Р Е Ш Е Н И Е
№85
гр. Търговище, 14.07.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Търговище, ІІІ-ти състав, в публично заседание на двадесет
и седми юни две хиляди двадесет
и трета година в състав:
Председател:
Стоян Колев
при секретаря
СТОЯНКА ИВАНОВА, като разгледа докладваното от съдията СТОЯН КОЛЕВ адм. дело № 62
по описа за 2023 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 156 и сл. от
Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), вр. чл. 4 от Закона за
местните данъци и такси (ЗМДТ).
Образувано е по жалба на Д.З.Й., чрез М.Д.Й. - съпруга, със
адрес ***. срещу Акт за установяване на задължения по декларация № 64 - 1/11.01.2023г.
потвърден с Решение без № от 09.03.2023 г. на началник отдел МДТ.
В жалбата се твърди, че оспореният акт е
незаконосъобразен, неправилен, необоснован и издаден при нарушение на
производствените правила. Претендира се отмяната му. Излагат се твърденията, че
при издаването на акта са допуснати съществени процесуални нарушения, които го
опорочават. Административният орган не бил изяснил фактите и обстоятелствата от
значение за случая, не бил изпълнил задължението си да събере служебно
всички доказателства, относими към случая. В мотивите за издаване на акта не било
записано въз основа на какви данъчни ставки и въз основа на каква данъчна
основа е изчислен размерът на публичните задължения. Актът бил постановен в
противоречие с постановените по АД№ 10/2017г. ТАС, АД№ 5635/2017г. на ВАС, АД№
127/2019г. ТАС и АД№128/2019г. ТАС решения с които били отменени издадените
наредби за местните данъци и такси.
Ответникът, Началник отдел МДТ на Община Търговище,
чрез процесуален представител, излага съображения за неоснователност на
жалбата.
Административен съд - Търговище, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят в качеството си на притежател на 1/2
идеална част от собствеността в имота е подал в Данъчната служба към Община
Търговище Декларация по чл. 14 ЗМДТ вх.
№ 1355/15.07.2009г., за имот с адрес в гр. Търговище
бул. . № .., вх. . ап. .6 ет. ., представляващ Жилище с година на построяване
2009 г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 60.64 кв.м, в това
число: РЗП на обекта 59.24 кв.м, РЗП на мазе 1.40 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м
с данъчна оценка на обекта към 2023 г. 30797.10 лв. и данъчна оценка 15398.55
лв. за.
Подал е и в качеството си на собственик Декларация по
чл. 14 ЗМДТ с вх. № 20214/25.03.1998г., отнасяща се за имот с адрес гр. Търговище
ул. ….. №…., ап. .. ет. .., представляващ Жилище с година на построяване 1967
г. с конструкция МЗ-масивни монолитни г. и с РЗП общо 91.38 кв.м, в това число:
РЗП на обекта 83.28 кв.м, РЗП на мазе 8.10 кв.м, РЗП на таван 0.00 кв.м с
данъчна оценка на обекта към 2023 г. 27309.10 лв. и данъчна оценка 27309.10 лв.
за притежаваната 1/1 идеална част, основно жилище декларирана от лицето.
С Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД)
№ 64 - 1/11.01.2023 г., издаден на основание чл. 107, ал. 3 ДОПК, В.
П. на длъжност Специалист "МДТ", оправомощен със заповед №
3-01-1049/17.12.2019г., въз основа на подадените декларации по чл. 14 ЗМДТ с вх. № 1355/15.07.2009
г. В АУЗД са изложени мотиви, че е
издаден "ПО ПЕРСОНАЛНИ ПАРТИДИ СЪГЛАСНО ПОДАДЕНИ
ДЕКЛАРАЦИИ, СОБСТВЕНИ ДАННИ, ДАННИ ПОЛУЧЕНИ ОТ ТРЕТИ ЛИЦА И ОРГАНИЗАЦИИ“, посочено
е в мотивите и че „При извършената проверка се установи, че не са внесени
дължимите суми.". В АУЗД е посочено, че „На основание чл.107, ал.4 от ДОПК
във връзка с чл.4 ал.5 от ЗМДТ, актът може да бъде обжалван в 14 - дневен срок
от връчването му, пред ОБЩИНА ТЪРГОВИЩЕ, като жалбата се подава чрез органа,
издал акта.“. Видно от разписката към него, АУЗД № 64-1/11.01.2023 г. е връчен
на съпругата на жалбоподателя и негов пълномощник по делото на 13.01.202023 г.
С жалба рег. № РД-02-560/23.01.2023 г. АУЗД № 64-1/11.01.2023
г. е обжалван пред Директор Дирекция „МДТ“ при Община Търговище.
По тази жалба е постановено Решение с рег. № РШ-МДТ-4/09.03.2023
г. от С. Й. - Началник отдел „Местни данъци и такси“ при Община Търговище. В
същото, на основание чл. 107, ал. 4 ДОПК е
прието, че жалбата е частично основателна. В мотивите е посочено, че: „Имота, находящ се на ул. „к.Д.“ №13, ап. 2 е имал
ползвател и съгласно чл. 11, ал. 3 от ЗМДТ „При учредено вещно право на
ползване данъчно задължен е ползвателят.“ В настоящият случаи дължимите данъци
и ТБО до 24.02.2022 г. са дължими от наследниците му, тъй като ползвателят е
починал. С оглед гореизложеното е необходимо да бъде коригиран АУЗД по чл. 107.
ал. 3 от ДОПК №64-1/11.01.2023 г. Данъчната оценка на имота служи за определяне
на ДНИ и ТБО. В Наредбата за определяне размера на местните данъци на
територията на община Търговище в чл. 7 и следващите е регламентирано
изчисляването на ДНИ. В Наредбата за определянето и администрирането на
местните такси и цени на услуги и права на територията на община Търговище в
чл. 23 и Приложение № 1 към чл. 23 от същата е механизма за изчисляване на ТБО.
В случая АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 64-1/11.01.2023 г. е издаден в
хипотезата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК във вр. с чл. 4 от ЗМДТ. Издаден е от
компетентен орган в кръга на неговите правомощия и отговаря на изискванията на
закона.“. С диспозитива на решението органът е изменил частично АУЗД, като са
отменени т. 9, т. 10, т. 11, т. 12, т. 14, т. 15, т. 16, т. 17 от същия. А
точки 13 и 18 от АУЗД са изменени както следва: Точка 13 придобива следния вид -
18,77 лв. главница и 0,66 лв. лихва. Точка
18 придобива следния вид - 43,24 лв. главница и 1,51 лв. лихва. В останалата му
част АУЗД е потвърден. Решението е връчено на адресата си срещу разписка на
14.06.2011 г. Жалбата пред съда е депозирана на 29.06.2011 г.
По делото са приети като писмени доказателства Заповед
№ 3-01-1049/17.12.2019 г. на Кмета на Община Търговище, с която на
основание чл. 4, ал. 4 ЗМДТ, вр. §13 ПЗР ДОПК са определени
органите по приходи по смисъла на чл. 7, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗНАП, между тях и В. П. – издала оспорения АУЗД и
Станислава Й. - началник отдел „МДТ“.
Жалбата е процесуално допустима. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗМДТ,
установяването на местните данъци се извършва от служители на общинската
администрация по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, като служителите по ал. 3 се
определят със заповед на кмета на общината. Според чл. 4, ал. 5 ЗМДТ,
Кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, а
ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община - на
териториален директор на Националната агенция за приходите. В приложимата норма
на чл. 107, ал. 4 ДОПК, относима към случаите на установяване размер на
задължение въз основа на подадена от задълженото лице декларация, актът за
установяване на задължението може да се обжалва в 14-дневен срок от
получаването му пред директора на териториалната дирекция. На основание чл. 156, ал. 1, вр. чл. 144, ал. 1 ДОПК, актът
за установяване на задължението, издаван от орган по приходите, в частта, която
не е отменена с решението по чл. 155, може да се обжалва чрез решаващия орган
пред административния съд по местонахождението му в 14-дневен срок от
получаването на решението. В случая жалбата е депозирана в 14-дневния срок от
получаване на Решение рег. № РШ-МДТ-4/09.03.2023г. на началник отдел МДТ при
Община Търговище, като се оспорва АУЗД № 64 - 1/11.01.2023 г. в частта, в която
същият не е отменен, след изчерпване на реда за административен контрол и от
адресат на акта, за който е налице правен интерес от оспорването.
Съдът, като прецени доказателствения материал по
делото, както и валидността, законосъобразността и обосноваността на обжалвания
административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК,
счита жалбата за основателна.
Обжалваният акт издаден от орган с материална и
териториална компетентност, която не се оспорва и се установява от
представената по делото Заповед № 3-01-1049/17.12.2019 г. на Кмета на Община Търговище,
с която издателят на оспорения АУЗД поименно е определен като орган по
приходите.
Съдът намира, че АУЗД е издаден при нарушения на
формата поради липса на изложени фактически основания. Посоченото в АУЗД правно
основание за издаването му е чл. 107, ал. 3 ДОПК но не са изложени конкретни
мотиви от които да се установи при коя от хипотезите визирани в посочената
разпоредба е издаден същия. Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 ДОПК По
искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на
задължението в 30-дневен срок от искането. Акт може да се издаде и служебно при
установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от
трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103, както и когато
не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена
ревизия. Акт може да се издаде и служебно въз основа на собствени данни, данни,
получени от трети лица и организации, когато по закон не е предвидено подаване
на декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия.
В случая е безспорно, че процесният АУЗД не е издаден
по искане на данъчнозадължения субект, а е издаден служебно. В акта не са
посочени обстоятелства за несъответствие между декларираните данни и данните,
получени от трети лица, нито са налице данни по делото, че задълженото лице е
канено да отстрани несъответствията в декларираните данни. На трето място,
предвид изрично предвиденото в чл. 14 ЗМДТ задължение за деклариране съдът
намира, че не е налице и хипотезата на чл. 107, ал. 3 изр. последно ДОПК.
В случая е безспорно установено, че задълженията на
жалбоподателя, касаещи посочените в АУЗД два недвижими имота и за посочените
данъчни периоди не са би ли заплатени. Според обясненията дадени от
процесуалния представител на ответника, обичайна практика на служителите в
данъчната служба на общината е да се следи за изтичането на давностните срокове
по публичните вземания за МДТ и с цел прекъсване на давността да се издават
АУЗД. В този случай приложима би била единствено хипотезата на чл. 107, ал. 3, изр.
трето пр. трето ДОПК, при която АУЗД се издава служебно, когато задължението не
е платено в срок и не е извършена ревизия. Мотивите, вписани в оспорения АУЗД
са, че е издаден съгласно подадени декларации, собствени данни, данни получени
от трети лица и организации, както и че при извършена проверка се установило,
че не са внесени дължимите суми. Така изложените в АУЗД факти и обстоятелства
водят до наличие на противоречие между фактически и правни основания в акта. От
една страна се сочи че е издаден
съгласно подадени декларации, собствени данни, данни получени от трети лица и
организации, които основания са относими при издаване на АУЗД в хипотезата на несъответствие
между декларираните данни и данните, получени от трети лица– чл. 107, ал. 3
изр. трето, пр. първо ДОПК, или когато по закон не е предвидено подаване на
декларация и задължението не е платено и не е извършена ревизия - чл. 107, ал.
3 изр. последно ДОПК. В случая органът по приходите е следвало единствено да
посочи, че задължението се определя въз основа на декларация, че не е платено в
срок и не е извършена ревизия, както и да се посочи размерът на данъчната
основа, данъчния период, съответно основанието въз основа на което са начислени
публичните задължения. По този начин актът се явява изцяло немотивиран от
фактическа страна, а именно наличието на фактически установявания е обуславящо
издаването му, доколкото преценката за същността на акта следва да бъде
направена съобразно установените факти, а непосочването или неточното посочване
на правно основание в акта се явява формално и преодолимо нарушение.
Изискването в акта да бъдат посочени мотиви за издаването му се извлича и по
аргумент от чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК.
В мотивите на Тълкувателно решение № 4/2004 г. на ОС
на ВАС е обсъдена необходимостта и задължителността на излагането на мотиви при
издаване на акт от административния орган. Възприето е, че по този начин се
дава възможност на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са
фактите, мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна
норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен орган и съда
да извършат проверката за законосъобразност на акта и по изложените
причини липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на
издадения административен акт. Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно
решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, които към момента не са загубили своето
значение, не е необходимо обаче да съвпадат по време издаването на
административния акт и излагането на съображенията, по които административният
орган е стигнал до едното или другото разрешение, като е възможно мотивите да
предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с
оглед предстоящото издаване на административния акт, а с оглед на процесуална
икономия се приема, че липсата на мотиви към основния административен акт не е
съществено нарушение и тогава, когато по-горния административен орган, като е
потвърдил обжалвания пред него акт, е изложил към решението си надлежни мотиви,
разкриващи съображенията, по които е бил издаден, и позволяващи да се провери
неговата законосъобразност.
В случая обаче съображения, които да обусловят
издаването на АУЗД за данък върху недвижими имоти и ТБО по декларация не се
изложени в друг съставен по този повод документ. Видно е, че по отношение адресата
на акта е неяснота относно начина, по който са формирани установените му
задължения, като и пред съдебната инстанция, в качеството си на жалбоподател,
същият излага доводи за липса на конкретизиране относно всеки отделен
компонент, формиращ общия размер на дължимите МД и ТБО. Целите, поставени от
законодателя с изискването за мотивиране на акта не са постигнати и с решението
на Началник отдел "МДТ". В Решение рег. № Рш-МДТ-4/09.03.2023 г.
същият е приел единствено, че единият от имотите, е имал ползвател и съгласно
чл. 11, ал. 3 ЗМДТ данъчно задължен е бил ползвателят, съответно неговите
наследници, тъй като ползвателят е починал. Посочено е, че данъчната оценка на
имота служи за определяне на ДНИ и ТБО и че Наредбата за определяне размера на
местните данъци на територията на община Търговище в чл. 7 и следващите е
регламентирано изчисляването на ДНИ, а в Наредбата за определянето и
администрирането на местните такси и цени на услуги и права на територията на
община Търговище в чл. 23 и Приложение № 1 към чл. 23 от същата е механизма за
изчисляване на ТБО. Единствено е посочено, че АУЗД е издаден в хипотезата на
чл. 107, ал. 3 ДОПК във вр. с чл. 4 от ЗМДТ и че е издаден от компетентен орган
в кръга на неговите правомощия и отговаря на изискванията на закона.
В съдебното производство по чл. 160, ал. 2 ДОПК съдът
преценява законосъобразността и обосноваността на акта, включително дали е
издаден в съответната форма. Макар и да се произнася като инстанция по същество
по силата на чл. 160 ДОПК, съдът не разполага с правомощия да допълва или
доразвива мотивите на органа по приходите, когато такива не са формулирани.
Липсата на съображения, в акта, от които да може да се установи въз основа на
какви основания е издаден оспорения АУЗД, както и по какъв начин са формирани
установените с него публични задължения, възпрепятства възможността на съда да
извърши преценка за материалната законосъобразност на издадения акт. Анализът
на съда не може да почива на предположения за мотивите на органа, изведени
косвено от някои от доказателствата по преписката и последващи изявления на
процесуалния му представител.
Според настоящия състав, нарушението във формата на
АУЗД е съществено, доколкото несъответствието между мотиви и диспозитив не
обезпечава упражняването на съдебния контрол относно спазването на
материалноправните разпоредби по издаването на акта. Накърнена е възможността
на адресата на акта за правилно ориентиране на защитата пред съда. Съдът също е
препятстван да упражни контрола си за законосъобразност на акта.
В
обобщение на всичко изложено до тук настоящия съдебен състав счита, че
оспорения в настоящото производство АУЗД е незаконосъобразен и следва да бъде
отменен.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК,
съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло Акт за установяване на задължения по
декларация № 64-1/11.01.2023г. издаден от Специалист "МДТ", потвърден
с Решение рег. № РШ-МДТ-4/09.03.2023 г. на Началник отдел „Местни данъци и
такси“ при Община Търговище.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване съгласно
чл. 160, ал. 7, изр. ІІ-ро ДОПК.
СЪДИЯ: