според пункт II от заповедта, определените от Директора на
предприятието служители на ОП „ПР“ използват техническо средство за
принудително задържане тип „скоба“, на пътното превозно средство, за което не е
заплатена дължимата такса за паркиране, определена от Общински съвет - Пловдив,
до заплащане на таксата и на разходите по прилагане на техническото средство.
Със заповедта е определено звено на
Община Пловдив по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗДвП, което е и служба за контрол
според чл. 167, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. Независимо от заповедта, в Раздел III на
Глава Трета – „Контролни органи“, и по-конкретно в чл. 35, ал. 2 от Наредбата
са посочени осъществяващите контрол по наредбата органи, които по т. 3
/редакция от 18.06.2015г./ използват техническо средство за принудително
задържане на пътното превозно средство, за което не е заплатена дължимата цена
за паркиране до заплащане на цената и на разходите по прилагане на техническото
средство, като в чл. 35, ал. 1, т. 1 от Наредбата е конкретизирано, че
контролът по наредбата се осъществява от Кмета на Община Пловдив или чрез
определено с негова писмена заповед звено на общината и длъжностни лица.
Звеното е определено със заповедта
по чл. 27 от Наредбата, но след като Общински съвет - Пловдив е регламентирал
ясно процедурата за контрол по наредбата, посредством видове ПАМ и органи,
които могат да прилагат мерките на административна принуда, следва извод, че определени
длъжностни лица следва да издават КП за ПАМ.
Според Наредбата е необходимо не само
определяне на звено от кмета на общината със заповед, което може да извършва
поставяне на „скоба“ по смисъла на чл. 27, но и определяне на конкретни
длъжностни лица отново от кмета на общината /аргумент от чл. 35, ал. 1, т. 1,
във връзка с чл. 35, ал. 2, т. 3 от Наредбата/. Изискването на чл. 167, ал. 2,
т. 2 от ЗДвП е спазено, спазено е и изискването на чл. 35, ал.1, т.1 във вр. с чл. 35, ал.2, т.3
от Наредбата, установено от приетата по делото Заповед № 19ОА-1646 от
09.07.2019г., в която Д. Д.и П.Ж.са посочени с длъжността „скобар“, а в КП са
посочени като „блокиращ оператор“ и „блокиращ водач“.
За липса на компетентност, би могло да се
говори само и единствено, ако служителите от ОП „ПР“ не заемаха тази длъжност,
не са определени в нарочна заповед на Кмета на община Пловдив, действали са
извън пределите на своята териториална компетентност или пък изобщо не са били
служител на ОП „ПР“, хипотеза, която в случая изобщо не е налице. Настоящата
съдебна инстанция намира за уместно да отбележи и укаже на оспорващия и на
процесуалния му представител, че в най-общ смисъл, компетентността на определен
административен орган посочва кръга от въпроси, с които той е оправомощен да се
занимава, както и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези
въпроси и с оглед издаването на юридически /административни актове/, компетентността
представлява нормативно признатата способност на даден орган да издаде
определен акт. Компетентността на държавните органи е израз на специализацията
на функциите на държавно управление и очертава кръга от задачи, възложени на
отделните органи по осъществяването на определени държавни функции. Най-често компетентността
се определя като система от правомощия - съвкупност от права и задължения от
особен характер, предоставени на органа за осъществяване на държавната власт.
Значението на компетентността при издаване на административни актове е толкова
голяма, че законодателят, отчитайки тази значимост, е въздигнал липсата на
компетентност в първото основание за оспорване на административните актове -
чл. 146, т.1 АПК. За да бъде налице порокът нищожност, то актът следва да бъде
издаден от орган, непритежаващ правомощия в съответната област- хипотеза, която
в случая не е налице.
Според приетия по
делото списък на улиците "синя зона" (лист 22-23), ул. „Антим I“ попада в обхвата на „синя зона“. От трето неучастващо по делото лице – ОП
„Организация и контрол на транспорта“ е представена схема на наличната
вертикална и хоризонтална пътна сигнализация по ул. „Антим I“ (лист 38), включващ административен адрес №25, където в случая жалбоподателят
е паркирал и по този въпрос няма спор. Според чл. 99, ал.2 от ЗДвП, местата за
платено паркиране в населените места за определени часове от денонощието се
обозначават с пътни знаци, пътна маркировка и надписи, чрез които на водача се
указват условията за паркиране. В случая, установено от графичните материали,
приети по делото, мястото, където автомобилът е паркиран в "синя
зона" на ул. „Антим I“, е обозначено с пътни
знаци.
В
настоящия случай, правната регламентация на въведено почасово платено паркиране
се съдържа в НРСППППСТГП - Раздел II. "Зони за платено и безплатно
паркиране". В чл. 10, ал.1 от НРСППППСТГП е посочено, че на територията на града се определят
райони, пътища или части от пътища за зони за платено и безплатно паркиране
/„Синя зона”/ в определени часове на денонощието, от понеделник до събота
включително, с изключение на обявените с нормативен акт официални национални
празници, в часовия диапазон от 08.30 до 17.30 часа, като таксуването се
определя съобразно действителното време на паркиране в зоните за паркиране,
като същото не може да бъде за по-малко от един час. Съгласно ал.2 от същата
разпоредба за паркиране в „Синя зона” се заплаща цена в размер определен с
Наредбата за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на
територията на Община Пловдив, с изключение на електрически превозни средства
/ЕПС/, паркирали до зарядна колонка за ЕПС и намиращи се в режим на зареждане
от същата. По делото няма данни, а и не се твърди процесният автомобил да е
електрически, да е спрял до зарядна колонка за ЕПС и да е в режим на зареждане.
Съгласно чл.11 ал.1 от НРСППППСТГП,
установяване на
заплащането и контрола на действителното времетраене на паркирането в „Синя
зона” става с билет от инкасатор, с предварително закупен от водача талон, чрез
изпращане на кратко съобщение на мобилен оператор (SMS), чрез таксуване от
паркинг-автомат, с представен пропуск за домуващи, с разрешително за
предплатена услуга, с карта издадена при условията на чл. 17 от настоящата
наредба или по друг начин, определен със Заповед на Кмет на община Пловдив.
Видно от приложената от самия
жалбоподател извадка от SMS (лист 12), 13:05 на 11 ноември Я. е изпратил кратко
съобщение с посочване на регистрационния номер на автомобила, като по този
начин е заплатил престой в „синя зона“. В
13:55 часа, чрез SMS на Г.Я. му е съобщено, че му остават 10 минути престой в
„синя зона“ до 14.05 часа и му е указана възможността да изпрати нов SMS за да удължи своето време. След като това не е сторено, в 14:14 часа,
т.е. 9 минути след изтичане на времето за престой в „синя зона“, е приложена
мярката „принудително блокиране“, посредством поставяне на техническо средство.
При така
установената фактическа обстановка и поради изложените съображения, съдът
намира, че е налице именно хипотезата на чл. 26, ал.1 от НРСППППСТГП, както и
на хипотезата на чл. 167, ал.2, т.2 от ЗДвП, обуславяща прилагането на
процесната ПАМ, тъй като Я. не е заплатил дължимата такса за направеното от
него паркиране в обхвата на "синята зона" за действителното време. Във връзка с цитираното в жалбата съдебно решение, следва да се
отбележи, че в случая разликата от 9 минути допълнителен незаплатен престой в
„синя зона“ не е незначителна.
Ето
защо процесната ПАМ е приложена съобразно материалноправните изисквания.
Наложената ПАМ съответства и на целта на закона: да се предотвратява
паркирането на места, за които е предвидено почасово платено паркиране и за
които няма заплатена такса, съобразно предвиденото в НРСППППСТГП.
Воден
от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Пловдивският административен
съд, петнадесети състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Г.И.Я., с ЕГН **********, с адрес:
***, против принудителна административна мярка, обективирана в Констативен
протокол за принудително блокиране серия № 0048707 от 11.11.2019г., издадена от
П.Й.Ж.– блокиращ водач при Общинско предприятие „Паркиране и репатриране“ /ОП
„ПР“/ при община Пловдив, и от Д.И.Д.– блокиращ оператор при ОП „ПР“ при Община Пловдив.
Решението не подлежи на
обжалване.
Административен
съдия: