РЕШЕНИЕ
№ 1881
гр.Б., 26.11.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Б., тринадесети касационен състав, в открито заседание на
11 ноември през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Павлина Стойчева
2. Веселин Белев
при участието на
секретаря Гергана Славова и в присъствието на прокурора Андрей Червеняков, като
разгледа докладваното от съдията-докладчик Белев КАНД № 2373 по описа на съда
за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс.
Касатор е Регионална дирекция за национален строителен контрол Б.. Касаторът
участва в производството чрез пълномощник – юрисконсулт Йоана АБ..
Ответник по касация е Д.Г.П., ЕГН:********** с адрес *** И.11. Ответникът
по касация взема участие в производството чрез пълномощник – адвокат П.С. ***.
Жалбата е насочена срещу решение № 260919/06.08.2021г. по АНД № 257/2021г.
на Районен съд Б.. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление №
Б-39/06.07.2020г. на началника на РДНСК Б.. С наказателното постановление на Д.П.
е наложена глоба 100лв. за извършено административно нарушение по чл. 233 от
Закона за устройство на територията.
В обстоятелствената част на наказателното постановление АНО е приел за
установено, че Д.П. бил инженер, специалист по пожарна безопасност от
правоспособните физически лица в Айгер Таласакра ООД. В това си качество П. е
подписал окончателен доклад на 22.10.2019г. за установяване годността на строеж
„конферентен бизнес център с хотел, ресторант и подземен гараж“, намиращ се в
поземлен имот 07079.2.2826 по КК на гр.Б., УПИ І-2006, 2007. АНО приел, че
подписаният окончателен доклад е в несъответствие на изпълнения строеж, с което
са нарушени изискванията към строежите по чл.169 ал.1 т.2 от ЗУТ, с което
извършил нарушение на чл.23 ал.2 т.1 от Наредба № 2/31.07.2003г. за въвеждане в
експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени
строежи и монтажни работи, съоръжения и строителни обекти, във връзка с чл.43
ал.2 от Наредба Із 1971/29.10.2009г. за строително-технически правила и норми
за осигуряване на безопасност при пожар. В подписания от П. окончателен доклад
е записано, че са изпълнени изискванията за пожарна безопасност на строежа. В
последствие, при проведено на 17.03.2020г. заседание на ДПК се установило, че
удостоверяването на П. е невярно. По-точно не е било изпълнено противопожарното
изискване по чл. 43 ал.2 от Наредба Із 1971, съгласно което на всички
евакуационни врати на изходите и по пътищата за евакуация от помещения за
повече от 100 човека, включително до крайните изходи и по маршрутите за над 100
човека се предвиждат брави „антипаник“. Вратите на изходите от ресторанта на
процесния строеж не били оборудвани с такива брави.
За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд е приел,
че липсата на монтирани брави „антипаник“, установена от ДПК м.март 2020г. не
доказва, че в предходен период, а именно когато е подписан доклада на
22.10.2019г., такива брави не са били монтирани на изходите. Посочил, че такива
доказателства не са били събрани и визираното в НП административно нарушение е
останало недоказано.
В касационната жалба АНО изразява несъгласие с основния извод на
първоинстанционния съд, като излага аргументи за доказаност на разглежданото
административно нарушение. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и потвърждаване
на наказателното постановление. Иска се присъждане на разноски. Не се сочат
нови доказателства.
Ответникът по касация оспорва касационната жалба. Счита, че
първоинстанционното решение е правилно и обосновано. Прави допълнителен довод
за незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление като посочва, че
в него, както и в акта за установяване на административно нарушение, липсва
констатация, че ресторанта, чиито изходи са били без брави „антипаник“ е бил да
повече от 100 човека. Иска решението да бъде оставено в сила. Не сочи нови
доказателства.
Участващият в производството прокурор излага становище за основателност на касационната
жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде от менено по изложените от
касатора съображения. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за
която решението е неблагоприятно.
За да се произнесе по законосъобразността на обжалвания първоинстанционен
съдебен акт съдът взе предвид следното.
По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и
допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази
насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен
акт е валиден и допустим.
Правилността на съдебното решение касационната инстанция преценя съобразно
изискванията на чл.218 от АПК – в рамките на направените в касационната жалба
оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон – и служебно.
Фактическата обстановка по делото е правилно установена от
първоинстанционния съд в по-голямата част. Правилно са установени
обстоятелствата по делото, с изключение на основния факт – налични ли са били
брави „антипаник“ на изходите на процесния ресторант към момента на подписване
на доклада за съответствие с противопожарните изисквания от привлеченото към
отговорност лице. Настоящата инстанция не споделя доказателствения извод на
първоинстанционния съд, че след като липсата на такива брави е била надлежно
установена от ДПК около пет месеца по-късно, то остава недоказано това
обстоятелство към момента на подписването на доклада. По преписката, както и по
делото, не е имало каквито и да било данни в извършения строеж да са били
внасяни такива промени, т.е. монтираните (евентуално) брави „антипаник“ да са
били демонтирани преди проверката от ДПК. Липсват и такива твърдения от
страните. Отделно от това действия по демонтаж на изискуемите по закон брави,
преди очакваната проверка от ДПК, са лишени от логика. Така с оглед всички
обстоятелства по случая, които съдът е бил длъжен да обсъди, изводът за
недоказаност на липсата на брави „антипаник“ към момента на подписване на
окончателен доклад на 22.10.2019г. от П. е неправилен, като формиран в разрез с
процесуалните правила.
Независимо от горното касационната инстанция приема решението на
първоинстанционния съд за правилно като краен резултат.
Основание за налагане на оспореното административно наказание е бланкетната
разпоредба чл.233 от ЗУТ, съгласно която
за други нарушения на този закон, приетите от Министерския съвет, съответно
издадените от министрите актове по неговото прилагане и другите правила и
нормативи по проектирането и строителството, както и на решенията и
предписанията, основани на тях, наказанието е глоба от 100 до 500 лв., ако по
друг закон не е предвидено по-тежко наказание. В случая с подписването на
окончателния доклад от 22.10.2019г. с констатация, че строежа отговаря на
противопожарните изисквания, АНО сочи допуснато нарушение по чл. 43 ал.2 от
Наредба Із 1971, съгласно което на всички евакуационни врати на изходите и по
пътищата за евакуация от помещения за повече от 100 човека, включително до
крайните изходи и по маршрутите за над 100 човека се предвиждат брави
„антипаник“; вратите на изходите от ресторанта на процесния строеж не били
оборудвани с такива брави. Изискването ясно посочва, че задължението за монтаж
на такива брави възниква само при помещение или маршрути за повече от 100
човека. Никъде в оспореното наказателно постановление, нито в акта за
установяване на административно нарушение, не е обективирана констатация, че
ресторанта, чиито изходи са били без брави „антипаник“ е бил за повече от 100
човека. Направеното в този смисъл оплакване срещу постановлението от привлеченото
към отговорност лице, е основателно. Описанието на фактическата обстановка,
намерило място в НП и АУАН, не запълва изцяло състава на визираното
административно нарушение, с което е
нарушен материалния закон – основание за отмяна на постановлението от съда.
Касационната жалба е неоснователна и на основание чл.221 ал.2 АПК
обжалваното съдебно решение следва да се остави в сила.
Мотивиран от изложеното Административен съд Б.
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260919/06.08.2021г. по АНД № 257/2021г. на
Районен съд Б..
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :