Решение по дело №1031/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

С разпореждане № 4045/06.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 2064/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, не е прието подаденото възражение по чл. 414 от ГПК от длъжника Х. А. Р. по същото дело и е оставена без разглеждане молбата му за спиране на изпълнително дело № 13/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков.

Против така постановеното разпореждането е постъпила частна жалба от Х. А. Р. от гр. К., чрез А. Х. Д., с която същото се атакува като незаконосъобразно, необосновано и постановено при допуснати процесуални нарушения. Твърди се в жалбата, че съдът трябвало да събере доказателства за връчване на издадената заповед за незабавно изпълнение, което не било сторено, а жалбодателят бил задължен да представи доказателства за твърдяния от него отрицателен факт на невръчване на заповед за изпълнение. Счита за несъстоятелни мотивите на съда за непредставяне на доказателства за образуваното изпълнително дело, които били неотносими към възражението. Моли да бъде отменено обжалваното разпореждане и делото върнато на РС- Кърджали с указания какви действия да се извършат п­и депозиране на бланково възражение с твърдение, че заповед за изпълнение не е връчвана.

В срока по чл. 276 ал. 1 ГПК, отговор на частната жалба не е постъпил.

Въззивният съд, като прецени обстоятелствата по делото, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Съображенията на съда са следните:

По ч. гр. д. № 2064/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд, въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено от Л. К. Б. от гр. К., на 07.12.2010 г. съдът издал заповед № 4155 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК /запис на заповед/ срещу длъжниците „А.” ЕООД гр. К. и Х. А. Р. от гр. К. за сумата в размер на 40000 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07.12.2010 г. до окончателното й изплащане, както и за направените по делото разноски- 800 лв. държавна такса и 5820 лв. адвокатско възнаграждение. Въз основа на заповедта бил издаден изпълнителен лист, получен от пълномощника на взискателя на 09.12.2010 г.

На 11.10.2011 г. длъжникът Х. А. Р. подал молба до съда, в която твърдял, че заповед за изпълнение не му била връчвана, поради което и срока за възражение не започвал да тече, и депозирал възражение по смисъла на чл. 414 от ГПК за недължимост на претендираното вземане. С разпореждане от 14.10.2011 г., съдът като оставил молбата на длъжника Р. без движение, указал на същия в едноседмичен срок да представи доказателства за датата на връчване на заповедта за изпълнение, за да се прецени дали подаденото възражение е в срок. Съобщението било връчено на длъжника Х. Р. на 24.10.2011 г. С ново разпореждане от 07.11.2011 г. съдията- докладчик дал едноседмичен срок на длъжника да представи доказателства за датата на връчване на заповед № 4155/07.12.2010 г., както и че изп. д. № 13/2011 г. на ЧСИ Росен Сираков е образувано по повод изпълнителен лист, издаден на основание заповед № 4155/2010 г. Това съобщение било връчено на длъжника „А.” ЕООД- К. на 17.11.2011 г. С атакуваното разпореждане № 4045/06.12.2011 г. съдът не приел подаденото от длъжника Х. А. Р. възражение по чл. 414 от ГПК и оставил без разглеждане молбата му за спиране на изпълнително дело № 13/2011 г. по описа на ЧСИ Р. Сираков като изложил съображения, че в дадения срок не са представени доказателства и не можело да се провери дали възражението е подадено в срок и, че изпълнителното дело е образувано въз основа на процесната заповед за изпълнение.

При тези данни по делото, тази инстанция не споделя изводите на първоинстанционния съд за неприемане на възражението на длъжника Х. А. по чл. 414 от ГПК и за оставяне без разглеждане молбата на същия за спиране на изпълнително дело № 13/2011 г. по описа на ЧСИ Росен Сираков, поради следното: Заповедното производство е специфично производство, целящо бързина в издаването на изпълнително основание и в него за длъжника е предвидена възможността по чл. 414 от ГПК- да възрази срещу издадената заповед за изпълнение в двуседемичен срок от връчване на заповедта, както и тази по чл. 420 от ГПК- да поиска спиране на принудителното изпълнение. В разпоредбата на чл. 420 от ГПК императивно се поставя изискването в хипотезите на чл. 417 т. 1- 8 от ГПК спирането да е възможно, само ако кредиторът е надлежно обезпечен по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД или ако искането е подкрепено с "убедителни писмени доказателства". В хипотезата на чл. 417 т. 9 от ГПК възражението срещу заповедта за изпълнение спира принудителното изпълнение.

В случая няма спор, че заповедта за незабавно изпълнение е била издадена на основание чл. 417 от ГПК- въз основа на документ- запис на заповед. Издаден бил и изпълнителен лист, за което било направено отбелязване върху документа- записа на заповед и върху заповедта за незабавно изпълнение, като съгласно разпоредбата на чл. 418 ал. 5 от ГПК, заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва от съдебния изпълнител. На взискателя Любен Божков била връчена заповедта за изпълненÞе по чл. 418 от ГПК от Кърджалийския районен съд на 09.12.2010 г. По делото няма данни дали е била връчена заповедта за изпълнение на длъжниците и ако да- кога. И въпреки твърденията на длъжника Р. в молбата му, ведно с депозираното писмено възражение по чл. 414 от ГПК, че заповед за незабавно изпълнение не му е връчвана, при което същият не дължи доказване на твърдяните от него отрицателни факти, съдът го задължил да представи доказателства, че му е връчена заповед за изпълнение и на коя дата. В тази връзка следва да се посочи, че както в правната доктрина, така и в съдебната практика е безспорно, че на доказване подлежат само положителните, но не и отрицателните факти. Общ принцип на процесуалното право във връзка с доказване на отрицателните факти е, че те се доказват от твърдящия обратното. Освен това, съдът повторно задължил длъжника Р. да представи доказателства, че соченото изпълнително дело е образувано по повод издадения изпълнителен лист, а съобщението за това било изпратено до длъжника „А.” ЕООД- К.

Безспорно в общата хипотеза заповедта по чл. 410 от ГПК се връчва от съда, а в хипотезата на чл. 417 от ГПК, заповедта за изпълнение с отбелязването за издаден изпълнителен лист, се връчва от съдебния изпълнител. В тези случаи съгласно практиката на ВКС /Опр. № 152/02.02.2011 г. ВКС по ч. т. д. № 1027/2010 г. ІІ т. о./, съдът е длъжен да следи служебно за спазване на срока за подаване на възражение срещу заповедта за изпълнение и обжалване на разпореждането за незабавно изпълнение, като при необходимост следва да изиска от съдебния изпълнител съответните доказателства за датата на връчване на заповедта за изпълнение, доказателства относно предмета на изпълнително дело- в случая дело № 13/2011 г. по описа на ЧСИ Р. Сираков, кои са страните по него, кога е връчена заповедта за изпълнение на основание чл. 418 ал. 5 от ГПК, респ. чл. 428 ал. І от ГПК. И въз основа на тези доказателства съдът ще констатира дали длъжникът е уведомен за заповедта за незабавно изпълнение и кога, за да прецени спазен ли срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, още повече, че при хипотезата чл. 417 от ГПК, за разлика от тази по чл. 410 от ГПК, надлежното връчване на заповедта за незабавно изпълнение е от значение по- скоро при защита на длъжника по чл. 423 от ГПК.

Поради изложеното, разпореждането на Кърджалийския районен съд е незаконосъобразно и следва да се отмени като делото се върне на първоинстанционния съд, който следва да изиска от съответния съдебния изпълнител доказателства относно предмета на изп. дело № 13/2011 г. по описа на ЧСИ Р. Сираков, кои са страните по него, кога е връчена заповедта за изпълнение на длъжниците на основание чл. 418 ал. 5 от ГПК, респ. чл. 428 ал. І от ГПК и въз основа на тези доказателства да констатира дали длъжниците са уведомени за заповедта за незабавно изпълнение и кога, за да прецени спазен ли и срокът по чл. 414 ал. 2 от ГПК. Водим от изложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТМЕНЯВА разпореждане № 4045/06.12.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 2064/2010 г. по описа на Кърджалийския районен съд и ВРЪЩА делото на същия съд за изпълнение на дадените в мотивите на определението указания.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/