Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 222
гр.Свищов,
11.10.2019г.
Свищовският
районен съд в публично заседание на 13.09.2019 година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕНКА ЙОРДАНОВА
при секретаря Петя Братанова, като разгледа докладваното от съдията гр.д.1199 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взема предвид:
Предявен е иск по чл. 1, ал. 1 т. 3, чл. 3 от ЗУТОССР.
Предявен е иск от Л.Б.П. ***
против ТП на НОИ гр. Велико Търново
по чл. 1, ал. 1 т. 3 от ЗУТОССР за установяване
на трудов и осигурителен стаж за периода 18.11.1980г. до
23.12.1983г. при работодател „Промишлено монтажно управление“***, като
********** , на пълен работен ден. Твърди, че от 18.11.1980 до 23.12.1983 г.
работел по трудов договор като ********** в „Промишлено монтажно управление“***,
чийто правоприемник е ответника „П.“ООД. През този период работил на пълен
работен ден без прекъсване на трудовото правоотношение, ползвал правата по КТ и
получавал възнаграждение за работата си в съответствие с уговореното. Това се установявало от трудовата му книжка,
според която считано от 18.11.1980 г. до 23.12.1983 г. работел в това предприятие на длъжност ел.
монтьор. Счита, че този документ представлявал писмено доказателство по смисъла
на чл. 6 от ЗУТОССР. През посочения период изпълнявал трудовите си задължения
съвместно с лицата Ц. Г.Ц., В. Сл. А., И.Г., С. Ив. Й. и др. Заявява, че през
м.юни 2018 г. подал заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст, като с разпорежда от 30.08.2018г. на р-л „Пенсионно осигуряване“
такава му била отказана. След обжалване на разпореждането, с решение №
1012-04-903/01.11.2018г. на Директора на ТП на НОИ – В.Търново, жалбата му била
отхвърлена , тъй като входа на административното производство било установено,
че трудовата му книжка не била оформена съгласно изискванията на действащата
към тогавашния момент нормативна уредба, поради липса на печат. След депозиране
на жалбата му, административният орган изпратил искане за издаване на
удостоверение за осигурителен стаж обр. УП-13 за периода от 18.11.1980 г. до
23.12.1983г. до отдел „Обединен осигурителен архив“ – с. Невестино при ТП на
НОИ – Кюстендил, където били предадени за съхранение разплащателните ведомости
на ПМУ-Свищов. Същевременно била отправена и молба да бъде извършена проверка и
в разплащателните ведомости на дружеството , към което се числял посоченият
осигурител ПМУ-Свищов - „Булмонт“АД гр. София. Посочва, че от отговора на отдел
„Обединен осигурителен архив“ – с. Невестино при ТП на НОИ – Къстендил
установил, че приетата разплащателна документация на ПМУ е с начална дата м.
януари 1985 г. и няма предадени разплащателни ведомости за периода от
18.11.1980 г. до 23.12.1983г. на МПУ – Свищов, а в разплащателната документация
на „Булмонт“АД – гр. София липсвала информация за клон/звено гр. Свищов. Тъй
като в случая не можели да му бъдат издадени документи удостоверяващи
трудовия/осигурителния / му стаж за периода от 18.11.1980 г. до 23.12.1983г.,
за него се пораждал правен интерес от предявяване на иска. Искането е да бъде прието за установено по
отношение на ответника ТП на НОИ – гр. Велико Търново и П. ООД, че е работил в
„Промишлено монтажно управление“***.11.1980 г. до 23.12.1983г. като **********,
на пълен работен ден. Претендира разноски. В писмена молба по делото оттегля
иска спрямо ответник „П.“ООД, тъй като работодателят „ПМУ“ – гр. Свищов, както
и „Булмонт“АД били прекратили дейността си и нямат правоприемници.
Ответникът – Т.н.Н.– В.Т. в дадения от съда срок, е подал отговор на исковата молба, в който взема становище, че искът
е недопустим, евентуално-неоснователен. Счита, че в случая не било представено удостоверение за
установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред – образец УП – 17 , а
липсата на удостоверение, че архивът е изгубен или унищожен била една от
задължителните предпоставки за допустимостта на иска, тъй като чрез това
доказателство се установявал правния интерес на ищеца. В съдебно заседание
поддържа становище за неоснователност на иска. В хода на устните състезания
процесуалният представител на ответника взема становище, че иска за периода от
01.01.1982 г. до 23.12.1983г. се признава от ответника ,доколкото от
свидетелските показания се установява, че ищецът действително е осъществявал
трудова дейност при посочения осигурител, поради което и прави частично
признание на иска. Относно периода от
18.11.1980 г. до 31.12.1981 г. счита, че в хода на производството не било
установено посредством свидетелските показания , че лицето е работило при
осигурителя. Счита, че показанията на св. Ц.Ц. не се отнасят за този период и
поради това не било установено по
безспорен начин лицето да е осъществявало трудова дейност при осигурителя.
