№ 1492
гр. Русе, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Маргарита В. Братоева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20244520102789 по описа за 2024 година
Предявен e иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.
Ищецът Ф. Ю. А. твърди, че на 08.12.1995 г. с покойната си съпруга закупили
недвижим имот, представляващ дворно място от 760 кв.м., парцел VI -195 по плана на
гр.С.П., обл.Русе, ведно с масивна жилищна сграда от 39 кв.м., с избено помещение от
18 кв.м. От тогава имотът бил присъединен към „ВиК" ООД, гр.Русе, като до
настоящия момент редовно заплащали всички сметки за консумираната от тях вода. От
известно време не получавали фактури за използваната вода и не виждали отчетника
за водата. Синът им В обяснил, че като ходил във „ВиК" ООД в гр.Русе го извикали и
след обяснения той се съгласил по някакво споразумение да им превежда сметките за
водата на родителите си. Синът на ищеца нямал нито пълномощно, нито други права
да сключва от негово име и за негова сметка каквито и да е споразумения. Ищецът
оспорва определеното му задължение в размер на 1624,80 лв. Съобразно
предвиденото, ответникът бил оправомощен да извършва изчисляване и коригиране на
сметките за използвана от потребителите питейна вода за изминал период. Тези
действия на ответника се извършвали въз основа на представени от него констативни
протоколи и справки за начислена отчетена и потребена питейна вода. На ищеца не
било доведено до знанието основание за фактурирането на процесната сума.
Невръчването на свободна фактура от 01.11.2023 г. за aб.№ 603186 и констативен
протокол съставлявало оспорване на неизгоден за тях факт - разминаването в
потребената и отчетена питейна вода за исковия период. Начисленото количество
питейна вода не му било доставено и поради това не дължал нейното заплащане.
1
Първоначално моли да бъде постановено решение, с което да се признае за
установено по отношение на ответника „ВиК" ООД, гр.Русе, че не дължи сумата от
1624,80 лева, начислена за питейна вода, доставена в имота му в гр.С.П., по договор за
продажба на питейна вода, начислена в свободна фактура от 01.11.2023 год. за аб.№
603186. Впоследствие прави изменение на иска, като моли ответникът да бъде осъден,
на основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, да му върне сумата от 1624.80 лв., заплатена без
правно основание. Претендира и направените по делото разноски.
В отговора по чл.131 ГПК ответникът оспорва основателността на иска по
следните съображения: Дружеството доставяло питейна вода за имота, находящ се в
гр. С.П., ул. „Б.Т.а" № 23, с абонатен № 0603186, за което се дължало заплащане на
изразходената и отчетена по водомера питейна вода. Титуляр на партидата за имота
бил ищецът Ф. Ю. А.. За периода 25.09.2023 г. - 19.10.2023 г. за абонатен номер
0603186, партида 603/186, била издадена Фактура № **********/01.11.2023 г. на
стойност 1624.80 лв. с ДДС.
Към настоящия момент договорните отношения между „ВиК" ООД-Русе и
ищеца се основавали на Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите - чл. 71, ал. 2, съгласно които потребителите, които не са съгласни с тях,
имат право в срок до 30 дни от влизането им в сила да внесат заявление, с което да
предложат различни условия. В указания срок ищецът не е подал такова заявление, с
което на практика приел отношенията с оператора да се регулират от ОУ, одобрени от
ДКЕВР на 11.08.2014 г., публикувани съгласно изискванията на чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ,
в сила от 27.09.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ, потребителите били длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране, като при изпадане в забава дължали и обезщетение в размер на
законната лихва, съгласно нормата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
От справка в електронна информационна система на ответника за партида
603/186 се виждало, че били извършвани реални отчети всеки месец за периода след
издаване на процесната фактура (19.10.2023 г. - 25.06.2024 г.), според утвърден график,
но нямало отчетено потребление, затова ищецът не получавал фактури. Характерът на
използване на имота бил сезонно, без да се обитава постоянно. От представената
справка за партида било видно, че преди издаване на фактурата имало период, в който
имотът бил използван, отчитани били потребления и били начислявани фактури за
това, като последните били заплащани редовно.
Относно сключената със сина на ищеца - В А. спогодба от 30.11.2023 г., същият
заявил пред представител на дружеството, че има желание да заплати консумацията в
имота на родителите си, да подпише спогодбата и да разсрочи задължението по
процесната фактура, тъй като в имота се сеели земеделски култури. Задълженията,
поети с нея, били заплащани и към датата на съдебното заседание цялата сума била
2
заплатена. Същата била формирана на база разликата между последния отчет
(25.09.2023 г.) в електронния карнет и потреблението, засечено при следващия реален
отчет (19.10.2023 г.). Показанието било отчетено по водомер, който бил в
метрологична и експлоатационна годност, монтиран с Протокол № 104911/07.05.2021
г. Поради това, според ответника, отчетеното потребление за изразходена и отчетена
по водомера на абоната питейна вода била реално потребена/доставена за имота, а
сумата, начислена по процесната фактура, била дължима. Моли искът да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
Ищецът и покойната му съпруга на 08.12.1995 г. закупуват дворно място, ведно
с построената в него жилищна сграда, находящи се в гр.С.П., по ул.“Б.Т.а“ 23. Няма
спор, че Ф. А. е потребител на доставяната от ответника в имота му питейна вода с аб.
№ 603-186. На 07.05.2021 г. старият водомер е подменен с нов с показание „0“.
Протоколът за демонтажа и монтажа е подписан от двама свидетели, поради
отсъствието на абоната от адреса, в съответствие с Общите условия за предоставяне на
ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Водоснабдяване и канализация“ООД-
Русе.
От приложената Справка за консумация на вода по партидата на ищеца се
установява, че до процесния период /25.09 – 19.10.2023 г./ също е имало консумация на
вода в имота между 10 и 38 куб.м. След това, обаче, са отчитани нулеви стойности.
Представена е и справка от електронен карнет за отчет на абонат 603186, от която е
видно, че показанията от водомера, отчитащ консумацията на вода в имота на ищеца,
са отчитани редовно всеки месец, като са отразявани старите и новите показания.
Към отговора на исковата молба ответникът представя дубликат на фактура №
**********/01.11.2023 г., с която за аб.№ 603186 за отчетен период 25.09 – 19.10.2023
г. са отчетени 486 куб.м. питейна вода на обща стойност 1624.80 лв. с ДДС. Сумата по
фактурата е заплатена разсрочено, на осем пъти, ведно с лихва за забава. Квитанциите
и разписките за плащанията изхождат също от Ф. А..
Към исковата молба е приложена спогодба от 30.11.2023 г., в която като страни
фигурират Ф. Ю. Афзов и представител на ответното дружество, за разсроченото
заплащане на процесната сума в касата на „ВиК“ ООД, гр.Русе.
Според разпитания по делото свидетел В А. – син на ищеца, регистриран като
земеделски производител, същият използва само къщата от имота на родителите си в
гр. С.П., по ул.„Б.Т.а" № 23, за склад. Дворът не се ползва и в него не се сее нищо. До
процесния период той ползвал вода само за пиене и миене на ръце. Портата не се
заключвала и отчитащият водата имал свободен достъп до капака на шахтата. След
това, обаче сложил катинар на шахтата и спрял да ползва вода там. Когато му се
3
обадили, че има да плаща вода, свидетелят отишъл в ответното дружество и той
подписал споразумението с „ВиК“ ООД, Русе.
Свид.М.М., който живее в близост до имота на ищеца, излага твърдения, че се
прибрал от Германия в началото на м.10.2023 г., затова не може да каже какво е било
състоянието на имота миналата година. В момента се ползва само къщата за склад,
няма посеви.
Свид.С.С., който до м.март 2024 г. работил като инспектор услуги към „ВиК“
ООД, Русе, изнася твърдения, че процесният имот не се обитава, хора не живеят в
къщата, но до миналата година градината се обработвала. Тази година вече е обрасло с
трева, не се обработва. Шахтата е долепена до самата регулационна линия на имота,
отчита се от водопроводчика, назначен за гр.С.П.. В момента шахтата е заключена с
катинар, а преди е имало свободен достъп до нея. Има график, публикуван на сайта на
„ВиК“ ООД, както и предоставен на кметството за всяко населено място, кога ще се
отчита водата. И свид.Стоянов потвърждава, че сумата по оспорената фактура е
заплатена изцяло от сина на ищеца.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предмет на спора е осъдителен иск за заплащане на сумата 1624.80 лв.,
заплатена на ответното дружество без правно основание /стойност на начисленото като
доставено и потребено количество питейна вода в имота на ищеца в гр. С.П., по ул.
„Б.Т.а" № 23, за периода 25.09.2023 г. - 19.10.2023 г., съгласно фактура №
**********/01.11.2023 г./.
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК
оператор „Водоснабдяване и канализация“ООД-Русе /в чл.5/ предвиждат задължение
за ВиК потребителите да осигуряват свободен и безопасен достъп на длъжностните
лица, упълномощени от ВиК оператора, за отчитане, монтаж или подмяна на
водомерите на водопроводните отклонения и за отчитане на индивидуалните
водомери в жилищата и другите обекти в сградата. Макар отчитането на
индивидуалните водомери след общия водомер, съгласно ОУ, да се осъществява най-
малко веднъж на три месеца, в случая отчитането е осъществявано всеки месец. Това
се установява както от гласните доказателства, така и справката от електронния карнет.
Отчитането на потребеното количество питейна вода в имота на ищеца е
осъществено чрез средство за измерване /водомер/, одобрено по реда на Закона за
измерванията и подзаконовата нормативна уредба към него, което към процесния
период е било в срока на метрологична годност, съгласно чл.16 от ОУ. Ищецът, вместо
да се възползва от възможността да заяви извършване на метрологична експертиза при
съмнение относно метрологичните характеристики на водомера /предвидена в чл.16,
4
ал.5 от ОУ/, чрез сина си е заплатил цялата сума. По делото липсват доказателства
средството за измерване да е било метрологично негодно, т.е. да е отчело непреминало
количество питейна вода през него. Обратното се установява от факта, че след спиране
на водата от свид.А. /т.е. след спиране на водоподаването от самия потребител/, са
отчитани нулеви количества питейна вода.
В случая ВиК операторът е изпълнил и задължението си да издава ежемесечни
фактури при наличие на консумация. Потребителят е имал и възможността да направи
възражение срещу определената дължима сума за използвани ВиК услуги за
конкретния период и по конкретната фактура, но не го е сторил.
Горните обстоятелства водят до извода, че ответникът, в изпълнение на
задължението си на ВиК оператор, за периода 25.09.2023 г. - 19.10.2023 г. е доставил в
имота на ищеца 486 куб.м. питейна вода на стойност 1624.80 лв., която потребителят е
заплатил изцяло. Ето защо предявеният иск като неоснователен следва да се отхвърли
изцяло.
На осн.чл.78, ал.3 ГПК, в тежест на ищеца са направените от ответника
деловодни разноски. В случая се претендират такива в размер на 400 лв. – заплатено
адв.възнаграждение. В приложения на л.59 от делото договор за правна защита и
съдействие е посочено, че договореното възнаграждение от 400 лв. следва да се плати
по посочена банкова сметка. Липсват доказателства за такова плащане, поради което и
съгласно постановеното в т.1 от ТР № 6/12 от 06.11.2013 г. на ВКС, ОСГТК, разноски
на ответника не следва да се присъждат.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявеният от Ф. Ю. А., с ЕГН **********, от
гр.С.П., обл.Русе, срещу „Водоснабдяване и канализация“ООД, гр.Русе, с ЕИК
*********, иск по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата 1624.80 лева по
фактура № **********/01.11.2023 г., като платена без основание.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5