Присъда по дело №382/2022 на Окръжен съд - Пловдив
| Номер на акта: | 33 |
| Дата: | 17 май 2022 г. (в сила от 17 май 2022 г.) |
| Съдия: | Елена Йорданова Захова |
| Дело: | 20225300600382 |
| Тип на делото: | Въззивно наказателно дело от частен характер |
| Дата на образуване: | 25 февруари 2022 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
С присъда № 1/11.01.2022г. на Районен съд- Пловдив, постановена по
НЧХД № 7457/2020 г. по описа на същия съд, подсъдимата ЕА Х. е била
призната за виновна в извършването на престъпление по чл.148 ал. 1 т. 1 вр. с
чл. 146 ал. 1 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК, за което е била освободена от
наказателна отговорност и по реда на чл. 78а от НК й е било наложено
административно наказание глоба в размер на 1 500 лв. За част от
инкриминираните по делото деяния, както и по възведеното обвинение за
извършването на престъпление по чл. 148 ал. 2 вр. ал. 1 т. 2 вр. с чл. 147 ал. 1
от НК подсъдимата е била оправдана. Уважен е бил граждански иск за
неимуществени вреди в размер на 1000 лв., насочен спрямо подсъдимата ЕА
Х. от частния тъжител Л.Ш., ведно с дължимата лихва от датата на
увреждането, като до пълния предявен размер от 2 500 лв. гражданският иск е
бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на подсъдимата са
били възложени направените по делото разноски.
Срещу присъдата в законоустановения срок е депозирана жалба от
подс. ЕА Х., чрез защитника адв. И.М., допълнение към същата, депозирано
от защитника адв. Р.Н., както и жалба от защитника- адв. М.. Излагат се
аргументи за необоснованост на съдебния акт, поради превратно тълкуване на
доказателствата по делото, с последваща неправилно възприета фактическа
обстановка на деянието. Сочат се и съществени процесуални нарушения в
хода на производството пред първостепенния съд, изразили се в ограничаване
правото на защита на частната тъжителка, поради неуважаване на искания за
събиране и проверка на доказателства относно включени в предмета на
делото факти. Преди даване на ход на делото пред въззивния съд, чрез
защитника адв. Р.Н. е депозирано и допълнение към жалбата на подсъдимата
с допълнителни твърдения за необоснованост на обжалваната присъда,
поради неправилната оценка на наличните по делото доказателства. Твърди
се ограничаване на правото на защита на подсъдимата с отказа на
първостепенния съд да удовлетвори отправени искания за попълване на
доказателствената съвкупност. Излагат се и оплаквания, че е нарушен
материалният закон, тъй като не са установени по изискуемия несъмнен
начин обективните признаци на престъплението, не е обсъдено и дали същото
не се явява малозначително. Сочат се и съществени процесуални нарушения,
вкл. утежняване положението на подсъдимата и ангажиране на наказателната
й отговорнност по непредявено й по надлежния ред обвинение.
Пред въззивния съд жалбите се поддържат изцяло, със същите
оплаквания и с искане за оправдаване на подсъдимата и присъждане на
направените от нея разноски в тежест на частния тъжител. Защитниците на
подсъдимата – адв. М. и адв. Н. изразяват становище, че доказателствената
съвкупност формира несъмнен извод за противоправно поведение от частния
тъжител към подсъдимата на инкриминираната дата- отнемане на дадената й
като дължима заплата сума и побягване след това. Считат, че очевидците на
това събитие го сочат по убедителен начин, като не са налице доказателства
подсъдимата да е гонила частната тъжителка и при това да е изричала
инкриминираните с частната тъжба изрази. Сочат за недоказано идентично
1
поведение, реализирано в сградата на 2-ро РУ на МВР, каквото се твърди
подсъдимата да е имала и там. Очертават множество необсъдени от
първостепенния съд противоречия в доказателствата, въз основа на които е
изградил вътрешното си убеждение.
Частният тъжител Л.Ш. лично и чрез поверениците си- адв. * и адв. К.,
изразява становище за неоснователност на жалбите. Считат, че
първоинстанционният съдебен акт е правилен и законосъобразен, като такъв
трябва да бъде потвърден. От събраните пред двете съдебни инстанции
доказателства по делото намират за добросъвестни тези на свид.А.В., които
съответстват на показанията на свид.Т. и на заявеното от двамата свидетели-
служители на СОТ. Частният тъжител Ш. заявява, че в резултат на
инкриминираното по делото поведение е претърпяла неизживени до този
момент унижения и болка.
В последната си дума подс.Х. моли съда да бъде оправдана изцяло.
Пловдивският окръжен съд, като обсъди доказателствата по
делото, изразените в жалбите и в съдебното заседание становища на страните
и провери съдебния акт изцяло, съобр. задълженията си по чл. 313 и чл. 314
от НПК, намира следното:
Жалбите са процесуално допустими. Подадени са от легитимни
страни, в предвидения за обжалване срок.
Разгледани по същество жалбите са основателни.
За да постанови присъдата си, Пловдивският районен съд е
намерил за несъмнено установена следната фактическа обстановка на
извършеното:
Частният тъжител Л. ЦВ. Ш. живеела на семейни начала със свидетеля
*- собственик на дружество * ЕООД, осъществяващо търговска дейност в
обект – магазин за алкохол и цигари, находящ се в *.
На 21.08.2018г. между дружество * ЕООД – като работодател и
подсъдимата * бил подписан Трудов договор № 26 и тя започнала да работи
като продавач – консултант в този обект – магазин за алкохол и цигари.
Впоследствие отношенията между подсъдимата Х. и работодателя се
влошили и било постигнато съгласие за прекратяване на трудовото
правоотношение. Към същия момент свидетелят * не бил в Р.България.
Частният тъжител Ш. и подсъдимата Х. се уговорили да се срещнат на
01.06.2019г., с оглед предаване на документи и пари във връзка с
прекратеното трудово правоотношение.
На 01.06.2019г., около 23:00 часа, подсъдимата Х. с автомобил
пристигнала при описания обект – магазин за алкохол и цигари. Заедно с нея
били и свидетелите * и М. КР. Т.. Т. останала при автомобила, а подсъдимата
Х. и свидетелят * се насочили към обекта, където към този момент били
тъжителя Ш. и св. АЛ. В. В..
Частният тъжител Ш. и подсъдимата Х. седнали на маса, намираща се
пред магазина и се заели с подписване на съответните документи и предаване
2
на пари, а свидетели В. и * останали в близост до тях. В хода на последното -
при предаването на парите и документите една на друга – между Ш. и Х.
възникнал не лесно обясним инцидент, при който първата издърпала
неустановен предмет (документ или пари), а подсъдимата отправила към нея
думите „Ти си крадла, открадна ми парите!“, докато Ш. започнала да бяга към
намиращия се в близост обект – бензиностанция „Лукойл“. След тъжителката
започнали да тичат както подсъдимата, така и свидетелите * и Т.,
едновременно с което подсъдимата Х. викала към Ш. - „ти си крадла“,
„миризлива курветина“, както и „* ли си, прашка ли, двете долнопробни
миризливи курветини“, които думи били възприети от същите лица.
Тъжителят Ш. достигнала до сградата на бензиностанцията, където била
догонена от свидетеля *. Действията на същите били забелязани от
служителите на „Лукойл“, сред които и свидетеля * Н., във връзка с което
неустановено по делото лице подало сигнал до „СОТ“. При пристигане на
охранителите, сред които бил и свидетеля *, частния тъжител Ш.,
подсъдимата Х. и свидетелите * и В. се завърнали пред обекта – магазин за
алкохол и цигари, стопанисван от * ЕООД, където била и свидетелката Т.. На
последното място продължили пререканията между описаните лица, като
такива възникнали и между охранителите и подсъдимата Х.. Тъй като за
последното бил подаден и сигнал на телефон „112“ от свидетеля В., на място
пристигнал патрул на Второ РУ при ОД МВР – Пловдив, който отвели
посочените лица в сградата на същото, за изясняване на случая.
Докато чакали, подсъдимата Х. отправила към частния тъжител Ш.
думите – „Ти си мишка, тъпа селянка, ще те спукам от проверки“ , които
били възприети от последната, както и от останалите присъстващи. В
последствие гореописаните лица напуснали сградата на Второ РУ при ОД
МВР – Пловдив, след престой на пейките пред последната, подсъдимата Х. и
тъжител Ш. били използвани като поемни лица по друг случай, след което
били освободени.
На неустановено по делото ден, а именно – на 02.06.2019г. или
03.06.2019г., в електронната мрежа „Фейсбук“ от профил с наименование „*”
подсъдимата Х. публикувала твърдение, че е била ограбена от бившата си
работодателка – тъжителката Ш..
На неустановени по делото дати през месец юни на 2019г., в
електронната мрежа – в електронната страница „*“, в електронната страница
„*“, както и в електронната страница „U Tube“ бил публикуван видеоклип, на
който се виждали записи от охранителни камери на комплекс „*“ - намиращ
се между посочения обект – магазин за алкохол и цигари, и бензиностанция
„Лукойл“, направени в нощта между 01.06.2019г.-02.06.2019г., на които клип
се виждали силуети на лица. Същият бил съпроводен с коментар в смисъл, че
това е клип от обекта „нон-стоп“ и на него се виждали Л.Ш. и А.В..
Възражението за необоснованост на присъдата, поради несъответствие
на възприетата от контролирания съд фактическа установеност на деянията с
наличните доказателства е основателно.
Видно е от наличния в проверявания съдебен акт анализ на
3
доказателствата, че той не съответства на изискванията на чл. 107 ал. 5 от
НПК. Свидетелските показания не са анализирани с оглед евентуалната
заинтересованост на съответния свидетел от изхода на делото, при наличието
на данни за близост между част от тях, за силно променени отношения между
свидетелите и страните в производството в периода след инкриминираните
събития.
Възражението, че първостепенният съд е ограничил правото на защита
на подс. Х. като е намерил за неоснователни направени от нея
доказателствени искания за приобщаване на писмени и веществени
доказателства, съдържащи значима за делото информация, е основателно.
Това нарушение на процесуалните правила е отстранимо от въззивната
инстанция с оглед правомощието й по чл. 315 и чл. 316 от НПК и беше
отстранено в хода на проведеното от настоящия съд съдебно следствие.
Съдът ги цени и намира за удачно да ги обсъди преди да изрази
несъгласието си с доказателствения анализ на първостепенния съд, тъй като в
тях се съдържат факти, относими към преценката за добросъвестност на
заявеното от подсъдимата, респ. от разпитаните свидетели за включените в
предмета на доказване обстоятелства.
Пред първостепенният съд подс. Х. и защитниците й са отправили
изрично искане за приобщаване по делото на информация от Дирекция
„Национална система – 112“ относно подадени от присъствали на инцидента
пред обекта“ *“ лица, твърдейки , че в проведените телефонни разговори
заявената от св. В. информация е значително по-пестелива от съобщеното за
същите факти пред съда, и сочат, че подсъдимата още в онзи първоначален
момент е заявила себе си като лице, на което са били отнети пари от частната
тъжителка. От приложените в хода на въззивното съдебно следствие писмени
и веществено доказателства - писмо от Дирекция „Национална система –
112“, РЦ 112-Кърджали към Министерство на вътрешните работи, ведно с 1
бр. компакт диск, съдържащ 5 бр. аудиозаписи и 4 бр. снимки на
електронните картони на приети повиквания по случая, както и от проведения
оглед на вещественото доказателство се установява, че:
На инкриминираната дата - 01.06.2019 г. в 23.10.21 ч. на тел. 112 е
постъпило първото свързано с инкриминираните събития съобщение.
Продължителността на записа е 0:14мин. Обаждащата не се е представила,
разговорът прекъснал. След 10 секунди от същия номер е постъпило
обаждане с продължителност 01:37 минути, подаващият сигнала се е
представил като А.В.. Това съответства на заявеното от същата свидетелка, че
именно тя е сигнализирала за случващото се - факт, приет и от
ПдРС(неправилно е прието обаче, че тя е единственият сигнализирал за
инцидента на сочения номер). При огледа на файла се констатира, че
обаждащата се е уведомила за необходимостта от полиция на комплекс „*“-
та в гр. Пловдив, на „*а“. На въпроса на диспечерката „ какво става“
първоначално е отговорила, че не знае, но след това пояснява, че е нужна
спешна намеса, тъй като „ един човек гони една жена, не знам какво става…
жената е бременна… и бяга“. Преди приключването на този втори разговор,
4
в 23.11.12 ч. също на номер 112 е постъпило обаждане от лице, представило
се като М.Т.. Продължителността на разговора е 05.23 минути. При
извършения оглед на съдържанието на файла се установява, че за събитие на
същото място също се иска идване на полиция, тъй като приятелка на
обаждаща се е отишла да си вземе парите, но шефката й избягала с парите,
договора, всичко. Шефката индивидуализира като Л.Ш.. Приятелката си-
като Е.Х.. Съобщава, че „ в * няма никой“, там е неработещо в обекта момиче,
което няма право да влиза вътре. При прехвърлянето на разговора от
диспечера към служител от 2-ро РУ на МВР-Пловдив диспечерът ( жена)
уведомява, че е получен сигнал относно това, че е имало уволнена
служителка, чиято приятелка се обажда, защото „ управителката Л.Ш.
избягала с парите на момичето и с договора“. След което прехвърля
разговора на полицая към сигнализиращия. Самата Т. подробно обяснява на
полицейския служител, че е придружила приятелката си , за да получи
дължими й за трудова дейност пари, подписала и документи, но докато четяла
и подписвала Л.Ш. хванала п арите и избягала, че тя е откраднала парите на
приятелката й. Обаждащата се съобщава и притесненията си, че в „*а няма
никой“. Ясно се чува на записа и моментния отговор на полицейския
служител – „слушайте сега, те имат някакви договорни отношения, ние ся
не можем да се намесим тука“. След повторното обяснение от обаждащата
се, че „ открадна парите на момичето, разбирате ли, в момента в който тя
дава парите на момичето“ полицейският служител обобщава, че ако смятат,
че има нарушение, могат да заповядат в полицейското управление“. Още
преди приключването на предходните два разговора на същия телефон-112 се
обажда и лице, заявило себе си като Е.Х.. В продължилия 5.59 минути
разговор тя съобщава на служителката мястото на конфликта, участниците в
него, че Л.Ш. е дръпнала от ръката й пари- около 300 лв. заплата и
обезщетение и е избягала. На фона на шума на други присъстващи там лица
се разбира, че по време на разговора там пристигнали служители на СОД и
лице, различно от Х., ясно обяснява, че шефката на *а я няма, защото е
избягала с парите на момичето.
От анализа на доказателствата, предоставени от „НС 112“ , които съдът
кредитира, се установява, че в рамките на по- малко от 2 минути към
системата са подадени общо 4 обаждания ( първото без информация) за
процесната случка- 2 от св. А.В.( първото и второто), 1 от св. М.Т.( третото), 1
от подс. Х. (четвъртото). Последните три се застъпват като времетраене,
което е логично, тъй като съдържанието на разговорите сочи сигналите да са
приемани от различни оператори. Петото регистрирано обаждане е повторно
от подсъдимата, около 16 минути след първото.
Съдържанието на тези разговори следва да се оценява наред с
изводимото от останалите доказателствени източници. Настоящият съд го
приема за достоверно и кредитира изцяло.
С това именно съдържание кореспондират обясненията на подс. Х.,
депозирани в хода на производството пред първостепенния съд. Формално те
са възприети от контролирания съд, с изключение на отричането да е
отправяла инкриминираните по делото думи и изрази. Съдът дори е намерил
5
съответствие на обясненията в кредитираната им част с изводимото от
останалите доказателствени източници, каквото настоящият съд не
констатира досежно кредитираните от РСПд свидетелски показания. Следва
да се констатира, че обясненията на подс. Х. изобщо не са обсъдени като
източник на доказателства- нито самостоятелно, нито с оглед останалите
кредитирани от контролирания съд доказателства. Не е изложено и кои
факти съдът е приел, че те установяват. Противоречието им с преобладаващия
обем кредитирани от същия съд доказателства относно включените в
предмета на доказване обстоятелства е ярко изразено, но неотчетено в
никаква степен. Приетото, че обясненията на подсъдимата относно
фактическата установеност на извършеното не се отличават от показанията на
свидетелите, приети с доверие обосновава извод за формално заявеното им
кредитиране, а реално- игнориране и превратно тълкуване на тези обяснения.
Задължение на съда е било да анализира обясненията на подсъдимата,
отчитайки и несъмненото им двояко процесуално предназначение.
Несъответствието им с показанията на свидетелите, ползвани с доверие от
първостепенния съд, за основните включени в предмета на делото факти, е
очевидно. Пловдивският окръжен съд, анализирайки обясненията на подс. Х.
и с оглед подлежащите на кредитиране други доказателства, ги възприема в
частта, в която съдържат описание на инкриминираните по делото събития.
Следва да се констатира, че те действително са „пространни“, както е приел и
ПдРС, и че в значителната си част съдържат лична, лишена от факти оценка
на случилото се и на участниците в него. В тази част обясненията не са
източник на доказателства и не могат да бъдат ценени. От подлежащите на
кредитиране ( формално и кредитирани, но реално игнорирани в
проверявания съдебен акт) обяснения на подсъдимата се установява, че:
Преди инкриминираната дата подс. Х. е работела в търговски обект „*“,
стопанисван от св. *. На 01.06.2019 г. имала уговорка за виждане със св. Д.*.
Междувременно на същата дата вечерта многократно и настоятелно й се
обадила частната тъжителка Ш.. Поканила подсъдимата да отиде в обекта и
да си получи полагащо й се възнаграждение. Размерът на същото било обект
на спор от около месец преди това. Подс. Х. отишла със свидетелите * и Т..
На място заварили Ш. и св. А.В.. Последните я поканили да влезне в обекта.
Подсъдимата отказала, при което тя и Ш. седнали на маса пред обекта. Ч.
тъжителка Ш. й предала за подписване документи- ведомости за получаване
на парични суми. Подсъдимата ги подписала и плъзнала листа към нея.
Тъжителката преброила два пъти ( втория по настояване на подсъдимата и св.
*) сумата от 860 лв. и стотинки. Подсъдимата взела сумата, преброена от
частната тъжителка. В този момент Ш. се пресегнала, с отрепетиран жест
отброила от купчината банкноти няколко едри банкноти- около 400 лв.
Изтръгнала ги от ръката на подс. Х.. С тях и с подписаните ведомости
побягнала към бензиностанция „Лукойл“. Подсъдимата първоначално
останала „ в ступор“, тъй като не очаквала такова поведение, още по- малко- в
присъствието на * и Т.. Опитала се да пресегне и спре частната тъжителка от
бягство, но св. В., която била зад подсъдимата, я хванала за раницата,
дръпнала силно, вещта се скъсала. След тъжителката побягнал св. *, както и
6
св. Т., а след нея- и св. В.. Подсъдимата се развикала след Ш. да й върне
парите. На приятелите си казала да не тичат след Ш., тъй като няма смисъл.
Тя самата не е гонила тъжителката, нито е отправяла инкриминираните в
частната тъжба изрази “* ли си, прашка ли си“, „курви“ и т.н. Подала сигнал
на тел. 112. Отрича да са нейно дело публикациите във „Фейсбук“, сочени в
тъжбата,макар те да са за инкриминираните събития.
Съдебната практика е последователна във виждането си, че
процесуалното предназначение на обясненията на предаденото на съд лице
като средство за реализиране на правото на защита не обосновава извод за
недобросъвестност. Те следва да се анализират съобр. правилата на чл. 13, чл.
14, чл. 107 ал. 5 от НПК самостоятелно, както за съответствие с останалите
доказателства по делото и с оглед житейската им логика - задължение,
неизпълнено от първостепенния съд.
Възражението за неправилна оценка на доказателствата по делото е
основателно както с оглед обсъдения източник на доказателства, така и
относно кредитираните от съда свидетелски показания.
Неправилно проверяваният съд се е доверил изцяло на показанията на
св. А.В. и е намерил, че те кореспондират с изводимото от останалите
доказателствени източници. Евентуалната й заинтересованост е отхвърлена,
без задълбочено изследване на този факт. Необсъдено е несъмнено
установеното по делото, че за същите събития ( на 01.06.2019 г.) и идентични
действия, насочени спрямо нея самата, свидетелката е поискала съдебна
защита и е образувано спрямо подсъдимата НЧХД пред ПдРС. Този факт не
само е признат от св. В., назован е от подсъдимата, но и установен от
множеството приложени по делото копия от проведени съдебни заседания по
това, различно от настоящето дело. В разпита си пред съда свидетелката В. е
съобщила, че „имам тъжба против Е.Х. и има дело в РС-Пловдив за същия
случай. Тя ме изложи много и ще продължавам докрай, защото хора като
нея трябва да разберат, че не може по тоя начин да обиждат хората“. При
хипотетичната житейска възможност за обективно реализирано поведение,
засягащо по идентичен начин личните права на повече от едно лица, съдът е
бил длъжен задълбочено да изследва дали показанията на свидетелката не са
израз на желанието й да обрисува подсъдимата по неблагоприятен начин, без
да са налице подкрепящи твърденията й убедителни доказателства, изводими
от други доказателствени източници. Следвало е съдът да отговори защо
отхвърля логичната възможност в настоящето производство, като свидетел,
В. да пресъздава факти, благоприятстващи възведеното спрямо подс. Х.
обвинение, за каквито факти тя самата е депозирала тъжба. Декларативно и
неубедително, без задълбочен анализ, заинтересоваността й е била
отхвърлена. Според настоящия съд този свидетел, както с оглед
приятелството си с частния тъжител ( заявено в самата тъжба), така и с оглед
собствените си права, за които е поискал съдебна защита, е заинтересован от
изхода на настоящето дело. Това е налагало задълбочен анализ на
твърденията му. Първостепенният съд безкритично ги е възприел изцяло,
дори е извел и съответствие с обясненията на подс. Х., каквото за включеното
в предмета на делото настоящия съд не намира, напротив.
7
На първо място следва да се отбележи, че свидетелката твърди
изначално подсъдимата да е взела парите, дадени й от частната тъжителка,
подписвайки и някакви документи и веднага да е започнала наред с това да
крещи „ ти си крадла, открадна ми парите“. Тя е категорична, че частната
тъжителка не е взимала никакви пари от подсъдимата. Показанията й са в
противоречие със заявеното от нея самата в подадения сигнал на тел. 112, в
който на отправен й въпрос „ какво се случва“ отговаря „ оффф, не знам“. В
този момент на нея вече следвало да й е известно, че подсъдимата
неоснователно упреква частната тъжителка в кражба и ползва тези упреци
като повод за преследването й- теза, развита от свидетелката пред съда
подробно. Несъобщаването на този съществен факт в момент, в който самата
свидетелка иска съдействие от полицията, сочи тя съзнателно или да го е
премълчала, което е нелогично, или такова поведение на подсъдимата да не е
било реализирано и за това да не е съобщено. Между инкриминираното
събитие на 01.06.2019 г. и телефонното обаждане от свидетелката на тел.112 е
изминало пренебрежимо малък период от време, поради което следва да се
приеме, че несъобщаването в онзи момент на посегателството срещу
тъжителката се е дължало на неосъществяването му. Развитата пред съда
различна теза е израз на вече обсъдената заинтересованост на св. В. от изхода
на настоящето дело, която въззивният съд намира за несъмнена. Фактът, че
частната тъжителка силом е отнела пари и документи от подсъдимата и
причината за бягството й в посока намиращата се в близост бензиностанция е
бил стремежът за запазване на фактическата власт върху отнетото, съдът
намира за несъмнено установен. Несъобщаването му от св. В. е израз на
близостта й с частната тъжителка и желание да обезпечи доказателствено
обвинителната й теза, развита от нея самата в тъжба в друго наказателно
производство ( копие от която е приложено и по настоящето).
Неправилно са кредитирани показанията на същата свидетелка в частта,
че в последвало преследване на частната тъжителка подсъдимата е отправила
и останалите инкриминирани по делото изрази: „ миризливи курветини“ „ *
ли си, прашка ли, двете миризливи курветини“. Във вече обсъдения
телефонен разговор св. В. е съобщила частната тъжителка да е била гонена от
мъж, но не е съобщила за други преследващи я лица. По делото са налице
доказателства, изводими от показанията на други свидетели, че подсъдимата
не е била лице, което е тичало гонейки частната тъжителка, в който момент
се твърди да е отправила и тези изрази. В разпита пред настоящия съд същата
свидетелка (В.) отново убедено твърди такива изрази да е чула лично по
време на преследване на частната тъжителка от подсъдимата. Същевременно
сочи, че при обаждането си на тел. 112 от там й казали, че самата подсъдима
вече е подала сигнал- факт, опроверган от последователността на отразените в
писмото от „НС 112“ разговори, както и от съдържанието на приложеното
ВД относно съобщеното на сочения телефон за случката. Описателното
възпроизвеждане от свидетелката за инкриминираното по делото поведение
на подс. Х. по време на гонене на частната тъжителка е в противоречие с
изводимото от подлежащите на кредитиране за същите обстоятелства
показания на св. Т., на св. *, св. *, св. Н.. То противоречи и на кредитираните
8
и от настоящия, и от първостепенния съд обяснения на подс. Х.. Настоящият
съд намира, че от съдържанието на обсъдените по- горе телефонни разговори
се извежда, че свид. А.В. описва възприятията си в момента на разговора- „
един човек гони една жена“, която е бременна и бяга. Т.е. твърдение
подсъдимата да гони частната тъжителка в онзи момент не е отправяла. Като
„гонещ“ човек несъмнено е установен св. Д.*.
Първоинстанционният съд формално е кредитирал изцяло показанията
на св. *, като реално е пропуснал да ги съпостави с показанията на св. В. и с
изводимото от останалите доказателствени източници. Декларативно и в
противоречие със заявеното от свидетеля е извел съответствие на показанията
му за включените в предмета на доказване факти, като подкрепящи ги.
Налице е превратно тълкуване на заявеното от свидетеля- съществено
процесуално нарушение, отстранимо от въззивния съд. Пловдивският
окръжен съд също счита, че този свидетел е незаинтересован от изхода на
делото и показанията му следва да бъдат ценени изцяло. Противно на
становището на първостепенния съд намира в тези показания несъответствие
със заявеното от св. В. за поведението подс. Х. по време на гоненето на
частния тъжител. Той твърди да е в добри отношения и с двете страни в
спора. В качеството си на лице, работещо на инкриминираната дата като
охрана в обект срещу търговския обект, управляван от съжителя на ч.
тъжител, той лично е възприел случилото се. Убедено сочи да е видял
бягащата частна тъжителка- „ Лилито“, както и бягащ след нея млад мъж.
Викове в този момент не е имало- „ ни вик, ни стон нямаше“. Други хора не е
видял да бягат. След като бягащите заминали в посока на бензиностанцията,
при него отишла, но не гонейки ч. тъжител, подсъдимата Х., която викала
„Върни ми парите, ма!“ „Дай ми парите“ и от нея разбрал, че е станало
нещо. Т.е показанията на този свидетел компрометират заявеното от св. В. за
тичащата след частната тъжителка подсъдима и хуленето й, вкл. и чрез
отправяне на инкриминираните в частната тъжба и заявени от св. В. изрази, с
изключение на съдържащите твърдение за кражба. Показанията на този
свидетел изцяло подкрепят обясненията на подс. Х., както и подлежащите на
кредитиране показания на св. Т..
Анализирайки показанията на св. В., депозирани по настоящето дело
самостоятелно и наред с останалите доказателства, Пловдивският окръжен
съд счита, че същите следва да бъдат възприети в частта, в която сочи да й е
било предварително известно частният тъжител да е споделила за
намерението си да освободи от длъжност подсъдимата, очакванията й на
инкриминираната дата тя да посети обекта за уреждане на отношенията им,
присъствието й там при пристигането на подс. Х., придружавана от приятеля
й – св. Д.* и приятелката - св. Т., подписването на документи от подсъдимата
и предаването й от частната тъжителка на парична сума, последващото
бягство на частната тъжителка към бензиностанция „Лукойл“, след което
подсъдимата започнала да крещи, че е крадла и й е откраднала пари, при
което приятелят на Х. тичал след бягащата към бензиностанция „Лукойл“
тъжителка. Фактът на двукратно звънене от нея на тел. 112 е несъмнено
доказан, за непроведения първи телефонен разговор и съдържанието на
9
втория съдът цени изводимото от приложеното по делото ВД- запис на
разговорите, а не възпроизведеното от св. В. пред съда. В останалата й част
показанията са в противоречие с останалите кредитирани от съда
доказателства и не могат да бъдат ценени.
На кредитиране подлежи и заявеното, че в по- късен момент тя,
частната тъжителка, подсъдимата, св. * и св.Д.* са посетили 2-ро РУ на МВР-
Пловдив. Твърдението й, че там подсъдимата е отправила останалите
инкриминирани по делото изрази съдът намира за недобросъвестно, повлияно
от вече обсъденото й желание да обслужи заетата по делото позиция на
частната тъжителка и противоречащо на изводимото от показанията на
останалите свидетели. Обобщаващо следва да се констатира,че и пред
първостепенния съд, и пред настоящия, свид. В. последователно и убедено
описва изцяло добронамерено и благопристойно поведение на частната
тъжителка- и в търговския обект, и в полицейското управление, както и
отправени към нея обидни изрази и действия по преследване от подсъдимата,
за последното- и от придружаващите я нейни приятели * и Т.. И докато за
инкриминираните с частната тъжба изрази има ясен спомен, то за съществени
обстоятелства като поредността на побягналите след частната тъжителка
лица, взаимното им разположение, вкл. и спрямо нея в момента на отправяне
на обидите се позовава на неясен такъв, поради преживения стрес. Ясно сочи
частната тъжителка да е дала на подсъдимата дължимата й парична сума, след
като тя подписала документи, но отрича тъжителката Ш. да е взела пари или
документи при бягството си към бензиностанцията и твърди то да е било в
резултат на яростна вербална агресия проявена спрямо нея от подсъдимата
пред обекта „*“. В сочените части показанията на свидетелката се
опровергават от останалите кредитирани от съда доказателства и несъмнено
се извежда желанието й с тях да подкрепи избраната от Ш. позиция по
настоящето дело. Близостта между двете е доказателствено установена,
заявена в частната тъжба, в която ч. тъжител Ш. твърди В. да е нейна „ близка
приятелка“. Следва да се констатира още, че заявеното от св. В. относно
отправени от подсъдимата обиждащи и нея, и Ш. изрази да е сторено при
гонене на тъжителката е в противоречие с обстоятелствата, изложени за
същия факт в частната тъжба, по която е образувано настоящето дело. В
сочения процесуален документ се твърди те да са обективирани в
бензиностанция „Лукойл“, след пристигане там и на подсъдимата.
Съответствието на показанията на св. В. с тези на св. Т., прието от
първостепенния съд, е при допуснато от същия съд нарушение на
процесуалните правила, изразило се в неприсъединяване на показанията на
същата свидетелка, депозирани в настоящия наказателен процес пред друг
съдебен състав- процесуално нарушение, отстранено от въззивния съд.
Оплакването срещу доказателствената дейност на контролирания съд
при оценката на показанията на свидетеля М. КР. Т. е основателно. На първо
място следва да се констатира, че в нарушение на императива на чл. 281 ал. 1
т. 1 от НПК, с незаконосъобразни мотиви е било отхвърлено искането на
подс. Х. за присъединяване на показанията на същата свидетелка, депозирани
по настоящето дело пред друг съдебен състав, при ярко изразените
10
противоречия между заявеното в различните разпити.
При разпита си пред първостепенния съд за включените в предмета на
доказване факти тази свидетелка е депозирала и показания, диаметрално
противоположни на заявените по същото дело пред друг състав на съда.
Описва еднозначно повода да присъства на събитието- покана от
подсъдимата да я придружи до търговския обект, за да подпише документи и
да си вземе парите, при което след подписване на документите частната
тъжителка „дръпнала нещо“ и тръгнала да бяга, а подс. Х. се развикала „
Крадла, крадла, открадна ми парите“. Сочи последователно след подсъдимата
да е побягнал св. * *, след което за кратко и подсъдимата, която скоро се
върнала.
В разрез със заявеното при предходния разпит, едва в края на този
сочи и изрази „долнопробни курветини“, „боклуци, селяндури“, но отправени
след завръщането на ч.тъжителка в обекта „ *“, а не по време на твърдяното в
частната тъжба и заявено единствено от св. В. преследване и от подс. Х. до
този обект. Изрази „ курветини, тъпи селяндури, боклуци.. маймуна… гъз на
маймуна“ твърди да е чула от подс. Х. във фоайето на 2-ро РУ на МВР-
Пловдив.
Отправеното от защитника адв. М. и подс. Х. искане за прочитане
показанията на свидетелката, депозирани пред друг съдебен състав поради
съществени противоречия относно поведението и на подсъдимата, и на
частната тъжителка, съдът е отхвърлил с мотиви, че макар безспорно да се
констатират такива противоречия, то с оглед твърдението на свидетелката за
причината за променената й позиция не следва да се прилага техниката на чл.
281 ал. 1 от НПК. Така не е приобщил като доказателство по делото
показанията на същата свидетелка, депозирани при разпита й на 12.11.2019 г.
и съществено е ограничил правото на защита на подсъдимата Х.- процесуален
порок, отстраним от въззивната инстанция и отстранен чрез разпит на св. Т. и
прочитане и присъединяване към доказателствената съвкупност и на тези
показания. При анализа на заявеното от тази свидетелка пред различните
съдебни състави по настоящето дело се констатира, че тя не е твърдяла да е
чула подс. Х. да отправя изразите „* ли си, прашка ли си“, каквото
съответствие със заявеното от св. В. неправилно е извел първостепенният съд.
В първоначалните си показания, депозирани на 12.11.2019 г. по НЧХД
№ 5322/2019 г., които настоящият състав на съда кредитира, тази свидетелка
сочи да е видяла как пред магазина „*“ подсъдимата и частната тъжителка са
седнали на масата, прави до тях са били св. В. и св. * *. Лично възприела
подписването на документи от подс. Х., броенето на банкноти от частната
тъжителка, след това грабването от Ш. на банкноти, държани от подсъдимата
и побягването на тъжителката, ведно с тези пари и документи, при което св. *
и св. В. побегнали след нея. Категорична е, че подсъдимата не е гонила
частната тъжителка. Описва последващо идване на обекта на служители на
СОТ, както и след това- отиването й заедно с подсъдимата и св. * * във Второ
РУ на МВР-Пловдив. Там частната тъжителка върнала на подсъдимата
документи и пари, като не е била обект на никакви нападки, вкл. и
11
инкриминираните. Пловдивският окръжен съд кредитира обсъдените
показания на св. Т., тъй като за преобладаваща част от подлежащите на
изясняване по делото обстоятелства (събитията на 01.06.2019 г. пред обекта
„*“) те са в съответствие със съдържанието на телефонния разговор, проведен
от същата свидетелка по време на бягството на Ш. със служителка на тел. 112
и с подлежащите на кредитиране показания на св. * *. За липсата на гонене с
отправяни обиди от страна на подс. Х. към частната тъжителка те
съответстват и на заявеното от св. * и св.Н.- незаинтересовани от изхода на
делото, както и с подлежащите на кредитиране показания на св. Д.*. След
прочитането им в преобладаващата част тези показания бяха потвърдени от
свидетелката- че е видяла частния тъжител да брои пари, след това- грабва
документи от ръката на подсъдимата, при което последната се е развикала,
че й е откраднала пари, че в резултат на това св. * * е побягнал след частната
тъжителка. Заявява като по- вероятно подсъдимата изобщо да не се е
отдалечавала от магазина в преследване на тъжителката. Промяната в
показанията си обяснява с последващо влошаване на отношенията си с
подсъдимата. Настоящият съд приема, че такива несъмнено са налице и това
се е отразило на желанието на свидетелката да е добросъвестна при
пресъздаването на събитията. По същите съображения не кредитира
заявеното от св. Т. пред първостепенния съд в противна насока- че е била
подведена от предадена й от подсъдимата информация за обсъдения факт.
Видно е от съдържанието на телефонния разговор, че той е проведен преди
подс. Х. да има възможност да пресъздава собствените си възприятия пред
свидетелката, тъй като по същото време тя самата е сигнализирала на тел.112
и записът на този разговор беше присъединен към доказателствената
съвкупност чрез извършен от настоящия съд оглед на ВД. Самата свидетелка
заявява в този разговор факти, които е възприела лично. Следва да се
констатира и че в този, втори за свидетелката разпит пред съда на (21.04.2021
г. по НЧХД № 7457/2020 г. на РС-Пловдив) тази свидетелка не твърди
подсъдимата да е крещяла след бягащата тъжителка изрази различни от „
крадла, открадна ми парите“. В него сочи да са отправяне обиди към
тъжителката във Второ РУ на МВР, но не конкретизира същите. Едва пред
настоящия състав на съда сочи те да са били „боклук“, „ селяндурка“, заплахи,
че ще я съсипе от проверки.
Анализирайки показанията на свидетелката, депозирани при разпитите
й пред различни съдебни състави по настоящето дело самостоятелно и наред с
останалите доказателства, съдът изцяло кредитира тези, които най- пълно
съответстват на описанието, дадено от същата свидетелка в проведения
телефонен разговор с тел. 112 за инкриминираните събития на 01.06.2019 г., а
това са първоначалните й показания, присъединени като доказателство по
делото по реда на чл. 281 ал. 1 т. 1 от НПК от въззивния съд, които в
преобладаващата част свидетелката потвърди. Обратът в показанията,
депозирани в по- късен етап, в които отрича неблагоприятни за частната
тъжителка факти и заявява твърдения, ползващи възведеното с частната
тъжба обвинение се дължат на влошените отношения с подсъдимата и
очевидното затопляне на отношенията с частната тъжителка. В
12
некредитираната част показанията на тази свидетелка са в противоречие с
изводимото от останалите доказателствени източници.
Формален и несъответен на изискването на чл. 107 ал. 5 от НПК е и
анализът на заявеното от св. * *. Показанията му, без да са обсъдени
задълбочено, на практика са игнорирани с общо заявеното в мотивите на
проверявания съдебен акт, че не противоречат на кредитираните от
проверявания съд показания на св. Т. и св. В.. Този извод е в очевидно
противоречие с материализираните в съдебните протоколи за разпит
показания на свидетеля, депозирани пред съдебните състави по настоящето
дело.
Действително, отразеното в съдебния протокол съдържание на
проведения му последен разпит /л.276 – л.280 т. 2 НЧХД №7457/2020г./ сочи
свидетелят да е избрал да твърди, че не си спомня детайли за
инкриминираните събития, позовавайки се и на опасенията си, че поради
изминалото време може да заяви неистина. Тук е мястото да се констатира
недопустимото присъединяване по реда на чл. 281 ал. 1 т. 2 от НПК на
показанията на същия свидетел, депозирани в друго, различно от настоящето
наказателно производство- по НЧХД № 5323/2019 г. по описа на РС-
Пловдив. Протоколът за проведеното на 28.11.2019 г. съдебно заседание по
цитираното дело е бил изискан от съдията- докладчик и приложен по НЧХД
№ 5322/2019 г. по описа на същия съд при първото разглеждане на делото от
районния съд. Копия от протоколи на съдебни заседания по това, различно от
настоящето дело НЧХД № 5323/2019 г. са били приложени и приети и пред
първостепенния съд, постановил проверявания съдебен акт. Видно от
съдържанието на самия протокол (по НЧХД № 5323/2019 г.), той отразява
действия, проведени в наказателен процес, образуван по жалба на св. А.В.-
частен тъжител по НЧХД № 5323/2019 г. Не съществува каквото и да е
противоречие между приетото от правната доктрина и съдебната практика, че
показанията на свидетел могат да бъдат приобщавани като доказателство,
само ако са депозирани по същото дело- било то пред друг съдебен състав,
или в хода на досъдебното производство, ако се касае за престъпление от
общ характер. Липсата на анализ от първостепенния съд на показанията на
този свидетел се е изразило и в необсъждане на недопустимо присъединените
показания от друго наказателно производство. Настоящият състав на съда ги
изключва от доказателствната съвкупност. Чрез същия процесуален способ са
били прочетени и присъединени показанията на свидетеля, депозирани по
настоящето дело пред друг съдебен състав- при разпит по НЧХД №
5322/2019 г. по описа на ПдР съд. Съдържането им и изводимите от него
факти не са обсъдени в мотивите на проверяваната присъда. Приетата от
първостепенния съд липса на опровергаващи твърдения спрямо
кредитираните от същия съд показания на св. В. и св. Т., е в пълно
противоречие с надлежно приобщените показания на св. *. Същите, като
съответни на изводимото от останалите доказателствени източници и
потвърдени изцяло от свидетеля след прочитането им, Пловдивският окръжен
съд цени. От тях се установяват близките му отношения с подс. Х. към
инкриминираната дата, ясния му спомен ( към 12.11.2019 г.) за случилото се.
13
Свидетелят сочи лично да е възприел седящите на маса ч. тъжител и
подсъдима, броенето на пари, които ч. тъжителка заявила, че ще предаде на
подсъдимата след като подпише три документа, подписването на същите, при
което подсъдимата дори върнала някакви стотинки на частната тъжителка,
след което последната внезапно грабнала част от парите, документите и
побягнала, при което той я подгонил. Върнал се, без да я настигне, на мястото
дошли първоначално служители на СОТ, по- късно и полицаи. Свидетелят
също е бил в полицейското управление, сигурен е, че там не са разменяни
обидни реплики между подсъдимата и частната тъжителка, но лично
присъствал на предаването на парите ( отнети преди това) в полицейското
управление от частната тъжителка на подсъдимата. По делото са налице
доказателства за сложно развитие на отношенията между този свидетел и
подсъдимата след инкриминираната дата, вкл. и упреци от нейно страна за
последваща интимна близост на свидетеля със св. Т.. Тъй като след
прочитането им свидетелят изцяло е потвърдил първоначалните си показание,
не е заявявал по различен начин по делото факти за същите обстоятелства,
тези показания настоящият съд цени. Те са съответни и на останалите
кредитирани от съда доказателства, вкл. на свидетелските показания, че
подсъдимата не е тичала след бягащата тъжителка, нито е крещяла след нея
изрази различни от тези, че тя е крадла и й е откраднала парите. За
поведението на подсъдимата в полицейското управление са налице както
кредитирани от настоящия съд първоначални показания на св. Т., идентични
със заявеното за същия факт от св. *, така и показания на разпитани от
настоящия съд полицейски служители, от които не се установява подс. Х. на
соченото в частната тъжба място да е обиждала частната тъжителка в
сградата на полицейското управление.
Възражението във въззивната жалба за неправилна оценка на
доказателствата по делото е основателно и в частта относно показанията на
този свидетел. Приетата от първостепенния съд „ непоследователност“ на
заявеното от свидетеля не е налице. Напротив- съвсем последователно и ясно
е потвърдил прочетените му първоначални показания. Първоначалните му
твърдения пред съда при втория обсъден разпит, че не си спомня, са били
съпроводени и с изразен от свидетеля страх да не заяви неща, за които няма
ясен спомен. Чрез прилагането на способа по чл. 281 ал. 1 от НПК към
доказателствената съвкупност са били присъединени твърдения на св. *, от
които той не е отстъпил- потвърдил ги е изцяло. Влошените му отношения с
подсъдимата по време на разпита му по НЧХД №7457/2020 г. на ПдРС са
несъмнено установени. Това очевидно не е повлияло на добросъвестността му
като свидетел. Заявеното от него е превратно тълкувано от контролирания
съд.
От показанията на св. Н.- работеща на бензиностанция „Лукойл“ и
намираща до бензиноколонка се в момента, в който частният тъжител
бягайки е отишла там, се установява непротиворечиво, че свидетелката е била
извън бензиностанцията, зареждала е гориво на клиент, видяла е тичащата
Ш., която носела документи „някакви“, които оставила вътре в
бензиностанцията. Съдът кредитира показанията на тази свидетелка- както
14
депозираните при разпита й от първостепенния съд, така и заявеното пред
въззивния. Тя е категорична, че не е видяла преследващи тъжителката хора,
не е чула викове. Това съответства както на обясненията на подс. Х., че не е
преследвала Ш. и не е стигнала по този начин до бензиностанция „Лукойл“,
така и с показанията на св. *, че е гонил бягащата Ш., не я е настигнал и се е
върнал.
Показанията на св. * относно включените в предмета на делото събития
имат изцяло производен характер, те са недопустим източник на
доказателства, тъй като не попадат в предвидените за такива доказателства
изключения, съдът не ги ползва. Той възпроизвежда за събитията на 1 и 2
.06.2019 г. споделеното му от подсъдимата и от други, неназовани лица, които
му разказали за публикациите в социалната мрежа „Фейсбук“ за същото.
Източник на преки доказателства са възприятията му за влошени отношения
между подсъдимата и св. Т., както и честото присъствие след инцидента, но
преди разпита на свидетеля, на Т. пред обекта „*“, където на масичките пред
магазина „ си пие биричка“.
От показанията на св. *- дежурен полицай, приел страните по
настоящето дело в полицейското управление през нощта на 01/02.06.2019 г.
се установява да е разговарял с тях, но не се установяват конкретни обидни
реплики, вкл. и инкриминираните в частната тъжба. Показанията на този
свидетел, че е разбрал там и тогава „ за някакви взаимоотношения- трудови,
финансови- за пари ставаше въпрос, но не се касаеше за извършено
престъпление кражба“ съдът приема като груб непрофесионализъм с оглед
данните от съобщеното при телефонните разговори с полицейските
служители, а също така и като израз на последователно демонстрираното от
разпитаните по настоящето дело свидетели- полицейски служители
нежелание да изпълнят служебните си задължения при постъпил сигнал за
извършено престъпление от общ характер- факт, установен от различни
доказателствени източници. Още в първия проведен телефонен разговор
между св. Т. и тел. 112, след прехвърлянето му към полицейски служител от
02 РУ на МВР се съдържа както твърдение на служителката от „НС 112“ за
съобщена кражба, така и подробно описание на случилото се от страна на
самата свидетелка, вкл. и за отнемането на пари. Първата реакция на
полицейския служител в онзи момент, доказателствено установена като
последователно отстоявана линия на професионално отношение и от колегите
му впоследствие, е че се касае за граждански правоотношения и няма
основание за намеса на полицията. Извън предмета на настоящето дело е
изясняването на причините за това трайно и многократно изразено
поведение, насочено към ненамеса на полицията при данни за извършено
престъпление от общ характер. Но, че такова престъпление е реализирано,
подс. Х. е поискала по надлежния ред ( чрез заявяването и от нея, и от
присъстващата св. Т. на тел. 112) полицейска намеса веднага след това и не е
получила адекватна такава и до момента, съдът намира за несъмнено
установено.
От показанията на св. *- полицейски служител се установява, че при
възникване на скандал във фоайето на полицейското управление той
15
разтървава лицата; ако предварителната информация е за скандал между
групи лица, те се предупреждават предварително за въздържание. За
конфликтна ситуация между страните по настоящето дело не помни.
В хода на проведеното от настоящия съд съдебно следствие бяха
разпитани и полицейските служители, работили по преписката, образувана по
сигнала на тел. 112 за конфликта на 01.06.2019 г. – св. * и *. Извършената от
тях дейност е материализирана в приложената пред настоящия съд преписка
№ 435р-10034/2019 г. Следва да се констатира, че те са съставили протоколи
за предупреждение по чл. 65 от ЗМВР спрямо подсъдимата, частната
тъжителка и св. Д.*- всички с дата 02.06.2019 г. Обяснения от сочените лица
не са снели. Такива са снели на 04.06.2019 г. само от св. А.В.. Становището
на ПИ Цв.*, материализирано в докладна записка, няма доказателствен
характер за включените в предмета на настоящето дело факти. Изразеното в
първия тел. разговор (НС 112) със св. Т. минути след конфликта, че няма
основание за полицейска намеса, тъй като описаното от нея отнемане на
парична сума е гражданско- правен спор е материализирано и в обсъжданата
докладна записка. В същата се сочи снетото от св. В. „обяснение“ да
„потвърждава изнесеното от Ш.“. Какво е било „ изнесено“ пред
полицейските служители, кога и как не е ясно. Ш. не е сигнализирала на тел.
112, от нея не са снети обяснения по тази преписка. Обсъждането на този
документ, нямащ н характер на доказателство или доказателствено средство,
е единствено с оглед желанието на съда да намери обяснение за поведението
на полицейските служители, разпитани като свидетели по настоящето дело.
Логична причина за ненамесата им при съобщения (2 на НСТ112) за кражба в
момента непосредствено след извършването й, но описателно съдържащи
твърдение за грабеж, настоящият съд не намира. Като източник на данни за
необяснимо полицейско бездействие следва да се обсъжда и заявеното от св.
* пред настоящия съд- разговарял по телефона с лицето, депозирало сигнала
на тел. 112, но не снел обяснения от същото. Такива снел само от „
госпожицата В.“, защото искал „от нея да чуе какво е станало“. Сочи
принципно начина на действие на полицейските служители в случаи на
чакащи граждани във фоайето на пол. управление. За частно- правни
отношения, поради заявено му пълно издължаване, депозира показания и пол.
служител св. *. Той не си спомня конкретни реплики при посещението си в
обекта „*“, описва взаимни обвинения между спорещите там. Убеден е, че и
към момента на събитието в сградата на полицейското управление винаги е
имало служител, който да наблюдава поведението на чакащите във фоайето
граждани и при възникване на конфликт да реагира.
Основателно е възражението за неправилна оценка на показанията на
свидетелите- служители на СОТ, отзовали са на мястото след натиснат от
служител на бензиностанцията паник- бутон. Контролираният съд е
пропуснал да ги анализира както с оглед евентуалната им заинтересованост,
така и с оглед съответствието им с останалите доказателства по делото. Тези
свидетели не са в близки отношения със страните по настоящето дело. Следва
да се отчете, че са извършвали дейност, основана на договорни отношения със
собственика и на обекта „*“ и са били там в изпълнение на тези отношения.
16
Това, само по себе си, не е основание да се приеме недобросъвестност. Но е
едно от обясненията относно твърдяно от тях изцяло отрицателното
поведение на подсъдимата, което възпроизвеждат и липсата на каквото и да е
твърдение да им е известна причината за конфликта, по повод на който е
натиснат паник- бутона. Макар да не са били очевидци на включените в
предмета на доказване събития, в показанията им се твърди за обиди от
страна на „подсъдимата, нейна приятелка и едно момче“ и изцяло
благоприлично поведение на останалите намиращи се там лица. Св. * описва
такова именно поведение, без да сочи конкретни обиди. Но заявява на
бензиностанцията да са били подсъдимата, приятелката й и още едно момче.
Отправени именно в бензиностанцията обидни изрази от подс. Х. към
частната тъжителка е заявено в обвинителната теза, развита в частната тъжба.
Че подсъдимата и св. Т. не са стигали до бензиностанцията, е несъмнено
установено. Показанията на свидетеля в тази част са съответни само и
единствено на соченото в тъжбата, но неназовано от други свидетели
поведение. В съзвучие с обсъдените показания на този свидетел е и заявеното
от св. *- също служител на охранителната фирма, озовал се на мястото на
конфликта. Описвайки агресивно и обиждащо тъжителката поведение сочи и
при връщането си от бензиностанцията тя да е държала документи. Фактът, че
подсъдимата заедно със своя приятелка и още едно момче са гонили частната
тъжителка твърди да му е бил съобщен от последната. Показанията на този
свидетел за включените в предмета на доказване факти- поведението на
подсъдимата по време на бягството на частната тъжителка ( на случката в
полицейското управление не е присъствал, за публикациите в социалните
медии не е разпитван) имат производен характер и съдът не ги цени.
Източник на производни доказателства са и показанията на св. * *-
собственик на обекта „*“, фактически съжител с частната тъжителка и баща
на детето й. Той е бил извън страната на 01-02.06.2019 г. Твърдението му, че
жена му (ч.тъжител Ш.) е заплатила на подс. Х. повече отколкото заслужава и
въпреки това е била „ нападната организирано“ от нея има производен
характер. Освен принципната недопустимост за ползване на тези производни
доказателства ( не се установяват допустимите изключения), то е и израз на
близостта му с частната тъжителка. Ярък израз на това е заявеното, че
частната тъжителка му е споделила подсъдимата да е дърпала парите от
чантата й- факт, заявен само от този свидетел. Твърдението, че лично е
наблюдавал случилото се след това, преглеждайки записи на монтирани в
обекта камери, но те не са запазени, не подлежи на възприемане. Записите от
охранителни камери, които имат инцидентен характер, са допустим източник
на доказателства, ако са приложени като ВД. Тези записи не са. Преразказ на
съдържанието им от свидетеля не може да бъде ценен, защото би било
придаване на недопустима доказателствена стойност. Публикациите във
„Фейсбук“ е възприел лично, но не се ангажира с твърдение за авторството
им. Показанията на този свидетел следва да бъдат кредитирани единствено в
частта относно налично трудово правоотношение между притежавано от него
търговско предприятие и подсъдимата и споделено му от частния тъжител
прекратяване на същото- обстоятелства, установени още от наличните по
17
делото писмени доказателства, обяснения на подсъдимата, свидетелски
показания.
Единствено като установяващи влошени отношения между подсъдимата
и св. Т. в периода преди разпита им пред контролирания съд (факт, заявен
еднозначно и от двете) следва да бъдат ценени показанията на св. *.
Като установяващи влошени отношения между подс. Х. и свид. Т. и
факта на обидни за частната тъжителка коментари във „Фейсбук“ следва да
бъдат ценени показанията на св. *. Авторството на тези коментари тя не сочи
да й е известно.
От показанията на св. * се установява наличието на видеозапис в офиса
на фирма „*“ за паркинг, в съседство с магазин „*“, който прегледал и лично,
и с подсъдимата, но който не е съхранил.
По делото са налице и подлежащи на кредитиране писмени
доказателства, които установяват трудовото правоотношение на подсъдимата,
прекратяването му, водените срещи нея дела и от св. В., депозираните жалби
и извършвани въз основа на тях полицейски проверки, публикации в
социалната мрежа „Фейсбук“ за събитието от 01.06.2019 г. и наличните там
коментари, вкл. и осъждащи действията на частната тъжителка.
Въз основа на обсъдените и кредитирани от настоящия съд
доказателства, се установява фактическа обстановка, в преобладаващата част
различна от приетата от първостепенния съд, а именно:
Споделяема, като съответна на наличните доказателства е приетата
фактическа обстановка относно това, че частният тъжител Л. ЦВ. Ш. живеела
на семейни начала със свидетеля *- собственик на дружество * ЕООД,
осъществяващо търговска дейност в обект – магазин за алкохол и цигари,
находящ се в *. На 21.08.2018г. бил подписан Трудов договор № 26 между
дружество * ЕООД – като работодател и подсъдимата * и тя започнала да
работи като продавач – консултант обекта – магазин за алкохол и цигари.
Отношенията между подсъдимата Х. и работодателя се влошили. Било
постигнато съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение. Към
инкриминирания момент свидетелят * не бил в България. Ш. и подсъдимата
Х. се уговорили да се срещнат на 01.06.2019г. за предаване на документи и
пари във връзка с прекратеното трудово правоотношение. Часът и мястото на
срещата били настоятелно предлагани от частната тъжителка и подсъдимата
ги приела.
На 01.06.2019г., около 23:00 часа, подсъдимата Х. с автомобил
пристигнала при описания обект. Заедно с нея били и свидетелите * * и М.Т..
Т. останала при автомобила, извън него, той бил паркиран в близост до обекта
„*“, а подсъдимата Х. и свидетелят * се насочили към обекта, където към този
момент били Ш. и св. А.В.. Частният тъжител Ш. и подсъдимата Х. седнали
на маса, намираща се пред магазина и се заели с подписване на съответните
документи и предаване на пари, а свидетелите В. и * останали в близост до
тях.
Неприето от РСПд, но доказателствено установено е, че св. Т. също
18
излязла от автомобила и от недалечно разстояние наблюдавала случващото
се. По настояване на подсъдимата и св. *, Ш. преброила дължимата сума- 860
лв. и стотинки двукратно. Междувременно подс. Х. подписала ведомости за
получено възнаграждение. Приплъзнала ги към ч.т. Ш. и взела парите,
предимно в едри банкноти. В този момент Ш. неочаквано също се
пресегнала, с отработен жест отброила част от купюрите, около 400 лв.,
грабнала и документите за получено възнаграждение и побягнала към
намиращата се недалеч бензиностанция „Лукойл“. Подсъдимата опитала да я
възпре, но стоящата зад нея св. В. дръпнала раницата й, при което тя се
скъсала. Подсъдимата се разкрещяла „ крадла, отрадна ми парите“, св. *
побягнал след Ш.. В един момент след нея побегнали за кратко още Т. и А.В.,
а подс. Х. извикала след приятелите си да се върнат, защото няма смисъл. Ш.
минала покрай работещата в бензиностанцията св. Н., влязла вътре и оставила
там документите. Работещ на бензиностанцията натиснал и паник- бутон за
СОТ. Св. * не стигнал до бензиностанцията, върнал се до обекта.
Подсъдимата отишла до будката, в която бил св.*. Обяснила му, че частната
тъжителка й е взела пари. По- късно и тя се върнала на обекта.
Последователно В., Т., подс. Х. подали на тел. 112 информация за случващото
се. Св. В. обяснила само, че има нужда от полиция. Подсъдимата и св. Т.
подробно разказали за случилото се и за отнемането на пари от страна на
частната тъжителка. Настоявали за изпращане на полицейски служители. На
място първоначално пристигнали служители на СОТ, а по- късно- и
полицейски служители. Последните приканили спорещите да посетят 2-ро РУ
на МВР- Пловдив, което те сторили, наред с приятелите си, които ги
придружавали същата вечер. В полицейското управление Ш. върнала на подс.
Х. отнетите пари. Двете, както и св. * били предупредени с протоколи по чл.
65 от ЗМВР.
На неустановен по делото ден, а именно – на 02.06.2019г. или
03.06.2019г., в електронната мрежа „Фейсбук“ от профил с наименование „*”
било публикувано твърдение, че подсъдимата Х. е била ограбена от бившата
си работодателка – тъжителката Ш..
На неустановени по делото дати през месец юни на 2019г., в
електронната мрежа – в електронната страница „*“, в електронната страница
„*“, както и в електронната страница „U Tube“ бил публикуван видеоклип, на
който се виждали записи от охранителни камери на комплекс „*“ - намиращ
се между посочения обект – магазин за алкохол и цигари, и бензиностанция
„Лукойл“, направени в нощта между 01.06.2019г.-02.06.2019г., на който клип
се виждали силуети на лица. Същият бил съпроводен с коментар, че това е
клип от обекта „*“ и на него се виждали Л.Ш. и А.В..
19
При сочената фактическа установеност на деянието, която настоящият
съд намира за несъмнена, се установява подс. Х. да е отправила спрямо Ш.
инкриминирания в частната тъжба израз-
„Ти си крадла“. Неправилно първостепенният съд е намерил, че с това е
обективира поведение, попадащо в хипотезата на чл. 148 ал. 1 т. 1 вр. с чл. 146
ал. 1 от НК, тъй като публично е казала нещо унизително за честта и
достойнството на частната тъжителка.
По делото е несъмнено установено, че частната тъжителка, след като е
получила от подс. Х. подписани от нея ведомости за изплатена сума и й е
предала парите, веднага след това е издърпала силом част от парите и с тях,
както и с подписаните документи е побягнала към бензиностанция „Лукойл“.
Отнемането на вещите е прието ( при условията на алтернативност) и от
първостепенния съд- стр. 8 абз. последен от мотивите. С оглед на изразеното
в правната теория и съдебната практика, че при отрицателната оценка на
извършителя за личното достойнство на обидения, изразена чрез думи или
действие е без значение дали казаното отговаря на действителността, дали
тази оценка е основателна ( А.Стойнов, Наказателно право, Особена част, изд.
Сиела 2013г., стр. 174-175), това действително осъществено от частния
тъжител Ш. отнемане на вещите не елиминира възможността дадената от
подс. Х. оценка на действията й да е обиждаща я. Съществени, неотчетени от
първостепенния съд са две обстоятелства: първо- обидата е престъпление,
осъществимо с пряк или евентуален умисъл. В случая не се установява подс.
Х. да е действала с цел твърдението й, че Ш. е крадла, за да накърни личното
й достойнство. Изводимото от обективираното й поведение относно
субективните й възприятия в този момент е, че тя е крещяла отрицателната
характеристика „ крадла… открадна ми парите“ за да огласи накърненото й
право на собственост, в очакване да се възстанови неправомерно отнетото й.
Не може да се изведе действията й да са били извършени при субективното
съзнание, че цели да разгласи отрицателни факти за Ш..
Решаващо в настоящия случай е второ, неотчетеното от контролирания
съд обстоятелство- подс. Х. при отправянето на цитираното твърдение, а и св.
* при извършеното от него гонене на ч.тъжител, са били в ситуация на
неизбежна отбрана.
Обективираното от частния тъжител Ш. поведение несъмнено съдържа
белези на престъпление по чл. 198 ал. 1 от НК. Грабежът, като престъпно
деяние се характеризира с комплексен обект на посегателство. Деянието има
два непосредствени предмета на посегателство – чуждата движима вещ с
определена стойност и личността на владелеца на тази вещ, спрямо когото се
упражнява принуда. Това съставното престъпление включва и кражба, и
принуда- в случая физическа. Оценката на създадената ситуация, извършена
от подс. Х.- че частният тъжител Ш. й е открадва парите, е била правилна.
Обсъденият израз е обективиран в момент непосредствено след неправомерно
отнемане на собствени за подсъдимата пари, преди частната тъжителка да е
установила своя фактическа власт върху тях. С цел установяване на такава е
било бягството й в посока бензиностанция „Лукойл“. В този момент, при
20
осъществено непосредствено противоправно нападение и преди
приключването му, изразеното от подс. Х. за действията на Ш.- че е крадла и
й краде парите, е израз на законово признатата й възможност да реагира на
това нападение и да се защити. Съобразно нормата на чл. 12 от НК и
утвърдената по приложението й съдебна практика, че тя не е ограничена във
възможността да избере средството за защита. В случая- отправените изрази,
огласяващи действително извършени неправомерни действия от Ш. и
приканващи я да възстанови дължимото фактическо положение ( да върне
парите на собственика им), са законово допустима защита на нападнатото
лице, при упражняването на която защитата чрез думи не е била несъответна
на нападението. Именно с цел защита накърненото право на собственост на
подс. Х. е тръгнал да гони частната тъжителка и св. *, което се извлича както
от неговите показания, така и от тези на св. Т., а и от обясненията на
подсъдимата. Действията му също са били в допустимите граници на
неизбежна отбрана, при което е защитавал от непосредствено противоправно
поведение чужди нему права. Ангажирането на наказателната отговорност на
подс. Х. е недопустимо, защото би довело до елиминиране на установеното й
съобр. чл. 12 ал. 1 от НК право на защита срещу непосредствено
противоправно нападение. Да се приеме, че лице, което е обект на действия,
субсумирани към нормата на чл. 198 ал. 1 от НК не може да огласи на
момента за извършеното му посегателство и по този начин да прикани и
извършителя, и намиращите се на мястото лица да преустановят
неправомерните действия означава да се елиминира волята на законодателя,
материализирана в чл. 12 ал. 1 от НК.
Приетото от първостепенния съд, че подс. Х. е отправила останалите
описани в частната тъжба като обиждащи Ш. изрази е неправилно,
несъответно на наличните доказателства и фактите, които те установяват.
Следва да се констатира, че твърдение подс. Х. да е отправила към Ш.
изразите„миризлива курветина“, както и „* ли си, прашка ли, двете
долнопробни миризливи курветини“ се съдържа само в некредитираната част
на показанията на св. В.. Нито подсъдимата в обясненията си, нито св. Т. в
който и да е от проведените по делото разпити, нито св. * сочат изричането на
тези изрази. Съдът вече констатира и фактическото несъответствие на
заявеното от св. В. с изнесеното в частната тъжба. В. твърди тези изрази подс.
Х. да е отправила докато е преследвала бягащата Ш., каквото преследване
настоящия съд не прие за доказателствено установено. В частната тъжба се
твърди тези изрази да са отправени след „пристигането“ на подсъдимата „ до
бензиностанцията“. От показанията на свидетелите, подлежащи на
кредитиране, несъмнено се установява, че подс. Х. при инкриминираното
събитие изобщо не е „ пристигнала“ на бензиностанцията или „ до“ нея.
Соченото несъответствие между твърдението на св. В. за този факт и
обвинителната теза е убягнало от вниманието на контролирания съд.
Възражението за осъждане на подс. Х. по непредявено й обвинение относно
съществен признак на престъплението- място на извършване, е основателно.
Основателно е и оплакването срещу приетото от ПдРС , че подс. Х. е
отправила спрямо ч.тъжител Ш. на 02.06.2019 г. ,в нейно присъствие,
21
унизителните за честта и достойнството й изрази– „Ти си мишка, тъпа
селянка, ще те спукам от проверки“.
Отново източник на доказателства за този факт са некредитираните от
настоящия съд показания на заинтересованата от изхода на делото св. В..
Подкрепящи отричащите този факт обяснения на подс. Х. са кредитираните
показания на св. Т., както и на св. *. В подкрепа на този извод са и
показанията на свидетелите- полицейски служители, които описват
задължителното присъствие на полицейски служител във фоайето на
полицейското управление при наличието на хора там, независимо от часовия
диапазон; заключването на управлението през нощта, ако няма чакащи в
управлението граждани; принципната невъзможност при спор между
намиращи се на соченото място лица дежурният там полицай да не реагира. И
в случая следва да се констатира, че съобр. обвинителната теза тези изрази са
били отправени „ в районното управление“ докато страните в процеса са
изчаквали там, при което подсъдимата е била сама, а ч. тъжител Ш.-
придружавана от св. В.. Дори и в некредитираните от настоящия съд
показания на св. Т., депозирани пред първостепенния съд, не се сочи
отправянето на изрази „ мишка“, „ тъпа“ „селянка“. Св. *, който също е
придружавал подсъдимата в полицейското управление отрича да е имало
такива изрази. Първоначалните и възприети от съда показания на св. Т. също
ги отхвърлят. Т.е. обвинителната теза и в тази й част е недоказана.
С оглед на възприетата от настоящия съд несъмнена фактическа
установеност на деянието, от която се извежда липса на обективните и
субективни признаци на престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 от НК във вр. с
чл. 146, ал. 1 от НК във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, подс. Е.Х. беше призната за
невинна по възведеното й обвинение в периода от 01.06.2019 г. до 02.06.2019
г. включително, в гр. Пловдив, в условията на продължавано престъпление,
да е казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а именно –
на Л. ЦВ. Ш., в нейно присъствие, като обидата е нанесена публично, както
следва: - на 01.06.2019 г. да е казала нещо унизително за честта и
достойнството на другиго, а именно – на Л. ЦВ. Ш., в нейно присъствие,
както следва – „ти си крадла“, „миризлива курветина“, както и „* ли си,
прашка ли, двете долнопробни миризливи курветини“, като обидата е
нанесена публично; - на 02.06.2019 г. да е казала нещо унизително за честта и
достойнството на другиго, а именно – на Л. ЦВ. Ш., в нейно присъствие,
както следва – „Ти си мишка, тъпа селянка, ще те спукам от проверки“ и на
основание чл.304 от НПК беше оправдана.
Пловдивският окръжен съд намира, че проверяваната присъда е
правилна в необжалваната й част, с която подс. Х. е оправдана по възведеното
й обвинение да е извършила престъпление по чл. 148, ал. 2, пр. 1 вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НК вр. чл. 147, ал. 1 от НК, като в периода от 02.06.2019 г. до
14.06.2019 г. в електронната мрежа „интернет“, при условията на
продължавано престъпление, е разгласила позорни обстоятелства за другиго,
а именно – за Л. ЦВ. Ш., като клеветата да е разпространена по друг начин, а
22
именно – по електронен път, както следва:
- на 02.06.2019 г. в електронната мрежа „Фейсбук“ да е разгласила
позорни обстоятелства за другиго, а именно – за Л. ЦВ. Ш., като от своя
профил в електронната мрежа „Фейсбук“ с наименование „*” да е
публикувала твърдение, че е била ограбена от бившата си работодателка – Л.
ЦВ. Ш., като клеветата да е разпространена по друг начин, а именно – по
електронен път;
- на 02.06.2019 г. в електронната страница „*“, да е разгласила
позорни обстоятелства за другиго, а именно – за Л. ЦВ. Ш., като е
публикувала клип, на който се вижда как Л. ЦВ. Ш. бяга, придружен с
коментар „Вижте един интересен клип от нон-стопа срещу ** – крадлата * и
сподвижничката й А.В. тичат и се крият в тъмното с откраднатите пари от
момичето, което работеше в магазина! ХОХОХО!“, като клеветата да е
разпространена по друг начин, а именно – по електронен път;
- на 13.06.2019 г. в електронната страница „*“, да е разгласила
позорни обстоятелства за другиго, а именно – за Л. ЦВ. Ш., като е
публикувала клип, на който се вижда как Л. ЦВ. Ш. бяга, придружен с
коментар „Вижте един интересен клип от нон-стопа срещу ** – крадлата * и
сподвижничката А.В. тичат и се крият в тъмното с откраднатите пари от
момичето, което работеше в магазина! ХОХОХО!“, като клеветата да е
разпространена по друг начин, а именно – по електронен път;
- на 14.06.2019 г. в електронната страница „U Tube“, да е разгласила
позорни обстоятелства за другиго, а именно – за Л. ЦВ. Ш., като е
публикувала клип, на който се вижда как Л. ЦВ. Ш. бяга, придружен с
коментар „Вижте един интересен клип от нон-стопа срещу ** – крадлата * и
сподвижничката А.В. тичат и се крият в тъмното с откраднатите пари от
момичето, което работеше в магазина! ХОХОХО!“, като клеветата да е
разпространена по друг начин, а именно – по електронен път.
Изложените за тази част от присъдата мотиви се споделят изцяло от
настоящия съд. Липсват доказателства, че описаното по- горе поведение е с
автор подс. Х.. Фактите в тази насока са коректно отчетени от съда, а
приложението на материалния закон с оправдаването на подсъдимата е
законосъобразно.
С оглед оправдаването на подс. Х. по възведените й обвинения,
предявеният спрямо нея гр. иск за неимуществени вреди следва да бъде
отхвърлен изцяло. Същият е с основание чл. 45 и сл. от ЗЗД. В чл. 46 от ЗДД е
прогласено, че при неизбежна отбрана няма отговорност за вреди.Т.е.
нанесени на частната тъжителка по настоящето дело вреди от поведението на
подс. Х. не са налице.
При оправдаването изцяло на подс. Х. по възведеното й с частната
тъжба обвинение и при императива на чл.190 ал.1 от НПК, частният тъжител
Л. ЦВ. Ш. с ЕГН ********** беше осъдена да заплати на подсъдимата *
сумата от 1400 лв. /хиляда и четиристотин лв./ - разноски за адвокатско
представителство по делото. Тези разноски се претендират от сторилата ги
23
страна. Същите включват адвокатско представителство само за защитника
адв. И.М.. За другия упълномощен защитник- адв. Н. документи за
заплатеното й възнаграждение не са представени, разноски за това
адвокатско представителство не се претендират.
Воден от изложеното, Пловдивският окръжен съд постанови присъдата
си.
Председател:
Членове: 1.
2.
24