Р
Е Ш Е
Н И Е
№
406/21.6.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК,
ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 42/2023год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс / АПК /, вр. чл. 94, ал.1 от Закона за гражданската регистрация /
ЗГР /.
Образувано е жалба на И.А.С., чрез пълномощника – адв.
М., срещу
отказ на началник
отдел „ГРАО“ в Община Пловдив, район Централен, за извършване на адресна регистрация по подадено по ел. поща заявление
за постоянен адрес от 05.12.2022 г., с вх. № НЕТ-Ц4360/06.12.2022г.
В жалбата са наведени доводи за незаконосъобразност на оспорения
акт, допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
противоречие с материално-правните разпоредби и несъответствие с целта на
закона – чл. 146, т. 2 - т. 5 от АПК. Прави се искане за отмяна на оспорения ИАА.
Претендират се сторените по делото разноски, съгласно представен списък.
Ответникът – началник отдел „ГРАО“ в Община Пловдив, район Централе, чрез пълномощника гл.юрк. П. оспорва жалбата,
моли съда да я отхвърли. Допълнителни
доводи навежда в депозирано писмено становище. Прави искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди релевираните с жалбата,
доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото
доказателства и служебно, на основание чл. 168, ал. 1 , вр. чл. 146 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания
акт, намира за установено следното от фактическа страна:
Жалб. С. се легитимира като собственик на самостоятелен
обект в сграда с идент. 56784.521.1518.1.22 по КККР, одобрени със заповед №
Р-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на АГКК, с адрес гр. Пловдив, район
Централен, ул. „Йордан Йовков“ № 15, ет.1, ателие 1, на партерен етаж с площ от
37,13 кв.м., състоящо се от стая и
баня-тоалетна, както и 1,517% ид.части от общите части на сградата, чрез
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 44, том IV, рег. №
3605, н.д. № 570/2021г.
На 05.12.2022г., чрез КЕП жалб. С. подал
заявление за постоянен адрес, заведено под вх. № НЕТ-Ц4360/06.12.2022г. до кмета на район Централен, община Пловдив.
С оспорения в настоящото производство Отказ от 29.12.2022г. началник отдел
ГРАО / оправомощен със заповед № Рд-19-1048/20.11.2019г. на кмета на р-н
Централен / отказал
извършване на адресна регистрация по заявление вх. № НЕТ-Ц4360/06.12.2022г., като посочил, че съгласно
становище на директор Дирекция УТПЕКР при р-н Централен посоченият обект не
може да бъде определен като жилище. В цитираното
становище директор Дирекция УТПЕКР посочил,
че съгласно одобрен проект обект СО с идент. 56784.521.1518.1.22 по КК на гр.
Пловдив не отговаря на условията на чл.110 от Наредба № 7 от 22 декември 2003г.
за правила и нормативи за устройство на
отделните видове територии и устройствени зони, чл.40, ал.1 от ЗУТ и не може да
бъде определен като жилище.
При така установените факти,
Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав, като
извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168,
ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е подадена лице с процесуална
легитимация, срещу неблагоприятен за него административен акт, поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, а по същество ОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Съгласно изискванията на чл. 168, ал. 1
от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът, т. е. на
всички основания, визирани в чл. 146 от АПК. При преценката си, съдът изхожда
от правните и фактическите основания, посочени в оспорвания индивидуален
административен акт, представената административна преписка и събраните по
делото доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл. 92 от ЗГР,
адресната регистрация се извършва от кмета на общината, на района или на
кметството или от определени от тях длъжностни лица при заявяване от лицето. В съотвествие с ал. 13, актовете на органите по ал. 1, с които се
отказва извършване на адресна регистрация или промяна на адрес, подлежат на
оспорване по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С
оглед изложеното съдът приема, че оспореният Отказ е издаден от компетентен
орган, в кръга на предоставените му правомощия.
Съдът приема, че
обжалваният административен акт представлява отказ да се извърши
административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, буква „а“ от Допълнителната
разпоредба (ДР) на Закона за администрацията (ЗА), вр. чл. 21, ал. 3 от АПК.
Обществените отношения, свързани с адресната регистрация на лицата,
пребиваващи на територията на Република България са уредени в ЗГР и Наредба
№РД-02-20-9 от 21.05.2012г. за функциониране на Единната система за гражданска
регистрация /обн., ДВ, бр. 43 от 8.06.2012 г./.
Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗГР „адресът“ е еднозначното описание на
мястото, където лицето живее или където получава кореспонденцията си, като
постоянен е адресът, където лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението
(чл. 93, ал. 1 от ЗГР). Постоянният адрес на гражданите е адрес за
кореспонденция с органите на държавната власт и органите на местното
самоуправление (чл. 93, ал. 1 от ЗГР) и служи на гражданите за упражняване или
ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен
акт. Според чл. 92, ал. 1 от ЗГР адресната регистрация се извършва от кмета на
общината, на района или кметството или от определени от тях длъжностни лица при
заявяване от лицето. В съответствие с изискванията на ал. 2, т. 1 от същия законов текст за
извършване на адресна регистрация лицата представят документ за собственост. В конкретната хипотеза, жалб. С., при подаване на заявлението за вписване
на постоянен адрес, е представил документ за
собственост относно имота, който е избрал за постоянен. Целта на адресната регистрация е да отрази
действителното фактическо положение на мястото, на което гражданите се установяват да живеят, където да получават съответната кореспонденция и да ползват произтичащите от това права и услуги.
Според разпоредбата на чл. 90, ал. 1
от ЗГР всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е
задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да
съответства на адрес по чл. 89, ал. 5 от ЗГР, т. е. да е определен от кмета
като адрес, на който може да се извърши регистрацията и да е включен в НКНПА. В чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9 изрично е
посочено, че кметът на общината определя адреси за включване в НКНПА, когато в тях има жилищна сграда, общежитие, хотел,
мотел, почивен дом или друго място за подслон и същите са годни за обитаване.
Съгласно данните, отразени в КККР на
гр. Пловдив, одобрени със заповед № РД-18-48/03.06.2009г. на изп.директор на АГКК /
и вписани в съставения нотариален акт /, сграда с идент. 56784.521.1518.1.22, в която се намира процесното ателие, с адрес: гр.
Пловдив, район Централен, п.к. 4000, ул. „Йордан Йовков“ №
15, е с предназначение „Жилищна сграда – многофамилна, с
ателие и гаражи в приземния етаж“, т.е строежът представлява „жилищна сграда“ по смисъла на § 5, т. 29 от ДР на
ЗУТ - сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от
едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната
застроена площ, като при определяне предназначението на сградата ателиетата се
считат за жилища. Доколкото в
Наредба № РД-02-20-9 няма легално определение на понятието „жилищна сграда“, съгласно разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА съдържанието на това понятие следва да се установи чрез тълкуване, като се съобразят
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи. С оглед на изложеното, настоящия
съдебен състав приема, че за нуждите на цитираната наредба понятието „жилищна сграда“ следва да се прилага в смисъла, даден от § 5, т. 29 от ДР
на ЗУТ, като процесната сграда се приеме за жилищна, попадаща в категорията обекти, посочени в чл. 121, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-9. В посочената норма липсва изчерпателно изброяване на обектите и не е въведено
императивно изискване това да са само жилищни имоти, а е достатъчно посоченият
имот да е годен за обитаване и да задоволява жилищните нужди на лицето, като от
значение е как фактически се ползва, а не неговото предназначение според
устройствените планове и кадастралната карта. Този извод се подкрепя и от разпоредбите на чл. 92, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ЗГР, които
предвиждат, че освен документ за собственост заявителят може да приложи и други
документи, които установяват, че имотът се ползва за жилищни нужди.
Според легалното определение на §1, т. 2 от ДР на ЗМДТ „основно жилище“ е имотът, който служи за задоволяване на жилищните нужди на гражданина
и членовете на неговото семейство през преобладаващата част от годината. Т.е определящо е дали имотът фактически служи за
задоволяване на жилищните нужди на лицето. Оспорващият е подал заявление карта за постоянен адрес, в която изрично е
отразил желанието си да бъде регистриран на горепосочения адрес, на който се намира и процесната жилищна сграда. Разпоредбите на чл. 89, ал. 1 и ал. 2 от ЗГР не съдържат императивно изискване постоянният
и настоящ адрес да съвпада единствено и само с адреса на жилищата по смисъла на § 5, т. 30 от ДР на ЗУТ. Законодателят не въвежда и изискването чрез понятието „адрес“ задължение за лицето да посочи за такъв само „жилище“ по смисъла на ЗУТ. Същото може да посочи и друг обект на
собственост, годен фактически да се ползва за жилищни нужди, което тълкуване се
извежда от употребата на съюза „или“ в разпоредбата на чл. 89, ал. 1 ЗГР. В конкретната хипотеза жалбоподателят е ангажирал достатъчно
доказателства, които да установяват, че процесният имот се ползва като жилище, по своята площ, брой и вид помещения и пр. той
отговаря на изискванията за жилище по смисъла на чл. 40, ал. 1 от ЗУТ и § 5, т.
30 от ДР на ЗУТ.
Предвид изложеното, оспореният Отказ
като неправилен, поради противоречието му с материалния закон и постановен при
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила,
следва да бъде отменен, а преписката бъде върната на органа, с указания за ново
произнасяне, въз основа мотивите на настоящия съдебен акт.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното
искане на жалбоподателя за присъждане на разноски следва да бъде уважено,
съобразно вида и обема на осъществената
по него защита - 1000 лева, което съгласно приложимата в настоящия случай
разпоредба на чл.7, ал.2, т. 4 от Наредба от 09.07.2014г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения не се явява прекомерно, както и 10 лева
– държавна такса, които следва да бъдат възложени в тежест на община Пловдив,
район Централен.
Водим от горното, и на
основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на И.А.С.,
чрез пълномощника – адв. М., отказ на началник отдел „ГРАО“ в Община Пловдив, район Централен, за извършване на адресна регистрация по подадено по ел.
поща заявление за постоянен адрес от 05.12.2022 г., с вх. № НЕТ-Ц4360/06.12.2022г.
ВРЪЩА преписката на началник
отдел „ГРАО“ в Община Пловдив, район Централен, за ново произнасяне, съгласно мотивите на настоящото
решение, в 30-дневен срок.
ОСЪЖДА район Централен, община Пловдив да
заплати на И.А.С. сумата от 1010
лева, представляващи съдебно-деловодни разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба в 14 - дневен срок от съобщаването му, пред Върховния административен съд
на Република България.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/