№ 103
гр. Пазарджик, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Елисавета Радина
при участието на секретаря Х.В.
като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно
наказателно дело № 20225220200127 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Й. К., от гр.П. с ЕГН ********** , чрез адв.
Л. К. против Електронен фиш за налагане на глоба, серия К № 4056497
наОДМВР Пазарджик, с който жалбоподателката е била санкциониран за
извършено нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП и на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл.
182, ал.1 т.5 от с.з. с глоба в размер на 600 лева.
Жалбоподателят атакува фиша с искане за неговата отмяна, основано на
критика досежно процесуално-правната и материално-правната изправност на
акта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния му
представител депозира становище за отмяна на фиша. Претендира разноски .
Въззиваемата страна не изпраща представител, но също представя
писмено становище за даване ход на делото, потвърждаване и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства по отделно и в тяхната съвкупност и с оглед разпоредбата на
1
чл.63 от ЗАНН, прие за установено следното:
На 10.07.2020г. с преносима система за контрол на скоростта на МПС -
ATCC -ARH CAM S1 било заснето движение в гр. Пазарджик, бул. „Ст.
Стамболов“ в посока към кръстовище с ул. „Д.Греков“ , на лек автомобил с
рег. номер ****** със скорост 97 км/ч ограничение в населено място до 50
км/ч х( л. 76) .
Установен бил собственикът на автомобила –жалбоподателката ( л. 8) и
с обжалвания ЕФ тя е санкционирана за управление на МПС с превишена
скорост - 94 км/ч ( с отчетен толеранс за грешка 3% спрямо отчетената
скорост ) - нарушение по чл.21,ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал.4
вр .чл. 182, ал.1,т.5 от ЗДвП й е наложена глоба в размер на 600 лв.
Атакуваният ЕФ има всички законовоустановени реквизити, като
формата и съдържанието му са изцяло съобразени с лимитативно
определените с нормата на чл. 189, ал.4 изр.ІІ от ЗДвП реквизити.
По своята дефиниция §6, т. 62 от ДРЗДвП ЕФ представлява електронно
изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено
чрез административно- информационна система въз основа на постъпили и
обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
От друга страна, единственото определение за електронно изявление е
дадено с разпоредбата на чл.2 от Закона за електронния документ и
електронния подпис - „Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване,
разчитане и визуално представяне на информацията“ . Според чл. 4 -
„Автор на електронното изявление е физическото лице, което в изявлението
се сочи като негов извършител”.
Тази законодателната уредба относно конкретния документ, в общия
ЗЕДЕП и специалния в случая ЗДвП, даваше основание да се приеме, че
действително електронния фиш следва да има свой обявен и известен
издател.
От друга страна, законодателят очевидно напълно съзнателно не е
предвидил автор на електронния фиш в разпоредбата на чл. 189, ал.4 от ЗДП,
която регламентира основанията за неговото издаване и съдържанието му.
Точно такова становище е застъпил ВАС в ТР1/14г. Предвид
2
дефинитивните норми относно коментираното понятие, задължителното
решение съдържа извода, че „електронният фиш е своеобразен властнически
акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно
към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно
чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по
издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и
ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в
ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно
формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в
електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов
подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е
извършено нарушението.
Следващите изводи в ТР касаят законодателното решение относно
наличие на предпоставките за и при издаване на ЕФ. Прието е, че
„електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство,
което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът
"в отсъствие на контролен орган и на нарушител" по чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са
силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС,
респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна
точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради
което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни
последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя
характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява
общият принцип, че административно-наказателната отговорност не може да
бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по
аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)….В чл. 189, ал. 4
ЗДвП са посочени изрично условията, които следва да са налице, за да се
издаде електронен фиш, а именно нарушението да е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство.„
С цитираното горе ТР 1/14г. ВАС е признал възможността за поставяне
на технически средства, които автоматично да записват административни
нарушения, но изрично е указал необходимостта да се извършва по
„определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг.
3
чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Използването на заснемащи технически
средства е позволено (чл. 165, ал. 2, т. 7 ЗДвП), тъй като касае повишаване и
гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези
технически средства могат да създадат висока степен на достоверност
(изключващо намесата на субективен фактор).“.
В процесния случай скоростта на движение е отчетена от преносима
система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номерата
и комуникации ; дефиниция по §6 ЗДЗДвП - т. 65. Същата е функционирала
след включването й от оператор. Това действие от страна на оператора - по
стартиране на работния режим е изцяло в съответствие с цитираната горе
дефинитивна норма, тъй като според б.“Б“ на т. 65, §6 Др на ЗДвП - мобилни
автоматизирани технически средства са тези, които са прикрепени към
превозното средство и установяват нарушение в присъствието на контролен
орган, който поставя началото на работния процеси неговия край. Съгласно
чл. 4 от НАРЕДБА № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за
използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата (в сила от 16.01.2018 г.) -за
осъществяване на контрол на участниците в движението по пътищата се
използват АТСС, пуснати на пазара и/или в действие по реда на Закона за
измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип и вписани в
регистъра на Българския институт по метрология. Принадлежността на
процесното устройство към точно този вид средство за измерване е
призната на база на установената дефиниция и данните в удостоверението
за одобрен тип средства за измерване, протокол от периодични проверки- л.
-17-18-19
Възможността с такъв вид средство за измерване да се установява
нарушение, за което може да се издаде електронен фиш е законодателно
призната с новата редакция на чл. 189, ал.4 от ЗДвП ( ДВ 19/15г). Същата,
както всъщност и Наредбата 8121з-532/12,05,15г. са били в сила и са
действащи нормативни източници към момента на установяване
нарушението.
Ползваното средство за процесното измерване на скоростта е напълно
автоматично и независимо от човешка намеса. Единствените действия, които
има операторът с уреда е активирането на бутона за начало на работен режим
4
и първоначалните настройки , които касаят посоката, в която се движат
автомобилите, които ще бъдат контролирани , обхвата на действие на уреда,
които действия са също нормативно регламентирани ( виж чл. 9 от Наредбата
и инструкцията за експлоатация на процесното средство за измерване ,).
Ето защо няма намеса и липсва субективен фактор към момента на
установяване на нарушението. Такава има едва след като са интегрирани
всички отчетени и записани данни, за да се материализира информацията на
хартиен носител. В резултат на този процес е изведен и приложен съответния
фотос – л.11 и сл. Всеки съдържа визуализация на момента на заснемането,
който съвпада с момента на отчитане на скоростта и представя автомобила в
близък план, така че от самия фотос да се обективира регистрационния му
номер достатъчно ясно.
Наред с това и отново предвид техническите възможности на системата
за видеонаблюдение в карето под единия фотос – на л. 76 са разположени
относимите към нарушението параметри . Част от тях са: посоката, обхвата на
действие и режима, както и ограничението на скоростта, спрямо което се
осъществява са по предварително зададени параметри от оператора със
системата. Останалите отразяват генерирани от сателитните връзки данни -
дата и час, местоположение , конкретно отстояние на уреда от автомобила
към момента на отчитане на скоростта,налично ограничение, както и
отмерена скорост и параметри на мястото по GPS –( отделен компонент в
АТСС). .
Налични по делото са правно-релевантните данни, че процесният
автомобил е регистриран поради движението си със скорост от 97 км/ч ( при
предвидена и от производителя на измервателния уред като компонент в
системата възможна грешка до 3% и тя е редуцирана до 94 км/ч с издадения
ЕФ, датата и часа на отчитането ( които са възприети за време на
нарушението), местоположението и посоката, към която е насочен
измервателния уред ( съвпадаща с посоката на движение на заснетия
автомобил).
В случая и достоверността на показанията на уреда е гарантирана, тъй
като данните в ЕФ са възпроизведени от приложените като веществено
доказателствено средство( виж към ЕФ и чл. 189, ал.15 ЗДвП ) - фотоси ,
отразяващи конкретните визирани горе параметри. Самото изображение ясно
5
илюстрира процесния автомобил, разположението му на пътното платно и
конкретно посоката, в която се сочи, че е станало измерването, дори рег.
номер и марка на автомобила в достатъчно близък за възприемането му план.
Несъмнено е, че заснемането е станало с мобилно автоматизирано
техническо средство, което е поставено на позиционирания патрулен
автомобил. При позиционирането му и преди активиране на системата за
контрол е спазено изискването да се обозначи мястото на контрол в
съответствие с нормата на чл. 165 , ал.2 т.8 ЗДвП, към което изискване
акцентира и задължителното за прилагане ТР 1/14г. на ВАС. Налице е
попълнен от служителя на СПП ОД МВР Пазарджик - оператор със системата
протокол по чл. 10 от Наредбата 8121 з-532/ 15 г. ( Наредбата ) , тоест спазено
е и изискването на ал. 3 на чл. 10. Протоколът – л. 9-е от датата на
нарушението, чиито час попада в периода от време, през който
автоматизираното техническо средство (АТСС) е било в работен режим по
зададените параметри ( виж в протокола). Същият отразява и патрулния
автомобил, в който е било поставено АТС С-то с неговия регистрационен
номер и разположение. В протокола надлежно са отразени: „ режим на
измерване“ – „С“ – тоест устройството е било стационарно, както е отразено
под карето, в спрян служебен автомобил ( виж чл. 11 от Наредбата) ;
въведеното ограничение на скоростта с пътния знак, мястото на контрола с
конкретния км на посочения път, времето на контрол и всички други,
относими към процесното измерване задължителни параметри. Съвсем ясно
и конкретно е обозначено мястото на контрол– което е напълно идентично с
отразеното в ЕФ и възраженията в тази обратния смисъл са голословни.
Посочени в единия от фотосите са координатите на местоизвършването (по
GPS) , които са напълно достатъчни за „индивидуализация на мястото на
контрол“ ( виж решение 1018/16.12.20г. на АС Пазарджик по канд 1138/29).
При наличното в протокола отразяване „ режим на измерване“ – „С“ –
тоест устройството е било стационарно, е напълно ирелевантно дали то е
било в или извън паркиран служебен автомобил. Важното е, че е било
стационарно, а не в движещ се служебен автомобил. И е така, защото -
според ал. 2 на чл.11 от Наредба „В случаите на осъществяване на контрол с
мобилно АТСС във време на движение нарушителите се спират на място и се
предприемат действия за реализиране на административно-наказателната
отговорност за извършеното нарушение. За нарушения, установени с мобилни
6
АТСС във време на движение, електронни фишове не се издават“. Напълно
логично е предписаното с ал.2 –когато такъв контрол се осъществява с АТСС
във време на движение , нарушителите се спират на място и се предприемат
действия по реализиране на административно-наказателна отговорност, като
фишове не се съставят. И е така, тъй като, когато и измервателният уред
също в движение, скоростта няма да е достоверно установена. В случая
несъмнено е установено( от отразеното в надлежно попълнения протокол на
л. 9) , че режимът на измерване е стационарен, поради което и
неоснователно се претендира , че е нарушена процедурата по издаване на ЕФ.
Не съставлява съществено нарушение на процедурата липсата на
отразяване в протокола на номера на първото и последното статично
изображение , тъй като тези данни нямат пряко отношение към процесното
нарушение и неговото установяване. За последното са приложени надлежни
фотоси, които съдържат дата и час на създаването им/ на нарушението
/заснемането , както и индивидуалния, уникален номер на всяко от тях – ( виж
долния десен ъгъл). От друга страна посочен в протокола е общият броя
изображения.
Липсата в протокола на „ служител, настроил ползваната АТСС не засяга
редовността на процедурата по установяване на нарушението при наличие на
всички пет фотоси с ясни изображения и налични върху единия параметри,
които фотоси са генерирани поради правилното действие на АТСС.
По делото е наличен и фотос, който да онагледява поставянето на
измервателния уред – л. 10 , а изискването на чл. 10 от наредбата е : „При
работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се
попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на
разположението на уреда“.
Използването на заснемащото техническо средство, регистриращо
извършени нарушения от процесния вид, е станало по нормативно
определена процедура, при спазване на нормативно поставените изисквания и
технически инструкции на производителя на измервателния уред. Пътният
участък, който е бил обхванат от процесния вид контрол не е бил обозначен
по смисъла на чл. 7, ал.1 от Наредба 8121з-532/12,05,15г с оглед изменението
на чл. 165, ал.2,т.8 от ЗДвП в сила от 08,07,17г., според което не се изисква
7
поставяне на пътен знак „Е24“.
Предвид горното обсъждане следва извода, че данните от ползвания
измервателен уред са достоверни. Годността му за достоверно отмерване е
гарантирана от удостоверението за одобрен тип средство за измерване,
дадено при първоначалното сертифициране ( виж удостоверението от БАН
чл. 4, ал.2 от Наредба 8121з-532/12,05,15г) и последващата периодична
проверка – виж протокол за такава и чл. 4, ал.3 от Наредба 8121з-
532/12,05,15г).
Установен е бил и собственика в лицето на посочения в СРПМС ( л. 8)
жалбоподател , който в срока по чл. 189, ал.5 от ЗДвП не е подал декларация (
л.15) с име и СУМПС на водач на процесната дата, комуто а е предоставил
управлението на собствения си автомобил.
В процесната ситуация именно жалбоподателкта следва да понесе
отговорността за санкционираното с фиша нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП,
доколкото ясно са заявено в първата част на санкционния акт обстоятелствата
по извършването му – управление в посоченото населено място, при
ограничение на скоростта до 50 км/ч , с 94 км/ч или движение с 44 км/ч над
установената максимална скорост. Коментираното съдържание на фиша, в
неговата описателна и квалификационно- санкционна част, прави напълно
реализуемо правото на защита и съдебния контрол върху него и опровергава
твърденията на защитата в обратния смисъл.
Възразява се от защитата относно невъзможността да се определи
конкретния автомобил, по отношение на който е била отчетена с процесното
АТСС скоростта на движение, отразена във фотоса на л. 76. Основание за
това възражение защитникът откри в затъмнението в лявата част на
приложените на л. 11 и сл.фотоси , които според него осуетявали
възможността да се установи дали успоредно с автомобила се движи друг,
чиято скорост било възможно да е измерена. В тази връзка бяха изискани
фотоси, които да не съдържат сенки в лявата си част, но получената
информация бе ( виж на л. 67) , че доколкото техническото средство е
заснело и запаметило по този начин ситуацията към момента на установяване
на нарушението, не могат да се представят други фотоси. От същото писмо и
от приложените инструкция и ръководство за процесната АТСС стана ясно,
че тя измерва технически скоростта и събира данни за регистрационния
8
номер на автомобила чрез два лазерни лъча, които се пресичат върху самия
автомобил, върху табелата с регистрационния номер и отчитането става,
когато точката на пресичане попада върху него. Именно това е онагледено на
фотоса на л. 76, където дори са видими секторираните в четирите среди на
страните на снимката стрелки, които сочат посоката на лъчите. Тези стрелки
са налични и върху фотосите на л. 10 и 11,12,13,15 , но е видимо ,че там те не
се пресичат върху регистрационната табела, а на фотоса на л.14 се пресичат
тъкмо там ( той е идентичен с този на л. 76. Поради това, че тъкмо в този
момент е станало измерването на скоростта ( при разпознаване на
регистрационния номер), именно този фотос ( л. 14 ,76 ) съдържа под
снимката данни за отметената скорост, разстояние от което е измерена (
отстояние от уреда) , дата , номер и т.н.).
Горното обсъждане установи, че не само липсва основание за съмнение
относно автомобила, чиято скорост е измерена, но това е безспорно и
надлежно установено.
А тя била превишена спрямо разрешената такава за населено място с 44
км/ч, което правилно е предопределило размера на санкцията в хипотезата на
чл. 182, ал.1 т.5 от ЗДвП – 600 лева, определена в твърд размер.
Тези изводи обосновават решението за потвърждаване на фиша, а то –
неоснователност на претенцията на жалбоподателя за присъждане на
сторените разноски, по основателност на претенцията на въззвната страна за
определяне на юристконсулско възнаграждение. То се дължи в хипотезата на
чл. 63, ал.5 вр. Ал.3 вр. Чл. 144 от АПК вр. Чл. 78 ГПК и чл. 32, ал.3 , пр.2
ГПК и размерът се отмерва, което предвид броя на съдебните заседания и
обема на доказателствения материал се определя в размер – 100 лева.
По изложените съображения ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, серия К №
4056497 на ОДМВР Пазарджик, с който на В. Й. К., от гр.П. с ЕГН
********** , е наложена на осн. чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал.1 т.5 от с.з. с
глоба в размер на 600 лева.
ОСЪЖДА В. Й. К., от гр.П. с ЕГН ********** да заплати на ОД МВР
9
Пазарджик сума в размер на 100 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
гр.Пазарджик в 14-дневен срок от датата на съобщаването на страните за
изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
10