РЕШЕНИЕ
гр.
Момчилград, 05.12.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Момчилградския
районен съд в публичното заседание на 02.12.2019г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СУНАЙ
ОСМАН,
|
при секретаря АНИТА
ДОЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД № 289/ 2019г.по описа на
съда, и за да се произнесе взе предвид следното: |
|||||||||||||||||||
Производството е по реда на чл.59 от ЗАНН, и е образувано по жалба
от „******“ЕАД-гр.София,представлявано от Изпълнителният директор В.С., срещу
Наказателно постановление № НЯСС- 185/ 03.10.2019г. на Заместник- председател на
Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/, с което на
основание чл.201 ал.12 и чл.200 ал.1 т.39 и ал.4 от Закона за водите, на
жалбоподателя е наложена административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 4000 лева, за неизпълнение на предписание по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона за водите.
Жалбоподателят развива доводи за
незаконосъобразност, необоснованост и неправилност на атакуваното с жалбата
наказателно постановление, което било издадено при съществени нарушения на
процесуалните правила- предписанията се основавали на норма, ,която е била
отменена; бил изтекъл преклузивния срок по чл.34 ал.1
от ЗАНН за съставяне на АУАН; не била извършена проверка на място за да се види
дали са изпълнени предписанията, а се базирали на извършена справка в
деловодната система на дружеството; в случая е липсвала и повторност.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
обжалваното наказателно постановление, респ. да се намали размерът на
наложената санкция до законовият минимум.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.
Административнонаказващият орган– Заместник-председателят на Държавна агенция за
метрологичен и технически надзор, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител в съдебно заседание. В представено писмено становище, чрез
процесуален представител, се оспорва така предявената жалба, а НП се счита за законосъобразно,
обосновано и правилно издадено.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 09.05.2019г.
е извършена проверка от св.М.К. и
св.Д.К.- служители в РО
„НЯСС“- Южна централна България при ДАМТН, с месторабота в гр.Кърджали, на язовир „****“, намиращ се
в имот №75201.000501 в землището на с.Устрен, общ.Джебел, собственост на
жалбоподателят „******“ ЕАД, за установяване на изпълнението на дадените
предписания за изпълнение на мерки за
осигуряване на безопасна експлоатация
на язовирната стена и съоръженията към нея с Констативен протокол № 07-04- 631/ 29.10.2018г., както следва; „Да
се възстанови на експлоатационното състояние на основния изпускател“, с краен срок
за изпълнение 29.04.2019г.- при проверката
е констатирано, че не били изпълнени тези указания.
При проверката, която е реализирана чрез обход и оглед на
язовирната стена и съоръженията към нея, служителите на ДАМТН- описани по-горе,
констатирали, че „спирателният кран е
повреден и към момента не може да изпълнява предназначението си“. Т.е, че неизправният основен изпускател не
позволява регулирането на водният обем, съответно на водното ниво на язовира.
Сиреч, установено било, че дадените предписания не са изпълнени.
За установеното при
проверката бил съставен констативен протокол от същата дата, /приложен по
делото/. При извършване на проверката на място е присъствал и представител на
дружеството- жалбоподател, който се е подписал за установеното, като самият
протокол е изпратен с писмо на дружеството и респ. е получен от него и жалбоподателят
е запознат с констатираното.
Въз основа на тези констатации и след като контролните
органи от състава на ДАМТН достигнали до извод, че даденото предписание не е
изпълнено, приели, че това е нарушение на чл.190 „а“ ал.2
от Закона за водите, а субект на нарушението е собственикът на
проверения обект, на 02.07.2019г. е съставен от св.К. АУАН №08-047/ 02.07.2019г.
против дружеството-жалбоподател, за това, че на 30.04.2019г. нарушителят „******“ ЕАД, в качеството си на собственик
на язовир „****, не е изпълнил даденото на основание чл.190 „а“ ал.1 т.3 от Закона
за водите предписание„Да се възстанови на
експлоатационното състояние на
основния изпускател“, с краен срок за изпълнение 29.04.2019г.. Актът е съставен в отстъствието
на нарушителя, който е бил надлежно поканен с писмо да се яви за неговото
съставяне /като поканата е връчена- обратната разписка е приложена по делото/.
АУАН е редовно връчен на законния представител на нарушителя на 23.07.2019г.,
който е записал собственоръчно, че има възражения. Не се установи в законно
предвиденият срок да са депозирани такива.
Въз основа на така съставения АУАН е издадено Наказателно
постановление № НЯСС - 185 от 16.07.2019г. от Заместник
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
основание чл. чл.201 ал.12 и
чл.200 ал.1 т.39 и ал.4 от Закона за водите, на жалбоподателя е наложена
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева, за неизпълнение на
предписание по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3
от Закона за водите /описано по-горе в АУАН/- т.е. АНО е възприел изцяло
фактическата обстановка, установено в АУАН от служители на агенцията.
Изложената фактическа обстановка е установена от
представените по делото писмени доказателства- обсъдени по-горе, както и от
показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели- актосъставителят К., св.К. и св.И. /която е присъствала
само при съставянето на АУАН, но не и при проверката/. Съдът дава вяра на показанията
на свидетелите К. и К., относно обстоятелствата, свързани с извършване на процесната проверка, констатациите, до които са достигнали
в нейния ход и тези, свързани с процедурата по съставяне на АУАН, като безпротиворечиви и логически последователни, както и са
съобразени с останалите доказателства по делото.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановеният срок.
Жалбата е подадена срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да
атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. Разгледана
по същество е частично основателна.
При
съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира
процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна
на санкционния акт. Съставеният акт за установяване на административно
нарушение отговаря на изискванията на
чл.42 и сл. от ЗАНН, налице е описание на нарушението откъм основните му
съставомерни белези: дата, начин на осъществяване и
място.
На следващо място, не са допуснати и нарушения на чл.40 от ЗАНН, във връзка със
съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон
жалбоподател, след като въпреки надлежно изпратена покана за съставяне на акта
за установяване на административно нарушение, не е бил изпратен представител.
Впоследствие, при предявяване на акта, чрез овластено
за целта лице е осигурена възможност чрез него представляващият по закон
жалбоподателя, да се запознае с неговото съдържание, както и да направи
възражения по него. Спазени са давностните срокове по чл.34 от ЗАНН, доколкото в случая
съставът на нарушението предвижда като форма на изпълнителното деяние
бездействие, а именно неизпълнение на предписание, като оттам ясни са
твърденията, както за датата на извършване на твърдяното нарушение, така и
датата на откриване на нарушителя, като начален момент, от който започва да
тече давностният срок.
Обжалваното наказателно постановление е издадено от
компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за
издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, установяваща
изискуемите реквизити.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и
наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по категоричен
начин.
Изпълнителното деяние на нарушението по 200 ал.1 т.39 вр. чл.190 „а“ ал.2 вр.ал.1 т.3
от ЗВ се изразява в неизпълнение
на задължително предписание на контролен орган на собствениците на язовирни
стени и/или на съоръженията към тях, съобразно правомощията си по този закон,
включително за извършване на мерки и действия за изясняване на техническото
състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти, както и да
определят срок за тяхното изпълнение. Нарушението в случая е осъществено, чрез бездействие,с особен субект –
собственик на язовирна стена, като по отношение на това качество на
жалбоподателя липсва спор /представен е Акт за частна държавна собственост, в
който е отразено това обстоятелство/.
В този смисъл, когато процесното
предписание е издадено от компетентен орган, при спазване изискванията на
закона, подлежи на изпълнение, което не е обвързано от оспорването му, като
индивидуален административен акт. От друга страна обаче, неизпълнението на
предписанието именно е юридическият факт, пораждащ административно- наказателната
отговорност на неговия адресат, а съответствието на това предписание с
разпоредбите на закона е условие, явяващо се решаващо при преценка
законосъобразността на процесното НП. В конкретната
хипотеза процесното предписание до жалбоподателят,
дадено с констативен протокол /приложен по делото, и обсъден по-горе/, е следвало да бъде изпълнено най– късно на
датата, посочена от контролните органи– 29.04.2019г.,
а деянието, с което е осъществен състава на административно нарушение по чл.200 ал.1 т.39 ЗВ, осъществено чрез
бездействие продължава да се извършва до предприемане на съответното действие, в
конкретният случай до изпълнението на същото /даденото предписания.
С оглед изложеното, съдът намира, че от обективна страна са
осъществени признаците на състава на административно нарушение по цитираната
разпоредба, както правилно деянието е квалифицирано от АНО. Вмененото нарушение
е формално, на просто извършване, чрез неизпълнение на задължение за
предприемане на определено действие, което е безпротиворечиво
и надлежно установено.
Според настоящия съдебен състав случаят не е маловажен по
смисъла на чл.28 ЗАНН. При определяне на маловажните случаи при
административните нарушения следва да се съобразяват разпоредбите на чл.11 ЗАНН и чл.93 т.9 НК.
Действително в случая не се установява да са настъпили някакви вредни последици
за хората, околната среда или инфраструктурата от така извършеното нарушение,
но това само по себе си не води автоматично до маловажност на нарушението, още
повече че законодателят не диференцира това дали едно неизпълнено предписание е
нарушение или не според това дали е свързано с настъпването на някакви вредни
последици. За да се прецени приложението на
чл.28 ЗАНН релевантни са не само липсата на вредни последици или
тяхната незначителност, но и другите обстоятелства, които могат да обосноват
изводи в тази насока. В случая безспорно обаче вредни последици, при това
значителни и касаещи живота и здравето на хората, могат да настъпят вследствие
на неподдържан в добро техническо и експлоатационно състояние язовир-а дадените
предписания са именно поради недоброто състояние на това водно съоръжение. В
случая съдът намира,че АНО неправилно е определил конкретният размер на
санкцията, като не е съобразил всички обстоятелства, визирани в чл.27 от ЗАНН. За
конкретното нарушение на чл.190 „а“ ал.2 от ЗВ, санкционната норма на чл.200 ал.1
т.39 от ЗВ предвижда „имуществена
санкция“ от 1 000 лева до 20 000 лева, при което наложената на „******“ЕАД
„имуществена санкция“ в размер на 4
000лв се явява неоправдано висока, предвид извършеното, а и не е установена повторността /приложеното копие на наказателно
постановление за подобно деяние, без да се представени доказателства дали
същото е влязло в законна сила, не води до този извод- освен това от цитираното
решение не е видно дали става дума за същият обект/.
Ето защо атакуваното НП следва да бъде изменено като бъде
намален размера на наложената имуществена санкция към минимално предвиден в
текста на закона размер от 2 000 лева.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯВА Наказателно
постановление № НЯСС- 185/ 03.10.2019г., издадено от Заместник
председател на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, с което на
основание чл.201 ал.12 и чл.200
ал.1 т.39 и ал.4 от Закона за водите, на „******“ ЕАД, ЕИК: ******, със
седалище и адрес на управление в гр.София, бул******,
е наложено административно наказание „Имуществена санкция“ в размер на 4 000 лева ,за неизпълнение на
задължение по за неизпълнение на
предписание по чл.190 „а“ ал.2 вр.чл.190 „а“ ал.1 т.3
от Закона за водите, като НАМАЛЯ размера на имуществената
санкция от 4 000 лева
на 2 000 лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване по реда на АПК, пред Административен съд-Кърджали, в 14- дневен срок
от съобщаването му на страните.
Председател :