МОТИВИ по Присъда
№ 260011/06.10.2020 г. по НОХД № 1071/2019 г. по описа на Дупнишки
РС
Дупнишка районна прокуратура е повдигнала обвинение против Б.Р.Е.,
с ЕГН **********, роден на *** ***, живущ
***, българин, български гражданин, с основно образование, живее на съпружески
начала, безработен, неосъждан, за престъпление
по чл.144, ал.3, във вр. с ал.1 от НК.
В обвинителният акт се сочи, че на 28.01.2019г. в гр. Дупница, кв. “Гиздова махала“ - на широкото, се е заканил на И.К.П. *** с
убийство с думите: „Сега ще те бием! Ще те мушкам! Ще те утепам!
Ще те убием!“, като същевременно го е хванал за якето и му го е скъсал, като
това заканване е могло да възбуди у И.П.
основателен страх от осъществяването му.
Представителят
на прокуратурата поддържа обвинителния акт и предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание, предвидени в особената част на НК, в близост до минимален
размер предвиден от закона, като съдът се съобрази със спецификата на случая и
степента на обществената опасност на деянието, а именно „Лишаване от свобода“
за срок между 3 (три) и 6 (шест) месеца,
като бъде отложено изпълнението на
наказанието за срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 от НК , както и
да бъде осъден да заплати направените по делото разноски.
В хода на съдебното следствие пострадалият свидетел е конституиран в
качеството му на граждански ищец и частен обвинител, представляван от адв. Ч., която счита,
че деянието и деецът са доказани по безспорен начин, като моли подсъдимият да
бъде признат за виновен, както и да бъде уважен предявения граждански иск в
размер на 6000 лв., представляващ обезщетение за причинени неимуществени вреди
в следствие на деянието, ведно със законната лихва, считаното датата на
деянието- 28.01.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира
деловодни разноски.
Подсъдимият е дал обяснение по случая. Твърди, че не е отправял закани спрямо св. П.,
тъй като на инкриминираните дата и час, сочи че е бил на работа в София, а
когато се върнал с микробуса, в който били неговия баща и неговия колега Бисер,
слязъл при магазин „Брезите“ гр. Дупница. От там, заедно със съпругата си, се прибрали пеша в къщи. В последна дума
твърди, че е невинен. Моли да бъде оправдан и делото да бъде прекратено.
Адв. Н. - договорен
защитник на подсъдимия пледира подзащитният му да бъде оправдан, тъй като деянието, в
което е обвинен не е доказано, поради което счита, че последното не е извършено от подзащитния
му, нито от обективна, нито от субективна страна.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност прие за
установено следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Б.Р.Е. ***, българин, с българско гражданство, живущ ***,
неженен, с основно образование, безработен, неосъждан.
Пострадалият свидетел И.К.П. работи като
таксиметров шофьор и като инструктор в школа за шофьорски курсове в гр.
Дупница. Той се познава с подсъдимия Е. от 2018г., като последният посещавал автошколата му във връзка с неговата жена, която била записана на курс, но не била
допускана на изпит, тъй като според св. П. не била подготвена в достатъчна
степен, за което обяснение жената на подсъдимия и подсъдимия се били усъмнили.
В тази връзка подсъдимият искал да изясни нещата, тъй като за посещението на
този курс и за явяване на изпит са били давани пари, а не са получили
резултата, който очаквали. Освен това самият подсъдим желаел да се сдобие със
свидетелство за управление на МПС, но тъй като нямал необходимото образование св. П. му обяснил, респ. отказал
да удовлетвори желанието му. Оттогава отношенията им били влошени, тъй като
пострадалият отказал да удовлетвори искането на подсъдимия да му съдейства за
издаване на шофьорска книжка в нарушение на законовите изисквания. Поради тези
причини още от тогава възникнал конфликт между тях двамата, тъй като
подсъдимият отишъл в автошколата и се опитал с
агресивни действия да разреши тези така наречени проблеми за него. След това когато се случвало да се срещнат
някъде из гр. Дупница, подсъдимия му отправял заплашителни реплики.
На 28.01.2019 г. около 18.00 часа в гр.
Дупница пострадалият изпълнявал с таксито курс от т. нар. заведение на „Марци“ до „Гиздова махала“. Возил
свидетеля Б.А., който седял на предната седалка до шофьора. Когато стигнали на
широкото в Гиздова махала - там, където свършва ул.
„Бузлуджа“ и започва ул. „Отец Паисий“, пострадалият спрял. В този момент откъм
махалата към автомобила бързо се приближил подсъдимия Б.Е., който бил сам.
Отишъл до вратата на шофьора, отворил я рязко и му заявил: „Сега ще те бием! Слизай
от колата! Ще те мушкам и ще те утепам!“.
Пострадалият му отговорил, че няма за какво да се бият и го помолил да си
тръгне. Подсъдимият повторил: „Слизай! Ще те убием!“. След това се обърнал към
все още намиращия се на автомобила свидетел Б.А. и му казал: „Нали знаеш кой
съм и какво ги правим всичките като вас?“, като му казал да не пречи на
разговора им, тъй като отношенията касаят него и св. П.. Свидетелят А. го
попитал какво става, на което подсъдимия отговорил: „Не ме питай, сега ей този
ще го утрепем!“, при което с едната ръка издърпал за якето пострадалия П., като
искал да го измъкне извън колата. При дърпането якето на същия се скъсало в
областта под мишницата. При това съприкосновение телефона на пострадалия свидетел
паднал в краката му и се счупил екрана му. Въпреки това дърпане пострадалият
успял да потегли с автомобила, при което подсъдимия изритал колата в предната лява врата. И.П. избягал с колата
заедно с клиента си Б.А. в нея, който присъствал на целия инцидент. На около 20
метра пострадалият срещнал сина си - свидетел К.И.П., който също извършвал курс
в този район, и му разказал случилото се. К.П. тръгнал да търси подсъдимия,
който избягал към новите жилища, а пострадалият подал сигнал на тел. 112. На
място бързо пристигнали два полицейски автопатрула,
на които И.П. обяснил всичко. Полицейските служители го насочили да отиде до
полицията и да си подаде жалба.
От изготвената на досъдебното производство
фоноскопска експертиза на аудио записа на телефонния
разговор между пострадалия и оператора на тел. 112 е видно, че пострадалият е
заявил, че му е отправена закана с убийство.
Обвинението се доказва от
показанията на свидетелите И.К.П., Б.М.А., Е.М.Е., К.И.П. и Г.Й.К.; фоноскопска експертиза; писмо и документи от дирекция
„Национална система 112“; свидетелство за съдимост на обвиняемия, както и от
другите приложени по делото документи. Съдът не кредитира показанията на
свидетелите Т.С. –лицето, с което подсъдимия живее на съпружески начала, Р.Н. –
негов баща и Бисер Филипов. От обясненията на подсъдимия е видно, че микробуса
е управляван от колегата Бисер, напротив
останалите свидетели твърдят точно обратното, че микробуса е управляван от св. Р.Н.,
т.е. налице е пълно разминаване в показанията на свидетелите и обясненията на
подсъдимия, като последния е изразил
своята защитна теза опитвайки се да напасне
обясненията си със свидетелите, които са негови близки и са заинтересовани
от изхода на делото. Св. С. даде
различни показания на ДП и в хода на съдебното следствие относно часа на
тръгване на подсъдимия и свекъра ѝ, а двамата свидетели Р.Е. Бисер
Филипов заявиха, че не могат да се спомнят за 2019 г. дали са работили в София
през зимните месеци, което прави техните показания негодни, тъй като се опитват
да изградят алиби на подсъдимия. Както пострадалия свидетел П., така А., който се е возил до него в таксиметровия
автомобил са категорични в показанията, си че на инкриминираната дата, в
посочения час подсъдимия е бил в гр. Дупница. В подкрепа на този и извод и
телефонното обаждане на тел. 112, което е направил пострадалия свидетел, за
което е изготвена съдебно-фоноскопска експертиза,
видно от който разговор се установява възприетата в обвинителния акт и от съда
фактическа обстановка.
С оглед изложеното може да се направи
извода, че подсъдимия Б.Р.Е., ЕГН **********, както от обективна, така и от
субективна страна е осъществила състава ма престъплението на чл. 144, ал.З във вр. с ал. 1 от НК.
Предвид
гореизложеното съдът прие, че подсъдимия Валентин Зоев
Иванов е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна състава на
престъпление по чл. 144, ал. 3, във вр. с ал. 1 от НК.
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА
С
разпоредбата на чл.144, ал.1 от НК се защитава личната свобода на гражданите и
се засягат обществените отношения, осигуряващи правото на всеки човек свободно
и самостоятелно да формира решения и да изразява собствена воля. От обективна страна обвиняемият Б.Р.Е. ***- на
широкото, се е заканил на И.К.П. ***, с убийство е думите: „Сега ще те бием!,
Ще те мушкам!, Ще те утепам!, Ще те убием!“, като
същевременно го е хванал за якето и му го е скъсал, като това заканване е могло
да възбуди у И.П. основателен страх от осъществяването му.
Обект на твърдяното престъпление е, че спрямо И.П.
подсъдимия е извършил действия – отправяне на думите „Сега ще те бием!, Ще те мушкам!, Ще те утепам!, Ще те убием!“, което било възприето пряко от пострадалия свидетел, даже същия бил нападнат
и ударен от подсъдимия докато влизал в помещението. Изпълнителното деяние се изразява в обективиране чрез думи или действия за извършване на
престъпление против личността на
пострадалия, която заплаха е възприета от това лице и е възбудила у св. П. основателен
страх за осъществяването й. За да бъдат, обаче, отправените думи възприети като
закана за убийство по смисъла на чл. 144, ал. 3 от НК, е необходимо те да са
могли да възбудят основателен страх у заплашения за осъществяването й, тоест да
е съществувало основание, че заканата ще бъде реализирана. С оглед събраните
гласни доказателства, съдът прие, че процесните думи
на подсъдимия са били в състояние да възбудят основателен страх у заплашения,
тъй като безспорно се доказа, че са изречени такива думи от страна на
подсъдимия, дори при изричането им е проявил и физическа агресия- хванал го е за якето, в областта на рамото,
от лявата страна, като се е опитал да го измъкне от авотомобила,
но като резултата се е скъсало само якето, тъй като пострадалия свидетел почти веднага
тръгнал с автомобила. Заплашването трябва да е част от реалността, да
принадлежи на познаваемите процеси и явления и да създава възможност за
възбуждане у жертвата на основателен страх от извършване на
престъплението, начинът по който е
отправена заканата, психичното състояние на дееца. За съставомерността
на деянието не е необходимо пострадалият да се е уплашил, макар че в случая това
е налице. Твърдението на подсъдимия, че не е отправена закана с престъпление
против личността по смисъла на чл. 144, ал. 1 от НК не се подкрепя от събраните
по делото доказателства. По делото се събраха
безспорни факти относно това обстоятелство, като обяснението на подсъдимия
съдът приема за негова защитна теза, а обясненията на св. Т.С. –лицето,
с което подсъдимия живее на съпружески начала, Р.Н. – негов баща и Бисер
Филипов, доколкото
са заинтересувани от изхода на делото, то техните показания следва да бъдат
приети критично, тъй като показанията на свидетелите П. и А., които са
очевидци, са точни, ясни, безпристрастни и
непротиворечиви. Освен това съдът изцяло кредитира показанията на св. К.П., Е.Е. и Г.К., които дошли непосредствено след случая и видели,
че св. П. е разстроен и със скъсано яке. В тази посока са показанията и на
пострадалия свидетел П. и макар, че същия е пострадал и като такъв е
заинтересован от изхода на делото, съдът кредитира изцяло неговите показания,
тъй като кореспондират с останалия доказателствен
материал. В този смисъл от страна на защитника на подсъдимия се спори относно
обстоятелството изричани рли са били тези думи изобщо
и ако са изречени от подзащитния му какъв ефект са
имали тези думи върху пострадалия и дали са могли да възбудят у него основателен
страх от осъществяването на престъпление против личността. В този връзка защитникът
на подсъдимия е направил анализ на събраните по делото гласни доказателства,
като счита, че деянието не е доказано, тъй като твърди, че подсъдимия не е
извършвал някакви заплашителни действия. Напротив твърди, че в хода на процеса
са били доказвани влошени взаимотношения между
пострадалия свидетел и подсъдимия в миналото, което няма връзка с предмета на
делото. На следващо място сочи, че пострадалия и подзащитния
му се познават отдавна, като пострадалия не би следвало, след като работи като
таксиметров шофьор, да се страхува от
ругатни, още повече, че подсъдимия е много по-млад от него, и ако последния е
употребил такива изрази, то това е било израз на импулсивно поведение и думите му
няма как да са възбудили основателен страх у пострадалия. Текстът на чл. 144,
ал. 1 от НК обаче не предвижда извършването на допълнителни действия или
носенето на средства за осъществяване на заканата, за да има съставомерно деяние. Нещо повече, законодателят не определя
момент, в който пострадалия би могъл да очаква изпълнение на отправената
закана, т.е. достатъчно е в субективните представи на заплашения да се оформи
очакването, страхът от реална възможност за реализация на заплахата.
Законодателят не говори за опасност от непосредствено нападение. Ето защо не е
необходимо в момента на заканването извършителят да осъществява и допълнителни
действия на заплаха, да носи оръжия и пр. От събраните по делото доказателства
е видно, че св. И.П. е изпитал основателен страх от предстояща физическа
саморазправа, тъй като подсъдимия се опитал да го измъкне от автомобила и го е
дърпал с такава сила, че скъсал якето му. В тази физическа схватка телефонът на
пострадалия свидетел паднал долу в краката му и се е счупил дисплея, а в опита
си да избегне разрастващата се агресия св. П. потеглил с автомобила, като
подсъдимия започнал да рита с крак по вратата на автомобила и го повредил. В
показанията си на свидетелят П. е разяснил, че е бил стресиран от проявената
физическа саморазправа, състояла се докато бил в таксито, в което имал клиент,
от който подсъдимия не се бил притеснил,
дори казал да не взема отношение по случая, тъй като и самият той знаел, че
подсъдимия се ползва с лоша слава в
квартала, че е отмъстителен, освен това пострадалия е бил подложен на психическа
атака, преминала във физическа саморазправа няколко месеца преди това. В съответствие с настоящия казус е и Тълкувателно
решение № 53/18.09.1989 г. по н.д. № 47/89 на ОСНК на ВС, в което е обърнато
внимание, че основният и квалифицираните състави на престъплението по чл.144 от НК защитават личната свобода на гражданите, и във връзка с престъпния състав по
чл.144, ал. 3 от НК продължава: „С извършване на престъплението се цели промяна
на поведението и действията на заплашения противно на волята му в исканата от
дееца насока. За осъществяване на това престъпление от обективната страна се
изисква обективиране чрез думи или действия на закана
с убийство спрямо определено лице, която да е възприета от него и би могла да
възбуди основателен страх за осъществяването й. От субективна страна деецът
следва да съзнава съдържанието на заканата, и че тя е възприета от заплашения
като действителна заплаха. Не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Тези обстоятелства следва да се преценяват каквито са били по време
на извършване на деянието, а не след минаването на определено време. Ето защо
за извършване на престъплението по чл.144, ал. 3 от НК не се изисква в момента
на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши убийство, нито да
е действал с годно средство и при условия, при които резултатът реално може да
настъпи.“ Именно в духа на цитираното тълкувателно решение, по делото се
установява по един безспорен и категоричен начин, че Б.Е. е съзнавал смисъла и
характера на отправената закана, а страхът от осъществяването й е възникнал у И.П.
веднага след изричането й. Съдът взе предвид и
установената трайна съдебна практика, че заканата по чл.144, ал.3 от НК следва
да се преценява като такава към момента на извършване на деянието, а не след
време, както и с оглед възприятието на конкретния адресат /вж. ТР №53/1989г. на
ОСНК, р.№49/1987г., р.№339/1997г./. Преценката дали заканата с престъпление
е могла да възбуди основателен страх у пострадалия, следва да бъде взета
предвид цялостната фактическа обстановка, характеризирана като време, място,
евентуално присъствие и на други лица, освен дееца и пострадалия.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА
От субективна страна следва да е налице пряк умисъл. Подсъдимият
Е. е извършил престъплението умишлено, с пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им, тъй
като е съзнавал съдържанието на заканата
и, че тя е възприета от заплашения И.П. като действителна, т.е.
искал да внуши страх у пострадалия от
себе си.
Смекчаващо отговорността на подсъдимия Б.Р.Е.
обстоятелство с фактът, че към момента на извършване на деянието е неосъждан, поради което
при условията на чл. 54, ал. 1, във вр. с чл.
37, ал. 1, т. 1а от НК, съдът му наложи наказание „Лишаване от свобода” в близост
до предвидения от закона минимум -за срок от 8 (осем) месеца, като приложи
разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, тъй като подсъдимия не е осъждан до
момента и отлагане на изтърпяването на наказанието за срок от три години би допринесло за изпълнение
целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК, както на
специалната, така и на генералната, като така наложеното наказание ще
въздейства на подсъдимия да се поправи и да се превъзпита и предупредително, за
да може в бъдеще да спазва законите на страната, за да не стане субект на
престъпление. А така също наложеното наказание ще въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите членове на обществото.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК
Досежно предявения
граждански иск, РС гр. Дупница съобрази следното: съдът намира, че в резултат на процесното
противоправно деяние е в причинна връзка с
поведението на подсъдимия, пострадалия е изпитал страх, уплаха, стрес и
наранено достойнство вследствие на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК, като са му причинени неимуществени
вреди, за които трудно би било да се намери равностоен паричен еквивалент.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното.
Отговорност за непозволено увреждане по чл. 45 от ЗЗД носят само физическите
лица, които са причинили вредата чрез
своите виновни действия или бездействия. Тази отговорност се поражда при
наличността на причинна връзка между противоправното и виновното поведение на дееца и
настъпилите вреди, което в процесния казус безспорно
се установи от изложеното по- горе. По силата на чл. 45 ЗЗД подлежат на
обезщетяване всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането. Пострадалият е претърпял неимуществени вреди, които са неизмерими
с пари и затова размерът на следващото се от тях обезщетение, както и кръгът на
лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, обаче, е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които се имаха предвид от съда
при определяне размера на обезщетението. Такива обективни фактори са характерът на увреждането, начинът на
извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, настъпилият вредоносен
резултат, възрастта на увредения, общественото му положение, необходимия възстановителния
период. Обезщетението за неимуществени вреди, предвидено в чл. 52 от ЗЗД, възмездява
главно неимуществените вреди, понесени от увредения вследствие на увреждането,
която фактическа обстановка бе констатирана по несъмнен начин по-горе. В случая съдът се съобрази с непродължителния процес
на възстановяване, обстоятелството, че е
бил унижен публично на улицата, уплахата и стреса. Правилното прилагане на
Закона изисква за неимуществените вреди да бъде обезщетяван пострадалия, след
като се установи, че действително е претърпял такива вреди, което, с оглед на
гореизложеното, се установи недвусмислено по делото. Кръгът на лицата, които
имат право на неимуществени вреди, се определя от съда по справедливост и в
случая обхваща безспорно И.К.П..
С оглед на тези
обстоятелства главният иск, предявен към Б.Р.Е., да му
заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
гореописаното престъпление, се явява
доказан по основание. Съобразно установеното по делото, по справедливост съдът присъди сумата от 2 000 лв. (две хиляди лева). Основателен
и доказан е акцесорния иск, като съдът осъди
подсъдимия Е. да заплати върху уважената
размер на иск и законната лихва, считано от датата на увреждането -28.01.2019
г., до окончателното изплащане на цялата сума, като иска за разликата до 6 000
лв. (шест хиляди лева) по
първоначално предявения иск съдът отхвърли като неоснователно завишен.
ПО
РАЗНОСКИТЕ
На основание чл.189, ал. 3 от НПК съдът
осъди подсъдимия Б.Р.Е., с ЕГН ********** ***, с ЕГН **********, да заплати по сметка на ОДМВР – Кюстендил
направените по досъдебното производство разноски за възнаграждение на вещо лице
в размер на 89.57 лева (осемдесет и
девет лева и петдесет и седем стотинки), да заплати на И.К.П., ЕГН ********** сума в размер
на 700 лв. (седемстотин лева), представляваща
разноски за един адвокат, както и да заплати по сметка на РС – Дупница сума в
размер на 80лв. (осемдесет лева),
представляваща 4 % държавна такса върху уважения размер на предявения
граждански иск.
По горните съображения
съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: