Р Е Ш Е Н И Е
№ 2447
гр. Варна, 30.05.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на тридесети април през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 480 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище
и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Й.Р.К., с ЕГН **********
и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е
издадена Заповед за изпълнение №9717/28.11.2017г. по ч.гр.д.№ 17999/2017г. по
описа на ВРС:
Сумата
от 1027.14 /хиляда двадесет и седем лева и четиринадесет ст./лева неплатена
главница по Договор за мобилни услуги с предпочетен номер +***
индивидуализирани в три броя фактури, както следва: № *** г.; от която сума
88.75 лева, представлява дължима цена за месечен абонамент и ползвани услуги за
периода от 09.02.2016г. до 14.03.2016г. и сумата от 938.39 лева, представлява
неустойка за номер + ***, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.11.2017 г. до окончателното
изплащане на задължението.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на 09.02.2016г. между страните е сключен договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** по програма „НонСтоп 49.99“ за срок от 24 месеца, срещу заплащане на стандартен месечен абонамент от 49.99 лева.
Й.К. не заплатил задълженията си по посочения договор в общ размер на 88.75 лева, представляващи незаплатени месечни абонаменти и използвани услуги за отчетен период 09.02.2016г. до 14.03.2016г.
На 16.04.2016г. мобилният оператор отправил писмена покана до ответника за доброволно плащане и след изтичане на посочения в поканата 10-дневен срок договорът между страните бил прекратен от мобилния оператор и ответникът дължал неустойка в размер на 938.39 лева, формирана съгласно чл.11 от договора като сбор на стандартните месечни абонаментни такси до изтичане срока на договора.
На 24.11.2017г. ищцовото дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение, по което било образувано ч.гр.д.№ 17999/2017г. по описа на ВРС и издадена заповед за изпълнение. Ответникът подал възражение срещу дължимостта на сумите по издадената заповед за изпълнение в срока по чл.414, ал.2 ГПК, което породило правен интерес у ищеца от предявяване на настоящите установителни искове.
Ищецът моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. С писмена молба, постъпила преди заседанието, моли за уважаване на предявения иск и постановяване на неприсъствено решение, в случай, че ответника не се яви в съдебното заседание. Ответника не се явява и неизпраща представител.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 09.02.2016г.
между страните е сключен договор за мобилни услуги, по силата на който ищцовото
дружество се задължило да предоставя на ответника мобилни услуги по програма
НонСтоп 49.99 срещу заплащане на месечна абонаментна такса в размер на 49.99
лева, със срок на договора 24 месеца /л.5-6/.
Към
доказателствения материал по делото са приети и общите условия на ищцовото
дружество за взаимоотношения с потребителите на мобилни телефонни услуги, издадените
от ответника фактури за процесния период и справките за месечно потребление към
същите, които не са оспорени от ответника в срока по чл.131 ГПК /л.8-18/.
С исковата молба е
представена и покана за доброволно плащане, с която ищцовото дружество кани
ответника да заплати сума в размер на 88.75 лева с включен ДДС в срок от 10 дни
от датата на писмото, като се отправя изявление до ответницата, че при
неплащане на задължението в посочения срок договорът за предоставяне на мобилни
услуги ще бъде прекратен и към задълженията на ответницата ще бъде добавено и
задължение за заплащане на неустойка в размер на 938.39 лева. Като дата на
писмото е посочена 16.04.2016г., а адресат: Й.К.,*** /л.19/.
Липсват
доказателства, а и твърдения от страна на ищеца, писмото действително да е
доставено и достигнало до знанието на ответника.
От ч.гр.д. №17999/2017г.
по описа на ВРС се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца и
на 27.11.2017г. е издадена заповед № 9717 за изпълнение на парично задължение
по чл.410 ГПК срещу ответника за сума в общ размер на 1027.14 лева, от които 88.75
лева задължение за неплатени абонаментни такси и мобилни услуги и 938.39 лева,
неустойка за предсрочно прекратяване на договора дължима по чл.11 от същият.
Заповедта за изпълнение е връчена на ответника на 04.12.2017г., като в срока по
чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу дължимостта на вземанията
посочени в заповедта за изпълнение.
Предвид
така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна
страна:
Предпоставка за допустимост на предявения искове бе ищеца да е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за процесната сума, да му е издадена такава и да е постъпило възражение от ответника срещу дължимостта на сумата в срока по чл.414, ал.2 от ГПК. Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявените искове бе установено от ч.гр.д. №17999/2017г. по описа на ВРС.
С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на 09.02.2016г. на договор за мобилни услуги между страните; прекратяването на договора за мобилни услуги, извършено едностранно от ищеца, включително изпращането и достигането на поканата за доброволно плащане на ответника; наличието на валидна клауза за неустойка в договора, както и размерът на претендираната неустойка.
В тежест на ответника бе да докаже твърденията си в подаденото в заповедното производство възражение, че са налице престъпни обстоятелства, от установяването, на които зависи изходът от спора (бил е измамен и тече разследване.
Предвид, че истинността на представените с исковата молба писмени доказателства не е оспорени от ответника в предвидения в закона преклузивен срок, то следва да се приеме за доказано сключването на договор за предоставяне на мобилни услуги на 09.02.2016г., както и наличието на неплатено задължение от страна на ответника за сумата от 88.75 лева, представляваща неплатени месечни абонаменти и използвани услуги за отчетен период от 09.02.2016г. до 14.03.2016г.
При липсата на твърдения от страна на ответника за заплащане на тези задължения и ангажиране на доказателства в тази насока предявения иск за приемане за установено дължимостта на вземане в размер на 88.75 лева, представляващо неплатени месечни абонаменти и използвани услуги се явява доказан по своите основание и размер и следва да бъде уважен.
Съгласно разпоредбата на чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. За да бъде ангажирана отговорността на ответната страна на основание цитираната законова разпоредба, е необходимо да са налице следните предпоставки: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено; неустойката да е уговорена между страните по договора.
В чл.11 от приложения с исковата молба договор между страните е записано, че в случай на прекратяване на договора през първоначалния срок /до 09.02.2018г./ по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответната програма месечни абонаменти.
Прекратяването на действието на договора с едностранно волеизявление от изправната страна – доставчик на мобилни услуги преди изтичане на срока му представлява разваляне на договора, ако основанието за прекратяване на облигационната връзка е виновно неизпълнение на задължение от страна на потребителя. С оглед характера на насрещните престации /за продължително изпълнение/ развалянето на договора има действие занапред.
Липсват доказателства по делото договорът между страните да е прекратен по предвиденият в закона ред, едностранно от мобилния оператор, поради виновно неизпълнение от страна на ответницата. С исковата молба е представено писмо обективиращо изявление на ищеца отправено до ответника, с което го кани да изпълни в 10-дневен срок задълженията си по договора и го уведомява, че при неизпълнение в посочения срок ще прекрати договора и ще претендира уговорената между тях неустойка. Не са ангажирани обаче доказателства, а и не са изложени твърдения от страна на ищеца, това изявление реално да е достигнало до ответника. С доклада по делото изрично е указано на ищеца, че не сочи доказателства приложената покана за доброволно плащане да е изпратена и достигнала до ответника, като такива доказателства не са представени в производството и след дадените указания. Това е и причината исковата претенция за заплащане на неустойка да не се явява вероятно основателна според представените доказателства, което е пречка за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника за претендираната неустойка.
Предвид изложеното исковата претенция за установяване дължимостта на неустойка в размер на 938.39 лева, дължима на основание чл.11 от договора се явява неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, доколкото не се установи да са възникнали предпоставките за възникване на задължение на ответника за заплащане на неустойка по сключения между страните договор за мобилни услуги.
Отделно от горното следва да се отбележи, че при неизпълнението от страна на ответника на задълженията и по договора, мобилният оператор е решил да се възползва от правото си да прекрати договора и заплащането на неустойка в размер на всички абонаментни такси до края на договора би надхвърлило присъщите на неустойката функции.
Допустимо е уговаряне от страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, а в случая и като неравноправна клауза по смисъла на чл.146, ал.1 от Закона за защита на потребителите, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение – т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за предоставяне на мобилни услуги, в размер на всички неплатени по договора абонаментни такси до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на неустойката, тъй като мобилният оператор по вече разваления договор получава имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на мобилни услуги, което води до неоснователното му обогатяване и нарушава принципа за справедливост.
Предвид изхода от спора и при направено само от ищеца искане за присъждане на направени по делото разноски, такива следва да му бъдат присъдени според уважената част от предявените искове. Размерът на направените от ищеца разноски е 385 лева в заповедното производство и 375 лева в исковото производство. Съобразно уважената част от исковете в полза на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 33.27 лева в заповедното производство и 32.40 лева в исковото производство
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Й.Р.К., с ЕГН ********** и адрес *** ДЪЛЖИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 следната сума, за която е издадена Заповед за изпълнение №9717/28.11.2017г. по ч.гр.д.№ 17999/2017г. по описа на ВРС:
Сумата от 88.75 лева, представлява дължима цена за месечен абонамент и ползвани услуги за периода от 09.02.2016г. до 14.03.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 27.11.2017 г. до окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 срещу Й.Р.К., с ЕГН ********** и адрес *** иск за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество сумата 938.39 лева, представлява неустойка неустойка за предсрочно прекратяване на договора по чл.11 от договора между страните от 09.02.2016г, за която сума е издадена заповед за изпълнение №9717/28.11.2017г. по ч.гр.д. №17999/2017г., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Й.Р.К., с ЕГН ********** и адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Т.Б.“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление ***, Бизнес Парк София, сграда 6 сумата от 32.40 лева, представляваща направени в настоящето производство съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 33.27 лева, представляваща направени разноски в заповедното производство, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: