М О Т И В И
към Присъда по НОХД
№ 4631 по описа за 2018 година на ПРС,
Втори
н.с.
След приключване на досъдебното производство – следствено дело № 122/2017г. по описа на
ОСлО при Окръжна прокуратура гр.Пловдив е изготвен обвинителния акт и съобразно разпоредбите на чл.36, ал.1 и чл.35, ал.1 от НПК, делото е изпратено за разглеждане от Районен съд гр.Пловдив.
Съдът е сезиран с обвинителен акт на
Окръжна прокуратура гр.Пловдив с който срещу А. ***, ЕГН ********** е
повдигнато обвинение за това, че в периода от месец юни 2017г. до месец
септември 2017г. в гр.Пловдив е извършил приготовление към престъпление по чл.330,
ал.1 от НК – запалване на имущество със значителна стойност – специален
автомобил – линейка марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с регистрационен № ****,
който автомобил е на стойност в размер на 14207,35 лева и е собственост на К.Д.А.
с ЕГН **********, чрез намиране на съучастници – С.В.Г. с ЕГН ********** – като
помагач на Н.В.Т. с ЕГН ********** – чрез набавяне на средства за извършване на
престъплението, и Й.Д.Н. с ЕГН ********** – като подбудител на неустановено
лице, преди да е започнало неговото изпълнение, като извършеното не съставлява
по-тежко престъпление – престъпление по чл.356а, във вр. с
чл.330, ал.1, във вр. с чл.17, ал.1 от НК.
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Пловдив поддържа така
повдигнатото обвинение спрямо подсъдимия А.Ч. за извършено от него
престъпление, както е посочено в обвинителния акт. Счита че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от обективна
и субективна страна от събраните на досъдебното производство и съдебното такова
доказателства. Предлага на съда да признае за виновен подсъдимия Ч.
и да му наложи наказание лишаване от свобода в размер към средния което
разпоредбата на чл.356а от НК предвижда. По отношение изпълнението на наказанието
се предложи да бъде изтърпяно
при първоначален общ режим. Представителят на обвинението направи се искане за осъждане на подсъдимия Ч. да заплати направените разноски по делото, а по отношение на приетите по делото веществените доказателства се поиска да бъдат унищожени като вещи без стойност.
Подсъдимият А.Ч. се явява и
лично участва в производството по делото. Не се
признава за виновен по предявеното му обвинение и дава обяснения по него.
В обясненията си подсъдимия Ч. посочи че никога не е
извършвал каквото и да е, и по какъвто и да е начин посочените действия,
съставляващи и представляващи състав и приготовление към запалване на имущество
- движима собственост - линейка или каквото и да е друго такова. В обясненията си
посочи че не разбира защо е обвинен,
защото по никакъв начин не е извършил приготовленията, нито е поръчвал
да извършват такива приготовления. По отношение посочените в обвинението лица
подсъдимият посочи, че със С.Г. по никакъв начин не е разговарял че трябва да се извърши такова приготовление.
За лицето Н.Т., посочен като съучастник, подсъдимият заяви че не го познава,
нито го е виждал и че не е осъществявал връзка с него. Заявява, че не е
поръчвал на Н. да извършва приготовления или да търси лица, които да извършат
същото. В пледоарията си подсъдимия Ч. посочи, че няма
конфликт на интереси с лица упражняващи превоз на болни
лица, включително и със свидетел И.С.. При последната си дума поиска да бъде оправдан.
Адв.С.А. - защитник на подсъдимия Ч. пледира
за признава му за невинен и оправдаването му по обвинението с което е предаден
на съд. В
пледоарията си адв.А. изрази становище че по настоящето дело, повдигнатото
обвинение не е доказано по категоричен и безспорен начин, както и че посочената
в обвинителния акт фактическа обстановка не се подкрепя от приетите по делото
доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид
доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
Подсъдимият А.Т.Ч. е роден на *** ***, б., български гражданин, с висше образование, женен,
неосъждан, с ЕГН **********.
От приетата по делото справка
съдимост / лист 160 от досъдебното и лист 12 от наказателното / съдът намира като установено
относно подсъдимия А.Ч. че не е осъждан, както и че не е бил освобождаван от
наказателна отговорност и да му е налагано административно наказание глоба по
реда на чл.78а от НК.
От приетите по делото доказателства -
справка Апис регистър + / лист 113 – 118
от досъдебното / от се установява, че подсъдимият Ч. и неговата съпруга Е.А.Ч.
като търговци съгласно Търговския закон, са упражнявали дейност с фирми **********.
Като подсъдим по НОХД № 2351/2017г.
по описа на Окръжен съд гр.Пловдив А.Ч.
през 2017 година е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража“,
постановена по досъдебно производство № 51/2015г. по
описа на 02 РУП гр.Пловдив. От
13.11.2015 година МНО се изпълнявала в Затвора гр.Пловдив. По медицински
показания, през 2017 година подсъдимият Ч. бил настанен в Медицински стационар
при Затвора. На 01.12.2017г. подсъдимия А.Ч. бил приведен в Затвора гр.София.
През 2015
година, привлечения като обвиняем А.Ч. се запознал със свидетел И.С.С.,
обвиняем по друго досъдебно производство, който също бил с мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. В
края на 2015 година, на свидетел И.С. била отменена мярката за неотклонение
„Задържане под стража“. След напускането на ареста, свидетел И.С. бил ангажиран
с работа от съпругата на подсъдимия Ч.. Посочените отношения на престация на
труд не са били регламентирани с писмени трудови договори съгласно КТ. На неустановена по делото дата тези отношения
били прекратени.
От есента на 2016 година свидетел И.С.
живеел на съпружески начала със свидетелката К.Д.А..
На неустановена по делото дата, от
ФРГермания бил закупен специален автомобил - линейка, марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ , за което по делото не е приложено копие на
договор за покупко-продажба на
автомобила / лист 109 от ДП – справка от сектор „ПП“ удостоверяващ държавата от
която е закупен автомобила/.
На 20.06.2017г. в сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР Пловдив бил регистриран на името на свидетелката К.А.,
специален автомобил – линейка, марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с регистрационен № ****.
След закупуването на автомобила и
регистрация му в сектор „ПП“ при ОДМВР
Пловдив, свидетел С. не е работил с
него, тъй като не е бил регистриран автомобила в РЗИ-Пловдив / виж показания на
свидетел С., лист 41 от досъдебното,
лист 142, стр.2 от
наказателното/.
През месец септември 2017г. била
регистрирана фирма „Линейка Пловдив“ ООД,
от името на която свидетелката К.А. като съдружник, започнала дейност по
превоз на болни лица със закупения специален автомобил. Управител на фирмата е трето, с неустановена
по делото самоличност лице - Стоян Николов. Придобитото специално МПС било
предоставено от неговият собственик К.А. *** ООД за ползване срещу наемна цена. Свидетел С.
участвал в тази дейност като водач на МПС, шофьор / лист 171, стр.2 от
наказателното – показания на свидетел К.А./.
Липсват данни свидетел С. да е бил през 2017 година надлежно регистриран
търговец по смисъла на ТЗ, да е бил управител или представляващ на фирма, както
и да е имал надлежно сключен трудов договор и регистриран съгласно КТ в НАП,
включително и към фирма „****“ ООД.
През периода месец юни - месец септември на 2017 година
подсъдимия Ч. пребивавал в стационара към Медицински център Затвора гр.Пловдив.
При пребиваването си в затвора /
виж докладна записка лист 140 от ДП/ подсъдимият поддържал връзка с доверени
нему лица, осигуряващи му предпазване от неприятности причинени му от други
лица търпящи наказание лишаване от свобода. Подсъдимият получавал подкрепа от
близкото си обкръжение.
В стационара на МЦ при Затвора
гр.Пловдив / докладна записка лист 127 – 128 от наказателното/ заедно с
подсъдимия Ч. са били в различни периоди от време и свидетелите Й.К. В. и Н.С. Г.,
които изтърпявали наказание лишаване от свобода.
Свидетел В. пребивавал в стационара
към МЦ в периода 29.04.2017г. – 20.06.2017г., както от 17.07.2017г. –
01.08.2017г. Свидетел Г. / лист 168 от
наказателното / пребивавал в стационара на МЦ при Затвора от 22.05.2017г. до
20.07.2017г., както и от 10.08.2017г. до 17.08.2017г.
В периода - юни 2017 година до месец
септември 2017г. - изтърпяващия наказание лишаване от свобода Х.В.Т. не е
пребивавал в МЦ при Затвора гр.Пловдив.
В стационара на МЦ,
през инкриминирания период, от 18.06.2017г. до 03.07.2017г., заедно с подсъдимия Ч. бил и свидетел Й.Д.Н., изтърпяващ
наказание лишаване от свобода.
Подсъдимият Ч. нямал доверие на свидетел Н. и отношенията им не били по различни от
обичайните за лицата пребиваващи на посоченото място, както и воденето на общи
разговори / показания на свидетел Н. – 37, стр.2 от ДП/. Причина
за това недоверие са били предприетите действия по воденото пред Окръжен съд
гр.Пловдив наказателно дело от страна на свидетел Н., да убеди подсъдимия Ч. че
може да уреди пускането му от ареста, ако заплати определена сума, с
посредничество на И.С., в чиято достоверност подсъдимия се усъмнил и отказал
каквито и да е отношения със свидетел Н..
Свидетел Й.Н. познава свидетел И.С., както и поддържал връзка с него. За
закупената линейка свидетел Н. съобщил на подсъдимия Ч., след завръщането му от
прекъсване на изпълнение на наказанието. На неустановена по дело дата, преди
датата 03.07.2017г. свидетел Н. поискал от подсъдимия Ч. да му осигури
получаването на сума от 300 лева, тъй като бил изпратил на празен курс
линейката и И.С. до Гърция. Подсъдимия Ч. бил предупреден от други лица от
стационара че Н. и С. готвят измама спрямо него да му бъде взета тази сума,
поради което и отказал да има каквито и да е отношения със свидетел Н..
На 02.07.2017г. свидетел Й.Н. получил хранителна
пратка от лице различно от свидетел И.С. / лист 165 – 166 от наказателното/.
На 03.07.2017г. / понеделник/ свидетел Й.Н. *** поради прекъсване на изтърпяване
на наложено му наказание лишаване от свобода.
На същата дата подсъдимия Ч.
констатирал, че по време на негово отсъствие от МЦ му били взети чифт маратонки, както и цигари.
От пребиваващите в МЦ лица, на подсъдимия Ч. било съобщено че лицето което е
взело неговите вещи е излезлия в прекъсване Й.Н.. Подсъдимият Ч. подал жалба за
извършена кражба на вещи, по която била образувана полицейска преписка при 01
РУ-МВР-Пловдив и извършена проверка. Образуваната преписката била прекратена.
В началото на месец юли 2017 година в ТД на ДА“НС“ Пловдив, на неустановена дата, / показания на свидетел Д.И. – лист 149 – 150 от
наказателното/ постъпил сигнал от лицето Й.Н., в който
твърдял че бил свидетел / или е чул / на
това как А.Ч. поръчал палеж на линейка на И.С. - бивш негов работник, на друг затворник – Х. Т., който бил в
стационара по това време. Съгласно сигнала, поръчката е трябвало да бъде предадена на
брата на Т., Н.Т., който сам или чрез
други лица следвало да извърши палежа. Съгласно сигнала помощ следвало да окаже
лицето С.Г., като набави и предаде на Н.Т. запалителната течност.
Във връзка със сигнала били
проведени срещи на служители от дирекцията със свидетел Н. и проведени
разговори с него.
Служители на дирекцията, включително и свидетел Д.И. предприели
действия по установяване местонахождението на лицето И.С.. При
установената връзка, на служителите на дирекцията било заявено
от И.С. че е разговарял с Н. и от него е запознат с казаното от Н..
Служители на дирекцията извършили проверка и относно местонахождението на Н.В.Т. при която установили, че през месец юли 2017
година се намира в к.к.“Слънчев бряг“ където работел в хотел, както и че в периода месец юли 2017 г. – месец септември 2017г. / показания на свидетел И. – лист 168 от ДП и
лист 149 – 150 от наказателното/, лицето Н.Т. *** два пъти, като единия път е
посетил брат си – Х.Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора
гр.Пловдив.
Служители на
дирекцията установили и местонахождението на свидетел С.Г.. При проведени разговори
с него, свидетел Г. отрекъл ходенето по села около гр.Пловдив, в кв.“Коматево“ на гр.Пловдив и познанството с лица живеещи там. / лист 151 от наказателното/.
Данните от проверката били предадени на
Окръжна прокуратура гр.Пловдив.
Призован от разследващите органи, на 07.07.2017г. в Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура
гр.Пловдив / виж показания на свидетел С. – лист 142, страница втора от наказателното/ се явил И.С.С. където дал
показания като свидетел / лист 41 – 42 от досъдебното/.
По отношения на обстоятелствата от
значение за делото, в показанията си пред разследващия орган свидетел С. заявил
че е закупил от Германия линейка, по отношение на която има намерение да
извършва превоз на болни / лист 41, стр.2 и лист 42 от ДП / и за това е
предприел действия по нейната регистрация в РЗИ Пловдив. Също така свидетелят е
заявил че в началото на месец юли е получи обаждане от конкретен номер, и
заявен превоз на болен от гр.Кавала, като е имало искане от клиента в линейката
да има лекар. Съгласно свидетелят, той е приел поръчката и уведомил д-р Я. /
неустановено по делото лице / за транспорта. Съгласно свидетелят след това му
се е обадил Н., който познава и който му казал че това е поръчка на Р., както и
че се разбрали да поддържат връзка по телефона и да му се обажда, че е минал
границата и че идва към Кавала. Съгласно свидетелят, след това отново се е
обадил и човека му бил казал че бабата е починала и да мине през Хасково за да
му заплатят. Съгласно свидетелят тези разговори били водени на високоговорител
за да слуша Ч..
На основание чл.212, ал.2 от НПК, съобщение
до органите на досъдебното производство за извършено престъпление и достатъчно
данни съдържащи се в протокол за разпит на свидетел, в ОСлО при Окръжна
прокуратура гр.Пловдив е образувано досъдебно производство – следствено дело №
122/2017г. по
описа на ОСлО при ОП Пловдив срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ за това, че в периода месец
май 2017г. до 06.07.2017г. в
гр.Пловдив е участвал в приготовлението за отвличане на Р.А.Х. ЕГН ********** –
престъпление по чл.142, ал.5, пр.1, вр. ал.1 от НК.
Пред съдия от Окръжен съд
гр.Пловдив на дата 10.07.2016г., / лист
37 – 39 от досъдебното / е разпитан като
свидетел Й.Д.Н.. В показанията си дадени
по ДП свидетел Н. посочил / лист 37, ст.2 от ДП/ че по принцип не контактува с
подсъдимия, както и че води постоянно общи разговори, но разбрал от Ч., както и
от проведен разговор със съпругата му че преди две седмици напуснал негов
шофьор / свидетел И.С./. След разговора на Ч. били изпратени по вайбър снимки и
това накарало Ч. да пие ксанакс, бил в неадекватно, бесен, че човека трябва да
се отстрани и една линейка пречи на съществуването му. Съгласно свидетелят, Ч.
го накарал да се обади на въпросния И. и да се представи за клиент и да запали
линейката и да го кача в Кавала за да вземе болната му жена, след което да я
закара в гр.Стара Загора. Съгласно свидетелят, той провел този разговор с И.,
който намерил, че ще намери някакъв лекар и ще тръгнат с линейката за Кавала.
Според свидетелят, на когото жена му е лекарка, му станало много съвестно че ще
го разкара, затова отишъл в другата стая и се обадил отново на И., представил
се кой е и му казал че това е поръчка на Ч., пълен блъф и да не се разкарва
напразно и за да няма разправии да разиграе някакъв театър че е ходил на
границата, че е хванат на границата уж с цигари и че полицията му е разбила
линейката и така нататък. Според свидетелят, Ч. останал много доволен и обещал
възнаграждение. Според свидетелят, във връзка с И. с линейката доколкото знае, Ч.
е поддържал контакти по телефона с брата на Х. ***, както и е пращал С. да носи
пари и да закупува гориво което да предостави на това лице.
Пред съдия от Окръжен съд гр.Пловдив
на дата, 10.07.2016г., / лист 43 – 44 от досъдебното / е разпитан като свидетел И.С.С.. В
показанията си дадени пред съдия, свидетел С. относно обстоятелства от значение
за настоящето дело е посочил, че познава Ч. от 2015 година, както и че след
освобождаването му ареста е започнал работа при съпругата на Ч., в Неотложна помощ 6 150. След
напускането на работа, свидетелят посочва че е закупил линейка и започнал
самостоятелен бизнес. Според свидетелят, в началото на месец юли, сред обяд
получил обаждане за транспорт от
гр.Кавала, Гърция и до гр.Стара Загора, от номер ***. Според свидетелят
транспорта е бил поръчан с лекар, да вземе майката на този човек, мъж, както и че бил изрично питан за името на
лекаря. Свидетелят посочил д-р Я.. Според свидетелят след около час пак му се
обадили от този номер при което му казали „ Ванка,
аз съм този, който миналата седмица вкара храната, която ти донесе на Ч.“.
По отношение на обаждащия се свидетелят посочва че се казва Й.Н., за когото си
спомня, че е било неделя, че Н. излизал от затвора, защото беше с прекъсване и
той вкара храната за Ч.. / лист 44, стр.1 от ДП/, както и че това е поръчка на Р.,
което е прякор на А.Ч.. Според свидетеля, от Н. му било казано да осъществят фиктивно този транспорт, все
едно че отиваш, защото А.Ч. ще слуша по високоговорителя. Според свидетелят,
след това се е обаждал по телефона и давал съобщения къде се намира. Според
свидетелят, всичко е осъществено фиктивно, тоест не е пътувал въобще, просто да
им доставя удоволствие. Според свидетелят, от Н. по телефона разбрал че Ч. е
поръчал да му запалят линейката, което е поръчал на Х.Т., който е в затвора, и
който от затвора се обажда на неговия брат да изпълни поръчката. Според
свидетелят Ч. е поръчал на С.Г. да набави бензин, нафта и парцали. Според
свидетелят, след дни получил обаждане от телефон *** да отиде с линейката до
гр.Милано.
По образуваното досъдебното
производство са използвани СРС, документирано чрез изготвяне на веществени
доказателствени средства, съдържащи се в
обособен класифициран том по делото.
На 18.07.2017г. в МЦ при Затвора
Пловдив свидетел Н. Г. получил, нерегламентирано изпратен отвън от свидетел Й.Н.
мобилен телефон, с който бил и проведен
разговор между свидетел Н. и подсъдимия Ч.. Разговора бил проведен при включен
високоговорител, в присъствието на свидетелите Н. Г. и Й.В.. При проведения
разговор Й.Н. предложил на подсъдимия Ч. „да свърши работата за И.“, за което
хората чакали. Предложението от Н. не било прието от подсъдимия Ч., който
отговорил че не знае за какво говори, тъй като подсъдимият Ч. вече имал
съмнение че е под наблюдение и разговора се записва. / показания на свидетел В.
– лист 172 - 178 от наказателното и свидетел Г. – лист 148 – 149 от
наказателното/.
Пред съдия от Окръжен съд на дата
16.08.2017г. / лист 46 – 49 от досъдебното / е разпитан като свидетел Й.К. В..
По досъдебното производство като свидетели са разпитани и лицата С.В.Г. / лист 56 –
57 от досъдебното/, К.Д.А. / лист 58 – 60 от досъдебното/.
По искане на разследващите органи
са представени справки от трите мобилни оператора относно собствениците на
мобилни номера ****, ***, ****, ****, *** и *** / лист 96 – 106 от
досъдебното/.
Представена е справка от
14.07.2017г. / лист 102 от ДП / по отношение на мобилни номера ***, с последен абонат И. Г.Г.от с.В., и
относно мобилен номер **** с последен абонат Н.В.Т. ***.
В хода на проведеното досъдебно
производство, с писмо на Началника на Затвора рег. № 2341 от 01.09.2017г. /
лист 71 от досъдебното/ са изпратени на
Окръжна прокуратура гр.Пловдив поисканите два броя мобилни телефони: 1 бр. мобилен телефон „Samsung“, IMEI ****; 1 бр. батерия за мобилен телефон „Samsung“; 1 бр. мобилен
телефон „Microsoft“, IMEI ****; 1 бр. батерия за мобилен телефон „Microsoft“ и 1 бр. флаш памет 32 – GB;
Посочените ВД с писмо от 08.09.2017г.
/ лист 70 от досъдебното /са били изпратени от Окръжна прокуратура гр.Пловдив
на ОСлО при ОП гр.Пловдив.
С Разпореждане на съдия от Окръжен съд гр.Пловдив от 26.09.2017г. /лист 64, 66 и 68/ в производство по реда на чл.161, ал.1 от НПК са
дадени разрешения за извършване
следствени действия - претърсване и изземване на вещи, вързани с предмета на разследването. С протоколи от 27.09.2017г. за извършени следствени действия / лист 65, 67 и 69/ е удостоверено
извършването на претърсване при условията на чл.161, ал.1 от НПК, както и че
при претърсване на стая – стационарно отделение, ет.2, втора стая, след
входната врата на етажа на Затвора гр.Пловдив , в присъствието на А.Ч. при
условията на чл.161, ал.1 от НПК – са намерени,
описани и иззети: Кутия от сирене „TERTER“ в която е
открит телефон „Huawei“, черен на цвят, изключен, е със СИМ, с номер ****. По отношение на
иззетите вещи подсъдимия Ч. е заявил че са на Й. В., който е в прекъсване.
На 27.09.2017г. пред съдия от
Окръжен съд гр.Пловдив по реда на чл.223, вр. чл.141 от НПК са разпитани като
свидетели две лица / защитени свидетели с тайна самоличност / лист 51 – 52 и
лист 54 – 55 от досъдебното/.
На 28.09.2017г. с постановление на
разследващ орган като обвиняем е привлечен А.Ч. за това, че периода месец юни до месец септември 2017
година в гр.Пловдив е извърши приготовление към престъпление по чл.330, ал.1 от НК –
запалване на имуществто със значителна стойност - автомобил линейка марка „Марцедес спринтер
313“ с ДКН ****, собственост на К.Д.А. чрез намиране на съучастници – С.В.Г. и Й.Д.Н. преди да е
започнало неговото изпълнение, като извършеното не съставлява по тежко престъпление
– чл.356а, във вр. с чл.330, ал.1, вр. чл.17, ал.1 от .
Привлечения като обвиняем А.Ч. е
отказал да подпише постановлението за привличане и ползването на правна помощ
от назначения му служебен защитник. Направил е искане за ползване защитата на
адв.С.А., удостоверено с подписите на назначения служебен защитник и двама
свидетели, индивидуализирани с три имена.
На 10.10.2017г., в присъствието на
упълномощен защитник адв.А., с постановление на разследващ
орган като обвиняем е привлечен А. Ч. за това, че в периода месец юни до месец септември 2017 година в
гр.Пловдив е извърши приготовление към престъпление по чл.330, ал.1 от НК – запалване на имуществто със
значителна стойност автомобил линейка марка Марцедес Спринтер 313“ с ДКВ **** собственост на К.Д.А.
чрез намиране на съучастнизци – С.В.Г. и Й.Д.Н. преди да е започнало внеговото изпълнение,
като извършеното не представлява по тежко престъпление – чл.356а, във вр. с чл.330, ал.1, вр. чл.17, ал.1 от НК.
Привлечения като обвиняем А.Ч. не се
е признал за виновен и дал обяснения по обвинението, с които отрича да е
извършвал приготовления за престъпление, както и че ангажирал като съучастници
или подбудители посочените в обвинението лица.
На 27.06.2018г. с постановление на
разследващ орган на обвиняемият Ч. е
предявено обвинение за това, че в периода от месец
юни 2017г. до месец септември 2017г. в гр.Пловдив е
извършил приготовление към престъпление по чл.330, ал.1 от НК – запалване на
имущество със значителна стойност – специален автомобил – линейка марка
„Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с регистрационен № ****, който автомобил е на
стойност в размер на 14 207,35 лева и е собственост на К.Д.А. с ЕГН **********,
чрез намиране на съучастници – С.В.Г. с ЕГН ********** – като помагач на Н.В.Т.
с ЕГН ********** – чрез набавяне на средства за извършване на престъплението, и
Й.Д.Н. с ЕГН ********** – като подбудител на неустановено лице, преди да е
започнало неговото изпълнение, като извършеното не съставлява по-тежко
престъпление – престъпление по чл.356а, във вр. с
чл.330, ал.1, във вр. с чл.17, ал.1 от НК.
Привлечения като обвиняем А.Ч. не се
е признал за виновен и дал обяснения по обвинението. Пред разследващия орган
обвиняемият Ч. посочил, че Й.Н. му поискал 300 лева защото изпратил И.С. на
празен курс с линейката до Гърция, като се направил на мним болен, и което
предложение отказал. Обвиняемият Ч. посочил че Н. Г. го е предупредил, че зад
гърба му Н. е говорил със С. и цели чрез измама да му вземе 300 лева.
В хода на проведеното досъдебно
производство е била иззискана справка от разследващите органи с писмо / лист
112 от ДП / до ТДПловдив на НАП относно наличието на регистрирани трудови
договори между фирми на подсъдимия и свидетел И.С. за периода 01.01.2016г. –
30.06.2016г. Съгласно справка от Териториална дирекция Пловдив на НАП / лист 119 – 120 от ДП / за актуално
състояние на действащи трудови договори за периода 01.01.2016г. – 30.06.2016г.
по отношение на лицето И.С.С. с ЕГН **********
няма сключени такива.
В хода на досъдебното производство
са били назначени две съдебно-технически експертизи и една стоково-оценъчна
експертиза.
Съгласно заключението на вещото лице
инж.Т.П.П. по назначената стоково – оценъчна експертиза / лист 74 – 79 от досъдебното / потвърдено и в съдебното
следствие - стойността на автомобил, тип линейка „Мерцедес Спринтер 313“ с ДК №
**** е 14,207,35 лв.
Съгласно заключението на вещото лице
инж.А.К.К. по назначената техническа
експертиза – / лист 82 – 85 от ДП /, потвърдено и в съдебното следствие / лист
137 – 138 от наказателното / - мобилен телефон „Microsoft“ е в състояние
което не позволява да бъде изцяло пуснат. При пускането му светва екрана, но не
зарежда операционната система. Състоянието на телефона не позволява
изследването на бъде продължено.
Съгласно заключението на вещото
лице, потвърдено и в съдебното следствие, мобилен телефон марка „Samsung“, модел „GT-Е1200“ е с
нарушена цялост на контактните площадки на слота за поставяне на СИМ карта.
Телефона стартира и зарежда операционната система. За нормално функциониране се
изисква поставяне на СИМ карта в слота, който поради неговото състояние – повреден,
не може да бъде поставена и задействана СИМ карта и изследването да бъде
продължено.
Съгласно заключението на вещото лице
инж. А.К.К. по назначената техническа
експертиза – / лист 89 – 90 /, потвърдено и в съдебното следствие – след
първоначалното включване на телефона, липсата на парола и невъзможността на
нейното премахване за стартиране на телефон „Huawei“ не позволява
изследване на телефона да бъде продължено.
Съдът кредитира като професионално и незаинтересовано
изготвени заключенията на приетите по
делото експертизи на веществени доказателства. Същите не се оспориха от
страните.
В хода на съдебното следствие от
защитата на подсъдимия Ч. се направи искане за разпит устно и непосредствено в
съдебното следствие на осъдените лица Н.С. Г. и Х.В.Т..
В искането си адв.А. – защитник на
подсъдимия Ч. посочи, че с приложените по ДП разпореждания от 27.09.2017г. / лист
143 и 144 от ДП / за привеждането на лица изрично посочени като Н.С. Г. и Х.В.Т.
*** в ОСлО при ОП Пловдив за разпит като свидетели, са достатъчна индиция кои
са лицата и тяхната самоличност, поради което и че не може да се твърди че имаме защитени свидетели с тайна
самоличност.
На така направеното искане
представителят на обвинението не направи възражение.
След призоваването на посочените
лица, същите бяха разпитани като
свидетели устно и непосредствено в съдебно заседание.
В хода на съдебното следствие
въпреки положените усилия за призоваването му на установените по делото адреси,
не се установи местонахождението на Н.В.Т..
По искане на страните лицето бе заличено от
списъка за призоваване като свидетел.
В обособен том, в 5 броя папки
заедно с 5 броя компакт дискове са
възпроизведени на хартиен носител установеното от използваните по делото СРС, с които подсъдимият е запознат в хода на
ДП.
От така приетите доказателства се установи че
в инкриминираният период лишения от свобода Х.В.Т. не е бил в стационара на МЦ
към Затвора гр.Пловдив. Установи се че през седмицата предхождаща прекъсване
изпълнение на наказание лишаване от свобода на Й.Н., с начало 03.07.2017г.,
свидетел И.С. не е предавал хранителна пратка на Н.. Лицето което на 02.07.2017г. е имало среща с Й.Н.
е различно от свидетел С..
В хода на съдебното следствие се
представиха и приеха към доказателствата по делото протоколи по НОХД №
2351/2017г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, молба от Й.В.,*** от
наказателното/ за жалби от А.Ч. и образувани преписки в прокуратурата, копия от
жалби от А. *** / лист 83 – 84 от наказателното/, извадки от социална мрежа „Фейсбук“ / лист 85
– 89, лист 131-134 от наказателното/, докладна записка от фелдшер при МЦ –
Затвора гр.Пловдив / лист 123-128 от наказателното/, писмо, докладна записка,
копие от бележка за внасяне на храна и вещи, декларация, докладна записка от
директор МЦ при Затвора гр.Пловдив / лист 164 – 168 от наказателното/.
Така изложеното е установено
фактически и същото се основава на всички приети по делото доказателства. За обосноваване на своето заключение съдът кредитира
изцяло приетите по делото писмени доказателства. За достоверни се ценят
писмените доказателствени средства – официални документи и веществени
доказателствени средства, чието съдържание не се оспори от страните и съдът
кредитира изцяло.
За да постанови своя акт, настоящия съдебен състав в съответствие на
разпоредбата на чл.107, ал.5 от НПК, след като направи внимателна проверка на
събраните доказателства намира като установено по надлежния ред следното по
отношение приетите по делото доказателства:
Ползването на мобилни услуги е всекидневие, и когато се твърди че някой
е позвънил на някого, то това обикновено се приема за достоверно и не се търси
неговото потвърждаване. разговорите по мобилен телефон и ползването
на услуги предоставяни от мобилните оператори
са вече нещо обичайно, всекидневно и когато споменем такова ползване то
винаги се приема като достоверно. Но когато този факт подлежи на
удостоверяване, то това се прави като събираме данни за мобилните номера,
техните собственици, мобилните оператори където е направена регистрацията,
както и така наречената разпечатка на разговорите, с която се надлежно доказва
провеждането на разговори, датата на тяхното провеждане, страните по тези
разговори, продължителност. За целите на наказателното производство
законодателят е предвидил и една възможност по реда на чл.159А от НПК да се
определят и устройствата през които се осъществяват тези разговори, както и
установяване на идентификатор на ползваните клетки през които са проведени
разговорите. Тези клетки са с определен район на покритие и при тяхното
установяване може да се определи и района в който е било лицето провело
разговора.
И с оглед наличната забрана за
ползване на мобилни устройства от лица, търпящи наказание лишаване от свобода в
Затвора, то всяко едно твърдение за проведени разговори от лица намиращи се в
затвора и изтърпяващи наказание лишаване от свобода подлежи на доказване.
Във връзка с изложеното и установеността от фактическата
страна на обстоятелствата от значение за делото, съдът намира че следва първо да се разгледат
приетите по делото Веществени доказателства а именно три броя мобилни телефони,
индивидуализирани по марка, модел и ИМЕИ по отношение на два от тези ВД и
тяхната установеност у подсъдимия А.Ч..
В хода на досъдебното производство с
писмо изх. № 9424/17г. от 08.09.2017г. на Окръжна прокуратура гр.Пловдив / лист
70 от досъдебното/ на разследващия орган са изпратени два броя мобилни телефони
и флаш памет, подробно описани в писмо на Началника на Затвора Пловдив рег. №
2341 от 01.09.2017г., заверено копие /
лист 71 от досъдебното/ от което е приложено към писмото от ОП Пловдив.
Посочените два мобилни телефони и флаш памет са приети като ВД от разследващите
органи.
По отношение на двата мобилни
телефони, съгласно заключението на вещото лице инж.А.К.К. по назначената
техническа експертиза е установено че
техническото им състояние не позволява да бъдат изцяло пуснати и да се продължи
изследването им.
Т.е и за двата мобилни телефони е
налична обективна пречка за техническото изследване на тяхното използване по
предназначение, за лицето което ги е държало и ползвало.
На основание приетите по делото
доказателства съдът счита че липсват такива които да определят че тези два
мобилни телефона са били установени в подсъдимия
А.Ч. както е посочено в писмото на ОП Пловдив до разследващия орган / лист 70
от ДП/.
За да обоснове това свое заключение настоящия съдебен състав
взе предвид не само заключението на вещото лице, но и неустановеността на факта
че тези телефони са били държани и ползвани от страна на подсъдимия Ч..
През целия
инкриминиран с обвинението период на 2017 година подсъдимия Ч. ***, като
подсъдим по друго дело по което е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража“. Ноторно известно е на страните, включително
и на свидетелите Н., С., В., Г., Т. че в местата където се изтърпява
наказание лишаване от свобода и се
изпълнява марка за
неотклонение „Задържане под стража“ не е разрешено държането и ползването от
лицата лишени от свобода на мобилни телефони.
Съгласно разпоредбата на чл.79,
ал.1 от ППЗИНЗС лишените от свобода провеждат телефонни разговори за своя
сметка чрез телефонен апарат от доставчик на телефонни услуги. По изключение,
съгласно разпоредбата на ал.3 от чл.79 на ППЗИНЗС е с разрешение на началника
на затвора, поправителния дом или затворническото общежитие на лишените от
свобода се предоставя безвъзмезден достъп до служебен телефон във връзка с
тежки семейни проблеми или спешни правни основания. Разрешението за използване
на служебен телефон се записва в специален дневник.
Ноторно известно на страните е
също така, че служителите при
пенитенциарното заведение в което се търпи наказание лишаване от
свобода, извършват проверки за спазване правилата регламентирани със ЗИНЗС и
ППЗИНЗС на тези лица. Съгласно разпоредбата на чл.87 от ППЗИНЗС при извършване
на обиск и претърсване, както и при проверка на личните вещи на лишените от
свобода се съставя протокол от служителите, които са ги извършили, независимо
дали са намерени или не неразрешени вещи и предмети.
За целите на наказателните производства
/ по НПК или по ЗИНЗС/ са налице процесуално допустими средства за събиране на
доказателства относно собствеността, държането и ползването на мобилни
устройства /СИМ / карти, мобилни номера по предназначението им. В хода на
настоящето производство настоящия съдебен състав не установи приетите по делото
ВД да са били иззети при такива проверки, както и да са били съставени
надлежните за целта протоколи, които да удостоверят тяхното държане и изземване
от подсъдимия Ч., при престоя му в стационара при МЦ на Затвора гр.Пловдив.
В
хода на съдебното следствие свидетел Й.В. заяви, че през месец май на 2017
година по време на престоя му в МЦ на Затвора Пловдив и в присъствието на
подсъдимия А.Ч., са били извършвани проверки от служители при Затвора, при
които са били установени и иззети телефони държани от свидетел В. и трето лице,
търпящо наказание лишаване от свобода, различно от подсъдимия. По отношение на
иззетите при проверката мобилни телефони свидетелят посочи, че са различни от
приложените по делото два мобилни апарати „Microsoft“ и „Samsung“, предявени му в
съдебното следствие.
В заключение, на основание
изложеното, настоящия съдебен състав не констатира доказаност по отношение на
подсъдимия Ч. че ВД два броя мобилни
арапати и флаш памет, надлежно инидивидуализирани, да са били държани от него,
които като ВД макар и косвено доказателство, поради тяхното техническо
състояние не позволяващо изследването и, да удостоверява и ползването им по предназначение
от подсъдимия.
В хода на досъдебното производство,
по реда на чл.161 от НПК е бил установен и иззет от „тайник“, находящ се в стая
2 от МЦ към Затвора гр.Пловдив мобилен телефон
„Huawei“, който заключението на вещото лице инж. А.К.К. по назначената техническа експертиза – / лист
89 – 90 /, потвърдено и в съдебното следствие – след първоначалното включване
на телефона, липсата на парола и невъзможността на нейното премахване за
стартиране на мобилен телефон „Huawei“ не позволява изследване на телефона да бъде продължено.
Съгласно приложените по делото доказателства,
включително и съдържащите се в обособения класифициран том посочения мобилен
телефон не е бил ползван по предназначението му. От приетите по делото
доказателства се установява, че преди датата на неговото установяване и
изземване – т.5 от обособения том, лице търпящо наказание лишаване от свобода,
различно от подсъдимия Ч. е организирало изготвянето на тайник за съхранение на
мобилен телефон и внасянето му, както и че към датата 26.09.2017г. телефона е
бил вече в тайника, поставен в кутия от сирене „Тертер“. На 27.09.2017г.
телефона е бил иззет от разследващите органи, които са имали знание за
поведението на подсъдимия Ч. от приложените СРС и за имали знание че този
телефон не е бил ползван по предназначението му от лицата намиращи се в
стационара към МЦ на Затвора гр.Пловдив, включително и от подсъдимия Ч..
Самото процесуално действие по
установяването и изземването на мобилен телефон мобилен телефон „Huawei“, съобразено с разпоредбите на НПК е извършено извън инкриминирания с
обвинението против подсъдимия Ч. период – месец юни до месец септември 2017г.,
поради което и не следва да се кредитира като доказателство за държане и
ползване по предназначение от страна на подсъдимия на посоченото ВД.
В заключение, на основание
изложеното, настоящия съдебен състав не констатира доказаност по отношение на
подсъдимия Ч. че ВД мобилен телефон „Huawei“, да е бил държан от него, който като ВД макар и косвено доказателство,
поради техническото състояние не позволяващо изследването му, да удостоверява и
ползването им по предназначение от подсъдимия.
За целите на наказателното производство, в съответствие с разпоредбата
на чл.107, ал.5 от НПК всяко доказателство подлежи на проверка, поради което и
законодателят е предвидил ред освен информацията която мобилните оператори
представят за името на регистрирания ползвател на мобилен номер, така и
представят информация за проведените разговори и ползвани услуги, по дати и
часове, по продължителност, адресати, както и индификатора на мобилните клетки които
са били използване за осъществяването на
мобилната комуникация. Освен изложеното
относно ВД, за да приеме наличието на недоказаност на твърдените от обвинението
телефонни разговори съдът намира че следва да посочи, че в срока предвиден от
разпоредбата на чл.159А от НПК за изготвянето на такива справки /разпечатка/ на
проведените разговори на установените по делото мобилни номера от страна на
разследващите органи не са били направени.
Както
се посочи по – горе по искане на разследващите органи са
представени справки от трите мобилни оператора относно последни абонати
ползващи мобилни номера ***, ***, ***, ***, *** и *** / лист 96 – 106 от
досъдебното/, както и справка от 14.07.2017г. / лист 102 от ДП / по отношение
на мобилни номера ***, с последен абонат И.
Г.Г.от с.В., и относно мобилен номер **** с последен абонат Н.В.Т. ***. След
получаване на посочените справки и установяване на последните абонати на
посочените абонати разследващите органи не са изискали справка от мобилните
оператори по реда на чл.159А от НПК по всички обстоятелства посочени в
разпоредбата на чл.159А, ал.1 от НПК, поради което и не е установено по нито
един от мобилните номера дали същите са били активирани и провеждани разговори,
кои са били страните по тези разговори, включително и чрез индификатора на
клетки дали тези разговори са провеждани от района в който се намира Затвора в
гр.Пловдив, по времето когато там са били свидетелите Н., Г., Т., подсъдимия Ч..
Поради определения в разпоредбата
на чл.159А, ал.5 от НПК срок, шест месечен за изготвена справка, настоящия
състав не предприе действия по изготвяне на справки по установените мобилни
номера за проведени разговори, тъй като мобилните оператори съгласно ЗЕС не са
длъжни да съхраняват данни за ползването на мобилните номера повече от 6
месеца.
Във връзка с изложеното съдът
намира също така че в настоящето производство не е установено и ползването на
мобилната услуга вайбър от страна на подсъдимия Ч.. Оператора на мобилната
услуга вайбър има офис в РБългария, в
гр.София от 2015 година и в съответствие със ЗЕС и НПК може да предостави при
поискване в предвидените срокове справка за ползването на услугата вайбър от
мобилните абонати. В настоящето производство такава справка не е била поискана
от разследващите органи в срока предвиден в НПК. Както се посочи и по – горе след изтичане на
предвидения от ЗЕС срок настоящия съдебен състав не в обективна възможност да
поиска изготвянето на такава справка от оператора на услугата вайбър.
При така изложеното по отношение на
така установените мобилни устройства, както и мобилни номера настоящия съдебен
състав счита, че не се доказа по надлежния ред че подсъдимият Ч., както и
другите посочени в обвинителния акт лица са провеждали твърдените от
обвинението мобилни разговори от Затвора Пловдив с лица на територията на затвора, както и с лица извън територията на
затвора, както и че е доказано ползването на мобилната услуга вайбър от
подсъдимият Ч., както и от другите свидетели посочени в обвинителния акт.
Настоящия съдебен състав счита, че
всички твърдени като проведени мобилни разговор в обвинителния акт не са
доказани по надлежния ред, както и не е доказано държането и ползването на мобилни
телефони, включително и не регламентирано внесени, от страна на подсъдимия Ч. и
от посочените в обвинителния акт свидетели – Й.В., Н. Г., Х.Т., Н.Т., Й.Н.,
както и на свидетел И.С..
С
образуването на досъдебно
производство – следствено дело № 122/2017г. по описа на ОСлО при ОП Пловдив по
отношение на подсъдимия Ч. са били приложени СРС, и в съответствие със ЗСРС по
отношение на установеното са били
изготвени веществени доказателствени средства обобщени в отделен том, с чието
съдържание страните са запознати.
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК при ВКС, обвинителният
акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се
развие процеса на доказване в съдебната фаза и осъществяване на правото на защита. Задължително обвинителният акт следва да
посочи фактите, обуславящи съставомерността на конкретно деяние и участието на
обвиняемия в осъществяването му – времето, мястото на извършване на деянието,
пълни данни за личността на обвиняемия, правна квалификация на деянието.
Липсата на посочване на факти от тази категория съставлява винаги съществено
нарушение на процесуалните правила, свързано с нарушаване правото на защита.
А.Т.Ч. е предаден на съд за извършено
престъпление по смисъла на чл.356А, вр. чл.330, ал.1, вр. чл.17, ал.1 от НК.
Съгласно чл.17, ал.1 от НК „приготовление” е
подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на
условия на намисленото престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение.
Според разпоредбата на ал.2 на чл.17 от НК – приготовлението е наказуемо само в
предвидени от закона случаи. Такъв е случаят с повдигнатото срещу подсъдимите
обвинение за приготовление на палеж по чл.356А от НК. Когато приготовлението,
като стадий в умишлената престъпна дейност, наказуем само в предвидените от
закона случаи, е въздигнато в самостоятелно престъпление, в тази си природа той
има субективни и обективни признаци на престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК. Респективно, ключовият такъв признак от обективна страна е изпълнително
деяние. И след като според прочетения вече чл.17, ал.1 от НК приготовлението
може да се изразява в различна деятелност, насочена към извършване на
намисленото престъпление, то всяко обвинение за приготовление дефинитивно
трябва да съдържа във формулировката си, в какво точно се е изразило това
самото то.
Спрямо подсъдимия Ч. е предявено обвинение за това, че в периода от месец юни 2017г. до месец септември 2017г. в гр.Пловдив е извършил
приготовление към престъпление по чл.330, ал.1 от НК – запалване на имущество
със значителна стойност – специален автомобил – линейка марка „Мерцедес
Спринтер 313 ЦДИ“ с регистрационен № ****, който автомобил е на стойност в
размер на 14207,35 лева и е собственост на К.Д.А. с ЕГН **********, чрез
намиране на съучастници – С.В.Г. с ЕГН ********** – като помагач на Н.В.Т. с
ЕГН ********** – чрез набавяне на средства за извършване на престъплението, и Й.Д.Н.
с ЕГН ********** – като подбудител на неустановено лице, преди да е започнало
неговото изпълнение, като извършеното не съставлява по-тежко престъпление.
От наличните по делото
доказателствени материали съдържащи се в посочения обособен том, настоящия съдебен състав при Районен съд
гр.Пловдив счита, че не установи по безсъмнен начин осъществяването на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм и начин на извършване, както и авторството в лицето на
подсъдимия А.Ч..
От установеното при използване на
СРС обвинението акцентува върху два момента а именно установеното,
документирано чрез изготвянето на веществени доказателствени средства съдържащи
се в папка № 5 на разговор проведен от И.С. с жена, с
непосочена по делото и неустановена самоличност и в папка № 3 за разговор
проведен между подсъдимия Ч. и мъж на име С. / свидетел С.Г. / , като са
извадили отделни изречения от проведените разговори. След запознаване със
съдържанието на тези разговори настоящия съдебен състав счита, че същите не
доказват по никакъв начин каквито и да е действия от страна на подсъдимия по
организиране запалването на линейката за която се твърди че е на свидетел С..
Това е така, защото в разговора между свидетел С. и не установената по
самоличност жена се посочва от страна на С. че **********, както и че той е
позвънил на С. и му е казал, след репликата „ ************.
Разговора проведен на 01.08.2017г.
между подсъдимия Ч. и лицето С. е по повод именно тези действия на И.С. по
премахване лепенките / реклама, обяви/ на „Ц.“ за превоз на болни и в никакъв
случай не съдържат данни за организиране на запалването на линейката на С., за
определяне на лица и тяхната роля в такова запалване, както и за даване
указания относно закупуване на бензин, нафта и парцали, както е посочено в
обвинението против подсъдимия Ч..
В обобщение на изложеното от
приетите по делото доказателствени материали съдържащи се в посочения обособен
том на установеното при използването на СРС настоящия състав счита, че не се
установи наличието на такива които да определят доказаност на поведение от
страна на подсъдимия по подготовка на противоправни действия а именно извършил приготовление към престъпление по
чл.330, ал.1 от НК – запалване на имущество със значителна стойност чрез
намиране на съучастници – С.В.Г. с ЕГН ********** – като помагач на Н.В.Т. с
ЕГН ********** – чрез набавяне на средства за извършване на престъплението, и Й.Д.Н.
с ЕГН ********** – като подбудител на неустановено лице.
Както бе посочено по – горе, обвинителният акт определя предмета на
доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процеса на доказване в съдебната фаза и осъществяване на
правото на защита. Задължително обвинителният акт следва да посочи фактите, обуславящи
съставомерността на конкретно деяние и участието на обвиняемия в
осъществяването му – времето, мястото на извършване на деянието, пълни данни за
личността на обвиняемия, правна квалификация на деянието.
След проведеното съдебно следствие на основание приетите по делото
доказателства настоящия съдебен състав счита, че обвинението се основава изцяло
на събраните по делото гласни доказателства а именно на показанията на
разпитаните по делото като свидетели Й.Н., И.С., на показанията на Й.В. дадени
пред съдия в хода на ДП – но не и на
тези дадени от него в съдебното следствие по настоящето дело. На показанията на
свидетелите със тайна самоличност, за които се установи че същата по никакъв
начин не е била защитена от страна на разследващите органи, по отношение на
които при поискването от защитата на подсъдимия лицата Н. Г. и Х.Т.
представителят на обвинението не възрази да бъдат призовани и разпитани като
свидетели.
Във връзка с така изложеното, при
разглеждане на събраните по делото гласни доказателства настоящия съдебен
състав счита, че следва да посочи че съгласно трайно установено в съдебна практика е положението, че
обясненията на подсъдимия имат двойствена правна природа - като те са
едновременно средство за защита и годно доказателствено средство, чиято
доказателствена стойност не може да бъде априори игнорирана при формиране
фактическите изводи на съда.
Решаващият състав следва да ги
подложи на внимателна преценка с оглед тяхната логичност, последователност,
вътрешна безпротиворечивост и житейска
издържаност, както и да ги съпостави с целия събран по делото доказателствен
материал. Едва след извършването на всички тези процесуални действия съдът
следва да реши дали да ги кредитира или
не. За да бъдат обясненията на подсъдимия преценени като достоверни, законът не
изисква те да се подкрепят от останалите доказателства по делото, а единствено
да не се опровергават от тях.
Свидетелските показания съгласно НПК са
процесуално средство за събиране на доказателства – т.е свидетелят посочва,
представя в съдебното следствие твърдения за знание за факти и обстоятелства от
значение за делото и за да ги кредитираме като достоверни, то следва ги
изследваме и да докажем тези факти и обстоятелства, съгласно разпоредбата на
чл.107, ал.5 от НПК. Ако същите не се докажат то те представляват предположения
относно тези факти и обстоятелства, върху които съгласно разпоредбата на чл.303,
ал.1 от НПК присъдата не може да почива.
В хода на съдебното следствие
подсъдимият А.Ч. не се признава за виновен и дава обяснения, които освен
доказателствено средство са и основно средство за упражняване правото му на
защита. След подробен и критичен анализ на обясненията на подсъдимия Ч. на
плоскостта на собствената им логическа последователност и вътрешна
непротиворечивост и на съотносимостта им към останалите доказателства съдът ги
възприе изцяло като достоверни. За част от съществените обстоятелства от
предмета на доказване те намират опора в целия доказателствен материал, а в
останалата си част не се опровергават от никакви обективни данни по делото.
За да бъдат обясненията на
подсъдимите преценени като достоверни, законът не изисква те да се подкрепят от
останалите доказателства по делото, а единствено да не се опровергават от тях.
Във връзка с така направеното
обобщение настоящия съдебен състав кредитира с достоверност посоченото от
подсъдимия че не поддържа отношения със свидетел Н., който в показанията си
дадени пред съдия на 10.07.2017г. лично заявява, че по принцип не контактува с подсъдимия, както и че води постоянно общи
разговори с него. Съдът кредитира с достоверност и посоченото от подсъдимия Ч.
лично негово недоверие към свидетел Н., което не се основава не само на
отношенията им в инкриминираният период, но и на предприетите от страна на
свидетел Н., с помощта на свидетел И.С. да излезе подсъдимия Ч. да излезе от ареста, както и от
свидетелствуването на свидетел Н. и свидетел С. по наказателно дело пред
Окръжен съд по отношение на обстоятелства на обвинението срещу подсъдимия Ч..
Съдът кредитира обясненията на подсъдимия Ч. че не е търсил помощ от свидетел Н.,
защото алогично е след като имаш кръг от лица които те подкрепят да търсиш
помощ от човек, на когото не вярваш да ти търси други хора които не познаваш и
тези хора да навредят на свидетел С., с когото не се установи по делото А.Ч. да
е имал някакви неуредени отношения. От приетите
по делото доказателства се установи че разследващите органи са правили
изследване за наличие на трудови отношения между свидетел С. и фирмите
собственост на семейството на подсъдимия като ЮЛ работодатели на С. за периода
от 01.01.2016г. до 30.06.2016. За следващата една година до 20.06.2017г. за
която дата свидетел С. твърди че е прекратил отношенията си със фирмите на
подсъдимия липсват данни за изследване имало ли е престиране на труд от С.,
пред кой работодател, както и дали е получавал възнаграждение. Твърдението за
изплатени заплати на С. не представлява доказателство, а твърдение което не е
доказано и като такова не следва да се кредитира като достоверно. Т.е че не се
доказва по надлежния ред че подсъдимият Ч., респективно фирмите представлявани
от неговата съпруга, като работодатели са били в неизпълнение на задължение да
заплатят дължимо на С. възнаграждение.
През целия инкриминиран период
подсъдимия Ч. ***. От приетите по делото доказателства не се установи
подсъдимият Ч. да е имал срещи, освен една със свидетел С.Г. на 01.08.2017г., с лишения
от свобода Х.Т., с неговият брат Н.Т. за когото нито разследващите
органи, нито съда можа да установи неговото местонахождение въпреки
предприетите действия за това, нито със свидетел Н. и да е провеждал разговори
с насочеността изложена в обвинението против него а именно намиране на
съучастници, помагачи и подбудители за извършване на престъпление.
Съдът кредитира с достоверност
посоченото от подсъдимия Ч. че не е водил разговори по телефон от затвора с
посочените от обвинението лице, тъй като както се посочи по горе, не се доказа
по надлежния ред такова държане на мобилен телефон, както и провеждане на
разговори или ползване на услуга вайбър. По отношение на услугата вайбър не
всяко мобилно устройство – мобилен телефон може да активира услугата като той
трябва да е най малко при 3 G телефон и да е с програма Андроид. Обстоятелства
което не е установено по настоящето дело по отношение на приложените ВД.
Съдът кредитира с достоверност и
посоченото от подсъдимия Ч. не наличие на конфликт на интереси със С., защото
при най – бърза справка в Апис регистър +, ползван и от разследващите органи се
установява че „Ц.“ не е била собственост и не се е управлявала от подсъдимия Ч.,
както и че няма такова ЮЛ Неотложна помощ 6 150. Медицински център
6 150 в гр.Пловдив има кабинет за неотложна помощ, както и предлага превоз
на болни с линейка, но същия няма нищо общо с подсъдимия Ч., който нито е бил
съдружник, нито управител или друго упълномощено от дружеството лице. Превоза
на болни е бил предмет на дейност на фирма „Хипократ – Амбулатория за
специализирана извънболнична медицинска помощ – медицински център“ ЕООД с която
подсъдимия е прекратил дейността си в началото на 2016 година, поради което и
не може да е конкурент на свидетел С..
Съдът кредитира с достоверност и
посоченото от подсъдимия Ч. че не е поръчвал и не е изпращал И.С. на фалшив
курс в Гърция, тъй като подсъдимият, във връзка с дейността която упражнявал
като търговец е бил запознат с начина на придобиване на право да извършва
превози на болни, както и че това не може да бъде извършване без регистрация на
МПС в РЗИ Пловдив, както и че не може този автомобил да напусне страна без да
представи надлежните за това документи относно неговата регистрация и режим на
специален автомобил. Това обстоятелство е било във знание и на И.С., но не и на
Й.Н., при представянето и пред разследващите органи.
На основание приетите по делото
доказателства съдът кредитира с достоверност обясненията на подсъдимия Ч. който
отрича наличие на факти, обуславящи съставомерността на конкретно деяние представляващо
престъпление по смисъла на НК, както и участието му за неговото осъществяването, тъй като нито по
нито едно от тях не се установи наличие на основание за критика, т.е да бъдат
отречени.
Както се посочи по – горе свидетелките показания са процесуално средство за събиране на доказателства – т.е свидетелят
посочва, представя в съдебното следствие твърдения за знание за факти и обстоятелства
от значение за делото и за да ги кредитираме като достоверни, то следва ги
изследваме и да докажем тези факти и обстоятелства, съгласно разпоредбата на
чл.107, ал.5 от НПК.
Ако същите не се докажат то те
представляват предположения относно тези факти и обстоятелства, върху които съгласно разпоредбата на чл.303,
ал.1 от НПК присъдата не може да почива.
Като свидетел в съдебното следствие по настоящето дело показания даде
лицето Д.А.И. / лист 149 – 150 от
наказателното /, служител
на ****“, който посочи че фактите изложени от него са му станали служебно
известни, след като му е било възложено да участва в проверка във връзка с
подаден сигнал от Й.Н. за престъпление в началото на месец юли на 2017 година.
Свидетелят посочи, че в дирекцията постъпил сигнал от лицето Й.Н., в който
твърдял че бил свидетел / или е чул / на
това как А.Ч. поръчал палеж на линейка на И.С. - бивш негов работник, на друг затворник – Х. Т.,
който бил в стационара по това време. Съгласно сигнала, поръчката е
трябвало да бъде предадена на брата на Т., Н.Т., който сам или чрез други лица следвало да извърши палежа. Съгласно
сигнала помощ следвало да окаже лицето С.Г., като набави и предаде на Н.Т. запалителната течност. Свидетелят посочи, че е
участвал в установяване на местонахождението на Й.Н., И.С. и С.Г., както и за
проведени разговори с тях. Свидетелят посочи и че служители на дирекцията
извършили проверка и относно
местонахождението на Н.В.Т. при която установили, че през месец юли 2017 година се намира в к.к.“Слънчев
бряг“ където работел в хотел, както и че в периода месец
юли 2017 г. – месец септември 2017г. лицето Н.Т. *** два пъти, като единия път е посетил брат
си – Х.Т., изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр.Пловдив. Свидетелят посочи, че след извършване на проверката събраните по нея
материали са били изпратени на Окръжна прокуратура Пловдив.
Показанията на този свидетел не се
оспориха от страните. Свидетелят е узнал
и установил изложеното от него, при изпълнение на служебните му задължения, като
добросъвестно ги е изложил в ДП пред разследващите органи и пред съда по
настоящето делото.
Посоченото от свидетел И., съдът приема за достоверни, въпреки не представянето
на преписката по проверката извършена от служителите на ДА“НС“ ТД Пловдив, тъй
като същите сами по себе си представляват данни за извършена проверка чийто
резултат не е бил ползван от разследващите органи.
Като свидетел по настоящето дело бе разпитан и С.В.Г. който отрече
каквито и да е било разговори, било то по телефон или лично с подсъдимия Ч. при
които да е бил ангажираното му като помагач за извършване на престъпление,
отрече да е търсил и провеждал каквито и да е разговори с Х.Т., с брата на Х.Т., с Й.Н., както и да е получавал от когото и да
е било вещи, пари, запалителни вещества и парцали и да е търсил когото и да е
от посочените лица за да им ги предаде, като подготовка за извършване на
престъпление. В хода на настоящето производство както се установи, че е
доказано по надлежния ред провеждането на нито един телефонен разговор, както и
срещи между свидетел Г. и посочените лица. Както се посочи по горе, нито
служителите на ДАНС съгласно показанията на свидетел И., нито разследващите
органи, нито съдът въпреки усилията да бъде установено неговото местонахождение
не се установи местонахождението на Н.Т., поради което и никой не е разговарял
реално с него по отношение обстоятелства от значение за делото, както и
наличието на проведени разговори чрез ползвани от него мобилни номера. Свидетел
Г. е имал само доказана една среща в
инкриминирания период, на 01.0.2017г. с подсъдимия, чиято тема на разговор е
било унищожените от С. лепенки на „Ц.“ за превоз на болни, последващите от
страна на Г. действия а именно за залепване на нови на същите места, върху
залепените от С.. Твърдение че може да бъде запалена линейката от страна на
подсъдимия, макар и изречено пред свидетел Г. само по себе си не съдържа, а и в
последвалия разговор липсват каквито и допълнения, разяснения и определяне на
роли и участие на свидетел Г. като помагач, както и липсва такива указания за
намиране на Н.Т. и неговото подпомагане от Г. както е посочено в обвинението
против Ч..
Поради изложеното и не наличие на
основание за критика съдът кредитира като достоверни показанията на свидетел С.Г.
и ползва при постановяване на своя краен съдебен акт по делото.
Като
свидетел по делото се изслуша К.А., чиито показания съдът кредитира тъй като
същите се потвърждават от другите приети по делото доказателства. Безспорно е
установено, че на 20.06.2017г. е регистриран в сектор „ПП“ при ОДМВР Пловдив
специален автомобил линейка, със собственици К.А. и Георги Кирев /лист 110 от
ДП/ както и че този автомобил е бил закупен от ФР Германия/ лист 109 от ДП/.
Въпреки не представяне на договор за покупко-продажба на МПС от доказателствата
по делото е надлежно установено че И.С. не
е посочен като купувач на този автомобил. По отношение на неговото
ползване липсват данни кога е бил регистриран в РЗИ Пловдив, но съгласно
показанията на свидетелката този автомобил е бил предоставен на фирма „Линейка
Пловдив“ ООД за ползване срещу наем.
Поради изложеното и не наличие на основание за критика съдът кредитира
като достоверни показанията на свидетел С.Г. и ползва при постановяване на своя
краен съдебен акт по делото.
В хода на съдебното следствие по настоящето дело се разпитаха устно и
непосредствено лицата Й.В., Н. Г. и Х.Т.. Свидетелите В. и Г. пред съда
посочиха че не са били свидетели подсъдимия Ч. да е подготвял запалването на
линейката на И.С., да е правил уговорки с някого за организиране това
запалване, включително и с Й.Н.. Свидетелите В. и Г. посочиха, че единствено са
били свидетели когато Н., със знанието на С. е търсил пари от Ч. за свършена
работа а именно че е изпратил на фиктивен курс С. с линейката до Гърция.
Свидетел Х.Т. в инкриминирания период не е бил в МЦ на Затвора Пловдив,
поради което и не е провеждал лични разговори с подсъдимия. По отношение на
свидетел Т. не се доказа и ползването на мобилен телефон и провеждането на
разговори с неговия брат Н.Т..
За нуждите на настоящето производство съдът следва да посочи, че не
следва да обсъжда показанията на свидетелите с тайна самоличност, тъй като
както се посочи по горе, по искане на защитата се направи искане и се разпитаха
лицата Н. Г. и Х.Т., за което обвинението не възрази. За не наличие на свидетели
с тайна самоличност защитата на подсъдимия се позова на приложени по делото
писма, с които се прави искане до Началник Затвора Пловдив посочените лица да
бъдат приведени в сградата на ОСлО Пловдив за разпит като свидетели на датата
27.09.2017г. Разпити в ОСлО не са били правени на посочената дата, но такива са
били правени пред съдия. В заключение, поради нарушени правила за провеждане на
провеждане на разпитите и защита на самоличността на разпитаните свидетели, то
техните показания не следва да бъдат кредитирани по настоящето дело. В хода на
съдебното следствие свидетелите Г. и Т. посочиха че не са били свидетели
подсъдимия Ч. да е правил договорености с когото и да е било за извършването на
каквито и да е било противоправно действие. Още повече както се посочи, по това
време Т. не е бил в МЦ и не е имал преки
контакти с подсъдимия. Липсват и надлежно доказване Т. да е получавал обаждани,
както и да е правил обаждания с лица извън затвора, което като коствено доказателство
да потвърждава неговото ангажиране с подсъдимия Ч..
Поради изложеното и не наличие на основание за критика съдът кредитира
като достоверни показанията на свидетелите В., Г. и Х.Т. и ползва при постановяване
на своя краен съдебен акт по делото.
Свидетелките показания са процесуално средство за събиране на
доказателства, при което се представят твърдения
за знание за факти и обстоятелства от значение за делото и за да бъдат кредитирани
като достоверни, то следва ги изследваме и да докажем тези факти и
обстоятелства, съгласно разпоредбата на чл.107, ал.5 от НПК.
Във връзка с изложеното и на основание приетите по дело доказателства
съдът намира че не се доказа свидетел Н. да е бил от кръга на лицата на които
подсъдимият Ч. е имал доверие. Както самия свидетел Н. посочи той не е
контактувал с подсъдимия и е водил обикновени разговори. Не се доказа по
надлежния ред, а дори се опроверга от показанията на свидетелите В. и Г., че
между подсъдимия и свидетел Н. е имало договореност, искане от страна на
подсъдимия към свидетел Н. да се навреди на И.С. и организирането на фалшив
курс и повреждане на МПС.
Както се посочи по горе,
твърденията за проведени мобилни разговори не се доказа по отношение на нито
едно лице по делото, включително и от свидетел Н.. В хода на настоящето
производство не се установи в периода 18.06.2017г. – 03.07.2017г. подсъдимият Ч.
да е търсил помощта на свидетел Н. и други лица, с неустановена самоличност за
увреждане линейката на С.. Не се установи подсъдимия Ч. да ползвал мобилна
услуга вайбър и да е провеждал мобилни разговори, както се посочи и по горе.
Самото твърдение за проведени разговори от място, където е налична забрана за
ползване, задължава всеки орган който се позовава за достоверност да извърши
проверка като се установи мобилния номер и направи справка за проведени
разговори за да се удостовери това като факт. След като това не е било
направено и пропуснат срока на мобилните оператори за съхранение на тези данни,
то всяко едно такова твърдение като недоказано не следва да бъде кредитирано.
Поради изложеното всички твърдения представени от свидетел Н. за
предприети действия от страна на подсъдимия по организиране извършването на
престъпление и намиране на съучастници поради тяхното не доказване по надлежния
ред съдът не кредитира и не ползва при постановяване на своя акт.
Съдът не кредитира с достоверност и показанията на свидетел С. дадени в
хода на съдебното следствие, тъй като не са доказаха представените от него
твърдения. Не се доказаха какви са били отношенията му с фирмите на подсъдимия,
както и времето през което е бил ангажиран с дейността на тези фирми. В хода на
ДП разследващите органи са поискали и получили справка от ТП на НАП за периода
от 01.01.2016г. до 30.06.2016г., която не е посочено наличието на регистрирани
трудови договори съгласно изискванията на КТ. До датата 20.06.2017г. , посочена като дата на
напускането на С., също така не се представиха и не се установи наличието на
трудови договори или други договори разрешени от нашето законодателство
определящи условия, срокове и вид на работата при полагане на труд от
определено лице. В хода на настоящето производство не се установи и свидетел С.
да е работил в Неотложна помощ 6 150, тъй като такава фирма не съществува и
както се посочи и по горе към Медицински център 6 150, предлагащ
медицински услуги при извънболнична помощ, различен от всички фирми на
подсъдимия, има Неотложен кабинет, както и че този медицински център предлага и
превоз с линейки. Фирма Цитомедика не е от кръга на фирмите собственост или под
управлението на подсъдимия. Липсват данни за обвързаност дейността на фирмата с
подсъдимия. По делото не се установиха наличието на доказателства за
обвързаност дейността на свидетел С. *** ООД, поради което и твърдението за
наличие на конфликт на интереси в дейността по превоз на болни между подсъдимия
и С. също не следва да се кредитира поради неговата недоказаност. Фирма Линейка
Пловдив ООД е собственост на две лица, различни от И.С.. Въпреки заявеното
съвместно съжителство на свидетелите С. и А., както се посочи и от самата
свидетелката, същата не участва реално в дейността на фирма, че тази фирма има
управител – трето лице, различно от нея и свидетел С., както и че свидетел С. е
шофьор на МПС в тази фирма, което не е
доказано по надлежния ред. Съдът не
кредитира с достоверност посоченото от свидетел С. за провеждани разговори и
ползване на вайбър услуга с подсъдимия, по причини посочени вече по горе. Но за
не кредитиране за проведени разговори, поради тяхната недоказаност, съдът взе
предвид и че посочения от свидетел С. номер от който му се бил обадил Й.Н. е
различен от номера който посочи Н. пред съда като използван по това време.
Поради невъзможност за изследване проведената телефония в инкриминирания
период, както и предхождащ същия, съдът
не е в обективна възможност да определи провеждани ли я такава връзка, поради
което и не кредити ра показанията на свидетеля за разговори и връзка чрез
вайбър с подсъдимия и други лица намиращи се затвора Пловдив именно поради
тяхната недоказаност.
Поради изложеното всички твърдения представени от свидетел С. за
предприети действия от страна на подсъдимия по организиране извършването на
престъпление и намиране на съучастници поради тяхното не доказване по надлежния
ред съдът не кредитира и не ползва при постановяване на своя акт.
Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава
рамките, в които ще се развие процеса на доказване в съдебната фаза и осъществяване на правото на защита. Задължително обвинителният акт следва да
посочи фактите, обуславящи съставомерността на конкретно деяние и участието на
обвиняемия в осъществяването му – времето, мястото на извършване на деянието,
пълни данни за личността на обвиняемия, правна квалификация на деянието.
Липсата на посочване на факти от тази категория съставлява винаги съществено
нарушение на процесуалните правила, свързано с нарушаване правото на защита.
А.Т.Ч. е предаден на съд за извършено престъпление
по смисъла на чл.356А, вр. чл.330, ал.1, вр. чл.17, ал.1 от НК.
Съгласно чл.17, ал.1 от НК „приготовление” е
подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на
условия на намисленото престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение.
Според разпоредбата на ал.2 на чл.17 от НК – приготовлението е наказуемо само в
предвидени от закона случаи. Такъв е случаят с повдигнатото срещу подсъдимите
обвинение за приготовление на палеж по чл.356А от НК. Когато приготовлението,
като стадий в умишлената престъпна дейност, наказуем само в предвидените от
закона случаи, е въздигнато в самостоятелно престъпление, в тази си природа той
има субективни и обективни признаци на престъпление по смисъла на чл.9, ал.1 от НК. Респективно, ключовият такъв признак от обективна страна е изпълнително
деяние. И след като според прочетения вече чл.17, ал.1 от НК приготовлението
може да се изразява в различна деятелност, насочена към извършване на
намисленото престъпление, то всяко обвинение за приготовление дефинитивно
трябва да съдържа във формулировката си, в какво точно се е изразило това
самото то.
От
наличните по делото доказателствени материали, събрани и проверени по реда и
със средствата, предвидени в НПК съдът счита че не доказа осъществяването на
деянието, предмет на настоящото наказателно производство, неговото време,
място, механизъм и начин на извършване, както и авторството му в лицето на
подсъдимия Ч..
В
хода на настоящето производство не се доказа че подсъдимия Ч.
Съдът намира, че подсъдимият А.Ч. не е осъществил изпълнителното деяние на
престъпление по чл.356а, във вр. с чл.330, ал.1, във вр. с чл.17,
ал.1 от НК в което е обвинен, а именно от месец юни 2017г. до месец
септември 2017г. в гр.Пловдив е извършил приготовление към престъпление по чл.330,
ал.1 от НК – запалване на имущество със значителна стойност – специален
автомобил – линейка марка „Мерцедес Спринтер 313 ЦДИ“ с регистрационен № ****,
който автомобил е на стойност в размер на 14207,35 лева и е собственост на К.Д.А.
с ЕГН **********, чрез намиране на съучастници – С.В.Г. с ЕГН ********** – като
помагач на Н.В.Т. с ЕГН ********** – чрез набавяне на средства за извършване на
престъплението, и Й.Д.Н. с ЕГН ********** – като подбудител на неустановено
лице, преди да е започнало неговото изпълнение, като извършеното не съставлява
по-тежко престъпление в периода е предприел действия по подготовка за извършване на
престъпление по смисъла на чл.330 от НК чрез намиране на съучастници – помагачи
и подбудители в лицето на С.В.Г. – като помагач на Н.В.Т.– чрез набавяне на средства за извършване на
престъплението, и Й.Д.Н. – като подбудител на неустановено лице, преди
да е започнало неговото изпълнение и на основание чл. 304 от НПК го призна за невинен и го оправда по така
повдигнатото му обвинение.
Поради отпаднало основание за съхранение и техническото им състояние
съдът постанови с присъдата си веществените доказателства по делото да се унищожат като вещи без стойност
На основание чл.190 от НПК съдът постанови направените
разноски по делото остават за сметка на държавата
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/
Вярно с оригинала!
В.И.