Взема становище да бъде съобразена разпоредбата на чл. 7 ал. 1 т. 1 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която
по неоценяеми искове по трудови дела размерът на възнаграждението е 200 лева.
С протоколно определение от 08.05.2019г. по делото е
прекратено производството по делото по
отношение на П. ООД, поради отказ от иска спрямо него и П. ООД е заличен като
ответник по делото.
Съдът, като се запозна с
твърденията и исканията, изложени в исковата молба и доразвити в хода на
производството, с писменият отговор депозиран от ответника, като обсъди и
анализира, събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, при
съблюдаване на разпоредбата начл. 235, ал. 2 от ГПК, прие за установено
следното:
Видно от представеното с исковата
молба писмо на ТП на НОИ – В.Търново от 22.06.2018г. до ищеца, последният е
уведомен във връзка с постъпило заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, да представи
обр. УП-3 за времето от 18.11.1980 г. до 23.12.1983г. от Промишлено монтажно
управление ***, тъй като заверката в трудовата книжка е непълна. Посочено е, че за периода е работел
ищеца като **********. Видно от писмо изх. № 1029-04-11544 на ТП на НОИ до ТП
гр. Кюстендил, отдел „Обединен осигурителен архив“ с. Невестино, във връзка с
постъпила жалба от ищеца за незачетен осигурителен стаж, е поискано изготвянето
на УП 13 за периода от 18.11.1980 г. до 23.12.1983г. , тъй като в трудовата
книжка липсвала заверка. Описано е, че лицето е работило в ПМУ гр. Свищов към
„Булмонт“АД в несъстоятелност, като **********.
Към това писмо е приложено и извлечение от трудовата книжка на Л.Б.П.,
видно от която за периода 18.11.1980 г. до 23.12.1983г. няма заверка, но е
посочен работодател Промишлено монтажно управление, дейност на работника –
**********. Последното е видно и от приложената в цялост трудова книжка на
ищец. С писмо изх. № 5512-04-134 от
05.10.2018г. на ТП на НОИ В.Търново ищецът бил уведомен, че във връзка с
получен сигнал от отдел Пенсии за издаване на образец за осигурителен стаж обр.
УП-13 за периода 18.11.1980г. до 23.12.1983г.
такъв не може да бъде издаден, тъй като съгласно приемателно-предавателен
протокол № 468/23.07.2008г. няма предадени разплащателни ведомости за периода
18.11.1980г. до 23.12.1983г. на „Промишлено –монтажно управление“***,
удостоверяващи осигурителен стаж , намиращи се в Обединен осигурителен архив с.
Невестино, към ТП на НОИ – Кюстендил.
Приложено по делото е Решение №
1012-04-90 #3/01.11.2018г. на Директора на ТП
на НОИ, с което е отхвърлена като неоснователна и недоказана жалба от Л.Б.П. от
01.10.2018г. срещу разпореждане № 2113-04-917#7/30.08.2018г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при Т.н.Н.– В.Т. В
мотивите е посочени, че пред жалбоподателя стои възможността да предприеме
действия за установяване на стажа си за посочения период по смисъла на Закона
за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. С приложена по
делото декларация ищецът декларирал, че за периода от 18.11.1980 г. до
23.12.1983г. е работил в „Промишлено монтажно управление“***, ел. монтьор на
пълен работен ден.
Съгласно удостоверение № 5506-09-1538#1 от 15.04.2019г. на ТП Нои – Кюстендил, Обр. УП-17, разплащателните
ведомости и трудовоправните документи на „Промишлено-монтажно управление-***/
гр. Свищов, са приети от ТП Кюстендил, отдел „Обединен осигурителен архив“ с . Невестино с
приемателно –предавателен протокол № 468/23.07.2008г., но липсва предадена
разплащателна документация за периода от м. 11.1980 г. до м.12.1983г.. Според писмо изх. № 93-02-330/19.12.2018г. на
Дирекция „Регионален държавен архив“ – В.Търново, отдел „Държавен архив“ В.Търново,
няма намерена информация за историята на предприятието „Промишлено монтажно
управление“***.
По делото бяха разпитани свидетелите Ц.Ц., Д.Б.,
трудовите книжки на които бяха представени по делото, видно от които в процесния период са работили
при същия работодател. Разпитаният по делото св. Ц. заяви, че 1982 година започнал работа в ПМУ
Свищов, към който момент ищецът вече работел там. Видно от показанията му, до
1986 година работели заедно с ищеца в една бригада, като и двамата били
**********и. Поясни, че имал работени три месеца през 1979 година и след
уволнението от казармата започнал работа януари 1982 година, а от 1980 година
до 1981 година не бил работил в предприятието. Заяви, че докато работели с
ищеца, той бил на същото пълно работно време като него. Допълни, че пътували от
гр. Свищов до гр. Левски сутрин. Видно от показанията му, напуснал през 1986
година, но не си спомня ищецът кога е напуснал. Св. Б. изнесе, че познава
ищеца, с когото работел две години в една бригада в ПМУ Свищов, като не си
спомня точно кога било това , но мисли че през 1982-1983 . Поясни, че от 1975
година бил в ПМУ Свищов и ищецът го
заварил да работи там, а след напускането му, ищецът останал, а той самия
заминал за Полски Тръмбеш. Видно от показанията му, докато работели с ищеца ,
били в една бригада с него, били **********и –монтажници, на пълен работен ден.
Допълни, че в ПМУ работил общо 18 години. Посочи, че стажът му в ПМУ бил
зачетен при пенсионирането. Узнал от ищеца, че не му е зачетен стажа и му
казал, че ще дойде да каже, че са работили заедно, което било самата истина. И
двамата свидетели заявиха, че не си спомнят докато са работили с ищеца, той да
е отсъствал от работа поради болничен или неплатен отпуск.
При така приетата фактическа обстановка, съдът от правна
страна приема следното: Задължителна процесуална предпоставка за допустимостта
на иска за установяване на трудов стаж е представяне на удостоверение, издадено
от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява
книжа, ведомости за заплати и други, че документите са загубени или унищожени
/арг. от чл. 5, ал. 1 от ЗУТОССР/. Чл. 5, ал. 2 ЗУТОССР сочи, че когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, се представя
удостоверение от съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт, че в архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания
стаж.
Видно от приложеното удостоверение от ТП на НОИ - Кюстендил № 5506-09-1538#1/15.04.2019г., разплащателните ведомости и трудовоправните документи на „Промишлено-монтажно управление-***/
гр. Свищов, са приети от ТП Кюстендил, отдел „Обединен осигурителен архив“ с . Невестино с
приемателно –предавателен протокол № 468/23.07.2008г., но липсва предадена
разплащателна документация за периода от м. 11.1980 г. до м.12.1983г..
При така установените факти от значение за спора съдът
намира, че искът е изцяло доказан и основателен.
Представените по делото и обсъдени по-горе писмени
доказателства - писма
на ТП на НОИ В.Търново, уведомително писмо, удостоверение от ТП на НОИ
Кюстендил, копия на трудови книжки на свидетелите Ц. и Б.,
издадена от работодателя, / представляват
документи по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 5 от ЗУТОССР за това, че ищецът е
полагал труд в „Промишлено монтажно
управление“*** за периода от 18.11.1980 г. до 23.12.1983 г. и същите следва да се зачитат за
трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, като се включат в общият му
осигурителен стаж. Така при съвкупна преценка на доказателствата се налага
извод, че представените писмени доказателства изцяло кореспондират с гласните
такива, които се кредитират от съда. Следва да се посочи, че иска се признава от ответника за основателен за
периода от 01.01.1982г. до 23.12.1983г., но се събраха безспорни доказателства
за основателността му и за периода от 18.11.1980г. до 31.12.1981г. /показанията
на св. Б. и трудовата му книжка, видно от която в този период св. Б. е работел
в ПМУ и има заверка за този период за работодател/.
Предвид така изложеното съдът намира, че искът следва да
се уважи, като бъде признато за установено в отношенията между страните, че в
периода от 18.11.1980 г. до 23.12.1983 г. ищецът Л.Б.П. е работил по трудово
правоотношение в „Промишлено монтажно управление“*** - 3/три/ години, 10 /десет/месеца
и 10/ дни/ дни на пълен
работен ден като като „**********“ и е получавал за това съответно определеното му по трудов
договор възнаграждение.
С оглед изхода на спора и предвид разпоредбата на чл. 9,
ал. 1 и 2 от ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и осигурителен стаж,
каквото е настоящото производство не се събират държавни такси, поради което разноските
за държавна такса не следва да се възлагат на ответниците, а съдебните разноски
по същите делата са за сметка на ищеца, поради което разноски на ищеца в
настоящото производство не следва да бъдат присъждани.
Воден от горното,
съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
отношение на ТП на НОИ - гр. Велико
Търново, с адрес на управление-***, че Л.Б.П. с ЕГН ********** ***7 има трудов и
осигурителен стаж за времето от 18.11.1980 г. до 23.12.1983г., като е работил на длъжността „**********“ в „Промишлено монтажно управление“***,
на пълен работен ден за срок от 3/три/ години, 10/десет/месеца
и 10/ десет/ дни , който се
ЗАЧИТА за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, като се включва в
общият осигурителен стаж.
Решението
подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: