ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8
Година 2019, 01 февруари град Бургас
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ
На 01.02. Година 2019
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СИНКОВ
ЧЛЕНОВЕ:1.ПЕПА ЧИЛИКОВА
2.ПЕТЯ ПЕТРОВА
Секретар:
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от съдия Синков
ВЧН дело номер 26 по описа за 2019 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХІІ НПК и е образувано по частна жалба на адв. К. защитник на осъдения П. А. Х. срещу определение №183/18.12.2018г. по НОХД №879/18г. на Бургаския окръжен съд, с което по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК неговият подзащитен е осъден солидарно с втория осъден А. А. да заплатят на частния обвинител Г. С. М. сумата от 3600 лв., представляваща направени от последния деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.
Изразява се недоволство от съдебния акт и се претендира неговата отмяна като се сочи, че съгласно чл.189, ал.3 НПК подсъдимите не отговарят солидарно за направените от частния обвинител разноски, а съдът следва да определи частта, която всеки от тях трябва да заплати. Сочи се също, че според представеното пълномощно и договор за правна защита, възнаграждението е уговорено между частния обвинител и повереника и е поискано от съда да бъде заплатено, но не е реално платено по договора.
В становище на прокурор от А. п. са споделени аргументите на защитника адв. К. .
Апелативният съд, като прецени доказателствата по делото, съобрази закона и изложеното в частната жалба, намира последната за допустима и частично основателна.
А. А. и П. Х. са били предадени на съд с обвинителен акт за извършено в съучастие като съизвършители престъпление по чл.142, ал.2, т.2 вр. ал.1 НК, а А. А. и с обвинение по чл.144, ал.3, вр. ал.1 НК. Пострадало лице по всички обвинения е Г. С. М.. В проведеното разпоредително заседание М. е бил представляван от адв. М. по силата на представено пълномощно и договор за правна защита и съдействие, в който е отбелязано договорено адвокатско възнаграждение, платимо до 10.01.2019г. Повереникът и пострадалия са предявили граждански иск и претенция за конституиране на М. в качеството на частен обвинител и граждански ищец. Граждански иск не е бил приет за съвместно разглеждане в процеса и пострадалият е бил конституиран само като частен обвинител. В същото заседание е било изразено желание за постигане на споразумение и постигнато такова при съгласие на всички страни, одобрено от съда, като двамата подсъдими са били признати за виновни и осъдени по предявените обвинения.
По повод подадената от адв. М. молба за присъждане разноските на частния обвинител за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита, съдът постановил атакуваното определение по реда на чл.306, ал.1, т.4 НПК, като осъдил подсъдимите да заплатят на частния обвинител солидарно сумата от 3600 лв.
След подаване на частната жалба, в деловодството на БОС е постъпила молба от адв. М. с приложено нареждане за банков превод от 10.01.2019г., в което е отразено плащане от Г. С. М. в полза на адв. М. на сумата от 3600 лв. с основание „адвокатски хонорар НОХД №879/18г. БОС“.
Съдът правилно и законосъобразно – на осн. чл.189, ал.3 НПК е осъдил подсъдимите да заплатят разноските на частния обвинител. Обвинителят и повереника са участвали в съдебното производство, изразили са своята позиция и претенции, правната защита и съдействие е оказана съобразно сключеният и депозиран договор, в който е посочено възнаграждението. В същия е посочен срок за плащане на сумата, а пред настоящата инстанция е представено и доказателство за реално заплащане на възнаграждението. Същото е и поискано от съда, както повелява чл.189, ал.3 НПК. Налице са всички основания за възлагане в тежест на подсъдимите на направените от частния обвинител разноски.
Неправилно разноските са възложени в тежест на осъдените солидарно. Солидарността може да възникне само в предвидените от закон случаи, или когато е договорена. Нито една от хипотезите не е налице в случая, още повече в последното изречение на чл.189, ал.3 НПК е посочено, че съдът следва да определи частта от разноските, която всеки осъден трябва да заплати, когато те са няколко.
В случая осъдените са двама. Макар А. А. да е осъден за две престъпления, двамата с П. Х. са осъдени за престъпление извършено при съизвършителство помежду им, от което е пострадал частния обвинител. Ето защо частният обвинител е осъществявал защитата си еднакво спрямо двамата осъдени, поради което те следва да му заплатят по равно направените разноски, в който смисъл следва да бъде изменено обжалваното определение.
Мотивиран от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ определение №183/18.12.2018г. по НОХД №879/18г. на Бургаския окръжен съд В ЧАСТТА, с която А. М. А., ЕГН ********** и П. А. Х., ЕГН ********** са осъдени да заплатят солидарно на Г. М. сумата от 3600 лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА всеки от тях да заплати на частния обвинител Г. С. М., ЕГН ********** по 1800 лв.
Настоящото определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.