РЕШЕНИЕ
Номер 123730.09.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – БургасI въззивен граждански състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
Секретар:Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20202100502079 по описа за 2020 година
е Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
повод въззивната жалба на процесуалния представител на
„Водоснабдяване и канализация „ЕАД-Бургас –ответник по гр.д. №
10943 /2013 год. по описа на Бургаския районен съд против решение №
2166/12.09.2019 год. постановено по същото дело ,с което е осъдено
въззивното дружество да заплати на ищцата М. С. сумата от 221,56 лв.
главница ,151,87 лв.-лихва за забава и 203,12 лв.-такси и разноски по
изпълнението ,платени по изп.д.№ 559/2007 на ЧСИ Р.Стоянова ,които
суми са получени без основание ,ведно със законната лихва върху
тях,считано от подаване на исковата молба -13.12.2013 г. до изплащането
,както и да заплати на ищцата 67,93 лв. – съдебно-деловодни разноски и
разноски за експертиза на БРС.
Въззивникът изразява недоволство от решението , като
описва неправилно ,че става дума за отхвърлен установителен иск
,предявен от него .
Сочи ,че е погрешен извода на съда ,че ищцата не била в
облигационно отношение с ВиК доставика ,тъй като отговорен за
1
потреблението оставал собственика-Община – Бургас.Подчертава се ,че
въззивникът е възразил още пред първоинстанционния съд ,че е
създадена облигационна връзка между доставчика на ВиК услуги от една
страна и ползвателя на жилището – ищата,отстъпено й от общинската
администрация и в крайна сметка разходите по експлоатацията на имота
следва да бъдат понесени от реалния ползвател..Счита се ,че е налице
недобросъвестно упражняване на процесуални права от страна на
ищцата по смисъла на чл. 3 ГПК.Защото отричаната от съда
облигационна връзка е съществувала в интерес на двете страни и
начисляването на исковите суми е извършено на осн.чл. 8 ал. 9 от
Наредба № 4 .В случая наемодателят не получава имотна облага като
насрещна престация и лицето ,възползващо се от правоотношенията
следва да понесе отговорността за сторените от него консумативни
разноскиИзпълнението на поетото от оператора задължение като
доставчик е факт ,при осигурено постоянно водоподаване на вода до
имота ,при което за ползвателя пък възниква задължение за заплащане
вода при наличие на положителна разлика между две последователни
показания на измервателния уред ,при което предявяването на исковите
претенции представлява злоупотреба с право
Моли се за отмяна на решението в атакуваната част и
вместо него – постановяване на ново ,с което се отхвърлят претенциите
на ищеца .Не се сочат нови доказателства и обстоятелства по делото .
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник в чред адвокатския си
представител е подал писмен отговор по чл. 263 от ГПК ,с който оспорва
въззивната жалба ,като счита ,че при постановяване на атакуваното
решение не са допуснати визираните нарушения.Сочи ,че е било
установено по делото,че ищцата няма качеството на потребител на ВиК
услуги –с оглед императивните норми на Наредба № 4/2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационни сместеми и съответстващите й
норми на Закона за водите..През процесния период ищцата е била
2
наемател на имота и не е била в облигационно отношение с доставчика .В
този смисъл несъстоятелни са доводите за възникнала облигационно
връзка в интерес на двете страни –поради липсата на правно основание
за възникване на такава .Облигационни отношения са възникнали между
Общината и ВиК ЕООД.Затова се счита ,че не е налице и злоупотреба с
право ,както се твърди от въззивника.
Моли се за потвърждаване на решението. .Също не се
сочат нови доказателства .
По въззивното дело е приложена и частна жалба от ищцата
М. С. против определение № 6910/09.09.019 г. постановено по същото
дело ,с което е оставено без уважение искането й за допускане на
обезпечение на предявените осъдителни искове срещу ВиК ЕАДчрез
налагане на обезпечителна мярка –„спиране производството по гр.д. №
10943/2013 г. до приключване на гр.д.№ 8717/2015 г. на БРС.По тази
жалба обаче Бургаският окръжен съд се е произнесъл с окончателно
определение № 1767/24.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 1387/2019 г. на БОС
,поради което частната жалба не следва да е предмет на обсъждане .
След преценка на събраните по делото доказателства и като
обсъди съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за
установено следното :
Предявени са били искове с правно основание чл. 55 ал. 1 пр.1
ЗЗД и чл. 59 ал. 1 ЗЗД –за осъждане на ответното дружество да заплати
на ищцата сумата от 221,56 лв.-изплатени по изп.д. № 559/2007 г. на ЧСИ
Росица Стоянова ,както и 151,87 лв.-лихва за забава – получени без
основание по смисъла на чл. 55 ЗЗД ,тъй като не е налице облигационно
отношение между страните ,заедно със законнната лихва върху
главницата ,считано от завеждане на исковата молба до изплащането й
,както и иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от
203,12 лв. –платени такси и разноски в изпълнителното производство
,като получени без основание ,ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на исковата молба до окончателното й изплащане
.
3
Безспорна е фактическата обстановка по делото ,а именно : че
ищцата е наемател на общинско жилище –апартамент в гр.***,като е в
наемни отношения с Общината от 1995 г.През 2006 г. ответникът се е
снабдил с изпълнителен лист против ищцата по реда на чл. 237 б.“к“
ГПК/отм./,издаден по ч.гр.д. № 1072/2006 г. на БРС за заплащане на
дължими суми за потребена вода за периода от октомври 2004 г.до
февруари 2006 г.,както и за заплащане на обезщетение за забавено
плащане в размер на 151,87 лв. за периода от 17.04.2006 г. до 01.09.2011
г. На основание издадения изпълнителен лист е било образувано изп.д.
№ 559/2007 г. по описа на ЧСИ Р.Стоянова /понастоящем прекратено
/.Според изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза по
сметката на ЧСИ Р.Стоянова са постъпили от ищцата общо 636,56
лв.,като първоначалното плащане е направено на 15.12.2008 г.,а
последното – на 13.09.2011 г. От тези суми ЧСИ е превел на ответника
576,56 лв. ,а останалите 60 лв. са платени такси и разноски в полза на
съдебния изпълнител .Сумата от 576,56 лв. е отнесена за погасяване на
221,56 лв. –главница и 355 лв. съдебни разноски/включително и изтекли
лихви ,присъдени с изпълнителния лист ,като за периода от 17.04.2006 г.
до 01.09.2011 г. лихвата е в размер на 151,87 лв./
При тази фактическа обстановка ищцата отрича да е в
облигационно правоотношение с ответното ВиК ЕАД,тъй като е само
наемател ,но не и собственик или вещен ползвател на апартамента
,поради което сумите по соченото изпълнително дело са недължимо
платени на ответника и получени от него ,поради което подлежат на
връщане .Като е приел ,че ищцата действително не попада в
определението „потребител на ВиК услуги „ по смисъла на §1 ал. 1 т. 2
б.“а“ и „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационни услуги,както и разпоредбата на чл. 3 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи
,първоинстанционният съд е стигнал до извода ,че липсва основание ,на
което ищцата да плаща на водоснабдителното дружество изразходваната
от нея вода ,тъй като клиент на ВиК е Община –Бургас ,при което
предявените искови претенции се явяват основателни и са били уважени
4
Решението е правилно и настоящият съдебен състав изцяло
възприема изложените мотиви от първостепенния съд ,към които
препраща на осн.чл. 272 от ГПК . Бургаският районен съд е установил
релевантните за спора факти и обстоятелства, изяснил е същото от
фактическа страна, като съобразно събраните доказателства е направил
законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от
въззивната инстанция.
В контекста на основополагащия принцип, че всеки
гражданин следва да има достъп до вода за питейно-битови цели като
основна жизнена потребност /чл. 2а, ал. 1, т. 2 от Закона за водите и чл. 3,
ал. 1 от Закона за водоснабдителните и канализационните услуги/,
разпоредбата на чл. 84 ЗУТ предвижда задължение на собственика на
общите водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения да
включи към тях водопроводните и канализационни инсталации на всички
имоти в териториалния обхват на мрежите и съоръженията при спазване
изискването на чл. 125а от Закона за водите, т. е. съобразяване на
забраната за включване на нови потребители, заустващи отпадъчни води,
към канализационните системи в случаите, когато канализационната
система не може да осигури отвеждането и пречистването на
отпадъчните води. Според чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите, по
правило водностопанските системи и съоръжения на територията на
общината са публична общинска собственост, но според чл. 198о, ал. 1 от
същия закон стопанисването, поддържането и експлоатацията на ВиК
системите и съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане, се извършват от ВиК оператори по реда
на този закон и на Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, като съгласно правилото на ал. 2 в границите
на една обособена територия тези дейности поначало могат да се
извършват само от един ВиК оператор чрез възлагане по реда на този
закон и на Закона за концесиите. Като се има предвид така установената
нормативна рамка на отношенията, свързани с доставката и отвеждането
на вода за битови нужди, следва да се приеме, че свързването на имотите
с водоснабдителни и канализационни мрежи и съоръжения и
поддържането на същите по начин, който да осигури потребностите на
5
собствениците и ползвателите, е съществена част от съдържанието на
правото на собственост върху обекти в урбанизираните територии, и
именно в тази връзка § 1, ал. 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
предвижда, че "потребители" по смисъла на този закон са юридическите
и физически лица- собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, вкл. собственици или ползватели на
имоти в етажната собственост, които по силата на чл. 1, ал. 2 от закона
имат право на услугите по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, както и отвеждане и пречистване на
отпадъчните и дъждовните води от имотите им.
В тази връзка не може да има спор ,че именно собственикът
или носителят на вещното право по силата на закона се явява страна по
облигационната връзка със съответния доставчик на ВиК услуги .При
това наемателят не е ползвател ,собственик ,нито носител на вещно
право върху имота ,нито на право на ползване на същия ,за да се приеме
,че попада в категорията „потребител на ВиК услуги „ по смисъла на
закона .Наемателят е единствено държател на имота не се явява страна в
облигационната връзка между собственика и ВиК оператора .Съгласно
чл. 8, ал. 9 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи (обн. ДВ, бр. 88/2004 г.) наемателят на
водоснабдяван имот може да заплаща ВиК услуги от името на
наемодателя, като е длъжен да спазва изискванията на наредбата и на
договора. Когато наемателят не спазва задълженията съгласно общите
условия и договора, отговорен за тях е наемодателят. Другояче казано,
според наредбата, при неспазване на задълженията на наемателя за
заплащане на предоставяни му ВиК услуги, отговорен за тях е
наемодателят. Съгласието на собственика на имота да бъде освободен от
част от задълженията си, като потребител и партидата бъде открита на
името на неговия наемател , не го освобождава от задължението за
заплащане на предоставената в имота му услуга солидарно с наемателя.
Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004
г., получаването на услугите В и К се осъществява при публично
6
известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните
системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. С общите условия за получаване на услугата В и К,
наричани за краткост "общи условия", се определят правата и
задълженията на оператора и на потребителите.Както правилно е
посочено от районния съд ,в ОУ на ответника за предоставянето на ВиК
услуги също е предвидено /чл.2 / ,че потребител е съответният
собственик или ползвател .Само като изключение е предвидено ,че
потребител може да бъде физическо лице ,ползващо ВиК услуги в
жилище ,на което е наемател ,ако обаче собственикът на имота е подал
декларация пред ВиК оператора ,че услугите ще се ползват за битови
нужди ,с изразено съгласие да носи солидарна отговорност с наемателя
за заплащане на дължимите суми,като в тези случаи операторът води
партидата на собственика на имота и на наемателя,който заплаща
дължимите суми за ВиК услуги ,начислени след сключване на договора
за наем.В случая обаче липсва декларация с изразено съгласие за
солидарна отговорност на собственика с наемателя-ищцата .Затова и
правилно е прието ,че липсва основание ,на което ищцата да плаща на
водоснабдителното дружество изразходената от нея вода .Клиент на
ответника е Община Бургас ,която е собственик на имота е като такъв е в
облигационно отношение с ответника и съответно дължи заплащане на
консумираната вода .Тук следва да се посочи ,че наемателят не е
ползвател на наетия имот /както се възприема от въззивната страна /,той
не е носител на вещно право върху имота .Наемателя е държател на имота
,поради което и не попада в категорията на „потребителите на ВиК
услуги „ и поради което в чл. 8 ал. 9 от Наредба 4 изрично е предвидено
изключение за наемателя –при посочените условия ,като отговорността
пак е солидарна – заедно със собственика на имота.На наемателя не се
учредява право на ползване върху имота /както се твърди от въззивника/
и разсъжденията в тази насока са също несъстоятелни .
При изрична императивна уредба ,фиксираща кръгът на лицата –
потребители на ВиК услуги ,несъстоятелни са доводите във въззивната
жалба за възникнала облигационна връзка с интерес на двете страни ,тъй
7
като липсва правно основание за възникване на подобна връзка „в
интерес на двете страни“.Облигационното отношение е възникнало
между Община Бургас и ВиК ЕООД и даденото от трето лице на тази
връзка е дадено без основание .Несъстоятелни са и доводите за липса на
типично наемно правоотношение между Общината и наемателката –
ищцата поради безвъзмездност на отношението/а и са представени
доказателства ,че наемното отношение не е било безвъзмездно/
Несъстоятелни са и доводите за злоупотреба с процесуални права
.Напротив – поради липса на качеството на потребител на ищцата ВиК
е получило суми за просения период без основание,с което
неоснователно се е обогатило за сметка на обедняването на ищцата
,което не може да се тълкува като злоупотреба с право при искане за
връщане на тези суми .
При изложените съображения настоящият съдебен състав счита
въззивната жалба за неоснователна ,поради което решението следва да
бъде потвърдено .При този изход на спора на осн.чл. 78 ал. 3 ГПК в полза
на въззиваемата ищца следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски пред настоящата инстанция –което предвид представените
доказателства /договор за правна помощ / възлизат на 500 лв. –платено
адвокатско възнаграждение.
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2166/12.09.2019 г. постановено по
гр.д. № 10943/2013 г. по описа на Бургаския районен съд .
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ „ ЕАД ,ЕИК
8
********* ,със седалище и адрес на управление –гр.Бургас
кв.“Победа“,ул.“Ген Владимир Вазов“ № 3,представлявано от
гл.юк.Д.Златева ,да заплати на М. К. С. ,ЕГН ********** от гр. ***
,съдебен адрес – ул.“Гурко“ 18-чрез адв.Явор Михов, сумата
500/петстотин /лева-разноски по делото пред настоящата инстанция за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9