Решение по дело №8002/2019 на Софийски градски съд

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София,  28.11.2019 г.

 

В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди и деветнадесетата  година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                 ЧЛЕНОВЕ :  Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                        мл.с. Марина Гюрова      

при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 8002 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 27.03.2019 г. по гр.д. № 36939/17 г., СРС, ІІ ГО, 64 с-в е отхвърлил предявените по реда на чл.422 ГПК искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД от “Т.С.” ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Б срещу Н.Г.Г., ЕГН *********, с адрес *** за сумата от 1959,12 лева - цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. - 30.04.2016г. в имот на адрес : гр. София, ул. „ Д -р *****, ведно със законна лихва от 14.02.2017г. /подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане, сума в размер на 162,70 лв.-обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2015г.- 08.11.2016г., сума в размер на 39,36 лева - цена за услугата дялово разпределение за периода 01.05.2014г.-30.04.2016г., ведно със законна лихва от 14.02.2017г. /дата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното плащане и за сума в размер на 7,03 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода 15.09.2015г. - 08.11.2016г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 9147 по описа за 2017г. на СРС, 64 - ти състав. Осъдил е “Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Б да плати на Н.Г.Г., EГН *****, с адрес: *** на основание чл.78, ал.З ГПК сумата от 300 лева - разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:*** Б, представлявано от Изпълнителния директор К.Г., чрез пълномощника по делото юрисконсулт С.Д.с мотиви, изложени в жалбата. Развиват  се доводи, че неправилно съдът е приел, че ответницата не е потребител на ТЕ за битови нужди по смисъла на пар.1, т.42/отм./ от ДР на ЗЕ и на чл.153 от ЗЕ. Видно от представените писмени доказателства, ответницата е собственик на топлоснабдения имот през процесния период.

Моли решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция, включително юрисконсултско възнаграждение..

Въззиваемата Н.Г.Г., EГН *****, с адрес: *** не взема становище по въззивната жалба.

Третото лице помагач не взема становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следното:

Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 от ГПК, във вр. с чл.150 от ЗЕ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът „Т.С.” ЕАД е предявил горепосочените искове за установяване съществуването на вземане за сумата от общо 2168,21 лв., от която 1959,12 лв. главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия за периода м.05.2014-м.04.2016 г., 162,70 лв.-законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 08.11.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата до окончателното плащане на задължението, дължимата сума за услугата дялово разпределение от 39,36 лв. главница за периода м.05.2014 г. до м.05.2016 г. и лихва върху главницата за дялово разпределение от 7,03 лв. за периода 15.09.2015 г. до 08.11.2016 г.

Ищецът твърди, че ответницата е потребител на топлинна енергия за процесния имот, като не е изпълнила задължението си да заплати стойността й. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителните искове с проведено заповедно производство и издадена в полза на „Т.С.“ ЕАД заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9147/2017 г. по описа на СРС, 64 състав, срещу която ответницата е възразила.

Ответницата в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен отговор, в който се изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Третото лице помагач не взема становище по исковете.

По направените във въззивната жалба възражения, СГС излага следните мотиви:

По делото е безспорно, а и видно от представения  нотариален акт за дарение на недвижим имот № 104, том LXVI от 08.06.1994г. се установява, че  ответницата и нейния съпруг са дарили процесния имот на дъщеря си А.Р.Я., като са запазили пожизнено право на ползване. Представено е заявление - декларация от А.Р.Я. в качеството й на собственик на имота за откриване на партида на нейно име, което е било входирано в деловодството на топлофикационното дружество на 13.04.2010 г. На името на А.Р.са били издавани съобщенията към данъчните фактури за процесните задължения.

Следва да бъде даден отговор на въпроса дали между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по доставка на ТЕ.

Съгласно чл.153 от ЗЕ (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012 г.), всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Съгласно § 1, т. 2а. (нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) от ЗЕ "Битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Същевременно и съгласно разясненията дадени в т. 1 на Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл.153, ал.1 от ЗЕ ако ползват топлоснабден имот със съгласието на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената и на топлопреносното предприятие, като договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на имота.

Съгласно горецитираните разпоредби, клиент на топлинна енергия за битови нужди в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към абонатната станция или нейно самостоятелно отклонение, е собственикът или титулярът на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в сградата - чл.153, ал.1 ЗЕ. При учредено право на ползване задължение да плаща разноски, свързани с ползването на имота, в т.ч. и разходите за доставената топлинна енергия в имота, е на вещния ползвател, а не на собственика - чл.57, ал.1 ЗС. Тази норма е с диспозитивен характер в отношенията между собственика и вещния ползвател, т.е. собственикът може въпреки учреденото право на ползване да поеме задължение да плаща консумативните разходи за имота, какъвто е настоящия казус. Ответницата се явява вещен ползвател, но собственикът на имота е подал заявление-декларация за откриването на индивидуална партида на негово име. С откриване на партида на името на собственика, договорът за доставка на ТЕ е сключен между собственика на имота и топлофикационното дружество, а не с вещния ползвател. Изводът е, че за процесния период ответницата не е била в облигационно правоотношение с ищцовото дружество по доставка на топлинна енергия.  

         Водим от гореизложеното, съдът

 

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.03.2019 г. по гр.дело № 36939/17г. на СРС, ІІ ГО, 64 състав.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца „Б.“ ООД, ***.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                      ЧЛЕНОВЕ : 1.                 2.