№22
гр. Силистра,22.02.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Силистренският
окръжен съд, гражданско отделение в откритото
заседание
проведено на
деветнадесети февруари през
две хиляди и
деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА ВАСИЛЕВА
1. ВИОЛЕТА АЛЕКСАНДРОВА
ЧЛЕНОВЕ:
2. ДОБРИНКА СТОЕВА
при
участието на съдебния секретар
Ели Николова и
в
присъствието на прокурора
, като
разгледа
докладваното от председателя в.
гр. д. № 18/2019 г. по описа
на СОС
и за да
се произнесе, взе в
предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
Настоящото дело е
образувано по въззивна жалба, предявена от Община Ситово, обл. Силистренска,
чрез Кмета Сезгин Басри Алиибрям, против решение № 369/27.11.2018г.,
постановено по гр.д.№ 828/2018г. по описа на Силистренския районен съд,
с което съдът е ПРИЗНАЛ ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Община Ситово с БУЛСТАТ ********* с адрес: с.
Ситово, общ. Силистра, ул. „Трети март“ № 72, че З.И.Н. и П.А.Ж. са собственици
при равни права по наследство от А.И.И. (известна и с имената А.И.К. и А.Г.К.)
на имот № 002023 (две хиляди двадесет и три) с площ от 409 кв.м. (четиристотин
и девет кв.м.), четвърта категория, находящ се в м. „Къшлите“, землището на с.
Ирник, общ. Ситово, обл. Силистра, при съседи: имот № 002025 – жилищна
територия на с. Ирник, имот № 002030 – др. селищна територия на Община Ситово и
имот № 002018 – нива на Я.Й.Г. Осъдил е жалбоподателя да заплати съответни
такси и разноски. Жалбоподателят счита,
че обжалваното решение е изцяло неправилно, необосновано и постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което моли съда да го
отмени и постанови ново, с което да отхвърли предявения против него иск за
собственост като неоснователен и недоказан , с произтичащите последици. В с.з.
пред тази инстанция се представлява от адв. Русчева, от АК, гр. Силистра, която
поддържа становището от жалбата.
Ответниците по
въззивната жалба и ищци в
първоинстанционното производство З.И.Н. и П.А.Ж., чрез процесуален представител , са депозирали писмен отговор по реда на чл. 263 ГПК, с който заявяват, че жалбата е неоснователна – обжалваното решение-
правилно, поради което молят да бъде потвърдено, претендират разноски за тази
инстанция. Пред тази инстанция се явява процесуалният им представител, адв. Б.,
която поддържа отговора.
ОС, като съобрази доводите на
страните и данните по делото, прие за установено следното:
Жалбата е предявена от надлежна
страна против подлежащ на обжалване съдебен акт и при спазване на процесуалните
изисквания по чл. 258 и сл. ГПК, поради което
е допустима.
Делото е образувано пред районния
съд по искова молба, предявена от З.И.Н. и П.А.Ж., против настоящия въззивник,
като претендират, на основание чл. 124 ГПК във вр. чл. 5,ал. 1 ЗН и чл. 537,
ал. 2 ГПК., съдът да постанови решение, с което съдът да признае за установено
по отношение на ответника, че те са собственици на имот извън регулация, съставляващ имот
№ 002023 с площ от 409 кв.м., четвърта категория, находящ се в м. „Къшлите“,
землището на с. Ирник по давност и наследство, както и да отмени съставения за
него АЧОС.
И пред двете инстанции настоящият въззивник счита,
че правото му на собственост върху процесния имот произтича от обстоятелството,
че никой не е поискал реституцията му по реда на ЗСПЗЗ в указаните в закона срокове.
Счита, че по делото няма данни по какъв начин и дали изобщо е бил обработван
имота след смъртта на наследодателката, дали е бил включван в колективно
селскостопанско формирование, както и изобщо данни за идентичност на имота от
акта за публично завещание с процесния имот.
Съгласно приложения по делото препис от
нотариален акт за публично завещание от 03.04.1943 г. се установява, че А. И.И. е получила по завещание
недвижим имот - дворно място с площ от 1,800 дка, находящо се в с. Ирник. От представена по делото служебна бележка, изходяща
от Община Ситово, става ясно, че това дворно място съставлява имот пл. № 2 в
кв. 5 по стария план на с. Ирник, одобрен със заповед № 2660 от 12.11.1954 г.,
с площ от 1649 кв.м., за част от който (1240 кв.м.) е отреден парцел Х-2, а
останалата част от 409 кв.м. е останала извън регулация и е идентична с имот № 002023 по КВС на селото, поради което не е
основателно възражението за липса на идентичност на имота, от завещанието и
процесния имот. Налице са и доказателства за идентичност на имената А.И.К.
и А.Г.К., като съгласно удостоверение за наследници, нейната
смърт е настъпила през 1991 г. а нейните дъщери М.И.И. и З.И.Н. и съпругът ѝ И.И.К. , са я наследили. След смъртта на съпруга И.К. през 2006 г.и на една от дъщерите – М. И.И.,
починала през 2017 г., към завеждане на делото наследници на имуществото на общия
наследодател, включително и на процесния
имот са ищците по делото , настоящи въззиваеми.
Пред първата инстанция са разпитани
свидетелите Р.Й. и Г.С., съгласно показанията на които спорният имот е бил ползван без прекъсване във
времето от семейството на А.И.И., съответно от нейните наследници, както и
никога не е бил включван в блок на ТКСЗ, нито върху него са провеждани
мероприятия на колективното земеползване. Същевременно от представен по делото
акт за частна общинска собственост № 2145 от 30.06.2017 г. е видно, че имотът,
представляващ част от наследството на А.И.И., е актуван като общински по силата
на решение по чл. 18ж ППЗСПЗЗ № 173 от 06.11.1997 г., т.е. на неизяснено според данните от
акта основание.
Нито пред районния съд, нито в настоящото производство ответникът
представя
доказателства, че първоначалният ползвател или член на неговото семейство е бил
член на ТКЗС, съответно че имотът е одържавен по реда на ЗТПС /отм./, поради
което, правилно
районният съд е приел, че не е подлежал на реституция по реда на чл. 10 ЗСПЗЗ,
още повече че фактическата власт спрямо него никога не е била отнета от
първоначалния собственик и неговите наследници. Друг довод в тази насока е и факта, че процесният
имот се явява продължение на дворното място на А.И.И.,
т.е. има селищен характер, поради което дори да беше внесен в ТКЗС , запазва реалните си граници с
оглед разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Примерния устав на ТКЗС.
С жалбата се прави превратно тълкуване от страна на въззивника на показанията на св. Й., че е обработвал мястото с трактор, собственост на
ТКЗС срещу заплащане от наследодателката на ищците с изявлението, че е добре
известно , че такава практика НИКОГА НЕ Е ИМАЛО.Изявлението е голословно и при положение, че се
касае за доста отдалечен във времето период, трудно може да се обобщава, че на
всички е добре известна практиката на ТКС в това село. Коментарът, че 5 дка частно ползване не може да се
приравни с 409 кв.м., за които се води настоящият спор, също е неоснователен.От данните по делото е ясно,
че при регулацията на селото през 1956г. точно тези 409 кв.м. от
общия имот, който е общо 5 дка, остава извън регулация. Останалите повече от 4
дка са в регулация. Не се касае за лично ползване или за някаква преотстъпена от ТКЗС земя
за обработка от наследодателите на ищците.
Ето защо, жалбата е неоснователна. Правилно
районният съд е уважил исковата претенция, тъй като съгласно данните по делото,
ищците е в качеството си на наследници на А.И.И. са собственици на процесния
имот, тъй като правото им на собственост не се е погасило в полза на ответната
община, при положение че имотът не е подлежал на реституция по реда на ЗСПЗЗ.
Решението следва да бъде потвърдено, а въззивникът
следва да заплати на въззиваемите направените от тях разноски по делото в
размер на по 150 лв. на всяка една от тях.
Водим от горното ОС
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
369/27.11.2018г., постановено по гр.д.№ 828/2018г. по описа на
Силистренския районен съд
ОСЪЖДА Община Ситово с БУЛСТАТ
********* с адрес: с. Ситово, общ. Силистра, ул. „Трети март“ № 72 да заплати
на З.И.Н. половината от направените по делото разноски пред тази
инстанция в размер на 150 лв. (сто и
петдесет лв.) за адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА Община Ситово с БУЛСТАТ
********* с адрес: с. Ситово, общ. Силистра, ул. „Трети март“ № 72 да заплати
на П.А.Ж. половината от направените по делото разноски пред тази
инстнация в размер на 150 лв. (сто и петдесет лв.) за адвокатски хонорар.Решението
може да се обжалва пред
Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от получаването
му от страните по делото по реда на
чл.280 и сл. ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.
.