№ 5392
гр. София, 25.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Д.
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело №
20231100506284 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Е. Б. П. срещу решение №
20086108/03.04.2023 г. по гр.д. № 23426/2021 г. по описа на СРС, 33 състав, с което е
отхвърлен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, предявен от Е. Б. П. срещу
„З.к.я.“ ООД за заплащане на сумата в размер на 400 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди от глоба, наложена на Е. П. с наказателно постановление за
извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, потвърдено с влязло в сила решение по
НАХД № 9269/2020 г. по описа на СРС, 108 състав.
Жалбоподателят - Е. Б. П., твърди, че решението е неправилно. Сочи, че по
делото е доказано противоправно поведение, за което ответникът следва да носи
отговорност, тъй като в резултат на бездействието на служители на ответника във
връзка със сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е
претърпяла вреди от наложеното наказание – глоба, за управление на МПС по
възлагане на ответника без посочената застраховка. Ето защо, моли решението да бъде
отменено и искът за бъде уважен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – „З.к.я.“ ООД, оспорва жалбата и моли обжалваното
1
решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Е. Б. П. с осъдителен иск с правно
основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът – Е. Б. П., твърди, че е била участник в ПТП като водач на автомобил,
собственост на ответника. Към датата на ПТП е изпълнявала работа по доставка на
стоки по възлагане на ответника и е управлявала автомобила на ответника с оглед
изпълнение на възложената работа. Ответникът не е сключил задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, управляван от ищцата,
която да е била валидна към датата на ПТП. В резултат на това, ищцата е претърпяла
имуществени вреди, които счита, че ответникът следва да обезщети, изразяващи се в
наложена глоба в размер на 400 лв. за това, че е управлявала автомобил без валидна
застраховка „Гражданска отговорност“, съгласно наказателно постановление за
извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, потвърдено с влязло в сила решение по
НАХД № 9269/2020 г. по описа на СРС, 108 състав. Ето защо, претендира ответникът
да бъде осъден да заплати сумата в размер на 400 лв., представляваща претърпени
имуществени вреди от глоба, наложена на Е. П. с наказателно постановление за
извършено нарушение по чл. 638, ал. 3 КЗ, потвърдено с влязло в сила решение по
НАХД № 9269/2020 г. по описа на СРС, 108 състав.
С обжалваното решение искът е отхвърлен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо.
За преценка правилността на решението съдът съобрази от фактическа и правна
страна следното:
За основателност на иска с правно основание чл. 49 ЗЗД в тежест на ищеца е да
докаже, че в изпълнение на възложена от ответника работа е осъществено непозволено
увреждане спрямо ищеца, за което отговоря ответникът, в качеството му на възложител
на работата, и в резултат на което ищецът е претърпял имуществени вреди в
претендирания размер.
Не се спори между страните, че с влязло в сила решение по НАХД № 9269/2020
г. по описа на СРС, 108 състав, е потвърдено наказателно постановление, с което на
ищцата е наложена глоба в размер на 400 лв. за извършено нарушение по чл. 638, ал. 3
КЗ за това, че на 23.04.2019 г. е управлявала лек автомобил „Фолксваген Транспортер“
с рег. № ****, за което не е бил налице сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
2
Съгласно протокол за ПТП от 23.04.2019 г., който е съставен във връзка с
процесното ПТП, управлявания от ищцата автомобил е собственост на ответното
дружество „З.к.я.“ ООД.
Съгласно показанията на свидетеля Д.Ф.-Д., разпитана във въззивното
производство, ищцата е доставяла стоки като доставчик на „З.к.я.“ ООД в магазина, в
който работи свидетелят. Същата е доставяла стоките с червен автомобил, като при
едно от посещенията си се е оплакала на свидетеля Д., че е претърпяла ПТП с
автомобила, собственост на „З.к.я.“ ООД, като е наложена глоба в размер на 400 лв.,
която не е уважена от „З.к.я.“ ООД.
По делото не са ангажирани други относими доказателства към фактическия
състав на правото, предмет на предявената претенция.
С оглед събрания доказателствен материал, включително и гласните
доказателства, събрани във въззивното производство, съдът намира, че предявеният
иск се явява неоснователен.
Действително, установява се, че ищцата е претърпяла ПТП с управляван от нея
автомобил, собственост на „З.к.я.“ ООД, в резултат на което е наложено
административно наказания „глоба“ в размер на 400 лв., тъй като по отношение на
автомобила не е бил налице договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП. Установява се от показанията на свидетеля Д., че
ищцата е управлявала МПС по възлагане на ответника.
Следователно, налице е противоправно поведение от страна на служител на
„З.к.я.“ ООД, изразяващо се в бездействие относно сключването на задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ по отношение на собствен на дружеството
автомобил, същевременно – възлагане на ищцата да управлява автомобила, въпреки че
същият е бил без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото обаче не са ангажирани никакви доказателства, от които при
условията на пълно и главно доказване да се установява, че ищцата е претърпяла
твърдените имуществени вреди, т.е. че реално е заплатила наложената глоба за
управление на МПС без застраховка „Гражданска отговорност“. По аргумент от
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси обезщетение за
имуществени вреди, които са в резултат на непозволено увреждане, следва да са
ангажирани доказателства за действителното претърпяване на такива, както и за
размера им. Следва да се посочи, че самата ищца в уточнителна молба, вх. №
25166423/18.11.2021 г. не твърди да е заплатила наложената с процесното
наказателно постановление глоба, а сочи, че същата следва да бъде заплатена, от което
би могло да възникнат вреди в претендирания размер.
Доколкото по делото не са налице доказателства за реалното заплащане на
3
наложената глоба, то съдът счита, че липсват доказателства за реалното претърпяване
на вреди от страна на пострадалата, което води до неоснователност на претенцията.
Ето защо, обжалваното решение е правилно, макар и по други мотиви, поради
което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход от спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди
сумата в размер на 480 лв. – разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20086108/03.04.2023 г. по гр.д. № 23426/2021 г.
по описа на СРС, 33 състав.
ОСЪЖДА Е. Б. П., ЕГН **********, да заплати в полза на „З.к.я.“ ООД, ЕИК
****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 400 лв. – разноски във
въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4