Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
гр. София, 09.05.2017 г.
В И М Е ТО Н А Н А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното съдебно заседание на десети февруари две хиляди и седемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА
КОСТАДИНОВА
при секретаря Д. Такова, като разгледа т.д. № 7922/2016
г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК и чл. 74 ТЗ.
С решение от 15.08.2016 г., постановено по т.д. №
1998/2015 г. на САС, ТО, 5 състав, е обезсилено решение от 30.01.2015 г.,
постановено по т.д. № 8008/2013 г. на СГС, ТО, 16 състав, в частта, в която на
основание чл. 74 ТЗ е отменено решение на Общото събрание на акционерите /ОСА/
от 02.12.2012 г. по т. 7 от дневния ред – за откриване на клон в гр. Болоня, И.,
и в частта, в която е отхвърлен искът по чл. 74 ТЗ за отмяна на решение на ОСА
от 02.12.2012 г. по т. 9 от дневния ред – за намаляване на възнаграждението на
членовете на Съвета на директорите, като делото е върнато за ново разглеждане
на предявените искове, както следва:
- главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК за установяване нищожността на решението по т. 7 от дневния ред поради
липса на компетентност на ОСА, и евентуален нему иск с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на посоченото решение поради нарушение на чл. 224, ал. 1 ТЗ /липса
на изготвени материали/,
-
главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1,
пр. 2 ГПК за установяване нищожността
на решението по т. 9 от дневния ред поради липса на компетентност на ОСА, и
евентуални нему искове с правно основание чл. 74 ТЗ за отмяна на посоченото
решение поради нарушение на чл. 223а, ал. 4 вр. чл. 224 ТЗ - липса на
предложение за взимане на решение и липса на изготвени материали.
Ищецът С.О.твърди, че е акционер в ответното дружество С. К. АД, притажаващ 20 % от капитала му. На 02.12.2013 г. е проведено Общо събрание на акционерите, на което с мнозинство от 80 % е взето решение за откриване на клон в чужбина и за намаляване на възнаграждението на членовете на Съвета на директорите. При гласуване на посочените решения ищецът е гласувал съответно „против“ и „въздържал се“. Счита решенията за взети от некомпетентен орган, тъй като правомощието за вземането им – съответно съгласно устава за първото решение и съгласно закона за второто – принадлежи на Съвета на директорите. Наред с това решенията са взети при процедурни нарушения – не са изготвени писмени материали, а по отношение на решението по т. 9 – и при липса на предложение за решение /предложението е общо и бланкетно формулирано/. Ето защо заявява искане за установяване на тяхната нищожност, а в евентуалнлост – за отмяната им. Претендира разноски.
Ответникът С. К. АД оспорва исковете, като твърди,
че решенията са законосъобразно взети. Не претендира разноски.
Помагачът на страната на ответника К.и. АД оспорва исковете при твърдението, че решенията са взети от компетентен орган – Общото събрание на акционерите може да решава въпроси от компетентността на Съвета на директорите, тъй като конституира неговия състав и е върховен орган на дружеството. Поставените за решаване въпроси не са от естество да налагат изготвянето на писмени материали, а законът не поставя и изискване за предварително формулиране на проект за решението, доколкото Събранието може да вземе решение по предложение в различен смисъл, направено при самото му провеждане. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като
отчете събраните по делото доказателства, достигна до следните правни и
фактически изводи:
По фактите:
Безспорни и общоизвестни /като вписани в Търговския регистър/ са следните обстоятелства: ответното дружество е с капитал от 850 000 лв., разпределен в 85 000 акции, от които към датата на процесните решения ищецът е притежавал 17 000 акции /20 %/, а помагачът – 68 000 акции /80 %/; на 02.12.2013 г. е проведено ОСА, на което чрез допълнително включване на въпроси в дневния ред са взети с мнозинство от 80 % /с гласа на помагача/ решение за откриване на клон в чужбина /т. 7/ и решение за намаляване на месечните възнаграждения на членовете на Съвета на директорите /1500 лв. за изпълнителния член и 500 лв. за останалите членове/ - т. 9; относно взетите решения не са изготвени и предоставени на ищеца предварително писмени материали, а предварително обявеният проект за решението по т. 9 е със съдържание „Намалява възнаграждението на членовете на Съвета на директорите на дружеството до предвидения в закона минимум“.
Относно решението
за откриване на клон в чужбина /т. 7/:
По главния иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, пр. 2 ГПК:
Предмет на иска е установяване нищожността на взетото решение поради липса на компетентност. Искът е основателен по следните съображения:
Правомощията на ОСА са неизчерпателно уредени в чл. 221 ТЗ. Законодателят предвижда лимитирането им чрез закона или устава – съгласно т. 11 на чл. 221 ТЗ ОСА решава и други, извън изброените в разпоредбата, въпроси, когато обаче това е посочено в устава или в закона. Ето защо определянето на ОСА като върховен орган не извежда принципа, че ОСА може да изземва компетентност, а означава, че ОСА може да учредява компетентност, вкл. своята. Начинът на учредяването й обаче е чрез посочване в устава, а допълнително – чрез промяна в устава, т.е. чрез решение на мнозинството. Ето защо, ако законът и уставът не предвиждат решаването на определен въпрос да е в компетентността на ОСА, то ОСА би могло да измени устава, като разшири правомощията си. Този подход не е случаен – той гарантира акционерите, като създава стабилност при управлението на търговското дружество – правилата за управлението, определени от многостранната сделка, сключена между съдружниците /устава/, могат да бъдат променени само чрез изменение на тази сделка.
В настоящия случай вземането на решение за откриване на клон в чужбина не е сред законово изброените правомощия на ОСА, нито е предоставено нему с устава – съгласно чл. 37, ал. 5 от Устава, решението за откриване на клон се взема единодушно от Съвета на директорите. ОСА може да е компетентно да вземе решение по този въпрос, ако учреди на себе си такава компетентност чрез изменение на устава. На ad hoc учредяване на компетентност би се приравнило вземането на решението за откриване на клон с мнозинство, предвидено като минимално за изменение и на устава. Видно от чл. 33, ал. 2 вр. чл. 32, т. 1 от Устава, изменението и допълването на Устава е решение, което следва да се вземе с мнозинство от 85 %. Ето защо, взeмането на решение за откриване на клон в чужбина не съдържа имплицитно взето валидно решение за допълване на устава чрез учредяване на такава компетентност за ОСА.
Съгласно ТР 1/2002 г. на ОСГТК на ВКС решението на орган извън учредената със закона или учредителния акт компетентност е нищожно. Поради изложеното искът следва да бъде уважен.
По евентуалния иск с правно
основание чл. 74 вр. чл. 224, ал. 1 ТЗ:
С оглед формираните правни изводи за основателност на главния иск не се е сбъднало извънпроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
Относно
решението за намаляване на възнаграждението на членовете на Съвета на
директорите /т. 9/:
По главния иск с правно основание чл. 124,
ал. 1, пр. 2 ГПК:
Както беше посочено, компетентността на ОСА следва от закона или от устава. Уставът може да създава непредвидена в закона или различна от предвидената с диспозитивни норми в закона компетентност. В настоящия случай, съгласно чл. 244, ал. 4 ТЗ Съветът на директорите определя определя възнаграждението на изпълнителните членове, а съгласно чл. 221, т. 5 ТЗ ОСА определя възнаграждението на останалите членове на Съвета. Тези норми са диспозитивни /не са насочени към защита на интересите на лица, външни на дружеството/ и поради това уставът може да се отклони от тях.
С чл. 32, т. 5 от Устава на ответното дружество е предвидено правомощие на ОСА да определя възнаграждението на всички членове на Съвета на директорите, т.е. и на изпълнителните. Налице е следователно компетентност, учредена с устава. Искът за установяване на нищожност на така взетото решение следва да бъде отхвърлен.
По евентуалния иск с правно
основание чл. 74 вр. чл. 223а, ал. 4
вр. чл. 224 ТЗ:
С оглед формираните правни изводи за неоснователност на главния иск се е сбъднало извънпроцесуалното условие за произнасяне по евентуалния иск.
Искът е неоснователен. Съгласно чл. 223, ал. 4, т. 5 и чл. 223а, ал. 4 ТЗ при свикване на общото събрание следва да бъдат посочени освен въпросите, включени в дневния ред, също и предложения за решения. Въпросът, дали тази норма има императивен характер и неспазването й може да обуслови незаконосъобразност на взетото решение, е противоречиво решаван в съдебната практика. Съгласно решение № 216 от 20.01.2014 г. по т. д. № 45/2013 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, независимо от възможността на самото събрание да се направят и други предложения, изискването за представяне на проект за решение е императивно с оглед осигуряване на предвидимост. Дори практиката в този смисъл обаче приема, че степента на конкретика в проекто-решението е различна с оглед съдържанието на обсъждания въпрос. В настоящия случай като проект на решение е посочено „намаляване на възнаграждението на членовете на Съвета на директорите до предвидения в закона минимум“. Според настоящия състав тази конкретизация на проекта е достатъчна, за да се осигури правото на сведение на акционера – отразено е същественото съдържание на решението, а именно намаляване, а не увеличаване на възнаграждението. Точният размер би могъл да е предмет на конкретни предложения и обосноваване в хода на самото събрание, поради което общото посочване „до законовия минимум“, макар да не сочи, как – съобразно кои правни норми – се определя той, е достатъчно. Дали този размер е минималната работна заплата, минималният осигурителен доход или друг минимално установен размер е конкретика, без която проектът за решение също изпълнява целта, поради която е предвидена императивната разпоредба на чл. 223, ал. 4, т. 5 ТЗ. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен, а това налага да се разгледа второто заявено евентуално основание за незаконосъобразност.
По евентуалния иск с правно
основание чл. 74 вр. чл. 224, ал. 1 ТЗ:
Искът е неоснователен. Липсата на писмени материали не всякога е
основание за незаконосъобразност на взетото от ОСА решение – то е такова, само
когато възможността за взeмане
на информирано решение по поставения в дневния ред въпрос е предопределена от
предварително запознаване с факти и аргументи, обусловили предложението за
решение. В останалите случаи правото на акционера на сведения, регламентирано в
чл. 224, ал. 1 ТЗ не се явява нарушено. Т.е. задължението за изготвяне на
писмени материали не е абсолютно – съгласно решение № 1447 по гр.д. № 2566/2002 Г., Т. К. на ВКС „От възведената в закона формулировка на текста не би могло да се приеме, че правото на
информация задължава дружеството да изготвя задължително писмени материали по
всяка една от точките по проекта за дневен ред…“, а съгласно решение
№ 959 по т. д. № 526/2006 Г., II Т. О. на ВКС „изискването по чл. 224, ал. 1 за изготвяне на писмени материали с конкретни предложения не следва да се
абсолютизира по отношение на всички възможни точки, които могат да бъдат
включени в дневния ред на общото събрание на акционерите, извън изрично
посочените такива в ал. 2 на цитирания текст“.
Дали е необходимо съставяне на писмени материали е фактически въпрос и следва от съдържанието на подложеното за разглеждане решение. В настоящия случай в дневния ред е включено вземане на решение относно намаляване на възнаграждението на членовете на Съвета на директорите. Според настоящия състав писмени материали относно този въпрос не е необходимо да бъдат представяни, още повече ако такива няма /когато решението е мотивирано от общи финансови съображения, а не от конкретни данни за дейността на членовете, които да бъдат възпроизведени в писмени материали/. Ето защо искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ищецът е заявил искане за присъждане на адвокатско
възнаграждение. Съобразно изхода от делото по всички искове /седем/ и уважената
в настоящото производство част на ищеца следва да се присъди сумата от 2571,43
лв.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО
по иск, предявен от С.О.срещу С.К.
АД, ЕИК ********, с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК, че решение по
т. 7 от дневния ред на Общо събрание на акционерите, проведено на 02.12.2013
г., за откриване на клон в гр. Болоня, И., е нищожно като взето от
некомпетентен орган.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С.О.срещу С.К. АД, ЕИК ********, искове, както следва:
- главен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, пр. 2 ГПК за установяване нищожността на решение по т. 9 от дневния ред на Общо събрание на акционерите, проведено на 02.12.2013 г., за намаляване възнаграждението на членовете на Съвета на директорите
-
евентуални искове с правно основание чл. 74 ТЗ
за отмяна на решение по т. 9 от дневния ред на Общо събрание на акционерите,
проведено на 02.12.2013 г., за намаляване възнаграждението на членовете на
Съвета на директорите като незаконосъобразно поради нарушение на чл. 223а, ал. 4 вр. чл. 224 ТЗ - липса на предложение за
взимане на решение и липса на изготвени материали.
ОСЪЖДА С.К. АД, ЕИК ********, да заплати на С.О.на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2571,43 лв. разноски.
Решението е постановено при участието на К.И. АД,
ЕИК ********, като помагач на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчване на препис.
СЪДИЯ: