Решение по дело №16916/2017 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 27.12.2018 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийски градски съд, І Гражданско отделение, 2-ри състав, в публично заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                         

Съдия: Евгени Георгиев

 

при секретаря Йоана Петрова разгледа докладваното от  съдия Георгиев гр. д. № 16 916 по описа за 2017 г. и

 

Р Е Ш И:

 

[1] ОСЪЖДА  З. „Б.И. “ АД да заплати следните суми:

1. на М.А.М. - 170 000,00 лева на основание  чл. 223, ал. 1, връзка чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм) обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка С.Б.Н.вследствие на пътно-транспортно произшествие (ПТП) от 02.01.2013 г. плюс законната лихва от 02.01.2013 г. до окончателното изплащане;

3. на СГС – 6 800,00 лева на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК държавна такса. Ищецът е със съдебен адрес – М. А. М. ***. З. „Б.И.“ АД е с адрес ***.

 

[2] ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 223, ал. 1, връзка чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) на  М.А.М. срещу З. „Б.И.“ АД за обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на С.Н.за разликата над 170 000,00 лева до пълния предявен размер от 180 000,00 лева.

 

[3] ОСЪЖДА М.А.М. да заплати на З. „Б.И.“ АД 333,33 лева разноски по делото на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.

 

[4] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от уведомлението.

 

[5] Ако ответникът обжалва изцяло решението, с въззивната си жалба той следва да представи доказателство, удостоверяващо внасянето на 3 400,00 лева държавна такса по сметка на САС, а, ако обжалва частично решението, той следва да внесе 2% държавна такса върху обжалваната сума и представи вносен документ. При неизпълнение съдът ще върне въззивната жалба. Ищецът не дължи държавна такса и разноски.

 

МОТИВИ НА СЪДА ЗА ПОСТАНОВЯВАНЕ НА РЕШЕНИЕТО

 

Производството е исково, пред първа И.танция.

 

I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА

 

1. На ищеца

 

[6] В искова молба от 29.12.2017 г. М.А.М. заявява, че е син на С.Н., която е починала вследствие на ПТП от 02.01.2013 г. ПТП е било предизвикано от А.М., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника З. „Б.И.“ АД ***). От смъртта на своята майка, ищецът е претърпял болки и страдания, които той оценява на 180 000,00 лева.

 

[7] Б.И.не е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди. Затова М.А.М. *** да му заплати 180 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът търси и законна лихва от 02.01.2013 г. до коночателното ѝ изплащане (исковата молба, л. 2-6 от делото).

 

2. По писмения отговор на ответника      

 

[8] Ответникът Б.И.е подал писмен отговор, като е оспорил предявените искове. Той е заявил, че:

1. А.М. не е причинил ПТП;

2. гражданската отговорност на А.М. не е била застрахована при Б.И.;

3. размерът на търсеното обезщетение е завишен;

4. пострадалата е допринесла за настъпването на смъртта си, защото е била без поставен обезопасителен колан (писмения отговор, л. 68).

 

II. ОБСТОЯТЕЛСТВА, КОИТО СЪДЪТ УСТАНОВЯВА, СЛЕД КАТО СЕ ЗАПОЗНА С ФАКТИЧЕСКИТЕ ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ И СЪБРАНИТЕ ПО ДЕЛОТО ДОКАЗАТЕЛСТВA

                              

1.              Обстоятелства, които съдът установява

 

[9] С.Н.е била родена на *** г., а нейният син М.А.М. е бил роден на *** г. (удостоверение за наследници, л. 9). М.А.М. е имал специални потребности поради специфичното му здравословно състояние. През 2012 г. той е бил диагностициран с разширени арахноидни пространства - двустранно, фронтално и темпорално. Лекарите са приели, че ищецът е имал незавършено развитие на мозъчните структури (компютърна томография, л. 49).

 

[10] През същата 2012 г. лекарите са установили, че ищецът е имал и пароксизмални пристъпи - афект-респираторни пристъпи, специфични разстройства в развитието на двигателната функция. Той не е можел да се изправя сам, въпреки че към момента на диагнозата е бил на една година и два месеца (епикриза, л. 47-48). По-късно, през 2013 г. лекарите са установили, че М.А.М. е казвал изречения от две-три думи с неясен говор и е имал лека дисартрия (разстройство на речта) (консултативен преглед, л. 50).

 

[11] Състоянието на М.А.М. е изисквало специално внимание и въпреки младостта ѝ, С.Н.се е грижила за своя син още от неговото раждане. Поради здравословните си проблеми той често е боледувал и майка му го е придружавала на прегледите в болничните заведения. Ищецът е бил много привързан към майка си (показанията на свидетелите М. и Н., л. 121-123).

 

[12] На 02.01.2013 г. А.М. е управлявал лек автомобил „БМВ“ по автомагистрала „Тракия“ с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София. В автомобила на предната дясна седалка е пътувала С.Н.. А.М. е предизвикал ПТП, от което е починала С.Н.(присъдата, л. 33-40; решенията на ПвАС и ВКС, л. 96-119). Към този момент ГО на А.М. *** (справката от Гаранционен фонд, л. 31).

 

[13] Смъртта на С.Н.е била неочаквана за М.А.М.. Той е бил на почти две години и смъртта на майка му го е лишила завинаги от майчина обич и грижи. Той често е питал за нея, като е сочил с пръст нейната снимка и е казвал „мама“ (показанията на свидетелката М., л. 121-123).

 

[14] Към настоящия момент грижите за М.А.М. са поели баба муМ.и дядо му Б., които са родители на неговата майка С.Н.. Те правят всичко възможно, за да може детето да расте добре, като му осигуряват допълнителни грижи и го водят в специализирана детска градина, където му обръщат повече внимание. Ищецът редовно посещава психолог и логопед и ходи на плуване. Въпреки всички грижи, които той получава, ищецът усеща липсата на майка си. Той не е като връстниците си, не се включва в игри, не е социален, а си играе сам и избягва другите деца (показанията на свидетелите М. и Н., л. 121-123).

 

[15] М.  А.М. е бил представляван от адвокат (пълномощното, л. 93). Липсват доказателства ищецът да е заплатил адвокатско възнаграждение или да е уговорил безплатно представителство. Затова съдът приема, че ищецът не е заплатил адвокатско възнаграждение и не е уговарял безплатно представителство от адвокат. Ищецът не е направил разноски по делото. Ответникът е заплатил 12 000,00 лева на адвокат (л. 90 и л. 92).

 

III. ПРИЛОЖИМО КЪМ СПОРА ПРАВО, СЪОТНАСЯНЕ НА УСТАНОВЕНИТЕ ФАКТИ КЪМ ПРИЛОЖИМОТО ПРАВО И РЕШЕНИЕ ПО ДЕЛОТО

 

[16] Ищецът е предявил иск по чл. 223, ал. 1, връзка с чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на неговата майка. Искът е частично основателен.

 

1.      По иска по чл. 223, ал. 1 от КЗ (отм)

 

[17] Съгласно чл. 223, ал.1, изр. 1 от КЗ (отм), с договора за застраховка ГО застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица неимуществени вреди. Увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, може да предяви иск срещу застрахователя ( чл. 226, ал.1 от КЗ (отм)).

 

[18] Следователно предпоставките за уважаване на настоящия иск са: 1. наследодателят на ищеца да е участвал в застрахователно събитие, покрито от застраховка ГО; 2. това застрахователно събитие да е причинило смъртта на наследодателя на ищеца; 3. трето лице да е виновно за настъпването на това застрахователно събитие (ПТП); 4. ГО на третото лице да е била застрахована при ответника; 5. вследствие на смъртта на своя наследодател ищецът да е претърпял неимуществени вреди; 6. ответникът да не е изплатил на ищеца обезщетение за тези вреди.

 

[19] Съдът установи, че:

1. М.А.М. е син на С.Н., която е участвала в ПТП, което е било покрит риск по застраховка ГО;

2. С.Н.е починала вследствие на ПТП;

3. ПТП е било причинено от А.М., чиято ГО е била застрахована при  Б.И.;

4. ищецът е претърпял болки и страдания от смъртта на своята майка  С.Н.;

5. Б.И.не е изплатил на ищеца обезщетение за неимуществени вреди.

 

[20] Налице са предпоставките за уважаване на иска. Съдът следва да определи размера на дължащото се обезщетение.

 

[21] Преди да определи размера на обезщетението обаче, съдът следва да даде отговор на въпроса към кой момент се определя обезщетението за неимуществени вреди. От 2009 г. насам, съдебната практика приема, че моментът за определяне на обезщетението е датата на увреждането, а размерът му не следва да се влияе от последващи промени в икономическата обстановка (Решения на ВКС: 95--2009-I Т. О. по т. д. 355/2009 г.[1]; 658-2010-IV Г. О. по гр. д. 1 781/2009 г.). Ето защо съдът приема, че следва да определи обезщетението за неимуществени вреди към датата на застрахователното събитие (ПТП) – 08.09.2013.

 

[22] Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетенията за неимуществени вреди се определят от съда по справедливост. Справедливостта обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които съдът следва да отчете при определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства при смърт са: 1. възрастта на увредения; 2. общественото му положение; 3. отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди (т. II от ППВС 4/1968г.).

 

[23] При определянето на обезщетението към датата на увреждането съдът следва да отчете още два фактора. Първият фактор са конкретните икономически условия и нивата на застрахователно покритие към момента на увреждането (Решения на ВКС: 83-2009-II Т.О. по т. т. 795/2008 г.[2]; 1-2012-II Т.О. по т. д. 299/2011 г.).

 

[24] Вторият фактор е практиката на по-високостепенни съдилища за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди по близки случаи, постановявана в период, близък до момента на увреждането по настоящото дело.[3] Макар настоящият съд да не е обвързан от тези размери, голямото му отдалечаване от тях, без да има големи различия в установените обстоятелства, би създало впечатление за необоснованост на решението на съда и за правна несигурност, а оттам и недоверие към съдебната система. Затова съдът отчита и този фактор.

 

[25] Съдът установи, че към 02.01.2013 г. М.А.М. е бил на една година и 11 месеца, а майка му С.Н.е била на 18 години. М.А.М. е имал специални потребности поради специфичното му здравословно състояние. Той е бил диагностициран с разширени арахноидни пространства - двустранно, фронтално и темпорално. Лекарите са приели, че ищецът е имал незавършено развитие на мозъчните структури. Те също са установили, че ищецът е имал и пароксизмални пристъпи - афект-респираторни пристъпи, специфични разстройства в развитието на двигателната функция. Той не е можел да се изправя сам, въпреки че е бил над една година. По-късно, лекарите са установили, че М.А.М. е казвал изречения от две-три думи с неясен говор и е имал лека дисартрия (разстройство на речта).

 

[26] Състоянието на М.А.М. е изисквало специално внимание и въпреки младостта ѝ, С.Н.се е грижила за своя син още от неговото раждане. Поради здравословните си проблеми той често е боледувал и майка му го е придружавала на прегледите в болничните заведения. Ищецът е бил много привързан към майка си.

 

[27] След смъртта на майка си М.А.М. често е питал за нея, като е сочил с пръст нейната снимка и е казвал „мама“. Към настоящия момент грижите за ищеца са поели баба му М.и дядо му Б., които са родители на неговата майка. Те правят всичко възможно, за да може детето да расте добре, като му осигуряват допълнителни грижи и го водят в специализирана детска градина, където му обръщат повече внимание. Ищецът редовно посещава психолог и логопед и ходи на плуване. Въпреки всички грижи, които той получава, ищецът усеща липсата на майка си. Той не е като връстниците си, не се включва в игри, не е социален, а си играе сам и избягва другите деца.

 

[28] Минималният размер на застрахователните суми по застраховка ГО за неимуществени вреди от смърт на едно лице е бил 700 000,00 лева до 01.01.2010 г. След 01.01.2010 г. размерът вече е 1 000 000,00 лева (§ 27 от ПЗР на КЗ(отм)), а след 11.06.2012 г. този размер е 2 000 000,00 лева (чл. 266 от КЗ (отм)).

 

[29] В правно-информационната програма Сиела, сайтовете на ВКС и САС съдът откри четири решения за застрахователни събития от 2013 г., с които съдилищата са присъждали обезщетения на малолетни и непълнолетни деца за неимуществени вреди от смъртта на техни родители. Присъдените обезщетения са били:

а) 130 000,00 лева – решение на САС 615-2016-1-ви с-в по гр. д. 1877/2015 г. за събитие от 2013 г.[4];

б) 150 000,00 лева – решение на САС 1208-2016-8-ми с-в по гр. д. 1480/2016 г. за събитие от 2013 г.[5];

в) 160 000,00 лева – решение на САС 2009-2015-1-ви с-в по гр. д. 1564/2015 г. за събитие от 2013 г., но търсеното обезщетение е било от 140 000,00 лева и съдът е уважил иска за този размер[6]; решение на САС 1255-2016-2-ри с-в по гр. д. 169/2016 г.[7].

 

[30] Съдът взема предвид всички установени обстоятелства и факторите за определяне на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът отчита, че в настоящия случай ищецът е имал нужда от специални грижи, които е получавал от починалата си майка. Така съдът приема, че 170 000,00 лева е справедливо обезщетение за неимуществените вреди на ищеца. Затова съдът осъжда Б.И.да заплати на М.А.М. 170 000,00 лева обезщетение за неимуществени вреди. Съдът отхвърля иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 170 000,00 до пълния предявен размер от 180 000,00 лева.

 

 

[31] Б.И.е възразил, че С.Н.е допринесла за настъпването на своята смърт, защото е била без поставен обезопасителен колан. Съдът не установи това. Затова възражението е неоснователно.

 

2.              По разноските

 

[32] Ищецът търси разноски. Съдът не установи ищецът да е направил разноски по делото. Затова съдът не присъжда такива. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК съдът осъжда Б.И.да заплати по сметка на СГС 6 800,00 лева държавна такса (170 000,00Х0,04).

         

[33] Б.И.също търси разноски. Той не е направил такива, но е бил представляван от адвокат, на когото е заплатил 12 000,00 лева. Ищецът е възразил, че заплатеното адвокатско възнаграждение е прекомерно. Минималното адвокатско възнаграждение, което се дължи при цена на иска от 180 000,00 лева, е 5 130,00 лева. Предвид правната и фактическа сложност на делото и броя на проведените съдебни заседания, съдът приема, че 6 000,00 лева е адвокатското възнаграждение, което се дължи.

 

[34] Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска. Съдът отхвърля иска за 10 000,00 лева при предявен размер от 180 000,00 лева. Затова съдът осъжда ищеца да заплати на Б.И.333,33 лева адвокатско възнаграждение (6 000,00х170 000,00/180 000,00).

 

Съдия: