РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 12.07.2019 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на шестнадесети юни две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

                                                        ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                                         КРИСТИАН ГЮРЧЕВ   

            при  секретаря         ГАЛИНА АВРАМОВА              като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 206 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 2474/ 28.02.2019 година Й.Х.К., чрез адв. Ст. Д., против решение № 34/ 21.01.2019 година постановено по гр.д. № 1208/ 2017 година по описа на РС - Ловеч, в частта с което на основание чл. 346 от ГПК във вр. с чл. 45 от ЗЗД, е осъден да заплати на Й.С.К., ЕГН **********,***, Р.Р.К., ЕГН **********,***, и Р.С.К., ЕГН **********,***, сумата 2446.67 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в събаряне на двуетажна стопанска сграда с площ от 100 /сто/ кв.м., построена в съсобствения поземлен имот, предмет на делбата, с идентификатор № 75054.349.5 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. У., общ. У., обл. Ловеч, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - пасище, в местността „КИСОВСКИ КОЛИБИ“, с площ на имота 13570 кв.м., сумата от 36.70 лв., представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от претенцията; сумата 398.13 лева, представляваща държавна такса върху разгледаната и отхвърлена част от претенцията им по сметки, както и по сметка на Ловешкия районен съд сумата 97.87 лева, представляваща държавна такса върху размера на уважената претенция по сметки.

Посочва, че решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Излага съображения, че сглядана не е предмет на делба и не може да бъде претендирана като подл.добрение, не фигурира в нито един от документите за собственост, недопустимо е доказването на нейното съществуване и начин на изглаждане да се установява със свидетелски показания. Изтъква още, не е доказано безспорно, че същата е строена от общия наследоддетл. Излага подробни съображения в тази насока и моли да бъде отменено атакуваното решение и отхвърлена претенцията за сметки, предявена от въззиваемите. Претендират и направените по делото разноски.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, в която се оспорва подадената въззивна жалба, излагат подробни съображения и молят да бъде оставена без уважение, решението на първоинстанционния съд, потвърдено и да им бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съобщението за атакувания съдебен акт е връчено на въззивника на 18.02.2019 година, а въззивната жалба е подадена на 28.02.2019 г., и следователно е спазен законоустановения двуседмичен срок. Въззивната жалба е допустима – подадена е от легитимирана да обжалва страна в срока по чл. 259 от ГПК. Жалбата отговаря на изискванията на чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я приема за редовна. Следва да бъде указано на въззивниците да представят в едноседмичен срок от съобщаването адв. пълномощно за адв. Д. за настоящата инстанция и да потвърдят действията й по подаване на въззивната жалба, в противен случай въззивното производство ще бъде прекратено.

Отговорът е подаден на 02.04.2019 година (препис от жалбата е получен на 18.03.2019 година), спазен е законоустановения срок, допустим е подаден от легитимирана страна и отговаря на изискванията на чл. чл.262, във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК, поради което е редовен.

В съдебно заседание въззивникът Й.Х.К. се явява лично и с адв. С.Д., поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят да бъде уважена. Прави възражение, че въззиваемият Й.С.К. притежава четири дяла от процесните съсобствени имоти , но никъде в документа за собственост на фигурира сградата, за да се приеме, че той притежава 4/9 от същата. Моли да бъде постановено решение, с което бъде отменено атакуваното и отхвърлена предявената на основание чл. 346 от ГПК претенция. Претендират направените разноски, произтичащи от внесената държавна такса.

Въззиваемите Й.С.К., Р.Р.К. и Р.С.К., редовно призовани не се явяват.

Въззивният съд с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК счита, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 1208/ 2017 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

С решение № 421/ 23.11.2017 година, постановено по гр.д. № 1208/ 2017 година по описа на РС-Ловеч е допусната съдебна делба между Й.С.К., Р.Р.К., Р.С.К., Т.И.К., Й.Х.К. и Д.Х.К. на седемнадесет съсобствени поземлени имота, вкл. ПИ с идент. № 75054.349.5 пасище от 13570 кв.м. в местността Кисовски колиби, землището на град У., Община У., Област Ловеч, от които са образувани девет дяла, като да първия съделител са определени четири дяла, а за останалите пет съделители по един дял.  

В първото заседание по втора фаза на делбата Й.С.К., Р.Р.К. и Р.С.К. са предявили на основание чл. 346 от ГПК претенция по сметки против Й.Х.К. за сумата 10 000 лева, представляваща обезщетение за унищожена в ПИ с идент. № 75054.349.5 пасище от 13570 кв.м. в местността Кисовски колиби, землището на град У., Община У., Област Ловеч, сграда, както и 2 400 лева за отсечени дървета.

Безспорно от приложената прокурорска преписка и признанието на ответника Й.К., той е съборил процесната сграда.

Във връзка с претенциите по сметки са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетели, от чиито показания са оформени две групи. Посочените от ищците свидетели твърдят, че процесната сграда (сая) е строена от общия наследодател на страните пред 1976 година, а посочените от ответника Й.К. двама свидетеля, твърдят, че сградата е построена от него и неговия баща в периода 1990 – 1991 година.

Назначена е съдебно-техническа експертиза, от заключението на вещото лице се установява, че пазарната оценка на процесната сграда, определена по метода на възстановителната стойност с начислено овехтяване към 1976 година е в размер на 3 670 лева, а стойността на материалите е 2 659 лева.

               С протоколно определение от 21.12.2018 година е одобрена постигната между страните спогодба за разпределение на имотите, предмет на делбата, като ПИ с идент. № 75054.349.5 пасище от 13570 кв.м. в местността Кисовски колиби, землището на град У., Община У., Област Ловеч, е поставен в дял на Й.С.К., като в тази част производството е било прекратено.

               При така установено, безспорно е установено, че между страните е налице съсобственост по наследство на недвижимите имоти, предмет на делбата, от които и процесния, като с влязло в сила решение по допускане на делбата е признато, че Й.С.К. притежава 4/9 ид.ч., а Р.Р.К., Р.С.К., Т.И.К., Й.Х.К. и Д.Х.К. П.И.П.и Д.П.П.по 1/9 ид.ч. и при тези дялове е допусната делбата на наследствените имоти. В този смисъл е неоснователно възражението за други квоти в съсобствеността върху сградата.

В разпоредбата на чл. 92 от Закона за собствеността е установена оборима презумпция, а именно че собственикът на земята е собственик и на постройките и насажденията върху нея, освен ако е установено друго. В конкретия случай безспорно е установено, че съделителите са съсобственици на делбените имоти по наследство от Й.С.К., починал на 08.11.1979 година с влязло в сила решение. В този смисъл по приращение собствениците на земята са собственици и на процесната сграда. Тази презумпция е била оспорена от Й.Х.К., поради което той носи тежестта на доказване и следва да проведе пълно обратно доказване. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че сградата е построена от неговия баща.

Възражението, че сградата е незаконна е ирелевантно. Трайно установена е съдебната практика, че е допустима делба на незаконни строежи, освен в случаите, когато има предписание за събаряне на същата. В настоящият казус такива твърдения и доказателства в тази насока липсват.

По отношение направеното възражение от страна на ответника Й.Х.К., че сградата не е предмет на делбата, съдът счита, че с оглед горните съображения и по силата на приращението сградата следва земята. Съгласно теорията и практиката претенциите по сметки между съделителите заявени по реда на чл. 346 ГПК са обективно съединени осъдителни искове, които произтичат от отношенията между съсобствениците по повод управлението, стопанисването и използването на съсобственото имущество, предмет на делбата. С Решение № 146 от 19.07.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1725/2013 г., II г. о., ГК, постановено по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че „отношенията между съсобствениците по повод съсобствените им сгради имплицитно включват и тези по повод дворното място, върху което са построени, поради което и обстоятелството на допускане на делбата само на сградите, заедно с право на строеж върху мястото, не ограничава исканията по сметки до подобрения само в последните. Затова и претенцията на касатора за подобрения, извършени от него в дворното място, в което са построени делбените сгради, е допустима за разглеждане в делбеното производство, тъй като тези отношения са във връзка и по повод ползването на съсобствените сгради, построени в него и съдът е дължал произнасяне по нея, при съобразяване в какво качество са извършени същите от ищеца с оглед правната квалификация на иска, като изхожда от доводите на страните и данните по делото”. На това решение се е позовал и първоинстанционния съд.

В случая макар да се касае за сграда, която не е била включена в делбата, но по силата на чл. 92 от ЗС следва съсобстевността на замята, била е съсобствена между съделителите и в този смисъл се включва в отношенията между съсобстевниците по повод на общата недвижима вещ.   

            При горните съображения решение № 34/ 21.01.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 1208/ 2017 година по описа на същия съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

  При този изход на процеса, разноски са претендирани от страна на въззиваемите, но не са представени доказателства за направени такива, поради което не следва да се присъждат.

 Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 34/ 21.01.2019 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 1208/ 2017 година по описа на същия съд, като правилно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Решението е окончателно съгласно  на чл. 280, ал.3, т.1 от ГПК.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.