РЕШЕНИЕ
№ 274
гр. С. , 04.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на пети юли, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Гергана Кузманова
при участието на секретаря Веселина Младенова
като разгледа докладваното от Гергана Кузманова Гражданско дело №
20205440101035 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на „А.“ ЕООД гр.С. против С. И. К.,
в която се твърди от ищеца, че на 21.11.2018г. е подписан Договор за паричен заем № ***
между „В." ООД като Заемодател и ответницата С. И. К. като Заемател. Посоченият договор
е сключен при спазване на разпоредбите на ЗПК. С подписването на договора за паричен
заем, Заемателят е удостоверил, че е получила Стандартен европейски формуляр, посочващ
индивидуалните условия по паричния заем. С Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 01.12.2016 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него
от 02 януари 2020 г. г. между „В." ООД, ЕИК *** и „А." ЕООД, ЕИК ***, вземането е
прехвърлено в полза на ищеца изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди се от ищеца, че съгласно сключения договор за заем, Заемодателят
се е задължил да предостави на ответника сума в размер на 1100 лева, под формата на
паричен заем, който се усвоява в търговски обект от клоновата мрежа на „И." АД. С
подписването на договора, ответницата е удостоверила, че е получила от Заемодателя
заемната сума от 1100 лева, като договорът има силата на разписка за предадена, съответно
получена сума. Заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума, съгласно
условията на сключения договор, като заплати сума в размер на 1743.66 лева, ведно с
договорната лихва на 9 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 193.74 лв,
(включваща първоначална главница и договорна лихва и такса за експресно разглеждане).
Следва да се има предвид следното : ако Заемателят не изпълни задължението си за
заплащане на дължимите погасителни вноски, Заемодателят има право да предприеме
всички позволени от закона действия, за да събере своето вземане, което от своя страна
може да доведе до значително повишаване на размера на дължимите суми от Заемателя. В
настоящия договор страните са се съгласили, че със сключването на същия ще се
рефинансира текущият заем на ответника по Договор за паричен заем № * от 19.06.2018г. в
размер на 345,91 лева. Страните са направили изрично изявление за прихващане на
насрещни изискуеми задължения, като в случая процесният договор има сила на разписка.
След извършеното прихващане задължението на Заемателя се погасява изцяло, а
Заемодателят му изплаща остатъка от заемната сума по договора. По договора за паричен
заем, ответницата е извършвала плащания в общ размер на 180 лв. Към настоящия момент
дължимата главница е в размер на 1100 лв. За ползването на предоставената заемна сума по
сключения Договор за паричен заем № *** от 21 ноември 2018 г. между страните,
ответницата дължи договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай
1
начислената договорна лихва е в размер на 192.85 лева за периода от 21 декември 2018 г. -
датата на първата вноска до 18 август 2019 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Ответницата е трябвало да изплати целия заем на 18 август 2019 г. - последната падежна
дата, като от тогава до подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, както и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на
тези остатъчни вноски са отдавна изтекли, а ответникът по делото продължава виновно да
не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и обезщетение за забава
/мораторна лихва/ върху непогасената главница, в размер на 31.17 лева от 19 август 2019 г.
г. -/ датата,следваща деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на
подаване на заявлението - 27 август 2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от
момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.
Поради неизпълнение на задълженията от ответницата, ищецът е подал заявление за
изпълнение на парично задължение, като по образуваното ч.гр.д.№791/2020г. по описа на
РС-С. за дължимите суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, по което ответницата е подала възражение по чл.414 от ГПК и съобразно
дадените указания предявява настоящия иск за установяване на вземането си.
Моли съда да постанови решение, с което да се признае за установено по отношение
на ответницата, че същата дължи на ищеца следните суми: 1100 лв. главница, 192.85 лева –
договорна лихва за периода от 21 декември 2018 г. до 18 август 2019 г. г.;, ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на дължимите суми. Претендира и за разноските в настоящото и в заповедното
производства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, с който оспорва
иска.Твърди, че след сключване на договора, от страна на „В.“ ООД са й преведени само
754.09 лв., а не както се твърди 1100.00 лв. Прихващане със стари задължения не е породило
правно действие, тъй като към момента, в който се твърди, че изявление за прихващане са
направени между нея и „.В." ООД, не е имала задължение в тежест на последното
дружество. За да породи правно действие, прихващането като способ за плащане,
необходимо е съществуването на валидни, изискуеми, ликвидни вземания, респ.
задължения, каквито към датата на сключване на процесния договор не е имало. Доколкото
договорът за заем е реален договор и се счита сключен е предаването на сумата, то е вярно
да се каже, че заемното правоотношение е възникнало между нея и ..В." ООД /цесионер/
само за 754.09 лв. Твърди,че договорното правоотношение между нея и „В.“ ООД не е
възникнало, тъй в установените от закона и договора срокове, се ползвала от правото си да
се откажа от кредита, и по тази причина не дължи никакви лихви, такси и др. плащания,
освен да върне това, което е получила. В тази връзка представя писмо от 03.12.2018г. за
отказ от кредит, като разполага с кореспонденция и чрез електронни писма.. Твърди, че от
отпуснатата й сума в размер на 754,09 лв. е възстановила над 300,00 лв.
Ако съдът не приеме за основателни възраженията й до тук, то твърди,че е налице е
друго основание за отхвърляне на исковете, а именно нищожност на договора изцяло или в
частта му за лихвата. Нищожните договори и/или клаузи в тях не пораждат правно действие.
В конкретния случай, за ползвания кредит е определена едностранно от кредитодателя
лихва от 40,30 %, а ГПР е 49,47%. Лихвата е прекомерно завишена, затова нищожна и не
следва да се прилага. Освен това е неясно несъответствието между размера на лихвата и
предвидения процент на ГПР. Разликата е драстична. Нищожно, поради нееквивалентност и
неразбираемост е определеното задължение за експресно разглеждане на заявка. Кое прави
разглеждането експресно, кога не е експресно не е ясно от договора, което води до
нищожност, неприложимост в отношенията между страните и праводателите им уговорката
за плащане. Твърди,че така определения едностранно от кредитора размер на лихвата и
начина й на начисляване противоречат на морала и са нищожни съгласно чл. 26 от ЗЗД,
поради което не пораждат правно действие. Претендираната лихва надвишава многократно:
четири пъти законната лихва за периода на действие на договора, затова тази лихва
противоречи на добрите нрави. Очевидно е, че уговореният годишен лихвен процент за този
краткосрочен срок на действие излиза от общоприетите установени в обществото критерии
за норми на поведение, които са възприети и се съобразяват от значителна част хората. В
тази връзка е и трайната съдебна практика на ВКС - Решение № 906 от 30.12. 2004г. на ВКС
по г. д. №. 1106/2003г. II г. о.; Решение № 1270 от 9.01.2009г. на ВКС по г. д. №. 5093/
2
2007г.. II г. о., според която съглашението за плащане на възнаградителна лихва е
действително, ако тя не надвишава е повече от три пъти законната лихва, което правило е и
изрично предвидено в ЗЗП.
Доколкото сега търсеното вземане не е било дължимо в полза на „В.“ ООД, то не
могло и да се прехвърли на ищеца, респ. да се придобие по силата на твърдения договор за
цесия. Договорът за цесия, имащ за предмет вземане срещу нея по делото не се представя.
Затова твърди нищожност и на съглашение за придобиване на вземане и от тук липса на
активна процесуална легитимация да се заяви вземане против нея от настоящия ищец.
Извън казаното, и доколкото съдът следи служебно дори и при незаявено основание за
нищожност на договора, моли съда да извърши проверка за валидността на договорите за
кредит и цесия, като е налице нищожност още защото: Разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 ЗГ1К
уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит. Ние твърдим, че
сега не са спазени Изискванията на чл. 11. ал. 1. т. 9 ЗПК. т.к. не са упоменати - условията за
прилагането на лихвения процент, индекс или референтен лихвен процент, като не е
регламентиран и размерът на надбавката, представляваща „печалба на кредитора”
/възнаградителна лихва/ и не е посочено каква част от месечната погасителна вноска
представлява главница и каква - лихва. Няма погасителен план. Съгласно чл. 11. ал.1. т.11
ЗПК. договорът за потребителски кредит следва да съдържа условията за издължаване на
кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера,
броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на
разпределение на вноските между различните неизплатени суми. дължими при различни
лихвени проценти за целите на погасяването. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал.1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9 договорът е
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците по чл.22 ЗПК - изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. Ако съдът не приеме
нищожност на целият договор, моли съда да се произнесе по нищожността на договора в
частта му за договорната лихва, поради прекомерност, съгласно посоченото горе.
В с.з. ищецът р.пр. не изпраща представител.
Ответникът, р.пр. оспорва иска чрез пълномощника си адв.В.Р..
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба и отговора, на
становищата на страните в с.з. и като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д.№791/2020г., образувано по подадено заявление от „А.” ЕООД гр.С., С.
районен съд е издал Заповед №301/08.09.2020г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът С. ИВ. К. да заплати на кредитора „А. ”
ЕООД гр.С. сумите в размер, както следва: 1100,00 лева – главница, дължима по договор за
паричен заем №***/21.11.2018г., 192,85 лева – договорна лихва за периода 21.12.2018 г. до
18.08.2019г., 31,17 лева – законна лихва, считано от 19.08.2019г. до 27.08.2020 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.09.2020г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените съдебни разноски в размер на 45,81 лева, представляващи
заплатената от заявителя държавна такса в размер на 50,00 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл.414, ал.2 от ГПК е постъпило писмено възражение срещу горната
заповед от длъжника по нея С. И. К., че не дължи изпълнение по издадената заповед за
изпълнение.
С Разпореждане №2050/07.10.2020г. съдът е указал на заявителя „А.“ ЕООД гр.С.,
че в едномесечен срок от съобщаването му може да предяви срещу длъжника по издадената
заповед за изпълнение иск за установяване на вземането, си като довнесе дължимата ДТ.
Разпореждането е получено от заявителя на 15.10.2020г. и на 12.11.2020г. е
образувано настоящото производство по предявеният от кредитора иск за установяване на
вземането по посочената по-горе заповед за изпълнение.
3
От представения по делото заверен препис от Договор за паричен заем „В.“
№***/19.11.2018г. се установява, че трето за делото лице – „В.“ООД гр.С. се е задължило
съгл.чл.3 ал.1 от договора да предостави на ответника С. И. К. сумата от 1100лв., а
ответника-заемател се е задължил да върне същата на заемателя при слединте условия:1.
Размер на погасителната вноска 193,74лв., в която са включени част от дължимата главница,
лихва и такса за експресно разглеждане.
2.Срок на заема -9 месеца,
3.Брой вноски-9,
4.Дати на плащане на всяка от погасителните вноски -21.12.2018г., 20.01.2019г.,
19.02.2019г., 21.03.2019г., 20.04.2019г., 20.05.2019г., 19.06.2019г., 19.07.2019г., 18.08.2019г.
5.Фиксиран годишен лихвен процент-40,30%
6.Лихвен процент на ден, приложим при отказ от договора до 14 тия ден-0,11%
7.Общ размер на всички плащания с включена такса за експресно
разглеждзане1743,66лв.
8.Годишния процент на разходите на заема-49,47%.
9.Вид на предоставения заем-потребителски
10.Условия за усвояване на цялата сума по заема-в брой.
Съгласно ал.3 ал.2 от договора с подписването на договора заумателя
удостоверява,че е получил от заемателя заемната сума, като договорът има силата на
разписка за предадена, съответно получена сума.
Съгласно чл.2 ал.1 от договора с подписването на настоящия договор страните са се
съгласили да се рефинансира текущия заем на заемателя, като същия е заявил,че желае да
погаси изцяло задължението си по договор за паричен заем №*/19.06.2018г., което към
датата на подписване на този договор е 345,91лв.
В чл.1 ал.3 е уговорено,че за извършената от кредитора допълнителна услуга по
експресно разглеждане на заявката за паричен заем, заемателя дължи такса за експресно
рпазглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 450,81лв., а съглал.4 с
подприсване на настоящия договор страните са уговорили таксата по горната алинея да се
плати от заемателя разсрочено като се раздели на равни части и се включи в размера на
всяка погасителна вноска.
Видно от РКО №82/21.11.2018г. по банковата сметка на ответницита о „В.“ ООД е
преведена сумата от 754,09лв. по процесния договор за кредит №***/19.11.2018г.
Ответницата е изпратила до „В.“ООД уведомление за отказ от договора за паричен
заем №***/19.11.2018г., входирано във „В.“ с №*//05.12.2018г.
На 01.12.2016г. . между „В.” ООД и ищеца „А.“ ЕООД / тогава ООД/ е сключен
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания, с който „В.”ООД е прехвърлил на
„А.” ООД всички вземания по договори, които продавачът е отпуснал на свои клиенти/
трети лица/, веедно с привилегиите и другите принадлежности, посочени в което и зддае
приложение №1, станало неразделна част от договора.
Видно от Приложение №1/02.01.2020г. към Договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 01.12.2016г. в позиция 204г. фигурира вземането към ответника по процесния
договор за кредит в общ размер на 2 259,47 лв., от които 1100 лв.-отпусната главница,
192,85лв.-остатък от договорна лихва, 966,62лв.- остатък от такси/ неустойки/разходи.
4
Представено е Уведомление за сключения договор за цесия , с която съгласно
пълномощно от „В.“/ също представено по делото/ „А.“ ЕООД уведомява С. И. К. ,че
вземането по ппроцесния договор за кредит му е прехвърлено с Приложение
№1/02.01.2020г. към договор за цесия от 01.12.2016г. Няма данни посоченото уведомление
да е връчено на ответницата преди предявяване на настоящия иск.
По делото е назначена и изслушана СИЕ, вещото лице по която дава заключение, че
по Договор за паричен заем „В. план“ № ***-19.11.2018г. от 21.11.2018 г
кредитополучателката С. И. К. е извършила 1 погасителна вноска в размер 180.00 лева на
30.04.2019г. , с която са погасени част от разходите за събиране на просрочени вземания в
общ размер 245.00 лева, начислени в съответствие с Тарифа на „В.” ООД, относима към
Договори за паричен заем „В. сега 14 и 30” и „В. план/на четвърти и осемнадесети ден
забава на всяка погасителна вноска, кредитополучателят дължи такса по 10.00 лева, на
единадесети и двадесет и пети ден забава на всяка погасителна вноска, кредитополучателят
дължи такса по 15.00 лева/.
Общият размер на задължението на С. ИВ. К. задължения по Договор за паричен
заем „В.“ № ***/19.11.2018 от 21. 11.201 8 г. е 2 284.05 лева, както следва:
-1 100.00 лева-за главница
-192.85 лева - за договорна лихва
-405,81 лева-такса по чл.1, ал.1, т.З от Договора
-405,81лева - за неустойка по чл.5 ал.2 от Договора
-65.00 лева - разходи за събиране, съгласно Тарифа на „В.” ООД 114.58 лева -
законна лихва върху непогасената главница за периода от
2019. г. до 27.08.2020 г.
Общият размер на претендираните от „А.” ООД по
Договор за паричен заем „В. № ***-19.11.2018” от 21.11.2018 г. за главница,
договорна лихва и законна лихва за забава е 1 407.43 лева, както следва:
-1100,00лв.-главница, 192,85лв.-за договорна лихва и 114,58лв.-законна лихва върху
нехпогасена главница за периода 19.08.2019г. до 27.08.2020г.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.
Искът е предявен от и срещу надлежни страни , в едномесечния срок по чл.415, ал.1
от ГПК , предмет на иска са сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК, поради което е процесуално допустим.
С установителния иск по чл.422 от ГПК се цели да бъде установено по исков ред
съществуването на вземането, за което е била издадена заповед за изпълнение по реда на
заповедното производство. Целта на предявяването на този иск е да се установи безспорно
наличието на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, като подаването на
възражение не води автоматично до отмяна или обезсилване на вече издадената заповед за
изпълнение, а представлява само пречка същата да влезе в сила. В случай, че
5
производството по иска по чл. 422 ГПК приключи с позитивно решение тази пречка отпада
и заповедта за изпълнение влиза в сила и придобива изпълнителна сила. По този специален
установителен иск в тежест на ищецът е да докаже факта, от който произтича вземането, а
ответника - възраженията си срещу вземането.
Искът е частично основателен, поради следното:
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси установяване
дължимостта на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като на основание сключения
рамков договор за цесия от 01.12.2016 г. със стария кредитор „В.“ ООД и подписаното
между тях Приложение № 1/02.01.2020г., в което цедираното право е индивидуализирано по
обем и обхват, вземанията на цесионера по договора за паричен заем № ***/21.11.2018г. са
му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД.
За да се прояви действието на договора за цесия между страните по него, е
достатъчно постигането на съгласие между стария и новия кредитор. От момента на
постигане на съгласието страните по договора за прехвърляне на вземания са валидно
обвързани от него и цесионерът се явява носител на придобитите имуществени права.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на договора не е
необходимо, но за да има действие спрямо него цесията следва му бъде съобщена от
предишния кредитор – чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже
длъжника с договора за прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно
изпълнение на задължението му. Изходящото от цедента уведомяване създава достатъчна
сигурност за длъжника относно извършената замяна на стария кредитор и гарантира
изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по смисъла на чл. 75 ал. 1 ЗЗД.
В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да бъде
извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно упълномощаване от
цедента. В този смисъл е решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о.,
ВКС. В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е бил упълномощен от цедента
да уведоми ответникът за извършеното прехвърляне на процесното вземане. С адресираното
до длъжника уведомление за цесията , приложено към исковата молба, според Решение №
3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II, ВКС, с достигане на същото до длъжника с
връчване на книжата по делото, е налице надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл.
99, ал. 3 ЗЗД и последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99, ал. 4
ЗЗД. Ето защо съдът намира,че в случая цесията е съобщена на длъжвика с връчване на
препис от исковата молба и доказателствата и ищецът е титуляр на дълговете на кредита,
както и че прехвърлянето на вземането е противопоставимо на ответницата и има действие
спрямо нея.
По силата на цесията новият кредитор е поставен в правното положение на стария
кредитор с всички права и задължения, произтичащи от кредитния договор, като длъжникът
може да прави срещу новия кредитор всички възражения, които е могъл да направи на
стария. Ответницата е направила възражения за нищожност на клаузите от договора за
кредит за лихва и за такса за експресно разглеждане на заявлението за кредит, които са
противопоставими на ищеца.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че сключеният
между ответницата и "В." ООД Договор запаричен заем №***/21.11.2018г. притежава
необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 и сл. ЗПК.
В чл. 10 - чл. 12 ЗПК законодателят е предвидил специфични изисквания относно
реда за сключване, формата и съдържанието на договора за потребителски кредит,
нарушаването на част от които води до неговата недействителност. Съгласно чл. 22 ЗПК
когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7 – 12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12
ал. 1 т. 7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Касае се за изначална
недействителност на договора, тъй като посочените в чл. 22 ЗПК императивни изисквания са
относими към момента на сключването му. Неспазването на което и да е от тези изисквания
е въздигнато от законодателя в достатъчно тежък порок, водещ до недействителност на
договора с правни последици, уредени в чл. 23 ЗПК. Въпреки опорочаването на договора за
6
потребителски кредит, отговорността на заемателя не отпада изцяло, тъй като дължи
връщането на чистата стойност на кредита, без лихви и други разходи.
В настоящия случай с процесния договор за паричен заем не са спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т.9 от ЗПК, поради което договорът е недействителен, като за
недействителността на договора съдът следи освен по възражение на ответника и служебно,
според трайно установената практика на съдилищата. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 9 е ЗПК е
предвидено, че договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа
лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти. Именно поради неспазването на посочените императивни законови разпоредби
процесният договор за паричен заем е нищожен в частта на договорения фиксиран годишен
лихвен процент. В чл.3, т. 5 от договора е посочен фиксиран годишен лихвен процент, за
който липсва пояснение как е формиран. От тази клауза не става ясно по какъв начин
договорения фиксиран годишен лихвен процент се отразява в размера на месечните
погасителни вноски. Съдът счита, че не би могло да се приеме, че заемополучателят би
могъл да разбере какъв е лихвеният процент по договора след извършване на съответните
математически изчисления, а именно от сбора на определените погасителни вноски да
извади размера на главницата по договора за кредит и по този начин да получи сумата,
която дължи, като договорна лихва. В ЗПК е посочено изчерпателно какво следва да е
съдържанието на договора за кредит. Липсата на изрично посочените в чл. 11, т. 9 ЗПК
реквизити на договора за кредит водят до недействителност на същия на основание чл. 22
ЗПК, като в закона не е предвидена възможност тези реквизити да са определяеми такива
или да бъдат определяни по тълкувателен път от волята на страните.
Предвидената в чл.1 ал.2 ал.3 от договора такса за експресно разглеждане на
заявката за паричен заем е нищожна, като противоречаща на закона, тъй като с нея в
противоречие със закона се обременява задължението, дължимо от кредитополучателя и то
във връзка с отпускането на кредита, което противоречи на изрично регламентираната в чл.
10а, ал. 2 от ЗПК забраната да се изисква заплащането на такси и комисионни за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита. Уговорената в чл. в чл.1 ал.2 ал.3 от договора
такса противоречи на чл. 10а, ал.1 и ал. 2 ЗПК, тъй като се касае до действия, обслужващи
усвояването и управлението на кредита, а не допълнителни услуги по смисъла на чл. 10, ал.
1 ЗПК. С таксата за експресно разглеждане на заявлението за кредита се въвеждат
допълнителни разходи за заемателя, недопустими по действащото законодателство и
надхвърлящи значително допустимите разходи по кредита.
След като договорът е недействителен, на основание чл. 23 ЗПК, заемателят дължи
връщане само на чистата стойност на кредита, т.е. на това, което е получил в заем, но не
дължи лихви и други разходи. Следователно, ответницата дължи връщане единствено на
главницата по договора, която е в размер на 1100,00 лв., представляваща усвоената сума по
договора. В тази връзка за неоснователно съдът счита възражението на ответницата,че
заемното правоотношение е възникнало само за сумата 754,09лв., която й е изплатена от
заемодателя. Изрично в договора страните са постигнали съгласие, че с част от
предоставената в заем сума в общ размер на 11000лв., а именно със сумата от 345,91лв. се
рефинансира друг договор за заем на ответницата, сключен с „В.“.
Относно възражението на ответницата ,че е развалила сключения договор за кредит
следва да се посочи, че развалянето на договора е извършено в срока по чл.29 от ЗПК, но
упражняването на това право я освобождава от заплащане на обезщетение и неустойки,
каквито не се претендират в настоящото производство.
От заключението на вещото лице се установи, че ответницата е заплатила по
договора сумата от 180,00лв., като с оглед изначалната недействителност на процесния
договор, със същата следва да се погаси дължимата главница, но не и други задължения по
него, тъй като по силата на чл. 23 ЗПК такива не се дължат. При това положение заемателят
не е погасил част от главницата в размер на 920,00 лв. до който размер искът за дължимост
на главницата е основателен и доказан.
7
За горницата над тази сума, до пълния предявен за главницата размер от 1 100,00лв.,
както и за дължимостта на останалите предявени вземания - за договорна лихва в размер на
192,85 лв. за периода от 21.12.2018г. до 18.08.2019г., искът подлежи на отхвърляне, като
неоснователен и недоказан.
При този изход на делото, претенцията на ищеца за присъждане на разноски, както
в исковото, така и в заповедното производство /т. 12 от ТР №4/18.06.2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/ се явява частично основателна, съразмерно с уважената част от
иска. В настоящото производство ищецът е доказал извършването на разноски за държавна
такса в размер на 75,00 лв. и 160,00лв. за вещо лице. По делото ищецът е защитаван от
юрисконсулт, поради което на основание чл. 78 ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП му се следва
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., определено от съда в границите по
чл. 25 ал. 1 НЗПП. По правилото на чл. 78 ал. 1 ГПК и при общ размер на разноските,
направени от ищеца- 335,00 лв. ответницата следва да заплати на ищеца, съразмерно с
уважената част на иска, сумата от 232,77лв. За заповедното производство, ответницата
дължи на ищеца разноски, съразмерно с уважената част на иска в размер на 66,57 лв.
На осн.чл.78 ал.3 от ГПК във вр. с чл.38 ал.2 от ЗА , ще следва ищецът да бъде
осъден да заплати на пълномощника на ответника-адв.В.Р. адвокатско възнаграждение в
размер на 96,48 лв., съобразно отхвърлената част от иска.
Водим от горното, С.ският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК по
отношение на С. В. К. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.***, че същата дължи на „А.”
ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано от И.
Ц. К. и Я. Б. Я. сумата от 920,00 лв. /деветстотин и двадесет лева/, представляваща дължима
част от главницата по Договор за паричен заем №***/21.11.2018г., ведно със законната
лихва върху нея, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 27.08.2020г. до
окончателното й изплащане, за което вземане по ч.гр.д. № 791/2020г. на С.РС е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК.
ОТХВЪРЛЯ предявените установителни искове за дължимост на главницата в
ЧАСТТА - за разликата над уважения размер от 920,00лв. до пълния предявен размер от
1100,00 лв., и ИЗЦЯЛО за дължимост на договорна лихва в размер на 192,85лв. за периода
от 21.12.2018г. до 18.08.2019г., като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА С. И. К. с ЕГН ********** с адрес гр.С., ул.***, че същата дължи на
„А.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул. ***, представлявано
от И. Ц. К. и Я. Б. Я. сумата от 232,77 лв. /двеста тридесет и два лева и седемдесет и седем
стотинки /-разноски в настоящото производство и сумата от 66,57 лв. /шестдесет и шест
лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща направените разноски в заповедното
производство, съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА „А.” ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. С., бул.
***, представлявано от И. Ц. К. и Я. Б. Я. на осн.чл.38 ал.2 от ЗА да заплати на адв.В. Р. от
АК-С. разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 96,48 лв./ деветсдесет и шест
лева и четиридесет и осем стотинки/ , съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок,считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
8