Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………../17.07.2018г.
гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VI - 7 състав, в публичното съдебно
заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
СЪДИЯ: СВЕТОСЛАВ
ВАСИЛЕВ
при секретаря Павлинка Славова, като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2646 по описа за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Р.Е.Р.“ ООД срещу „Г.И.“ ЕООД.
Ищецът „Р.Е.Р.“ ООД твърди, че на 28.10.2013г. във
връзка с предстоящо сключване на договор за изпълнение на строително- монтажни
работи, превел авансово по банкова сметка *** „Е.С.К.И.“ ДЗЗД, равнопоставени
съдружници в което са „Е.С.“ ООД и „Г.И.“ ЕООД, сума в размер на 50 400 лева.
Тъй като не се стигнало до сключване на договор, авансово
преведената сума се явява платена с оглед неосъществено основание. С оглед
равното участие на съдружниците в гражданското дружество, с нотариална покана
от 20.05.2016г. ищецът поканил всеки от тях да му възстанови стойността на
половината от преведената сума или по 25 200 лева. Въпреки предприетите от
ищеца действия за извънсъдебно уреждане на спора, „Г.И.“ ЕООД не изпълнил
задължението си да му възстанови неоснователно платената сума. При изложените
съображения ищецът „Р.Е.Р.“ ООД моли да бъде постановено решение, с което на основание
чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД ответникът „Г.И.“ ЕООД да бъде осъден да му заплати
сумата от 25 200 лева като получена с оглед неосъществено основание, ведно със
законната лихва от предявяване на иска до окончателното погасяване на задължението,
както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 9 707,39 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от 25 200 лева
за периода от 28.10.2013 г. до датата на подаване на исковата молба. Претендира
разноски.
В срока по чл. 367,
ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Г.И.“ ЕООД, с който се
излагат възражения срещу основателността на предявените искове. Твърди, че между
него и „Е.-С.“ ООД в качеството им на
съдружници в „Е.С. Г.И.“ ДЗЗД, е постигнато споразумение, обективирано в Анекс
от 29.03.2013г. към споразумението от 21.09.2012г. за сдружаване под формата на
гражданско дружество, всеки от съдружниците да осигури сума в размер на 50 400
лева за покриване на първоначалните разходи във връзка със стартирането на
съвместната дейност. Признава, че на 28.10.2013г. по сметка на „Е.С. Г.И.“ ДЗЗД
е постъпила сумата от 50 400 лева, преведена от „Р.Е.Р.“ ООД. Твърди, че тъй
като един от съдружниците в „Р.Е.Р.“ ООД - Г.Т., е едноличен собственик на
капитала на „И.И.“ ЕООД, което от своя страна притежава 51 % от капитала на „Е.-С.“ ООД, постъпилата сума представлява
вноска от страна на съдружника „Е.-С.“ ООД, извършена от свързано
с него лице, и е осчетоводена от обединението именно като вноска от съдружник.
Отрича твърденията на ищеца, че между него и представители на „Е.С. Г.И.“ ДЗЗД
са водени преговори за сключване на договор за изпълнение на
строително-монтажни работи, във връзка с които се твърди да е извършен превода
на процесната сума. Счита, че сумата е преведена в полза на гражданското
дружество в изпълнение на задължение на „Е.-С.“ ООД, произтичащо от сключен
между него и „Г.И.“ ЕООД Анекс от 29.03.2013г. за изпълнение на съвместна
дейност към споразумението от 21.09.2012г. за сдружаване под формата на
гражданско дружество „Е.С. Г.И.“.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК е
постъпила допълнителна искова молба, с която ищецът оспорва съдържащите се в
отговора възражения. При условията на евентуалност, в случай, че се стигне до
отхвърляне на акцесорния иск с основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
сумата от 9 707,39 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху сумата от 25 200 лева за периода от 28.10.2013 г. до
датата на подаване на исковата молба, ищецът предявява иск за заплащане на
обезщетение за неоснователно ползване от страна на ответника на сумата от 25
200 лева, считано от 05.09.2014 г. до датата на подаване на исковата молба в
размер на 7 793 лева. Евентуално, в случай, че се стигне до отхвърляне на
последната претенция, ищецът предявява иск с правна квалификация чл.86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
сумата от 25 200 лева, считано от датата от датата, на която ответникът е
получил нотариална покана за плащане - 20.05.2016 г. до датата на подаване на
исковата молба.
В срока по чл. 373,
ал. 1 ГПК е постъпил допълнителен отговор, с който ответникът поддържа
възраженията си, изложени в писмения отговор. Оспорва предявените с
допълнителната искова молба в условията на евентуално обективно съединяване
искове.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Между страните не се спори, а и се установява от представените писмени
доказателства, че „Г.И.“ ЕООД и „Е.-С.“ ООД са съдружници с равен дял в
гражданско дружество с ***именование „Е.С. Г.И.“. Безспорно е също, че на
28.10.2013г. ищецът превежда по банкова сметка на „Е.С. Г.И.“ ДЗЗД сума в
размер на 50 400 лева. Като основание за извършения превод в платежното
нареждане е посочено „съгл. договор за извършване на СМР“. От изслушаната по
делото ССчЕ се установява, че в счетоводството на ищеца сумата е осчетоводена
по дебита на сметка 402 „Доставчици по аванси“ с контрагент „Е.С. Г.И.“ ДЗЗД,
със запис „вн. сума и аванс по дог.“, докато в счетоводството на гражданското
дружество сумата е осчетоводена по дебита на сметка „Разплащателна сметка в
левове“ и по кредита на сметка 499 „Други кредитори“, партида „Е.С.“ ООД, с
коментар „вноска от съдружник“.
С оглед твърденията на страните се
установява, че спорът между тях се отнася до основанието на извършения паричен
превод. Според ищеца, сумата е преведена с оглед очаквано предстоящо сключване
на договор за СМР, което така и не се е случило, докато според ответника,
сумата представлява изпълнение на задължението за вноска в обединението от
името на другия съдружник „Е.-С.“
ООД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или
с оглед на неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. И при трите фактически състава по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, в тежест на ищеца е
да докаже факта на извършеното плащане, а в тежест на ответника – наличието на
основание за задържане на полученото, т.е. да докаже факти, изключващи правото
на ищеца да получи връщане на даденото. Ако получилият облагата не докаже по
несъмнен начин, че има основание да го задържи, то той дължи неговото връщане. В
този смисъл е и константната практика на ВКС – Определение № 388 от
15.06.2017г. по т.д. № 2436/2016г., II
TO на ВКС; Определение №
666 от 21.10.2014г. по ч.т.д. № 2384/2014г., II TO на
ВКС; Решение № 211 от 26.11.2013г. по т.д. № 1082/2012г. II TO на ВКС и др.
По делото е установено, че ищецът е
наредил, а гражданското дружество, в което ответникът е съдружник, е получило
процесната сума от 50 400 лева. С доказването на този факт ищецът е
изпълнил доказателствената си тежест. Като е посочил в платежното нареждане
основанието, с оглед осъществяването на което е платил, ищецът не поема задължението
да го докаже. В тежест на ответника остава да докаже осъществяването на
основанието. Той не е обвързан от посоченото от ищеца основание, но в този
случай следва чрез пълно и главно доказване да установи, че в действителност
основанието за плащане е друго, както и че то се е осъществило. В хода на
производството ответникът не успя да докаже твърдението си, че сумата
представлява имуществена вноска, извършена от името на другия съдружник. В
представените писмени доказателства /споразумение от 21.09.2012г., анекс от
29.03.2013г., допълнително споразумение от 11.07.2013г., допълнително
споразумение № 2 от 26.11.2013г., писмена кореспонденция/ никъде не е посочено
поемане на задължение от страна на „Е.-С.“ ООД за извършване на парична вноска в размер на 50 400 лева. По
делото не са представени и доказателства, от които да е установено изявление на
ищеца в тази насока. В случай че ищецът е искал да внесе сумата от името на „Е.-С.“ ООД, същият е могъл да посочи в основанието
на платежното нареждане това обстоятелство. От факта, че ответникът е
осчетоводил получената сума като „вноска от съдружник“, не може да се заключи,
че това е действителното основание на извършения превод, тъй като
осчетоводяването на дадена стопанска операция представлява едностранно
действие. Счетоводните записвания представляват вторични счетоводни документи съгласно
чл. 6 ЗСч, защото са носител на преобразувана информация за стопанска операция
или за факт, получена от първичен счетоводен документ, който ги удостоверява. Тежестта
за установяване осъществяването на възпроизведени в счетоводните записи факти,
е на страната, позоваваща се на тях. Съгласно чл. 182 ГПК вписванията в
счетоводни книги се преценяват от съда според тяхната редовност и с оглед на
другите обстоятелства по делото. Тълкуването на тази разпоредба налага извод,
че тези книги не се ползват с материалната доказателствена сила на официалните
документи за съдържащата се в тях информация. Това налага доказателствената им
сила да се преценява с оглед на всички релевантни за спора данни по делото /в
този смисъл Решение № 88/11.06.2015г. по гр. д. № 4559/2014г., IV ГО на ВКС/.
С оглед изложеното, въпреки че
ответникът отрича основанието, посочено в платежното нареждане, същият не
доказва наличието на друго основание, оправдаващо задържане на получената сума.
По делото липсват доказателства за възникнала между страните валидна
облигационна връзка. Доводите на ответника относно извършените разходи по
отношение съвместната дейност в обединението, са ирелевантни за настоящия спор,
тъй като се отнасят до вътрешните отношения между съдружниците. Начинът на
разходване на получената сума, както и отговорността за извършените от момента
на учредяване на гражданското дружество разходи от страна на ответника, също са
без правно значение в случая. Представените справка за образувани изпълнителни
дела и извлечение от ИКАР за „Е.С.“ ООД са неотносими към спора.
Обстоятелството, че ищецът и „Е.С.“ ООД са свързани лица по смисъла на § 1 от
ДР на ТЗ, не може да обуслови различен за съда извод, след като твърденията на
ответника не се потвърждават от съвкупната преценка на доказателствения
материал по делото.
От събраните в хода на производството
доказателства не се установява сключването на договор за строително – монтажни
работи между ищеца и ДЗЗД „Е.С. Г.И.“. По
делото не се установи и друго основание за получаване на сумата от страна на обединението,
поради което следва да се приеме, че преведената от ищеца сума е получена на
неосъществено основание. И тъй като гражданското дружество е неперсонифицирано
образувание и не притежава самостоятелна правосубектност, връщането на сумата
се дължи от съдружниците. Аргументи в
тази насока се извличат и от чл. 358, ал. 2 и чл. 359, ал. 1 ЗЗД, съгласно
които внесените пари и въобще всичко, придобито за дружеството, става обща
собственост на съдружниците. Отговорността за връщане на сумата следва да бъде
разделна, тъй като солидарността е предвидена като изключение в българското
законодателство и е приложима в изрично предвидените в закон случаи или по
изрична уговорка между договарящите /чл. 121 ЗЗД/. С оглед на това, ответникът
дължи връщане на ½ от преведената в размер на 50 400 лева сума, колкото
е и претенцията на ищеца.
Доказателства за осъществяване на
способ за погасяване на задължението от страна на ответника по делото не са
сочени, респ. събрани, с оглед на което и съдът не може да приеме, че такъв е
налице.
Следователно искът за главницата е
доказан по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен като сумата се
присъди, ведно със законната лихва от
предявяване на иска до окончателното плащане на задължението.
По иска с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение
на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение за забава. Съгласно чл. 84,
ал. 1 от ЗЗД, когато има определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава
след изтичането му, a съгласно ал. 2, когато няма
определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В хипотезата на чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, дължимостта на лихвата
за забава е обусловена от покана до длъжника по чл. 84 ал. 2 ЗЗД. В случая отправената
от ищеца нотариална покана е надлежно връчена на 20.05.2016г. Ответникът в
отговора на допълнителната искова молба признава получаването на поканата на
посочената дата. Неоснователно се явява възражението му, че не била посочена
конкретна претенция спрямо него, тъй като в поканата е поискано връщане на сумата
от 50 400 лева от обединението чрез съдружниците. Както се посочи по-горе,
гражданското дружество не притежава самостоятелна правосубектност и за
задълженията отговорят съдружниците, т.е. претенцията е насочена към двамата
съдружници. В поканата е определен 5-дневен срок за връщане на получената сума,
който е изтекъл на 25.05.2016г. Ето защо, считано от 26.05.2016г.
ответното дружество дължи заплащането на мораторна лихва. Нейният размер до
датата на завеждане на исковата молба – 05.09.2017г., възлиза на 3282.55 лева. С оглед на това, предявения иск следва да се уважи в
посочения размер и период и да се отхвърли за разликата до пълния претендиран
размер и период.
С оглед изхода на делото право на разноски имат и двете страни.
Ищецът доказва направата на разноски в размер на размер 4 518,80 лева, от които: 1396,30 лева държавна такса за исковото производство;
1 580,00 лева адвокатско възнаграждение за исковото производство; 790,00
лева адвокатско възнаграждение за обезпечителното производство; 156,00 лева
такси на ЧСИ за налагане на обезпечителни мерки; 200,00 лева адвокатско
възнаграждение в изпълнителното производство; 46,00 лева държавна такса и такса
за банков превод за обезпечителното производство; 350,50 лева депозит за вещо лице. Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, съразмерно с
уважената част му се дължат разноски в размер на 3 687,10
лева.
Ответникът е направил разноски в размер на 1950,50 лева, от които
1 600,00 лева за адвокатско възнаграждение и 350,50 лева депозит за вещо лице, от които, съразмерно на
отхвърлената част от исковете, му се дължат 359,00 лева.
След съдебна компенсация на разноските, ответникът дължи на ищеца сумата от
3 328,10 лева.
При тези мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Г.И.“ ЕООД, ЕИК: **********, със седалище и
адрес на управление:***, Бизнес сграда „Г.Х.“, да заплати на „Р.Е.Р.“ ООД, ЕИК: ********, със седалище и адрес на
управление:***, както следва: на основание чл. 55, ал. 1, пр. 2 ЗЗД
сумата от 25 200,00 лева, получена на неосъществено основание, ведно със законната лихва от 05.09.2017г.
до окончателно изплащане на сумата; на
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 3282.55 лева –
мораторна лихва върху главницата за периода от 26.05.2016г.
до 05.09.2017г.; на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 328,10 лева
- представляваща съдебно –
деловодни разноски съразмерно на уважената част от исковете и по компенсация,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горницата над 3282.55 лева до 9 707,39 лева и за
периода от 28.10.2013г. до 25.05.2016г.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на преписа.
СЪДИЯ: