Решение по дело №586/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 636
Дата: 27 август 2020 г.
Съдия: Георги Господинов Петров
Дело: 20207150700586
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 юни 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Gerb osnovno jpegРЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК

 

 

 

РЕШЕНИЕ

 

 

          636 / 27.8.2020г.

 

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИКХІ състав в открито заседание на дванадесети август през две хиляди и двадесета година в състав:

                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ :           ГЕОРГИ ПЕТРОВ  

                                  ХРИСТИНА ЮРУКОВА

 

при секретаря   ЯНКА ВУКЕВА и участието на прокурора СТЕФАН ЯНЕВ, като разгледа докладваното от съдия ГЕОРГИ ПЕТРОВ к.н.а. дело № 586 по описа на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1.Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.63, ал.1, пр. второ от Закона за административните нарушения и наказания.

 

2. Образувано е по касационна жалба на Б.Л.Т., ЕГН **********,***, с посочен съдебен адрес ***, адв. А. И., срещу Решение № 137 от 17.02.2020г., постановено по а.н.дело №2384 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 2831022 от 24.04.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик, съответно с който на Б.Л.Т., ЕГН **********, за нарушение на чл.21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2  от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.

Поддържа се, че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2  от НПК, във вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Сочи се, че по делото не са приобщени доказателства за липсата на наличен пътен знак „В-26“ за друго ограничение на скоростта и съответно друга правна квалификация на извършеното нарушения, като е било налице доказателствено искане за събиране на доказателства от сектор „Пътна полиция“ или ОПУ — Пазарджик, че в конкретният пътен участък магистрала Тракия е нямало въведено временно ограничение на скоростта, по което няма произнасяне от съда.

Според жалбоподателя, първоинстанционния съд не е провел всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото по чл. 14 НПК, във връзка с чл. 105 , чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 114 НПК, приложими съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗАНН.

Поддържа се, че от страна на наказващия орган не са представени надлежни доказателства за това, че е била спазена процедурата по установяване на действителния извършител на административното нарушение, като в случая липсват доказателства за това, че в съответствие с чл. 189, ал. 5 ЗДвП, електронният фиш е бил връчен на Т., като собственик на МПС, като липсва приложена обратна разписка за надлежно връчване на ел. фиш, както предписва законодателя. Счита се, че е следвало да се направи връчване с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им, респ. дали нему е била дадена възможност да предостави с писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението. Заявено е, че „… От представената административно наказателната преписка такава разписка не е установена, като съдът не е в състояние да направи извод кой и как е връчил фиша и съответно е имал представителна власт ... Липсата на данни за момента и начина на връчване на електронния фиш препятстват съдът да стигне до извода за една надлежно изпълнена процедура по реда на чл. 189, ал. 5 ЗДвП и е следвало да се споделят направените с жалбата възражения в тази връзка. Това освен, че е въпрос касаещ допустимостта на подадената срещу него жалба, е и въпрос по законосъобразността на наложеното с фиша административно наказание. Разпоредбата на чл. 189, ал. 5 ЗДвП е императивна, а не по-желателна за полицейските служители. Този извод произтича от обстоятелството, че след връчването на фиша, за наказаното лице, съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 и ал. 6 ЗДвП са налице редица възможности за защита….“.

Възразява се, че в конкретния случай, не са били изпълнени императивните изисквания на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Към материалите на делото е наличен протокол по смисъла на чл. 10 ал. 1 от Наредбата, но липсва приложена към същия протокол снимка на разположението на уреда, т. е. на мобилното АТСС.

Счита се, че в случая, административното нарушение е описано фактически изключително лаконично и това не позволява да направи еднозначен извод относно нарушителя, точния вид на административното нарушение, съответно дали то е правилно квалифицирано по чл. 21, ал. 1 ЗДвП и наказано по чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, поради което електронният фиш се явява незаконосъобразен и подлежи на цялостна отмяна.

Сочи се, че липсва посочен, конкретен издател на електронния фиш ; утвърдения образец на електронен фиш не съответства на изискванията на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, като освен това, липсват основни реквизити, което накърнява правото на защита и възможността на жалбоподателят да разбере конкретно в какво се изразява и как се описва фактически вмененото му нарушение ; липсва „дата на съставяне“ на електронния фиш.

В допълнителна писмена молба се възразява, че от представените по делото снимки, не става ясно, кой точно от заснетите автомобили се е движил с превишена скорост.

Иска се оспореното решение да бъде отменено, като съответно се отмени потвърдения с него електронен фиш или делото да бъде върнато за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Иска се присъждане на сторените разноски по делото.

 

3. Областна дирекция на МВР Пазарджик, не взема становище по основателността и допустимостта на касационната жалба.

 

4. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна, като оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

 

ІІ. За допустимостта :

 

5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

6. Според данните описани в процесния електронен фиш, на 24.04.2019г., в 13:26 часа, в обл. Пазарджик, на Автомагистрала Тракия, 69-ти километър в посока на движение към гр. Пловдив, посредством автоматизирано техническо средство „ARHCAM S 1“ № 11743bb и отчетен толеранс от минус 3% от измерената скорост, е констатирано управление на моторно превозно средство,  лек автомобил „БМВ 530 Д ХДРАЙВ“  с регистрационен № … собственост на  Б.Л.Т., като е установено при разрешена скорост от 140,00km/h, движение с 157,00 km/h и превишение на разрешената скорост със 17,00 km/h.

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, като съответно на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.

Към електронния фиш са приложени четири броя снимки.

 

7. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети от Съда: Протокол рег. № 1006р-4915 от 25.04.2019г. за използване на автоматизирано техническо средство или система и снимка на разположение на системата ; Протокол и удостоверение за проверка на използваната система ; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 ; Заповед 8121з-515 от 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП.

 

8. Представено от административния орган е копие от процесният Електронен фиш серия К, № 2831022 от 24.04.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик(л. 8 по а.н.д №2384/2019г.), върху който има отбелязване „…. връчен на 231019г….“ и положен параф.

Към първоначалната жалба на Т. е приложен екземпляр от процесният Електронен фиш серия К, № 2831022 от 24.04.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик(л. 23 по а.н.д №2384/2019г.), върху който има отбелязване „… пол. н 23.10.19г…“, без да е полаган подпис или параф под волеизявлението.

С Разпореждане от 16.12.2019г. на съдията докладчик, от ОДМВР, Пазарджик е изискано да бъде представена разписка или друг документ, удостоверяващ, връчването на електронния фиш. В отговор, с писмо рег. № 100600-1447 от 22.01.2020г. на ОДМВР, Пазарджик е посочено, че се изпраща „ …. копие на обратна разписка за връчването му…“, както и че електронните фишове се връчват лично. Към писмото е приложено копие от процесният Електронен фиш серия К, № 2831022 от 24.04.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик(л. 42 по а.н.д №2384/2019г.), върху който има отбелязване „…. връчен на 231019г….“ и положен параф

 

9. За да постанови оспорения в настоящото производство резултат, районния съд е приел, че в хода на административно наказателното производство, по „безспорен“ начин се доказал фактът на извършеното нарушение от страна на жалбоподателя по чл. 182, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Административно наказателната отговорност на Б.Т. е ангажирана на основание чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно като собственик на управляваното МПС, по отношение на което е регистрирано процесното нарушение. Посочено е още, че „… Освен това е дадена от закона възможност, за която и санкционираният е уведомен в ЕФ, че в 14- дневен срок може да декларира кой е бил водач на МПС, при регистриране на нарушението и да представи копие от неговото СУМПС. В случая в законоустановения срок такава декларация не е подадена от собственика на МПС, а същият директно е обжалвал фиша …“.

Съдът не е споделил и другото възражение в тази насока, а именно непредставянето при връчването на електронния фиш на санкционирания снимковия материал от АТСС, с което същият се лишавал от възможността да посочи кой е бил водач на МПС. Това възражение е счетено за несъстоятелно, защото не е предвидена законова възможност за връчване на снимковия материал, като при положение, че в електронния фиш се съдържа дата, час и място на извършване на нарушението, то няма как собственикът на МПС, ако е предоставил именно в този период собственото си МПС за ползване на друго лице, да не знае на кого е предоставило автомобила си.

Казано с други думи, първоинстанционния съд е приел за установено, че процесния електронен фиш е бил редовно връчен на неговия адресат. В този смисъл е направен и обобщен извод за това, че при издаването на електронния фиш, не са допуснати съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на защита на санкционираното лице.

Прието е още, че електронния фиш е издаден в законно установените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Неговото съдържание съответства на изискванията на чл.189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП. Доколкото в случая става реч за нарушение, осъществено на автомагистрала, като несъстоятелни са определени възраженията за това, че не ставало ясно по какъв начин е въведено ограничението на скоростта.

Констатирано е, че според изготвения протокол (л. 6 по а.н.д №2384/2019г.), че АТСС е работела в режим на измерване стационарен

Пояснено е, че според разпоредбата на чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП, датата на издаване на електронния фиш не е сред задължителните реквизити на документа.

Според решаващия съд, не може да бъде споделено направеното възражение за това, че след като фишът носи наименованието „електронен“, то той се явява електронен документ по смисъла на Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Счетено е също така, че снимките, заснети от техническото средство с което е било регистрирано нарушението са напълно валидни и изготвени в съответствие с техническите изисквания, в случая - Ръководство за работа със СПУКС. Процесното техническото средство е одобрен тип средство за измерване на скоростта и към момента на установяване на нарушението е било технически изправно.

Съдът не е споделил възраженията, че не ставало ясно от коя дата и час е снимката за разположението на АТСС, тъй като се виждали три различни дати, както и че от снимките направени с АТСС не ставало ясно, че именно процесният автомобил на жалбоподателя е извършил нарушението за скорост. В този контекст, подробно е пояснен, начина на работа с автоматизираната система.

Крайният извод е бил, че от събраните по делото доказателства „безспорно“ се установява осъществен състав на нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, която норма, предвижда забрана за водачите при избиране скоростта на движение на пътно превозно средство да превишават установени стойности на скоростта, като за автомагистрала, тази стойност е 140 км/час.

 

ІV. За правото :

 

10.  Както се посочи в т. 8 от настоящото решение, върху представените по делото копия от процесния електронен фиш, са направени отбелязвания „…. връчен на 231019г….“ , като е положен параф под текста и „…пол. н 23.10.19г…“, без да е полаган подпис или параф под волеизявлението.

В нито един от двата случая, относно автора на съответното волеизявление, не е посочено име на физическото лице, респективно длъжност или някакъв друг индивидуализиращ белег, липсва положен печат или някакъв друг знак.

Не е посочено, че в случая става реч за съставянето разписка, относно връчването на електронния фиш. Следва също така да се констатира, че никъде не е вписано конкретно физическо лице, било като адресат на акта или пък като негов представител,  пълномощник или служител упълномощен да получава книжа.

 

11. Отбелязването  „…. връчен на 231019г….“ , налага до индицията, че това е по - скоро волеизявление на лице или орган,  който е предприел посоченото действие „връчване“, но липсва каквото и да е указание, кое е това лице, в какво качество и при упражняването на каква компетентност е предприело действията.  Съвършено неясно е, кое е лицето положило параф по д волеизявлението, ако разбира се въобще може да се приеме, че в случая е налице такъв.

Напълно аналогична е ситуацията и по отношение на второто отбелязване - „…пол. н 23.10.19г…“. То пък, предполага да е направено от адресата на акта или от негово представител. В тази насока обаче, липсва каквато и да е информация.

 

12. Все в рамките на тази конкретика, трябва да се добави, че единствено полагането на параф, а не на подпис на физическото лице, изключва възможността да се направи несъмнен извод, че конкретно физическо лице е получило адресиран до него документ.

В действащото право, относно понятието подпис е налице една-единствена дефиниция, съдържаща се в §1, т.82 от ДР на Наредба № 69 от 16.05.2006г. за изискванията за добрата производствена практика при производство на ветеринарномедицински продукти и активни субстанции (Загл. доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г.), според която – “Подписан (подпис) е писменото удостоверяване на лицето, което е извършило определено действие или преглед. Това удостоверяване може да бъде под формата на инициали, пълно ръкописно изписан подпис, персонален печат или автентичен и обезопасен електронен подпис.

Съответно, според дефиницията, възведена в чл.13, ал.1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, „електронен подпис“ е електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014, а според въпросния текст на регламента, „електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.

Тези два текста са достатъчни, за да се направи извод (който впрочем е безпротиворечиво споделян в юридическата практика), че функцията на подписа е да удостовери авторството на волеизявлението на конкретно физическо лице, съдържащо се в един документ, независимо дали той е частен или официален.

На следващо място, с оглед цитираните два нормативни текста и съобразно трайно сложилата се практика, подписът представлява саморъчно, стилизирано изписване на името на лицето или на съответна част от него, така че да е възможно неговото индивидуализиране. При това само положение, подписът може да осъществи своята функция, а именно да удостовери, че съответното волеизявление обективирано в един документ е именно на лицето, което го е подписало.

Парафът, при който липсват каквито и да е буквени елементи, очевидно не може да индивидуализира лицето, което го е положило и съответно, не може да удостовери, че то именно е направило волеизявлението, което е обективирано в документа.

При липсата на подпис, на посочване имената на конкретно физическо лице на което е връчен документа, на каквито и да е данни относно качеството в което то е получило писмото и отношенията му с жалбоподателя, не е възможно да се направи еднозначен и несъмнен извод, че процесния електронен фиш е бил връчен на неговия адресат Б.Т..

 

13. Според чл.189, ал. 5 от ЗДвП,  електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол(курсива наш), при осъществяване на функциите и правомощията им. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

Посоченото в цитирания нормативен текст задължение за връчване на електронния фиш е ясно, конкретно, императивно и безусловно. То е възведено в закона за да създаде достатъчно и ефективни гаранции за упражняване правото на защита на нарушителя в момента в който се слага началото на административно наказателното производство.

Именно, връчването на препис от акта, дава пълната възможност на нарушителя да разбере фактическите и правни основание на нарушението, което се твърди да е извършено от него и във връзка с което се слага в ход производство за осъществяване на неговата административно наказателна отговорност. Тоест, с връчването на акта, нарушителя е несъмнено известен за фактите и обстоятелствата въз основа на които контролния административен орган е приел, че е извършено административно нарушение и конкретното материално правило за поведение, което се счита че е нарушено.

В този контекст, „връчването“  на акта позволява на правния субект, който е „обвинен“ в извършването на конкретно административно нарушение посредством неговото „предявяване“ по реда на чл.189, ал. 5 от ЗДвП, да организира защита си срещу това „обвинение“, като упражни правата си по същия нормативен текст, събере или посочи  необходимите доказателства, направи съответните възражения и  ангажира квалифицирана юридическа помощ.

Неизпълнението на задължението за връчване на електронния фиш, лишава нарушителя от възможността да предприеме всички тези действия и съответно в твърде съществена степен нарушава неговото право на участие и защита в административно наказателното производство. Поради тази причина, надлежното връчване на документа е абсолютна предпоставка за законосъобразност на производството, нарушаването на която, само по себе си  има за последица незаконосъобразност на постановения при тези условия електронен фиш.

 

14. Изложеното до тук, не е съобразено от първоинстанционния съд, което е имало за последица, постановен в нарушение на закона съдебен акт.

 

V. За разноските :

 

15. С оглед констатираната основателност на касационната жалба, на Т. се дължат сторените разноски по производството. Те съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие, се констатираха в размер на 300,00лв., заплатени в брой от жалбоподателя.

Ето защо, Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 137 от 17.02.2020г., постановено по а.н.дело №2384 по описа на Районен съд Пазарджик за 2019 г., като вместо това

 

ПОСТАНОВЯВА :

 

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 2831022 от 24.04.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик, съответно с който на Б.Л.Т., ЕГН **********,***, за нарушение на чл.21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2  от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.

 

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР Пазарджик, пл. „Съединение“ №3, заплати на Б.Л.Т., ЕГН **********,***, сумата от 300,00лв. (триста лв.), представляващи извършени разноски по касационното производство.

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :   /П/                                   

 

 

ЧЛЕНОВЕ :              1./П/

 

                                   

                                  2. /П/

 

 

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Христина Юрукова.

Не съм съгласна с мнозинството от състава и считам, че изводите на Районен съд Пазарджик са правилни и ги споделя; изцяло. Не споделям становището, че обжалваното Решение № 137 от 17.02.2020г. на Районен съд – Пазарджик, постановено по НАХД № 2384/2019 г., с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, е постановено в нарушение на закона поради следното:

В случая извършеното нарушението от Б.Л.Т. е установено и той законосъобразно е бил наказан с обжалвания Електронен фиш серия К, № 2831022 от 24.04.2019г., издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик, а РС Пазарджик правилно го е потвърдил.

Неоснователни са възраженията на касатора, касаещи нередовното връчване на електронния фиш и ограничаване в резултат на това на неговите процесуални права. Касаторът възразява, че от представената административнонаказателната преписка не е установена разписка, както и кой и как е връчил фиша и съответно е имал представителна власт.

Съгласно чл. 189, ал. 5, изр. първо от ЗДвП, електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на функциите и правомощията им. Съгласно този текст, връчването се осъществява чрез пощенски оператор по смисъла на чл. 7 от Закона за пощенските услуги, или чрез длъжностни лица, определени от министъра на вътрешните работи. В случая касаторът възразява, че липсват „данни за момента и начина на връчване на електронния фиш“, като обаче касаторът не твърди, че лицето доставило пощенската пратка не е служител на пощенски оператор, нито, че връчването не е от служител, определен от министъра. Той не оспорва, че подписът върху ЕФ не е негов, нито пък е провел доказване в тази насока пред районния съд. Той дори не посочва как е разбрал за електронния фиш, ако нередовно е уведомен.

От представените копия на ЕФ е видно, че ЕФ е връчен на 23.10.2020г., за което е положен подпис, като споделям изложеното от РС Пазарджик, че ЕФ е връчен редовно. В съответния 14-дневен законов срок е подадена жалба срещу него, т.е. в срока по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, изчислен от отбелязаната в ЕФ дата на връчване. Съобразно това не може да се приеме, че са налице някакви ограничения на процесуални права на касатора в административната фаза на производството, вкл. и възможността му да подаде съответната декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП или да заплати глобата в намален размер. Срокът за деклариране на обстоятелствата по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП е еднакъв с този за съдебно обжалване. След като е упражнено право на обжалване в законовия срок, то за Т. не е съществувала пречка да подаде и съответната декларация преди неговото изтичане или да заплати глобата в намален размер. Неоснователни са възраженията му за нарушаване на правото да подаде декларация, доколкото по делото не се установява, а и не се твърди наличието на това обстоятелство, визирано в тази специална разпоредба. В случая, дори са неясни възраженията на касатора - дали оспорва обстоятелството, че електронният фиш не му е връчен лично срещу подпис от служител на МВР или че е изпратен по пощата до адреса му, като той не го е разписал или пощенския служител не е такъв.

Напротив - по делото се установява, че санкционираното лице е упражнило по надлежен начин правото си на защита, от което считам, че не е допуснато съществено процесуално нарушение. От момента на връчване – 23.10.2019г., започват да текат предвидените срокове в чл. 189, ал. 5 и сл. от ЗДвП  - за заплащане на глобата с отстъпка; за представяне на декларация с данни за лицето, което е извършило нарушението; за представяне на възражение пред директора на съответната структура на МВР или за обжалване на самия фиш пред съд. В случая е очевидно, че Б.Т. е избрал последната предоставена му от закона възможност за защита, като е обжалвал електронния фиш и не е пожелал да се възползва от другите три алтернативи, което е изцяло негов избор и преценка по какъв начин да упражни процесуалното си право на защита срещу издадения му електронен фиш.

По изложените съображения, намирам за неоснователни възраженията за нередовно връчване като фактор, определящ законосъобразността на съответния електронен фиш. Целта на закона е да бъде наказан действителният нарушител - този, който е извършил нарушението. В съответствие с тази цел собственикът и всяко лице, на което е съставен електронен фиш, може в 14-дневен срок от връчване на електронния фиш да представи пред органа писмена декларация. Очевидно тук не е представена, не се и твърди друг да е управлявал МПС. Явно е и намерението за обжалване на ЕФ, а не за неговото заплащане в намален размер. След като лицето надлежно е упражнило правото си на жалба, очевидно правото му на защита не е нарушено. Непрецизното изписване в случая на „връчен“ и „получен“, дата и подпис при писменото оформяне за връчване на електронния фиш е порок, който не е съществен, поради което не е основание за отмяна на НП.

 

СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА /П/