№ II-139 28.07.2020г град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в публичното си заседание на четиринадесети
юли през две хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
При
участието на секретаря Ст.Вълкова……………………………..
като
разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 1322 по
описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е
образувано по постъпилата въззивна жалба на ГД “Пожарна безопасност и защита на
населението „- МВР ,чрез процесуален представител юрисконсулт Татяна Стойкова,
с адрес на призоваване : гр.Бургас, ул.“Александър Велики“№ 37 против решение № 9 от 05.02.2020 год. ,
постановено по гр.дело № 511/2019 г. по описа на Районен съд-Царево, с което е
осъдена дирекцията да заплати на Д. С.Г.,
ЕГН ********** сумата 1824,75лв, представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от
01.07.2016г до 31.07.2019г, представляваща разликата между положения нощен труд и преизчисления в дневен такъв с
коефициент 1,143, както и сумата 264,39лв, представляваща лихва за забава върху
дължимите суми от момента, когато са станали изискуеми до датата на депозиране
на исковата молба –периода от 1.09.2016г до 23.08.2019г, ведно със законната
лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.Дирекцията е осъдена да заплати сумата 400лв разноски на ищеца и
272,96лв –по сметка на РС-Царево. Обжалваното решение е оспорено като
неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано.Твърди се ,че
то е постановено при неправилно тълкуване
и прилагане на нормативната уредба,която урежда
полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито
служебни правоотношения са уредени от Закона за министерството на вътрешните
работи (Обн. ДВ бр.53 от 27 юни 2014 г.). Неправилно съдът е приел субсидиарно прилагане на Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г.
Извършен е преглед и анализ на нормативната уредба в потвърждение на
твърдението за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към
служебните правоотношения на държавните служители, назначени по чл.142, ал.1,
т.1 ЗМВР - държавни служители - полицейски органи и органи по пожарна
безопасност и защита на населението, какъвто е и ищецът.Твърди се, че видът и
условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време
на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в гл. XV, раздел VI
и VII от специалния ЗМВР от 2006 г/отм/
и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от
2014 г. /Обн. ДВ бр.53 от 27 Юни 2014 г., последно изм. и доп. ДВ бр.58 от 23
Юли 2019г/.Счита, че анализът на нормативната уредба, действаща и отменена,
налага извод, че изброяването
на видовете възнаграждения е
изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР-2006 да се включва
възнаграждение за извънреден труд, без посочен размер, ако същото се дължи по
силата на Кодекса на труда или ЗДСл.
Излишно е и прибавянето в ЗМВР-2014
г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на
разположение, ако те се следват от КТ или ЗДСл.
Сходно е положението и е отчитането
на работното време и възнаграждението за извънреден труд. Приложението на
общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е
отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР-2006 и
чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на министъра на вътрешните работи
издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на
видовете допълнителни възнаграждения и на размера им, не са налице
предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които
препращат. Освен това в ЗМВР-2014 е посочено препращане към Кодекса на труда
(чл. 39 от Указ № 883 за прилагане на Закона за нормативните актове, обн. ДВ
бр. 39 от 1974 г.; изм. и доп., бр. 46 от 2007 г.) само в следните норми:
чл.142, ал.5; чл.159, ал.2; чл.175, ал.2; чл. 180, ал.1; чл.188, ал.2; чл.190 и
чл.245, ал.2. Но редът на полагане,
отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите,
няма.Оспорен като неправилен е изводът на съда ,че следва субсидиарно
да бъде приложена НСОРЗ поради наличие на празнота в специалната уредба. Не е
налице празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към
служебното правоотношение на ищеца, чиито елементи са уредени от ЗМВР и
подзаконовата нормативна уредба по неговото прилагане. За период от около 11 месеца, който е извън процесния, през
който е действала Наредба № 8121 з— 407/11.08.2014 г. за реда за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР се е извършвало преизчисляване на
часовете положен нощен труд към дневни, което
въззивникът счита,че е в несъответствие
с ЗМВР. Това е поправено е Наредба № 8121 з— 592/25.05.2015 г.
Същият подход е възприет и при създаването на Наредба № 8121 з-776 от
29.07.2016 г.Позовава се на чл.187, ал.1 ЗМВР, съгласно който нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично
при 5-дневна работна седмица.Счита ,че тази разпоредба изрично и императивно
определя нормалната продължителност на работното време в брой часове - 8 часа.
По нейния смисъл „8 часа дневно“ означава 8 астрономически часа продължителност
на работния ден, независимо от частта от денонощието, в която е разположен работния
ден - през деня или през нощта от 22:00 до 6:00 часа. За сравнение чл.136, ал.З КТ си служи с термина „през деня“, а в чл.140, ал.1 КТ законодателят е
използвал термина „през нощта“. Следователно определението „дневно“ по смисъла
на чл.187, ал.1 ЗМВР се отнася за продължителността на работния ден, както през
дневната част на денонощието като „дневен труд“, така и през нощта като „нощен
труд“. Като
нощен, трудът на държавните служители в МВР съгласно чл.187, ал.З, изречение
четвърто ЗМВР се определя по следния начин: при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22:00 и 6:00 часа, като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. Тази разпоредба
е продължение на чл.187, ал.1 ЗМВР и предвижда, че само трудът, който се полага
при работа на смени и в интервала от 22:00 до 6:00 часа, е нощен. Нормата, регламентираща
8-часова продължителност на работното време е установена в закон (чл.187, ал.1
и 3 ЗМВР) и се ползва с презумпцията за конституционност и задължителност за
прилагането й. Нормалната
продължителност на дневното работно време, на държавните служители в МВР е 8
часа (чл.187, ал.1 от ЗМВР), а положеният труд през нощта е 8 часа за всеки
24-часов период. Следователно, съотношението на нормалната дневна
продължителност на работното време (чл.187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл.187, ал.З) е 8 часа:8 часа, което е
равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа:7 часа, което е равно на
1,143.Счита,че мотивите на съда за приложимост на НСОРЗ към предмета на спора
са несъстоятелни, тъй като е налице специална нормативна уредба по отношение
отчитането и заплащането на нощния труд в МВР и не могат да намерят приложение
разпоредбите на НСОРЗ.Цитирана е практика на съдилищата ,вкл. и ВКС.
Твърди се ,че съдът не е обсъдил е
представеното писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на МТСП.От това писмо може
да се направи извод, че превръщането на нощните часове в дневни ,съгласно НСОРЗ
е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд ,а не за заплащане на
извънреден труд. Подобно
становище е изразено и с предоставената писмена правна консултация на
проф.Васил Мръчков относно прилагането на чл.187, ал.1 във вр.с ал.З от ЗМВР и
Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в МВР във връзка с полагане на нощен труд от държавните
служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР и преобразуване на положените часове
нощен труд в дневен.Счита,че дори да се приложат нормите,регулиращи трудовите
правоотношения е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране
на извънреден труд.След превръщане на нощния труд в дневен, за същите часове се
заплаща допълнително възнаграждение за нощен труд. От представените платежни бележки
може да се направи извод ,че ответникът
вече е изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно
положения от ищеца нощен труд.Следва да се има предвид и,че държавните
служители в МВР имат комплекс от привилегии и компенсаторни механизми
,регламентирани със ЗМВР, които им предоставят повече материални и нематериални
облаги, отколкото КТ и ЗДСл на работещите по трудово и служебно правоотношение.
Счита,че има разминаване между
исковата претенция и предмета на възложената съдебно-икономическа експертиза. В отговора на исковата молба
ответникът е възразил на третия,
поставен към експертизата въпрос, който е неправилно формулиран, защото, при
евентуално преизчисляване на часовете положен нощен труд в дневни не се
формират часове извънреден труд, защото този труд не е положен извън рамките на редовното работно време. Освен това
поставения втори въпрос „...общо колко часа нощен труд е положил ищеца за целия
процесен период?“ не е изпълнен от вещото лице така, както е зададен.
Извършената експертиза сочи колко е общият брой часове, положен от ищеца нощен
труд, без да държи сметка, че той е по- голям от този, който е положен по
графици за дежурства. Счита,че държавните служители,работещи на
смени полагат три вида нощен труд – по график в рамките на месечната
норма,по график над рамките на месечната норма
и такъв
по график при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни
операции и други подобни. Съдебно-
счетоводната експертиза не отчита тези обстоятелства и дава следното
заключение: „ищецът е положил общо 1906 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 ...”. В платежните ведомости обаче е начислен нощен труд и от
трите групи- положен по график в рамките на месечната норма, положен по график
над месечната норма и положен по заповед. Следователно съдът е приел, като
доказателство СИЕ с манипулативен резултат и така с постановеното решение съдът
е присъдил на ищеца в повече, като не е отчел, че положения нощен труд,
по-скоро част от него, вече е заплатен като извънреден труд.Моли да бъде
отменено обжалваното решение изцяло.Направено е и възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на
пълномощника на ищеца и моли да се намали до еднократния размер ,предвиден в
Наредба №1/2004година за минималните размери на адв.възнаграждения.Моли за
присъждане на разноски.
По делото е постъпил отговор на
въззивната жалба от адв.Б.,процесуален представител на ищеца Д.Г..В него
жалбата е оспорена като неоснователна,а решението счита за правилно и
обосновано.Отново е направен анализ на действащата нормативна уредба,касаеща
настоящия спор,като се поддържа становището,че в специалната уредба не
съществува методология,превръщаща нощните часове в дневни с коефициент, което
въззиваемият счита за празнота в уредбата, налагаща субсидиарно приложение на
КТ и НСОРЗ.Счита,че по отношение на ищеца ,като държавен служител ,намира
приложение и ЗДСл, и по-конкретно чл.67 ,ал.3 от него,съобразно който
допълнителните възнаграждения на държавните служители не могат да бъдат по
–ниски по размер от определените в трудовото законодателство.Счита,че
възнаграждението за нощен труд в размер на 0,25лв на дър.служители в МВР е
по-ниско от определеното в трудовото законодателство.Освен това КТ е с по-висок
ранг от ЗМВР и ЗДСл и при наличие на специална уредба на
специфични отношения ,тя може да регламентира тези отношения по различен
начин,но не по-неблагоприятен от този по КТ.Моли да се отхвърли жалбата и да се
потвърди решението на РС ,като се присъдят разноски за въззивната инстанция.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид становищата на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, приема за
установено следното:
Предявеният иск е с
правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.187, ал.5, т.2 ЗМВР.
Ищецът
твърди, че в процесния период е полагал труд като държавен служител на
длъжността „водач на специализиран автомобил“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Царево към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“- Бургас, която е на структурно подчинение
към Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР.
Работил на 24- часови смени, отчитани на тримесечие , като е полагал труд и
през нощта. Претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 1374 лв., представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за 229 часа извънреден труд за
периода от 1.07.2016 г. до 31.07.2019 г., получени при преизчисляване на положения от него нощен
труд в дневен с коефициент 1.143, съобразно чл.9, ал.2 от НСОРЗ, ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба до окончателното
плащане, както и сумата от 170 лв.- лихва за забава
върху главницата за периода от 01.09.2016г до датата на исковата молба.Направено
е увеличение на иска по реда на чл.214 ГПК за главницата -1824,75лв
и за мораторната лихва -264,39лв.
В отговора на исковата молба ответникът - Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, чрез процесуалния си представител е оспорил предявените искове като
неоснователни и недоказани по размер. Посочил е, че положеният от ищеца
извънреден труд по чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР е бил надлежно
начислен и своевременно заплатен по правилата на действалите през процесния период Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г., Наредба № 8121з-776/
29.07.2016г. и Наредба №8121з-908/02.08.2018г. на
министъра на МВР. Съгласно чл.31,
ал.2 от първата наредба, при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. В следващите
наредби липсва подобна
разпоредба. Нормативната
база изчерпателно урежда основанията и редът за изплащане на възнагражденията
за нощен труд на държавните служители в МВР, не намира приложение Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание КТ,
понеже съгласно §1, т.2 от ЗР на кодекса същата се прилага само за работници и
служители по трудово правоотношение /чл.2, ал.2/, какъвто не е бил ищецът през
процесния период. Развити са подробни съображения относно нормалната
продължителност на работното време през нощта за държавните служители, чийто
правоотношения се регламентират от ЗМВР, която е 8 часа, за разлика от
нормалната продължителност на работното време през нощта за работниците по
трудово правоотношение,която е 7 часа.Това означава, че съотношението
между нормалната продължителност на
работното време през деня и през нощта е 1, за разлика от трудовите
правоотношения,където е 1,143.За държавните служители по чл.143 ,ал.1,т.1 ЗМВР
не е предвидена трансформация на нощния труд в дневен ,а само допълнително заплащане от 0,25лв на час
нощен труд. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Районният съд е приел, че в действалите в част от процесния период наредби на
министъра на МВР не е предвидено преобразуване на часовете положен нощен труд към
дневен с коефициент 0,143, каквото е съществувало по Наредба №8121з-407/ 11.08.2014г. /действала само в периода от 29.07.2016г. до 2.08.2016г. поради
отмяната на наредбата от 2015г. с решение на ВАС/. Счел е, че е налице празнота
в специалната правна уредба, поради което субсидиарно приложение
намира чл.9, ал.2 от общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Посочил е, че трудовото законодателство дава право на работещите да
получат от една страна завишено почасово заплащане на нощния труд, а от друга
задължава работодателите да преизчисляват нощните часове в дневни и така да
съобразяват продължителността на работния ден. Когато нормата е надвишена, се
касае за извънреден труд, който следва да бъде компенсиран. Съобразно приетото експертно заключение съдът
е счел исковете за основателни и доказани в установения от вещото лице размер,
поради което исковата претенция е уважена в претендирания размер /съобразно
приетото изменение/, ведно с акцесорните претенции за мораторна и законна
лихва, съответно начислени върху главницата за периодите до и след
предявяването на иска.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото
в жалбата. Ето защо правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на оплакванията на въззивника. Бургаският окръжен съд намира
обжалваното решение за валидно и допустимо.
Безспорно е по делото,че ищецът е
служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл.142,ал.1,т.1
от ЗМВР,като през процесния период е
заемал длъжността „водач на специализиран автомобил“ в Районна служба “Пожарна
безопасност и защита на население“ –Царево към РД “Пожарна безопасност и защита
на населението“-Бургас.Безспорно е също така,че за периода от 01.07.2016г до
30.07.2019г той е полагал труд на 24-часови
смени по график,включително и за времето от 22 часа до 6 часа ,като нощният
труд е 1906 часа /в този смисъл
заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза/.Вещото лице е дало заключение ,че след преизчисление на положения
нощен труд в дневен ,с коефициент 1,143, той възлиза на 2178,56 часа.Разликата
между отчетения нощен труд и
преизчисления е 272,56 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за
положения извънреден труд след преизчислението,
е в размер на 1824,75лв.
Основното възражение във
въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат
наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата
делегация на чл.187,ал.9 ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време,за неговото
отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурствата , времето за отдих и почивки, а не
Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма
непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ. Другото възражение
е, че не са налице предпоставките по
чл.9,ал.2 НСОРЗ за прилагане на коефициента 1,143 за преизчисляване на
положения нощен труд в дневен, а след направеното преизчисление не се кумулира
извънреден нощен труд.
Съгласно
чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители
се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно
от които е за извънреден труд /чл.178,ал.1,т.3 ЗМВР/. Нормалната
продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8
часа дневно ,40 часа седмично при 5-дневна работна седмица /чл.187,ал.1 ЗМВР/.Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
–подневно ,а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени- сумарно на
тримесечие /чл.187,ал.3 ЗМВР/. Работата извън редовното работно време от 280
часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до
70 часа на тримесечие –за служителите ,работещи на смени, чрез заплащане с 50%
увеличение върху основното месечно възнаграждение /чл.187, ал.5, т.2, вр. ал.6 ЗМВР/.Разпоредбата на чл.143,ал.1 КТ съдържа дефиниция на понятието“извънреден
труд“- това е трудът, който се полага от работника, със знанието и без
противопоставянето на работодателя, извън установеното за него работно време. В
чл.50а от ЗДСл е посочено ,че извънреден е трудът ,който се полага от държавния
служител, извън установеното за него работно време,освен в случаите на
чл.50 ЗДСл, въз основа на мотивирана
писмена заповед на органа по назначаването.В ал.2 на същия законов текст е
налице препращане към КТ относно
допустимостта, продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
При преценката дали служителят/работникът е положил извънреден труд се изхожда
от нормалната продължителност на работното време. Безспорно ищецът има качество
държавен служител –полицейски орган по смисъла на чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Чл.187,ал.3 МВР е предвидил ,че при работа на смени е възможно полагане на труд
през нощта между 22 часа и 6 часа,като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Анализът на тази разпоредба сочи,че посочените 8 часа нощен труд са максимално
допустимите, но не и че това нормалната продължителност на работното време през
нощта. В подкрепа на това е и фактът,че
законодателят е използвал термина „средно 8 часа“ за всеки 24-часов
период.Поради това съдът не споделя
тезата на въззивника ,че нормалната продължителност на работното време
през нощта за държавните служители –полицейски органи е 8 часа и е равна на
нормалната продължителност на дневното работно време, а счита, че в ЗМВР не е
фиксирана такава нормална продължителност на работното време през нощта. За процесния период са
действали няколко наредби на министъра на вътрешните работи - Наредба №
8121з-776/ 29.07.2016 г. и Наредба № 8121з-908/02.08.2018г, като само
наредбата, действала в предходен период- от 2014г съдържа правило, че при сумирано отчитане на
отработеното време, общият брой часове нощен труд се умножава по коефициент
0,143, като полученото число се събира с общия брой отработени часове през
отчетния период. Следва да се отбележи, че редът и начинът на отчитане на
работното време, при сумирано такова, не е уреден в КТ , ЗМВР или ЗДСл,а е
предмет на подзаконова нормативна уредба. По отношение на работещите по
трудови правоотношения това става чрез
НСОРЗ и Наредбата за работното време ,почивките и отпуските /НРВПО/.
Чл.9а, ал.4 от последната предвижда ,че когато се полага нощен труд, сборът от работните
часове по графика на работника или служителя по ал. 3 се изчислява след
превръщане на нощните часове в дневни за смените с 4 и повече от 4 часа нощен
труд, с коефициента по чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Съответно чл. 9г от НРВПО предвижда
отработените часове от работника/ служителя, които в края на периода, за който
е установено сумирано изчисляване на работното време, са повече от часовете,
определени съгласно чл. 9б, да се отчитат за извънреден труд по реда на чл. 149 от КТ пред инспекцията по труда.Нормата на чл.9г от НРВПО е
в сила от 01.01.2018г ,но разпоредбата на чл.9,ал.2 от НСОРЗ е с това
съдържание от 2007г, когато е
приета и не следва да се изключва от
приложение за работещите до приемане на изменението на НРВПО. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Тъй като
според КТ нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа, а на
нощното- 7 часа, то отношението между двете величини формира коефициент 1, 143. Подзаконовите нормативни актове, издадени на основание
законовата делегация на чл.187,ал.9 от ЗМВР ,с изключение на наредбата от
2014г, не съдържат регламентация ,аналогична на тази в подзаконовите нормативни
актове, издадени по КТ и по –конкретно НСОРЗ.С оглед на коментираната по-горе
липса на законова норма, уреждаща нормалната продължителност на работното време
през нощта за държавните служители ,вкл.и тези по чл.142,ал.1,т.1 ЗМВР, то
настоящият състав намира, че за неуредените случаи следва да се приложат
разпоредбите,които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта-чл.46,ал.2 ЗНА.В случая става дума за непълнота ,а не за празнота на
законов акт, както изрично е посочено в цитираната разпоредба на Закона за нормативните
актове.След като е безспорно ,че
полицейските служители са държавни служители,то за неуредените случаи в
ЗМВР следва да се приложи общия ЗДСл.Съгласно принципните
разяснения, дадени в т.23 на ТР №6/06.11.2013г на ОСГТК на ВКС, в МВР има
служители, назначени по трудови договори и такива по служебно
правоотношение,като тези от втората група са държавни служители по смисъла на
ЗДСл и
общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях.Обратното
би поставило в неравностойно положение
държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители,а
също и спрямо работниците и служителите,работещи по трудови правоотношения.
Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,препращаща към общия Закон
за държавния служител /подобно на пар.1а-нов –ДВ,бр.69/2008г,отм.-ДВ-бр.88/2010г
от ДР на отменения ЗМВР/, доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл
намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл.67,ал.3 от ЗДСл, минималните и максималните размери
на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство.Чл.50а ,ал.2 от ЗДСл също препраща към КТ ,относно
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.При липсата на
нормативно уредена нормална продължителност на работното време през нощта за
полицейските служители, следва да се приеме за такава посочената в чл.140,ал.1 КТ -7 часа при 5-дневна работна седмица.В цитираните във въззивната жалба на
ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва
правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни,
при сумарно изчисляване на работното време.Тъй като размерите на допълнителните
възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите ,издадени от министъра
на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва да намери
приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл.9,ал.2 от цитирания нормативен акт, при сумарно
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време ,установени за
подневно отчитане на работното време за
съответното работно място ,т.е.приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на
обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение
спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители,
чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово
правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита
работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период -
в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е
надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената
норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден
труд.Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира
приложение по отношение на
държавните служители в МВР и че
след превръщането на нощните часове в дневни
не се кумулира извънреден труд.
По отношение на изложеното във
въззивната жалба относно заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза,следва да се
отбележи,че изрично в молба от 20.01.2020г въззивникът е заявил ,че не оспорва
заключението като математически вярно, но оспорва ,че е извършено на
несъществуващо правно основание,поради което възражението относно отговора на
втория въпрос към вещото лице е преклудирано-чл.200,ал.3 ГПК.Освен това
въпросът дали след преизчисление на положения нощен труд се стига до извънреден
труд е правен въпрос,а не въпрос за
специални знания и отговорът на този въпрос е даден в мотивите на настоящото
решение.Независимо от горното, пред
настоящата инстанция липсва отправено доказателствено искане за назначаване на
нова съдебно-икономическа експертиза, с оглед на твърденията в жалбата ,че СИЕ
с манипулативен резултат.
По повод оплакването за несъобразяване на
писмото от 2011г. на МТСП следва да се посочи, че същото няма задължителен
характер. В случая, за част от процесния период е налице и законодателно
изменение- чл.9а, ал.4 и чл.9г от НРВПО, което изключва изложената в писмото
теза.
Представената
от въззивника правна консултация от проф.Мръчков също няма задължителен
характер за съда, още повече, че от нея не става ясно кои съдебни актове са
коментирани в нея, както и дали изложените в тях аргументи са идентични с тези,
на които се основават обжалвания и настоящия съдебни актове.
Ето защо,
предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан в претендирания
размер, поради което следва да бъде уважен изцяло, ведно с акцесорните
претенции за присъждане на мораторна и законна лихва върху главницата,
начислени съответно за периода до и след подаването на исковата молба.
Предвид
горното, Бургаският окръжен съд намира въззивната жалба за неоснователна, а
поради съвпадане на крайните правни изводи на настоящата инстанция с тези на
районния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
При този
изход на делото на въззивника не се
дължат разноски. На основание чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да заплати на
въззиваемия разноските за въззивната инстанция в размер на 265,35 лв.,
съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.Основателно е
възражението на въззивника за прекомерност на възнаграждението, тъй като съобразно
разпоредбата на чл.7,ал.2,т.2 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на
адв.възнаграждение ,съобразено с фактическата и правна сложност на спора, е в
посочения по-горе размер.
Мотивиран от
горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №9 от 05.02.2020г. по гр.д.№511/19г. на РС- Царево.
ОСЪЖДА Главна дирекция
,,Пожарна безопасност и защита на населението“-МВР, адрес: гр.София,
ул,,Пиротска“ №171- а, да заплати на Д.С.Г., ЕГН ********** ***, сумата от 265,35 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: