№ 173
гр. Варна, 13.01.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на
тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Ивелина Владова
мл.с. Елица Н. Желязкова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Желязкова Въззивно
гражданско дело № 20243100502216 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 43871/31.05.2024 г. при ВРС,
подадена от И. М., против Решение № 1786/19.05.2024 г., постановено по
гр.д. № 3596/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за установено по
отношение на ищцата Х. Д., че същата притежава вещно право на ползване
върху ½ ид.ч. от недвижим имот – Апартамент № 50, представляващ
самостоятелен обект с идентификатор ******, с адрес: гр. Варна, р-н ******,
ул. „****“, *******, етаж 4, като жалбоподателят е осъден да предаде
владението на ½ ид.ч. от имота на ищцата Х. М. Д. на осн. чл.108, вр. чл. 111,
вр. чл.56 ЗС, както и е осъден да й заплати сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч.
от недвижимия имот за периода 12.09.2022 г.-21.03.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 23.03.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата.
Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон, като
счита, че същото е и необосновано. Оспорва изводите на съда за
основателност на предявените искове, като твърди, че приетите по делото
доказателства са неправилно интерпретирани. Излага, че по делото не е
спорно, че страните са бивши съпрузи, които преди прекратяване на брака си
са дарили процесния апартамент на своята дъщеря, като са си запазили
пожизнено правото на ползване на жилището, но оспорва да е доказан фактът,
че лично той владее целия апартамент. Оспорва изводите на съда, че ищцата
ползва жилището лично чрез трето лице, доколкото по делото няма приет
договор за наем от 28.09.22 г. Твърди, че на 28.09.22 г. бившата му съпруга се е
опитала да обособи една от стаите в апартамента, като я заключи, за да
1
съхранява вещите си, но счита, че същата няма право на това, предвид липсата
на проведено производство по чл. 32 ЗС. Именно поради това излага, че не е
допуснал ищцата да ползва жилището, тъй като последната няма правото да
заключва отделни стаи в него. Жалбоподателят сочи, че е предоставил ключ за
апартамента на насрещната страна, което доказва, че й е предоставил достъп
до него. Твърди, че ищцата живее в Австрия, като по нейна преценка не
използва жилището по предназначение за жилищни нужди, но доколкото
съхранява личните си вещи в него следва да се приеме, че същата упражнява
правото си на ползване. Оспорва кредитирането на свидетелските показания
на св. *****, като твърди, че същите са недостоверни, доколкото не
кореспондират с представените писмени доказателства и по-конкретно
съставените от полицията констативни протоколи и запис от обаждане на
телефон 112. Твърди, че е предоставил ключ на ищцата доброволно, а не чрез
съдействието на полицията, каквито са показанията на допуснатия по делото
свидетел. Счита, че съдът е дал погрешна правна квалификация на спора, като
в случая се касае за иск по чл. 109 ЗС, а не за иск по чл. 108 ЗС. Излага, че в
случая по-скоро се касае за иск за разпределяне ползването на съсобствен
имот, доколкото ищцата има ключ за жилището, като достъп до него не й е бил
отказан. Жалбоподателят оспорва и предявеният иск по чл. 59 ЗЗД, като счита,
че същият е недоказан. Твърди, че по делото е доказан фактът, че на 24.09.22 г.
ответникът е предал ключ на ищцата, от който момент, същата може да ползва
жилището. В евентуалност твърди, че искът не е доказан за целия процесен
период, като счита, че би могло да се приеме, че същата няма достъп до имота
едва от 12.10.22 г., а не от 12.09.22 г. Моли обжалваното решение да бъде
отменено изцяло. Претендира разноски.
Становището на въззиваемата страна е за неоснователност на въззивната
жалба. Твърди, че по делото е безспорно, че до 12.09.22 г. ищцата е ползвала
необезпокоявано имота, като на тази дата ответникът е разбил вратата на
жилището и се е нанесъл в него, от който момент е установил еднолично
ползване на имота. Излага, че от всички събрани по делото доказателства се
установява, че считано от 12.09.22 г. ответникът не й предоставя достъп до
процесното жилище. Счита, че формалното предаване на ключ за жилището на
24.09.22 г. не доказва, че впоследствие достъпът до имота не е бил
ограничаван. Въззиваемата твърди, че при всяко прибиране в България й е бил
отказван достъп до апартамента, като същевременно е била лишена от
възможността да предостави жилището на наемател по вече сключения от нея
договор за наем. Счита за доказан и иска по чл. 59 ЗЗД както по основание,
така и по размер с оглед изслушаната по делото СИЕ. Моли решението да
бъде потвърдено. Претендира разноски.
По допустимостта на обжалването:
Въззивната жалба е депозирана в рамките на преклузивния срок,
считано от връчване на обжалваемото решение на процесуалния представител
на жалбоподателя. Жалбата съдържа изискуемите реквизити и приложения, с
оглед на което е редовна. Жалбоподателят е освободен от внасяне на държавна
2
такса за въззивно обжалване. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното първоинстанционно решение. Сезиран е
компетентен въззивен съд за проверка на подлежащ на обжалване съдебен акт.
Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
Страните не са отправили доказателствени искания.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно
заседание.
Водим от горното и на основание чл. 267, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх.№ 43871/31.05.2024
г. при ВРС, подадена от И. М. против Решение № 1786/19.05.2024 г.,
постановено по гр.д. № 3596/2023 г. по описа на ВРС, с което е прието за
установено по отношение на ищцата Х. Д., че същата притежава вещно право
на ползване върху ½ ид.ч. от недвижим имот – Апартамент № 50,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор ******, с адрес: гр.
Варна, р-н ******, ул. „****“, *******, етаж 4, като жалбоподателят е осъден
да предаде владението на ½ ид.ч. от имота на ищцата Х. М. Д. на осн. чл.108,
вр. чл. 111, вр. чл.56 ЗС, както и е осъден да й заплати сумата от 1500 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на ½ ид.ч.
от недвижимия имот за периода 12.09.2022 г.-21.03.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба- 23.03.2023 г. до
окончателното изплащане на главницата.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
29.01.2025 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящето определение.
На въззивника да се връчи препис от отговора на въззивната жалба.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3